Р Е Ш
Е Н И Е № 43
31.01.2022г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор П.
Георгиев
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №626 по описа на съда за 2021г.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от М.П.Д. /починала по време на процеса/, И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б. К., В.Т.Б.,***
и В.И.В. ***, чрез адв. М. от АК „Ж. и М.“ против Решение №260367 от 21.04.2021г.,
постановено по гр. дело № 4424/2020г. по описа на РС Стара Загора.
Касаторите сочат, че не били доволни от решението на РС и поради това в
законоустановения срок го обжалват с молба да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби и процесуално-правните норми, както и
необосновано, поради постановяването му в противоречие със събраните
доказателства.
На първо
място се сочи, че решението не било съобразено с правната уредба, изискваща
сградата, построена в предоставения за ползване имот, да отговаряла на
изискванията на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ /отм./, вр. с чл.177, ал.3 от Наредба №2
за правила и норми по ТСУ /отм./. Неверен бил изводът на РС, че постройката не
трябвала да отговаря на никакви строителни правила и норми, защото „сграда“ по
см. на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да бъде постройка за сезонно ползване и
инвентар, която да отговаряла на посочените норми от ЗТСУ и подзаконовия акт по
неговото приложение /отм./, а именно постройката да се състояла най-малко от три
помещения за обитаване, малка кухня и кухненски бокс и помещение за складиране
на инвентара. В този смисъл била налице категорична съдебна практика и се
цитира едно решение на ВКС.
Касаторът
твръди, че по делото били разпитани две свидетелки, посочени от заинтересованата страна,
като от тях се установило, че помещението се състояло от една
стая и коридор и чрез тези непротиворечиви показания се установявало пред РС,
че сградата на отговаряла на изискванията на закона за минимум помещения.
Изготвената съдебно-техническа експертиза също не установила, че сградата
отговаряла на изискванията на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ /отм./, вр. с чл.177, ал.3
от Наредба №5 за правила и норми по ЗТСУ /отм./. Ето защо не бил
законосъобразен изводът на РС, че било достатъчно сградата да била трайно
прикрепена към земята, за да можело законосъобразно да се трансформира правото
на ползване в право на собственост.
В заключение касаторът сочи, че не били налице и
предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост
на осн. §4б от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като видно от заключението на ВЛ, не били данни
да имало лозе и овощна градина към момента на подаване на заявлението за
трансформация. Чрез показанията на свидетелките се установявало, че имотът се
ползвал като ферма за отглеждане на свине-майки за продажба и на други домашни
животни за домашна консумация. При така установените обстоятелства, не може да
се извърши трансформация на правото на ползване по реда на §4б от ДЗР ЗСПЗЗ.
Касаторите,
редовно призовани в с.з., се представляват от пълномощника си адв. М., която
поддържа касационните жалби. В хода по същество претендира за неправилност на
решението, тъй като пред РС не били събрани категорични доказателства, че
постройката била изградена до правно релевантната дата – 01.03.1991г., както и
поддържа наведените в касационната жалба доводи за неправилността на решението
на първоинстанционния съд. Претендират се разноски пред двете инстанции.
Ответникът
по касация – Кмет на Община Стара Загора, редовно призован в с.з., се представлява
от юрк. С., която оспорва касационните жалби, като излага доводи в насока
правилността и законосъобразността на решенето на РС.
Останалите
ответници, редовно призовани в с.з., не се явяват и не изпращат представител.
От Р.Н., П.Н. и Н.Ж., чрез адв. Х.А.се представя отговор по касационна жалба, в
който същите заявяват, че касационната жалба била допустима, но неоснователна,
като се излагат и доводи за това.
ОП-Стара Загора, чрез явилия се Прокурор Георгиев изразява становище за
неоснователност на жалбите и за правилност, и законосъобразност на решението на
РС. Сочи, че административният орган правилно въз основа на събраните от него
доказателства приел, че били налице предпоставките на закона да издаде
процесната заповед, поради което и подадените касационни жалби били
неоснователни.
Настоящата инстанция, при
извършения от нея касационен контрол на обжалваното решение, намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от активно легитимираните страни,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният
съд приел от фактическа страна, че с процесната заповед, издадена на осн. §4а
от ПЗР ЗСПЗЗ, вр. с §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ и съгласно Протокол на комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 01.11.2018г. признал на наследниците на П.Ж. Н. правото за придобият
в собственост 0,600дка върху имот №334.245, м. Бялата чешма /Юнаците/,
землището на с. Малка Верея по неодобрения план на новообразуваните имоти, при
граници и съседи на имота, посочени в решението.
РС приел
за установено пред него и това ,че с Решение №25227/28.06.1999г. на ПК Стара
Загора било възстановено правото на собственост на наследниците на К.Б. С.
върху недвижими имоти – ниви, находящи се в различни местности, а с Решение №
25275/16.04.1999г. отново на ПК Стара Загора било възстановено в стари
съществуващи реални граници правото на собственост на наследниците на К.С.
върху други ниви /надлежно посочени в решението на РС/, всички находящи се в
землището на с. Малка Верея и в терен по §4. Било прието, че жалбоподателите
били наследници на починалия К. Б. С..
РС още
приел от фактическа страна, че на 06.07.1992г. П.Ж. подал заявление, с което
поискал на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от ППЗСПЗЗ, с което поискал правото му на
ползване да се превърне в право на собственост относно предоставен му имот,
находящ се в м. „Бялата чешма“, представляващ лозе и трайни насъждения, като
посочил, че в имота имало построена сграда от 18 кв. м. и че правото на
ползване било предоставено въз основа на
Постановление №26 от 02.03.1982г. на МС и Решение № 69/30.06.1989г. на ОбНС, за
което било издадено Удостоверение № 326/04.07.1989г. От приложено Решение № 69,
съгласно Постановление №26/23.04.1987г. на МС и приложен списък за раздаване и
преотстъпване на земя, одобрено с Протокол №6/30.06.1989г. били виден списък, в
който фигурирал имот с площ от 0,600 дка, находящ се в м. Бялата чешма и
записан на името на П.Ж. Ж..
От
изслушаното заключение по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, РС
приел, че процесният имот № 334.245, с площ от 0,600 дка, попадал в стар имот с
№ 832.85 възстановен на жалбоподателите /настоящия касатори/ с решението на ПК
от 16.04.1999г. В помощният план на ползвателите, изработен през 1992г. била
заснета масивна сграда с площ от 18 кв. м., като при направения оглед на място
се установило съществуването на масивна тухлена постройка с разрушен покрив и
извадена дограма, която отговаряла по място и размери на заснетата постройка от
помощния план на ползвателите. ВЛ посочило, че към момента на огледа не
установил лозе и овощни дървета.
От
показанията на разпитаните пред РС свидетелки, съдът приел за установено, че в процесният имот към
1991-92г. имало построена от П.Ж. къща от тухли, иззидана, измазана, с
керемиден покрив, която се състояла от една голяма стая и антре, като в имота
имало лозе и овощни дървета.
При така установеното от фактическа страна, РС
приел, че процесната заповед била издадена от Кмета на Община Стара Загора, въз
основа на подадено от П.Ж. заявление за 06.07.1992г. за трансформиране на
правото на ползване върху процесния имот в право на собственост, като така бил
спазен срокът по §4а, ал.6 от ПЗР ЗСПЗЗ. РС приел, че произнасянето на органа
било в срок, защото този по §62, ал.1 от ППЗСПЗЗ бил инструктивен. Органът бил
материално компетентния такъв, защото бил овластен с това правомощие на осн.
§4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ и бил издаден задължителната писмена форма.
РС приел
и извод, че жалбоподателите били активно легитимирани да жалят процесната
заповед, той като удостоверявали, че били наследници на К. Б.,***275 бил
признат за собственик на имот, в който се намирал понастоящем имот с № 334.245
с площ от 0,600 дка.
Първоинстанционният
съд приел, че заповедта сочела фактически основания за издаването си, като това
я правело мотивирана. Конкретно в нея се
сочело, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране на
собствеността имотът представлявал лозе и овощна градина и в него имало сезонна
постройка, което сочело на наличие на представките, уредени в хипотезите на §4а
и §4б от ПЗР ЗСПЗЗ.
РС
коментирал кои били кумулативно изискуемите се предпоставки за възникване
правото по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първата била, на ползвателя да било
предоставено правото на ползване върху земеделска земя по силата на актове на
Пленума на НС, ДС и МС, като според съда, тъй като в ЗСПЗЗ не се сочело
конкретно кои били тези актове, то изброяването на такива в §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ следвало да се приема,
че те не били изчерпателно визирани, а само примерно. Още повече било
недопустимо нормативен акт от по-нисък ранг, да противоречал на такъв от
по–висок ранг. Съдът посочил, че само при установяване на тази представка се
изследвали и другите такива.
РС приел
въз основа на данните от делото, че ползвателят бил придобил по силата на
Постановление №26/1987 на МС правото да ползва земеделска земя, който акт бил
сред предвидените в §63 от ПЗР за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Втората изискуема се предпоставка по §4а от
ПЗР ЗСПЗЗ била в имота да имало
изградена постройка, като този факт се удостоверявал чрез показанията на разпитаните
две свидетелки, като не били налице данни постройката да била в изключенията на
§1в, ал.3 от ДР на ЗСПЗЗ, която сочела кои сгради не се възприемали за такива
по см. на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според извода на РС, конкретната сграда била
трайно прикрепена към терена, като не било необходимо тя да отговаряла на изискванията на строителните правила и норми,
установени в действащите към момента на построяването и нормативи. Горното
мотивирало РС да изведе извод, че налице била и втората кумулативно изискуема
се предпоставка на §4а от ПЗР ЗСПЗЗ.
Последната
предпоставка на §4а била да била заплатена земята на собственика по пазарни
цени, съобразно съотв. район. РС посочил, че по делото нямало безспорни данни
за заплащане на цената на имота на собственика, но се представяла таблица за
изчисляване на дължимото се обезщетение на собствениците от 15.11.2018г., което
индикирало за уреждане на финансовите отношения
между бившите собственици и ползвателят на ново образуваните имоти.
При така
изведените изводи, РС приел, че в крайна сметка заповедта на Кмета на Община
Стара Загора била законосъобразно издадена, а жалбите против нея следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Основните
доводи на касаторите против жаленото решение се свеждат да два – първият, че
сградата не отговаря на изискванията на действащите строителни норми и правила
към момента на изграждането й, т.е. тези по ЗТСУ и подзаконовите актове по
неговото прилагане, в частност, че не се състои от три отделни помещения, както
и не били установени и предпоставките за прилагане на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй
като от изготвената експертиза не се установявал в имота за имало лозе или
овощна градина.
На
първо място следва да се посочи, че в конкретния случай и видно от заявлението
на л. 32 от делото, същото сочи, че ползвателят не е заявител в срока
по § 4а,
ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/1997 г.) и по §
61 от ПМС № 456/1997 г., а е
заявител по § 5 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.), който обаче
е запазил правата си за придобиване на имота по реда, който е
предвиден с § 62
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С
приемането на ПМС №456/1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ отпада
възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз
основа на изготвена оценка от техническата комисия по реда на §
5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.), като
законодателят вече предвижда провеждането на специална процедура, която изисква и преценка наличието на установени предпоставки за придобиване на правото на
собственост. Данните от преписката сочат на изпълнение на тази особена
процедура, като се удостоверява да има съставен нарочен Протокол
/л.34-36/ от 01.11.2018г. от назначената комисия, както и има
изразено становище от Комисията, че по отношение на заявителя П.Ж. Ж. /т.32 от
Протокола/ и след преценка на установените факти са налице предпоставките по
закона да му се признае право на собственост върху земя от 0,300 дка чрез
трансформиране на предоставено му право на ползване върху същите на осн. §4а от
ПЗР ЗСПЗЗ.
Т.е. налице е една
законосъобразна административна процедура, доколкото и процесната заповед се
основава именно на така съставения протокол от 01.11.2018г., в който се
обективира становището на нарочната комисия относно наличието на предпоставките
по §4а от ПЗР ЗСПЗЗ. В този смисъл правилно
решаващият съд приема извод за
законосъобразност на проведената процедура пред административния орган и в
съответствие с §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съобразявайки приетия
по делото и част от преписката Протокол от
01.11.2018
г. и изразеното становище в него от назначената
комисия. Именно въз основа на това
становище, дадено в Протокола, с
процесната заповед на кмета и издадена на основание § 62,
ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се признава
правото на наследниците на П.Ж. Ж. да
придобият правото на собственост на ползвания от наследодателя им имот с № 334.245 с площ
от 0,6 дка, находящ се в м. Бялата чешма /бивша „Юнаците“/ от землището на с.
Малка Верея по неодобрения план на новообразуваните имоти.
Касационната
инстанция приема за изцяло правилен и напълно обоснован изводът на РС, че е
налице основната предпоставка, която законът установява относно правото на
трансформация на ползването на земеделска земя в право на собственост – правото
на ползване да е придобито по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. По делото са събрани редица писмени доказателства /вж. удостоверението,
извлечението от Протокола на ГОНС, списъка на л.55/, които удостоверяват факта
на предоставен за ползване имот, земеделска земя в размер на 0,600 дка на П.Ж.
въз основа на Постановление № 26/1987г. на МС, което е сред посочените в закона
актове. Наличието
на това условие вече обуславя и преценката на останалите,
предпоставки за възникване на правото на собственост върху земеделската земя,
респ. за изпълнението на процедурата по оценката и заплащането на стойността на
земята.
Споделя се и
изводът на РС, че е налице и другата кумулативно изискуема се предпоставка на
§4а от ПЗР ЗСПЗЗ, а именно, сградата, която се намира в имота да е построена до
01.03.1999г., като този срок е преклузивен по своя характер. Фактът на
изградена до определения в закона преклузивен срок постройка е заявен като
спорен пред РС, но изводът на първоинстанционния съд, че от събраните
доказателства се доказва фактът на построена до 01.03.1999г. постройка в
ползвания имот, касационната инстанция намира за обоснован. Налице е приложена
извадка от помощния план на ползвателите от 1992г., в който процесният имот е
нанесен, ведно с графичното изображение на постройка, отразена като „Мж“, т.е.
масивна жилищна такава. В приложеното и не оспорено заявление на П.Ж. с вх.
№6406026 от 06.07.1992г., също се сочи, че в ползвания имот има постройка от 18
кв.м., както и че имотът представлява „лозе и трайни насъждения“. Фактът на
изградена постройка от 18 кв. м. се удостоверява и от назначената съдебна
експертиза, в която се сочи, че при оглед на място, ВЛ констатира налична
масивна тухлена постройка с разрушен покрив и извадена дограма, която отговаря
по място и размери на заснетата постройка в помощния план на ползвателите. За
обоснован следва да се приеме и изводът на РС, че тази постройка е изградена в
имота до 01.03.1991г. В тази насока пред
РС са събирани гласни доказателствени средства. Макар от разпита на
свидетелката М. Ж. да не се удостоверява с прецизност моментът на изграждане на
къщата, а тя да сочи неопределено 1991-92г., то в много по-голяма и прецизна
степен от показанията на другата св. Е. С.а се удостоверява, че къщата е
съществувала още от 1989г., като същата определя този период като „социализма“.
В тази насока следва да се посочи, че възраженията на касаторите относно
използваното определение „социализма“ на периода на изграждане на постройката
не е даден самоцелно от свидетелката, а в показанията си тя изрично добавя и
годината – 1989г., което несъмнено е преди 01.03.1991г. Освен това под
„социализъм“ следва да се разбира периодът 09.09.1944г. – 10.11.1989г., каквото
е и общото разбиране в обществото за това. Този период обаче категорично е
преди релевираната от закона дата.
Що се отнася до
възражението на касаторите, че постройката следва да отговаря на действащите
към момента на изграждането и строителни правила и норми, то то се явява
напълно неоснователно, тъй като в Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по тълкувателно дело №
2/2011 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен
съд се сочи, че : "… построеното в земите, върху които е
предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 от ПЗР
ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от законодателя в разпоредбата на § 1в, ал. 3
от ДР ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда
по смисъла на § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ, независимо
дали отговаря или не на изискванията на благоустройственото законодателство към
момента на построяването /отменените ЗТСУ,
ППЗТСУ и Наредба № 5/. Последното е
ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие право на
собственост върху земята по § 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, при посочените предпоставки, тъй като спазването на
строителните правила и норми е
относимо към въпроса за законността на построеното, каквото изискване законът в
настоящата хипотеза не поставя, за разлика от други хипотези, при които то е
релевантно като предвидено от законодателя - чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ, параграф
1д /нов - ДВ бр. 122/97 г./ ДР ППЗСПЗЗ. При липса на предвидено в закона
изискване за законност на сградата по § 4а, да се прилагат разпоредбите на
благоустройственото законодателство за застрояването на земите за земеделско
ползване, относимо към законността на построеното, означава да се приеме
разширително тълкуване на закона, което е недопустимо.". Диспозитивът на цитираното тълкувателно решение гласи:
"В полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по
реда на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка /а тук се удостоверява този факт/, отразено в
тълкувателната норма на параграф 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, да е трайно прикрепена към терена, без да е
необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми,
установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.".
Т.е.
за ползвателя няма да възниква правото да придобие земята, върху която му е
предоставено ползване, ако построеното в имота не е сграда, като в §1в
ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ изчерпателно се изброява кои постройки не се приемат за сгради по смисъла на §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Конкретната такава, безспорно не попада в тез иизключения, както правилно се
приема впървоинстанционното решение. НО, при настоящата и дължима от
органа и съда преценка дали
постройката е сграда, не
следва да се вземат предвид
изискванията на строителните правила
и норми, установени в действащите към
момента на построяването нормативни актове.
Законодателят
визира три кумулативни предпоставки, при наличието на които се придобива
правото на собственост върху предоставена за ползване земя в § 4а, ал. 1 -
акт, с който е предоставено право на ползване, построяването на сграда в имота
до 1.03.1991 г. и заплащане на цената на имота. В конкретния случай първите две правилно се приемат за удостоверени от РС, като само
последната предпоставка не е налице, защото оценката се възлага
на комисията по §
62, ал. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ, като предстоящо
е определянето й, съответно издаването на заповед за нея и след влизането в
сила на заповедта на кмета, и евентуалното й
заплащане.
Доколкото не се
установяват релевираните касационни основание, това мотивира
настоящата инстанция да приеме, решението на РС Стара Загора се явява правилно
и следва да се остави в законна сила.
Водим от горното и на
осн. чл.222, ал.2, т.1 от АПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260367 от 21.04.2021г., постановено по
гр. дело № 4424/2020г. по описа на РС Стара Загора.
Решенето е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.