Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
гр.Русе,
01.04.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав в публично заседание на 20-ти март през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7667 по описа за 2015
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Ищцата П.И.В. твърди, че е собственик на посочения в
исковата молба недвижим имот – къща с дворно място в гр. Русе, подробно описан
в исковата молба, като се легитимира като такъв по силата на нотариален акт от ***г.
за собственост по силата на наследство и давностно владение. Твърди, че през
септември – октомври ***г. имотът й пострадал силно от проливни дъждове, поради което се свързала с трето по делото лице - С. И. В., собственик на
Агенция за недвижими имоти „***“. Същият й казал, че ще й помогне, но не разполага с парични средства и ще
я свърже с друго лице – първия ответник Е.П.Т., който ще й предостави паричен заем,
но срещу обезпечение. В тази връзка на ***г. ответникът Е.Т. й предоставил паричен заем
в размер на 4 хиляди лева, като за обезпечаване на вземането му с нотариален
акт от ***г. била учредена договорна
ипотека върху имота й. Ищцата твърди, че не е разбрала свойството и значението на
подписания нотариален акт и е останала с впечатление, че е предоставила имота
си на ответника и собствеността ще и бъде възстановена след погасяване на
дълга. Междувременно ответника Е.Т. и С.В.съдействали на дъщеря й да започне бизнес като
наеме помещение, което да функционира като барче и с доходите от тази дейност
да се изплаща задължението. Реално дългът бил изплатен през м. юни 2005 г., което било
видно и от молба от ответника Т. от ***г. за заличаване на договорната ипотека.
Ищцата твърди, че във връзка с погасяване на дълга поискала от В.и ответника да
й възстановят
собствеността върху имота, но те изразили претенции за останало неизплатено
задължение в размер на 1000 лева. След като отказала да заплати това задължение
преустановила контактите с ответника и с В.. На ***г. била изповядана атакуваната по настоящото производство сделка,
за която ищцата не знаела, още повече, че продължила да живее в имота, а на
следващия ден на ***г. имота бил посетен
от комисия на Община - Русе във връзка с описване и възстановяване на щетите от природното бедствие. След като
ищцата преустановила всякакви отношения с В., той започнал да контактува с
дъщеря й и да
изразява претенции за връщане на парична сума, както и за лихви върху нея. По-късно, през м. февруари ***г. ищцата била призована да
се яви като свидетел по следствено дело, водено срещу В.и Т.. Тогава разбрала,
че имотът й е
обявен за продан от Българска пощенска банка, тъй като бил послужил за
обезпечаване на кредит на В.и съпругата му за сума в размер на 16 700 евро.
Тогава разбрала за съставянето на нотариалния акт от ***г. за продажба на имота,
както и за поредица от следващи сделки с негоа. Независимо от същите и след сделката тя продължила да живее в имота си. Твърди още, че след
погасяване на кредита, обезпечен с договорна ипотека от предходната година
третото лице по делото С.В.е продължил да настоява пред нея, че тя има
неизплатен дълг към ответника Т.. Заплашвал я, че ще бъде отстранена от имота.
Уведомил я, че ответника Е.Т. има претенции за неизплатен остатък от дълга
в размер на 1000 лв. и че къщата й няма да й бъде върната
докато този дълг не бъде платен. При едно от посещенията в офиса на В.й казал, че имота и няма
да бъде върнат докато не плати дълга в размер на 1000 лв., след което се
скарали и по-късно тя преустановила контакти с В., тъй като той и Т. започнали да изпращат
на оглед потенциални купувачи на имота. Предвид изложените обстоятелства счита, че липсва нейна воля за сключване на сделката за продажба
на имота, тъй като няма спомен да е ходила втори път при нотариус и да е
подписвала такъв документ. Освен това след тази дата при последващите контактите
на В.с дъщеря й, той предложил да се подпише предварителен договор за продажба
на имота с дата ***г. Счита, че ако все
пак е сключена сделката по нот. акт от ***г., това е било направено за
прикриване на претенциите на ответника и третото лице В.за уж недоизплатените
от нея средства по заема. Претендира съдът да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на договора за продажба на горепосочения недвижим имот от ***г.
поради липса на съгласие и като привидна сделка. Претендира
и разноските
по делото.
Ответниците Е.П.Т. и Т.Ц.Т. оспорват исковете. Претендира направените по делото разноски.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,
предписана от закона форма, основание, както
и привидните договори.
В случая са предявени искове за нищожност на
договор за покупко продажба на недвижим имот по нот. акт от ***г. на две
отделни основания. В тежест на ищцата е да докаже исковете си. С оглед предмета
на делото това означава, че тя следва да проведе пълно главно доказване по
отношение на твърдяните основание за нищожност на правна сделка, по която е
страна. По отношение на иска за нищожност на сделката поради липса на съгласие
беше назначена графологична е-за. Със заключението в.л. по същата се установява,
че подписът за продавач в нотариален акт №***/***г. на 221-ви РН Георги
Георгиев за продажба на процесния имот от ищцата на ответника Т. по време на
брака му с ответницата Т. е изпълнен от ищцата П.И.В.. В използвания
сравнителен материал от подписа на ищцата не е установена вариативност.
Съобразени са съвпадащи общи и частни характеризиращи признаци като съвпаденията
са достатъчни за извода, че подписите са изпълнени от едно и също лице, при
което положение направеното от ищцата оспорване не е проведено успешно, предвид
което предявеният иск за нищожност на нот. акт на основание липса на съгласие се
явява неоснователен и следва да се отхвърли. По отношение на иска за нищожност
на договора за продажба /нот. акт/ като привидна сделка, прикриваща друго
договорно съглашение между страните по паричен заем, обезпечен с прехвърлянето
на собствеността върху имота с уговорка за последващото му връщане се събраха
писмени и гласни доказателства като бяха разпитани посочени от ищцата и от
ответниците свидетели. При съвкупна преценка на показанията на свидетелите
и писмените доказателства не може да се
приеме за доказано, още по-малко по категоричен и несъмнен начин, че при
сключването на договора за продажба страните не са целели обичайните и
естествени за предмета на договора за продажба последици – промяна на
собствеността срещу парично овъзмездяване, а са прикрили с този договор други
правоотношения помежду си. Само от показанията на св. И.В.не може да се направи
такъв извод. Същият има общи впечатления от отношенията на майка си с ответника
и заявява, че знае:
че тя е получила от него заем срещу ипотека;
че го е изплатила;
че ипотеката е била заличена, но и след това
ответникът е имал претенции за лихви и неустойки към майка му, която е
продължила да живее в имота;
че самият той е разбрал че майка му не е
собственик на имота след около 10 години;
че нито е виждал нотариалният акт от ***г., нито
майка му го е уведомявала за него;
че тя няма спомен да е подписвала такъв документ
– “…Вторият
нотариален акт не е коментирала да е изготвен заради заема. Не знаеше, аз не
видях документа, тъй като тя връща парите и беше логично и аз съм го виждал
този документ, в един момент се оказва, че има втора продажба“.
Другият посочен от ищцата свидетел Х.А.е участвал
в ремонтни дейности по имота, но не е запознат с отношенията между страните.
В противоречие с показанията на св.В.са
показанията на св. С.В., който е свързал ищцата с ответника Т. като посредник и
е извършвал последващи посреднически действия по продажбата на имота като е и
последният му купувач преди да бъде имотът да бъде продаден на публичен търг от
банка кредитор. Същият потвърждава, че е свързал ищцата и ответника, който през
***г. й е предоставил паричен заем срещу договорна ипотека, която е била
заличена на следващата година след връщане на заема. Твърде още:
че няколко месеца след това ищцата и дъщеря й са
потърсили отново съдействието му но този път за продажба на имота и в тази
връзка той го предложил на ответника, който се съгласил и така бил подписан
нот. акт от ***г.;
че имотът бил в лошо състояние и бил закупен с
инвестиционна цел за бъдещо строителство поради което не било уговорено
предаване на владението, а продавачката останала в имота;
че ищцата и дъщеря й са знаели че собствеността
върху имота е прехвърлена и в по-късен момент са изявили желание да си я върнат
като закупят имота, но тази сделка не е била осъществена поради това, че
дъщерята на ищцата не е получила банково финансиране.
В подкрепа на последното твърдение е представения
по делото препис от предварителен договор за покупко-продажба на същия имот от ***г.,
подписан от ответниците като продавачи, а от дъщерята на ищцата като купувач с
продажна цена 12 000 лв. Тази цена е по-висока от цената по нотариалния
акт от ***г. - 7 848 лв., но съответства на динамиката на пазара на
недвижими имоти към него момент, не е непосилна за купувача и сочи, че ако не ищцата, то дъщеря й с която
съвместно е контактувала с ответника и със св.В.е била наясно с правните
последици на договора от ***г.
От изложеното е видно, че показанията на
свидетелите са противоречиви и въз основа на същите не може да се направи
категоричен извод, че между страните е имало правоотношение по сключен нов
договор за заем или по постигнато съгласие, че е налице неизплатено задължение
за лихви и неустойки по договора за заем от ***г., което да бъде обезпечено по
недопустим от закона начин - чрез прехвърляне на собственост върху имот, а не
чрез договорна ипотека и че така договорът за продажба от ***г. е привиден като
прикриващ това правоотношение. И двете версии са еднакво възможни и категоричен
извод, че отношенията между страните са се развили по твърдяния от ищцата начин
не може да бъде направен, още повече че самата тя излага взаимно изключващи се
твърдения по двата иска за нищожност, т. к. няма как едновременно да не е
изразила съгласие по сделката и да е изразила такова, макар и привидно.
Предвид отхвърлянето на иска ищеца дължи на ответницата направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата П.И. В., ЕГН:********** *** против Е.П.Т., ЕГН:********** и Т.Ц.Т., ЕГН:********** - съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен между ищцата и ответника Т. с нотариален акт №*** от ***г., том VII, рег. №***, дело №***на 221-ви РН Георги Георгиев поради липса на съгласие.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата П.И. В., ЕГН:********** *** против Е.П.Т., ЕГН:********** и Т.Ц.Т., ЕГН:********** - съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен между ищцата и ответника Т. с нотариален акт №*** от ***г., том VII, рег. №***, дело №***на 221-ви РН Георги Георгиев поради привидност.
ОСЪЖДА П.И. В., ЕГН:********** *** да заплати на Е.П.Т., ЕГН:********** и Т.Ц.Т., ЕГН:********** сумата в размер на 1130 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: