№ 30178
гр. София, 15.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110107347 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 221027 от 24.06.2025г., подадена от ответника В. Н.
И., действаща в качеството на ЕТ „В.-Н-В. И.“, с която е направено искане за изменение на
постановеното по делото решение № 9788 от 27.05.2025г. в частта за разноските във връзка с
присъдения размер на разноските ответника за адвокатско възнаграждение при уважено
възражение за прекомерност, направено своевременно от страна на ищците. В молбата се
поддържа, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно
занижено по подробно изложени съображения.
Ответниците по молбата П. Г. С. и И. К. С. вземат становище за неоснователност на
искането в подаден в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК отговор на молбата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, която е представила
списък на разноските в срока по чл. 80 ГПК и в срока за обжалване на постановеното по
делото решение (чл. 248, ал. 1 ГПК).
По същество молбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът не констатира основание да ревизира своята преценка относно дължимия
размер на присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение за производството,
като в решението е развил подробни мотиви във връзка с конкретните оплаквания, цитирал е
релевантна съдебна практика и е съобразил фактическата и правна сложност на делото и
обема и характера на извършените процесуални действия на страните. С оглед принципа на
договорната свобода страните по договора за правна защита и съдействие могат да уговорят
какъвто преценят размер на дължимото от клиента на адвоката адвокатско възнаграждение,
но той не обвързва съда, който при разпределяне на отговорността за разноски по делото
съобразява вида на осъществената правна защита на всяка от страните и процесуалното им
положение в образуваното двустранно, състезателно исково производство, фактическата и
правна сложност на делото и извършените от пълномощниците им процесуални действия,
1
като не е обвързан от минималните размери по . (както от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, така и
от разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от ., на които ответникът се позовава), а е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, която противоречи на чл. 101, параграф 101 ДФЕС
– в този смисъл Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело . г. , т. 1. Следва да
се посочи, че е без значение кога е уговорен между страната и адвоката размерът на
адвокатския хонорар по договора за правна защита и съдействие, доколкото дължимостта на
разноските по делото се определя с крайния съдебен акт по делото, постановен след
обсъденото решение на СЕС. За пълнота следва да се отбележи също така, че причина за
отлагане на делото в последните две съдебни заседания са станали именно направени
доказателствени искания на ответната страна, което обстоятелство също е съобразено при
намаляване на размера на претендираното от нея адвокатско възнаграждение.
Съдът, при произнасянето си, е съобразил горепосочените обстоятелства и липсва
основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Ето защо, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 221027 от 24.06.2025г.,
подадена от ответника В. Н. И., действаща в качеството на ЕТ „В.-Н-В. И.“, с която е
направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 9788 от 27.05.2025г.,
постановено по гр.д. № 7347/2023г. по описа на СРС, 145 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2