Р E Ш Е Н И Е
№ 35
гр.Плевен, 15.01.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
1.ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА
МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №987/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от ОДМВР-
Плевен, чрез юрк. П. Ф., против Решение №260064/01.10.2020г. по НАХД№1066/2020г.
по описа на Районен съд – Плевен, с което е отменено издаденото НП, като незаконосъобразно. Твърди
се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на
доказателствата. Твърди се, че РС
неправилно е приел, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Посочва, че
въззивният съд не е обсъдил приложеният Констативен протокол, който съдържа
план- схема на механизма на ПТП и към който има приложени 3 бр. снимки от
служебен таблет. Посочва също, че при
наличие на пострадали лица от ПТП, задължително се съставя такъв протокол, но
той се съставя по- късно и не на мястото на ПТП, като в същия се описват както материалните щети, така и състоянието на
пострадалото лице. Посочва същ, че съобразно Инструкция №8121з-749/20.10.2010г.
за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното
движение, този констативен протокол е част от адм. производство. Посочва, че
въззивият съд не е събрал относимите доказателства- какви видове протоколи и
схеми са съставени от полицейските служители, съществуват ли на технически
носители снимки от ПТП и не са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
полицейските служители, относно вида на материалните щети и нараняванията на
водача на мотоциклета, участник в ПТП. В заключение моли съда да отмени обжалваното
решение, като незаконосъобразно и потвърди издаденото НП. Представят се писмени
доказателства. Претендират се разноски.
По делото, от страна на ответника по касационната жалба Л.М.Я.,
е депозирано възражение, с което се изразява становище за законосъобразност на
обжалваното Решение.
В с.з., касаторът, ред. пр., не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., явява се лично и поддържа депозираното от него възражение против касационната жалба
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение и предлага на съда да по остави в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
С оспореното решение №260064/01.10.2020г. по
НАХД№1066/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е отменил като
незаконосъобразно НП №20-0938-001820/13.04.2020г на Началника сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР, с което, на Л.М.Я.,
е наложено адм. наказание, на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, -
глоба в размер на 200лв., за извършено нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП.
В решението си, въззивния съд е приел за
установено, че адм. производство е започнало с образуването на АУАН
№214561/04.04.2020г., за това, че на 04.04.2020г., ок. 13,25 часа, в гр.
Плевен, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“, и ул. „Катя Попова“, нарушителя
Л.Я., като водач на л.а. „*****“, с рег.№*****, движейки се по ул.“Катя
Попова“, преминава през кръстовището с булеварда, като не се съобразява с
предписанието на пътен знак Б2, отнема предимството на правилно движещия се по
бул. „Христо Ботев“ мотоциклет „*****“, с рег.№ *****, с водач Д.П.Д., който се
удря странично в него и реализира ПТП с материални щети и леко ранен водача на
мотоциклета- нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП. В решението си, въззивният съд
е приел, че при съставянето на оспореното НП, са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като нито в АУАН, нито в НП са посочени твърдените
материални щети. Посочено е също, че Д. е „леко ранен“, което е
неконкретизирано и който въпрос е от съществено значение за изяснявате на
механизма на ПТП, и за съставомерността на деянието. Приел е, че по този начин
е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че съставеният протокол
за ПТП не може да отстрани констатираните непълноти и неясноти, като е приел,
че този протокол няма характер на приложение към АУАН. Приел е, че е налице
нарушение на нормите на чл. 42, т.4 и т.9 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Заедно с
това въззивният съд е приел, че оспореното НП е и неправилно. Приел е, че
липсата на пълно изложение на
обстоятелствата по случая, не могат да се тълкуват във вреда на
жалбоподателя. Приел е, че в случая процесния АУАН, няма характер на „редовно
съставен“ такъв, по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което не е налице презумираната
доказателствена сила на същия. Приел е също, че от приложените по делото
доказателства, не може да бъде направен извод, че жалбоподателя е извършил вмененото
му нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Посочил е, че св. Кр. П. и П. Г., не са
очевидци на ПТП и възприетата от тях версия за механизма на ПТП е в резултат от
собственият им анализ при посещение на ПТП и беседа с двамата водачи. Посочил е
също, че съобразно показанията на другия участник в ПТП- пострадалия Д., същия
се е движел с превишена скорост, а също е изложил и различна фактическа
обстановка и механизъм на настъпване на ПТП, от отразената в АУАН и в НП. В
заключение въззивният съд е посочил, че по делото не се установява изложената в
АУАН и в НП фактическа обстановка, в т.ч. и чрез показанията на разпитаните
свидетели- полицейски служители. Приел е, че е недопустимо административното
обвинение да почива на предположения, относно обстоятелството, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от пътен знак Б2, а
от друга страна, другият участник в ПТП се е движел „.правилно“. Приел е, че
вмененото на жалбоподателя Я. нарушение е недоказано.
Настоящия касационен състав намира, при извършената
проверка за законосъобразността и допустимостта на постановеното решение, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и
спорът бъде решен по същество, като оспореното НП бъде потвърдено. Настоящият
състав приема, че от събраните по делото, от въззивната инстанция
доказателства- писмени и гласни, преценени в тяхната съвкупност, се установява
по безспорен начин изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, посочена по-
горе. Настоящият състав приема, че процесния АУАН, на основание чл. 189, ал.2
от ЗДвП, има материална доказателствена сила за удостоверените с него факти и
същата не е оборена, както неправилно е приел РС. Съдът приема, че процесния
АУАН е редовен от външна страна, като съставен от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, и съдържа всички законоизискуеми реквизити,
поради което, същият попада в обхвата на цитираната норма на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, въвеждаща цитираната оборима презумпция. Съответно на това- в тежест
на жалбоподателя е, да обори
доказателсвената сила на акта, което в случая не е сторено. Въззивният съд е
обвързал „редовния от външна страна“ АУАН с неговото съдържание по същество,
което е неправилно и не е съобразено с целта на закона. Съдът намира също, че за
редовността на АУАН от външна страна, е неотносим въпросът, дали
актосъставителят е очевидец на ПТП или не, доколкото законът не предвижда
такава обвързаност. Настоящият касационен състав намира, че по делото безспорно
се установява- съобразно приложеният АУАН, протокол за ПТП и план- схема към
него, че Л.Я. е осъществил вмененото му
нарушение на правилата за движение по
чл. 50, ал.1 от ЗДвП, при което е реализирал ПТП с друго ППС, на
посочената дата и място. Настоящият състав счита, че изложените от въззивния
съд мотиви, относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя Я., са неправилни. Съобразно нормата на чл. 50,
ал.1 от ЗДвП - посочена като нарушена, на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство. С оглед съдържанието на цитираната норма,
наличието на материални щети и/или пострадали лица, не е елемент от
фактическият състав на нарушението. Поради това, обстоятелството, че същите са
общо посочени, като съществуващи такива, не води до порок на акта, респ. на
издаденото въз основа на него НП, доколкото същите не са съставомерни.
Наличието или не на материални щети и/или пострадали лица, няма отношение и
спрямо размера на санкцията по реда на чл.172, ал.2, вр. ал.1 ,т.5 от ЗДвП,
предвиждаща фиксирано наказание от 200лв., за неспазване правилата на пътните
знаци и предимство, довело до причиняване на ПТП. Съдът счита, че релевантен по
делото, и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Я. е само факта на настъпване на ПТП, който съда намира за
безспорно установен. Следва да се посочи, че в случая въззивния съд не е
постановил решението си при непълнота на доказателствата, както се твърди във
касационаната жалба, а представеният с нея снимки не съставляват писмено доказателство.
Следва да се посочи, че представените с
касационната жалба снимки, не са представени пред въззивният съд, като част от
адм. преписка. В този смисъл, въззивният съд е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства с цел
установяване на обективната истина, но при обсъждане на събраните
доказателства, е достигнал до неправилни правни изводи.
На основание гореизложеното следва
обжалваното решение №260064/01.10.2020г. по НАХД№1066/2020г. по описа на
Районен съд – Плевен да бъде отменено и оспореното НП бъде потвърдено като
законосъобразно.
При този изход на спора и с оглед на
направеното искане, следва в полза на касатора да бъдат присъдени сторените
разноски в размер на 80лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на
чл. 27е от Наредбата за правната помощ, в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. второ, вр. чл. 222, ал.1 АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260064/01.10.2020г. по
НАХД№1066/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№20-0938-001820/13.04.2020г. на Началника сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР,
с което, на Л.М.Я., ЕГН **********, е наложено адм. наказание, на основание чл.
179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, - глоба в размер на 200лв., за извършено нарушение
на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Л.М.Я., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР- ПЛЕВЕН, сумата от 80лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/