Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 05.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на
шести април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИАНА СТАНКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8661 по описа на съда за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът И.И.П. твърди,
че с
постановление от 17.07.1997 г. е бил привлечен като обвиняем по сл.д. №
321/1997 г. на ІІ – ра РССл гр. София, за престъпление по чл. 152, ал.3, тг.1,
вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 НК и чл. 149, ал.4,
т. 1 вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал.1 НК и по отношение на
него е взета мярка „задържане под стража“. Сочи, че след извършване на множество процесуално-следствени
действия с негово участие е внесен обвинителен акт срещу него за престъпление
по чл. 152, ал.3, т.1, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т.2 НК и по чл. 149,
ал.4, т. 1 вр. с ал. 2, вр. с ал.1 НК, като образуваното съдебно производство е
прекратено, поради допуснати на досъдебната фаза процесуални нарушения и на
14.12.2005 г. е привлечен отново като обвиняем след прецезиране на обвинението,
след което по внесения обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 403/2006г. на
СРС, НК, 22 състав, което след 12 открити съдебни заседания приключило с влязла
в сила осъдителна присъда срещу него, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от общо 6 години. Сочи, че така постановената присъда била
обжалвана, като делото отново било върнато на СРП за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения и на 27.03.2009 г. отново е привлечен като обвиняем и
разпитван в това му качество, а на 06.10.2009 г. след поредно прецезиране на
обвиненията е привлечен като обвиняем и му е повдигнатото ново обвенение и е внесен обвинителен акт срещу него по сл.д. №
435/2001 г. по описа на 02 ТО-ССС, пр.пр № НСН-406/1999 г. по описа на СРП,
като с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 13731/2009 г. по описа на СРС, 8-ми
състав, потвърдена с решение № 805/01.07.2014 г. по внохд № 1078/2014 г. по
описа на СГС, І въззивен състав е оправдан.
Ищецът сочи, че образуваното срещу него
наказателно производство, което продължило 17 години му се е отразило
негативно, като през целия този продължителен период е търпял страх от налагане
на наказание лишаване от свобода, както и интензивно негативно са накърнявани
неговата чест и достойнство, предвид престъпленията, за които са му повдигнати
обвинения. Сочи, че за срок от 6 месеца изтърпявал най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“, както и че в следствие на повдигнатите и
поддържани обвинения е разстроен бракът му, който е приключил с развод, както и
че това е довело до отчуждаване с децата му до степен, че е загубена връзката с
тях. Изпитвал негативни последици и от отношението на роднините си, които го
считали за престъпник и насилник. Претендира от ответника обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие неоснователно водено наказателно
производство срещу него в размер на 100 000.00 лв., ведно с лихва за забава за периода от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 01.07.2014 г. – 27.6.2019 г. в
размер на 50 646,60 лева. Претендира законната лихва и и разноски.
Ответникът П.на Р.България оспорва вида
и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния
размер като несъобразен с критериите, посочени в т. ІІ на ППВС 4/1968 г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Разпоредбата
визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания
за ангажиране отговорността на държавата една, едно от които е в случаите на
постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. Следователно
държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на
претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са
претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
С
постановление от 17.07.1997 г. И.И.П. е
бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 321/1997 г. на ІІ – ра РССл гр. София,
за престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 20, ал.2,
вр. с чл. 26, ал.1 НК и чл. 149, ал.4, т. 1 вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2,
вр. с чл. 26, ал.1 НК и по отношение на него е взета мярка „задържане под
стража“. След приключване на разследването е внесен обвинителен акт, като е
образувано н.о.х.д. № 2129/1999г. по описа на СРС, 22 състав, като същото е
прекратено и върнато за отстраняване на допуснати съществени нарушения в хода
на досъдебното производство.
С постановление за привличане на обвиняем от
14.12.2005 г. доверителят ми отново е привлечен като обвиняем, като обвинението
е прецезирано, като е подведен под отговорност за деяние по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр.
2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1. т. 2, пр. 1 и пр. 2 НК и за деяние по чл. 149,
ал. 4, т. 1, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е взета
мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 200 000 деноминирани
лева. След приключване на разследването СРП
отново е внесла обвинителен акт срещу доверителя ми за това, че на 13 срещу
14.05.1997г. в гр. София, в квартал „Орландовци”, ул. „*****, в общежитие на
завод „СТИНД”, ет. 1 от 22.00 часа до 03.00 часа в съучастие като съизвършител
с И. Г.Л., А.Д.А., Г.Д.А., М.Т.А., се съвкупил с лице от женски пол - М.К.К.,
на 13 години, като го принудил за това със сила и заплашване, като изнасилената
не е навършила 16 години и деянието е извършено от две и повече лица - престъпление
по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т.2 НК, и за това, че на 13
срещу 14. 05.1997г. в гр. София, в квартал „Орландовци”, ул. „*****, в
общежитие на завод „СТИНД”, ет. 1 от 22.00 часа до 03.00 часа в съучастие като
съизвършител с И. Г.Л., А.Д.А., Г.Д.А., М.Т.А. е извършил действия с цел да
възбудят или удовлетворят полово жела без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст - М.К., на 13 години, като блудството е
извършено с употреба на сила и заплашване и от две и повече лица - престъпление
чл. 149, ал.4, т.1 вр. ал.2, вр. ал.1 НК.
Във връзка с внесения обвинителен акт е образувано е НОХД 403/2006г. CPC,
НК, 22 с-в, като с разпореждане на съдия - докладчик от 07.02.2006г. съдебното
производство отново е прекратено заради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила върнато на прокуратурата.
След отстраняване на
допуснатите съществени процесуал1 нарушения държавното обвинение отново е
внесло обвинителен акт в съд, по който е образувано н.о.х.д. № 3832/2006г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 22 състав което след 12 открити съдебни
заседания приключва с присъда от 17.04.2008г., с която И.И.П. е признат за виновен
по така повдигнатите му обвинения, като за вмененото му престъпление по чл.
152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НК му е наложено наказани
„лишаване от свобода” в размер на 5 години, което да изтърпи npи първоначален общ режим на основание чл. 46, б. „б” от
ЗИН (отм.), а за второто вменено му престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1 вр.
ал. 2 вр. ал. 1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 4
години, което да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 46, б. „б”
от ЗИН. С приложение на чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на 5 години, като е постановено то да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим на основание чл. 46, б. „б” от ЗИН. На
основание на чл. 24 НК съдът увеличава така определеното наказание с 1 година
или на И.П. е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 6 години.
Така наложеното наказание на основание чл. 46, ал. 1,6. „а” ЗИН следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
Така постановената присъда е била предмет на въззивен контрол по в.н.о.х.д. №
1741/2008 г. по описа на СГС, 2 въззивен състав, като с решение от 23.10.2008
г. съдът е отменил изцяло осъдителната присъда и делото е върнато на СРП за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения в обвинителния акт.
На 27.03.2009 г. ищецът
отново е привлечен като обвиняем, а на 06.10.2009 г. обвиненията отново са
прецезирани и е налице ново привличане, като обвиняем, а на 30.11.2009 г. е
внесен нов обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 13731/2009 г. по
описа на СРС, 8 състав. С присъда от 18.10.2011 г. съдът е признал И.П. за
невиновен по повдигнатите му обвинения, която е обжалвана и с окончателно решение
по в.н.о.х.д. № 1078/ 2014 г. по описа на СГС, I въззивен състав от 01.07.2014 г. е
потвърдена.
Според показанията на свидетелката Р.П. тя е съпруга
на ищеца от м. март 2002 г., но го познава от 80-те години на 20 век.
Свидетелката сочи, че в началото на връзката им той й споделил, че наскоро се е
развел и има две деца, които не може да вижда, като по това време свидетелката
работела като социален работник в Агенция за социално подпомагане. Първоначално
ищецът не й разказал за повдигнатите срещу него обвинения, но в последствие го
направил, като й споделил, че в деня след повдигане на обвиненията той бил
подписал пълномощно, което сложило край на брака му. Свидетелката сочи, че се
опитали да се свържат с бившата му съпруга, за да се осъществи контакт с
децата, но тя не разрешавала такъв, тъй като повдигнатите срещу него обвинения
били за изнасилване на непълнолетна, а децата му били две момичета. Според
показанията на свидетелката П. към момента ищецът не поддържа контакт с децата
си, като сочи, че за пръв път той ги видял 2002 г. – 2003 г., когато децата
дошли в гр. Враца, като се видели още два три пъти, но децата се притеснявали
да не ги види някой с тях. Свидетелката сочи, че като деца помни, че И. имал
много приятели, а след повдигане на обвиненията той не контактувал почти с
никой от старите си приятели, а дори веднъж един негов приятел се скрил и
казал, че не иска да говори с него. Свидетелката сочи, че съпругът й заради
повдигнатите му обвинения не спял и се стряскал на сън, бил разстроен,
притеснен, смазан, както и отслабнал, тъй като е правил гладна стачка, заради
това, че не му давали да вижда никого от близките си, както и адвокат. Според П.
съпругът й се страхувал, че го гледат, че ако започне работа някой ще разбере,
че е обвинен в изнасилване. Притеснявал се да излиза. Свидетелката сочи, че
причината да се преместят в Испания е, че информацията за повдигнатите
обвинения достигнала и до службата й и колегите й започнали да шушукат и се
преместили, за да живеят по-спокойно.
Според показанията на свидетелката Д.Ц.тя познава
ищеца И.П. от 2000 г., когато се запознали със сегашната му съпруга, която била
приятелка и колежка на свидетелката. Свидетелката сочи, че 2002 г. ищецът и
приятелката й Р. се оженили, а през 2010 г. заминали да живеят в Испания. Сочи, че през този 10-годишен период всяка
сутрин със съпругата на ищеца си пиели кафето и после той ги карал на работа.
Свидетелката сочи, че с годините приятелката й споделила, че срещу И. се води
дело за изнасилване, в което той не е участвал, но е набеден, като и че в
дните, в които трябвало да се явява във връзка с делото бил разстроен. Според
свидетелката Ц.приятелката й и разказвала, че И. бълнувал и че бил много
притеснен за това какво ще стане с делото. Свидетелката сочи, че знае, че И. е
живеел с първата си съпруг в гр. София, но след като бил набеден си развел и се
прибрал при майка си в гр. Враца, където живеел до заминаването си в Испания.
Свидетелката сочи, че самият И. не обичал да говори по темата за делото, както
и той лично не й е споделял за това, както и че не знае други хора от града да
знаят за повдигнатите му обвинения. Според Ц.ищецът е работлив, притеснителен и
трудолюбив човек, като за времето, в което го познава той е работил различни
неща – имал е заведение за кафе, частна фирма за месо, работил е като
водопроводчик. Свидетелката сочи, че за последно с И. ***14 г., когато той й
изглеждал притеснен, тъй като майка му била починала, както и че се бил прибрал
във връзка с делото.
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде
определено обезщетение, което, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Според
константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди
да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г.,
на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на
ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по
повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без съмнение за
него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от
съда по справедливост.
Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през който обвинението е
повдигнато и поддържано – 17 години;
това, че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 3
до 15
години; че по отношение на ищеца за продължителен период от време е взета най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“; броят на извършените
процесуално-следствени действия с участието на ищеца, обстоятелството, че няколко
пъти ищецът е привличан като обвиняем с оглед връщане на делото на
прокуратурата, поради допуснати процесуални нарушения. Съдът съобразява, че към
момента на привличане като обвиняем ищецът е бил на 30 години, трудоспособен, с
добра професионална реализация, женен с две деца. Повдигането и поддържането на
обвинения довело до развода на ищеца, до трайното прекъсване на връзката му с
двете му дъщери, до напускане на града, в който е било установено семейството и
завръщането в родния му град. Повдигането и поддържането на обвинението е
станало причина за трайно ограничаване социалните контакти на ищеца и до
ограничаване на трудовата му дейност. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид и това, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът не е
осъждан.
При отчитане на всички посочени обстоятелства, както и като взе предвид
принципа на справедливостта и като съобрази икономическата конюктура в страната
към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във
връзка с образуваното срещу него и водено наказателно производство, приключило
с оправдателна присъда, възлиза на 28
000 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до
пълния предявен размер.
По отношение искането за присъждане на
законна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
– така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. В конкретния случай оправдателната присъда е окончателно влязла в сила
на 01.07.2014 г. и от тази дата е дължима лихва за
забава.
По възражението за погасителна давност.
Вземанията за лихва се погасяват с 3- годишна давност
/арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД/, като предявяването на иска спира давността.
Исковете се предявени на 28.06.2019 г., поради което погасена по давност е
лихвата за забава, изтекла до дата 28.06.2016 г. Искът следва да бъде уважен за
лихва за забава за периода 28.06.2016 г. – 28.06.2019 г. за сумата от 8 524,47
лева /изчислена с помощта на електронен калкулатор/ и отхвърлена за горницата
до пълния предявен размер от 50646,66 лева и за периода 02.07.2017
г. – 27.06.2016 г.
По
разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника
да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения Договор за правна
защита и съдействие от 19.06.2019 г. ищецът е уговорил с адв. П. Николаева К. адвокатско
възнаграждение в размер на минималния по Наредба № 1/09.07.2004 г., като в
договорът не е посочен срокът на плащане, а по делото не са налице
доказателства за неговото плащане. Ето защо, предвид задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона, дадени в
т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, на ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение
по делото. На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – платена държавна такса.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес: гр. София, бул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.П., ЕГН: ********** на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер на 28 000,00 лева /двадесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, вр. с ал. 2,
т. 1, вр. с ал. 1, т.2 НК и по чл. 149, ал.4, т. 1 вр. с ал. 2, вр. с ал.1 НК, по което е оправдан с влязла в
сила на 01.07.2016 г. присъда, ведно със
законната лихва от 29.06.2019 г. до плащането, както и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата в размер на 8524,47 лева – лихва за забава за периода 28.06.2016 г. –
28.06.2019 г., както и на основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ – сумата в размер
на 10 /десет/ лева - разходи за
държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 100 000,00 лева, както и иска за лихва за забава за горницата до пълния
предявен размер от 50646,66 лева и за периода 02.07.2017 г. – 27.06.2016 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________