Номер 13815.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
Секретар:Нина Б. Стоянова
Прокурор:Виктор Асенов Янков (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20205000600410 по описа за 2020 година
по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда №30/21.07.2020г., постановена по НОХД № 535/2019г. по
описа на Окръжен съд- С.З. подс.С. С. Д. е бил признат за виновен в това, че
на 13.03.2019г. в гр. С.З. без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество, а именно коноп /марихуана, канабис/, поради което и
на основание чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.54 НК е бил осъден на една година и шест
месеца лишаване от свобода, като е бил признат и оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение „с цел разпространение“ по чл.354 а ал.1 НК.
На основание чл.25 ал.3 вр. чл.23 ал.1 НК съдът е групирал наказанието
по настоящото дело с наказанието, наложено на подс.С.Д. по НОХД №
2568/2019г. по описа на Районен съд- С.З. като му е наложил едно общо най-
тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода, което е отложил по чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години.
Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението на
1
основание чл.354а ал.6 НК, произнесъл се е какво да стане с веществените
доказателства по делото, а направените съдебни разноски възложил в тежест
на подсъдимия.
Против оправдателната част на присъдата е постъпил протест от
Окръжна прокуратура- С.З., както и допълнителни доводи към него, в които
са изложени съображения за нейната неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, поради което се иска да се отмени и подс.С.Д. бъде
признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за по-тежко
наказуемо престъпление.
Присъдата е била обжалвана от подс.С.Д. чрез защитника му адв. Т.Р.
с оплакване, че е постановена в нарушение на материалния закон и освен, че
обвинението не било доказано по несъмнен начин, е следвало да се приложи
чл.354а ал.5 НК. Изложени са и доводи за явна несправедлИ.ст на наложеното
наказание, поради което се иска да се постанови съдебен акт с правилното
приложение на материалния закон.
Според прокурора въззивната жалба е неоснователна, а протеста като
основателен предлага да се уважи.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Протестът и жалбата са процесуално допустими- подадени в срок от
надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни.
И според въззивата инстанция доказателствените изночници по
делото дават основание да се приеме за установена по несъмнен начин
следната фактическа обстановка: Подсъдимият Д. живеел сам в гр. С.З., на
адрес ул. „Ж.в.“ № 15, ет.1, ап.3 и бил наркозависим като от години
употребявал наркотични вещества. Същият се познавал със свидетеля С.Б.Б.
от общи компании.
На 13.03.2019 г. свидетелят И. Д. Д. се обадил на свидетеля Б. и се
уговорили последният да му продаде „трева” (марихуана). Свидетелят Б.
определил на свидетеля И. Д. среща на ул. „Ж.в.“ № 15, защото и на двамата
2
това място им било удобно. Свидетелят И. Д. поканил съученика си –
свидетелят А.А.Т., да отиде с него на срещата и той се съгласил. Двамата
били ученици в Х клас в С.т. (П. „Л.” – С.З.) и тръгнали към мястото на
срещата в 15.50 ч., когато започвало голямото междучасие. В близост до
кооперацията на ул. „Ж.в.” № 15 и с видимост към нея, по същото време се
били разположили полицейските служители Г.П.Т., Г.Н.К. и П.К.. Те трябвало
да извършат наблюдение и проверка и били изпратени там от свидетеля
А.Х.А. (Началник група „Линейна” в Криминална полиция към Първо РУ –
С.З.), тъй като имало оперативна информация, че подсъдимият Д. „държи и
разпространява наркотични вещества, в частност марихуана”. Около 15.50 ч.
свидетелите Т. и К. видели, че две момчета вървели по ул.“Ж.в.“ в посока от
юг на север, спрели до блок № 18 и започнали да чакат. Това били
свидетелите И. Д. и А. Т.. След около десетина минути свидетелите Т. и К.
видели, че от север на юг по същата улица вървят подсъдимият Д. и
свидетелят Б., които познавали по повод на работата си от предишни случаи.
Подсъдимият Д. и свидетелят Б. се приближили до свидетелите И.
Д. и А. Т.. Свидетелят Б. подал на свидетеля И. Д. две пакетчета марихуана,
под формата на топчета, обвити в жълт и в прозрачен найлон, за което
последният му дал 20 лв. Продажбата на наркотичното вещество станала под
формата на здрависване. Тогава свидетелите Т. и К. се насочили към четирите
момчета за извършване на проверка, като се легитимирали като полицейски
служители. В същия момент свидетелят И. Д. се уплашил и изхвърлил
наркотичното вещество на тротоара на ул. „Ж.в.”, пред № 18, където то било
намерено и иззето при извършения оглед на местопроизшествие (протокол за
оглед на местопроизшествие от 13.03.2019 г. и фотоалбум към него –
съответно, л.27 – л.30 и л.31 – л.35 от д.п.). Свидетелите Т. и К. се обадили и
докладвали за случилото се на свидетеля А., който пристигнал на мястото с
дежурната оперативна група.
Междувременно на мястото дошла и майката на подс. Д.-
свидетелката И.К., която се опитала да възпрепятства полицейските
служители да влязат в жилището на подсъдимия Д. и била отведена в Първо
РУ – С.З..
Непосредствено след това, в условията на неотложност и на
3
основание чл.161, ал.2 от НПК, в дома на подсъдимия Д. в гр. С.З., ул. „Ж.в.“
№ 15, ет.1, ап.3, било извършено претърсване и изземване в негово
присъствие. За тези процесуално-следствени действия били изготвени
протокол за претърсване и изземване от 13.03.2019 г. и фотоалбум към него
(съответно, л.39 – л.41 и л.42 – л.53 от д.п.).
В дома на подсъдимия Д. били намерени и иззети следните вещи,
описани в протокол за претърсване и изземване от 13.03.2019 г. (л.39 – л.41 от
д.п.), както следва:
-на плота в кухненския бокс:
--обект № 1 – найлонова торбичка, прозрачна с клипс система на
затваряне, с размери 12см. х 19см., съдържаща суха зелена тревиста маса,
която при направен полеви наркотест реагирала на канабис;
--обект № 2 – жълта найлонова торбичка, скъсана от едната страна,
с размери около 20 см. х 30 см., 1 бр. смачкано прозрачно целофанче с
размери около 8 см. х 2 см. и 1 бр.смачкано прозрачно целофанче с размери
около 6 см. х 3 см.;
--обект № 3 – пръсната суха зелена тревиста маса, която при
направен полеви наркотест реагирала на канабис;
--обект № 5 – електронна везна с черен капак с надпис „***“;
-на перваз до плота в кухненския бокс: обект № 4 – мелничка тип
„грейдер“, сребриста на цвят;
-на рафт на дървен стилаж в хола: обект № 6 – черна торбичка от
плат с цип, в която имало найлонова торбичка с размери 5 см. х 5 см.,
съдържаща семена;
-на плот на дървен шкаф в коридора: обект № 7 – суха зелена
тревиста маса, която при направен полеви наркотест реагирала на канабис;
-в преден горен джоб на раница, която е закачена в коридора: обект
№ 8 – зелена найлонова торбичка, смачкана в кръгла форма, в която имало
суха зелена тревиста маса, която при направен полеви наркотест реагирала на
4
канабис.
Видно от заключението на физико-химическата експертиза –
протокол № 94/18.03.2019 г. (л.75 – л.77 от д.п.), растителната маса от обекти
№ 1, № 3, № 7 и № 8 – иззети на 13.03.2019 г. при претърсване и изземване в
гр. С.З., ул. „Ж.в.” № 15, ет.1, ап.3, е коноп (марихуана, канабис).
Съдържанието на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол е 10,9 % (тегловни проценти) за обект № 1, 14,7 %
(тегловни проценти) за обект № 3, 5,4 % (тегловни проценти) за обект № 7 и
11,1 % (тегловни проценти) за обект № 8. Нетните тегла преди анализа са –
4,7721 гр. на обект № 1, 0,3781 гр. на обект № 3, 0,0574 гр. на обект № 7 и
3,3510 гр. на обект № 8. Остатъкът след анализа – 4,6716 грама за обект № 1,
0,2781 грама за обект № 3 и 3,2505 грама за обект № 8. За анализ е
изразходено цялото количество вещество от 0,0574 грама от обект № 7, без
остатък.
По повърхностите на предоставените за изследване веществени
доказателства – 1 бр. жълта полиетиленова торбичка, скъсана от едната
страна, с размери около 20 см. х 30 см., 1 бр. прозрачно целофаново пакетче с
дължина около 8 см. и ширина около 2 см. и 1 бр. прозрачно целофаново
пакетче с дължина около 6 см. и ширина около 3 см – обект № 2, не е
установено наличие на следи (остатъци) от наркотичните вещества –
амфетамин, метамфетамин, МДМА, кокаин, коноп (марихуана, канабис) или
хероин.
Остатъците от суха зелена растителна маса, намираща се по
повърхностите на предоставените за изследване веществени доказателства – 1
бр. мелничка тип “грейдер”, сребриста на цвят – обект № 4, и 1 бр.
електронна везна с черен капак и надпис върху него “***” – обект № 5,
представляват коноп (марихуана, канабис). Процентно съдържание на активен
компонент и нетно тегло не може да се определи поради следовото
количество вещество по обектите, доказано е само качествено наличието на
наркотичното вещество – коноп (марихуана, канабис).
Растителните семена от обект № 6 представляват семена на
конопено растение, те не съдържат тетрахидроканабинол. Нетното им тегло
преди анализ е 1,4255 грама, остатък 1,2145 грама. Нетните тегла са
5
определени на аналитична електронна везна “С.” № ***, в ОД на МВР –
БНТЛ, гр. С.З..
Марихуаната се намира в Списък 1 на чл.3, ал.1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични (приета с
ПМС № 293 от 27.10.2011 г., обн. ДВ. бр.87/04.11.2011г., изм. ДВ.
бр.97/08.11.2013г., изм. и доп. ДВ. бр.70/11.09.2015г., доп. ДВ.
бр.48/24.06.2016г.), включващ „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Представлява наркотично средство, няма легална употреба, пазар и
производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
обнародван в ДВ, бр.87/27.10.2011 г. (ЗКНВП).
Видно от заключението на дактилоскопната експертиза – протокол
№ 169/15.03.2019 г. (л.85 – л.87 от д.п.), по представените за изследване
обекти: прозрачна торбичка с размери 12 см. х 19 см., жълта найлонова
торбичка, скъсана от едната страна, с размери около 20 см. х 30 см., 1 бр.
прозрачно целофанче с дължина около 8 см. и ширина около 2 см., 1 бр.
прозрачно целофанче с дължина около 6 см. и ширина около 3 см., мелничка
тип „грейдер”, сребриста на цвят, електронна везна с черен капак и надпис
върху нея “***”, черна торбичка от плат с цип, в която се намери найлонова
торбичка с размери 5 см. х 5 см., зелена на цвят торбичка, смачкана с кръгла
форма, намерени и иззети на 13.03.2019 г. при претърсване и изземване в
жилище – находящо се в гр. С.З., ул. „Ж.в.” № 15, ет.1, ап.3, обитавано от
подс. С. С. Д. , няма годни за сравнителна идентификация дактилоскопни
следи.
Видно от заключението на дактилоскопната експертиза – протокол
№ 165/14.03.2019 г. (л.90 – л.92 от д.п.), по представените за изследване
обекти: жълта найлонова торбичка и прозрачна найлонова торбичка,
намерени и иззети на 13.03.2019 г. при оглед на местопроизшествие в гр. С.З.,
ул. „Ж.в.” № 18, на тротоара, няма годни за сравнителна идентификация
дактилоскопни следи.
6
Според заключението на назначената в хода на съдебното
следствие комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза (л.95 –
л.105), подс.С.Д. страда от л. н. (код по МКБ – 10 – F 61.0) и разстройство
вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества. Синдром на
зависимост. Понастоящем не употребява, но се намира в защитена среда (код
по МКБ – ***). Давността им е от юношеска възраст.
При освидетелствания Д. е налице психическа зависимост от
наркотични вещества. Проявява се с вегетативна симптоматика – напрежение,
безпокойство, сърцебиене, безсъние и променлИ. настроение. Психическата
зависимост се изгражда постепенно в хода на системната и продължителна
употреба. Не се установява физическа зависимост.
Подс. Д. е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието.
Към датата на освидетелстването – 19.06.2020 г., Д. е годен да участва в
наказателното производство.
Понастоящем освидетелстваният Д., с оглед на психическото му
състояние, не се нуждае от настаняване за лечение в психиатрично заведение.
В съдебното заседание вещото лице Д.а е разяснила, че не може да се даде
еднозначен отговор на въпроса колко цигари марихуана на ден може да
изпуши подс.Д. предвид на зависимостта му от „трева“ и каква е еднократната
му доза от марихуана, тъй като това зависи от личностовата структура,
психичното състояние и от съдържанието на активното наркотично вещество
в марихуаната.
По отношение на свидетеля Б. наказателно производство е
приключило със споразумение – определение № 37 от 11.11.2019 г. по н.о.х.д.
№ 444/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, според което той е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3,
вр. с ал.1, пр.5, вр. с чл.63, ал.2, т.2 от НК (л.163 – л.165 от д.п.).
Изложените фактически обстоятелства се установяват от
приложените по делото писмени доказателства, от протокола за оглед на
местопроизшествие, от протокола за претърсване и изземване, надлежно
одобрен от съдия, от фоотоалбумите, от веществените доказателства, от
7
заключенията на посочените съдебни експертизи, които съдът правилно е
възприел като компетентни, обективни и научно обосновани, от показанията
на свидетелите С. Б., И. Д., включително на разпита му пред съдия,
приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК, А. Т., както и от показанията на
полицейските служители А. А., Г. Т. и Г. К., но само относно
непосредствените им възприятия по извършената сделка за продажба на
марихуана между св.С. Б. и св.И. Д.. Подс.С.Д. в личната си защита обяснява,
че намерената в дома му марихуана е била за лична употреба, а не за
разпространение- същото, което е заявил и в обясненията си на досъдебното
производство. Всъщност описаните фактически положения не се оспорват от
страните, а спорът по делото е за приложимото право.
Въззивната инстанция споделя правните изводи на първия съд, че
извършеното от подс.С. С. Д. съставлява престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК,
тъй като разпространителската цел по ал.1 НК не е достатъчно
доказателствено обезпечена по смисъла на чл.303 ал.2 НПК.
Безспорно е по делото, че в дома на подсъдимия Д. в гр. С.З., ул.
„Ж.в.” № 15, ет.1, ап.3, е намерено високорисково наркотично вещество –
4,7721 гр. коноп (марихуана, канабис) със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 10,9 % тегловни процента, на
стойност 28,63 лв., 0,3781 гр. коноп (марихуана, канабис) със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,7 %
тегловни процента, на стойност 2,27 лв., 0,0574 гр. коноп (марихуана,
канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 5,4 % тегловни процента, на стойност 0,34 лв., 3,3510
гр. коноп (марихуана, канабис) със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 11,1 % тегловни процента, на
стойност 20,11 лв. – всичко на обща стойност 55,35 лв. Намерена е и
електронна везна, както и мелничка тип “грейдер. Стана ясно и това, че
подсъдимият Д. е наркозависим, с психическа зависимост от наркотични
вещества.
С протеста се възразява срещу приетата от първия съд правна
квалификация на деянието, като държането на въпросното количество
наркотично вещество с цел разпространение се обосновава с няколко
8
доказателствени източници- -показанията на свидетелите полицейски
служители А., Т. и К., според които имало оперативна информация за
дейността на подсъдимия Д.; показанията на свидетеля Б. и на свидетеля И. Д.
за продажба на марихуана от свидетеля Б. на свидетеля И. Д. пред дома на
подсъдимия Д., непосредствено преди да бъде извършено претърсване в дома
на последния; показанията на свидетеля И. Д. че няколко пъти е купувал
„трева” от свидетеля Б. все на това място – на ул. „Ж.в.” № 15 и начинът на
опаковане на „тревата”, която е купил от свидетеля Б.; заключението на
физикохимичната експертиза относно количеството, различното съдържание
на наркотичнодействащ компонент, начинът на съхранение и опаковане на
намереното наркотично вещество, както и веществените доказателства-
мелничка тип „грейдер“ за стриване на марихуаната и електронната везна с
остатъци от марихуана по нея.
Както се посочи, показанията на полицейските служители А., Т. и
К. са годно доказателствено средство само по отношение на преките им
възприятия от проведената полицейска операция, на която са били свидетели,
но не и източник на доказателствени факти по отношение на
т.нар.“оперативна информация“, като в тази им част правилно не са били
кредитирани, тъй като пресъздават обстоятелства, станали им известни по
оперативен път (в случая – от постъпил устен сигнал) и възпроизвеждат не
лични впечатления, а чужди изявления и така има опасност от подмяна на
информацията/ в този смисъл Р-198-17-ІІ н.о. на ВКС /. Още повече, че
свидетелите са имали протИ.речива „оперативна информация“- според
свидетеля А., имало оперативна информация – устен сигнал, че подсъдимият
Д. „държи и разпространява наркотични вещества, в частност марихуана”, а
свидетелите Т. и К. твърдят, че оперативната информация била, че
подсъдимият Д. „държи наркотични вещества“. В частта им относно данните,
получени чрез оперативна информация, показанията на полицейските
служители имат производен, а не първичен характер. Съгласно
последователното разбиране в съдебната практика производните
доказателства не могат да заменят първичните при положение, че такива са
налице и са достъпни, а могат да бъдат използвани като средство за
разкриване и проверка на първични доказателства. Свидетелят Б. твърди, а е и
осъден за това, че непосредствено преди да бъде извършено претърсване в
9
дома на подсъдимия Д. на ул. „Ж.в.” № 15, на отсрещния тротоар, пред № 18
на същата улица, продал на свидетеля И. Д. марихуана, факт, който
последният не отрича. Св. Б. казва още, че е купил марихуаната от случайно
срещнат човек, че не е виждал подсъдимия Д. да разпространява наркотици и
че са се срещнали отвън, около второ основно училище и след като
направили обиколката си с кучето на подсъдимия Д., двамата се спуснали по
ул. „Ж.в.” към дома на С.Д., за да приберат кучето му. Свидетелите Т. и К.
потвърждават обстоятелството, че подсъдимият Д. и свидетелят Б., преди да
се срещнат със свидетелите И. Д. и Т., са дошли от
горната страна на улицата и че не са
излезли от кооперацията на ул. „Ж.в.” № 15.
На следващо място, видно от заключението на физико-химическата
експертиза – протокол № 92/15.03.2019 г. (л.81 – л.82 от д.п.), марихуаната,
която свидетелят Б. е продал на свидетеля И. Д., е със следните
характеристики- 1,4374 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 9,8 % (тегловни
проценти) и 0,7249 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 13,0 % (тегловни проценти). Прави
впечатление, че посоченото съдържание в тегловни проценти на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол в марихуаната,
предмет на сделката между И. Д. и Б., не съвпада със съдържанието в
тегловни проценти на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол, установено в марихуаната, открита в дома на
подсъдимия Д.. Според заключението на физико-химическата експертиза –
протокол № 94/18.03.2019 г. (л.75 – л.77 от д.п.), съдържанието на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол в съответните обекти
е, както следва: за обект № 1 – 10,9 % (тегловни проценти); за обект № 3 –
14,7 % (тегловни проценти); за обект № 7 – 5,4 % (тегловни проценти); за
обект № 8 – 11,1 % (тегловни проценти).
Само от факта, че пред дома на подсъдимия Д. е осъществена
продажба на марихуана, не може да се направи единствено възможният и
категоричен извод, че тази сделка е свързана с наркотичното вещество,
намерено в дома на подсъдимия Д., както и че последният е държал същото
това вещество с цел разпространение. Още по-малко такъв извод може да се
10
обоснове с обстоятелството, че марихуаната, продадена от свидетеля Б. на
свидетеля И. Д., била опакована в жълта найлонова торбичка, а в дома на
подсъдимия Д. била намерена жълта найлонова торбичка, скъсана от едната
страна. Става въпрос за вероятности и предположения, а не за безспорно и
несъмнено установени обстоятелства, свързани със състава на чл.354а ал.1
НК. Целта на държането на инкриминираните наркотични вещества- за
разпространение- не се доказва и от заключенията на дактилоскопните
експертизи, според които по представените за изследване обекти няма годни
за сравнителна идентификация дактилоскопни следи. А според заключението
на физико-химическата експертиза – протокол № 94/18.03.2019 г. (л.75 – л.77
от д.п.), по повърхностите на предоставените за изследване веществени
доказателства – 1 бр. жълта полиетиленова торбичка, скъсана от едната
страна, с размери около 20 см. х 30 см., 1 бр. прозрачно целофаново пакетче с
дължина около 8 см. и ширина около 2 см. и 1 бр. прозрачно целофаново
пакетче с дължина около 6 см. и ширина около 3 см – обект № 2, не са
установени следи (остатъци) от наркотичните вещества – амфетамин,
метамфетамин, МДМА, кокаин, коноп (марихуана, канабис) или хероин.
Освен това, подсъдимият Д. е зависим от употребата на наркотични
вещества и както се посочи не може да се каже с категоричност колко цигари
на ден може да изпуши и каква е еднократната му доза от марихуана. Това
зависи от личностовата структура, психичното състояние и съдържанието на
наркотично вещество в марихуаната.
Наред с коментираните данни, в подкрепа на извода за
несъставомерност на деянието по ал.1 на чл.354а НК, следва да се има
предвид и количеството на наркотичното вещество- марихуана с тегло 8,5586
гр. на обща стойност 55,35 лв., което е намерено в две помещения – в
кухнята и в коридора, и е оставено на четири различни явни места, а четирите
обекта, съдържащи суха зелена тревиста маса, са с различен грамаж и
различно съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол. В кухнята на жилището, обитавано от подсъдимия Д.,
действително са намерени и мелничка тип „грейдър“ и електронна везна, по
които са установени остатъци марихуана, но процентното съдържание на
активен наркотично действащ компонент и нетно тегло не могат да се
определят поради малкото следово количество- под 0,10 гр. От друга страна,
11
напълно възможно и логично е, наркозависимият Д. да е използвал тези
веществени доказателства за получаване на дозите, необходими за
задоволяване на ежедневната му наркозависимост. Във връзка с това
относимо е позоваването на съда на Р-553-09г. на ВКС, ІІІ н.о., според което
само държането, макар и на разнородни наркотични вещества и намерено
пособие за тяхното измерване, не може пряко да се свърже със специалната
цел на разпространението му. Само по себе си тази цел не може да се извлече
и от обстоятелството, че част от инкриминираната марихуана (обект № 1 –
4,7721 гр., и обект № 8 – 3,3510 грама) е била опакована, както и да се твърди,
че намереното в дома на подсъдимия Д. наркотично вещество е било
пакетирано на отделни дози, което не отговаря на установената фактическа
обстановка по делото. Свидетелите Б. и Д. не са купували „трева“ от подс. Д.,
последният не е бил заловен в момент на осъществяване на сделка с
наркотични вещества, а всички останали косвени улики- включително
приложения фотоалбум по извлечени от мобилния телефон на подсъдимия
данни, по своето естество, съдържание и взаимовръзка, съпоставени и с
преките доказателства по делото, не налагат единствено възможния, несъмнен
и логичен извод, че подс.Д. е държал процесната марихуана с цел
разпространение. Ето защо и предвид на изложените съображения въззивната
инстанция не счете за основателни наведените в протеста доводи за
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, а именно за
осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.354а ал.1 НК.
Апелативният съд не намира за основателно и искането на
защитата на подсъдимия Д. за субсумиране на деянието му като маловажен
случай по чл.354а, ал.5 от НК, аргумент в подкрепа на което е минималното
количество на намереното наркотично вещество. Окръжният съд със
законосъобразни съображения също е отхвърлил това възражение, защото
случаят не е маловажен. Известна е дефиницията на чл.93 т.9 от НК, че
деянието представлява маловажен случай, когато обществената му опасност е
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид, с оглед установения размер на вредните последици, както и с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката на този въпрос
се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до
12
начина на извършване на деянието, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществената опасност на деянието. Определящо за
приложението на този привилегирован състав е не само количеството на
наркотичното вещество и неговата стойност, но и обстоятелствата,
характеризиращи личността на дееца и степента му на обществена опасност.
На първо място, както обосновано е отразил и окръжният съд, в
случая нито количеството, нито стойността на инкриминираното наркотично
вещество са минимални или незначителни (общо 8,5586 гр. на обща стойност
55,35 лв.), намерената и иззета в дома на подсъдимия марихуана е за
собствена консумация, но в грамаж, който не е дневна доза. После,
подсъдимият Д. е криминално проявен, осъждан е и има лоши
характеристични данни, видно от справката му за съдимост, според която за
кратък период е извършил няколко престъпления и постановление за
прекратяване на наказателно производство № 4316/06.12.2017 г. на Районна
прокуратура – С.З., понастоящем е и задържан в ареста гр. С.З..
Правилно е била определена субективната страна на
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а именно пряк умисъл.
Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези
последици като е съзнавал, че за собствените си нужди държи в дома си без
съответно разрешително марихуана, което е забранено от закона.
С протеста се оспорва единствено правната квалификация на
извършеното от подсъдимия Д. престъпление, но не и вида и размера на
наложеното му наказание, както и начинът на неговото изпълнение. Първата
инстанция правилно го е определила при условията на чл.54 НК /не са налице
факти, които да обусловят приложението на чл.55 НК/ при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно: изразява искрено съжаление за
случая, бил е с чисто съдебно минало към момента на извършване на
деянието, млад човек е и има възможност да се поправи – учи във вечерно
училище, наркозависим е и желае да се лекува, наркотикът е бил за лична
употреба, което снижава степента на обществена опасност на деянието. Като
отегчаващо вината обстоятелство са отчетени недобрите характеристични
13
данни на подсъдимия Д. и криминалната му проявеност. Определено по този
начин, наложеното на подс.С.Д. наказание- една година и шест месеца
лишаване от свобода и две хиляди лева глоба- по вид и размер се явява
справедлИ., съобразено с индивидуализиращите отговорността му
обстоятелства, съответно на степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, с подбудите за неговото извършване- наркотичната му зависимост и
отговарящо на целите по чл.36 от НК за постигане на личната и генералната
превенция. Правилно е бил приложен института на условното осъждане, тъй
като освен, че са налице материалноправните предпоставки на чл.66 от НК, за
превъзпитанието и поправянето на подс.Д. не е необходимо да бъде изолиран
от обществото в затворническо заведение.
Съдът е кумулирал законосъобразно на основание чл.25 ал.1 вр.
чл.23 ал.1 НК настоящата присъда с осъждането на Д. по н.о.х.д. № 2568/2019
г. по описа на Старозагорския районен съд на пробация, като му е наложил
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, към което съгласно чл.23 ал.3 НК е присъединил изцяло
наказанието глоба в размер на 2000лв.
На основание чл.354а, ал.6 и чл.53, ал.1, б.”б” от НК съдът е отнел
в полза на Държавата с цел унищожаването им наркотичните вещества,
предмет на престъплението, а съдебните разноски по делото възложил на
подс. Д. съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК.
Предвид на гореизложеното, въззивната инстанция не намира
основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда и същата като
правилна, обоснована и законосъобразна следа да се потвърди, поради което
и на основание чл.338 НПК, ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №30/21.07.2020г., постановена по НОХД №
535/2019г. по описа на Окръжен съд- С.З..
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15