Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
21. 03. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен съд
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Анелия Йорданова
при секретаря
Н.
Реджебова, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 229 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Искът е с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ЗП С.С.Д. против Ц.Н.С.. Ищцата твърди, че
през 2013 г. се задължила да достави на „Хранекспорт
БГ“ ООД 100 тона хлебна пшеница срещу което получила сумата 33 000 лв. –
цена на пшеницата. Същото количество пшеница било натоварено от ответника С.,
като представител на купувача, но стоката не била доставена на последния. Ищцата и „Хранекспорт
БГ“ ООД сключили съдебна спогодба, въз основа на която ищцата доставила на
купувача „Хранекспорт БГ“ ООД 107, 800 тона пшеница за сумата
35 820 лв. Ищцата твърди, че ответникът й е причинил имуществена вреда в
размер на 35 820 лв. , за което има образувано наказателно производство,
което понастоящем е приключило с влязла в сила Присъда №
17/ 11. 09. 2019 г. по нохд
№ 238/2018 г. по описа на РС Разград. В открито съдебно заседание ищцата е оттеглила иска за
разликата над 33 600 лв. до 35 820 лв. и производството в тази част е
прекратено.
В производството по чл.
131 и сл. ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Твърди, че иска е неоснователен. Съображенията му за това са, че ищецът се
позовава на образувано наказателно дело срещу ответника, което към настоящият
момент било в процес на възобновяване и не било доказано, че е отклонил
процесното количество пшеница. Вина за неизпълнение на договорното задължение с
„Хранекспорт БГ“ ООД има самия ищец, заради което е
сключил с купувача съдебна спогодба. В
хода на наказателното производство е установено, че ищецът в края на 2013
г. е опитал да изпълни задължението си
към купувача като натоварил два камиона с пшеница, които били върнати от
пристанище Варна, тъй като пшеницата не отговаряла на уговореното качество.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, относно претендираните лихви.
В открито съдебно заседание излага довод, че иска е недопустим на осн. чл. 299
от ГПК, тъй като същият граждански спор е разрешен с влязла в сила Присъда №
17/ 11. 09. 2019 г. по нохд № 238/2018 г. по описа на
РС Исперих.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата е регистрирана като земеделски производител. На
18. 08. 2014 г. нейният пълномощник Димитър Василев Димитров подал жалба, вх. №
838/ 14 г. до Окръжна прокуратура Разград с твърдения, че от името на ищцата
договорил с Ц.Н.С. в качеството му на представител на „Хранекспорт
БГ“ ООД гр. Бургас, продажбата на 100
тона пшеница – реколта 2013 г. По сметка на ищцата постъпила продажната цена в
размер на 33 600 лв. с ДДС. Била съставена ф-ра
№ 50/ 26. 07. 2013 г. В периода от 01. 08. – 10. 09. 2013 г. ищцата натоварила
договореното количество пшеница на изпратените от ответника камиони, за да бъде
доставена на купувача „Хранекспорт БГ“ ООД.
По делото е приложена ф-ра №
50/ 26. 07. 2013 г., платежно нареждане от 30. 07. 2013 г. за заплатена сума в
размер на 33 600 лв. по ф-ра № 50 от „Хранекспорт БГ“ ООД.
На 29. 01. 2014 г. , по реда на чл. 47 от ГПК, на ищцата
била връчена нотариална покана от „Хранекспорт БГ“
ООД в 7-дневен срок, считано от получаване на уведомлението да изпълни
задължението си и да предаде на купувача
договореното и платено количество пшеница. През 2014 г. пред Разградският
окръжен съд било образувано т. д. № 28/ 2014 г. по подадена искова молба от „Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас против ищцата за
неизпълнение на договорното й задължение, по което дело страните на 07. 04.
2015 г. сключили съдебна спогодба.
Ищцата се задължила да заплати на „Хранекспорт
БГ“ ООД общо сумата 35 820 лв., от които главница в размер на 33 600
лв. по ф-ра № 50/ 26. 07. 2013 г. с ДДС; сумата
1 500 лв. половината от адвокатски хонорар; сумата 719, 50 лв. половината
от внесената държавна такса; законна лихва върху главницата 4 526, 40 лв.
Ищцата е декларирала, че към момента е внесла сумата от 12 000 лв.
Приложено е платежно нареждане от 20. 10. 2014 г. за платената от ищцата сума в
размер на 12 000 лв. На 10. 08. 2015 г. страните по делото сключили
извънсъдебна спогодба /споразумение/, с което се уговорили задължението на ищцата
към „Хранекспорт БГ“ ООД да бъде изпълнено чрез
доставка на 100 тона пшеница. С Експедиционни бележки № 15, 16 и 17/ 12. 08.
2015 г. ищцата доставила на последния
107, 800 тона пшеница, с което изпълнила задължението си към него.
С влязла в сила Присъда № 17/ 11. 09. 2019 г. по нохд № 238/ 2018 г. по описа на РС Исперих, подс. Ц.Н.С. – ответник по настоящото дело, бил признат за
виновен в това, че от месец юли 2013 г. до средата на м. септември 2013 г. в гр. Исперих и в с. Райнино, обл.
Разградска, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, е възбудил у Димитър
Василев Димитров заблуждение, че като посредник на сделка за покупко-продажба
на 100 тона пшеница, реколта 2013 г., между
ЗП С.С.Д. в качеството й на собственик и продавач и „Хранекспорт
БГ“ ООД гр. Бургас в качеството на купувач, ще организира извозването на
пшеницата до място, указано от купувача – Пристанище Варна, наредил извозването
на зърното, но него закарал до Пристанище Варна, с което причинил имотна вреда
на ЗП С.С.Д. в размер на 33 600 лв., като причинената вреда е в големи
размери, с което е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.С Решение № 75 от 13. 08. 20121 г. по внохд
№ 101/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Разград присъдата е потвърдена, като е
изменена само в частта, досежно наложеното на подсъдимия наказание.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Съдът
приема, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като с влязлата в сила
Присъда № 17/ 11. 09. 2019 г. по нохд № 238/ 2018 г.
по описа на РС Исперих не е разрешен граждански спор между ответника и ищцата,
конституирана в наказателния процес само като частен обвинител, за гражданско –
правните последици от престъплението. Разгледан по същество, искът е
основателен.
На осн. чл. 45 от ЗЗД за
ответника е възникнало задължение да обезщети ищцата за нанесените й
имуществени вреди в резултат на престъплението. Направените
констатации от наказателния съд с влязлата в сила Присъда
№ 17/ 11. 09. 2019 г. по нохд
№ 238/ 2018 г. по описа на РС Исперих, относно вината на ответника за факта на
извършеното престъпление, противоправността на
настъпилия резултат и размерът на причинените щети, са задължителни за
гражданския съд, който разглежда и решава гражданския иск за щетите, причинени
от престъпното деяние, според чл. 300 от ГПК. С оглед на това, безспорно може
да се приеме, че ответникът е причинил имуществените вреди на ищцата,
установени в наказателното производство.Тези обстоятелства се установяват и от
събраните по делото писмени доказателства по настоящото дело. Безспорно се
установява задължението на ищцата към „Хранекспорт
БГ“ ООД за доставка на 100 тона пшеница, реколта 2013 г. по ф-ра № 50/ 26. 07. 2017 г. , което количество е на стойност
33 600 лв. с ДДС и е било заплатено на продавача. Предвид виновното и
противоправно деяние на ответника, който представяйки се за посредник по
сделката не е доставил на „Хранекспорт БГ“ ООД договореното и натоварено от ищцата
количество от 100 тона пшеница, ищцата е претърпяла имуществена вреда.
Действията му са станали причина за неизпълнение на задължението на ищцата като
продавач към „Хранекспорт БГ“ ООД – купувач, което е
наложило ищцата да достави на последния 100 тона пшеница с Експедиционни
бележки № 15, 16 и 17/ 12. 08. 2015 г., реколта 2015 г., за да погаси
задължението си по ф-ра № 50/ 26. 07. 2013 г. за доставяне на 100 тона пшеница, реколта 2013
г. на стойност 33 600 лв. с ДДС.
По изложените
съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
33 600 лева , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на извършеното от него престъпление.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
предпоставя отговорност за деликвента от възникване на вредите. С влязлата в
сила присъда е прието, че деянието е довършено до средата на м. септември 2013
г., т.е. до 15. 09. 2013 г. и от този момент е възникнала отговорността на
ответника за заплащане на лихви по отношение на вредоносните последици. Искът е
предявен на 10. 09. 2018 г. Възражението на ответника, че задължението за
заплащане на законна лихва се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок
е основателно. Съгл. чл. 111, б.“в“ ЗЗД, задължението за лихви се погасява с
изтичане на кратката тригодишна давност. Следователно, неоснователна е
претенцията на ищцата за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение за периода от датата на увреждането 15. 09. 2013 г. до три години
преди завеждането на иска, а именно до 10. 09. 2015 г. , поради погасяването й
по давност.
На осн. чл. 78 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на Разградския окръжен съд държавна такса
върху уважения размер на иска – 1344 лв. и на ищеца разноските по делото в
размер на 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.Н.С. ***, ЕГН ********** да заплати на Земеделски
производител С.С.Д. , ЕИК ********** ***, представляван от С.С.Д. от ****** сумата 33 600 /тридесет и три хиляди и
шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на извършено престъпно деяние, за което ответникът Ц.Н.С. е признат за
виновен с влязла в сила Присъда № 17/ 11. 09. 2019 г. по нохд
№ 238/2018 г. по описа на РС Исперих, ведно със законната лихва, считано от 10.
09. 2015 г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля претенцията на
ищцата за заплащане на законна лихва
върху главницата за периода от 15. 09. 2013 г. до 10. 09. 2015 г. , като
погасена по давност.
ОСЪЖДА Ц.Н.С. ***, ЕГН ********** да заплати на
Земеделски производител С.С.Д. , ЕИК ********** ***, представляван от С.С.Д. от
гр. ******* сумата 1 200 /хиляда и двеста/ лева разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.Н.С. ***, ЕГН **********
да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 1344 / хиляда триста
четиридесет и четири/ лева държавна такса върху уважения размер от иска.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ: