ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
12.10.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
след като разгледа докладваното от съдия Вълева ВНЧД № 496 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
С протоколно Определение от 28.09.2020 г. по
н.о.х.д. № 195/2019 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, 6 състав, СНС е
оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ на подсъдимия И.Й.Й. в по-лека. Съдът е приел, без да обсъжда
подробно доказателствената съвкупност и в съответствие с презумпцията за
невиновност, че и към настоящия момент съществува обосновано предположение
подсъдимият да е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения с
внесен от СП обвинителен акт. По отношение на опасностите СНС е обосновал
наличие на реална опасност за извършване на престъпление, но не и на такава от
укриване. Този извод на съда е базиран на разпитите на свидетели, които са
съобщили, че се чувстват застрашени във връзка с дадените от тях показания и на
които е осигурена защита по реда и правилата на НПК. Подчертано е, че
наказателното производство е на етап съдебно следствие пред първа инстанция,
като повечето свидетели са разпитани, но предстои даване на показания от анонимен
свидетел. Обсъдена е и продължителността на срока за задържане, като СНС е
счел, че той се явява разумен с оглед процесуалното поведение на компетентните
органи и полаганите от съда усилия за регулярно и срочно провеждане на
съдебните заседания. Поради изложеното е прието, че мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ се явява подходяща на този етап от делото и с оглед
осигуряване разглеждането му в разумни срокове.
Срещу определението на СНС е постъпила
частна жалба от подсъдимия Й. чрез неговия защитник- адв. П., в която се иска
отмяна на определението и постановяване на ново, с което мярката за
неотклонение на подсъдимия Й. да бъде изменена от „Задържане под стража“ в
по-лека такава. В иницииращия производството документ се излагат аргументи за
неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. Като обстоятелство,
налагащо изменение на процесуалната принуда, се изтъква изтеклия период от
задържането на подсъдимия, за чиято продължителност, надхвърляща разумния
според защитата срок, се цитира и практика на ЕСПЧ. Коментират се повдигнатите
обвинения, като се сочи липса на доказателствена обезпеченост за престъпленията
по чл. 117 от НК и по чл. 321 от НК, за които е привлечен да отговаря
подсъдимия Й.,твърди се и непрецизно формулиране на обвинението по чл. 159а от НК. Защитата намира, че изложените от СНС аргументи за наличие на реална
опасност от извършване на престъпление са абстрактни и не почиват на конкретни
доказателства, а твърдението за застрашеност на лица, разпитвани в качеството
им на свидетели по делото, също счита за неподкрепено. Изтъква се, че към
инкриминирания период подсъдимият Й. не е бил осъждан, че има постоянен адрес
на територията на страната и е семейно ангажиран, като се посочва, че
продължаващото задържане нарушава правото на личен и семеен живот, както на
подсъдимия, така и на неговото семейство и деца. Счита се, че на този етап от
наказателното производство опасността от извършване на престъпление не може да
бъде извеждане от характера и тежестта на повдигнатите обвинения.
Съдът, след като се запозна с доводите,
изтъкнати в частната жалба и като прецени материалите по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 342,
ал. 1, вр. чл. 270, ал. 2 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт и е процесуално допустима.
Срещу
подсъдимия Й. са повдигнати обвинения от страна на Специализираната прокуратура
с внесен обвинителен акт на 11.01.2019 г. за престъпления по чл. 321, ал. 3, т.
1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК- за ръководство, заедно с още един подсъдим, на
организирана престъпна група, състояща се от 16 участници, създадена с користна
цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, чл. 159а, чл. 116, чл. 128
и чл. 129 от НК; за четири деяния по чл. 117, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК- приготовления
към убийства на двама прокурори, действащ служител и бивш служител на ГД
„Национална полиция“ и три деяния по чл. 159г, вр. чл.
159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК- трафик на хора, извършен в изпълнение на решение на
инкриминираната организирана престъпна група.
По отношение на подсъдимия И.Й. е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение на Специализирания
наказателен съд от 30.06.2018 г. по НЧД № 2027/2018 г. по описа на съда,
потвърдено с Определение на АСНС от 10.07.2018 г. по ВНЧД 298/2018 г. по описа
на съда. Периодът на задържане на подсъдимия към настоящия момент се явява
около 2 години и 3 месеца.
Предпоставката
за вземане и за продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ е наличие обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание. Престъплението по чл. 321 ал.3
т.1 вр. ал.1 пр.2 НК,
за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е наказуемо с лишаване от свобода
от 5 до 15 години, деянията по чл. 117 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК са
наказуеми с лишаване от свобода от 1 до 6 години, а деянията по чл. 159г вр.
чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК с лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба
от 20 000 до 100 000 лева.
Следваща предпоставка е наличие на
обосновано предположение подсъдимият да е извършил престъпленията, за които са
му повдигнати обвинения от Специализираната прокуратура с внесения обвинителен
акт. Доказателствената съвкупност беше подложена на анализ и изследване
единствено за нуждите на специалното производство по чл. 270 от НПК, като с
оглед съобразяване на презумпцията за невиновност, а и с оглед етапа, на който
се намира съдебното производство, няма да бъдат коментирани доказателствата по
отделно и в тяхната съвкупност, както това е необходимо при мотивиране отговора
на въпросите по чл. 301 от НПК. Въззивният съд след извършения анализ намира,
че продължава да съществува във висока степен вероятностен извод подсъдимият Й.
да е извършил деянията, за които е привлечен да отговаря, изводимо от събраните
в хода на делото доказателства. Изложените в жалбата на защитата аргументи за
непрецизност на повдигнатите обвинения не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство, тъй като то е регламентирано единствено за проверка на
законността на продължаващото задържане, още повече, че проверка на годността
на повдигнатите обвинения е извършвана в хода на производство по чл. 248 и чл.
249 от НПК, преминало и през въззивен съдебен контрол.
Правилно първостепенният съд е приел, че
доказателствата по делото не разкриват
реална опасност от укриване на подсъдимия Й. поради това, че той има постоянен
и настоящ адрес на територията на страната и е семейно ангажиран.
По отношение на опасността от извършване
на престъпление въззивният съд идентично на първостепенния намира, че
съществува реална такава. Защитата е изтъкнала, че единствено в производство по
реда на чл. 64 от НПК за първоначално вземане на мярка за неотклонение е
допустимо тази опасност да се извежда от характера и тежестта на повдигнатите
обвинения. Това действително е така, но следва да се прави разлика между тежест
на обвинението като предвидена в закона санкция и тежестта, изводима от
конкретните характеристика на престъпната деятелност, за която е привлечен да
отговаря подсъдимият. Именно те могат да обосноват продължаване действието на
най-тежката мярка за неотклонение, тъй като от тях може да бъде направен извод
за висока степен на обществена опасност на престъпната дейност, а оттам и на
дееца. В настоящия случай се касае за организирана дейност на множество лица, с
твърдяна строга структурираност и йерархичност. Още повече, че на подсъдимия са
повдигнати обвинения за извършени от него няколко престъпления с различен
непосредствен обект. Освен това едно от повдигнатите му обвинения е за
ръководство на организирана престъпна група, която макар и сочена да действа в
един сравнително непродължителен период от време, се състои от множество
участници, поставила си е за цел извършване на тежки по смисъла на чл. 93, т. 5
от НК престъпления, при това сред тях има такива с непосредствен обект
обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на личността на отделните
граждани, опазване на техния живот и здраве. По делото се съдържат данни, че
групата е използвала силови действия, а някои свидетели твърдят, че именно
подсъдимия Й. е ръководил така наречената „наказателна бригада“ на групата.
Повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 117 от НК разкрива
характеристиките на дейност с повишена обществена опасност с оглед целта на
нейното евентуално осъществяване и лицата, към които се твърди от обвинението
да е била насочена, а именно магистрати и служители на МВР при това във връзка
с извършване на тяхната професионална дейност. Всички тези характеристики на
престъпната деятелност, за която е привлечен да отговаря подсъдимия Й. и за
която настоящият въззивен съдебен състав намира, че е налице обосновано
предположение за осъществяването й, показва, че се касае за дейност с повишена
степен на обществена опасност, а действията, които е сочен подсъдимият Й. да е
извършвал, евентуално биха го характеризирали като личност с висока степен на
обществена опасност.
В настоящия случай обаче реалната
опасност от извършване на престъпление от страна на подсъдимия Й. се извежда и
от гласните доказателствени източници, а именно показанията на свидетелите Й.Й.,
А.С., М.Н., В.Д. и свидетели с идентификационни номера № 348 и № 349.
Първостепенният съд обосновано и съответно на събраните доказателства е приел,
че е налице страх от свидетелстване у тези лица, които са заявили, че се
чувстват застрашени. Свидетелите разказват за случаи, в които подсъдимият И.Й.
и други подсъдими по делото лица в тяхно присъствие са изразявали готовност за
„отстраняване“ на свидетели. Поради изложеното и поради дадените от тези и от
други свидетели характеристични данни за подсъдимия Й. АСНС намира, че
съществува реална опасност от извършване на престъпление, която към настоящия
етап не се явява преодоляна въпреки изтеклия период на задържане.
