РЕШЕНИЕ
№ 45
Град С. 26. 03. 2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. С. първи
състав в публично заседание на 09 декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил
Павлов
при секретаря Евелина
Пейчинова, като разгледа докладваното от съдията Павлов АН дело 210 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.
59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно
постановление № 19-0338-000797/29.08.2019 г. на Началник ГРУПА към ОД на МВР-София РУ С., е наложено на И.Т.К. административно
наказание глоба в размер 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП, както и са отнети
12 контролни точки на основание Наредба I з-2539 на МВР.
Със същото наказателно
постановление жалбоподателят И.Т.К. е наказан с глоба от 200 лева за нарушение
по чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това че управлява ППС без да е правоспособен
водач.
Недоволен от така
издаденото Наказателно постановление е останал И.Т.К., който обжалва същото с
оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни
доводи. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени
в жалбата.
Въззиваемата страна не
изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на
пълномощника на жалбоподателя и изложените в жалбата основания, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима:
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от
закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за
въззивно обжалване.
По същество:
С обжалваното НП на И.Т.К.
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер 2 000.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.
174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП, за това че на 07. 06. 2019 година около 18 часа и 20
мин. в град С., на улица Б. управлява МПС електрически мотопед марка „ХЕЕЛ“ без
регистрационни табели, и отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен №
ARBA – 0059 – калиброван до
месец ноември 2019 година, издаден му е талон за медицинско изследване, който
отказва да изпълни.
Със същото наказателно
постановление жалбоподателят И.Т.К. е наказан с глоба от 200 лева за нарушение
по чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това че на 07. 06. 2019 година около 18 часа и 20 мин. в град С., на улица
Б.управлява ППС без да е правоспособен водач.
В АУАН № АА 027974 от
07. 06. 2019 год. въобще не е посочено че жалбоподателят е управлявал МПС. В
съдебно заседание актосъставителят В.Д.Н. разпитан като свидетел определя
превозното средство като велосипед.
При съставянето и
предявяването на акта АУАН жалбоподателят не е направил възражения по
констатациите. Не е направил такива и в срокът по чл. 44 от ЗАНН.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на свидетеля
актосъставител В.Н. и писмените доказателства събрани в хода на въззивното
производство, сред които АУАН АА 027974 от 07. 06. 2019 год., Никое от
нарушенията за които е наказан жалбоподателят не е описан в пълнота както в
АУАН, така и в НП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, както за
нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, така и за нарушението по чл. 177 ал. 1,
т. 2 от ЗАНН поради следните съображения:
По направените от
жалбоподателя и защитника му възражения:
Административнонаказаният
развива доводи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и
в съдебно заседание защитникът му адв. Кокалов взема становище, че че превозното средство, което е управлявал не
е МПС, поради което и неправилно е бил приканен за проверка употреба на
алкохол.
В тежест на
административно наказващият орган е да докаже че жалбоподателят е управлявал
посоченото в АУАН превозно средство и че същото представлява МПС. Това не е сторено от АНО, нито
актосъставителят е описал управляваното от жалбоподателя превозно средство за
да се направи извод че същото не представлява индивидуално електрическо
превозно средство.
С оглед разпоредбата на
чл. § 6 т. 11 и т. 18 от ДР към ЗДвП, описанието на мотопеда в АУАН и в НП не
дава възможност нито основание да се приеме че не се касае за индивидуално
електрическо превозно средство за което допълнената с изменението на точка 11
на §6 от ДР към ЗДвП, установено в ДВ доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г. в сила от 07.07.2020 г, която разпоредба
изключва този вид превозни средства да са МПС.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт не съдържа
всички обективни признаци на никое от приписваните му административни
нарушения.
Превозното средство, за
което административното обвинение твърди да е управлявано от жалбоподателя -
електрически мотопед не съдържа описание на техническите му характеристики, за
да се приеме за доказано че не е индивидуално електрическо превозно средство,
което съгласно § 6, т. 11 на ДР към ЗДвП не МПС по смисъла на закона.
Видно от показанията му,
актосъставителя В.Д.Н. сочи че било велосипед превозното средство, за което
този свидетел не видял жалбоподателят да го управлява а бил извикан от свои
колеги за да състави акт по съображения че
превозното средство не е регистрирано, няма регистрационни табели.
Така, от събраните по
делото доказателства не се установява жалбоподателят да е управлявал посоченото
превозно средство, нито се установява същото да е МПС, тъй като в светлината на
новото съдържание на § 6, т. 11, вр. т. 18б от ДР на ЗДвП завареното при
жалбоподателя превозно средство не се установява да е нещо различно от
индивидуално електрическо превозно средство което не е МПС съгласно същата
по-благоприятна разпоредба на закона допълнена ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г.
Другият свидетел И.Н.
няма спомен за случая и нищо не установява за кое и да било от нарушенията
визирани в АУАН и в НП.
За нарушението по чл.
174 ал. 3 от ЗДвП като не е установено че е управлявал, нито превозното
средство да е МПС, не е нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП това че е отказал да
бъде изпробван за алкохол.
Приложима е тази
разпоредба на закона като по-благоприятна за жалбоподателя влязла в сила след
деянието му, но преди влизане в сила на НП – чл. 3 ал. 2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът
следва да отмени НП, като приема че с оглед по благоприятната разпоредба
относно МПС - § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г. НП следва да се отмени за нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП,
тъй като доказателствата по делото не установява да е управлявано от
жалбоподателя визираното превозно средство и същото не е установено да е МПС,
нито е описано в АУАН и НП с техническите му показатели за да се приеме за
установено, че е МПС. При това положение щом не е доказано да е управлявал МПС, трамвай или самоходна машина,
отказът му да бъде изпробван за алкохол не е нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, предпоставки за което са да са доказани както управление, така и това
управление да е на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
което в случая не е установено и доказано.
Незаконосъобразно е НП и
в частта му в която жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 177 ал. 1, т.
2 от ЗДвП. Основание за този извод е че при описание на нарушението в НП не се
съдържа твърдение че жалбоподателят е управлявал МПС. Посочено е че управлява
ППС без да е правоспособен водач, но не и МПС. Видно от съдържанието на чл. 177
ал.1, т. 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП управлението на моторно превозно средство
без СУМПС е съставомерно за нарушение по чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а
административното обвинение не е за управление конкретно на МПС, а за ППС. Видно
от съдържанието на АУАН, в него въобще не се твърди жалбоподателят да е
управлявал МПС което е съществено нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4 от НПК
приложим и за настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН. Това
нарушение е съществено, тъй като е накърнило правото на жалбоподателя да научи
в какво е обвинен и липсващия съставомерен факт в административното обвинение е
относим към предмета на нарушението, а именно не е посочено че е МПС това което
се твърди че е управлявано от жалбоподателя без СУМПС.
Предвид горното съдът намира,
че следва да се отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложените
мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №19-0338-000797/29.08.2019
г. на Началник ГРУПА към ОД на МВР-София
РУ С., с което е наложено на И.Т.К. ЕГН **********
административно наказание глоба в размер 2 000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП, както и глоба от 200 лева за нарушение
по чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред АС С. област в четиринадесет дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: