№ 4106
гр. В., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110101728 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Е.-П. П.” АД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление гр. В., бул. В. В. № 258, „В. Т.-Г“ против З. С. П. ЕГН********** с
адрес гр.В. ул.“Д-р Б.“ № 11, ап.43 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и
чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 293,51лева, представляваща цена на консумирана и неплатена
електрическа енергия за остойностяване, за която са издадени фактури в периода
13.11.2020г.-15.12.2020г., за аб. № ********** и кл. № **********, за обект находящ се в
с.Д., Община Д., ул.“Първа“№57, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 25.05.2021г. до окончателното погасяване на
задължението; сумата от 8,12лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за
което вземане е издадена заповед № 1934/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7265/2021г. на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответникът са в договорни отношения по продажба на
ел. енергия. Същият има качество на потребител аб. № ********** и кл. № **********, за
обект находящ се в с.Д., Община Д., ул.“Първа“№57. Отношенията между страните се
регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а
от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че след образуване на заповедното
производство са заплатени част от претендираните суми, предмет на заповедта, като са
останали неизплатени сумите за потребената ел. енергия, по издадени фактури с
№**********/13.11.2020г. и №**********/15.12.2020г. на обща стойност 239,51лв.
Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. За събиране
на вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. 7265/2021г. по описа на ВРС. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения
1
от съда особен представител - адв. В. М.. С него искът се оспорва като неоснователен по
основание и размер. Оспорва доказателствената стойност на представените фактури.
Оспорва се облигационното правоотношение между страните, с твърдение, че не се
установява дали ответникът е собственик или ползвател на обекта на потребление за
процесния период. Оспорва се реалното потребление на сочените от ищеца количества
ел.енергия, както и дали отчитането е ставало с годно СТИ. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция.
В с.з. ищецът не се явява. Чрез нарочна молба до съда поддържа, че главницата и
лихвите – предмет на исковата претенция са изцяло заплатени от ответника на 03.05.2022г.,
поради което се претендират единствено разноски, за които се представя списък по чл.80
ГПК и се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
Ответникът се представлява от особен представител, който с оглед становището на
ищеца, оспорва единствено размера на претендираните разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
С оглед изявлението на ищеца пред настоящия състав, че ответникът е заплатил
изцяло претендираната сума, респ. че е налице извънсъдебно признание на исковата
претенция от ответника, както и във връзка с представените доказателства - извлечения от
фактури за липса на задължения, следва да се приеме, че исковата претенция е изцяло
удовлетворена. В този смисъл настоящият иск следва да бъде отхвърлен, тъй като
задължението на ответника е изцяло погасено, факт който следва да бъде съобразен от съда
на осн. чл. 235 ал.3 ГПК, въпреки неговата основателност.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждането им.
Доколкото обаче искът следва да бъде отхвърлен единствено заради извършеното
плащане, то в полза на ответника такива не се дължат, поради неговата основателност. От
друга страна ответникът се представлява и от особен представител, поради което също не
му се дължат разноски.
Предвид обстоятелството, че към момента на завеждане на исковата претенция –
11.02.2022г., същата не е била удовлетворена от ответника, а изплащането на задължението
е станало в един по - късен момент на 03.05.2022г., съдът счита, че ответникът е дал повод
за завеждане на настоящия иск и в тази връзка разноски се дължат в полза на ищеца.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендира разноски за
исковото производство, от които 75лева - платена ДТ, 300лева депозит за особен
представител и 100лева претендирано юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Или общият размер
на разноските в исковото производство е 475лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са в размер на 25лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 75лева, които също
следва да се присъдят в цялост.
Не се споделя възражението на пр.представител на ответника, че разноските за ДТ
следва да бъдат редуцирани, доколкото минималната ДТ, дължима в заповедното
производство е в размер на 25лева, а дължимата ДТ в исковото е именно 75лева. Предвид
изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 550лева, от
които 475лева сторени в настоящото и 75лева в заповедното производство.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.-П. П.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. В. В. № 258, „В. Т.-Г“ против З. С. П. ЕГН********** с адрес гр.В.
ул.“Д-р Б.“ № 11, ап.43 иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 293,51лева, представляваща цена на консумирана и
неплатена електрическа енергия за остойностяване, за която са издадени фактури в периода
13.11.2020г.-15.12.2020г., за аб. № ********** и кл. № **********, за обект находящ се в
с.Д., Община Д., ул.“Първа“№57, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 25.05.2021г. до окончателното погасяване на
задължението; сумата от 8,12лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за
което вземане е издадена заповед № 1934/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7265/2021г. на ВРС, 19 състав, като неоснователен на осн. чл.405
от Кодекс за застраховането, на осн. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. С. П. ЕГН********** с адрес гр.В. ул.“Д-р Б.“ № 11, ап.43 ДА
ЗАПЛАТИ на Е.-П. П.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В. В.
№ 258, „В. Т.-Г“ сумата от 475лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски
пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА З. С. П. ЕГН********** с адрес гр.В. ул.“Д-р Б.“ № 11, ап.43 ДА
ЗАПЛАТИ на Е.-П. П.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В. В.
№ 258, „В. Т.-Г“ сумата от 75лева, представляваща направени в производството по ч. гр. д.
7265/2021г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3