Р Е Ш Е Н И Е
№ 229/18.06.2019 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, І
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА и прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от председателя КАНД № 292/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1355/
07.05.2019 г. на Областен отдел “Автомобилна администрация” - Добрич срещу Решение № 122/29.03.2019 г., постановено по НАХД № 1100/ 2018 г. по описа на РС – Добрич, с което е отменено НП № 28-0000231/ 20.07.2018 г. на Началника на Областен
отдел “Автомобилна администрация” - Добрич, с което на „***“ ООД, с ЕИК ****,
представлявано от управителя В.Т.Т., за нарушение на чл. 7, ал. 1, изр. 2 от Закона
за автомобилните превози, във вр. с чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11/ 31.10.2002
г. на МТС и на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от с.з. е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно Районният
съд е оценил събраните по делото доказателства, в резултат на което е стигнал
до необосновани и незаконосъобразни правни изводи за липса на извършено
административно нарушение. Сочи се, че вписването на автомобила в регистъра на
ИА „АА“ е задължение единствено и само на превозвача, като редът за това е
описан подробно в чл. 9, ал. 2 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. Сочи се, че
в случая е безспорно установено, че е извършен превоз с конкретния автомобил,
без да притежава копие на лиценз на Общността, както и че в случая няма как да
има копие, тъй като този автомобил не фигурира в списъка към лиценза. Претендира
се, че е налице една от хипотезите на чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), а именно, който допусне или разпореди
извършването на превоз с МПС, водачът на което не е снабден със заверено копие
на лиценз на Общността. Иска се отмяна на Решението и постановяване на друго по
същество, с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба
оспорва основателността ѝ по подробно изложени в Писмен отговор доводи.
(л. 10 – 13)
Прокурорът
от ОП - Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а Решението
на Районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като съобрази направените оплаквания
и извърши проверка на възззивното решение, при условията на чл. 218, ал. 1 и
ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество,
е неоснователна по следните съображения:
С процесното Наказателно
постановление „***“ ООД е било санкционирано за това, че при извършена
комплексна проверка е констатирано, че дружеството, в качеството си на
превозвач, е допуснало на 20.02.2018 г. да се извърши обществен превоз на
товари от с. Карапелит, обл. Добрич до Република Гърция с товарен автомобил „ДАФ“
с рег. № ****/от кат. N3/, като МПС не е вписано в регистъра на ИА „АА“
към лиценз на Общността за превоз на товари с № 5835 и няма издадено заверено
копие на лиценза.
Нарушението е установено при извършена комплексна
проверка на дружеството, след справка в информационна система “Лицензи”. Поведението
на превозвача е квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП,
във вр. чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС, за което е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на
основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
За да постанови обжалваното Решение, РС е
приел, че санкционната норма по чл. 96, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтП не предвижда
административнонаказателна санкция при извършване на превоз с МПС, невписано в
регистъра на ИА „АА“ към издадения лиценз на Общността за превоз на товари. Цитирал
е хипотезите на чл. 96, ал. 1, . 1 от Закона и
като ги е обсъдил, е стигнал до извода, че нито една от тях не е вменена
на въззивника. Обсъдил е добавката „… и на същия не е издадено съответното
заверено копие от лиценза на Общността“ , като е указал, че и това деяние не
фигурира в санкционната норма на чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона. При така
изложеното е приел, че извършеното от юридическото лице, по начина, по който е
описано, не съставлява административно нарушение и с оглед на това е отменил НП
изцяло.
Настоящият
касационен състав счита Решението за правилно.
Законосъобразно е становището на Районния съд, че
посочените като нарушени норми не вменяват задължение за дружеството –
превозвач. В
случая отговорността на дружеството е ангажирана за извършено нарушение на чл.
7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП, която гласи, че министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни
лица издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация". За всяко моторно превозно средство, с
което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават
съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен
превоз на моторно превозно средство. Втората, посочена като нарушена, норма е
тази на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС, съгласно
която моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността, се
вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
От анализа на
посочените норми се налага изводът, че разпоредбата на чл. 7 от ЗАвтП разписва
правомощията на министъра на транспорта при издаване на лицензиите по ЗАвП, но
не съдържа правила за поведение на превозвачите. Втората норма също определя
реда, по който се издава лиценз на Общността за извършване на международен
автомобилен превоз на пътници и товари, но не съдържа правило за поведение с
адресат превозвача. Така посочените като нарушени разпоредби не предвиждат
задължение за превозвача, поради което и описаните в обстоятелствената част на
АУАН и НП факти и обстоятелства не съставляват нарушение на същите.
От друга страна,
административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 96,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която се наказва с глоба или с имуществена
санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно
превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за
регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със
заверено копие на лиценз на Общността. От текста на тази норма е видно, че тя съдържа
както диспозиция, така и санкция, поради което, ако АНО установи, че
разписаното в нея правило за поведение не е изпълнено, то следва да я посочи едновременно
като нарушена и санкционна, тъй като съдържа правните последици при
неизпълнение на диспозицията.
От така даденото описание на
нарушението в АУАН и НП не може да се направи безспорен извод, че дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗавтП. В обстоятелствената част
на АУАН и НП са посочени факти, свързани пряко с нормите на чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП
и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 11/2002 г., но не и с диспозицията на чл. 96, ал. 1,
т. 1 от ЗавтП. На жалбоподателя е вменено нарушение, че е допуснал извършването
на превоз на товари с МПС, което не е вписано в регистъра на ИА “АА” към лиценз на Общността за
превоз на товари с № 5835 и не му е издадено съответното заверено копие от
лиценза на превозвача. Санкционната разпоредба на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
не предвижда санкция при допускане извършването на превоз с МПС, невписано в
регистъра на ИА “АА” към издадения лиценз на Общността за превоз на товари,
а при допускане или разпореждане извършването на превоз с МПС, водачът
на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността.
Действително невписването на МПС в регистъра на ИА “АА” и неиздаването на
заверено копие от лиценза на Общността предполага извършването на превоз с МПС,
чийто водач не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността, но императивните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват АУАН и НП да
съдържат точно и ясно описание на нарушението, а не то да се предполага от
жалбоподателя или от съда, както правилно е указал съставът на РС - Добрич.
Вярно е, че лицензираният
превозвач може да осъществява международен превоз на пътници и товари само с
МПС, които са вписани в регистъра на ИА “АА” по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, като
броят на заверените копия на лиценза на Общността съответства на броя на
превозните средства, вписани в регистъра към лиценза на превозвача.
Следователно негово е задължението да подаде заявление за издаване на лиценз на
Общността за извършване на превоз на пътници и товари и заверени копия на
лиценза според броя на моторните превозни средства, които са на негово
разположение и за които е доказал финансова стабилност по чл. 6 от ЗАвтП.
Неизпълнението на това задължение обаче не може да се квалифицира като
нарушение на нормите на чл. 7, ал. 1 от Закона и чл. 9, ал. 2 от Наредба №
11/2002 г., нито на нормата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от с.з., в която ясно са
разписани съставите на допустителство и нито един от тях не съответства на
словесното описание на нарушението в АУАН и НП.
За да бъде законосъобразно ангажирана
отговорността на нарушителя, то следва да е налице пълно фактическо и правно съвпадане
на посочените като нарушени законови норми и описаните в НП фактически
обстоятелства, което в случая отсъства.
С оглед изложеното,
Решението на ДРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна, оставена без
уважение.
Предвид горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
122/29.03.2019 г., постановено по НАХД № 1100/ 2018 г. по описа на РС – Добрич,
с което е отменено НП № 28-0000231/ 20.07.2018 г. на Началника на Областен
отдел “Автомобилна администрация” - Добрич.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: