В Районен съд – Дупница е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 1265/2015г., вх. № 2413/2015г. по описа на Районна прокуратура – Дупница и ДП № 163/2015г. по описа на РУ – гр. Рила срещу Д.Н.К., който е обвинен в това, че на 21.11.2015 г., около 09:30-10:00 часа в землището на община Кочериново, обл. Кюстендил (в близост до железопътната линия, преминаваща под кв. „Левски”), в поземлен имот № ******, находящ се в местността „Л.”, собственост на „П.К.” ЕООД, с управител Г.Л.П. ***) е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (след възникнал спор между него и К.Г.П. *** за собствеността и ползването на имота, е произвел изстрел със законно притежаван пистолет „ЧЗ”, кал. 6,35 мм, с цел сплашване) - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, както и в това, че на 21.11.2015 г., около 09:30 – 10:00 часа в землището на община Кочериново, обл. Кюстендил (в близост до железопътната линия, преминаваща под кв. „Левски”) в поземлен имот № ******, находящ се в местността „Л.”, собственост на „П.К.” ЕООД, с управител Г.Л.П. ***, се е заканил на К.Г.П. *** убийство, като му е заявил: „Стой на място, ще те застрелям” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у К.Г.П. - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр.  ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира престъпленията за установени по категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по двете обвинения.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. пледира за невиновност на неговия доверител, като излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната от него теза.

Подсъдимият Д.К., в открито съдебно заседание, не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като се присъединява към изложението на неговия защитник.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

От фактическа страна:

         Подсъдимият  Д.Н.К. е роден на ***г***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със ***образование, работи към ***София, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Между подс. Д.К. и свид. Г.П. (като управител на „П.К.“ ЕООД) бил налице спор относно собствеността на поземлен имот № ******, намиращ се в землището на с. Бараково, общ. Кочериново, обл. Кюстендил.

 В дните преди инкриминираната дата в близост до въпросния имот се срещнали Г.П. и Д.К., при което бил повдигнат въпросът за собствеността върху имота. Свид. Г.П. възприел поведението на подсъдимия като агресивно и застрашително, поради което решил да уведоми за случилото се началника на РУ-гр. Рила (свид. И. Кавлачвки).

На 21.11.2015г. синът на свид. Г.П. – свид. К.П., заедно със свой приятел (свид. К.А.) извършвали строителни дейности в намиращата се наблизо къща, когато чули звуци, наподобяващи удари от брадва. Свид. К.П. се отправил към мястото, от което се чували звуците, където намерил подсъдимия, заобиколен от няколко кучета. Свид. К.П. запитал подсъдимия защо реже дървета, след като знае, че имотът не е негов. Подсъдимият заявил, че мястото е негово. По време на размяната на думи, кучетата на подсъдимия лаели свид. П., който се опитал да ритне едно от тях. В този момент подсъдимият извадил законно притежаван пистолет „ЧЗ”, кал. 6,35 мм) и заявил на К.П. „Стой на място, ще те застрелям”, при което възпроизвел изстрел. Свид. П. възприел непосредствено заплахата и побягнал към новостроящата се къща.

През това време в близост до Д.К. и К.П. се намирал и свид. А., който непосредствено възприел случилото се, в т.ч. отправените от подсъдимия изрази, чул звукът от произведения изстрел, както и реакцията на К.П. в опит да избяга. Последният веднага след това разговарял с К.П., който му казал, че подсъдимият щял да го застреля.

 

По доказателствата:         

         По делото не е налице спор, а и от показанията на свидетелите Г.П., К.П. и от обясненията на подсъдимия е видно, че между подс. Д.К. и свид. Г.П. бил налице спор относно собствеността на поземлен имот № ******, намиращ се в землището на с. Бараково, общ. Кочериново, обл. Кюстендил.

Не са налице съществени противоречия и относно това, че в дните преди инкриминираната дата в близост до въпросния имот се срещнали Г.П. и Д.К., при което бил повдигнат въпросът за собствеността върху процесния имот. Посоченото обстоятелство се установява както от показанията на свид. Г.П., така и от обясненията на подс. К.. Срещата между двамата се потвърждава и от показанията на свид. К.П., който макар да не е узнал съдържанието на разговора между баща му и подсъдимия е забелязал, че баща му се е прибрал напрегнат след диалога му с подсъдимия.

Свид. Г.П. възприел поведението на подсъдимия като агресивно и застрашително, поради което решил да уведоми за случилото се началника на РУ-гр. Рила, което заключение е видно както от показанията на самия Г.П., така и от тези на свид. И.К..

Настоящият състав на съда приема за установено още и обстоятелството, че на инкриминираната дата подсъдимият се намирал в спорния имот, откъдето свид. К.П. и свид. К.А. чули звуци, наподобяващи удари от брадва, след което П. се отправил към мястото, от което се чували звуците, където намерил подсъдимия, заобиколен от няколко кучета. Свид. К.П. запитал подсъдимия защо реже дървета, след като знае, че имотът не е негов, а подсъдимият заявил, че мястото е негово. В тази част е налице съвпадение в показанията на свид. К.П. и свид. К.А.. В подобен смисъл са и обясненията на подсъдимия.

Основното противоречие в предлагания от двете страни анализ на приобщената доказателствена съвкупност се отнася до въпроса относно това дали е доказано обстоятелството, че подсъдимият е употребил притежавания от него него пистолет „ЧЗ”, кал. 6,35 мм, респ. че е отправил към пострадалия посочените по-горе изрази. За настоящия състав на съда няма никакво съмнение по това, че след идването на свид. К.П., подсъдимият е извадил законно притежавания от него пистолет „ЧЗ”, кал. 6,35 мм, с който възпроизвел изстрел, при което К.П. възприел непосредствено заплахата и побягнал към новостроящата се къща. В тази им част съдът дава пълна вяра на показанията на свид. К.П. и К.А., от които несъмнено се установява посоченото обстоятелство. Посочените доказателства са в пълен синхрон и с приетата по делото физикохимична експертиза, от която еднозначно става ясно, че в иззетите от подсъдимия отривки от лява и дясна ръка се съдържат микрочастици, които са уникални по морфология и състав, поради което единственият им възможен произход е произведен изстрел. Категорично е отхвърлена вероятността същите да са резултат от т.нар. вторичен пренос. Косвено потвърждение на това обстоятелство съставлява и приетата по делото балистична експертиза, от която е видно, че процесният пистолет е годен да произведе изстрел, като със същия е стреляно след последното му почистване.

По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че по делото не било категорично установено, че подсъдимият е възпроизвел изстрел с притежавания от него пистолет. Поддържаната теза не намира подкрепа и в обясненията на самия подсъдим, който макар да твърди, че е бил нападнат от пострадалия, все пак признава, че е осъществил изстрел с притежаваното от него огнестрелно оръжие.

Съдът дава вяра на показанията на свид. К.П. и свид. А. и в частта относно това, че подсъдимият е отправил към П. думите „Стой на място, ще те застрелям”, при което възпроизвел изстрел, а К.П. възприел непосредствено заплахата и побягнал към новостроящата се къща. В тази им част показанията са взаимно допълващи се и логични в контекста на установената по-горе фактическа обстановка.

Съдът не споделя поддържаната в обясненията на подсъдимия версия, че свид. К.П. замахнал с брадва към него като се опитал да го удари. Подобна фактология се явява изолирана от останалата доказателствена съвкупност. Частично опора намира единствено в показанията на свид. С.М., които обаче съдът не кредитира в посочената им част, доколкото този свидетел не е очевидец на случилото се, а заявява, че е узнал за този факт от полицията. В същото време по делото няма каквито и да било данни такава информация да е предоставяна на свид. М., още по-малко от органите на МВР. Тезата, че П. се е приближил на достатъчно разстояние, на което да посегне на подсъдимия, след което да отнеме секирата и да се опита да удари К. не е логична и с оглед установената по-горе фактическа обстановка, при която подсъдимият (за който има данни, че е бивш военнослужещ) разполага със секира, огнестрелно оръжие и е обграден от кучета, които лаели приближаващия П.. Тази версия не се подкрепя и от приетата по делото комплексна биологична и дактилоскопична експертиза, според която иззетата секира не съдържа дактилоскопни следи, годни за изследване (в т.ч. такива, оставени от К.П.).

Неубедително за съда е и становището на защитата, че обвинението се основава на „полицейска комбинация“. Това, че по делото се съдържат данни, че бащата на пострадалия е бивш служител на МВР не налага задължително извод, че показанията на разпитаните свидетели са недостоверни. Не е съществен и въпросът дали свид. Г.П. е депозирал жалба (провокирана от разговора му с подсъдимия) на 19.11.2015г. или на 21.11.2015г., при положение, че въпросната среща между него и подсъдимият не се отрича от двете страни.

Съдът намира, че показанията на свид. В.М. не съдържат съществени за настоящото дело данни, освен това, че непряко се потвърждава наличието на имотен спор между Г.П. и Д.К..

От приобщената справка за съдимост е видно, че към датата на деянието подсъдимият не е осъждан.

По изложените съображения, съдът намери, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт се явява несъмнено доказана, поради което и въз основа на нея формира и своите правни изводи.

 

От правна страна:

         Повдигнатите обвинения са за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, както и за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

        

         По обвинението по чл. 325, ал. 1 НК.

         Посочената норма предвижда наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно лице, което извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

         От обективна страна основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са непристойни действия, които представляват действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.        

         Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Другият съществен признак на състава по чл. 325, ал. 1 НК - явно неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността.

         От субективна страна съставът на престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. Възможно е да се осъществи и при евентуален умисъл, когато действията на дееца са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

         В настоящия случай, от възприетата по-горе фактическа обстановка, е видно, че подсъдимият не е осъществил прояви, които да са предназначени към скандализиране на обществото. Още по-малко поведението му може да се възприеме като демонстрация против установения в страната ред.

         Несъмнено за настоящия състав на съда е обстоятелството, че действията на подсъдимия са изцяло подчинени на конфликта му със семейството на К.П. по повод собствеността на процесния имот. Осъщественото от него деяние се явява непремерена реакция спрямо изявлението на П., че подсъдимият реже дървета в чужд нему имот. Засегнат от действията на подс. К. се явява единствено свид. К.П., който в конкретния случай е възприет от подсъдимия като лице, което неоснователно оспорва правото му на собственост. Иначе казано, поведението на подсъдимия не се отличава с каквито и да било признаци, които да налагат извод, че същият е извършил прояви, които да засягат общественото спокойствие и установения в страната ред.

         Съдът намира, че съставът на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК не е осъществен и от субективна страна. От приетата фактическа обстановка е видно, че при реализиране на деянието, подсъдимият е ръководен единствено от междуличностния си конфликт с пострадалия и неговото семейство. От обстоятелствата, при които е осъществено инкриминираното деяние (пред ограничен кръг субекти, в поземлен имот в местността „Л.“, след идването на пострадалия при подсъдимия) следва, че действията на подсъдимия са подчинени на лични мотиви и са насочени пряко към засягане личността на свид. К.П.. Последното обстоятелство е съзнавано и от подсъдимия, който е бил наясно, че действията му са провокирани от спора за собственост върху процесния имот.

         За пълнота на изложението следва да се посочи, че в съдебната практика е прието, че не всякога хулиганските мотиви са несъвместими с чисто личните, като тяхното съчетаване е психологически възможно, но в случаите на евентуален умисъл на престъпното хулиганство, каквото обвинение в случая не е повдигнато. Отделно от това, посегателството се е осъществило в рамките на личен конфликт, без поведението на подсъдимия да разкрива самостоятелни признаци, отличаващи проявено от него неуважение към обществото или общоприетите правила за поведение.

         Ето защо съдът намери, че подсъдимият с поведението си не е осъществил състава на чл. 325, ал. 1 НК.

 

         По обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

         Посочената норма предвижда наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно лице, което обективира с думи или действия закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

         В настоящия случай, от установената по-горе фактическа обставновка е видно, че подсъдимият К. с поведението си е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК като на 21.11.2015 г., около 09:30 – 10:00 часа в землището на община Кочериново, обл. Кюстендил (в близост до железопътната линия, преминаваща под кв. „Левски”) в поземлен имот № ******, находящ се в местността „Л.”, собственост на „П.К.” ЕООД, с управител Г.Л.П. ***, се е заканил на К.Г.П. *** убийство, като му е заявил: „Стой на място, ще те застрелям”.

         Изваждането на огнестрелно оръжие, зареждането му и възпроизвеждането на изстрел, съпроводено с отправянето на закани към пострадалия за лишаването му от живот представляват действия, които са могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, а това е видно и от непосредствените действия на пострадалия, който незабавно побягнал в опит да се укрие от подсъдимия.

         От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и последиците от неговото осъществяване. Този извод се налага от обективираното от самия подсъдим поведение, който е съзнавал, че действията му, изразяващи  се в отправяването на заканителни изрази към К.П. („Стой на място, ще те застрелям”), съпроводени с изваждането на огнестрелно оръжие и възпроизвеждането на изстрел с него са действия, които се възприемат от пострадалия като действителна заплаха.

         Ето защо съдът намери, че подсъдимият с поведението си е осъществил състава на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

 

По вида и размера на наказанието:

         За престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до шест години.

         При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добросъвестното му процесуално поведение и добрите му характеристични данни. Отегчаващо обстоятелство се явява степента на обществена опасност на деянието, която в случая се явява сравнително висока, предвид начина на осъществяването му и проявената решителност на подсъдимия да използва притежаваното от него огнестрелно оръжие.

         При това положение наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, което обуславя налагане на наказание по-близко до минимално предвиденото в закона. В същото време съдът намери, че наличието на повече смекчаващи обстоятелства не е до такава степен, за да се приеме, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което прецени, че не са налице основания за приложение на чл. 55 НК.

         Ето защо съдът счете, че наказанието следва да се наложи при условия на чл. 54 НК, а именно в пределите предвидени за съответното престъпление. Като съобрази, че се касае за лице, което към инкриминираната дата е навършило 63 години, без да допусне извършването на друго престъпление от общ характер, съдът счете, че достатъчно за постигане целите на наказанието би се явило наказание „лишаване от свобода“  за срок от 8 /осем/ месеца.

         Така определеното наказание в максимална степен би благоприятствало за постигане целите по чл. 36 НК, като в пълна степен ще способства за поправително-превъзпитателното действие върху подсъдимия, като в същото време ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

         Налагането на наказание в по-висок размер би представлявало несъразмерно тежка мярка за въздействие, предвид тежестта на деянието и несъмнено добрите към момента характеристични данни на подсъдимия. В същото време по-леко наказание не би било достатъчно адекватно за постигане на генералната превенция, която в случая е свързана и с това, че възникналите конфликти следва да се разрешават единствено по установения в закона ред.

         Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 78а НК, тъй като не е налице условието по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК, с оглед предвиденото в случая наказание.          

         В допълнение на горното, съдът прие, че са налице и предпоставките по чл. 66 НК, тъй като  наложеното наказание „лишаване от свобода“ е за срок по-кратък от три години, а към момента на деянието подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е осъждан за престъпление от общ характер. Не са налице данни по делото, от които да се направи извод, че подсъдимият не е състояние да се поправи без настаняването му в местата за лишаване от свобода. Определеният от съда изпитателен срок от три години, ще спомогне на подсъдимия да полага повече старание, за да приведе поведението си с установения в страната правен ред, като се въздържа от извършването на незаконосъобразни действия при разрешаването на междуличностни конфликти. Съдът прецени, че на подсъдимия не е необходимо да бъдат налагани възпитателни грижи при условията на чл. 67 НК.

 

         По разноските и веществените доказателства:

         С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Кюстендил и сторените на досъдебното производство разноски в размер на 408,65 лева, както и сумата от 228, 34 лева, която да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница.

         На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК съдът се произнесе и по съдбата на веществените доказателства като постанови обект № 1 - запечатан хартиен плик - марлени тампони с ацетонови отривки от лява и дясна ръка, от ляв и десен джоб на панталон, доброволно предоставени от лицето Д.Н.К., да бъде унищожено, а обект № 2 - един брой секира с дървена дръжка с дължина 110 см. и огнестрелно оръжие - пистолет марка „ЧЗ” модел 92, сер. № В8072 на съхранение в РУ гр. Рила, да бъде върнато на собственика Д.Н.К..

 

По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.   

 

 

                                                                                      Районен съдия: