№ 1138
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501768 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №2996/20.05.2024 г. по гр. д. №10227/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от В. П. Д. ЕГН
**********, срещу Прокуратура на Република България, ЕИК *********,
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане
на обезщетение в размер 14409,70 лева за имуществени вреди и 58000 лева за
неимуществени вреди, възникнали вследствие обвинение в извършване на
престъпление, съпроводено със задържане под стража, по което обвинение
ищецът е бил оправдан.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство В. П. Д., действащ чрез процесуалния си представител. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Твърди се,
първоинстанционният съд в нарушение на установените по делото
обстоятелства и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е приел, че исковете са неоснователни.
Поддържа се, че след като ищецът е оправдан с присъда на основание чл. 304
НПК по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 115 вр.
с чл. 18, ал. 1 НК, то е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗОДОВ. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
ищецът е бил оправдан не за това, че деянието не е престъпление, а за това, че
деянието не се квалифицира като опит за убийство, каквото обвинение е
1
повдигнато, а като умишлено причиняване на лека телесна повреда -
престъпление по чл. 130 НК. Оспорва се също и заключението на съда, че
вредите от повдигнатото на ищеца обвинение, доколкото такива са
установени, са причинени по изключителна вина на самия ищец, който със
собственото си противоправно поведение е станал причина за започване на
наказателното преследване срещу него. Изтъква се, че съгласно материалния
закон и събраните доказателства предявените искове са доказани и
основателни. Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение и да
бъде присъдени претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди. Иска се присъждане на сторените по делото разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - Прокуратурата на Република България,
не е депозирал отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно
заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока и от активно легитимирана страна
в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на
въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 4 ЗОДОВ, с които се претендира обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В случая с
въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивните жалби доводи за частично основателни.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Безспорно се установява от приетата документация от първата
инстанция, че на 09.11.2021 г. служители на полицията посетили адрес в гр.
*** ул. "***" № 65 за съдействие на екип на Спешна медицинска помощ. На
адреса полицейските служители установили, че лицето Д. М. И. 70 годишен,
бил с порезни рани по главата. Пострадалият твърдял, че ищецът В. П. Д. му
2
нанесъл побой, като го промушил с нож и го удрял по главата със стъклени
бутилки. На мястото на произшествието бил ищецът Д., който според
докладната записка на полицейския служител бил във видимо нетрезво
състояние. Същият бил задържан за 24 часа със заповед рег. № 1529 от
09.11.2021 г. на полицейски служител. С постановление от 10.11.2021 г. на
разследващ полицай (ДП л. 64-65) ищецът бил привлечен като обвиняем за
опит за убийство на Д. М. И. - престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 НК.
Обвинението е било предявено на ищеца в присъствието на служебен
защитник. С постановление от 10.11.2021 г. на прокурор в СГП ищецът бил
задържан за 72 часа (ДП л. 68). С протоколно определение от 12.11.2021 г. по
НЧД № 4468/2021 г. на СГС на Д. била взета мярка за неотклонение
"задържане под стража". Мярката за неотклонение е отменена с
постановление от 26.07.2022 г. на прокурор в СГП (л. 6-7). На 02.09.2022 г.
прокурор в СГП внесъл в СГС обвинителен акт по повдигнатото обвинение на
ищеца В. П. Д. за престъпление по чл. 115 вр. чл .18 НК. По внесения
обвинителен акт било образувано НОХД № 3522/2022 г. на СГС НО. В
първите две заседание на 27.09.2022 г. и 13.10.2022 г. съдът не е дал ход на
делото. Делото е било разгледано в общо - на 08.11.2022 г. - разпоредително
заседание, на 08.12.2022 г. - първо заседание, на 31.01.2023 г., на 15.02.2023 г.,
на 17.03.2023 г., на 21.04.2023 г. - недаден ход, на 01.06.2023 г. и на 12.06.2023
г., когато съдебното следствие е било приключено, съдът е изслушал
съдебните прения и е произнесъл присъдата си. При разследването в
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие се установява, че
на 09.11.2021 г. между ищеца и пострадалия И. възникнал конфликт, при
който ищецът в пияно състояние нанесъл на пострадалия удари по
главата със счупена бутилка, и в областта на шията с нож, при което му
причинил шест разкъсно-контузни рани по главата и три порезни рани в
областта на шията. С присъда № 101 от 12.06.2023 г. съдът признал
подсъдимия В. П. Д. за невинен и го оправдал по обвинението в престъпление
по чл. 115 в. чл. 18 НК. Срещу присъдата не е бил подаден протест в срока по
чл. 319 ал. 1 НПК и тя е влязла в сила на 28.06.2023 г. В мотивите на
присъдата наказателният съдебен състав е приел, че доказателствата не
обосновават наличието на пряк умисъл у подсъдимия за умъртвяване на
пострадалия И., поради което деянието следва да се квалифицира като
умишлено причиняване на лека телесна повреда - престъпление по чл.
130 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Тъй като
пострадалият И., който е бил частен обвинител, в хода на съдебното
производство е починал, а неговият наследник не е встъпил като частен
обвинител, не е била налице възможност за признаване на подсъдимия за
виновен за това престъпление.
От приложената към наказателното дело справка за съдимост (ОХ 19-
27) се установява, че Д. е бил шесткратно осъждан: през 1984 г., 1986 г., 1990 г.
(кражби), 2009 г. (престъпление по чл. 343б НК), 2010 г. (хулиганство) и 2020
г. (престъпление по чл. 343б НК).
3
Видно от приетия като доказателство в първоинстанциоянното
производство трудов договор е, че В. П. Д. е бил назначен, считано от
01.07.20221 г. във „Авеста Трейд“ АД, където е заел длъжността „Пазач
портиер“ с основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева месечно.
Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от шест месеца съгласно
чл. 70, ал. 2 КТ. От служебна бележка, издадена от „Авеста Трейд“ АД,
намираща се на л. 50 от гр. д. №10227/2023 г. на СГС, се установява, че Д. е
полагал реално труд по случения трудов договор за периода от 01.07.2021 г. до
10.11.2021 г., като трудовото правоотношение е прекратено поради
задържането на работника по процесното наказателно производство. В
служебната бележка се посочва освен това, че поради изпълнението на
служебните задължения без забележки работодателят е имал намерение да
бъде продължен трудовия договор като безсрочен.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 22.09.2022 г. е, че В.
П. Д. е заплатил сумата от 800 лева на адв. В. А. за правна защита по НОХД №
3522/2022 г. по описа на СГС НО.
От приетата в първоинстанционното производство като компетентно
изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се
установява, че към дата 10.11.2021 г. - датата на задържането, при ищеца били
установени коксартроза на лявата тазобедрена става и данни за развита втори
стадий на асептична васкуларна некроза на главата на лявата бедрена кост. По
време на задържането на Д. били извършвани прегледи по повод оплакванията
от болка в левия крак, било предписано медикаментозно лечение, без да е
било провеждано друго лечение. При прегледа за целите на експертизата бил
установен увреден ортопедичен статус, болки в долните крайници,
ограничение на движението на лява тазобедрена става, хипотрофия на
мускулатурата на левия крак и скъсяването му спрямо десния. Патологичният
процес на лявата тазобедрена става бил установен с АМР изследване на
16.09.2020 г. и в този момент е бил във втора фаза, от което вещото лице е
направило извод в отговор на четвърта задача, че към този момент
заболяването е било развито и е стартирал необратим процес.
От приетата в първоинстанционното производство като компетентно
изготвена и неоспорена от страните съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, се установява, че във връзка със задържането си в следствения
арест Д. е преживял хронично негативно емоционално състояние,
съпроводено с идеи за безперспективност и базизна екзистенциално
песимистична нагласа в депресивен стил. Вещите лица не са установили пряка
причинна връзка между разстройството в речта на ищеца и наказателното
производство, водено срещу него.
Въззивният съд кредитира обсъдените съдебно-медицинска и съдебно-
психиатрична и психологическа експертизи, тъй като те са изготвени след
преценка на данните по делото и след лични прегледи на ищеца, като са
отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси.
4
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въз основа на установените фактически обстоятелства неправилен и
необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че предявените
искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
на основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са недоказани по основание.
Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на
имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни
органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от
засегнатото лице вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Анализът на събраните
доказателства в хода на първоинстанционното производство води до
категоричен извод на въззивния съд, че Д. е претърпял неимуществени и
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 4 ЗОДОВ.
Неоснователно е възражението на Прокуратурата на Република
България, че в случая не е налице фактическия състав, въз основа на който да
се ангажира нейната отговорност за обезщетение на претърпените вреди.
Необосновани се явяват възраженията за липсата на елементи от фактическия
състав на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените
вреди. В разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на
предявените искове са налице – установени са по категоричен начин. Следва
да се посочи, че всички предпоставки за възникването на задължението за
обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имат
обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на
виновно поведение на длъжностните лица. Това води на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. В случая с окончателен акт е установено, че
предприетите срещу лицето действия са били незаконосъобразни. Без
значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството
действията на прокуратурата или разследващите органи са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при
определяне на размера на претъпените вреди. Дължимото обезщетение
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от съответните длъжностни лица.
В разглеждания случай безспорно е, че ищецът Д. е оправдан за
престъплението по чл. 115 в. чл. 18 НК, за което му е било повдигнато
обвинение. Обстоятелството, че има данни, че същият е извършил друго
престъпление - умишлено причиняване на лека телесна повреда -
престъпление по чл. 130 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия,
5
каквото липсва, не може да изключи отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
на ответника. Д. е бил оправдан за това, че не е извършил опит за убийство, за
каквото е бил обвинен. В тази връзка въззивният съд не споделя заключението
на първоинстанционния съд, че приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 1
ЗОДОВ се изключва, когато обвиняемият е оправдан за престъплението, за
което е обвинен, но същият е извършил все пак престъпно деяние - друго по-
леко наказуемо престъпление. Освен това в разглежданият случай дори Д. не е
осъден за това по-леко наказуемо престъпление - умишлено причиняване на
лека телесна повреда съгласно чл. 130 НК, тъй като не е подадена тъжба от
наследниците на пострадалия.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Съгласно
константната съдебна практика е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да
бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част
от предмета на иска. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди,
които са в пряка причинна връзка с увреждането. За определяне на размера на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да
бъдат съобразени всички релевантни обстоятелства, свързани с тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство,
степента на засягане на емоционалния, личния и професионалния живот на
увредения, данните за личността му. В тази връзка конкретно следва да бъде
отчетено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, наказателното производството по повдигнатото обвинение е
продължило за срок от около 18 месеца до влизане в сила на оправдателната
присъда. Тази продължителност не е прекомерна и не обосновава
самостоятелно основание за завишен размер на вредите. Броят на проведените
съдебни заседания също не е бил прекомерен. В случая на Д. е била наложена
незаконосъобразно най-тежката мярка за неотклонение за срок от около девет
месеца. Наложената мярка за процесуална принуда е била несъответна и е
6
ограничавала необосновано правата на ищеца за срок от около 9 месеца. Това
е допринесло за мултиплициране на неимуществените вреди, тъй като за
твърде значителен период от време Д. е бил напълно изолиран в следствения
арест. От своя страна задържането по стража е предизвикало съществено
негативно отражение в неимуществената сфера на лицето. В тази насока са
данните от съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която
въззивният съд кредитира. От друга страна съдебно-медицинската експертиза
установява, че липсва причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение, включително незаконното задържане и появилата още преди това
коксартроза на лявата тазобедрена става и асептична васкуларна некроза на
главата на лявата бедрена кост на Д.. Ето защо за това заболяване не следва да
се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Размера на обезщетение
следва да бъде съобразен и с обществено-икономическите условия в страната
и стандарта на живот към момента на неговото оправдаване - 28.06.2023 г.
Върху този размер се отразяват и данните за личността на обвинения, който
видно от справката за съдимост има предходни осъждания за извършени
престъпления. Поради всички изложени съображения настоящият съдебен
състав намира, че следва да определи размер на обезщетение от 12 000 лева,
който напълно съответства на претърпените от пострадалия неимуществени
вреди. Този размер отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл.
52 ЗЗД и е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи
претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото. В тази насока предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди над този размер до пълния предявен такъв от 58 000
лева е недоказан и неоснователен.
В първоинстанционното производство са доказани по несъмнен начин и
претърпени имуществени вреди по основание и размер за сумата от общо
6 650 лв. Към исковата молба е приложен договор за правна защита и
съдействие по образуваното наказателно производство, по който е платено
възнаграждение в размер на 800 лева. С оглед нормата на чл. 4 ЗОДОВ и
липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна
репресия, направените разходи от него в хода на наказателното преследване,
представляват имуществена вреда, за която се дължи обезщетение. Установява
се по безспорен начин, че незаконното задържане под стража за срок от около
девет месеца е лишило от възможността Д. да полага труд по действащото му
към момента на задържането трудово правоотношение, което е прекратено
именно поради наложената му мярка за процесуална принуда. По това
правоотношение същият е получавал основно трудовото възнаграждение в
размер на 650 лева, като не е доказано дали и в какъв размер е получавано
допълнително възнаграждение за клас прослужено време. Ето защо на ищеца
следва да бъде присъдено и обезщетение за имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи – трудовото възнаграждение за девет месеца (периода на
задържането му), които възлизат на 5 850 лв. Д. претендира, че му се присъди
7
обезщетение за целия период, докато е траело наказателното производство
срещу него, през който действително е бил безработен. Не е доказано обаче
сигурното настъпване на вредите под формата на пропуснати ползи за периода
след освобождаването му – отмяната на мярката за неотклонение на
26.07.2022 г. След 26.07.2022 г. формално ищецът е могъл да започне работа
по друго трудово правоотношение. В случая не е доказано например, че
същият е търсил работа, но му е било отказвано назначение поради
обстоятелството, че срещу него има висящо наказателно производство. Съдът
следва да се съобрази с приетото в Тълкувателно решение №3/13.01.2023 г. по
т. д. №3/2021 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че причинените от деликт
пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Възможността за
увеличаване на имуществото на увреденото лице не може да почива само на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението. С оглед
на посочените доводи исковата предетенция за имуществени вреди е доказана
за сумата от общо 6 650 лв., а над този размер до претендираните 14 409,70 лв.
е недоказана.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това
на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
непозволеното увреждане.
В разглеждания случай безспорно е, че ответникът в срока за отговор е
обективирал възражение за съпричиняване съгласно чл. 5, ал.2 ЗОДОВ и че
реално Д. с поведението си на 09.11.2021 г. е дал повод за задържането му и за
повдигането на съответното обвинение за извършено престъпление. В
хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, при определяне крайния размер на
обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът взема предвид и
доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия. Когато е
установено, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява съобразно степента на съпричиняване – т. 3 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. В случая е
8
установено, че на процесната датата - 09.11.2021 г. между ищеца и
пострадалия И. възникнал конфликт, при който Д. в пияно състояние нанесъл
на пострадалия удари по главата със счупена бутилка, и в областта на шията с
нож, при което му причинил шест разкъсно-контузни рани по главата и три
порезни рани в областта на шията, това е умишлено причинена лека телесна
повреда. В тази връзка дължимото обезщетение следва да бъде намалено на
основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като началният етап от наказателното
преследване е причинен от поведението на ищеца.
Преценката на наличните по делото обстоятелства обуславя извод, че
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде
намалено с една четвърт на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. След редуцирането
дължимото обезщетение е в размер на 9 000 лв. за неимуществени вреди и в
размер на 4987,50 лв. за имуществени поради поради съпричиняване на
вредите от ищеца, който с личното си поведение е станал причина за начало на
незаконосъобразно проведеното спрямо него наказателно производство. В
разглеждания случай не е налице изключителна вина или принос на
пострадалия по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като органите по
разследването е трябвало след началния етап от развитието на досъдебното
производство да дадат правилна квалификация на извършеното от Д.
престъпно деяние – умишлено причинена лека телесна повреда, а не да
повдигат обвинение и да го поддържат в съдебната фаза за опит за убийство,
какъвто не е извършен от него. В тази насока след първоначалния етап от
разследването не е имало основание спрямо обвиняемия да е продължавала да
действа най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, като
първоинстанционното решение следва да отменено частично и в полза на
ищеца да бъдат присъдени сумите съответно от 9 000 лв. за неимуществени и
от 4987,50 лв. за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
12.09.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното им
заплащане. В останалата отхвърлителна част решението на първата инстанция
е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора – частичната основателност на въззивната
жалба на В. П. Д. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК в полза
следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 20 лева – заплатена
държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство. Не са
представени доказателства, че Д. е заплатил на адв. А. уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 1700 лева по представения договор за правна
защита и съдействие пред СГС за осъщественото процесуално
представителство по делото, поради което не следва да му бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2996/20.05.2024 г. по гр. д. №10227/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените
от В. П. Д., ЕГН **********, срещу Прокуратура на Република България,
ЕИК *********, осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, за заплащане на сумата до 4987,50 лв. – обезщетение за имуществени
вреди и за сумата до 9000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
възникнали вследствие обвинение в извършване на престъпление,
съпроводено със задържане под стража, по което обвинение ищецът е бил
оправдан с присъда № 101 от 12.06.2023 г. по НОХД № 3522/2022 г. на СГС,
както и в частта за разноските в първоинстанционното производство, като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, ЕИК *********, да
заплати на В. П. Д., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата от 4987,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди и сумата от 9000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие обвинение
в извършване на престъпление, съпроводено със задържане под стража, по
което обвинение ищецът е бил оправдан с присъда № 101 от 12.06.2023 г. по
НОХД № 3522/2022 г. на СГС, ведно със законна лихва върху присъдените
суми, считано от 12.09.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА останалата обжалвана от В. П. Д. отхвърлителна част
от решение №2996/20.05.2024 г. по гр. д. №10227/2023 г. по описа на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК
Прокуратура на Република България, ЕИК *********, да заплати на В. П. Д.,
ЕГН **********, сумата от 20 лв. – заплатена държавна такса за
първоинстанционното и въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10