Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Съдът е сезиран с искова молба от И. Д. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.Ч., ул.„....“ № ...,
действаща чрез адв. Д. М. от АК - Пловдив, срещу „....“ АД с ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр. Ш., ул. "...." № ...., с която е предявен иск за прогласяване за нищожността
на клаузата за неустойка в размер на 994,12 лева, предвидена в чл.17 от договор за паричен
заем №700102/02.06.2021 год. поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е
сключена в противоречие с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо
платена по недействителната клауза за неустойка по договора за кредит №700102/02.06.2021
год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2022
г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от
№700102/02.06.2021 год., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 400
лева, при фиксиран лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите (ГПР) 42,58 %
със срок на погасяване 12 месеца. В чл.17 на договора е предвидена неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. В ал.2 на същия член е уговорено неустойката да се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка е начислена неустойка в
размер на 994,12 лева, разпределена на 12 вноски, всяка от които добавена към дължимата
главница и лихва по договора за кредит. Счита, че клаузата за неустойка е недействителна,
поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена в противоречие с чл.143,
ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. По клаузата за неустойка ищецът е заплатил сума в общ размер на
50 лева, която сума, с оглед недействителността на клаузата, подлежи на връщане, като
недължимо платена. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете. Счита, че
исковете са неоснователни, доколкото договорът не страдал от посочените в исковата молба
пороци. Твърди, че договора е сключен от разстояние като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. В тази връзка на 02.06.2021 год. чрез създадения от ищцата
личен профил същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, след
което е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ. След
активиране на ищцата на съответните бутони в системата потвърдила заявката, с което дала
съгласието си със съдържанието на договора и неговото сключване. В резултат на това на
02.06.2021 год. между ищеца и ответника бил сключен във формата на електронен документ
Договор за потребителски кредит – кредитна линия предоставен от разстояние с №700102.
Твърди, че договорената неустойка, предвидена при непредоставяне на обезпечение е
валидна и отговаряща на изискванията на действащото законодателство. Независимо от
това обаче, такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството. Тъй като
неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един
и същи документ с договора за потребителски кредит, и при преценката за нейната
недействителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите
условия на ЗЗД. В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за
предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а
нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в
някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя
като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено
задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Видно от Договора неустойката
1
се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение,
като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Така
договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в
размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече
изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92
от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Неустойката освен
обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да
се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая уговорената
неустойка не излиза извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила
присъщата и функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са
противоречащи на закона и на установената съдебна практика. С оглед изложеното, счита,
че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него
последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и не противоречащи на
добрите нрави. Доколкото липсва законодателно изискване относно размера на неустойката,
като няма въведено ограничение на максималният размер, то нейният размер може да бъде и
по - голям от размерът на главното задължение. По - големият размер на неустойката е
обусловен от бездействието на длъжника и същият не може да се приеме като изначално
договорен в противоречие на добрите нрави. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и съдебната
практика се приема, че дори и неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя е
действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло. С
оглед на което, ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало
да бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. По
правило неустойката представлява предварително определено обезщетение, по ради което е
нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен, като част
от погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска само при
хипотезата на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи
обезпечение. Поради това включването на неустойката в падежните вноски е правилно с
оглед изискванията на закона. По изложените аргументи счита, че задължението за
неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
700102 от 02.06.2021 година отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде
прогласявана за нищожна. Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания.
Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с
изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и
с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва
договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на
определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него
и след това да премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни
задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е
нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на
договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. По тези съображения счита предявените искове за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на предвидената в договора за кредит клауза на неустойка, поради
противоречие с добрите нрави и поради неспазване на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП,
както и осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи недействителност
2
на клаузата за неустойка, както и че е платил на ответника по договора сума в общ размер на
50 лева. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и
валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение.
С определение от 10.02.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили
договор за кредит №700102/02.06.2021 год. с посоченото от ищеца съдържание, в който е
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договорното обезпечение, така както е посочена като съдържание в
исковата молба.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът "...." АД представлява
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Видно от договора за кредит №700102/02.06.2021 год. /л. 6-7/ в чл. 1, т.9 е уговорено
задължение за потребителя да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В
чл.6, ал.1, раздел V – Обезпечения е уговорено, че в срок от три дни от сключване на
договора потребителят следва да предостави едно от предвидените по-горе обезпечения. В
чл.17 от договора е предвидена неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума
за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение. В ал.2 на чл.17 от
договора страните се уговорили потребителят да плаща периодично начислената неустойка
заедно с всяка погасителна вноска. Към договора за кредит е приложен погасителен план,
видно от който размера на неустойката възлиза общо на 994,12 лева, която сума е
разпределена на 12 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по
договора за кредит.
Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка
противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,II т. о. /.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в срок от три дни от сключване на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия като при
неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение или
възлизаща общо в размер на 994,12 лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
3
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Още повече размерът на неустойката е два пъти повече от
размера на отпуснатия кредит и несъразмерно висока с вредите, които кредиторът би търпял
от непредставянето на обезпечение.
Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително
възнаграждение на кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това
задължение, тъй като в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно
на главницата и възнаградителната лихва.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 17, ал. 1 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 17, ал.1 от договор за кредит №700102/02.06.2021 год., поради
противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи
обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
По осъдителния иск:
С оглед уважаване на иска за недействителност на клаузата за неустойка, то платено по нея
се явява недължимо платено и подлежи на връщане, съгласно чл. 34 ЗЗД.
От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че общият размер на извършените от ищцата И.Б.
плащания за погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит
№700102/02.06.2021 год. е в размер на 1 115,30 лева, като подробно вещото лице е посочило
датите, на които са извършени плащанията и размера на погасителните вноски. Вещото лице
сочи, че с направените погасителни вноски в размер на 1 115,30 лева е извършено
погасяване по кредита, както следва: 400 лева – главница, 70,29 лева – договорна лихва, 2,41
лева – наказателна лихва, 10 лева – такси СМС просрочени задължения и 632,60 лева –
неустойка. Т.е. от направените плащания по процесния договор ищцата е заплатила на
ответника сумата в общ размер на 632,60 лева, които са разпределени за неустойка за
неосигурено обезпечение.
По искане на ищеца и по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на размера
на предявения осъдителен иск като същият е увеличен от 50 лева на 632,60 лева.
Доколкото в производството по делото бе установено, че ищцата е заплатила в полза на
4
ответника сумата от 632,60 лева в изпълнение на задължението за заплащане на неустойка
по договора, то предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и ще се следва да
се уважи за изцяло.
Като законна последица от уважаване на този иск ще се присъди и законна лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2022 г. до окончателното плащане, каквото
искане е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора
право на разноски се пораждат само за ищеца. От страна на ищеца са представени
доказателства за извършени разноски в размер на 230 лева, от които по 50 лева държавна
такса за всеки един от предявените искове и 130 лева – депозит по изготвената ССчЕ. С
оглед уважените искове съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 230 лева.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един
адвокат в размер на по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл.7, ал.2, Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адв. М.. Същите се дължат
за два обективно кумулативно съединени иска, като доколкото и двата изцяло се уважават,
то за всеки един от исковете следва да бъде присъдена сумата в размер на 400 лева.
Респективно общата дължима сума в полза на адв. М. за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца възлиза на сумата в размер на 800 лева.
Така мотивиран, Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата по чл.17 за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 0,9% от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното
обезпечение в общ размер на 994,12 лева, предвидена в договор за паричен кредит
№700102/02.06.2021 год., сключен между И.Д.Б., ЕГН ********** и "...." АД, ЕИК ....,
поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА "...." АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. "...." № .... Б,
представлявано от С.Т. – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ И. Д. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр.Ч., ул. „....“ № ..., сумата в размер на 632,60 лева – платена без основание по
недействителната клауза за неустойка по договор за паричен кредит №700102/02.06.2021
год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 15.12.2022 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 230 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА "...." АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. "...." № ... ,
представлявано от С.Т. – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.В.М., вписан в
АК - Пловдив, на основание чл. 38 от ЗА, сумата в размер на 800 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Смолянския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
5