Решение по дело №1691/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 216
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20215500501691
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Стара Загора, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501691 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И.Л.М., чрез адв.
С.Г.-Ч. против решение № 260371 от 17.08.2021г., постановено по гр.дело №
1040/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд с което се осъжда И.Л.М.
да заплати на „В.и.” ООД, град С. сумата от 605 лева, представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазен срок
на предизвестие от 30 дни, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане; отхвърля се иска на
И.Л.М. против „В.и.” ООД, град С. за заплащане на сумата в размер на 605
лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 30 дни,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2020 г., като
неоснователен и недоказан; присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд в срока,
като счита, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с трайната съдебна практика на ВКС. Намира за неправилни
мотивите на РС - Казанлък за уважаване на претенциите на въззиваемото
дружество, тъй като не били съобразени със събраните по делото
доказателства и съдебната практика на ВКС, както и присъждането на суми в
полза на работодателя, без да са настъпили никакви правни вреди за него в
следствие на прекратяването. Неправилно решаващият съд приел, че
прекратил трудовото правоотношение единствено с депозиране на молбата-
1
предизвестие пред работодателя. Въззивникът твърди, че след проведените
разговори между работодателя и него, останал с убеждението, че трудовото
му правоотношение ще се прекрати по законосъобразен начин, след изтичане
на срока на предизвестието, считано от 17.10.2019г. Счита, че неправилно
решаващият съд отхвърлил насрещния иск за заплащане на обезщетение по
чл.220 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работодателя.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и разглеждайки
спора по същество да отхвърли иска на дружеството и да уважи насрещния
иск за заплащане на обезщетение с пр. осн. чл.220 от КТ в негова полза.
Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемата страна „В.и.“ ООД, чрез адв. В.П. от АК – С., изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения по
оплакванията в жалбата. Намира, че по безспорен начин се доказало
осъществяването на елементите от фактически състав на прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работника. Същият депозирал
молба за прекратяване на трудовото правоотношение на 17.10.2019г., която
била приета от работодателя и въз основа на нея - издадена на 17.10.2019г.
заповед № 650/17.10.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните на основание чл.326, ал.1 от КТ. Счита, че правилно
първоинстанционният съд приел за неоснователно възражението на
пълномощника на въззивника по насрещния иск, че на работника бил отказан
достъп до работното му място от работодателя, за да отработи едномесечното
предизвестие. Установило се, че въззивникът не спазил срока за предизвестие
от 30 дни, който договорил с работодателя си в трудовия договор – чл.7.
Твърди, че трудовото правоотношение между страните е законосъобразно
прекратено на основание чл.326, т.1 от КТ.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените
разноски по делото и адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Ищецът твърди, че страните по делото били в трудовоправни
отношения на основание трудов договор от 11.10.2019 г., като ответникът
заемал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.
Договорът бил за неопределен срок, с уговорено месечно брутно
възнаграждение в размер на 605 лева. Трудовото правоотношение между
страните било прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 КТ от работника-ответник на
2
17.10.2019 г. с молба. Искането на работника за напускане било от същия ден,
т. е. без да спази императивно установения в КТ едномесечен срок, който
работникът дължи, когато прави волеизявление за напускане на основание чл.
326, ал. 1 КТ. Ищцовото дружество издало Заповед № 650/17.10.2019 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение. От дата 18.10.2019 г. двете
страни вече не били в трудовоправна връзка. Съгласно разпоредбата на чл.
326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят можел да прекрати трудовия
договор като отправи писмено предизвестие до работодателя. Според ал. 2,
срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен договор бил 30 дни,
до колкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три
месеца. Едномесечното предизвестие, което той дължал, прекратявайки на
това основание, не било спазено. Това от своя страна давало правно
основание на ищцовото дружество да предяви настоящия иск по чл. 220, ал. 1
от КТ за обезщетение, за срока на неспазеното от страна на работника
предизвестие в размер на 30 дни.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди И.Л.М. да заплати
на ищцовото дружество сумата 605 лв. на осн. чл. 220, ал. 1 КТ, за неспазен
срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудово договор на
осн. чл. 326, ал. 1 от КТ; законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на исковите претенции; съдебно-
деловодните разноски по делото;

Ответникът И.Л.М., чрез пълномощника си адв. С. Г.-Ч. оспорва иска
като неоснователен. Счита, че ищцовото дружество не било претърпяло
никакви вреди от поведението на работника при прекратяване на трудовото
правоотношение с него, като трудовият договор бил прекратен от
работодателя с издаването на представената Заповед № 650/17.10.2019 г. и
връчването й в деня на депозиране на предизвестието. Работникът депозирал
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение добросъвестно,
като възнамерявал да отработи срока на предизвестието, но работодателят,
след получаване на писмената молба по чл. 326 от КТ преценил, че има
възможност да прекрати трудовото правоотношение на същия ден. Счита, че
принципа на справедливост, съгласно закона, бил когато някое лице претърпи
вреди, то да има право на обезщетение от виновните лица.
Твърди, че в случая ищцовото дружество не търпяло никакви вреди от
прекратяването на трудовия договор. След като работодателят преценил и
издал горепосочената заповед за прекратяване с посоченото основание на
посочената дата, счита, че било незаконосъобразно и неправилно да иска да
се обогати без основание и без да е претърпял вреди за сметка на ответника.
Сочи, че в случая право на обезщетение, съгласно фактите по делото, имал не
работодателя, а работника.
3
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения против ответника иск с правно основание чл. 220, ал. 1
от КТ като неоснователен и недоказан с произтичащите от това законни
последици.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. предявява насрещен иск против
ищцовото дружество „В.и.“ ООД, гр. С.. Твърди, че известно време след
сключване на договора и запознаване с работата, работникът преценил, че
длъжността била несъвместима с притежаваните от него качества, като
депозирал предизвестие за прекратяване на трудовия договор на 17.10.2019 г.
Сочи, че поведението на работодателя след депозиране на предизвестието
било неправилно, укоримо от закона, поради което у доверителя й възниквало
право за претендиране на настоящия насрещен иск. Съгласно закона и
действията по отношение прекратяването на трудовия договор, счита, че
ответникът имал право на заплащане на обезщетение с правно осн. чл. 220, ал.
2 от КТ за неспазения срок на предизвестието от страна на работодателя,
който бил удостоверен с издаването на Заповед № 650/17.10.2019 г.
На осн. чл. 211 от ГПК, моли съдът да приеме за съвместно разглеждане
насрещен иск и със своето решение да осъди „В.и. ООД да заплати на И.Л.М.
сумата от 605 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение на
работника за срока на неспазеното предизвестие, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на настоящия насрещен иск - 23.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските.
Ответникът по насрещния иск „В.и.“ ООД, чрез пълномощника си адв.
П., оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да бъде оставен без
уважение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка: По трудов договор № 1207/11.10.2019 г.,
сключен между „В.и." ООД и И.Л.М. на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал.
1 от КТ, И.Л.М. е заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12
и повече тона“, с основно месечно трудово възнаграждение 605 лева. С молба
от И.Л.М. от 17.10.2019 г., работникът е поискал да бъде освободен от
заеманата от него длъжност в ищцовото предприятие, считано от 17.10.2019
г., на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ. Със Заповед № 650/17.10.2019 г. за
прекратяване на трудов договор № 1207/11.10.2019 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326, ал.1 от
КТ. Заповедта е подписана от ищеца на 17.10.2019г.

От събраните по делото гласни доказателства, районният съд е
установил, следното: Свидетелката А., работеща като оперативен
счетоводител при ищеца, с функции на ТРЗ установява, че тя е изготвяла
4
трудовите договори и съответно ги е прекратявала, като й се е подавала
информация от управителите. Не тя е взимала решенията, само е изготвяла
документите. Заявява, че И.М. е дошъл в базата при администрацията и сам е
подписал документите пред нея. Указано му е било да предаде телефона и
чипа за достъп до базата при охраната. Твърди, че не е знаела, нито е била
уведомена за предизвестието му и че той е искал да го работи.
Свидетелката Д., живееща във фактическо съжителство с ответника,
заявява, че рано сутринта И. е уведомил по телефона ръководителя си, че иска
да подаде молба за напускане с предизвестие. След като му били подготвени
документите, без да ги прочете И. ги е подписал и е бил уведомен, че трябва
да напусне. Заявява като причина за напускането му е било неспазване на
почивки, работни часове за деня. Свидетелката сочи, че И. е искал да
отработи предизвестието.

При така установеното от фактическа страна, Казанлъшкият районен
съд е направил следните правни изводи: Между страните по делото е
съществувалото трудово правоотношение, което е прекратено със заповед №
650/17.10.2019 г., на основание чл.326, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно тази
разпоредба работникът или служителят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие до работодателя. В ал.2 е посочено, че
срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30
дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3
месеца.
Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Поначало страната, която
прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, трябва да го спази. За
работника или служителя спазването на предизвестието означава да остане на
работа до изтичането на срока му, а за работодателя - да остави на работа
работника или служителя през този срок. Успоредно с това обаче
законодателят предоставя възможност на всяка от страните, отправила
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, да не спази
неговия срок. Това право принадлежи не само на предизвестяващата, а и на
предизвестената страна (чл. 220, ал. 2). Вместо спазване на предизвестието,
всяка от тях може да заплати на другата страна една сума, равняваща се на
трудовото възнаграждение на другата страна за неспазения срок на
предизвестието. Размерът на обезщетението, се съизмерва с брутното трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Според районният съд, упражняването на субективното право по чл.
5
326, ал. 1 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор с
предизвестие включва в себе си два елемента: волеизявление, с което
работникът или служителят упражнява правото си на прекратяване на
трудовия договор и известяване на работодателя, че след изтичането на
определен срок, трудовият договор ще бъде прекратен. За да породи своите
правни последици, предизвестието трябва да е в писмена форма, която е
необходима за действителността на волеизявлението и известяването на
работодателя за него. Предизвестието на работника следва да е винаги
писмено и не може да бъде отправено чрез конклудентни действия, като
неспазването на предизвестието е налице в случаите, когато работникът или
работодателят изрично заяви датата, на която се прекратява трудовия
договор, и която дата не съвпада с датата на изтичане на срока на
предизвестието, а е по-ранна.
От събраните по делото доказателства, съдът е установил по безспорен
начин, че са налице кумулативно всички предпоставки на хипотезата на чл.
220, ал. 1 от КТ, а именно трудовото правоотношение между страните е
прекратено по молба на ответника от 17.10.2019 г., в която той изрично е
посочил, че желае прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
17.10.2019 г., без да бъде спазен едномесечния срок на предизвестието.
Съдът е намерил за неоснователно възражението на ищеца по
насрещния иск, че на работника е отказан достъп до работното му място от
работодателя, за да отработи едномесечното предизвестие. От представената
по делото молба подадена от И.М. е видно, че волята му за прекратяване на
трудовото правоотношение е то да бъде прекратено, считано от 17.10.2019г.
датата на подаване на същата. В този смисъл са и показанията на
свидетелката А., от които се установи, че ответникът лично е подал молбата
си за напускане. Същият е предал мобилния си телефон и чипа за достъп до
сградата на ищцовото дружество, което действие е индиция, че работникът не
е имал намерението да отработи дължимото от него на работодателя
предизвестие. По делото не се събраха доказателства, че след 17.10.2019г.
И.М. се е явил на работното си място, нито че е бил в готовност за престира
работната си сила, но е бил възпрепятстван от работодателя.
По изложените съображения съдът е приел, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326, ал.1, т.1
от КТ - прекратяване от работника или служителя с предизвестие. Налице е
волеизявление от страна на работника за прекратяване на трудовото
правоотношение, обективирана в писмена молба от 17.10.2019г. подписана
лично от него и в която е посочил датата на прекратяване 17.10.2019г. Въз
основа на така подадената молба работодателят и издал заповед №
650/17.10.2019 г., като работникът не е спазил едномесечния срок на
предизвестието, което той дължи на работодателя си при прекратяване на
6
трудовия договор на това основание. В разглежданата хипотеза размерът на
обезщетението се дължи без да е необходимо работодателят да доказва
действителния размер на настъпилите вреди. Страните по делото не спорят за
размера на обезщетението - 605 лева.
Съдът е счел, че са налице всички предпоставки на хипотезата по чл.
220, ал. 1 от КТ и че за ищцовото дружество е налице право на обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за неспазване срока
на предизвестието в претендиралия размер, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 08.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, и искът е основателен и доказан в този размер.
Предявеният насрещен иск като неоснователен и недоказан съдът е
отхвърлил.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд.
Фактическата обстановка е правилно установена. Страните са били в
трудово правоотношение от 11.10.2019г. , когато са сключили трудов договор
№ 1207 от същата дата. С молба от 17.10.2019г. ищецът е инициирал
прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 326, ал.1 КТ, считано от
17.10.2019г. По повод на молбата му е издадена заповед № 650 от
17.10.2019г., за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
17.10.2019г., връчена на ответника М. на същата дата.
В същия смисъл са и показанията на св. А.. Показанията на св. Д., че
ответникът М. е искал да отработи предизвестието си са изолирани и не се
подкрепят от събраните по делото други доказателства, поради което не
следва да се кредитират.
Не е спорно, че между страните по делото е съществувалото трудово
правоотношение, което е прекратено със заповед № 650/17.10.2019 г., на
основание чл.326, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно тази разпоредба работникът или
служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работодателя. В ал.2 е посочено, че срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните
не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Съгласно чл. 220, ал.
1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения
срок на предизвестието. Вместо спазване на предизвестието всяка от страните
по ТПО, може да заплати на другата страна една сума, равняваща се на
трудовото възнаграждение на другата страна за неспазения срок на
предизвестието. Размерът на обезщетението, се определя съобразно брутното
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Упражняването на субективното право по чл. 326, ал. 1 от КТ за
7
едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие включва в
себе си два елемента: волеизявление, с което работникът или служителят
упражнява правото си на прекратяване на трудовия договор и известяване на
работодателя, че след изтичането на определен срок, трудовият договор ще
бъде прекратен. За да породи своите правни последици, предизвестието
трябва да е в писмена форма, необходима за действителността на
волеизявлението и известяването на работодателя за него. Предизвестието на
работника следва да е писмено и не може да бъде отправено чрез
конклудентни действия. Неспазването на предизвестието е налице в случаите,
когато работникът или работодателят изрично заяви датата, на която се
прекратява трудовия договор, и която дата не съвпада с датата на изтичане на
срока на предизвестието, а е по-ранна.
Въззивният съд намира, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено на основание чл.326, ал.1, т.1 от КТ от работника или служителя
с предизвестие. Работникът е направил волеизявление за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от 17.10.2019г., като за целта е подал
писмена молба, попълнена и подписана лично от него. Въз основа на нея,
работодателят е издал заповед № 650/17.10.2019 г., за прекратяване на
трудовия договор от същата дата. Налице са предпоставките на чл. 220, ал. 1
от КТ. Волята за прекратяване на трудовото правоотношение на ответника е
за прекратяване на същото от датата на депозиране на молбата, без да е спазен
едномесечния срок на предизвестието. За ищцовото дружество е налице право
на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за
неспазване срока на предизвестието в претендирания размер – 605 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
08.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Уважаването на
първоначалния иск обуславя неоснователност на предявения насрещен иск на
ответника.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като
правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер
на 360 лв. за въззивното производство, съгласно представените доказателства
и списък.

Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260371 от 17.08.2021г., постановено по
гр.дело № 1040/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
8
ОСЪЖДА И.Л.М., ЕГН **********, град К., *** да заплати на „В.и.”
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район ***,
съдебен адрес: град С., район ***, чрез адвокат В. П. сумата от 360 /триста и
шестдесет/ лева, представляваща направени разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9