РЕШЕНИЕ
№ 1841
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330202446 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-003235/07.04.2021
г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Д. В. Г., ЕГН ********** е наложено
наказание: т.1. глоба в размер на 20лв. на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от
ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, т.2. глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т .3, б.“А“ от ЗДвП и т.3
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т
.3, б.“В“ от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Х. Д. оспорва
НП като в жалбата посочва, че не липсват доказателства подкрепящи
вмененото нарушение, както и прави възражение за изтекла давност по чл. 82,
ал.1, б. „Б“от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното НП и присъждане на
сторените в производството разноски. Жалбоподателят, редовно призован, в
съдебно заседание не се явява лично, за неего се явява адв. Д..
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище с което преписката е
изпратена в съда, моли за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба
1
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С акт за установяване на административно нарушение серия АА бл. №
798637 от 09.03.2021 г., съставен от инспектор при ОД на МВР, сектор Пътна
полиция, Й. К. е установено, че на 02.01.2021 г., около 20:00ч. в гр. Пловдив,
ул. „Найчо Цанов“, на паркинг на спортен комплекс „Академик“
жалбоподателят Д. В. Г. управлява собственият си лек автомобил Мерцедес с
рег. № ***** като при движение назад не се съобразява с паркирания зад нея
лек автомобил Мерцедес с рег. № ***** и го удря в дясната му странична
част, причинявайки ПТП с материални щети, напуска местопроизшествието
без да окаже съдействие за установяване на вредите от него и без да уведоми
органите на МВР за случая.
АУАН е бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетелите
при установяване на нарушението и съставяне на акта П. К. и П. Д.. Бил
подписан и предявен на нарушителя Г., която отбелязала в него че има
възражения. В седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя не
е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено от Началник група към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив процесното наказателно
постановление № 21-1030-003235/07.04.2021 г. с което на Д. В. Г., ЕГН *****
са наложени посочените по-горе наказания.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля актосътавител Й. К., както и от приложените по преписката
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените
Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 година и допълващата я заповед №
8121з-825/19.07.2019 година, и двете на Министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава право
2
на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в
седем дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Относно възражението на жалбоподателят, че АУАН е съставен повече
от два месеца след извършване на вмененото нарушение, следва да се има
предвид, че на 04.01.2021 г. П.К. е подала заявление за издаване на протокол
за ПТП. При това положение следва да се приеме, че датата на съставяне на
същият е датата на откриване на нарушителя, което обосновава и извода, че
АУАН и НП са съставени преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
трайната съдебна практика нарушителят се счита открит от момента, в който
компетентния да състави АУАН орган реално разполага с достатъчно данни,
както за извършено нарушение, така и за самоличността на нарушителя, като
разбира се следва да се разграничават понятията откриване на нарушителя и
установяване на нарушението по несъмнен начин. Така изрично Решение №
252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3646 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. От
дадената дефиниция следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто
фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой момент
контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за
извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това е
датата 09.03.2021 г.., когато е съставен протокола за ПТП. Действително от
една по-ранна дата, контролният орган е разполагал с информация за
извършено нарушение, но тази информация е крайно недостатъчна на
контролните органи, за да извършат преценка за наличие на нарушение, което
предполага установяване на неговия автор.
Неоснователно се явява и възражението, изложено в жалбата за изтекла
давност по чл. 82 ЗАНН. Предвидената в чл. 82, ал. 1, б. "а" и б. "б" ЗАНН
давност е по отношение на изпълнение на наложеното в
административнонаказателното производство наказание. Съгласно ал. 2 на
същата норма (чл. 82 ЗАНН) давността започва да тече от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. След издаването на НП същото следва да бъде
връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила и освен
това да е изтекъл срока за неговото обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, едва
тогава би започнал да тече давностният срок по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН. Видно
от настоящето производство, НП още не е влязло в сила и към настоящия
момент не е изтекъл давностният срок за изпълнение на наложените
наказания по чл. 82 ЗАНН.
3
На следващо място не е изтекъл и предвиденият 3–годишен давностен
срок по чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като нарушението е било
извършено на 02.01.2021 г.
По отношение на нарушението по точка 1: Разпоредбата на 40, ал. 1 от
ЗДвП, разписва, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. В
описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят при движение
назад не се съобразява с паркираният зад него лек автомобил, при което удря
паркирано зад него МПС и извършва ПТП с материални щети. Така
очертаните обстоятелства на нарушението, според настоящият съдебен
състав, не изпълват фактическия състав на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Така
изложените фактически обстоятелства, които се потвърдиха и от събрания
доказателствен материал по делото, са неотносими към състава на
административнонаказателната норма. Липсват данни при възникването на
ПТП да е имало друг участник в движението, за когото жалбоподателят да е
можел със своето поведение да създаде опасност или затруднения. По
смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП "участник в движението" е всяко лице,
което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва
влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. На съдебното следствие, от
разпита на свидетеля К. се установи категорично, че не е имало такъв
участник в движението, защото жалбоподателят е блъснал паркирано МПС.
Този факт се потвърждава и от приложените писмени доказателства,
абсолютно същото е посочено и в описателната част на АУАН и НП. Няма
спор, че въпросното МПС - лек автомобил Мерцедес с рег. № ***** не е
участник в движението. Посочената, като нарушена законова разпоредба
изцяло противоречи на установените фактически обстоятелства, при които е
било извършено нарушението. Поради изложеното, съдът счита, че
изложените факти по точка 1 от НП не изпълват състава на нарушението по
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като извършеното деяние неправилно е било
квалифицирано по този текст, а от там и неправилно е наложено наказание на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. В този смисъл НП по т. 1 противоречи
на материалния закон и подлежи на отмяна.
По точка 2 от НП, с който е било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 1 м. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "а" от ЗДвП.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП
водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие е
длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди
да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно
§ 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е
всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е
4
допринесъл за настъпването му". Дефиницията за пътно-траспортно
произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети". Предвид наличието на повреда в
Мерцедес с рег. № ****, съдът намира, че жалбоподателят, Г. е участник в
ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди.
След произшествието жалбоподателят е напуснал местопроизществието,
като не е предприел никакви други действия. Оказването на съдействие в този
случай е можело да се изразява в сигнализиране на тел. 112 за настъпилото
ПТП, изчакване на служителите на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР -
Пловдив за съставяне на протокол за ПТП, предоставяне на данни за
самоличността си и за задължителната застраховка "Гражданска
отговорност", предоставяне на автомобила за оглед от страна на
полицейските органи и др.
Като не е извършил никакви действия, които биха допринесли за
установяване на причинените от ПТП вреди, жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, поради което и правилно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност по точка 2
от обжалваното наказателно постановление, като правилно тя е била
определена в минималния предвиден от закона размер за всяко от
предвидените наказания.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с
оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се
потвърди в тази част, като правилно и законосъобразно.
По отношение на нарушението по т. 3, на чл. 123, ал.1, т .3, б.“В“ от
ЗДвП, съдът намира: посочената разпоредба гласи, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. От анализа на вписаната като нарушена разпоредба
следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "В" от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при
което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето
от участниците в същото и между тях да няма съгласие относно
5
обстоятелствата, свързани с него. Изброените предпоставки следва да бъдат
налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на нарушителя.
В случая е безспорно установено, че жалбоподателят е притежавал
качеството на водач на пътно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Не е спорно, че същият е бил участник
в ПТП, тъй като с поведението си е допринесъл за настъпването му, както се
посочи по-горе. Изхождайки обаче от свидетелските обяснения на П. К.,
които се потвърждават от разпита в съдебна зала на свидетеля К., същата не е
била на мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Тя
паркирала своя автомобил вечерта на 02.01.2021 г. и на следващият ден
сутринта установила, че същияти е с „подбита дясна врата, с вдлъбната
ламарина“ и „ударено странично огледало“. Освен това вече се установи, че
жалбоподателят Г. изобщо не е спряла за установяване вредите от
произшествието, а го е напуснал, и затова и с оглед установената по-горе
фактическа обстановка, нейното поведение, като участник в ПТП е
квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3 б"А" от ЗДвП. В същото време АНО в
процесното НП /а и в АУАН/ неправилно е приел за нарушена разпоредбата
на б. "В" на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, без да отчете, че при
конкретните обстоятелства тя не е относима към фактическата обстановка,
доколкото предпоставя между участниците в ПТП да не е имало съгласие за
щетите от него. В хипотезата, в която жалбоподателят изобщо не е спряла на
местопроизшествието, а П. К. въобще не е присъствала там тъй като нейната
кола била паркирана, то в конкретния казус е било и обективно невъзможно
да бъде извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "В" от ЗДвП, тъй като
липсва елемент от фактическия състав на нарушението, какъвто е липсата на
съгласие между участниците.
Съдът намира, че административнонаказващият орган
незаконосъобразно е наложил наказание за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„В“ ЗДвП, поради което наказателно постановление и в тази част следва да
бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед крайния изход на спора, и двете страни имат
право на разноски по съразмерност. Искане за разноски е направено
единствено от страна на жалбоподателя. С оглед изхода от спора, а именно
отмяната на така наложеното наказание по т. 1 и по т. 3 от НП, право на
такива има жалбоподателят по съразмерност. Видно от представения в хода
на производството договор за правна помощ жалбоподателят е заплатил в
брой сума в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е направено и възражение
за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за
неоснователно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения
интерес, съдът намира, че претендираният от жалбоподателя размер на
адвокатско възнаграждение е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004г. за
6
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като размерът на
отмененото в т. 1 и т. 3 от НП наказание е общо 70,00лв., а общо наложените
наказание е в размер на 120,00лв., следва и съразмерно да се уважи искането
за разноски за защитник, а именно в размер на 175 лв.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
003235/07.04.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, В ЧАСТТА в която на Д. В. Г. ЕГН **** е
наложено наказание: т.1 глоба в размер на 20лв. на основание чл. 183, ал. 2,
т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, и наказание т. 3. глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т .3, б.“В“
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
003235/07.04.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив в останалата му част по т. 2.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Д. В. Г. ЕГН **********
сумата в размер на 175 /сто седемдесет и пет/ лв., представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7