№ 6596
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110170248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ от ЗД „Б.И.с“
АД против Д. П. Л. за заплащане на сумата 576,02 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка,
образувана при ищеца, назована „щета №**********“, ведно със законната лихва, считано
от дата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане. Твърди се, че на
17.07.2018 г. в гр. Варна, в междублоково пространство на ж.к. „В.В.“, до бл. 211 и бл. 215, е
настъпило ПТП, от което настъпили имуществени вреди за МПС „П.П.“, с рег.№№, поради
противоправно и виновно поведение на водач отв. Л. при управлението на МПС „Ф.Г., с рег.
№№, като е напуснал местопроизшествието. Към датата на ПТП между ищеца и водача на
„Ф.Г.“, с рег.№№ действал договор за застраховка „гражданска отговорност“, по силата на
който ищецът заплатил застрахователно обезщетение от 551,02лв. за претърпени щети на
собственика МПС „П.П.“, с рег. №№, и ликвидационни разноски от 25лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба.
В съдебно заседание ответникът представя платежен документ с твърдение, че е
погасил претендираното парично вземане. Ищецът не дава становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото към момента на приключване на устни състезания,
като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти, които са от значение за спорното
право.
От платежно нареждане от 31.05.2022 г., преценен по реда на чл. 183 от ГПК, се
установява, че по посочената в искова молба банкова сметка в полза на ищеца е платена
сумата 730 лв, с основание на плащане „щета **********, Д. П. Л.“. Плащането от
ответника е извънсъдебно признание на страната, което преценено по реда на чл. 175 от
1
ГПК с останалите доказателства по делото, съдът приема, че доказва исковата претенция по
основание и в предявения размер от 576,02 лева. Ищецът поддържа и има право на
поисканата законна лихва, изтекла от дата на предявяване на иска-30.07.2021 г.
(производството първоначално е образувано пред СРС, прекратено и изпратено по
подсъдност на РС-Варна, след препирня за подсъдност ОС-Варна определя като
компетентен СРС), до деня на плащане – 31.05.2022 г, по арг. от чл. 214, ал. 2 от ГПК, в
размер на сумата 48,97 лв., определен от Съда, на основание чл. 162 от ГПК, без да се
използва ССчЕ и при служебно прилагане на изчислителна система за лихвен калкулатор.
Предвид това дългът на ответника към 31.05.2022 г. е общо 624,99 лева, а с оглед
правопогасяващият ефект на плащането, предявения иск за главница, ведно с поисканата
законна мораторна лихва, следва да бъде отхвърлен. Съдът намира, че за справедливото и
окончателно решаване на спора между страните следва да се отчете, че с платеното над
624,99 лв. до 730,00 лв. или разликата 105,01 лв. ответникът е погасил изцяло съдебната
разноска на ищеца за платена държавна такса от 50 лв.; както и 55,01 лв. от дължимото
възнаграждение на юрисконсулт, което съдът определя в предвидения минималния размер
по чл. 25 от НЗПП (100 лв.). Ето защо, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъди единствено сумата 44,99 лв. за възнаграждение на юрисконсулт
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД Б.И.с“ АД, с ЕИК:......, със седалище и адрес на
управление: адрес, срещу Д. П. Л., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, иск по чл. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ за заплащане на сумата 576,02 лева за главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка,
образувана при „ЗД Б.И.с“ АД, назована „щета №**********/2018г.“, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане, поради
извършено от Д. П. Л. в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Д. П. Л., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, да заплати на „ЗД Б.И.с“ АД, с
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
сумата 44,99 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени по банкова сметка на „ЗД Б.И.с“ АД, с
IBAN: ................
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2