№ 206
гр. Смолян, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500444 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба с вх.№ 693/28.02.2022 г. от С и Т и З.К.и,
чрез техния пълномощник адв.С.Н., да се допълни постановеното от
настоящия съд въззивно решение № 37/18.02.2022 г. в частта за разноските,
като им се присъдят направените от тях разноски в размер на 800 лв. за
платено адвокатско възнаграждение на адв.Н. от които 600 лв. са за отговор
на въззивна жалба срещу решението в частта по допускане на съдебна делба,
и 200 лв. – за отговор на въззивна жалба срещу решението в частта за
присъдено обезщетение за ползване на процесните имоти.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор от
насрещните страни Щ.и и З.Р., чрез пълномощника им адв.Д.К. с който
оспорват молбата като неоснователна.
Излагат становище, че производството по съдебна
делба е особено исково производство. Процесуалните норми, които го
уреждат, имат характера на специални по отношение на общите норми,
уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Тъй като при наличие
на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги
възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск
не зависи от поведението на другата страна. Отговорността на разноски не е
уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал
в правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за
предявяване на този иск, а основанието е ликвидиране на съществуващата
съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество - те
1
са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил
разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им,
съгласно чл. 355 от ГПК. Това се отнася за държавните такси и другите
деловодни разноски, които са необходими за признаването и ликвидирането
на съсобствеността. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните
така, както са ги направили. Посочва се в отговора, че в този смисъл е и
съдебната практика на ВС и ВКС (ППВС № 7/1973 г., определение № 4 от
06.01.2011 г. на ВКС ІІ-ро г. о. по ч. гр. д. № 542/2010 г.; определение №
47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I г.о. и др.).
Отделно от това, в отговора се прави на основание чл.78,
ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на претендираните разноски, тъй
като размерът на адвокатското възнаграждение е завишен и не е съобразен с
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът установява следното:
Молбата е основателна и следва да се уважи.
Както е изяснено и в посоченото в горния отговор на самите
ищци Определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I
г.о., изложеното /че разноските за адвокатски хонорар по самата делба се
понасят от страните така, както са ги направили и т.н./ обаче се отнася за
производството пред първата инстанция. „Когато се развие производство по
въззивно или касационно обжалване, страните вече имат определено
процесуално качество според позицията си в производството. Подадената
жалба може да е основателна, или неоснователна, т.е., зависи от поведението
на страната, поради което се присъждат разноски по правилата на чл. 78
ГПК.“
В другото посочено в същия отговор Определение №
4/06.01.2011 г. по ч.гр.дело № 542/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., е възприето същото
разрешение: „При наличие на спор досежно правата на съделителите, респ.
оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при
спор досежно способа, по който следва да бъде извършена делбата във
втората фаза на производството, както и по присъединените искове в
делбеното производство и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 64 ГПК (отм.), в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление №
7/1973 г. на Пленума на ВС.“
2
В настоящия случай с въззивното решение е потвърдено
решението на РС-Смолян по допускане на делбата. Това означава, че са
приети за неоснователни въззивната жалба на М. и К.Щ.и и З.Р., с която са
оспорили изобщо качеството на съделители и участието на Т. и З.К.и; както и
допускането до делба на някои от обектите - на шестте сгради в единия от
съсобствените имоти; и частната жалба на М. и К.Щ.и и З.Р. против
решението на РС-Смолян в частта, с която на осн.чл.344, ал.2 ГПК тримата са
осъдени да платят на останалите съделители /без Б.Щ./, в това число – на С и
Т и З.К.и, обезщетения за ползването на шестте сгради и два от поземлените
имоти, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
окончателното и извършване.
Молителят З.К. е заплатил на неговия процесуален
представител адв.С.Н., която е пълномощник и на неговите майка и брат,
възнаграждение за въззивното производство в размер на 800 лв., видно от
договора от 24.01.2022 г. за правна помощ и съдействие на л.71 от въззивното
дело, като в него е описано, че от тях 600 лв. са за отговор на въззивната
жалба срещу решението по допускане на делбата; и 200 лв. – за частта, с която
са определени привременните мерки. Представен е на л.72 и списък на
направените от З.К. разноски за това възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски за въззивното
производство е заявено своевременно с молба вх.№ 214/24.01.2022 г. на л.70
от въззивното дело. Въззивният съд обаче е пропуснал да се произнесе по
него с въззивното решение № 37/18.02.2022 г.
При това положение Щ. и Р. следва да бъдат осъдени на
осн.чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на З.К. така направените разноски от 800 лв.
за настоящото производство.
Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е
допустимо, като направено от пълномощника на Щ.и и Р. на съдебното
заседание от 25.01.2022 г., т.е., в срок и от легитимирани лица. То обаче се
явява неоснователно. Възнаграждението от 600 лв. е минималното,
предвидено в чл.7, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Не следва то да се намалява на ¾ на основание
чл.9, ал.1 от същата наредба, тъй като делото не е с незначителна фактическа
и правна сложност, подадени са два отговора от К.и, макар този от 06.12.2021
г. на л.24 от настоящото въззивно дело да препраща към отговора от
02.09.2021 г. на л.50 от предходното въззивно дело. Възнаграждението пък от
200 лв. за защита срещу жалбата относно претенцията по чл.344, ал.2 ГПК е
дори под минимума по чл.9, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на осн.чл.248 ГПК решение № 37/18.02.2022 г.
по В.гр.дело № 444/2021 г. на Смолянския окръжен съд в частта за
разноските, като ОСЪЖДА К. АТ. Щ. **********, и ЗЛ. АТ. Р., ЕГН
**********, да заплатят на ЗЛ. ЛЮБ. К., ЕГН **********, направените от
последния разноски във въззивното производство в размер на 800 лв.
/осемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на З.К., чрез адв.Н. и
К.Щ. и З.Р., чрез адв.Кисьов.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4