О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 09 декември 2019 г.
С. О. СЪД, наказателно
отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я. Б.
ЧЛЕНОВЕ: К. Т.
Н. В.
при участието на секретаря............
и прокурора………, след като разгледа докладваното от съдията Т. ВЧНД № 711/2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, във вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат
П.К. – защитник на подсъдимия В.А.И. и частна жалба, депозирана от адвокат Н.Б.
– защитник на подсъдимия Т.Г.Г. срещу протоколно определение от 13.11.2019 г.
на Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 798/2018 г. по описа на същия съд,
с което е оставено без уважение искането на защитниците на подсъдимите, за
прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК,
на съдебното производство по посоченото дело и връщането му на Районна
прокуратура – гр.С., за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
процесуални нарушения.
В частната жалба на подсъдимия В.И.,
подадена чрез защитника му – адвокат К., се излагат съображения относно
незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния съд за липсата на
допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото лице И.. Според
защитата, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че внесеният от СлРП
обвинителен акт напълно отговаря на законовите изисквания към неговото
съдържание, са изцяло неправилни и необосновани. По-конкретно, защитата счита,
че повдигнатото с този процесуален акт на прокурора обвинение срещу подсъдимия И.,
е неточно и неясно, поради което не му дава възможност да организира пълноценно
защитата си срещу него. В тази насока се изтъква, че в него не са посочени
съществени елементи от състава на инкриминираното на И. обвинение – с какви
точно фактически действия същия е осъществил изпълнителното деяние отнемане
респ. опит за отнемане. Поддържа се и, че неизлагането на посочените
обстоятелства относно обективните действия на подсъдимия И. по извършване на
деянието, препятства възможността на последния да разбере при каква форма на
вината се твърди да е извършил инкриминираното му престъпление. Излагат се доводи,
че първостепенният съд незаконосъобразно е отхвърлил и друго възражение за
допуснато в първата фаза на процеса отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело отново до ограничаване на правата на подсъдимия И.
– неточното посочване на ощетеното от процесното престъпление ЮЛ – ЕООД „Р. БГ”
вместо действителния собственик на военното поделение – Министерство на
отбраната. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на обжалваното определение
на първоинстанционния съд и връщане на делото в предходната му процесуална
фаза, за отстраняване на допуснатите от Районна прокуратура – гр.С. съществени
процесуални нарушения.
В частната жалба на адвокат Н.Б. –
упълномощен защитник на подсъдимия Т.Г.Г., също се релевират доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното първоинстанционно
определение. Поддържа се, че неправилно първия съд е приел, че и по отношение
на подсъдимия Г., в обвинителния акт са посочени ясно и категорично всички действия,
чрез които същия е извършил инкриминираното му престъпление, както и, че точно
е прецизирана правната квалификация на същото. По-конкретно, се изтъква от
защитата, че процесуалният акт на прокурора не съдържа твърдения за това, в
какво точно се изразява инкриминираната на подсъдимия Г. помагаческа дейност –
даване на съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, набавяне
на средства или отстраняване на спънки. Изтъква се още от защитникът, че при
изготвянето на обвинителния акт срещу подсъдимия А., не са били изпълнени и
другите изисквания на чл.246 ал.2 от НПК – за посочване на признаците от
субективната страна на процесното престъпление и посочване на собственика, от
чието владение са отнети инкриминираните вещи. С оглед на това, според
защитникът, неправилно и незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че внесеният
от СлРП обвинителен акт напълно отговаря на законовите изисквания към неговото
съдържание и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на подсъдимия Г..
Искането, което се прави в съответствие с направените оплаквания, е за отмяна
на оспорения съдебен акт и връщане на делото в досъдебната му фаза, за
отстраняване на допуснатите в хода на същата съществени процесуални нарушения.
С.
о. съд, след като се запозна с доводите, изложени в частните жалби, както и с материалите
по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано
като второ по ред по делото, след отмяна по въззивен ред на постановена по
същото присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.
Повод за иницииране на съдебното производство е внесен от Районна прокуратура -
гр.С. обвинителен акт, с който са повдигнати следните обвинения: - срещу
подсъдимия В.А.И. за извършено от него престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр.
чл.195 ал.1, т.4, пр.1 и 2, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.29 ал.1, б.”б”, вр. чл.26 ал.1 от НК; - срещу подсъдимия Росен Тодоров
Цанков за извършено от него престъпление по чл.195 ал.1, т.4, пр. 1 и пр.2 и
т.6, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК; - срещу
подсъдимия Т. Г. Г. за осъществено от него престъпление по чл.195 ал.1, т.4,
пр. 1 и пр.2, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
При решаването на процесуалните
въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително
заседание, съгласно чл.248,
вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК, решаващият състав на този съд, не е намерил допуснати, както в хода на досъдебната фаза
на процеса, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират на
правото на защита на обвинените лица и съответно да налагат
прекратяване на съдебното производство по делото, и връщането му на
прокуратурата за отстраняването им. В този смисъл се е произнесъл с определение
по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК /предмет на настоящата проверка/, с
което е оставил без уважение заявени от защитниците на тримата подсъдими
възражения.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен
акт на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно
и законосъобразно първия съд е приел липсата на посоченото в разпоредбата на
чл.249 ал.1 и ал.2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК процесуално основание за
прекратяване на съдебното производство по настоящото дело и връщането му на
прокурора. Правилно първостепенния съд е приел за неоснователни възраженията на
защитниците на подсъдимите, за наличието на негоден да постави началото на
съдебната фаза обвинителен акт, съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК, доколкото в него не били отразени
всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на процесното
престъпление и степента на участие на всеки един от подсъдимите в него. В
частност, според защитата, в коментирания акт на прокурора, не са изложени
твърдения за това, с какви точно конкретни действия всеки от подсъдимите И., Ц.
и Г. е осъществил инкриминираната му форма на съучастие в процесното
престъпление – по какъв начин и с какви действия подсъдимия И. е извършил
отнемането на инкриминираните вещи от владението на собственика им и съответно
с какво точно поведение всеки от другите двама подсъдими Ц. и Г. е съдействал
/умишлено е улеснил/ тази дейност на подсъдимия И. по изпълнение на
престъплението.
Въззивната инстанция също счита, че внесеният в РС С.
обвинителен акт, по който се е развило съдебното производство по настоящото
дело, напълно отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се
наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В
обстоятелствената част на акта ясно е отразена позицията на прокурора относно
престъплението на всеки от обвинените лица и неговите обективни и субективни
признаци, по начин позволяващ на всеки от тях „да научи за какво престъпление е
привлечен” /чл.55 ал.1 НК/, което е с основно значение за осигуряване правото му
на защита. В частност, противно на доводите на защитника на подсъдимия И.,
въззивният съд съзря наличието на описание в обвинителния акт на конкретизирани
по време, място и начин, две престъпни прояви, извършени от И. – едната,
изразяваща се в противозаконно отнемане на движими вещи от чуждото владение и
втората, изразяваща се в опит за противозаконно присвояване на други движими
вещи от същото владение. По-конкретно на стр.3 /последен абзац, долу/ от
обвинителния акт са посочени обстоятелствата, че подсъдимия И., управлявайки
л.а. „М.” влязъл на територията на военното поделение, носейки в себе си
оксижен и кислородна бутилка; че за времето от 10,00 ч. до 19,00 ч., чрез
използването на посочените технически средства, И. нарязал 13 бр. парчета от
метални релси с дължина около 2,00 м. от хале, находящо се в поделението; че
по-късно обвиняемите И. и Ц. натоварили така нарязаните от първия метални релси
в товарния автомобил, управляван от обвиняемия Г. и транспортирали същите до
гараж, находящ се на адрес в гр.С.. На стр.4 /абзац предпоследен/ от
коментирания процесуален акт, се съдържат твърденията на прокурора за това, с
какви конкретни действия подсъдимия И. е осъществил изпълнителската дейност на
второто деяние от състава на инкриминираното му продължавано престъпление. В
обстоятелствената част на обвинителният акт е изложено и виждането на прокурора
за това, с какви конкретни действия всеки от подсъдимите Г. и Ц. е улеснил
подсъдимия И. в извършването на престъплението. Нещо повече – дейността на
същите като помагачи, конкретно и точно е очертана и в диспозитива на
обвинителния акт – подсъдимия Г. – „осигурил МПС товарен автомобил марка „М.” с
рег. № С.МН и участвал в транспортирането на вещите след отнемането им” и
подсъдимия Ц. – „осигурил достъпа до Военен район .., участък ., който
охранявал, сигнализирал за приближаването на външни лица към обекта и участвал
в транспортирането на вещите след отнемането им, като длъжностно лице, което се
възползвало от служебното си поведение”.
Противно на доводите на защитниците – адв.К. и адв.Б.,
в обвинителният акт са въведени и твърдения за субективните признаци от състава
на инкриминираната на всеки от тримата подсъдими престъпна проява – съответно
на стр.8, последен абзац – за подсъдимия В.И.; на стр.10, трети абзац – за
подсъдимия Р. Ц. и на стр.12, втори абзац – за подсъдимия Т.Г.. Следователно,
всички факти, които обуславят съставомерността на инкриминираните на подсъдимите
деяния и участието на същите в осъществяването им, са точно, ясно и конкретно
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Правилно във
връзка с направено от защитата на подсъдимите възражение, районният съд е счел,
че несъответствие на предложената в обвинителния акт правна квалификация на
инкриминираното на всеки от тримата подсъдими деяние, с изложените фактически
обстоятелства, в случая не съществува. В този аспект СОС счита за необходимо
единствено да посочи, че практиката на касационната съдебна инстанция,
застъпена в ТР №2/2002 г. и ТР № 6/2018
г. на ОСНК на ВКС е категорична, че несъответната според съда /констатирана
служебно от него или по възражение на страните/ правна оценка на фактите по
обвинението, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
имащо за правна последица връщане на делото на прокурора. Това разрешение
намира своето основание в задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър и
в основните принципи на наказателния процес – състезателност и равнопоставеност
на страните, които предопределят границите на съдебния контрол за процесуални
нарушения, допуснати на досъдебното производство.
Без всякакво съмнение не следва да се разглеждат като
основателни и доводите на защитниците на подсъдимите за допуснато и друго
съществено процесуално нарушение - неточното посочване на ощетеното от
процесното престъпление ЮЛ – ЕООД „Р. БГ” вместо действителния собственик на
военното поделение – Министерство на отбраната, което е довело до
невъзможността на последното да упражни правата си в процеса, както и е
рефлектирало на правото на защита на подсъдимите. Действително, в диспозитива
на обвинителния акт непрецизно е посочено, че инкриминираните движими вещи са
отнети от владението на „Р. БГ”ЕООД – С., без съгласието на неговия представител
М. Н., което дружество е охранителна фирма на Военен район 1091, участък 1,
гр.С., съгласно договор за охрана, сключен с Министерство на отбраната. В
обстоятелствената част на обвинителния акт, обаче подробно е разяснено, че
собственик на посоченото военно поделение /Военен район 1091, участък 1, гр.С./,
от което фактически са отнети процесните вещи, е Министерство на отбраната,
което е сключило с въпросното дружество „Р. БГ”ЕООД, договор за охрана на
поделението. Ето защо, не може да се
приеме, че обсъжданият процесуалния акт на прокурора не съдържа посочване на
ощетеното от процесното престъпление ЮЛ и доколкото посочването му представлява
елемент на конкретния престъпен състав, съставлявало съществено процесуално
нарушение. Освен това, правилно е отбелязано от първостепенният съд, че според
действащия законов регламент, процесуалните нарушения, налагащи връщане на
делото в предходната му процесуална фаза за отстраняването им, са свързани
единствено с нарушаване правата на обвиняемия и на пострадалия /ФЛ, претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението/, респ. на неговите
наследници. Изложените в тази насока аргументи от районния съд, че доколкото в
случая, на ощетеното ЮЛ – Министерство на отбраната е предоставена възможност
за участие в съдебното производство /уведомено е за образуването му и за
правото да предяви граждански иск срещу подсъдимите/, в която фаза на процеса е
възможно единствено същото да реализира правата си на такова, то пропускът същото
да бъде информирано за образуваното досъдебно производство, е компенсируемо, също
са правилни и изцяло почиват на закона. Тук са важими съображенията за това, че
по никакъв начин няма да бъдат гарантирани правата на ощетеното ЮЛ в случай, че
делото бъде върнато на досъдебното производство, за да бъде уведомен, че има
образувано такова, след като делото вече се намира в съдебната фаза и едва в
тази фаза ЮЛ може да се конституира като страна /граждански ищец/ и да упражни
своите права.
С
оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав на СОС приема, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, доколкото първоинстанционния
съд напълно правилно и законосъобразно е приел, че не са налице основанията по
чл.249 ал.1, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му в предходната процесуална фаза, поради
което
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от
13.11.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 798/2018 г. по
описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на защитниците на
подсъдимите В.И., Т.Г. и Р. Ц., за прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2,
във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК, на съдебното производство по посоченото дело
и връщането му на Районна прокуратура – гр.С., за отстраняване на допуснати на
досъдебното производство процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/