РЕШЕНИЕ
№
1066
гр. Пловдив, 22 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА адм. дело № 635 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с чл.73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на Община Карлово, ЕИК *********,
с адрес: гр. Карлово, ул. „Петко Събев“ № 1, представлявана от Е.К., в
качеството му на кмет, против решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/
492 от 13.02.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”(ДФЗ), с което е наложена финансова
корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по договор № 16/07/2/0/00398
от 13.11.2017 г., представляваща сума в размер на 10 000 лева без ДДС.
Твърди се незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, като се
сочи, че същото е немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон
и процесуалните правила по издаването му. В жалбата е посочено, че при
определяне на финансовата корекция, налагащият я орган не се е съобразил със
съществени законови и подзаконови норми, касаещи метода на определяне на
корекцията, естеството и сериозността на твърдяното нарушение, както и поради
това, че възложената обществена поръчка е под праговете, изискващи провеждането
на процедура за възлагане на обществена поръчка, както и значително под
праговете, изискващи оповестяване на официалния вестник на ЕС. Според
жалбоподателя към момента на обявяване на обществена поръчка с предмет:
„Изготвяне на работен проект за Реконструкция и възстановяване на общински път
гр. Карлово - с. Дъбене - с. Войнягово, община Карлово проведена чрез
публикуване на Публична покана, по реда на Глава осма „А" от Закона за
обществените поръчки (отм. ДВ. бр. 13 от 16.02.2016 г.), за възлагане на
дейностите по проектиране, а именно 20.02.2015 г., Община Карлово не е имала
сключен договор за БФП по подмярка 7.2. „Инвестиции в
създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските
райони от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020
г. Към онзи момент, предметът на възлагането (Изготвяне на работен проект за
Реконструкция и възстановяване на общински път гр. Карлово - с. Дъбене - с.
Войнягово, община Карлово) не е бил необходим за кандидатстване пред ПРСР.
Следователно, за Община Карлово не е била налице нужда от възлагане и на
услуга, свързана с упражняване на авторски надзор. Посочва се още, че към онзи
момент не е било ясно дали въпросният работен проект е щял да се изпълнява въобще,
както и че придобития от общината проект е бил предмет на съгласувателни
процедури, следствие на които е можело да се стигне до една или повече промени
или до пълното му неодобрение и съответно до прекратяване на договорните
отношения с избрания изпълнител. Поради това счита, че община Карлово не е
предприела действия по сключване на една напълно необезпечена дейност –
авторски надзор. В този смисъл за общината не е било възможно да оредели
стойността за осъществяване на авторския надзор поради липса на одобрен бюджет
по проекта. Твърди се, че общината е приложила ред за възлагане на обществена
поръчка, предвиден в ЗОП, чрез който е била обявена поръчка за избор на
изпълнител и за която поръчка са могли да участват неограничен брой участници.
Счита, че по този начин възложителят е спазил основните принципи на ЗОП,
осигурявайки достатъчна публичност, прозачност и
свободна конкуренция. Поради това намира, че заключението на изпълнителния
директор, касаещо систематичната свързаност между
проектирането с осъществяването на авторски надзор за необосновано, както и
счита за несъстоятелни аргументите относно разпоредбата на чл.21, ал.16 от ЗОП,
тъй като става въпрос за две отделни услуги, нуждата от които е възникнала по
различно време и при различни обстоятелства.
Възразява се и против размера на наложената финансова
корекция, а именно 100% от стойността на договора. Твърди се в тази връзка, че
административният орган не е мотивирал решението си за налагане на максимален
размер на финансовата корекция, както и не е анализирал естеството и
сериозността на нарушението, както и фактите, които водят до намаляване размера
на финансовата корекция. Примев тази връзка било
обстоятелството, че стойността на сключения договор е 10000 лв
без ДДС, което било значително под праговете за публикуване в Официален вестник
на ЕС, което от своя страна било доказателство за липсата на
т.нар.трансграничен ефект, поради което нарушението е леко или незначително.
Твърди се, че е следвало да бъде приложен пропорционалният метод, а след това да
се премине към диференциалния такъв. Претендира отмяна на издаденото решение и
присъждане на разноски съгласно представен списък за разноски – общо 300 лв / 100 лв. ДТ и 200 лв. юрк
възнаграждение/.
Ответникът – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез
писмена молба на процесуалния представител юриск. П.Г.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска се присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита
в размер на 150 лв.
Административен съд
- Пловдив в настоящия състав намира жалбата за подадена от лице с правен
интерес – адресат на оспореното решение и в срока по АПК – решението е получено
от упълномощено лице на 18.02.2020 г. (видно от приложеното на лист 139 по
делото известие за доставяне), а жалбата е подадена на 04.03.2020 г. до
Административен съд –Пловдив по пощата, видно от датното
клеймо на приложения в оригинал по делото пощенски плик – л.6, поради което се
явява допустима.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 13.11.2017 г. между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“
е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7
„Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР
2014-2020 № 16/07/2/0/00398, във връзка с възлагане на обществена поръчка с
предмет: „Упражняване на авторски надзор по проект „Реконструкция и
възстановяване на общински път гр. Карлово". С писмо с изх. №№
02-0800/2243 от 01.08.2019г. от страна на ДФ „Земеделие" е открито
производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ във връзка със следното нарушение, допуснато от община Карлово при
възлагане на обществена поръчка с предмет „Упражняване на авторски надзор по
проект „Реконструкция и възстановяване на общински път гр. Карлово, а именно
сключен договор №65 от 29.04.2015 г. между общината и „Модус I“ ЕООД за изработване на работен проект, сключен чрез публична покана по
реда на Глава Осма от Закона за обществените поръчки, на стойност 64 500 лв.
без ДДС, а договор №100 от 21.06.2019 г. за упражняване на авторски надзор със
същото дружество е сключен на основание чл. 20, ал. 4, от ЗОП на стойност 10
000 лв. без ДДС.
Според административния орган съвкупно двете процедури
образуват обща стойност в размер на 74 500 лв. без ДДС. Съгласно чл. 162, ал. 2
от ЗУТ, условията и редът за осъществяване на авторския надзор по време на
строителството се определят чрез договор между възложителя и проектанта, като
за целта договорът за осъществяване на авторски надзор е обвързан с условието
функциите да се изпълняват от същите физически лица, които са изготвили
проекта. Обстоятелството, че авторският надзор се възлага именно на лицето,
изготвило проекта, който се реализира, означава, че законосъобразното
възникване на правата на проектанта при неговия избор е основание да се
игнорира общия ред при възлагане на изпълнението на надзорната функция.
Изложеното води до извода, че проектирането и осъществяването на авторски
надзор по даден проект, следва да се разглеждат като два елемента от една и
съща услуга, тъй като се извършват от едно и също лице.
Прието е, че доколкото изработването на работния
проект се явява обект на авторско право, се приема, че възложителят е бил
наясно, че ще възникне законово право на проектанта да осъществи авторски
надзор по време на строителството. Въпреки това при избора на проектант
възложителят не се е придържал към някоя от възможностите, включващи публична
процедура за избор на изпълнител. Предвид изложеното възлагането на
обществената поръчка на директно възлагане по чл.20, ал.4 от ЗОП не може да се
приеме за законосъобразен. Посочено е, че за възлагането им
могат да се сключат отделни договори, но при избора на изпълнител на услугата,
т.е. при определянето на ред за възлагане на изработването на проектите, следва
да се има предвид и стойността на надзорната функция.
Органът е приел, че естеството на нарушението,
позволява да се определи точният размер на причинената финансова загуба, поради
което на основание чл. 4 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, би могло да се
наложи финансова корекция по диференциалния метод, като размерът на причинената
загуба е 10 000,00 лева, който е равен на стойността посочена в договора за
обществена поръчка, тъй като същият е възложен директно.
Прието е, че при възлагането на обществена поръчка с
предмет: „Упражняване на авторски надзор по проект „Реконструкция и
възстановяване на общински път гр. Карлово" от страна на бенефициента е
допуснато нарушение на чл.21, ал.16 от ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразен
избор на възлагане на договор за обществена поръчка.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
По изложените факти в решението не е налице спор между
страните по делото, като спора е налице ли е твърдяното от страна на УО
нарушение на националното право, свързано с незаконосъобразно разделяне на
поръчките и относно правилното приложение на материалния закон.
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
законодателя писмена форма, при наличието на предвидените материалноправни
предпоставки, като то е мотивирано с оглед изложените в него фактически и
правни основания. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа
със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване
на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, като съгласно ал. 2, случаите на
нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се
посочват в нормативен акт на Министерския съвет.
По силата на законовата делегация на чл. 70, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ, е приета Наредба за посочване на нередности, представляващи основания
за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата).
За да е приложима хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 9 от
ЗУСЕСИФ, е необходимо да са налице при условията на кумулативност
следните предпоставки: първо – нередност, съставляваща нарушение на правилата
за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициента и второ да има или да би могла да има за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Наличието на тези две
предпоставки следва да бъдат установени от административния орган.
Разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ №
1303/2013 г., към която препраща нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, дава
определение на понятието "нередност", а именно - всяко нарушение на
правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази
разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор,
участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза
чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Правилно от административния орган е прието, че в
случая е налице нередност.
При определяне на изпълнителя за процесните
дейности намират приложение разпоредбите на ЗОП, съобразно нормата на чл. 49,
ал. 2, т. 1 от ЗУСЕСИФ, като в случая процедурата за избор на изпълнител за
проектиране е проведена по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗОП/отм/,
вместо по чл. 14, ал. 3 от ЗОП/отм/. Предвид
разпоредбата на чл. 101а., ал. 2 от ЗОП "За възлагане на поръчките по чл.
14, ал. 4 възложителят събира оферти с публикуване на покана, а съгласно чл.
14, ал. 4 от ЗОП възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но
са длъжни да прилагат условията и реда на глава осма "а" при
обществени поръчки с обект по чл. 3, ал. 1 на стойност без ДДС: за доставки или
услуги - от 20 000 до 66 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение
извън страната - от 66 000 до 132 000 лв. Според чл. 14, ал. 3 от ЗОП
"Възложителите могат да прилагат предвидените в този закон опростени
правила, когато обществените поръчки с обект по чл. 3, ал. 1 имат следните
стойности без ДДС: т. 2 за доставки, услуги и конкурс за проект - по-високи от
66 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната -
по-високи от 132 000 лв. до съответния праг, определен в чл. 45в, ал. 2.
Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗОП (отм.) не се допуска
разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона,
включително при поетапно строителство, когато завършеният етап не може да
получи разрешение за ползване като самостоятелен обект.
В случая, със сключването на два договора с един и същ
изпълнител "Модус I“ ЕООД - първият с предмет проектиране, а вторият с
предмет упражняване на авторски надзор, е извършено незаконосъобразно разделяне
на обществената поръчка, с цел заобикаляне на закона. Сключеният от Община Карлово
и "Модус I“ ЕООД Договор за проектиране е следвало да бъде възложен по
реда, който е относим за общата прогнозна стойност на
дейността по проектиране и дейността по авторски надзор, който възлиза на 74
500 лв. без ДДС. Същата надвишава праговете по чл. 14, ал. 4 от ЗОП (отм.); ; и
изисква възлагане на проектирането чрез открита процедура по ЗОП (отм.); ;.
Възложителят е бил длъжен да не разделя поръчката с цел прилагане на ред за
възлагане на ниски стойности и да възложи и авторския надзор на проектанта на
обекта. По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 15, ал. 6 и чл. 14, ал. 4
от ЗОП (отм.) във връзка с чл. 21, ал. 4, 5 и 15 от ЗОП.
Съгласно чл. 162, ал. 2 ЗУТ, условията и редът за
осъществяването на авторски надзор по време на строителството се определят,
чрез договор между възложителя и проектанта, като авторският надзор по всички
части е задължителен за всички строежи от първа до пета категория включително. Анализът
на цитираната разпоредба налага да се приеме, че проектирането и осъществяването
на авторски надзор по даден проект са две систематично свързани дейности и
строителството не може да бъде изпълнено, ако не са реализирани и двете, които
задължително се изпълняват от един и същ икономически оператор. Това означава,
че дейностите представляват един предмет на обществена поръчка, който дори и
разделено се възлагат по реда, който е относим за
общата им прогнозна стойност. В този смисъл следва да се направи и изводът, че
авторският надзор се извършва от проектанта и затова този, който е спечелил
поръчката за изработване на работен проект, следва да осъществи и авторския
надзор. Действително, чисто технически, проектирането и авторският надзор са
отделни дейности, които не се извършват едновременно, но същите са неразривно
свързани, тъй като извършването на едната дейност обективно е невъзможно без
извършването на другата. Ето защо, независимо, че двете дейности се извършват в
различен период от време, по своята същност те представляват части на един общ
процес, който се извършва от едно и също лице – проектанта, поради което следва
да се обявяват в една обществена поръчка.
В случая ако стойността на услугата за авторски надзор
бе включена в поръчката за проектиране, както е констатирал и УО прогнозната
стойност на двете поръчки е в размер на 74 500 без ДДС, което е над праговете
е, описани в чл. 14., ал. 4 от ЗОП/отм/. при което е
приложим реда за открита процедура по опростени правила, чл. 14, ал. 3 от ЗОП /отм/, която процедура от своя страна би осигурила по-високо
ниво на конкуренцията.
Проектирането и осъществяването на авторски надзор по
проекта са две дейности от една и съща услуга, изпълнител на която е едно и
също лице и втория договор /за авторски надзор/ в случая не може да бъде
реализиран при конкуренция, поради което неговата стойност следва да се
калкулира и да се вземе предвид при определяне на реда за възлагане на първия
договор. Поради това съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя,
че в случая не е допуснато нарушение по чл. 15, ал. 6 от ЗОП. Двете дейности са
неразривно свързани и не може да се приеме за логично обяснението, че
жалбоподателят не е бил наясно, че такъв надзор ще бъде необходим, както и че
необходимостта от такъв надзор била възникнала на по-късен етап.
Установеното
нарушение е нередност ако "има или би имало за последица нанасянето на
вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета
на Съюза". Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като
действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопанския субект
е основен елемент от понятието "нередност" по смисъла на чл. 2, т. 36
на Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета. Налице е нередност по т. 2
"Незаконосъобразно разделяне на поръчките за строителство/
услуги/доставки" от Приложение 1 "Обявление и документация за
обществена поръчка/ процедура за избор с публична покана" към Наредбата за
посочване на нередности. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице
възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се
докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата
на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 г. следва от буквалното езиково
тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност – "има или
би могло да има". Това тълкуване на разпоредбата е трайно установено и в
практиката на Съда на Европейския съюз дадено по повод на идентичните дефиниции
в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни
регламенти. Последното е в унисон и с Решения на Европейския Съд по Дело
С-406/14 от 14 юли 2016 г. и С-465/10 от 21.12.2011 г., където се тълкува
разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г. и се стига до извода,
че по Структурните и Кохезионни фондове следва да се
финансират единствено дейности, провеждани в пълно съответствие с правото на
Съюза и че доколкото не може да се изключи възможност нарушенията да имат
отражение върху бюджета на съответния фонд, то същите представляват нередност.
Конкретното нарушение безспорно има финансово отражение, както правилно е приел
и управляващият орган.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни
доводите на жалбоподателя, че в случая не е установена конкретна вреда на
бюджета на ЕС. Точният размер на финансовото отражение не следва да бъде
предмет на отделно доказване.
Съгласно Раздел I, т.2, буква
„а“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г., в сила от 23.08.2019 г., бр. 19 от 2020 г.) при незаконосъобразно разделяне на поръчки за строителство/услуги/доставки
на части, когато обществена поръчка за строителство или доставки и/или услуги е
незаконосъобразно разделена на части и за всяка част е приложен ред за
възлагане, относим за по-ниски прогнозни стойности; в
резултат на това не е налице изискуемата публичност в "ОВ" на ЕС,
съответно в Регистъра на обществените поръчки (РОП) за поръчки, подлежащи на
обявяване на национално ниво; за да е налице нередността, обявленията за
разделените части от поръчката следва да не са публикувани в "ОВ" на
ЕС, съответно в РОП за поръчките, подлежащи на обявяване на национално ниво, се
прилага коефициент на корекция 100%.
Предвид събраните доказателства и твърденията на
страните, съдът намира, че в случая не следва да се приложи 25% корекция, тъй
като нормата на Раздел I, т.2, буква „а“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 г.,
в сила от 23.08.2019 г., бр. 19 от 2020 г.), предвижда за такава нередност 25%
корекция, при спазване на нормата на т. 1, буква "б" от Приложение №
1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, а именно въпреки липсата на изискуемата
публичност в "ОВ" на ЕС относно обявлението за обществена поръчка
публикуването е направено с други подходящи средства; други подходящи средства
за публичност са налице, когато обявлението за поръчка е публикувано по начин,
който гарантира, че стопански субект от друга държава членка има достъп до
подходяща информация относно обществената поръчка преди възлагането є, така че
той да бъде в състояние да представи 25 на сто оферта или да изрази своя
интерес да участва при възлагането на поръчката; средствата за публичност са
подходящи, когато: (аа) обявлението за поръчка е
публикувано на национално равнище в съответствие с националното законодателство
и/или (бб) основните стандарти за разгласяване на
договори и/или за публичност са спазени (стандартите са уредени в раздел 2.1 от
Тълкувателно съобщение на Европейската комисия № 2006/C 179/02). Няма данни
тези изисквания да са били спазени от бенефициента по конкретния договор,
поради което правилно административният орган е наложил предвидената корекция
от 100%.
Предвид спецификата на установеното от УО нарушение, а
именно незаконосъобразно разделяне на поръчка, органът правилно е приел, че точният
размер на загубата на публични средства е определяем. Целта на финансовата
корекция е да се гарантира или възстанови положението, при което всички
разходи, извършени в рамките на предоставена безвъзмездна финансова помощ, да
бъдат в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство.
Финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността се изразява
в потенциалната възможност и необосновано ограничаване на конкуренцията,
нарушаването на принципите на ЗОП за публичност и прозрачност и препятстване
възможността за избор на изпълнител, който би могъл да подаде по-изгодна оферта
и да оптимизира споделената отговорност спрямо общия бюджет.
Следва също така да се отчете и фактът, че
задължението на държавата за възстановяване на неправомерно получена
безвъзмездна помощ произтича пряко от регламентите. Бенефициентът е надлежно и
предварително информиран за задължението за спазване на правото на Съюза и
свързаното с него национално право и за последиците от това неспазване -
възстановяването на неправомерно получената помощ.
С оглед на изложеното жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото, направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно,
поради което следва да му се присъди такова в размер на 150, 00 лева, определено
на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с
чл. 77, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ето защо Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Карлово, ЕИК *********, с адрес: гр.
Карлово, ул. „Петко Събев“ № 1, представлявана от Е.К., в качеството му на
кмет, против решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/ 492 от
13.02.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”(ДФЗ), с което е наложена
финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по договор №
16/07/2/0/00398 от 13.11.2017 г., представляваща сума в размер на 10 000 лева
без ДДС.
ОСЪЖДА Община Карлово, ЕИК *********, с адрес: гр. Карлово, ул.
„Петко Събев“ № 1, представлявана от Е.К., да заплати на Държавен Фонд
“Земеделие” сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен
срок от съобщаването с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: