Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№__996_____

29.12.2011 г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският районен съд, VІІ състав

на двадесет и девети ноември 2011 година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                 Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2054/2011 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Е.А.С.-С., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес – гр. ***, адв. К Д от ШАК против Х.А.С., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Страните сключили брак на 20.11.1983 г. От брака нямало ненавършили пълнолетие деца. Отношенията между страните първоначално били хармонични и нормални. От шест години насам ответника започнал да тормози съпругата си. последната твърди, че ответника я наричал с обидни квалификации, наричал я луда, алкохоличка и др. под. Постепенно този психически тормоз прераснал във физически. Твърди, че в основата на поведението на ответника била постоянната злоупотреба от негова страна с алкохол. Твърди, че тези пререкания водели до постоянно напрежение и скандали. Ответника бил предупреждаван от полицията да преустанови действията си. На 02.04.2011 г. след поредния скандал и побой ответницата напуснала семейното жилище в гр*** и заминала при майка с в с. ***. Оттогава насетне страните живеели разделени. Намира, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли същия да бъде прекратен по изключителна вина на ответника. Моли след развода да възстанови предбрачното си фамилно име “С.”. Моли да и бъде предоставено за ползване, след разтрогването на брака, семейното жилище намиращо се в гр. ***.

Ответника депозира писмен отговор по смисъла на 131 от ГПК. В него се сочи също, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, но по изключителна вина на ищцата. Твърди, че не той, а ответницата имала навик да злоупотребява с алкохол, което била и основна причина за неразбирателството между страните. Сочи, че ищцата злоупотребявала с алкохол и успокоителни, което водело до постоянните скандали. Моли съдът да му предостави за ползване семейното жилище. Сочи, че няма друго такова, както и роднини, при които да живее, тъй като жилището било построено върху имот на родителите му. Сочи, че ищцата, към момента живее при майка си – т.е. може да задоволи жилищната си нужда. Твърди, че е в тежко здравословно състояние.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. *** от АК - Шумен. Те поддържат исковата молба така, както е подадена, като молят брака да бъде прекратен поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство поради изключителна вина на ответника.

Ответника и неговия процесуален представител са съгласни със становището, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Въпреки това намират, че това не е по вина на ответника, а по вина на ответницата. Поддържат становището, че ответницата злоупотребява с медикаменти и алкохол.

По своето същество иска се явява основателен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Страните са сключили граждански брак на 20.11.1983 г., в гр. Шумен, съгласно акт за граждански брак №758/20.11.1983 г. на Община Шумен. По делото са разпитани свидетелките Й Й К – майка на ищцата, С Й П – роднина на ищцата по съребрена линия и Х А. А – сестра на ответника. Общото в показанията на свидетелките е, че отношенията между страните били изострени. Между тях често избухвали скандали. Според свидетелката Й Й К виновен за скандалите бил ответника в производството, тъй като последния тормозел психически ищцата. Тя намира, че и това била основната причина за влошеното психическо състояние на дъщеря и. Свидетелката П сочи, че знаела страните преди като задружно и здраво семейство, но самата тя била свидетел как при посещението си в с. ***, след тяхната раздяла през април 2011 г., ответника заплашил ищцата, че ще и счупи капачките на колената. Сочи, че тя е научила за проблемите между страните след раздялата между страните (април 2011 г.) при пристигането на ищцата при майка и в с. *** Свидетелката Х А също свидетелства за изострени отношения между страните, но намира основна причина за това в поведението на ищцата. Сочи, че нееднократно била свидетел на употреба на алкохол от страна на ищцата и то до степен последната да не е адекватна. Твърди, че ответника не пие алкохол, тъй като е в тежко здравословно състояние – претърпял е два инсулта и инфаркт. Твърди, че заради зависимостта си от алкохола ищцата посещавала специализирани курсове. Сочи, че заради поведението на ищцата и скандалите, които тя предизвиквала, единствения син на страните, който е пълнолетен, напуснал със семейството си жилището на страните. След като ищцата напуснала семейното жилище синът на страните се завърнал със семейството си и в момента живеел там. За това къде е живял сина сочи и свидетелката  К – майка на ищцата. Въпреки, че първоначално сочи, че внука и живее на квартира свидетелката след това сочи, че преди това е живял при майка си и баща си, след това е излязъл със семейството си на квартира, а сега отново живее с баща си. Твърди, че не знае защо внука и е напускал жилището и заживял на квартира.

Всички свидетелки сочат, че ищцата е била старателна и добра домакиня.

По делото е депозиран и протокол за предупреждение от 12.08.2010 г., с който е предупреден ответника да не упражнява домашно насилие - л.16 от делото.

По делото е депозиран в цялост протокол от друго дело – производство за защита от домашно насилие. Съдът не може да приеме този протокол като доказателство. Този Протокол инкорпорира в себе си решение, но въпреки, че е заверено от адвоката с “вярно с оригинала” за това решение не е отбелязано кога е влязло в сила и дали е влязло в сила в този вид. Същевременно в рамките на това производство са разпитвани свидетели, но техните показания не могат да бъдат използвани в настоящото производство.  Това е така, както с оглед на нормата на чл.232, изр. 2 от ГПК, но и с оглед на установената практика – Р по гр. д. №2398/1972 г. на ІІ ГО на ВКС, Р №2169/1976 г. на І ГО на ВКС и др. - §60, т.5 от Българско гражданско процесуално право – осмо издание, проф. Живко Сталев и колектив.

Установи се, че ответника има артериална хипертония ІІ ст. – сърдечно –мозъчна форма, коронарен хипертонкум, видно от епикриза на л.48 по делото към април 2000 г.

Не се установи категорично някой от съпрузите да е злоупотребявал с алкохол. За ответника това не беше сочено от никой от свидетелите, а за ищцата това твърдеше единствено свидетелката Х А, чиито показания относно това обстоятелство съдът не кредитира като сестра на ответника.

Съдът намира за установено по делото, че семейното жилище  находящо се в гр. *** е придобито вследствие на отчуждаване на имот, собственост на родителите на ответника, както е видно от Протокол от 19.10.1988 г., приложен по делото за собственици са посочени, при равни квоти, ответника и неговата сестра явила се като свидетел по делото. Това се установява и от факта, че документа за собственост е НА за собственост на жилище дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №68, т. ІV, дело №3020/1992 г. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелката К, а и не са спорни между страните.

По делото съдът приема за установено, че ответника не разполага с друг жилищен имот, като от една страна майката на ищцата живее в къща в с. ***, а от друга с оглед на показанията на свидетелката К – майка на ищцата се установява, че двете имат в съсобственост жилищен имот – гарсониера в гр. ***.

При  така  установената  фактическа  обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: между  съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Това не е спорно между страните, а също така е явно, че поради изострените отношения между тях брака е изгубил придадения му от закона и морала смисъл. С оглед на изложеното брака между страните следва да бъде разтрогнат поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

С оглед направеното от страните искане за произнасяне по въпроса за вината и с оглед на събраните доказателства съдът намира, че вина за разтрогване на брака имат и двамата съпрузи, които са били в изострени отношения. За ответника се доказа, че е заплашвал ищцата с физическа саморазправа – показанията на свидетелката С П, както и представения по делото Протокол за предупреждение към ответника. От друга страна не се оспорват от страните данните за лабилната психика на ищцата, както и обстоятелството, че същата е приемала медикаменти – “ривотрил” и “диазепам” за което има данни в епикриза ИЗ №23 – л.8 по делото на ДПБ – с. ***. Там като анамнестични данни са записани твърдения на ответницата, че е изнервена има паметови смущения и променливо настроение, ставала напрегната и не можела да се успокои дълго. В подобна насока е и представеното Експертно решение №783 от 07.05.2009 г. – л.53 по делото от което е видно, че ищцата има редки малки и големи припадъци, както и епилептична промяна на личността. Всички свидетелки декларираха, че ищцата имала здравословни проблеми, заради които приемала лекарства. Свидетелката К сочи, че това състояние на ищцата настъпило вследствие на тормоз налаган на ищцата от съпруга и. В тази им част съдът не кредитира показанията на свидетелката К, тъй като те не са подкрепени от други доказателства – свидетелски показания или медицинска документация. От друга страна последната като майка на ищцата е заинтересована от изхода на делото. Съдът приема, че раздразнителността и нестабилната психика на ищцата са обективно състояние, за което ответника няма вина. А като такова обективно състояние те са намирали израз и в чести скандали и спорове между страните. Поради обстоятелството, че ответника също е вземал участие в пререканията и е заплашвал ищцата съдът намира, че вината за разстройството на брака е и на двамата съпрузи.

С оглед на приетото от фактическа страна следва да се приеме, че ответника, доколкото не разполага с друг жилищен имот и с оглед на обстоятелството, че ищцата има съсобственост в гарсониера в гр. ***, а също така и майка и разполага с друго жилище – къща в с. ***, жилищната нужда на ответника е по-големя  процесното семейно жилище следва да се предостави на последния. Искането за предоставяне на жилището на съпругата следва да бъда отхвърлено като неоснователно и недоказано.

На съпругата с оглед отправеното от нея искане следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име “С.”.

Съдът определя окончателен размер на държавната такса за разглеждане на настоящото производство в размер на 50 лв., след като констатира, че от ищцата са внесени 25 лв., то ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лв.

С оглед обстоятелството, че съдът приема брака за разстроен по вина и на двамата съпрузи то разноските на страните следва да останат така както са направени, съобразно чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 20.11.1983 г., в гр. Шумен, съгласно акт за граждански брак №758/20.11.1983 г. на Община Шумен между Е.А.С.-С., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес – гр. ***, адв. К Д от ШАК, против Х.А.С., ЕГН-**********,***  като дълбоко и непоправимо разстроен, по ВИНА на ДВАМАТА СЪПРУЗИ.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. *** на съпруга.

Отхвърля искането ползването на семейното жилище да бъде предоставено на съпругата като неоснователно и недоказано.

ПОСТАНОВЯВА съпругата след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име „С.”.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по иска от 50 лв. като ОСЪЖДА Х.А.С., ЕГН-**********, да заплати такава по сметка на ШРС в размер на 25 (двадесет и пет) лева.

Решението може да се обжалва пред ШОС в двуседмичен срок от  съобщаването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: