О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 09.03.2021г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 09 март 2021 г.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4800,
по описа за 2020 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД- гр. София, против С.С.М.,***, с правно основание
чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131,
ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. В законоопределения срок ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими
към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се
произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от ищеца заверени копия на: Договор
за цесия от дата 16.10.2018г.; Договор за цесия от 01.10.2019 г.; Извлечение от Приложение № 1 към договор за
цесия от 01.10.2019 г.; Договори за
мобилни услуги с клиентски номер 12486497002, с всички приложения и
допълнителни споразумения към използвания мобилен номер, които са предоставени
с подаденото заявление; Заверени копия на фактури; Общи условия на Мобилния оператор; Уведомление
за цесия.
ПРИЛАГА към делото изисканото ч.гр.д.№ 2604/2020г., по описа на РС-Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД - София, чрез
пълномощника си, твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу С.М., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. № 2604/2020, по описа
на PC - Стара Загора. В рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок
е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
Ищецът излага следната
фактическа обстановка: Въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора.
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********
встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още
преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е
ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставените от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №
12486497002.
Съгласно чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.)
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставя само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.
Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и ответника С.М., ЕГН **********
е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
12486497002 от дата 29.10.2016г. за ползване на далекосъобщителна телевизионна
услуга с избран тарифен план VIVACOM TV Extra с месечна абонаментна такса 17.80
лева, 3 бр. допълнителен приемник с месечна такса 2,40 и допълнителен HD Light
пакет с месечна такса 1,90лв. С допълнително споразумение от 29.10.2016г.
абонатът подновява условията за ползване услугите.
Въз основа на сключените
договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
12486497002 от дата 29.10.2016. г, между ответника С.М. и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, са издадени фактури № **********/08.02.2017 г.,
**********/08.03.2017г., **********/08.04.2017 г., за периода от 08.01.2017 г.
до 07.04.2017 г., на стойност 94.20лева
Абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 94.20лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 02/2017г., 03/2017г., и за месец
04/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение- детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на
стойност 94.20лв. е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43,
т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната
С.М., ЕГН **********. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на
процесния абонамент е 25.04.2017г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки
конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Цитира разпоредби
от Общите условия.
Сочи се, че в конкретният случай ответникът С.М.
е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е телевизионна услуга,
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не
я е заплатил.
Ищецът твърди, че извежда
своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях,
същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много
физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и
„С.Г. Груп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1-
неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани
вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор.
В чл. 5.3 от договора за цесия
е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5
от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение №
1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето
на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото,
с настоящата искова молба ищецът представя и моли, да се приеме извлечение от
Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от
16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп” ООД е собственик на
вземането спрямо С.М., ЕГН **********, което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ”
ЕООД.
Приложение № 1 представлява
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима
сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Твърди, че с оглед спазване
разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за
всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета
на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и
трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с
настоящата искова молба ищецът представя и моли, съдът да приемете извлечение
от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от
01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на
вземането спрямо С.М., ЕГН **********.
Относно уведомяването на
длъжника за сключените цесии, излага следното:
Съгласно чл. 6, ал.2 от
договора за цесия от дата 01.10.2019 г.. считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД
има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Няма никаква законова пречка
старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой
пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни
съдилища, но и от правната доктрина- професор А.Калайджиев-Облигационно право
изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемат, че упълномощаването
на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно
допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на
длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.
Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“
ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019
г.
Връчването на исковата молба на
длъжника, към която са приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г.
по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика,
съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от
името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в
уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължава да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не
е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата
молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е
уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне. Според ищеца, няма законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че С.М.,
не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба.
В конкретния случай,
длъжникът-ответник С.М., не е изпълнил задълженията си до датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът моли, след като съдът се
убеди в основателността на претенцията му, да постанови Решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника С.С.М., ЕГН **********, че към
него съществува изискуемо вземане, в размер на 94.20 лв. - представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори,
заведени под клиентски номер 12486497002 от дата 29.10.2016. г., сключени между
С.М. и „БТК” ЕАД, и отделно за мораторна лихва за забава в размер 27.94 лв. за
периода от 27.04.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира за направените разноски както по настоящото
дело , така и тези на правени в заповедното производство по ч.гр.д.№
2604/2020г.
В законоопределения срок, Ответникът С.С.М. е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва основателността на иска. Счита, че вземането на ищеца е погасен
по давност.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК,
който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване,
че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 2604/2020г., по описа на Районен съд- Стара Загора, съществува. В
тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането му. Тъй
като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането
произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, в това
производство ищецът следва да докаже с допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства сключването на договора между страните, предоставяне на услугата на ответника, както и
размера на претендираните суми.Ответникът следва да докаже възраженията си. Относно
твърдението за извършената по реда на чл. 99 от ЗЗД ищецът следва да докаже
факта на уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане.
УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят
взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на
спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба – извънсъдебна или
съдебна. По този начин ще е налице облекчение в разноските по делото за всяка
от страните.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 19.04.2021г. от 13.50 ч., за
която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните.На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: