Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 9
гр.Шумен,11.І.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд ,в
открито съдебно заседание на четиринадесети декември 2017г.,
в състав:
Окръжен
съдия:Лидия Томова
при секретар Силвия Методиева,
като разгледа докладваното от окръжния съдия гр.д. № 269 по
описа на ШОС за 2017г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по депозирана с вх.№ 50140 от 13.ІV.2017г.пред Софийски
градски съд искова молба от „Каан текстил ве туризм санайи ве тиджарет”АД,седА.ще и адрес на управление:кв.А.М.,ул....,район
Е.,И.,акционерно дружество,регистрирано в Р.Т.,представлявано от С.С.,гражданин
на Г.,род.на ***г.в К.,Р.Т.,действащ чрез упълномощено Адвокатско дружество „К. и съдружници”,седА.ще
и адрес:гр.С.,ул.”...,вписано в Регистъра на адвокатските дружества при СГС по
ф.д. № 5782011г.парт.№260,т.V,с.95,с Булстад ...,действащ чрез упълномощен
адвокат Р.К.,с преупълномощаване
на адв.И.М.И.от ШАК,
срещу
Н.Н.Д./с турско име Н.Д./,с ЕГН **********,адрес:с***
с
предявен частичен иск
за заплащане на сумата
14000/четиринадесет хиляди/ щ.долара/ от общо дължима сума от ответницата в
размер на 155000/сто петдесет и
пет хиляди/ щ.долара, получена от нея без основание,ведно със законната лихва за забава върху исковата
сума по главницата,считано от датата на
завеждане на исковата молба.Претендира и за заплащане на направените
деловодни разноски.
Ищецът излага в исковата си
молба,че е търговско дружество,регистрирано в Република Т..
На 18.VІІІ.2016г.,с
нареждане за трансфер на сума по електронен път/EFT/,изготвено от А.Ч.,върху което неправомерно бил
прекопиран подписът на служителя на фирмата,оторизиращ плащанията,била
прехвърлена сумата 155000 щ.долара ,по сметка в
Банка „ДСК”ЕАД,гр.Ш. Б.,на титуляра-ответницата по делото
и българска гражданка Н.Н.Д./ турско
име Н.Д./,с ЕГН **********.
Като основание за
извършване на паричния превод бил посочен несъществуващ и неподписан от
представител на ищеца документ,а именно-Договор за продажба на недвижим имот от
17.VІІІ.2016г.,съгласно която сделка Н.Д. продава на ищцовото дружество земя в
землището на гр.Ш. ,с площ 15000 кв.м.Ищецът твърди,че никога не е имал никакви
граждански/търговски взаимоотношения с Н.Д.,нито пък е сключвал какъвто и да е
договор с нея,поради което получената от
последната сума в размер на 155000 щатски долара се явява недължимо платена и
тя следва да я върне на ищеца.
С оглед на изложеното в
исковата молба,ищецът предявява против настоящия
частичен иск.
Към исковата молба са
представени съответни писмени документи като доказателства.
Направено е искане за
назначаване на ССЕ ,със задача да установи плащането по платежното
нареждане,описано и приложено към исковата молаб,като го индивидуА.зира с всички
параметри и да посочи кой е титуляр на банковата сметка,посочена в
доказателственото искане.
Постъпил е писмен отговор
от ответницата,с който тя признава посочения в исковата молба факт досежно постъпването на парична сума
в размер на 155000 щ.долара ,по
банковата й сметка в ДСК,клон Ш..Признава
и обстоятелството,че никога не е имала каквито й да било взаимоотношения
с ищцовото търговско дружество,но оспорва предявения иск изцяло по основание и
размер.Възразява,че искът неправилно е насочен срещу нея,вместо срещу турския
гражданин А.Ч.,неин бивш зет.Ответницата твърди,че последният през м.август 2016 г. я уведомил по телефона,че
продал собствен имот в Т. и с парите от продажбата иска да започне бизнес в Б..За
целта помолил ответницата да му даде банковата си сметка в Б.,за да преведе на
нея парите от продажбата,съответно след превода тя да ги изтегли и да му ги предаде,кагато той пристигне в Б..Ответницата му повярвала и действително му дала банковите
си данни.Няколко дни след това ,по
сметката й в „Банка ДСК”ЕАД,клон Ш. ,Б. , постъпила сумата 155000
щ.долара.По указание на А.Ч., ответницата изтеглила цялата сума и след
пристигането на последния в Б. около месец по-късно,му я предала изцяло в
брой.Не й било известно за никаква покупко-продажба на земя от нея на ищеца и
не била сключвала такъв договор. В представения с исковата молба договор за продажба на земя почеркът,с който
били изписани имената й като продавач ,както и подписът не били нейни ,а тя видяла за първи
път договора при връчването на исковата молба. Не осъзнавала,че А.
Ч. я използвал като „опосредствен извършител”.Убедена била,че
парите,постъпили по сметката й,са на зет й А.Ч..За заблудата разбрала едва след като била посетена по-късно
от представител на ищцовото дружество,на
когото обяснила,че преведените по сметката й пари вече предала на А.Ч..
Ответницата прави с
отговора си следните доказателствени
искания:
Да бъде представен от ищеца
договора за покупка на земя в оригинал,на английски език,за което ищецът да
бъде задължен по чл.183 ог ГПК;Да се приеме като писмено доказателство протокол за взети показания от заподозряно лице/в
превод/А.Ч.,в полицията в Т. от 6.Х.2016г.;Да бъде назначено ВЛ-почерков експерт,което след
запознаване с положения подпис под името на ответницата и текста с
изписаните имена и сравнителен материал
от ответницата да отговори неин ли е подписа и тя ли е изписала текста с
имената и на този договор;Да се призове за разпит като свидетел А.Ч.,на
адреса,посочен в отговора ,за да отговори на въпросите така,както са
формулирани в отговора .
Не се противопоставя на
доказателствените искания на ищеца.
Съдът намира,че исковата молба отговаря
на изискванията по ГПК,поради което е редовна и допустима.
С
определение от 24.Х.2017г. по делото,постановено по реда на чл.140 от ГПК, всички представени
с исковата молба и писмения отговор по нея писмени доказателства са приети като допустими и относими.Допуснат
е до разпит като свидетел А.Ч..На основание чл.183 от ГПК ищецът е задължен да
представи най-късно в първото съдебно заседание процесния договор за
покупко-продажба на земя в неговия оригинал.Назначена е исканата от ответницата
съдебно-графологична експертиза за изследване почерка и подписа върху процесния договор за покупко-продажба на
земя,при условие,че ищецът представи
неговия оригинал.Искането на ищеца за назначаване на ССЕ е оставено без
уважение поради неоспорване на фактите,за установяването на които се иска
същата експертиза.Оригиналът на процесния договор за покупко-продажба на
земеделска земя не беше представен.
Окръжният съд,като взе предвид
изложеното в исковата молба, след преценка на
представените по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка ,намира,че
разгледана по същество,исковата молба е неоснователна и недоказана,поради
следното:
Безспорно е по делото,че ищцовата
страна „Каан текстил ве туризм
санайи
ве тиджарет”АД,със седА.ще и
адрес на управление:кв.А.М.,ул....,район Е.,И., е акционерно
дружество,регистрирано в Р.Т.,представлявано от С.С.,гражданин на Г.,род.на ***г.в
К.,Р.Т..
Не се спори по делото,като се
установява и от писменото доказателство на стр.7-8 от гр.д.4699/17г. на
СГС/препратено по подсъдност на ШОС/,че на 18.VІІІ.2016г.,по банковата
сметка IBAN:***-ЕАД,титуляр на която сметка е ответницата Н.Н.Д.,с
турско име Н.Д., е преведена
сумата155000/сто петдесет и пет хиляди /долара.Нареждането за превода е
направено на бланка с титулите на
ищцовото дружество,като носи печат на дружеството-ищец и саморъчен подпис на съответно оторизирано длъжностно лице при
дружеството.Твърдението на ищеца,че това
нареждане е изготвено от лицето А.Ч.,върху което той неправомерно е прекопирал подписа на
служителя на фирмата,оторизираща плащанията,не
се доказа по делото по съответния ред и допустими доказателства.Ищецът
не е поискал експертиза за изследване на
положения подпис,нито представя други доказателства,от които може да се
направи извод,че документът е неистински. Нещо повече,на л.9-11 от
гр.д.4699/17г. на СГС се съдържа
фотокопие на ел.писмо,изпратено на 18.VІІІ.2016г./в преводния документ
датата погрешно е посочена като 16.VІІІ.2016г./от лицето А.Ч.,разпитан
като свидетел по делото,за когото няма спор ,че по това време работел като
служител във финансовите звена на дружеството.С това писмо той уведомява
счетоводството на ищцовото дружество , в ч. О.К.,на длъжност Помощник СпециА.ст
Корпоративно банкиране,за извършения трансфер и му изпраща като прикачен файл нареждането
за превода.От това писмено доказателство,представено от самия ищец,може да се
направи извода,че преводът на процесната
сума не е станал зад гърба и без знанието и съгласието на отговорните финансови
служители при ищцовото дружество. Не е последвала никаква реакция на
ищеца,респ.уведомление до банката-наредител или получател,за станала грешка или искане за сторниране на
операцията.Твърдението на ищеца,че като
основание за извършване на паричния превод е посочен несъществуващ и неподписан
от ищеца документ,а именно Договор за продажба на недвижим имот от
17.VІІІ.2016г.,също не се доказва по
делото.Вижда се и от двата споменати по-горе документа,че в тях не е посочено
никакво основание за превода на процесната сума.Няма също така данни за прилагане към платежните
документи и свързаните с тях писма ,на подобен
договор за продажба на недвижим имот. Процесният писмен договор за продажба на недвижим имот ,представен от ищеца,е приет като
доказателство по делото за обсъждане.Така и не става ясно по делото с каква цел
е съставен този договор и къде е представен.При съвпадащите твърдения на ищеца
и възражения на ответницата,че страните никога не са имА. взаимоотношения от
какъвто и да е характер,служебни,търговски,гражданскоправни и пр.,като се има
предвид,че и двете страни оспорват съществуването на действителен
договор
между тях за покупко-продажба на земи в Б.,както и истинността на представения по делото договор,следва
да се приеме за установено,че ответницата не е знаела за съществуването му и че изписването на името й и положения подпис
за продавач в така представения договор
не е направено от нея.Наред с това,както вече беше изложено по-горе,няма
никакви доказателства по делото такъв договор за покупко-продажба на земи в Б.
да е използван като основание за
направения трансфер на процесната парична сума.От така установените по делото
обстоятелства се налага фактическият
извод,че ищецът,в частност,отговорните за финансовите операции на дружеството
служители ,са знаели за паричния трансфер веднага след извършването му и не са
се противопоставили.Което е равно на първоначално одобрение.Знаели са
също,че конкретният служител на
дружеството, който е извършил банковите операции по прехвърлянето на сумата,е финансовият им консултант А.Ч.. Известно им е било също ,че ответницата няма никаква връзка с тях и не е
знае истинския титуляр на сметката,от
която й е преведена процесната сума,както и нейния произход,респ. истинските намерения и причини,поради които е преведена
сумата по сметката й. Горните фактически обстоятелства следва да се приемат за
категорично установени и с оглед на безспорното между страните твърдение в
исковата молба,че между тях не са съществувА.каквито и да било делови
взаимоотношения.Служители на ищцовото дружество
посетили ответницата в Б. едва след като тя изтеглила и предала процесната
сума
на А.Ч.,което станало около месец по-късно след превода на сумата.Това
обстоятелство не се оспорва по делото.
От
приетите като доказателства по делото
документи,изхождащи от наказателноправните органи на Република Т. е
видно,че Републиканската Главна
прокуратура на Б.,Р.Т. е внесла срещу лицето А.Ч. обвинителен акт пред
първоинстанционния съд ,за престъпление-злоупотреба с доверие поради служебно
положение и фалшифициране на документи, в качеството му на финансов консултант
в ищцовото дружество,чрез които документи е прехвърлил с незаконни действия на
свое име сумата 500000 турски лири. Предмет на обвинението са действията на А.Ч.,описани
от ищеца в исковата му молба по настоящото дело.Относно Н.Д./турското име на ответницата Н.Д./ е взето решение за недопускане на
допълнително съдебно преследване за престъплението,за което е
заподозряна-злоупотреба със служебно положение и фалшифициране на лични
документи,поради липса на достатъчно доказателства или косвени улики за
извършване на престъплението.
Данните в горните документи съвпадат с
възраженията на ответницата и показанията на А.Ч.,разпитан по настоящото дело
като свидетел.
Тези свидетелски показания са допустими в
частта им,в която свидетелят А.Ч. излага факти
досежно измамливите си действия спрямо ответницата,въвеждайки я в
заблуждение,че преведените по сметката й пари са негова лична сума и
мотивирането й да му предаде тази сума.В случая не е нА.це нито една от
хипотезите по чл.164 от ГПК,при които не се допускат свидетелски показания.Става
ясно от разпита на св.А.Ч.,че ответницата е негова бивша тъща.потвърждават се
твърденията на ответницата,че през м.август 2016г. св.А.Ч. излъгал ответницата
по телефона,че продал собствен имот в Т. и с парите от продажбата има намерение
да започне бизнес в Б..За целта я помолил да му предостави номера на банковата
си сметка,за да й преведе сумата 150000 щ.долара,които били пари от
продажбата,а след това тя да ги изтегли и да му ги предаде при идването му в Б..Това
се налагало,тъй като св.А.Ч. няма българско гражданство.Ответницата му
повярвала и му дала номера на банковата
си сметка и другите необходими за превода данни и на 18.VІІІ.2016г. по сметката
й били превеведин 155000 щ.д.След като през м.септември 2016г. св.А.Ч. посетил ответницата в Б.,тя изтеглила парите
и му ги предала в брой,срещу което получила разписка.По-късно била посетена от
служител на ищцовото дружество,на когото
обяснила,че преведените по сметката й пари вече предала на А.Ч..
ОстанА.те писмени доказателства са свързани
с наказателното разследване на
действията на А.Ч. от съответните органи в Р.Т.,които действия са предмет
и на обстоятелствената част на исковата
молба по настоящото дело.Тези писмени доказателства само потвърждават
изложените фактически обстоятелства от самия ищец.
От всички
установени факти и обстоятелства
по делото става ясно, че ищецът към
момента на подаването на исковата молба е знаел,че исковата сума се намира у А. Ч.,а не у ответницата.Наясно е
бил и с незнанието на ответницата досежно произхода на преведената й
сума,респ.въвеждането й в заблуждение ,че процесните пари са собственост на А. Ч..Известни
са му били също неправомерните действия на А. Ч.,с които присвоил процесната сума,което поведение е
преценено като престъпно от съответните турски власти и му е повдигнато
обвинение за извършено престъпление.
При така установеното фактическо положение
съдът прави следните правни изводи:
Според
изложените в исковата молба твърдения и нейния петитум, предявеният иск
следва да се квА.фицира по чл.59ал.1 от ЗЗД.
Не са нА.це основанията за уважаване на така предявения срещу ответницата иск за връщане на сумата от
14000 щ.д.,тъй като тя не се е обогатила с тези пари и не са нА.це всички
елементи от сложния фактически състав на
цитираната правна норма.Установената
фактическа обстановка по делото сочи на
осъществен от св.А. Ч. деликт спрямо
ищцовото дружество, а не за неоснователно обогатяване на ответниката за
сметка на ищеца. В настоящото производство обаче не може да се коментира
деликтът и неговите последици,тъй като
ищецът е този,които очертава
обективните и субективни предели
на иска си чрез изложеното в исковата молба и нейния петитум ,а съдът сезиран
с исковата молба,дава правна квА.фикация на иска според тях и не може да се
произнася по непредявен иск.
При
изложеното по-горе следва да се има в предвид и субсидиарният характер на разпоредбата на чл.59ал.1 от ЗЗД,определен
в ал.2 на с.член.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе ,съдът намира,че исковата молба е неоснователна и недоказана,поради
което предявения с нея иск следва да бъде отхвърлен.
Не е
представен от ответната страна списък по чл.80 от ГПК за направените от нея
деловодни разноски и няма направено
искане за присъждане на такива разноски.Ето защо такива не следва да се
присъждат.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от „Каан текстил ве туризм санайи ве тиджарет”АД,седА.ще и адрес на управление:кв.А.М.,ул....,район
Е.,И.,акционерно дружество,регистрирано в Р.Т.,представлявано от С.С.,гражданин
на Г.,род.на ***г.в К.,Р.Т.,действащ чрез упълномощено Адвокатско дружество „К. и съдружници”,седА.ще
и адрес:гр.С.,ул.”...,/съдебен адрес:вписано в Регистъра на адвокатските
дружества при СГС по ф.д. № 5782011г.парт.№260,т.V,с.95,с Булстад ...,действащ
чрез упълномощен адвокат Р.К.,с преупълномощаване на адв.И.М.И.от ШАК,
срещу
Н.Н.Д./с турско име Н.Д./,с ЕГН **********,адрес:с***
с
предявен частичен иск
за сумата 14000/четиринадесет хиляди/ щ.долара/ ,от общо дължима сума
от ответницата в размер на 155000/сто
петдесет и пет хиляди/
щ.долара,представляваща получена без основание
сума от ответницата.
Деловодните разноски остават за страните
така,както са направени от тях.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд-Варна, в двуседмичен срок от връчването
му на страните,в т.ч. и на процесуалните им представители.
Окръжен съдия: