РЕШЕНИЕ
№
………….2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1925 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Потстъпила е жалба от ВЛАДО СОТИРОВ
ШОПОВ, ЕГН ********** от гр.Пещера, съд.адрес:***-адв.Б. против НП №13-001732
от 27.09.2019 г. на Директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на същия за
нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416
ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ГЛОБА в размер на 1 500
лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено, поради допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се доводи за маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства и излага обосновани
доводи за отмяна на НП в представено писмено становище.
Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ”
гр.Пазарджик, чрез пълномощника си поддържа, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Депозирано е писмено
становище, в което се излагат подробни съображения за законосъобразност на
издаденото НП, чието потвърждаване се иска.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по
съществото НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподател е санкциониран, затова че в
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 22.05.2019 г., около 09,00 часа на обект: „Масив от рози“, находящ се в
землището на с.Главиница, местността „Комсала“, не е уредил като трудови
отношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето Ж.А.М., ЕГН **********.
Последната била установена при извършената
проверка на обекта стопанисван от работодателя, да престира труд, като работник
„розоберач“, като беряла рози облечена с работни дрехи.
Нарушението било извършено на 22.05.2019
г, когато лицето било заварено да работи като „розоберач” на горепосочения
обект.
При проверката освен това лице били
установени още 36 лица, които полагали труд в полза на ЗП Владо Шопов. Със
съдействието на служители от РУ Пазарджик самоличността на работещите била
установена. Част от тях попълнили декларации по чл.402 от КТ. За заварените на
място работници, които не попълнили декларации по чл.402 от КТ бил съставен
констативен протокол от проверяващите. В него били вписани трите имена на
лицата, ЕГН или дата на раждане, след което всяко лице положило подпис срещу
името си. Впоследствие от РУ Пазарджик бил съставен и списък на всички работещи
лица, в който били вписани точните три имена и ЕГН.
На място при проверката бил установен
синът на ЗП. На него била връчена и призовка за жалбоподателя, с указания да
предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него
лица, предоставящи му работната си сила за извършваната селскостопанска
дейност.
На 27.05.2019 г. в ДИТ Пазарджик били
представени писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във връзка с наети от
него лица за престиране труд при осъществяване на дейността му. При извършения
преглед на документация на ЗП било установено, че не е бил представен писмен
трудов договор, сключен между горепосоченото лице и Владо Шопов, нито
еднодневен договор. Извършена била и справка в ИС на ИА „ГИТ“- Регистър трудови
договори, от която било установено, че за цитираното няма подадено уведомление
за сключен трудов договор между нея и Шопов. От справката станало ясно, че и за
останалите лицата, предоставяли към датата на фактическата проверка работната
си сила, не са били сключени трудови договори в писмена форма.
Всичко това съставлявало нарушение на
чл.62, ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
За констатираното нарушение бил съставен
АУАН на 12.08.2019 г. в присъствието на нарушителя, който му бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, което било изпратено с
препоръчана поща и доставено на жалбоподателя на 02.10.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетелите Г.Й. – актосъставител, Станислава
Георгиева, Мария Шопова, Ж.М., както и писмените доказателства приети по
делото.
Възражението, направено от процесуалния представител на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на НП, а именно, че бил посочен друг АУАН, въз основа на
който се издава НП, съдът намира за неоснователно.
Вярно е, че в НП е посочено, че се
издава въз основа на АУАН №13-001732 от 12.08.2018 г., а по преписката е приложен АУАН със същия номер и от
същата дата, но от 2019 г. Тази грешка обаче по никакъв начин не накърнява
правото на защита и не води до никакво съмнение относно това с кой акт е
поставено началото на настоящото АНП. От всички
доказателства събрани по делото е несъмнено, че проверката извършена в обекта за
контрол е осъществена на 22.05.2019 г. След което несъвено се пристъпило към
съставяне на акта. Освен това актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя, след което му е бил предявен, връчен и подписан от нарушителя на 12.08.2019 г. При това
положение несъмнено АУАН, поставил началото на АНП е именно приложеният по
преписката АУАН №13-001732 от 12.08.2019 г., който е и послужил за издаване на
атакуваното НП. С оглед на това и съдът счита, че допуснатата в НП техническа
грешка в изписването на годината на издаване на АУАН, не от категорията на
съществените процесуални нарушения, тъй като не засяга правата на защита на
нарушителя и възможността за преценка на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Второто възражение за допуснато
съществено процесуално нарушение се изразява в това, че с НП била наложена
глоба на земеделският производител – ЗП „Владо Сотиров Шопов”, който бил
възприет от контролните органи като работодател, но работодателят бил
физическото лице Владо Сотиров Шопов, а не ЗП, което водело до неяснота кой е
действителният санкциониран правен субект.
Съдът намира това възражение за
неоснователно.
Както правилно е посочил пълномощникът
на жалбоподателя в писмените си бележки по съществото на спора, между
физическото лице Владо Сотиров Шопов и регистрираният земеделски производител -
ЗП „Владо Сотиров Шопов”, няма отделна правосубектност. Регистрацията на ФЛ
като ЗП не формира нов правен субект, различен от физическото лице. Поради това
без правно значение е дали в НП ще е посочено, че глобата се налага на
физическото лице Владо Сотиров Шопов, чрез изписване само на трите му имена или
на ЗП „Владо Сотиров Шопов”. Ясно е, че е наложена глоба и тя е дължима от
Владо Сотиров Шопов, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, без значение, че същият има
регистрация и като земеделски производител.
Този извод не може да бъде променен с
оглед направеното възражение посочено ЕИК, вместо ЕГН на санкционираното лице. Посоченият
10-цифрен номер срещу името на ЗП Владо Шопов съответства на неговия ЕГН,
посочен в АУАН, както и на посочения ЕГН в Регистрационната му карта на ЗП, както
и ЕГН посочен от самия жалбоподател в жалбата си до съда. В случая тази
допусната неточност с изпискване на абревиатурата ЕИК, вместо ЕГН, не променя
обстоятелството, че се касае за посочен именно ЕГН, който е уникален за всяко
физическо лице и несъмнено съответства именно на ЕГН на Владо Шопов, който
освен това е индивидуализиран и със своите точно посочени имена - лично, бащино
и фамилно. Посочването в НП на абревиатурата ЕИК, според съда не внася неяснота
относно това, че е санкционирано именно ФЛ, а не ЮЛ. При това положение
несъмнено в случая е санкционирано именно физическото лице Владо Шопов,
съзнавано от същия, знаещ ЕГН.
Съдът не споделя и възражението за
несъответствие между описанието на нарушението и посочената за нарушена правна
квалификация.
От описанието на нарушението в НП става
категорично ясно, че санкцията е наложена на работодател за това, че в деня на
проверката наето от него лице е полагало труд като розоберач, но за фактически
възникналото трудово правоотношение не е уредил отношенията с работника, като
трудови такива, несключвайки трудов договор в писмена форма, което е в
нарушение на изискванията именно на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Съдът намира за неоснователни и
възраженията на процесуалния представител по същество.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително и от показанията на съпругата на жалбоподателя –
свидетелката М.Ш. и цитираната работничка М., категорично се установява, че в
деня на фактическата проверка в обекта на именно на санкционирания земеделския
производител, горепосоченото лице е престирало труд като розоберач за сметка на земеделския
производители и във връзка с неговата дейност, без преди това с нея да е бил сключен
трудов договор в писмена форма. За престирания труд на лицето е било платено
възнаграждение в деня на полагане на труда, което се формирало на база
набраното количество розов цвят по цена 1,20 лв. за килограм. Установява се, че
наетото лице е имало работно място – проверения обект „Масив от рози” на ЗП.
Имало е установено и работно време с продължителност половин работен ден от 06.00
часа до 12.00 часа.
Стана
ясно и това, че в деня на проверката, но след нейното започване, земеделският
производител се явил в ДИТ Пазарджик, откъдето закупил общо 200 еднодневни
трудови договора по смисъла на чл.114а от КТ, предоставени действиетлно на
23.05.2019 г..
Категорично
се установи, че след проверката, между земеделския производител и процесния
работник бил сключен писмен еднодневен трудов договор по чл.114а от КТ, в който
била вписана като дата на сключването му 22.05.2019 г., т.е. деня на
фактическата проверка, но тази дата не е действителната. За този факт
свидетелства свидетелката Шопова, която поясни, че бланките за закупените на
22.05.2019 г. еднодневни трудови договори били предадени от ДИТ Пазарджик на ЗП
едва на 23.05.2019 г.. При това положение обективно не е било възможно
въпросният трудов договор да е бил сключен предишния ден. За факта на
антидатирането говори и обстоятелството, че процесният еднодневен трудов
договор не е бил представен пред проверяващите и при извършената документална
проверка на 27.05.2019 г. в сградата на ДИТ Пазарджик, а няма съмнение, че ако
е бил наличен, то неминуемо е щял да бъде представен.
С оглед на тези обстоятелства, съдът
достигна до извода, че тези договори са били закупени именно по повод на
започналата проверка и очевидно с цел да бъдат представени в последствие с
надеждата работодателят да не бъде санкциониран. В представената бланка за
закупен еднодневен договори на 22.05.2019 г. и разпечатката от ДИТ Пазарджик за
закупени 200 бр. договори на същата дата, стана ясно, че те са закупен 10.28
часа. Очевидно е, че преди това синът на жалбоподателят, който е бил на обекта
при започването на проверката, го е уведомил за същата, което е провокирало и
закупуването на договорите.
Заявената от свидетелката Шопова липса на
парични средства от страна на ЗП към началото на розобера през м. май 2019г., с
които да се закупят предварително еднодневни трудови договори, не може да се
разглежда като извинително обстоятелство.
Следва да се има предвид, че
жалбоподателят се занимава с процесната стопанска дейност от няколко години и
че предходната година е закупувал еднодневни трудови договори, с оглед
предоставените банкови документи за 2018 г. (л.52-57 от делото) и показанията
на свидетелката Шопова. При това положение той е бил наясно с процедурата по
осигуряване на такива договори, необходимостта от средства за заплащане на
осигурителните вноски и технологичното време за получаване на договорите, предвид
по-големият им брой и текучеството на работниците. При положение и че розоберът
е започнал няколко дни преди деня на проверката, то жалбоподателят е следвало
да съобрази тези обстоятелства и да се подготви предварително, като предвиди
средства за това от печалбата от предходни години, средства от реализацията на
продукцията от предходната седмица, предоставяне на заем от други лица и др..
Още повече, че очевидно жалбоподателят е разполагал със средства при положение,
че е заплащал на работниците предходните дни и процесния ден, съобразно
изработеното от тях, а също така е осигурявал и средства за транспорт.
Нелогично би било също да се занимава с тази дейност в продължение на 5-6
години, ако не реализира печалба от същата.
Предвид посоченото по-горе е несъмнено, че жалбоподателят в качеството
си на работодател е бил наясно, че е следвало да има предварително закупени
еднодневни договори и да оформи и подпише същите със съответния работник, преди
последният да започне да престира труд. Обстоятелствата, сочени от свидетелката Шопова, че по-голямата част от работниците не си
насели личните карти и не знаели личните си данни или пък не желаели с тях да
се сключват трудови договори, защото ползвали различни обезщетения и помощи,
което затруднявало оформянето на договорите, не променя горния извод. На първо
място с тези твърдения се прехвърля отговорността от наемащия работната сила
върху наетия, което е недопустимо. Освен това стана
ясно, че той е ангажирал в своята работа и лице, което открива и извозва лицата
до обекта и което е могло да събира данни за тези лица. Самият работодател
следва да организира и контролира тази дейност и това е негово задължение.
Спецификата на договора по чл.114а, ал.1
от КТ се изразява в това, че с тях са запазени основните права на работниците,
както и че наличието на такъв договор не лишава лицето от ползването на
обезщетения и помощи за безработица, социални помощи и др. под. С изменението в
Закона за насърчаване на заетостта, с чл.20, ал.3, т.4 ЗНЗ е регулирано, че
„регистрацията в бюрата по труда като безработни на лица не се прекратява при
полагане на труд по реда на чл. 114а от КТ“, като е въведен уведомителен режим
за положения труд и полученото възнаграждение. В чл.54а, ал.1 т.3 и чл.54д,
ал.1, т.1 от КСО пък е предвидено, че „лицата, сключили през месеца трудов
договори по чл.114а от КТ, запазват правото си на отпускане и изплащане на
обезщетение за безработица, независимо, че работят и са осигурени“. Ето защо и
съдът не споделя направените възражения в тази насока.
Съдът намира за несъстоятелно и
възражението, че закупените на 22.05.2019 г. еднодневни трудови договори са
важали за целия месец май 2019 г., според отразеното на бланките, което
означавало било възможно да бъдат оформени по-късно в рамките на месеца.
Недопустимо е обаче първо работникът да престира труда си за съответния ден и
едва по-късно в следващите дни с него да бъде сключен еднодневния договор със
задна дата. Недопустимостта се извлича от целта на закона, а именно гарантиране
интереса и правата на работника, защото същите ще бъдат застрашени, тъй като
няма никакви гаранции, че работодателят в един по-късен момент може да оформи и
подпише договор с него, особено при липсата на законови основания той да бъде
принуден да стори това.
С оглед на така установеното е
безспорно, че писмен договор за възникналите трудовоправни отношения между
жалбоподателя и Ж.М. не е сключен преди същата да започне да престира своя
труд.
В този е осъществен състава на нарушението
по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Отговорността на жалбоподателя, в
качеството работодател произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ и
като такъв може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по
чл.414, ал.3 от КТ.
На следващо място, съдът намира, че с
издаденото НП, както и с останалите съставени 36 аналогични такива, не са били
нарушени основните правни принципи на пропорционалност и правна сигурност,
респ. предвидимост и защита на оправданите правни очаквания. Съгласно трайната
практика на Съда на ЕС, държавите-членки имат законен интерес да вземат
подходящите мерки за защита на своите
интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U.,
C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че: „при липса
на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат санкции,
които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността”. С
оглед на това, става ясно, че правната уредба по правото на Съюза препраща по
този въпрос към националните разпоредби, но с чл.4 §3 от ДФЕС относно принципа
за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото
на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на
избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения
придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер. В този
смисъл е и Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и
цитираната в същото съдебна практика. В т.24 от цитирано решение по делото M.
U. е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за
определянето на националните санкции, тъй като не предвижда изрично критерии за
преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство
цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели”. В Решение на
Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се
застъпва становището, че „във връзка с това следва да се напомни, че принципът
на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е
възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на
Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането
на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има
предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума
да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или
най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на
преследваната цел ( Решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU:T:2013:451, т. 98 и 99
и цитираната съдебна практика).
Имайки предвид изложеното, при налагане
на административно наказание, следва да се съблюдава принципа на
пропорционалност между деянието (нарушението), последиците от същото и
предвидената санкция, предвид преследваната, съгласно чл.12 от ЗАНН цел и с
оглед защита на регулираните обществени отношения. В случая това са
обществените отношения, които са свързани с гарантиране на правата на двете
страни по еднодневния трудов договор и особено на работника, който се приема
като по-уязвимата страна в тази връзка. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския
съюз, държавите членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за
защита на правата на работника/служителя, да се създадат гаранции за спазване
на неговите трудови и осигурителни права. Предвид спецификата на регулираните
обществени отношения законодателят от 2016 г. е въвел договорите по чл.114а от КТ- за краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски производител и
работник да се сключва еднодневен договор. В конкретния казус начинът на
закупуването на еднодневните договори е бил ясен за ЗП. Празните бланки на
предварително закупените договори се получават в ДИТ след заплащане на
дължимите вноски за обществено осигуряване от работодателя, който обаче си ги
приспада при заплащане на трудовото възнаграждение. Спецификите на този вид
трудов договор са резултат от особеностите, наложени от необходимото време за
сключването му (един ден- 8 часа или половин ден- 4 часа), поради което и при
тях са съобразени задълженията, които имат работодателите при сключване на
трудов договор. Спецификите на договорите по чл.114а от КТ се свеждат до това,
че те не се регистрират в НАП (чл.114а, ал. 6 вр. чл.62, ал.3 от КТ), не се
връчва на работника длъжностна характеристика (чл.114а, ал.6 вр. чл.127, ал.1,
т.4 от КТ), не се зачита този ден за трудов стаж (чл.114а, ал.1 от КТ). С тези
договори обаче са запазени основните права на работниците - лично и на ръка се
получава трудовото възнаграждение (чл.114а, ал.5 от КТ); подлежат на
осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова
злополука и професионална болест; осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване за тях се внасят авансово (върху не по-малко от
минималния месечен размер на осигурителния доход по чл.6, ал.2, т.3 КСО); имат
право на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова
злополука и професионална болест на тези работници се изплащат за срока на
неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни; доходът от такъв
трудов договор се взема предвид при изчисляване размера на пенсията за
осигурителен стаж и възраст (времето, през което сключилите еднодневни трудови
договори са работили при пълното законоустановено за тях работно време, се
зачита за осигурителен стаж при пенсиониране); подлежат на здравно осигуряване,
като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от работодателите, заедно
с вноските за социално осигуряване. Всичко това се установява от
законодателната уредба на тези права на работниците по еднодневни трудови
договори, съгласно предвиденото в чл.114а и сл. от КТ и §26 и §27 от ЗР на
ЗИДКТ, отнасящи се до промените в КСО и ЗЗО. Гарантирано за работниците по
еднодневни трудови договори е и правото на обезщетение при безработица,
съгласно предвиденото в ЗНЗ и КСО.
Тези обстоятелства разкриват значимостта
на обществените отношения, регулирани с посочените норми относно договора по
чл.114а от КТ, чиято цел е да гарантира, както възможността на лицата, които се
занимават със растениевъдство и за които наемането на работна сила е пряко
свързано с кампанийността на определени дейности, така и правата на наетите за
това лица, които практически често получават само дневното си възнаграждение.
Спецификата на регулираните обществени отношения, която конкретно се преценява
в контекст на 37-те подобни случая, сочи наличие на 37 лица, с които не са били
сключени еднодневни трудови договори на 22.05.2019 г. и чийто интереси са били
накърнени или застрашени. Това дава основание да се направи изводът, че
неблагоприятните за нарушителя мерки с издадените общо 37 бр. НП изобщо не са
„явно неподходящи по отношение на преследваната цел“. Трудовото законодателство
в светлината на коментирания контекст не е било неясно и непредвидимо за
жалбоподателя в качеството му на работодател. То не накърнява неговите правни
очаквания в смисъл, че ако наруши това законодателство ще понесе санкциите по
чл.414, ал.3 от КТ. С конкретното обжалвано НП, както и с останалите 36 броя е
била наложена минимално предвидената по размер глоба от 1500 лева, което е
напълно пропорционално на засегнатите интереси на всяко от наетите лица, с
които не бил сключен трудов договор.
Претенцията за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ е
неоснователна предвид законодателната забрана по ал.2 на същата норма да се
счита за маловажно нарушение от процесния вид. Следва да се посочи, че
цитираното в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, в
подкрепа на направеното възражение, съдебно решение на Административен съд
Стара Загора е неотносимо към конкретния казус, тъй като то се отнася до
случай, в който преди престирането на труд от работника е бил сключен
еднодневен трудов договор, в който не е бил посочен едни от реквизитите на
трудовото правоотношение- работно време (продължителност на работния ден).
Не може да бъде споделена и претенцията
за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е
обща и в случая е неприложима предвид специалната разпоредба на чл.415в, ал.1
от КТ и последната изключва приложимостта й. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. Съгласно същото
разпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в
хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414 ал.3
от ЗАНН, като следва да бъдат налице предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ
условия. В тази случаи административнонаказателната отговорност не отпада, а се
налага отново парична санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след
приемането на това ТР, в разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея 2,
според която не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и
чл.63, ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме,
че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на маловажния
случай за посочените нарушения, както и приложимостта на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН за същите. В тези случаи работодателят не може да се освободи от
административнонаказателна отговорност и следва да му се наложи, предвиденото в
чл.414, ал.3 от КТ наказание.
При
определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е
отчел степента на обществена опасност на
конкретното нарушение и че същото е извършено за първи път, поради което е
наложил санкция в над минималния размер предвиден в чл.414, ал.3 от КТ.
С персонифицирането
отговорността на жалбоподателя с глоба в размер на 1 500 лв., ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения
обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №13-001732 от
27.09.2019 г. на Директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на ВЛАДО СОТИРОВ ШОПОВ, ЕГН ********** от
гр.Пещера, съд.адрес:***-адв.Б. за
нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416
ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ГЛОБА в размер на 1 500
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: