№ 127
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603459 по описа за 2021 година
С присъда от 03.09.2019г. СРС, НО 18 състав по НОХД 2378/2019 г. по описа на състава е
признал подсъдимият В. Б. Т., роден на *******. в гр. София, живущ в гр. София, ж.к.
Дианабад, бл. 21, вх. 3, ет. 3, ап. 54, български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН
********** за невиновен за престъпление по чл.325, ал. 3, вр. ал.1 от НК – в това, че на
07.12.2018 г. около 10.50 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек
атомобил марка „Фолксваген“, модел „Мултиван“, с рег. № *******, по бул. П.С.“,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в
явно неуважение към обществото, като СРС в крайния си съдебен акт е приел, че
действително е налице противоправно деяние, но същото не се явява престъпление, а
административно нарушение по чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ, поради което и е наложил
административно наказание „задържане в поделенията на МВР“ за срок от 9 денонощия.
Първата инстанция е приспаднала срока на предварителното задържане по аналогия на чл.
59, ал. 1 от НК.
Със същата присъда СРС е признал подс. Т. за невинен по обвинението за
извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК – в това, че на 07.12.2018
г. около 10.50 ч. в гр. София, на ул. Лайош Кошут“, непосредствено след кръстовището с
бул. П.С.“ се заканил с убийство на Г. Н. Ил. с думите „*********!", изплюл се на стъклото
на предната лява врата, опитал да отвори същата врата, но тя била заключена, ритнал левия
1
калник на автомобила в областта над предна лява гума, ударил на няколко пъти с ръка
същия калник, след това отново се приближил до стъклото на преда лява врата и изкрещял
на Г.И. „ще ти откъсна главата, ще те *******! Какво като караш БМВ, ма?“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, , поради което и
на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление
по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК
Недоволен от този съдебен акт останал представителят на държавното обвинение –
прокурор Ина Райчева, която депозирала протест в законоустановения срок – на 10.09.2019
г. Към този момент мотивите към постановената присъда не били изготвени, поради което и
въззивният протест съдържал единствено общ довод касателно неправилността на акта на
СРС.
Седмица по-късно, на 17.09.2019 г. по делото било входирано и допълнение към
въззивен протест, но същото било изготвено от друг представител на държавното обвинение
– прокурор Ивайло Петров.
На следващия ден, 18.09.2019 г., прокурор Ина Райчева на основание чл. 324, ал. 1
от НК оттеглила подадения от СРП протест, като същата не конкретизирала дали с този си
акт оттегля единствено входирания от нея протест, допълнението, подадено от прокурор
Ивайло Петров или и двата приложени по делото протеста.
За се установи горните обстоятелства, настоящият съдебен състав в нарочно писмо до
административния ръководител на СРП е отправил съответните запитвания. В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, провело се на 06.12.2021 г., представителят на СГП
заявява, че счита и двата подадени протеста за оттеглени, поради което и СГС с протоколно
определение от 14.01.2022 г. е прекратил производството, досежно двата входирани
протеста.
По делото е постъпила и въззивна жалба, депозирана от адв. Ил. П., защитник на
подс. В.Т.. Адв. П. изразява несъгласие с квалификацията на първия съд за осъществено
административно нарушение по УБДХ. Релевират се доводи, че в конкретния случай
подсъдимият е действал с личен мотив, поради което и действията му не представляват
хулигански както по смисъла на НК, така и по смисъла на УБДХ. В заключение защитникът
моли СГС да отмени присъдата в частта с наложеното административно наказание, както и в
частта относно разноските.
След изготвяне на мотивната част на присъдата на СРС, адв. П. е депозирал и
допълнение към въззивната жалба. В същото защитникът се солидализира с изводите на
първия съд касателно липсата на осъществено престъпно деяние по смисъла на НК. Адв. П.,
обаче, счита за неправилен извода на контролираната инстанция касателно наличието на
административно нарушение по смисъла на УБДХ, като излага доводи в тази насока.
С оглед първоначално внесеното обвинение по чл.144, ал.1 от НК пострадалата Г. Н.
Ил. е конституирана в наказателното производство като частен обвинител, като от същата
не са постъпили нито въззивна жалба, нито възражение по подадената от защитата жалба.
2
В съдебно заседание адв. П. поддържа изцяло жалбата по изложените в нея доводи.
Счита, че следва да се коментира от настоящия съдебен състав налични ли са в конкретния
казус хулигански мотиви, поради което и според защитника, подзащитният му следва да
бъде оправдан изцяло.
Подсъдимият В.Т. се явява лично и в последната си дума моли съда за справедлива
присъда.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и моли СГС да потвърди
първоинстанционната присъда.
Частният обвинител Г.И. е редовно призована, но същата не се е явила в съдебно
заседание на 14.01.2022 г.
Съдът, след като съобрази изложените доводи, доказателствата по делото и при
цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт съгласно чл.314 от НПК намира за
установено следното.
СРС е приел за установено от фактическа страна, че на 07.12.2018 г., около 10:50 часа,
в гр. София, по бул. „П.С.“, подс. В.Т. управлявал горепосочения автомобил марка
„Фолксваген", в който се намирала и жената, с която Т. живеел на семейни начала св. Н.С.
(която отивала на работа). Движейки се в посока към кръстовището с ул. Лайош Кошут“ (т.
е. към болница „Пирогов“), преди последния светофар, разположен в съответната посока на
движение преди да се достигне до визираното кръстовище с ул. „Лайош Кошут“,
подсъдимият се намирал в управлявания от него автомобил в пътна лента, предназначена
само за завиване наляво, като същият, обаче, желаел да продължи движението си направо, в
която връзка му било нужно да се престрои в съседната попътна лента отдясно. За целта
(предвид интензивността на трафика) било необходимо визираният автомобил „Фолксваген“
да бъде пропуснат от някой от водачите на движещите се в споменатата съседна пътна лента
превозни средства. Така водачите на два автомобила не пропуснали управляваното от В.Т.
МПС, като един от тези водачи била и св. Г.И. (горепосочената пострадала в процесуалния
смисъл на понятието), а водачът на третия автомобил го пропуснал, след което Т. се озовал
(по същия бул. „П.С.“ в същото населено място и със същата посока на движение) с
управляваното от него превозно средство зад управлявания от Св. И. (която била сама в
колата) лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х1“, опитвайки се да го изпревари както
отдясно, така и отляво, в това число в платното за насрещно движение, като освен това се
приближавал на много малко разстояние зад автомобила „БМВ“, присветвайки и с фарове,
като И., раздразнена била от самото включване на В.Т. с управлявания от него автомобил в
лентата за движение направо (което било от било от естество да се възприеме като
своеобразно хитруване) практически с отнемане на предимството на други участници в
движението, било от самото последвало намерение за изпреварване и самото проявяване на
настойчивост от страна на подсъдимия в тази връзка, респективно начините, по които Т.
опитвал да осъществи изпреварване, било от комбинация между така изброени фактори,
съзнателно пречела с управляваното от нея МПС на опитите за изпреварване (препречвайки
пътя за изпреварване вляво и вдясно в зависимост от това накъде се насочвал автомобилът
3
„Фолксваген“), включително като така се стигнало до опасна ситуация с навлизане на
управляваното от подсъдимото лице превозно средство в платното за насрещно движение,
при което имало приближаващо се насрещно движещо се друго ППС, но ударът бил
избегнат, като Т. успял навреме да прибере управляваното от него МПС в платното за
попътното му движение. Поведението на Г.И. по съзнателно пречене на опитите за
изпреварване, в това число създалата се и посочена преди малко опасност в резултат на (и
на) визираното поведение на пострадалата (в процесуалния смисъл на понятието),
разгневило изключително много подс. Т.. И. пък от своя страна се притеснила от
поведението на водача на автомобила марка „Фолксваген“ и когато достигнала до
кръстовището с ул. „Лайош Кошут“, отбила там управлявания от нея лек автомобил,
спирайки на самия образуван от булеварда и улицата ъгъл, зад редицата паркирани от
дясната страна по посоката на движение, по която св. Г.И. се движела с управлявания от нея
лек автомобил, превозни средства, като веднага след това към същата улица се насочил и
подсъдимият с управляваното от него превозно средство, което той спрял странично (от
лявата страна по съответната посока на движение) на автомобила марка „БМВ“ по начин, че
последният да не може да продължи движението си напред по споменатата улица (но с
възможност да се върне на заден ход към бул. „П.С.“). Веднага след това Т. слязъл от
съответното шофьорско място и се приближил до прозореца при шофьорското място на
лекия автомобил „БМВ X1“, на което място в този момент се намирала конституираната
като частен обвинител И.. Между двамата водачи започнал скандал (без в този момент И. да
напуска управляваното от нея ППС), като В.Т. държал сметка на св. И. за поведението й, с
което тя попречила на опитите му за изпреварване. В един момент подсъдимият се
отдалечил от прозореца на пострадалата (в процесуалния смисъл на понятието) и отишъл
към автомобила марка „Фолксваген“. Тогава Г.И. предприела маневра движение назад
управляваното от нея ППС, при която леко настъпила (с превозното средство, шофирано от
нея) Т. по крака (стъпалото). Това породило нова гневна реакция от страна на подсъдимото
лице по адрес на конституираната като частен обвинител Г.И., включително като той й
посочил към настъпеното негово стъпало. Така конфликтът между двамата водачи
продължил (без да може да бъде направен извод, че подсъдимият изобщо в хода на
цялостната конфликтна ситуация се е заканил, че ще убие св. И.), като в един момент И.
придвижила назад управлявания от нея лек автомобил до бул. „П.С.“ (по-късно отново го
придвижила до същото място, където първоначално била спряла). Също така в даден момент
от въпросния конфликт в него се намесила и св. С., която потърсила обяснение от
пострадалата (в процесуалния смисъл на понятието) за поведението й, при което последната
нарекла съжителстващата на семейни начала с Т. жена „боклук“, а в отговор на това В.Т.
нарекъл И. „*******“. Изобщо св. Г.И. в хода на целия словесен конфликт също проявила
вербална агресия към Т. и С., което мотивирало подсъдимия да я снима с мобилен телефон,
а и да се обади на телефон за спешни повиквания 112, разбирайки за което обаждане, св.
Г.И. бутнала намиращия се у подс. Т. телефонен апарат и последният паднал, поради което
подсъдимото лице така и не могло да осъществи контакт с приемащия обаждането оператор
на телефон 112. В хода на същия конфликт и конкретно на посоченото място при
4
кръстовището на съответните булевард и улица подсъдимият ругал И. и на майка (да си
ебе/ще й ебе майката), в един момент се изплюл върху лекия автомобил „БМВ XI“, както и
ударил въпросния автомобил с ръка. Конфликтът приключил като водачът на автомобила
„Фолксваген" се качил в същия автомобил и потеглил с него (като цялата описана по-горе
ситуация се развила за няколко минути).
Подс. В.Т. е роден през ******* Осъждан е за множество отделни престъпления,
включително такива, извършени след влизане в сила на предходна осъдителна присъда, в
повечето случаи за престъпления по транспорта (основно по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК),
а към 07.12.2018 г. се намирал в изпитателен срок по чл. 66 от НК, като съответното
наказание лишаване от свобода му било наложено (като общо за отделни престъпления) и за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Въззивният съд споделя установената от СРС фактическа обстановка, тъй като
същата е изведена хронологично последователно и прецизно от първостепенния съд и в
съответствие със съдържанието на събраните доказателства.
При собствен анализ на доказателствения материал въззивният съд констатира, че в
хода на наказателното производство са налични две групи гласни доказателствени средства,
противоречащи си една на друга. От една страна, свидетелката Г.И., конституирана като
частен обвинител и св. И.Д. – приятел на пострадалата, чул инкриминирания разговор по
телефона, тъй като непосредствено преди това И. му позвънила и оставила мобилното
устройство в режим на разговор. От друга страна са показанията на св. Н.С. и обясненията
на подс. В.Т.. Информацията, която съобщават изброените лица, следва да бъде обсъдена и
анализирана през призмата на целия доказателствен материал. В тази връзка настоящият
съдебен състав, подобно на първата инстанция, намира че действително показанията на
свидетелката И. остават неподкрепени в голяма част.
На първо място, правилно първият съд е констатирал, че не се потвърждава заявеното
от обсъжданата свидетелка, че същата не е имала възможност да се оттегли от мястото на
назряващия конфликт. Пострадалата дори заявява, че същата не е мърдала по никакъв начин
автомобилът си, което категорично се оборва и от приложения видеозапис, обследван и от
видео-техническа експертиза, приложена в материалите от досъдебното производство, и от
възпроизведеното от подс. Т. и св. С..
Сходно е становището на съда и касателно показанията на свидетеля Д.. Показанията
на последния се явяват единственото докзателствено средство, което напълно кореспондира
със заявеното от св. Г.И.. Възпроизведеното от двамата, обаче, остава изцяло изолирано от
останалия доказателствен материал в частта касателно отправени заплахи с убийство спрямо
И.. Напълно акуратен е изложеният от първата инстанция доказателствен анализ в тази
връзка.
Действително както свидетелите Д. и И., от една страна, и св. С. и подс. Т., от друга
се явяват лица заинтересовани от крайния изход на наказателното производство. И.Д. е
приятел на св. Г.И., която се явява пострадал в конкретната наказателна процедура, като
5
същата в съдебната фаза на процеса е конституирана и като частен обвините. Св. С., от
друга страна, е жената, намираща се във фактическо съжителство с подс. В.Т.. Тези
обстоятелства водят съда на извода, че и двете групи доказателствени източници са пряко
или косвено ангажирани от изхода на делото, поради което и следва показанията им, респ.
обвиненията да бъдат обсъдени и ценени евентуално след един изключително внимателен
доказателствен анализ. При провеждането на такъв, настоящата инстанция намери, подобно
на СРС, че достоверно се явява възпроизведеното от подсъдимото лице и св. С.. Независимо
от обстоятелството, че обясненията на подсъдимо лице имат двойствена процесуална
природа – от една страна представляват гласно доказателствено средство, а от друга същите
се явяват средство за защита, в конкретния казус съдът не констатира процесуална пречка
същите да бъдат ценени като достоверен доказателствен източник. Показанията, респ.
обясненията на последните се явяват житейски логични, напълно съвпадащи и
непротиворечащи си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни.
Досежно изготвената в хода на досъдебното производство СППЕ, настоящата
инстанция напълно се солидализира с изложеното от първия съд, че заключението по същата
в частта дали у пострадалата се е възбудил основателен страх в следствие на твърдяната
заплаха с убийство. Напълно резонен е извода на съда, че в тази част заключението на
вещите лица се базира единствено на съобщени субективни възприятия на св. Г.И.. Нещо
повече, първият съд правилно е установил и че твърдения от свидетелката страх
противоречи на установената нейна гневна реакция по време на конфликта (съдът извлича
данни за такова поведение от приложения и изслушан в съдебно заседание запис,
предоставен от Дирекция „112“- МВР).
Правилно СРС не е приел с доверие показанията на св. С. и обясненията на
подсъдимия, депозирани пред разследващ орган в частта им, че В.Т. не е предприел
преследване на автомобила на частния обвинител И.. Напротив, в тази част те са
категорично опровергани дори и от самия Т. в последствие в съдебно заседание, когато
същият заявява, че действително е следвал автомобилът на Г.И.. В частта обаче – относно
агресивното поведение на пострадалата, отправянето на цинични изрази на висок глас, те
кореспондират с останалия доказателствен материал.
На базата на така установените фактически положения, които се споделят и от
настоящата инстанция, първоинстанционният съд правилно е заключил, че подс. Т. не е
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
вр. с, ал. 1 НК - по отношение на конституираната като частен обвинител Г.И., за което е
ангажирана наказателната му отговорност в производството.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, предвид систематичното му място - раздел V
"Принуда" в глава II на НК "Престъпления против личността" - закриля от противоправни
посегателства личната свобода на гражданите. За осъществяването му се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство, която е достигнала адресата,
приета е именно от него и е била от такова естество, че е могла да възбуди у него
основателен страх от осъществяването. В този смисъл е и ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС,
6
в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 НК законът не
изисква при отправянето на заканата с убийство у осъществяващия я да има оформено
решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да настъпи.
В процесния казус, обаче, от доказателствата по делото не се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин, подс. В. Б. Т. да се е заканил с убийство на ЧО Г.И., поради
това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си
подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна
квалификация.
От обективна страна действително е установено, че се е развила известна ескалация
на конфликта между подсъдимия и Г.И., както и че Т. е отправил непристойни изрази
спрямо Г.И. (каквито пострадалата също от своя страна отправила спрямо подсъдимия и
придружаващата го свидетелка С.). Както беше посочено обаче, това не е достатъчно, за да
докаже конкретното обвинение. Не без правно значение е обстоятелството, че доказването
на съдържанието на изразите, с които е отправена заканата, е от първостепенно значение за
преценка на съставомерността, защото поначало заканата с престъпление, когато то не е
убийство, се преследва по тъжба на пострадалия, а не с участието на прокуратурата. Следва
единствено за пълнота да се спомене, че що се отнася до оправдателната част, след като
въззивните протести са оттеглени ,реално въззивният съд не е сезиран и с протест, поради
което е процесуално недопустимо да се влошава положението на подсъдимата дори и да не
бъдат споделени доводите, изложени в първоинстанционната присъда.
На тази основа единственият законосъобразен правен извод е, че за първата
инстанция са били налице предпоставките на чл. 304 НПК, поради което подсъдимият
правилно е признат за невиновни и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че липсват основания за промяна на извода на
първия съд и по отношение на наказателно-оправдателната част за извършено от
подсъдимия престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. Споделят се правните изводи на
първостепенния съд. Престъплението по чл.325, ал. 1 от НК е резултатно престъпление,
като престъпният му резултат е грубото нарушаване на обществения ред. При всички случаи
хулиганството се осъществява чрез непристойни действия, т.е. такива, които са забранени от
закона или накърняващи морала и скандализират обществото. Тези действия могат да имат
най-разнообразни форми. Не всички непристойни прояви, обаче, са престъпни по своята
обществена опасност; известно е, че законодателството предвижда известно степенуване по
този критерий. Оскърбителното отношение, сбиването, неизпълнение на разпореждания,
нахлувания на спортни терени и дори някои случаи на унижощаване представляват
административни нарушения по см. на УБДХ, респ. ЗООРПСМ. Съгл. чл. 1 УБДХ употреба
на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора,
оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или скарване, сбиване или други подобни действия представляват поначало
7
административни нарушения. Само ако имат по-висока степен на обществена опасност, т.е.
когато нарушението на обществения ред е грубо, деянието е престъпно. В конкретния казус
СГС приема, че инкриминираното поведение на подс. Т. не разкрива такава висока
обществена опасност, която налага квалифицирането му по чл. 325, ал. 1 НК, респ. по чл.
325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Касателно направените възражения на защитата относно установен личен мотив на
подсъдимия, отправяни обиди от страна на св. Г.И., трябва да се припомни, че наличието на
такъв мотив не изключва умисъл за извършване на хулигански действия. В този смисъл е и
ППВС № 2/74 г., където е изяснено, че „при нанасяне на обида, причиняване на телесна
повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия
могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл“. По аргумент на по-
силното основание настоящата инстанция намира, че дори и да е наличен личен мотив, не е
налице пречка извършеното от подсъдимото лице да се квалифицират по УБДХ. Ето защо,
възраженията на защитника в тази насока се явяват неоснователни.
При определяне на административното наказание на подсъдимия СРС е преценил
правилно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Въззивният съд
изразява съгласие с тази част от доводите на първия съд. С оглед изложеното СГС намира,
че не са налице основания за промяна на наложеното административното наказание
„задържане в поделенията на МВР“ за срок от 9 денонощия, като обжалваната
първоинстанционна присъда следва изцяло да се потвърди.
Досежно наведените във въззивната жалба оплаквания от присъдени в тежест на
подсъдимия разноски, настоящият съдебен състав намира, че не е компетентен да вземе
становище по същество в тази насока. Това е така, тъй като в постановения краен съдебен
акт на първата инстанция не е налично такова произнасяне. Съобразно разпоредбата на чл.
306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, първият съд може да се произнесе по въпроса с разноските и
с отделно определение, каквото до този момент няма информация да е сторено. Ето защо,
настоящият съдебен състав се явява некомпетентен, от една страна, да се произнесе първи по
въпрос, относим към първоинстанционният съдебен състав, разглеждал наказателното
производство. От друга страна, СГС, в качеството си на въззивна инстанция по настоящия
казус не би могла да ревизира и конкретно произнасяне на първия съд, тъй като такова
изначално не е налично.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.09.2019г. на СРС, НО, 18 състав по НОХД 2378/2019 г.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9