Изводът за съществуването на такава
опасност се обосновава и от служебно известните на съда данни, въпреки липсата
на актуална справка за съдимост, приложена в материалите по делото, за
съдебното минало на подсъдимия Й. В тази връзка неправилно в определението СНС
е посочил, че подсъдимият е неосъждан. С присъда от 05.06.2018 г. по НОХД
310/2015г. по описа на Специализирания наказателен съд, IХ - ти състав, подсъдимият
Й. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 214, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и
по чл.
213а, ал. 2, т. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1от НК,
която присъда е отменена с Присъда № 11 от 27.03.2019 г. по ВНОХД 490/2018 г.
по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, IV състав, в частта по отношение на
престъплението по чл. 214 от НК и подсъдимият е признат за виновен в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт по чл.
199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Новата присъда е обжалвана от
подсъдимия чрез неговия защитник пред ВКС на Република България, който с
Решение № 65 от 22.06.2020 г. по НЧД 126/2020 г. по описа на съда е изменил
присъдата на АСНС, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия Й. от такова
по чл. 199 от НК в такова по чл. 214 от НК, намалил е наложеното му наказание и
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното му общо
най-тежко наказание за срок от 1 /една/ година „Лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от 3 /три/ години. Следователно, считано от влизане в сила на
решението на ВКС, а то като неподлежащо на атакуване влиза в сила с
постановяването си, подсъдимият Й. се счита за осъждан за извършени
престъпления по чл. 214, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и
по чл.
213а, ал. 2, т. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В жалбата на защитата е подчертано, че същият е с чисто съдебно минало към
момента на инкриминирания период. Към настоящия момент обаче подсъдимият Й. има
статут на осъждано лице, още повече, че осъждането му е за прояви, извършени
далеч преди инкриминирания от държавното обвинение период, поради което този
факт допълва аргументите за наличието на реална опасност от извършване на
престъпление.
Периодът на задържане на подсъдимия Й.
от 30.06.2018 г. до настоящия момент се явява разумен такъв поради това, че
делото е с фактическа и правна сложност, по него са привлечени да отговарят
няколко лица, за част от които наказателното производство е приключило с
определение за одобряване на постигнато споразумение за решаване на делото, а
повдигнатите им обвинения са повече от едно, касае за изключително усложнена
престъпна дейност, характеризираща се и с висока степен на обществена опасност.
Защитата правилно е отбелязала, че изтеклият срок на прилаганата процесуална
принуда всякога се явява ново обстоятелство по смисъла на чл. 270, ал. 1, изр.
2 от НПК и е основание за депозиране на искане за проверка законността на
продължаващо задържане. В настоящия случай обаче и с оглед отчитане
процесуалната дейност на съда, разглеждащ делото по същество- ритмичност при
насрочване и провеждане на съдебните заседания и извършване на процесуалните
действия, срокът на задържане се явява изцяло разумен такъв и поради
изтъкнатите вече съображения за евентуално наличие на висока обществена
опасност на престъпния деец. В практиката на съда на ЕСПЧ, намерила място в
иницииращия производството по реда на глава 22 от НПК документ, е посочено, че
съдът при всяко разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение следва да
преценява дали са налице достатъчни основания за продължаване на задържането-
такива бяха изтъкнати и обосновани от настоящия въззивен съдебен състав, както
и дали органът, разглеждащ делото, проявява добросъвестност- това с оглед
ритмичността на насрочване на съдебните заседания и процесуалните действия по
събирани и проверка на доказателства очевидно е така в настоящия случай.
По отношение на изтъкнатите съображения
за нарушаване правото на личен и семеен живот на подсъдимия и на неговото
семейство АСНС счита, че към настоящия момент те не могат да обосноват промяна
в процесуалната принуда поради вече изложеното във връзка с необходимостта от
продължаване на задържането. Освен това подсъдимият Й. не е единственият, който
би могъл да полага грижи за децата си.
Поради всичко изложено АСНС намира, че
към настоящия момент най-адекватна с оглед постигане на целите на мерките за
неотклонение, регламентирани в чл. 63 от НПК и осигуряване развитието и
приключването на производството в разумни срокове се явява мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и не са налице обстоятелства, които да
обуславят промяната на търпяната процесуална принуда.
След
цялостна проверка на оспореното определение въззивният съд намира, че същото е
правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 28.09.2020г., по НОХД № 195/2019г. по описа на Специализирания
наказателен съд, 6 състав.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.