Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 30.05.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 219/2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Застрахователна
компания (ЗК) „Лев инс” АД против Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено
възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал
за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 29.10.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 52803/2020 г. по описа на Софийски районен съд и на 12.11.2020 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми : 8616,69 лева – главница и 122,07 лева – мораторна лихва за периода от
07.06.2019 г. до 28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2020 г.
до изплащане на вземането, както
и 224,78 лева разноски по делото, от които 174,78 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
възнаграждение на юристконсулт. Вземането представлява непогасено регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско” – за вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило
на 09.01.2016 г. около 13,50 ч. на републикански път II – 16 с посока от гр.
София към гр. Мездра, при което на км. 61 + 000 в необезопасен и несигнализиран
участък от ската вдясно пада едър камък и удря в предната част лек автомобил
„Фолксваген Туарег”, с ДК N ……., като му причинява материални щети.
Предявени са обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Цената им е 8616,69 лева –
главница и 122,07 лева – лихва, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от
ответника на ищеца, като се претендира още и
законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.10.2020 г. до окончателното издължаване и направените по
делото разноски, както по настоящото, така и по заповедното производство.
Ищецът твърди, че причина за
пътно транспортното произшествие (ПТП) е внезапно паднал на пътя камък. В подкрепа на това твърдение се представя
протокол за ПТП. В резултат на произшествието на посоченото моторно превозно
средство са причинени имуществени вреди в размер на 8616,69 лв., формирани от
вложените ремонтни части, труд и репатриране. Към датата на събитието
собственикът на увредения автомобил е имал сключен договор за застраховка
„Автокаско” с ищеца. Поради настъпилото застрахователно събитие е образувана
щета, като от ЗК „Лев инс” АД са изплатили застрахователното обезщетение на
сервиза, извършил ремонта по възлагане от застрахователя, в размер на 8566,69
лева за увредения автомобил + 50 лева за репатрирането му. В исковата молба се
излага, че според действащото в страната законодателства АПИ е собственик на
пътя и като такъв носи отговорност за настъпването на вредата съгласно чл. 49 ЗЗД спрямо
собственика на увредения автомобил, респективно към встъпилия в правата му
застраховател по застраховка „Автокаско”. Ищецът е поканил АПИ да заплати
претендираната сума с писмо, но плащане не е последвало.
Ответната страна в отговора си на
исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва исковете по основание и размер, както и протокола
за ПТП. Пълномощникът ѝ посочва
констатирано фактическо противоречие, тъй като в уведомлението за настъпилото
застрахователно събитие е написано, че е съставено на 11.01.2015 г., а в него
като дата на произшествието е посочена 09.01.2016 г. Твърди, че липсва снимков
материал, което от своя страна възпрепятства установяването на действителната
причина за случилото се. Възразява, че не са представени „Общите условия” и не
може да се разбере какво означава „Клауза 1”, посочена в самата бланка. Излага,
че в протокола за ПТП няма данни за скоростта на лекия автомобил, както и за
поведението на водача по време на произшествието. Счита, че неговото поведение
е допринесло за настъпилото ПТП и е налице съпричиняване на вредоносния
резултат. Изтъква, че посещението на службите за контрол на местопроизшествието
е последващо и така съставения протокол има материална доказателствена сила
само относно посочените място и дата. Прави изрично възражение, че претенциите
са погасени по давност.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитан е един свидетел, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, като обективна и
компетентно изготвена. Пълномощниците на страните са представили по делото и
писмени становища.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 09.01.2016 г.,
около 13,50 часа, водачът М.Г., разпитан по делото като свидетел, управлявал
лек автомобил „Фолксваген”, модел „Туарег”, с регистрационен № …….,
движейки се по път II-16 с посока на дижение от гр. София
към гр. Мездра. На километър 61 + 000 от ската вдясно на посоката на движение върху превозното средство внезапно
паднал камък, който ударил в предната част колата и ѝ причинил увреждания. Посоченият факт се установява от показанията на
незаинтеросования от изхода на делото свидетел, които съдът кредитира. Обстоятелството
с каква скорост се е движила колата е без значение по делото, тъй като камъкът
не се е намирал на пътното платно, а е паднал по време на движение, поради
което независимо от скороста ударът е бил неизбежен.
Видно от приложените към делото
писмени доказателства, към момента на ПТП увреденият при него лек
автомобил е бил застрахован в ЗК „Лев инс” АД на
основание имуществена застраховка „Каско”. Чрез писмените доказателства се
установяват и причинените щети, които са обективирани и в наличните по делото
фотографски снимки. Посредством назначената по делото експертиза последните са
приобщени към доказателствата по делото. Вещото лице е определило уврежданията,
тяхната действителна стойност, като въз основа на анализираните от него доказателства
е приело за доказано и наличието на причинно – следствена връзка между падането
на камъка на пътното платно и щетите причинени на колата. Щетите са оценени на
бази цени и методика, прилагани от застрахователя - ищец в размер на 8566,69
лева, потвърдени и от експерта по назначената и изслушана експертиза. На
юридическото лице възстановило автомобила е преведена горепосочената сума, за
което на 23.02.2016 г. е съставена фактура. За превоз на автомобила на
12.01.2016 г. са заплатени 50 лева, следователно общата сума е в размер на
8616,69 лева.
До ответника е изпратена регресна
покана за възстановяване на заплатеното обезщетение по щетата. Същата е
получена на 07.05.2019 г., но претендираната сума не е изплатена.
На основание чл. 162 ГПК
съдът намира,
че размера на лихвата съответства на претендираното, в случая не е по-малък
от търсената сума, независимо че многократно я превишава. Същата се дължи от
датата на поканата, но по делото се търси от датата, на която е изтекъл 30 –
дневния срок от връчването.
Изложеното от фактическа страна
се установява от обсъдените от съда писмени доказателства, заключението на
експертизата и показанията на свидетеля, които относно така приетото са
безпротиворечиви. Протоколът
за пътнотранспортно произшествие е съставен от пътен полицай, който е
длъжностно лице по смисъла на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което
и по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен
документ относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител – е
отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия
протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, включително е
изготвило фотографски снимки. Липсват данни
за съпричиняване, тъй като увреждането е резултат на обстоятелства, които не са
повлияни от действията на водача и последният не е можел да продотврати
произшествието.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни
и доказани. Съображенията са следните :
Според
правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, ищцецът успя да докаже, че са налице
предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ : наличие на
застрахователно правоотношение по действаща застраховка
„Автокаско” към датата на
пътно-транспортното произшествие, възникване на пътно
– транспортно произшествие по причина, която ангажира отговорността на АПИ и размерът на платеното от застрахователя обезщетение.
Според правилото
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП)
републиканските пътища се управляват от АПИ, като в това понятие се включва и
поддържането на пътищата – чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни и да организират движението по
тях така, че да осигурят условия за сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП АПИ осъществява дейностите по
поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 14 от допълнителните
разпоредби на Закона за пътищата е дадено легално понятие на дейностите по
поддържане, както следва : поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата. От установеното по делото безспорно се установява, че е
налице противоправно
бездействие на служители на ответника, свързано с поддържане на пътя в състояние, което е станало причина за инцидента на 09.01.2016 г.
По
изложените съображения съдът приема, че исковете са изцяло основателни и доказани, като вземанията не са погасени по
давност, тъй като чл. 378, ал. 5 КЗ
предвижда петгодишен срок от датата на извършеното плащане. По делото са
представени Общите условия на ищеца, от които е видно, че Клауза 1 включва
всички рискове, като по делото е доказано наличието на сключен договор за имуществено
застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност,
която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. В уведомлението за
настъпилото застрахователно събитие е допусната фактическа грешка, като е
посочено че е съставен през 2015 г., а не през 2016 г. Това е видно от
съдържанието на документа в цялост.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски по делото. Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение, поради
което направеното такова възражение, в условията на евентуалност, е
безпредметно. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 100 лева,
заплатената държавна такса е в размер на 219,89 лева + 20 лева за призоваване
на свидетел, а възнаграждението на вещото лице е 420 лева. Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС задължава съда да се
произнесе и по
разноските в заповедното производство, които са в общ размер на размер на 224,78 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по
отношение на Агенция „Пътна инфраструктура”, адрес : гр. София,
бул. „Македония” № 3, код по БУЛСТАТ *********, представлявана от председателя, че дължи на Застрахователна
компания „Лев инс” АД, със седалище в гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
ЕИК *********, представлявано от двама от петимата изпълнителни
директори, сумата от 8616,69 лева – главница, представляваща непогасено регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за
вреди от ПТП, настъпило на 09.01.2016 г. около 13,50 ч. на км. 61 + 000 от
републикански път II – 16, при което са причинени материални щети на лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туарег”, с
регистрационен № ….., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 122,07 лева – мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 07.06.2019 г. до 28.10.2020 г.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура”, адрес :
гр. София, бул. „Македония” № 3, код по БУЛСТАТ *********,
представлявана от председателя, да заплати
на Застрахователна
компания „Лев инс” АД, със седалище в гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
ЕИК *********, представлявано от
двама от петимата изпълнителни директори, сумата от 759,89 лева – направени разноски по гр.д. № 219/2021
г. по
описа на Районен съд Своге.
Осъжда Агенция „Пътна
инфраструктура”, адрес : гр. София,
бул. „Македония” № 3, код по БУЛСТАТ *********, представлявана от председателя, да заплати
на Застрахователна
компания „Лев инс” АД, със седалище в гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
ЕИК *********, представлявано от
двама от петимата изпълнителни директори, сумата от 224,78 лева – направени
разноски по ч.гр.д. № 52803/2020 г. по описа на
Софийския районен съд.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :