Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 14.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 878 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба на ищеца С.Х.Г., ЕГН ********** ***, чрез адв. Дж.Тупева от АК –Пазарджик,
против А.Х.Г., ЕГН **********; З.М.Г.,
ЕГН **********; Е.А.Г., ЕГН ********** и
К.А.Г., ЕГН **********,***.
Предявен е иск по чл.108 от ЗС – за
признаване за установено по отношение на ответниците А.Х.Г.,ЕГН:**********, З.М.Г.,
ЕГН:**********, Е.А.Г., ЕГН:********** и К.А.Ч., ЕГН:**********, че ищецът е
собственик на недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА/КЪЩА/ с идентификатор
10450.503.1611.1 по КККР на гр.Велинград със застроена площ от 68 кв.м.,
находящ се в гр.Велинград, ул."Жасмин"№16 -по документи, а старото
наименование ул.“Никола Бандаков“№142, и да ги осъди да му предадат владението
върху имота.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим
имот находящ се в гр.Велинград, ул."Жасмин"№16-по документи, със
старото наименование ул.“Никола Бандаков“ №142, а именно: Жилищна сграда/къща/
с идентификатор 10450.503.1611.1 по КККР на гр.Велинград със застроена площ от
68 кв.м.
Имота го владеел на основание ОПС със
Заповед №412 от 06.06.1991г на Община Велинград. На следващата година построил
намиращата се в имота жилищна сграда. Подал и молба до Община Велинград за
закупуване на имота.
Твърди също, че от години излизал със
семейството си периодично зад граница за реализиране на финансови доходи.
Работили по 6-7 месеца и се връщали в Република България в дома им в
гр.Велинград.
Когато през лятото на 2019г. се
прибрали, установили, че ответниците - брат му А.Х.Г., синът му Е.А.Г. и
съпругите им, са се нанесли да живеят в собствения им дом и отказвали да го
напуснат. Те били много агресивни, подложили ги на психически тормоз. Били
закупили и тухли да извършват допълнително застрояване.
Поради обстоятелството, че ответниците
отказвали да освободят къщата на ищеца, за да не се саморазправя с тях, сезирал
РП-Велинград и решили преждевременно да заминат зад граница.
Установили също, че с Постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 13.09.2019г РП-Велинград била
отказала да образува производство, тъй като видно от мотивите на
Постановлението /прилагам/ ответниците пред полицейските служители заявили,че
живеят в съседната къща, а не в къщата на ищеца.
Когато се прибрал със семейството си в
България през 2020г., намерили същите лица в къщата му, които продължаваха да
живеят там, а и ги изгонили с викове и предмети ,готови да им нанесат физически
посегателства. Събрала се цялата фамилия /от родата на З.Г./ и започнали да
отправят закани, че ще ги пребият,ще ги заколят, живи няма да ги оставят, но
няма да им позволят да влязат в къщата си, която е собственост на ищеца по
документи, тъй като са я построили с Разрешително за строеж от 28.02.1992г и я
владеят от 30 години.
Децата на ищеца, които били пълнолетни
и със семейства също се прибрали в България и се наложило да наемат квартира за
срока на пребиваването им в България.
На 11.06.2020г отново входирали жалба
в РУ на МВР-Велинград. Полицейските служители ги разпитали и заявили, че са
открили ответниците в къщата на ищеца и че те са обещали да напуснат къщата
доброволно.
Настоява се и на това, че ищецът и
семейството му всекидневно минавали през къщата им, за да следят дали и кога ще
я освободят или да не рушат жилището им, при което видели лицето Данаил
Михайлов Чулев, който е безработен и употребява алкохол/под въздействието,
влиянието и срещу заплащане от ответниците, как изнася врата от жилището им.
Същото лице било подучено от ответниците да срути изградената външна тоалетна,
да счупи прозорци на къщата и извади поставената чешма в двора със всички
принадлежности.
Горе описаното създало за ищеца правен интерес от завеждането на
настоящето дело.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска съдът да постанови Решение, с което да бъде установено по
отношение на ответниците А.Х.Г.,ЕГН:********** З.М.Г., ЕГН:**********, Е.А.Г.,
ЕГН:********** и К.А.Ч., ЕГН:**********,че ищецът е собственик на недвижим
имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА/КЪЩА/ с идентификатор 10450.503.1611.1 по
КККР на гр.Велинград със застроена площ от 68 кв.м., находящ се в гр.Велинград,
ул."Жасмин"№16 -по документи, а старото наименование ул.“Никола
Бандаков“№142, и да ги осъди да му предадат владението върху имота.
ГПК В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответниците. Поради което и им е указано, че в
случай че не се явят в първото съдебно заседание, без да са направили искане
делото да се гледа в тяхно отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238
и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си
адв.Тупева поддържа иска, с подробни съображения в защита.
В о.с.з. ответника З.Г. се явява лично,
но не и изразили становище по иска.
В о.с.з. ответника А.Г. с писмена
молба оспорва иска, като твърди изложеното от ищеца да не отговаря на
действителното положение, тъй като той и братята му си живеели в тяхната къща.
В о.с.з. ответниците Е. и К. Гайтанови
не се явяват, не се представляват, не са изразили становище по иска.
Съдът като взе предвид твърденията и
събраните доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от НА № 52/09.06.2020г. за
собственост, съставен по писмени доказателства, с него е признати за собственици
ищеца С.Х.Г. и съпругата му Елка Йоскова Г. на следния имот - ЖИЛИЩНА СГРАДА/КЪЩА/ с идентификатор
10450.503.1611.1 по КККР на гр.Велинград със застроена площ от 68 кв.м.,
находящ се в гр.Велинград, ул."Жасмин"№16, с предназначение жилищна
сграда еднофамилна, построена в дворно
място с идентификатор 10450.503.1611 по КККР на гр.Велинград, цялото с площ от
480кв.м., съставляващо УПИ ХVIII-120 от кв.431 по отменения план на гр.Велинград.
По силата на този НА ищеца е станал собственик на процесния имот – жилищна
сграда.
По делото е представена и Скица №
267/10.06.20219г. на им.пл.№ 120 от кв.431 по отменения план на гр.Велинград.
Според нея поземления имот е собственост на Община Велинград. От имот 120 е
било образувано УПИ ХVIII и в него има построени две постройки – Масивна
жилищна сграда еднофамилна със ЗП 67 кв.м. и гараж на 47 км. В скицата е направено дописван, че са налице
данни за отстъпено право на строеж със Заповед № 412/06.06.1991г. на С.Х.Г..
От ищеца са представени още:
Постановление на РП-Велинград за отказа за образуване на наказателно
производство във връзка с подадена от ищеца С.Г. жалба вх.№ 5830/2019г. срещу
ответниците за самоуправство, тъй като са се настанили самоволно в къщата му и
отказват да го напуснат. Жалба до
РУ-Велинград към МВР от 11.06.2020г. срещу ответниците, за това да се
самонастанили в къщата му, не ги пускат в нея и да отказват да я напуснат.
От показанията на Албена Ч. – дъщеря
на ищеца се установява следното: Процесния имот – къща е построена от баща й С.Г.
през 1990 година и преди свидетелката да се роди. В тази къща свидетелката се
родила, живяла израсла. В нея е живяло цялото им семейство, като при тях
единствено е живяла от 2010г. и докато почине баба й, тъй като тя била имала
някаква малка къщичка където живеела , но я бутнали понеже пречела за пътя. Свидетелката
твърди, че чичо й живеел в асфалтова
база. Не знае какво е
станало в Асфалтова база, проблеми били
имали, но дошли в техния квартал да си построят къща. Той бил имал къща и в
Анезица, но освен това си построил при тях още една къща. След това продали
тази в Анезица. Чичо й през 2019 година
се нанесъл в новата къща, но я продал. Свидетелката твърди също, че след като
баща и отишъл в чужбина, ответниците се нанесли в неговата къща. А когато баща
й със семейството си се прибрал от чужбина, ответниците се пускали на бой и започвали
да се бият, гонели ги и не можели да се приберат в къщата си, тъй
като и не им давали да
влизат. Баща й не искал да се разправя, бият и се карат, а искал доброволно да
му напуснат къщата. Тъй като е знаели къде да живеят и не можели да се приберат в къщата отивали да живеят по
квартири, за да няма разправии. Пуснали жалба и в полицията, от където отишли
да ги предупредят. Първия път ответниците казали, че не живеят там, а живеят в съседната
къща. Втория път казали, че ще напуснат.
Свидетелката видяла това, тъй като когато дошла полицията била там. Свидетелката
твърди още, че ответниците още живеели в къщата на баща й, като последно ги
видяла, че са там и не са напуснали къщата
на баща и предишния ден.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът формира и правните си изводи.
Безспорно се установява по делото, че
по силата на констативен НА №
52/09.06.2020г. ищеца е станал собственик на имота ЖИЛИЩНА СГРАДА/КЪЩА/ с
идентификатор 10450.503.1611.1 по КККР на гр.Велинград, находящ се в
гр.Велинград, ул."Жасмин"№16. Установява се също от показанията на
свидетеля, които съдът кредитира тъй като кореспондират с писмените
доказателства, а страните и не спорят по това обстоятелства, че същия имот се
владее и в момента от ответниците.
Ето защо и искът по чл.108 от ЗС е
основателен и като такъв ще се уважи, като съгласно т.2А от ТР №4/16.03.2016г.
на ВКС се признае, че ищеца е собственик на имота ЖИЛИЩНА СГРАДА/КЪЩА/ с
идентификатор 10450.503.1611.1 по КККР на гр.Велинград със застроена площ от 68
кв.м., находяща се в гр.Велинград, ул."Жасмин"№16, построена в дворно място с идентификатор 10450.503.1611
по КККР на гр.Велинград, цялото с площ от 480кв.м., съставляващо УПИ ХVIII-120
от кв.431 по отменения план на гр.Велинград , и се осъдят ответниците да му отстъпят
собствеността и предадат владението.
С оглед уважаване на иска на ищеца, то
и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да изплатят на
ищеца направените от него разноски в размер на общо 568,97лв., съобразно списък
по чл.80 ГПК, при представени доказателства за направени такива в този размер.
Предвид изхода на спора ответниците нямат
право на разноски.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на осн. чл.108 от ЗС, за установено в отношенията между С.Х.Г., ЕГН ********** *** и А.Х.Г., ЕГН **********; З.М.Г., ЕГН **********; Е.А.Г., ЕГН ********** и К.А.Г., ЕГН ********** ***, че С.Х.Г., ЕГН **********
е собственик на имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА /КЪЩА/
с идентификатор 10450.503.1611.1 по КККР на гр.Велинград със застроена площ от
68 кв.м., находяща се в гр.Велинград, ул."Жасмин"№16, построена
в дворно място с идентификатор
10450.503.1611 по КККР на гр.Велинград, цялото с площ от 480кв.м., съставляващо
УПИ ХVIII-120 от кв.431 по отменения план на гр.Велинград, и ОСЪЖДА А.Х.Г., ЕГН **********; З.М.Г., ЕГН **********; Е.А.Г., ЕГН ********** и К.А.Г., ЕГН ********** ***, да отстъпят
собствеността и предадат владението на този имот на собственика.
СЪЖДА А.Х.Г., ЕГН **********;
З.М.Г., ЕГН **********; Е.А.Г., ЕГН ********** и К.А.Г., ЕГН ********** ***, да заплатят на С.Х.Г.,
ЕГН ********** ***, СУМАТА от 568,97лв. /петстотин
шестдесет и осем лева и 97 ст./- направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)