Определение по дело №2148/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4287
Дата: 14 ноември 2023 г. (в сила от 14 ноември 2023 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20233100502148
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4287
гр. Варна, 13.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100502148 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25739/24.10.2023г. от В. М., чрез адв. Е. Е.,
срещу Решение № 2701/19.07.2023г., постановено по гр. дело № 14314/2022г. по описа на
ВРС, 39 състав, с което е прието за установено между страните, че въззивникът дължи на
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “*** сумата в общ размер 1878.20лв. /хиляда осемстотин
седемдесет и осем лева и 0.20ст./, представляваща цена за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа" в обект с аб. № 1671004, кодов № 32Z4100016710043,
находящ се в гр. Долни чифлик, 152, с клиентски № **********, за която са издадени
следните фактури:
фактура № ФП0316779937/13.12.2021г. на стойност 232.84лв.,
фактура № ФП0317922443/14.01.2022г. на стойност 240.60лв.,
фактура № ФП0319063757/14.02.2022г. на стойност 240.60лв.,
фактура № ФП0320208843/14.03.2022г. на стойност 217.32лв.,
фактура № ФП0321356327/14.04.2022г. на стойност 240.60лв.,
фактура № ФП0322504783/13.05.2022г. на стойност 232.84лв.,
фактура № ФП0323658754/14.06.2022г. на стойност 240.60лв. и
фактура № ФП0324808608/13.07.2022г. на стойност 232.84лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2022г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата в общ размер 54.88лв. /петдесет и четири лева и 0.88 ст./, представляваща
мораторна лихва върху всяка главница за периода от падежа на всяка от посочените фактури
до 22.07.2022г., както следва:
13.78лв. по фактура № ФП0316779937/13.12.2021г.;
11.96лв. по фактура № ФП0317922443/14.01.2022г.;
1
10.02лв. по фактура № ФП0319063757/14.02.2022г.;
7.37лв. по фактура № ФП0320208843/14.03.2022г.;
5.81лв. по фактура № ФП0321356327/14.04.2022г.;
3.88лв. по фактура № ФП0322504783/13.05.2022г.;
2.00лв. по фактура № ФП0323658754/14.06.2022г. и
0.06лв. по фактура № ФП0324808608/13.07.2022г., на осн. чл.422, ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно и необосновано. Съдът е посочил, че процесния
обект на потребление е бил присъединен на ниво „средно напрежение“ и че съгласно
протокол № 519449/22.02.2022г. „абонатът е изключен от РОС“, но не е обсъдил в
решението какво означава това и възможно ли е в такъв случай, потребителят да ползва ел.
енергия, когато му е необходимо, в рамките на предоставената му мощност. Този факт,
съдът е възприел за ирелевантен. Основният спорен въпрос, касаещ размера на
предоставената мощност в процесния обект в размер на 312 кВт е необоснован от съда. На
следващо място, не е анализирано съдържанието на представените фактури за покупка на
трансформатор. Вида на трансформатора и заключението по СТЕ категорично опровергават
твърдението на ищеца, че присъединената мощност в обекта е 312 кВт. Отделно от това,
ищецът не представи нито едно доказателство за размера на тази мощност. Дори и
стойността на фактурите в лева е изведена по обратен път с изчисления, а не с посочване на
присъединената мощност.
Моли за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с
което претенциите на ищеца бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.
Моли се за преразпит на вещото лице инж. Малеев, т.к. според страната е видно, че
съдът превратно е тълкувал заключението на вещото лице и дадените от него обяснения в
о.с.з., като неправилно е приел въз основа на експертизата, че предоставената мощност в
обекта е била 312кВт, обратно на заключението на вещото лице.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б., в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли
се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена
е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения.
Искането за повторно изслушване на в. л. Кирил Малеев е неоснователно и следва да
се остави без уважение, доколкото въззивният съд ще направи самостоятелна оценка на
събраните по делото доказателства, вкл. на заключението по допуснатата и приета СТЕ, при
произнасяне по същество.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 25739/24.10.2023г. от В. М.,
чрез адв. Е. Е., срещу Решение № 2701/19.07.2023г., постановено по гр. дело № 14314/2022г.
по описа на ВРС, 39 състав, с което е прието за установено между страните, че въззивникът
дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “*** сумата в общ размер 1878.20лв. /хиляда
осемстотин седемдесет и осем лева и 0.20ст./, представляваща цена за мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа" в обект с аб. № 1671004, кодов №
32Z4100016710043, находящ се в гр. Долни чифлик, 152, с клиентски № **********, за
2
която са издадени следните фактури:
фактура № ФП0316779937/13.12.2021г. на стойност 232.84лв.,
фактура № ФП0317922443/14.01.2022г. на стойност 240.60лв.,
фактура № ФП0319063757/14.02.2022г. на стойност 240.60лв.,
фактура № ФП0320208843/14.03.2022г. на стойност 217.32лв.,
фактура № ФП0321356327/14.04.2022г. на стойност 240.60лв.,
фактура № ФП0322504783/13.05.2022г. на стойност 232.84лв.,
фактура № ФП0323658754/14.06.2022г. на стойност 240.60лв. и
фактура № ФП0324808608/13.07.2022г. на стойност 232.84лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2022г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата в общ размер 54.88лв. /петдесет и четири лева и 0.88 ст./, представляваща
мораторна лихва върху всяка главница за периода от падежа на всяка от посочените фактури
до 22.07.2022г., както следва:
13.78лв. по фактура № ФП0316779937/13.12.2021г.;
11.96лв. по фактура № ФП0317922443/14.01.2022г.;
10.02лв. по фактура № ФП0319063757/14.02.2022г.;
7.37лв. по фактура № ФП0320208843/14.03.2022г.;
5.81лв. по фактура № ФП0321356327/14.04.2022г.;
3.88лв. по фактура № ФП0322504783/13.05.2022г.;
2.00лв. по фактура № ФП0323658754/14.06.2022г. и
0.06лв. по фактура № ФП0324808608/13.07.2022г., на осн. чл.422, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивника за повторно изслушване на в. л.
инж. Кирил Малеев по допуснатата и приета СТЕ, като неоснователно.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 2148/2023г. на ВОС за 29.01.2024 г. от
14.30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3