М О Т И В И
към Присъда № 143 от 16.04.2014г. по НОХД № 6898/2013г.
по описа на ПРС, Втори н.с.
Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.Н.Т. ***, ЕГН ********** и го е предала
на съд за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК за това, че на 20.07.2013 г. в гр.П.,
в заведение „К.Ц.” по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на А.Б.Г.
***, изразяваща се в разкъсно–контузни рани в
областта на лява ушна мида и кръвонасядане по челото,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
както и за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК за това, че на
20.07.2013 г. в гр.П., в заведение „К.Ц.” е извършил
непристойни действия – отправяне на псувни, закани и обидни изрази, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия Б.Т. със същата правна
квалификация на деянията. По отношение на реализирането на наказателната
отговорност се предложи подсъдимия Т. да бъде признат за виновен по двете
предявени му обвинения, и при условията
на чл.55 от НК да му бъде определено наказание пробация за всяко едно от
деянията за срок от една година и шест месеца. Относно наказанията се поиска да
се приложи разпоредбата на чл.23 от НК и да се определи на подсъдимия Т. едно
общо най - тежко наказание, изключвайки приложението на чл.24 от НК. Поиска се
при признаването на подсъдимия за виновен, да му се присъди да заплати
направените разноски по делото. Поиска се предявения граждански иск да бъде
уважен.
Подсъдимият Б.Т. в съдебно заседание преди
даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти, като чрез своя защитник адв.П.В. и лично, направи искане делото да се гледа по реда
на глава ХХVІІ от НПК. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия Т. по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства, с
определение от 16.04.2014 година обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на
съдебното следствие подсъдимият Т. заяви, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посочените в обвинителния акт деяния,
заяви че е наясно с последиците от проведеното съкратено следствие и е съгласен
с тях, както и че съжалява за постъпката си.
При последната си дума поиска от
съда да не се уважава граждански иск в размера в който е предявен.
Защитника на подсъдимият адв.П.В. в пледоарията си релевира
факти, основаващи искането му при признаване на подзащитния му за виновен по
така предявеното му обвинение да му бъде наложено едно общо най–тежко
наказание пробация за срок в рамките на една година, както и да не се уважава
граждански иск в предявения му размер, тъй като облагата трябва да съответства
на формата и характерът на вредата.
В съдебно заседание по негова
молба бе конституиран в качеството на граждански ищец пострадалия А.Б.Г. ***,
ЕГН **********, като беше приет за съвместно разглеждане с наказателния процес
предявения граждански иск в размер на 6000 лева срещу подсъдимия Б.Т.,
представляващ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието.
Повереника на граждански ищец и
частен обвинител адв.С.Д. в пледоарията си изрази
становище относно доказаност на предявения граждански
иск като основание и размер и поиска от съда да бъде признат в поискания
размер. Поиска се подсъдимият да му се присъди да заплати направените разноски
от пострадалото лице. Относно наказанието адв.Д. се
присъедини към искането на представителят на РП гр.Пловдив
за налагане на подсъдимия на едно общо най-тежко наказание Пробация за срок от
една година и шест месеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият Б.Н.Т. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост
на подсъдимия Т., съдът намира като установено, че същия не е осъждан и че не е
бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
Вечерта на 20.07.2013 г. свидетел А.Г. отишъл в заведение „К.Ц.” в гр.П. заедно със своите приятели – свидетелите Н.К., М.Б., В.М.
и Д.В.. Около 23 часа същата вечер към масата, на която бил седнал свидетел Г.
и компанията му се приближил подсъдимият Б.Т.. Без да бъде провокиран по
никакъв начин Т. се обърнал към свидетел Г. с думите: „Наздраве,
****! Днес е Еньовден, за теб ще дойде Видовден! Ще ти ***** на теб! Ще те ****
*****!”
Подсъдимият Т. отправил множество
закани, ругатни, псувни и обидни изрази към свидетел Г.. Те били възприети от
всички присъстващи в заведението, които останали силно възмутени от
непристойното му поведение на обществено място. Подсъдимият Т. се приближил към
свидетел Г. и го заплюл със слюнка в лицето. Свидетел Г. хванал Т. за врата и
го отблъснал от себе си, като му да си върви по пътя и да не го занимава. Подсъдимият
Т. държал в ръката си стъклена бутилка с бира. Той замахнал с ръка и ударил с
бирената бутилка свидетел Г. по главата от лявата страна в областта на челото,
над слепоочието. В резултат на удара бутилката се счупила, като част от нея
останала в ръката на Т. със стърчащи остри стъкла. Именно с тази част от
бутилката Т. нанесъл още два удара, но този път в областта на лявото ухо на
свидетел Г.. В резултат на тези удари стърчащите стъкла разрязали лявото ухо на
свидетел Г.. Тъй като пострадалият бил целия в кръв и бира, не можел да вижда и
да се защитава. В този момент се намесил свидетел Д.К., който успял да издърпа Т.
и да преустанови конфликта. Подсъдимият Т. продължил да псува и да отправя
обидни изрази към свидетел Г., след което си тръгнал.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвена по досъдебното производство и приета по настоящето дело, съдът
намира като безспорно установено, че на пострадалия А. Г. е причинено: : кръвонасядане в областта на челото и две разкъсно-контузни рани в областта на лява ушна мида. Според експертното становище описаните
увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство, и тяхното причиняване е довело до
разстройство на здравето на пострадалия Г., извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Пострадалият Г. е получил лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно
така описаната фактическа обстановка.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Б.Т. дадено в хода на съдебното следствие и
ползвано на основание чл.372, ал.4 от НПК, от показанията на свидетелите А.Б.Г.,
М.К.Б., В.К.М., Д.В.К., Н.З.К. дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ
орган, всички те ползвани от съда на основание чл.373, ал.3 от НПК, СМЕ, съдебно-медицинско удостоверение, медицински документи за
преглед на лице, справка за съдимост,
характеристична справка.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
А.Б.Г., М.К.Б., В.К.М., Д.В.К., Н.З.К. депозирани в хода на досъдебното
производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото, които съдът
кредитира поради тяхната последователност, логичност, вътрешна не противоречивост и
обективност, и като подкрепящи направеното самопризнание на подсъдимия Т.,
събрани по реда, предвиден в НПК и в съответствие помежду си и с останалата
доказателствената съвкупност, кредитирана от съда. Свидетелите М.К.Б., В.К.М., Д.В.К. и Н.З.К. са преки
очевидци на развилите се събития и са възприели изцяло действията на подсъдимия
Т., на пострадалото лице – свидетел Г., както и състоянието на Г. след
приключването на непристойното поведение на подсъдимия Т., следствие на
намесата на свидетел К.. Изнесените от тези свидетели факти, че подсъдимият е
отправял нецензурни изрази, че се е държал непристойно и че е ударил Г. с
бирена бутилка няколко пъти, съответстват на изложеното от пострадалото лице А.Г.
спрямо когото е било насочено поведението на Т.. Свидетелите Б., М., К. и К. са незаинтересовани от изхода на
делото лица и върху техните показания за коментираните обстоятелства съдът
стъпва при изграждане на вътрешното си убеждение в насока несъмнена
установеност на действителните факти по делото. Заявеното от тези свидетели е
съответно и на показанията на пострадалото лице – свидетел А.Г.. Показанията на
тези свидетели, които се възприемат от съда изцяло, са логични, обективни и
взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване, като
всеки от тях описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по
делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал
непосредствен очевидец.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на вещото лице
д-р З.Н. по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно – медицински експертиза на свидетел А.Г., което е надлежно
приобщено към доказателствената съвкупност и според преценката на съда е извършени компетентно и безпристрастно с
нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, надлежно приобщени
чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК – съдебномедицинско
удостоверение, медицински документи за преглед на свидетел А.Г.,
характеристична справка, справка за съдимост, ведно с приложени копия на
бюлетини съдимост.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Б.Н.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 20.07.2013 г. в гр.П.,
в заведение „К.Ц.” по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на А.Б.Г.
***, изразяваща се в разкъсно–контузни рани в
областта на лява ушна мида и кръвонасядане по челото,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
С действията си подсъдимият Т. е причинил на А.Г., лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК а именно – разкъсно–контузни рани в областта на
лява ушна мида и кръвонасядане по челото. Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на възведеното спрямо него обвинение
за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.1 от НК, тъй като с действията си по нанасяне на удари с бирена бутилка в
областта на главата на свидетел А.Г. му е причинил травматични увреждания – кръвонасядане
по кожата на лявата половина на челото на 5 см. от срединната
линия и на 2,5 см. над лявата вежда, както и две разкъсно-контузни
рани на лявата ушна мида, с цепковидна форма, с
неравни и кръвонаседнали ръбове, с хоризонтален ход. Тези
травматични увреждания са причинили на Г. разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК и представляващо лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК. Безспорно се установява по делото, че така посочените
травматични увреждания са резултат от действията именно на подсъдимия Т.. В
тази връзка следва да се посочат събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Г., Б., М., К. и К., подкрепени
с писменото доказателство – СМУ №
791/2013г., както и със заключението на съдебно – медицинската експертиза на
пострадалия Г.. При извършването на това деяния съдът намира, че е налице и
хулигански мотив. Подсъдимият е причинил лека телесна повреда на Г. без да е
бил провокиран от пострадалия по какъвто и да е начин, като с поведението си
подсъдимият е нарушил обществения ред, демонстрирал е необвързаност със
социалните норми и не на последно място е показал явно незачитане към личността
и здравето на А.Г..
Престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
тяхното настъпване.
Причини
за извършване на деянието съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,
незачитане на установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на
елементарен самоконтрол у него.
За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
три години, без да имаме фиксиран минимум. В конкретния случай
производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, според която при съкратено съдебно следствие
в производството в първата инстанция, ако постанови осъдителна присъда, съдът е
длъжен да определи наказанията при условията на чл.58а от НК.
В случая съдът намира, че спрямо
подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които
обуславят приложението на чл.55 от НК, тъй като счита че в настоящия случай и най-лекото предвидено в закона наказание, би
се оказало несъразмерно тежко, с оглед сравнително невисоката степен на
обществена опасност на подсъдимия, пълните самопризнания, разкаяние и критично
отношение към деянието. Затова съдът приложи чл.58а, ал.4 от НК, съгласно който
в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 - 3 и условията на
чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК ако е по-благоприятен за дееца. В
случая именно този член е по-благоприятен за подсъдимия Т., отколкото ако бъде
определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК. За това и наказанието се
определи при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК а именно една година пробация, при изпълнение на
следната съвкупност от пробационни мерки: на основание чл.42А, ал.2, т.1 вр. чл.42Б, ал.1 от НК – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” гр.******** за срок от една година при периодичност два пъти
седмично и на основание чл.42А, ал.2,
т.2 вр. чл.42Б, ал.2 от НК – „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от една година.
Според преценката на съда именно
това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, поради което и
е справедливо.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият Б.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.325,
ал.1 от НК тъй като на 20.07.2013 г. в гр.П., в
заведение „К.Ц.” е извършил непристойни действия – отправяне на псувни, закани
и обидни изрази, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото.
В
настоящия казус сме изправени пред “непристойни действия”. С действията си Б.Т.
в немалък период от време, които са били изключително невъздържани и
неуважителни, е демонстрирал, че не смята да бъде обвързан от общоприетите
норми на прилично и сдържано поведение. Подсъдимият последователно оправял
нецензурни реплики към свидетел А.Г., казвайки му: „Наздраве,
*****! Днес е Еньовден, за теб ще дойде Видовден! Ще ****** на теб! Ще те ****
***!”. Непристойните му действия обаче
не се ограничили до тук. След изричането на нецензурните реплики Т. е наплюл в
лицето свидетел А., а след това и нанесъл удари в областта на главата на
свидетел Г. с бирена бутилка, която след първия удар се счупила, но въпреки
това той нанесъл още два удара с нея в областта на главата на Г.. Действията на подсъдимия не са били
провокирани от някои от присъстващите лица, включително и от свидетел А.Г..
Действията на подсъдимия, носещи белезите на престъплението “хулиганство”,
насочени към смущаване на обществения ред, чрез отправяне на заплахи и
нецензурни думи и насочени към телесния интегритет на свидетел А.Г. са продължили в немалък период от време,
като са станали достояние на множество лица намиращи се в заведение с
обществена характер. Настъпил е и престъпният резултат, като с поведението си
подсъдимият грубо е нарушил обществения ред, като е пренебрегнал нравствените
принципи на обществото, ценностите на гражданите и нормите на приличие и с
действията си е предизвикал силно възмущение у присъстващите. С действията си Б.Т.
не само грубо е нарушил обществения ред, но е изразил и явно неуважение към
обществото, тъй като чрез тях открито е изразил високата степен на неуважение
към личността. Антиобщественият характер на тези
действия се съзнава както от дееца, така и от другите лица, на които са станали
достояние.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Същият
е действал с ясна представа за антиобществения
характер на извършеното от него.
Следва да се посочи, че в настоящия
случай не сме изправени пред дребно хулиганство, тъй като са налице непристойни
действия от страна на подсъдимия, осъществени в много разнообразни форми, които
упорито не са били прекратявани, насочени както против морала, така и против
личността, свързани със заплахи и посегателство против телесния интегритет на свидетел
Г.. Ето защо съдът счита, че извършеното
от подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, с висока обществена укоримост и същото категорично не може да се квалифицира
като дребно хулиганство, а осъществява състав на престъпление по НК.
Престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
тяхното настъпване.
Причини
за извършване на деянието съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,
незачитане на установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на
елементарен самоконтрол у него.
За престъплението по чл.325, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, без да имаме фиксиран
минимум, както и обществено порицание. В конкретния случай
производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, според която при съкратено съдебно следствие
в производството в първата инстанция, ако постанови осъдителна присъда, съдът е
длъжен да определи наказанията при условията на чл.58а от НК.
В случая съдът намира, че спрямо
подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които
обуславят приложението на чл.55 от НК, тъй като счита че в настоящия случай и най-лекото предвидено в закона наказание, би
се оказало несъразмерно тежко, с оглед сравнително невисоката степен на
обществена опасност на подсъдимия, пълните самопризнания, разкаяние и критично
отношение към деянието. Затова съдът приложи чл.58а, ал.4 от НК, съгласно който
в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 - 3 и условията на
чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК ако е по-благоприятен за дееца. В
случая именно този член е по-благоприятен за подсъдимия Т., отколкото ако бъде
определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК. За това и наказанието се
определи при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК а именно една година пробация, при изпълнение на
следната съвкупност от пробационни мерки: на основание чл.42А, ал.2, т.1 вр. чл.42Б, ал.1 от НК – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” гр.******* за срок от една година при периодичност два пъти
седмично и на основание чл.42А, ал.2,
т.2 вр. чл.42Б, ал.2 от НК – „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от една година.
Според преценката на съда именно
това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, поради което и
е справедливо.
Двете деяния извършени от
подсъдимия Т. и представляващи престъпления от общ характер са извършени в
реална съвкупност, поради което при условията на чл.23 от НК съдът определи на
подсъдимия едно общо най-тежко наказание една година Пробация, при изпълнение
на следната съвкупност от пробационни мерки: на основание чл.42А, ал.2, т.1 вр. чл.42Б, ал.1 от НК – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” гр.******** за срок от една година при периодичност два пъти
седмично и на основание чл.42А, ал.2,
т.2 вр. чл.42Б, ал.2 от НК – „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от една година.
По гражданския иск:
Пострадалият А.Б.Г. е предявил против
подсъдимият Б.Н.Т. граждански иск, с който претендира да му бъде заплатено
обезщетение за причинените неимуществени вреди
резултат на извършеното от подсъдимия Т. престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК в размер на 6000 / шест
хиляди/ лева в едно със законната лихва
от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане, както
и направените разноски по делото.
Предвид
признаването на подсъдимия Б.Н.Т. за виновен в извършване на престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, то съдът
намира, че предявеният граждански иск от А.Б.Г. за неимуществени вреди срещу
подсъдимия Т. се явява основателен и доказан в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безсъмнено по делото беше
установено, че в резултат от извършеното от подсъдимия Т. престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК
пострадалия А.Г. е претърпял неимуществени вреди, които са непосредствена
последица от увреждането, поради което и същите е необходимо да бъдат
репарирани по справедливост. Същият е преживял болезнени изживявания, в резултат
на причинените му от подсъдимия Т. травматични увреждания – разкъсно–контузни
рани в областта на лява ушна мида и кръвонасядане по
челото, за които няма доказателства да
се били над обичайните по сила, интензитет и продължителност за този вид травми.
Налице са обичайни по степен причинени на гражданския ищец А.Г. болки,
страдания, общо неразположение и дискомфорт, отразили се на начина му на живот
в определен период от време. Ето защо настоящият съдебен състав е на становище,
че подходящият размер за репариране на причинените на
А.Г. неимуществени вреди се явява този от 1000 /хиляда/ лева като оптимален
паричен еквивалент на претърпените от него болки и страдания. Поради това и
подсъдимият Б.Н.Т. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец А.Г. сумата
от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.07.2013г. до окончателното й изплащане. Гражданският
иск за разликата между пълния предявен размер от 6000 /шест хиляди/ лева и
уважения размер от 1000 /хиляда/ лева съдът намира за недоказан, поради което и
го отхвърли в тази част. Съдът счита, че уважаването на граждански иск в по –
висок от 1000 /хиляда/ лева размер би било в нарушение на изискването за
справедливост и съответствие между причинените вреди и дължимите за същите
обезвреди.
Предвид уважения размер на граждански иск подсъдимият Б.Н.Т. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС - Пловдив сумата от 50 /петдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По настоящото дело са били
направени разноски от граждански ищец, като е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева. Подсъдимият Т. с оглед
признаването му за виновен за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК
следва да бъде осъден да ги запрати на
Г..
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Б.Н.Т. следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер на 55 /петдесет и пет/ лева по
сметка на ПРС в полза на ВСС.
По делото няма приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!
В.И.