РЕШЕНИЕ
№ 880
гр. Бургас, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120108359 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от И. Г. В., ЕГН ********** от *** против “Алианц Банк
България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и “***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответниците сумите по издаден на 18.09.2009г. от БРС изпълнителен лист, както следва:
4000 долара главница, по банков кредит, 195.54 долара текуща лихва за периода от
26.05.2009г. до 17.08.2009г., 213.75 долара просрочена лихва за периода от 26.05.2009г. до
17.08.2009г., 52.80 долара неустойка за периода от 26.05.2009г. до 17.08.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането и 124.03 лева
разноски по делото, поради погасяването им по давност.
Твърди се, че на 30.09.2009г. против ищеца е било образувано изпълнително дело №
***г. по описа на ЧСИ Я. Б., с взискател Алианц Банк България АД на основание
изпълнителен лист, издаден на 18.09.2009г. от БРС по ч.гр.дело № ***г. По това
изпълнително дело е вписана на 23.10.2009г. възбрана върху имот на длъжника, а на
23.02.2010г. е бил изготвен протокол за опис на имота. На 19.03.2010г. е било изготвено
обявление за провеждане на публична продан на имота, но в последствие тази продан е
обявена за нестанала. Искане за насрочване на нова продан е подадено от взискателя на
23.01.2013г. На 04.02.2013г. ЧСИ, по искане на взсикателя, е спрял проданта. В последствие
е насрочена нова публична продан за 11.07.2014г. Обявени са няколко по ред публични
продани, като при последната за купувач на имота е бил обявен В. Р. С. и имотът му е
възложен с постановление за възлагане от 24.03.2015г. Така по това изпълнително дело
последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е станало на 24.03.2015г., а
след това банката взискател не е поискала извършване на изпълнителни действия. На
12.06.2018г. изпълнителното дело е било преобразувано под нов № ***г. при ЧСИ Х. Г.. По
това дело е постъпила молба от *** ЕООД, с която ЧСИ е уведомен за извършена между
банката и това дружество цесия от 10.01.2019г. на вземанията и е поискано *** ЕООД да се
конституира като нов взискател. Няма данни молителят да е конституиран като взискател.
1
Молба за конституиране е постъпила по-късно и по изп.дело № ***г. на ЧСИ Б.. От страна
на ЧСИ е било пратено съобщение до длъжника за преобразуване на делото в изп.дело №
***г. и за дължимите суми. На 13.06.2024г. ЧСИ е пратил до ОББ запорно съобщение за
налагане на запор върху сметките на длъжника. Новият кредитор, въпреки молбите си за
конституиране, /последната от 02.09.2024г./, не е бил официално конституиран, понеже не е
внесъл таксите за конституиране. Според ищеца, давността за погасяване на вземанията е
започнала да тече на 26.06.2015г. След тази дата няма поискани от взискателя изпълнителни
действия. Така давността е изтекла на 26.08.2020г. Направените три искания от новия
кредитор да бъде конституиран като взискател не са прекъснали давността, защото това не
са изпълнителни действия. Освен това между двете молби за конституиране като взискател
/едната на 18.02.2019г. а другата на 27.05.2024г./ също са изтекли повече от пет години.
Изпращането на запорно съобщение за запор на сметки в банка от 13.06.2024г. би
прекъснало давността, но тя вече е била изтекла на 26.08.2020г., респ. на 18.04.2024г. /ако се
брои подаването на молби за конституиране на взискател/. Така според ищеца се оказва, че
от започване течението на давността на 26.06.2015г. до първото същинско изпълнително
действие на 13.06.2024г. е изтекла както 5-годишната давност за главницата, така и
тригодишната давност за вземанията за лихви. Ето защо сумите по изпълнителния лист са
погасени по давност и не се дължат. Моли се за уважаване на предявения иск. Искът е по
чл.439 ГПК.
Ответникът Алианц Банк България АД е подал отговор, в който счита иска за
недопустим и неоснователен. Твърди, че с договор за цесия от 10.01.2019г. е прехвърлил
вземанията си в полза на новия кредитор *** ЕООД. Настъпило е частно правоприемство и
то е послужило като основание цесионерът да замести цедента като взискател по
изпълнителното дело. След като вземането е прехвърлено с цесия, кредитор е вече
цесионерът и той трябва да е ответник по предявения иск. Банката вече не е кредитор и за
ищеца вече няма правен интерес да предявява иск против нея. Моли делото да бъде
прекратено против този ответник. По същество искът се оспорва с аргумент, че изтеклата
погасителна давност не води до погасяване на субективното право на кредитора. Така че
дори и давността да е изтекла, вземането продължава да съществува.
Ответникът *** ЕООД също е подал отговор, в който заявява, че вземанията са му
прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2019г. Така кредитор на вземанията е *** ЕООД.
Пасивно легитимиран по иска е само цесионерът. Иск против цедента е лишен от правен
интерес. Моли се делото да бъде прекратено спрямо банката. Счита, че искът е недопустим
за разликата над сумата от 5360 лева главница, защото ако главницата се погаси по давност,
считат се за погасени и второстепенните вземания. Ответникът признава иска за
основателен, тъй като възможността за принудително изпълнение е погасена по давност.
Разноските трябва да останат в тежест на ищеца, понеже ответникът не е дал повод за
делото. От негова страна не са предприети действия по принудително събиране на
задължението.
Съдът с определението по чл.140 ГПК е счел, че производството следва да бъде
прекратено по отношение на банката. От твърденията на ищеца и на ответниците става
ясно, че вземанията са били прехвърлени с цесия в полза на “***“ ЕООД. Следователно,
това дружество е техен формален носител, по силата на станалото частно правоприемство.
Старият кредитор вече не е носител на вземанията и ищецът няма интерес от предявяване на
иска против него. Искът по чл.439 ГПК се предявява между длъжника и сегашния кредитор,
за да е допустим. Със стария кредитор ищецът вече няма спор за вземанията. Ето защо
производството е било прекратено против Алианц Банк България АД.
При съобразяване на становищата на страните, представените доказателства и
закона, Бургаският районен съд намери следното:
Искът е основателен.
2
Както беше казано, с отговора си ответникът “***“ ЕООД е признал иска за
основателен. При това положение, на основание чл.237 ГПК, съдът трябва да се произнесе с
решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че решението се
основава на признанието на иска – чл.237, ал.2 ГПК.
Независимо от горното, събраните по делото данни сочат също на основателност на
предявения иск.
Против ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 18.09.2009г. на БРС по ч. гр. дело
№ ***г. за процесните суми. Изпълнителният лист е издаден в полза на тогавашния
кредитор “Алианц Банк България“ АД. С молба от 30.09.2009г. взискателят е поискал от
ЧСИ Я. Б. да образува изпълнително дело против длъжника. Така с образуване на
изпълнителното дело през 2009г. давността е била прекъсната. В т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1,
б."д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В същото ТР е
прието, че ППВС 3/1980г. следва да счита изгубило сила. В това Постановление на ВС е
прието, че след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния
процес прекъснатата вече давност се спира. Следователно с образуването на изпълнителното
дело през 2009г. давността за погасяване на вземането е прекъсната /чл.116, б.“в“ ЗЗД/ и след
това веднага е спряна по силата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК е прието, че извършената с т. 10 от ТР
2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС
3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това. Следователно Постановлението на Пленума
на ВС е действало до 26.06.2015г., когато е било отменено с посоченото ТР и съответно до
26.06.2015г. се е считало, че давността е била спряна и не е текла, ако е имало образувано
изпълнително дело за събиране на дълга. След 26.06.2015г., по силата на разрешението по
т.10 от ТР, давността е възобновила течението си. Възбрана върху имот на длъжника е
наложена през 2009г. На 23.02.2010г. е бил извършен опис на недвижим имот, собственост
на ищеца. С обявление от 19.03.2010г. ЧСИ е насрочил публична продан на описания вече
имот. С протокол от 30.04.2010г. съдебният изпълнител е обявил публичната продан за
нестанала, поради неявяване на купувачи. На 10.06.2010г. взискателят е поискал да бъде
насрочена нова публична продан. С резолюция от същата дата такава е била насрочена за
периода от 14.06.2010г. до 14.07.2010г. С молба от 04.02.2013г. взискателят е поискал
временно да бъде спряно изпълнението по изпълнителното дело. В последствие, с молба от
02.06.2014г. е поискано изпълнителното производство да бъде възобновено. Според БРС,
след изтичане срока на втората обявена публична продан, а именно от 15.07.2010г., в
продължение на повече от две години изпълнителни действия не са били извършвани. Това е
така, защото едва на 03.06.2014г. ЧСИ, след като от него е поискано да възобнови
изпълнението, е насрочил проданта за 11.07.2014г. Така че между 15.07.2010г. и 03.06.2014г.
изпълнителни действия не са извършвани, поради което изпълнителното дело се счита за
прекратено поради перемция на 16.07.2012г. От тази дата е започнала да тече погасителна
давност, но тя е прекъсната отново на 03.06.2014г., с насрочване на новата продан, т.е.
давността не е могла да изтече. След това, от 03.06.2014г. давността се счита за спряна, на
основание на посоченото ТР, чак от 26.06.2015г. Междувременно, на 24.03.2015г., в резултат
на проведената публична продан, имотът е възложен върху трето лице-купувач. След
26.06.2015г., според приетото в ТР, давността е възобновила течението си и вече е могла да
бъде прекъсната само с извършване на съответното изпълнително действие. За определен
3
период от време изпълнителното дело е било прехвърлено на друг ЧСИ, като с молба от
18.02.2019г. новият носител на вземанията, цесионерът *** ЕООД, е поискал да бъде
конституиран като взискател. След това делото отново е прехвърлено на ЧСИ Б., като с нова
молба от 17.05.2024г. цесионерът отново е поискал да бъде конституиран като взискател. На
13.06.2024г. от страна на съдебния изпълнител е пратено до ОББ АД запорно съобщение за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 02.09.2024г. е подадена поредна
молба от цесионера, с която ЧСИ е уведомен, че вземането е прехвърлено с цесия и е
направено уточнение на размера на задължението.
При това положение съдът счита, че вземанията на кредитора са погасени по
давност. След 26.06.2015г., когато влиза в сила ТР, давността е възобновила своето течение и
съответно е изтекла на 26.08.2020г. /взема се предвид спирането на давността заради
извънредното положение/. Много след това, едва на 13.06.2024г. е било пратено запорното
съобщение до една от банките, което по принцип прекъсва давността, но в настоящия случай
тя вече е била изтекла през 2020г. Молбите на новия кредитор от 18.02.2019г. и 17.05.2024г.
да бъде конституиран като взискател по изпълнението, не могат да прекъснат давността,
понеже конституирането на нов взискател не е същинско изпълнително действие. Дори и
обаче тези молби да прекъсваха давността, то тя ще е прекъсната на 18.02.2019г. и ще е
изтекла на 18.02.2024г., преди подаването на втората молба и преди изпращане на запорното
съобщение.
Изводът на БРС е, че давността е погасила вземанията по изпълнителния лист. Тя е
изтекла между 26.06.2015г. и 26.08.2020г. и така вземанията са вече погасени. Искът е
основателен и трябва да бъде уважен, като се приеме в отношенията между длъжника и
новия кредитор, че вземанията не се дължат заради погасяването им по давност.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 497.60 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение, или
общо 1497.60 лева. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи разноски,
защото не бил дал повод за завеждане на делото. Поводът е образуваното изпълнително дело
по почин на предишния кредитор, като цесионерът, след като е придобил вземанията, е
встъпил в правното положение на цедента. Така че независимо, че искът е бил признат,
разноски трябва да се присъдят в полза на ищеца. Основателно е обаче другото възражение
на ответника, а именно за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая ищецът е
платил 1900 лева, но предвид признанието на иска и цената на исковата претенция, която е
общо 8423.52 лева /виж разпореждането от 30.12.2024г./, то съдът счита, че възнаграждение
за адвокат от 1000 лева е достатъчно в случая и именно то следва да бъде присъдено.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Р. И. М. Т., че И. Г. В., ЕГН ********** от ***
не му дължи сумите по издаден на 18.09.2009г. от БРС по ч. гр. дело № ***г. изпълнителен
лист, както следва: 4000 долара главница, по банков кредит, 195.54 долара текуща лихва за
периода от 26.05.2009г. до 17.08.2009г., 213.75 долара просрочена лихва за периода от
26.05.2009г. до 17.08.2009г., 52.80 долара неустойка за периода от 26.05.2009г. до
17.08.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащането и 124.03 лева разноски по делото, поради погасяването им по давност, за които
суми е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Я. Б..
ОСЪЖДА “***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
4
представлявано от Р. И. М. Т. да заплати на И. Г. В., ЕГН ********** от *** сумата от
1497.60 лева /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)________
5