№ 2828
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100513477 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 11971/07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 56461/2022 г. на СРС,
ГО, 180 състав, „Е.к.Н.“ ЕООД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на „Я.**“ ООД, ЕИК
****, на основание чл. 55, ал.1, пред. 3 ЗЗД, сумата на 15000 лв. - представляваща
платен от ищеца депозит, на основание чл. 2.1, ал. 3 от сключен между страните
договор за услуга от 04.01.2022г., който договор е развален основание чл. 5.1, ал. 1 на
18.09.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
18.10.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Е.к.Н.“ ЕООД, в която се поддържа, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано. Навежда се, че представеният
Договор за услуга от 04.01.2022 г. не е сключван, а само е бил коментиран като проект,
като ищецът не успял да докаже сключване на договор с посоченото съдържание.
Твърди се, че представените фактури установявали други отношение, а не сключването
на договор за депозит. Въззивникът поддържа, че между страните е имало друг,
неформален договор за разнос на стоки в термочанти. Сочи, че основанието на
плащането било посочено ясно като „апорт“, тъй като между страните са били водени
разговори за преобразуване на дружеството в ООД, съответно внасяне на апортна
вноска от ищеца като бъдещ съдружник. Моли се за отмяна на обжалваното
решението и отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемият „Я.**“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в която
излага доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че
правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод за наличието на търговски
1
договор между страните. Оспорва се твърдението на въззивника, че платената сума
представлява апортна вноска за приемането на дружеството ищец като съдружник в
ответното дружество, доколкото нямало представени никакви доказателства за това
твърдение. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за
неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по евентуално
съединени искове, предявени от „Я.**“ ООД против „Е.к.Н.“ ЕООД, с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 15000 лева, представляваща внесен депозит по Договор от 04.01.2022 г., който се
твърди, че е развален, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата, като получена без основание, ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 18.10.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата.
Пред въззивната инстанция не е спорно обстоятелството, че между страните са
били налице правоотношения, по силата на които ищецът е извършвал доставки на
стоки и хранителни продукти в термо чанти до адреси на клиенти на ответника. Не е
спорно също така, че във вр. с тези правоотношения ищецът е издал редица фактури в
периода 10.01.2022 г.- 21.09.2022 г., които са заплатени от ответника и осчетоводени и
от двете дружества, което се потвърждава и от заключението на приетата пред
първоинстанционния съд СЧЕ. Спорно между страните е обстоятелството дали
услугите са били извършвани във вр. с представения от ищеца Договор за услуга от
04.01.2022г. или във вр. с друго неформално договорно правоотношение между
страните.
В представеният с исковата молба договор от 04.01.2022 г. ответникът, в
качеството си на възложител, възлага на ищеца, в качеството му на изпълнител,
извършване на следната услуга: вземане от обекти и доставяне до адрес на клиента
стоки и храни в термо чанти, вземане и доставяне в рамките на 90 минути от
постъпване на задачата в мобилното приложение, срещу договорено единично
възнаграждение в размер от 6,7 лв. без ДДС. В чл.3 е предвидено, че при подписването
на договора изпълнителят депозира депозит в размер от 15 000 в. по сметка на
възложителя. В чл. 5.1, ал. 1 от договора е уговорено, че същият може да бъде
прекратен от страна на изпълнителя само и единствено с тримесечно предизвестие.
По същество представеният договор представлява договор за изработка по
смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, по силата на който ищецът срещу договорено
възнаграждение е следвало да извършва определен вид услуга срещу насрещно
2
договорено възнаграждение от страна на възложителя. Договорът за изработка е
консесуален и неформален, доколкото законът не поставя изискване за спазване на
определена форма, като е достатъчно страните да постигнат съгласие относно
съществените елементи на договора. Представеното по делото копие на договора не
съдържа подписите на нито една от страните по договора, оспорен е изрично от
ответника с отговора на исковата молба, поради което сам по себе си не може да
произведе каквото и да е било облигационно действие в отношенията между страните.
Същевременно от представените по делото доказателства безспорно се установява, че
страните, макар и косвено, са потвърдили наличието на облигационно правоотношение
между тях със съдържанието, посочено в представеното копие по делото. На датата,
посочена като такава за сключване на договора /04.01.2022 г./, ищецът е извършил
плащане по сметка на ответника на сумата от 15 000 лв., като в основание на
платежното нареждане е посочено „апортна вноска по договор от 04.01.2022 г.“. Само
6 дни след това – на 10.01.2022 г., ищецът е започнал да издава фактури в изпълнение
задълженията си по договора, които са били осчетоводени и платени от ответника. Ето
защо и предвид липсата на каквито и да било събрани доказателства за наличието на
друго облигационно правоотношение между страните, каквото твърдение бланкетно
поддържа въззивникът, съдът приема, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предметно съдържание, съответстващо на
представеното копие на договор от 04.01.2022 г., като именно в изпълнение на
предвиденото в чл.3 от представеното копие на договор ищецът е превел на ответника
сумата от 15 000 лв. Твърденията във въззивната жалба, че сумата била платена поради
бъдещо участие на ищеца като съдружник в „Е.к.Н.“ ЕООД противоречат на
посоченото основание за плащане в самото платежно нарежда /„апортна вноска по
договор от 04.01.2022 г.“/, както и на всички останали събрани по делото
доказателства, безспорно свидетелстващи за развили се облигационни правоотношения
между страните по сключен договор за изработка, във вр. и в изпълнение на който е
била заплатена процесната сума. Твърдението на въззивника за основанието за
плащане на сумата не е подкрепено с каквито и да е било доказателства, а и
противоречи на формалната житейска логика.
С предизвестие от 18.06.2022 г. ищецът е отправил тримесечно предизвестие за
прекратяване на процесния договор, като с отговора на исковата молба ответникът е
признал получаване на предизвестието на посочената дата. Въззивният съд намира, че
отправеното предизвестие за прекратяване на договора е в съответствие с договореното
между страните /чл.5.1,ал.1/, поради което и конститутивният ефект на предизвестието
е настъпил с изтичане на предвидения срок, тоест договорът се е прекратил на
18.06.2022 г. С прекратяването на договора отпада и основанието за задържане на
платения депозит от ответника по договора в размер от 15000 лв., поради което и
същият подлежи на връщане. Доколкото по делото не са представени никакви
доказателства за връщане на платения депозит, то предявеният иск се явява
основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззиваемият има право на
3
сторените по делото разноски. Същият претендира адвокатско възнаграждение в
размер от 1600 лв., но въззивникът своевременно е направил възражение за
прекомерност на основание чл.78,ал.5 ГПК. Съдът намира възражението за
неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и цената на
предявения иск. Ето защо и в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в
размер от 1600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11971/07.07.2023 г., постановено по гр.д. №
56461/2022 г. на СРС, ГО, 180 състав
ОСЪЖДА „Е.к.Н.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК
на „Я.**“ ООД, ЕИК ****, разноски в размер от 1600 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4