Присъда по дело №151/2013 на Окръжен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 21 от 22.07.2014г.,

по НОХ дело № 151 по описа за 2013г. на **ки окръжен съд:

 

 

**ка окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт, като подсъдимите И.Р.П. и В.Л.Г. са били предадени  на  съд, както  следва:

Подсъдимият И.Р.П., за това, че: На 29.08.2011г., в землището  на с.**, общ.**, умишлено нанесъл на Ц. М.Х. *** тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, обусловено от тежка закрита черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и мозъчният ствол, кръвоизлив  под  твърдата  мозъчна  обвивка  и  под  меките  мозъчни  обвивки, както  и  двустранна огнищна бронхопневмония, развила се в резултат на контузия на десен бял дроб, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта  му, която  настъпила на 08.09.2011г. в гр.** - престъпление по  чл.124  ал.1  пр.1-во  във  вр.  с  чл.128  чл.1  от  НК, и

 Подсъдимият В.Л.Г., за това, че: На 29.08.2011г., в землището  на с.**, общ.**, умишлено нанесъл на Ц. М.Х. *** тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, обусловено от тежка закрита черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и мозъчният ствол, кръвоизлив  под  твърдата  мозъчна  обвивка  и  под  меките  мозъчни  обвивки, както  и  двустранна огнищна бронхопневмония, развила се в резултат на контузия на десен бял дроб, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта  му, която  настъпила  на 08.09.2011г. в гр.** - престъпление по чл.124  ал.1  пр.1-во  във  вр.  с  чл.128  ал.1  от  НК.

При разглеждане на делото в съдебно заседание представителят на **ка  окръжна  прокуратура  поддържа  обвиненията  така, както  са  внесени, с  аргумента, че  са  били  доказана по несъмнен и категоричен начин. Прокурорът  определя  като  установени  всички  факти, изложени в обвинителния  акт, които  според  становището  му  са  обусловили  и възприетата от държавното обвинение правна квалификация. Като е анализирал обстойно събраните доказателства, представителят на държавното обвинение се е спрял изчерпателно на фактическата и правна страна на престъплението, като излага всестранни аргументи по спорните въпроси на делото. Предвид изразената позиция за доказаност на повдигнатото срещу подсъдимите обвинение, прокурорът  пледира  за  постановяване  на  осъдителна  присъда, с  която  всеки от  подсъдимите  да  бъде  признат  за  виновен  в извършване на престъплението  и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер малко над минимума, което да се изтърпи ефективно в затвор или затворническо  общежитие  от  открит  тип  при  общ  затворнически  режим.

В хода на съдебното производство е конституирана в качеството на частен обвинител и граждански ищец майката на пострадалия от престъплението М.Х.А. с ЕГН ********** ***. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск на същата против двамата подсъдими за сумата от 200 000лв. (двеста хиляди лева), за  обезщетение  на  причинените  й  неимуществени  вреди  вследствие  смъртта на нейния син, ведно със законната лихва за забава от датата  на  увреждането  до окончателното изплащане на сумата. Като частен обвинител е конституиран и брата на пострадалото лице З.М.Х. с ЕГН - **********. Искането за съвместно разглеждане в съдебното производство гражданския иск  на З. М. Х. против подсъдимите И.П. и В.Г. за сумата от 150 000лв. (сто и петдесет хиляди лева), за обезщетение на причинените му неимуществени  вреди  вследствие  смъртта на неговия брат, ведно  със  законната  лихва  за  забава  от  датата  на  деликта  до окончателното изплащане  на  сумата  е  оставено  без  уважение  като  неоснователно, тъй  като същият не от кръга на лицата за които закона предвижда присъждане на съответното  обезщетение  съгл.  чл.84  вр.  с  чл.74  ал.2  от  НПК. В  този смисъл е  и  константната  практика  на  съдилищата  в  Р. България.    

Процесуалният представител на частните обвинители и гражданския ищец поддържа обвинението и гражданските искове. Изразява становище за доказаност на фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Едновременно  с  това  намира  деянието  за  съставомерно  по  чл.115  или чл.116 от НК, поради интензитета на нанасяните удари и насоката им в много важни области на тялото на пострадалия. Пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими, чрез налагане на наказание лишаване  от  свобода  в  максималния  размер. Адвокатът  е  направил  искане  и за уважаване на гражданския иск в пълен размер, който определя като справедлив  предвид  на  факта, че  молителите са най-близки родственици, майка и брат - близнак, на пострадалия. Претендира и за присъждане на разноските по делото направени от частните обвинители за адвокатско възнаграждение.

И  двамата подсъдими чрез своите защитници считат, че обвинението не  е  доказано  по  безспорен  и  несъмнен  начин от фактическа и правна страна. В подкрепа на становището си защитата на подс.И.П. сочи, че обстоятелствената част на обвинителния акт по делото е непълна и едва при съдебните прения е била дадена възможност да възприемат фактологията на деянието, за да могат да осъществят адекватна защита. Намира още, че обясненията на подс.П. са били важен източник на доказателства, доколкото не влизали в противоречие с останалите доказателства, счита ги за логични  и  достатъчно  оправдани, в  които  той по същество отрича да е участвал в извършване на вмененото му престъплението. Защитата счита, че заключението  на Комисийната съдебно - медицинска експертиза и СПЕ по материали  от  делото  не  кореспондира  на  гласните  доказателства  по въпроса за момента, в който пострадалият е изпаднал в кома, въпроса за момента на нанасяне  на ударите върху него  като  твърди, че  това  може  би  е  в  момента, когато  той е бил намерен, както и въпроса за консумираното и определено от него  като голямо количество алкохол от пострадалия. Излага съждения и за липса на безспорно установен механизъм на причиняване телесните  увреждания на пострадалия, нито на твърдяна конкретна евентуална съизвършителска, съответно съпричинителска роля на подс.И.П.. Защитата оспорва обясненията на двамата подсъдими в качеството им на свидетели на досъдебното производство, поради това, че били недостоверни и дадени под ръководството на поведението на полицейските служители и намира, че не следва де се кредитират. Излага доводи, че е било налице нападение на пострадалия, определено като доминиращо и специфично по характер, поради особеното психотичното състояние, в което той се е намирал. С оглед на това, защитата  излага, че  действията  на  подсъдимия  са  били  в  пределите  на  чл.12  ал.1 от НК, извършени при неизбежна отбрана. В обобщение на своите съображения, защитата на подс.П. пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт, поради липса на доказателства за твърдяна от него съпричастност на подсъдимия с инкриминираното престъпление. Определя като неоснователен  гражданския  иск  и  претендира  за  пълното  му  отхвърляне.

В подкрепа на становището си за недоказаност на обвинението от фактическа и правна страна, защитата на подс.В.Г. се е солидаризирал със  съображенията  и исканията на защитника на подс.И.П.. В допълнение  сочи  аргументи  по  въпроса  за  мястото  на  престъплението, като  твърди, че това е мястото, където пострадалият е бил намерен от френския гражданин, защото  по него са били налице следи от извършено деяние. Защитата излага и съждения за липса на отговор на въпроса за времето на извършване на деянието  като  счита, че  телесните  увреждания  са  нанесени  в промеждутък  от около  два  часа  между  деянието  на  подсъдимите  и  момента, в  който  пострадалият  е  отишъл  при  камионите  с  платформа. Оспорва  и въпроса  за  кръвната  проба  на  пострадалия  като  твърди, че  не  е  установено  по  медицински  начин  какво е било  алкохолното  съдържание, тъй  като  иззетата кръвна проба и съхранението й не отговарят на законовите изисквания. Защитата пледира и за наличие на нападение от пострадалия, което било възприето от подсъдимите като заплаха, защото нямали криминални прояви и осъждания. В  заключение, защитата  на подс.Г. пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради липса на доказателства, че деянието е извършено от подсъдимия. Определил е като неоснователен  гражданския  иск  и  претендира  за  пълното му отхвърляне.

В хода на съдебните прения подсъдимите, изразявайки личното си отношение  към  обвинението  настояват  за  оправдателна  присъда.

**ки окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери за установено  следното  от:

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимия И.Р.П. е роден на ***г. в гр.***, живущ ***, българин, български  гражданин, със  средно  образование,  студент,  неженен,  неосъждан, с  ЕГН **********.

Подсъдимия  В.  Л.Г. е роден на ***г***, живущ ***2, българин, български  гражданин, със  средно  образование,  работещ,  неженен,  неосъждан, с  ЕГН **********.

През лятото на 2011г., между 26-ти и 29.08.2011г. в землището на с.**, общ.** се провеждал международен техно-фестивал. Присъствали са стотици младежи от страната и чужбина, които денонощно слушали музика от няколко сцени, разположени около палатковия лагер на публиката. Подсъдимите  И.  Р.  П.  и  В.  Л.  Г. от няколко дни били с компанията си в палатковия лагер на около 200 метра от сцените. В съседство до палатките им била разположена палатката на пострадалия Ц. М.Х.. Той присъствал на фестивала с приятелката  си св.Б.Н.В. и нейната приятелка Д.. На  27.08.2001г. св.Б.В. била рожденичка и присъствието им на фестивала бил добър повод за отпразнуване на рождения и ден. Компанията слушала музика, танцувала, срещала се с приятели, а за спане не ставало и дума. Първоначално те лагерували  при друга компания, а впоследствие се  преместили  в  съседство  до  тази  на  подсъдимите, където  св.В.  имала  свои  познати.

На 28.08.2011г., през деня, пострадалият Ц. Х. донесъл една  цигара  марихуана  и  я  изпушил  заедно  с  двете  момичета.

На 29.08.2011г. сутринта след 10ч. св.В. и приятелката и Д. отишли до магазина в с.**. В същото време, пострадалият Цв.Х. и св.Р.С. отишли до гр.** по лична работа. От ** пострадалият Цв.Х. купил една бутилка мастика в опаковка от 0,700мл. След като се върнали от **, около 11:30ч. пострадалият Цв.Х. и св.С. слезли до скалите на морето, където вече имало доста други хора, които  си  говорили по компании. На мястото освен пострадалия Цв.Х. и св.С., били още и св.Х.П., св.А.М. и св.Т.М., както и други хора. Пострадалият Х. споделил с момчетата донесените  от  него  бутилка  с  мастика  и  кисело  мляко. Било  много  горещо, над  30 градуса, момчетата  си  говорели за история, а други - правели снимки. По-късно към компанията се присъединили св.В. и приятелката и Д., които поседели известно време и по някое време решили да се качат на платото при  палатките. Те  предложили  на  пострадалия  Ц. да  ги придружи и той ги последвал носейки бутилката с мастика, която вече била наполовина пълна. Според  показанията  на св.Р.С., пострадалият Цв.Х. се качил на платото  притеснен, тъй  като  отношенията  му  с  приятелката  му не били добри.

При  палатката  им  св.Б.В.  уведомила  пострадалия  Ц., че  скоро  си  тръгвали  с  приятелката  си Д. за **, а оттам се прибирала в **, след което двете момичета започнали да прибират багажа си. Пострадалият  Цв.Х. хванал  св.Б.В. за китката и се опитал да я спре с думите: „Не  излизай, другите  хора  ще  си  помислят, че  съм  те  изгонил!”, които и прозвучали „тъпо и алкохолно”. Като видял, че момичетата си прибрали багажа и  се  канели да тръгват, пострадалият Х. предложил на св.В. да  вземе  палатката  му, но малко след това  сам започнал да я сгъва. Св.Б.В. преценила, че поведението на Ц. Х. било продиктувано от приетия алкохол, тъй като той не говорел ясно. След това пострадалият Цв.Х. тръгнал  нанякъде, като  дори  не  се  сбогувал със св.В., а  тя  с  приятелката  си  Д.  напуснали  лагера, излезли  на  пътя  и  взели  кола  на  автостоп.

Скоро  след това, пострадалият Цв.Х. се върнал към палатката си, носейки  в  ръка  бутилката  от  мастика, която  вече  била  полупразна. Пътят му минавал покрай палатката на подс.И.П., до която имало направена тента, а под нея седели момчета и момичета от неговата компания, слушали музика и според  едни - закусвали, а според други - обядвали, в зависимост от това  кой  кога бил станал от сън. Времето било много топло, и поради това всички били облечени  спортно, а  с  оглед  на  това, че  теренът  бил  неравен, покрит с камъни и растителност, обути в  спортни  обувки, като  кецове  и  гуменки.

Докато приближавал компанията, пострадалият Цв.Х. още преживявал  раздялата  със  св.Б.В., като  бил  разочарован, озлобен  и  още  - преуморен  от  безсъние, гладен, прегрял  и  превъзбуден  от  алкохола. От далеч той започнал да псува и да говори на висок глас: „Нещастници, боклуци, скапаняци”. След това седнал за кратко до палатката си, но в един момент хвърлил  по  компанията  на  подс.П.  празна  бутилка  от  минерална вода. Тъй  като  никой  не  му  обърнал  внимание, пострадалият  Цв.Х.  взел  един камък и го хвърлил в посока отново на седящите момичета и момчета. Камъкът паднал в близост до тях и момчетата от компанията се изненадали, като станали и започнали да се оглеждат за човека, който хвърлял предмети по тях. Тогава пострадалият Цв.Х. казал: „Аз, бе! Какво стана - много ли сте големи?”, напсувал  и  станал, като тръгнал към компанията с видимото намерение  да  се  кара. Ето  защо, подсъдимите  И.П.,  В.Г. и св.Х.  П.  го  попитали  „защо  хвърля  камъни  и  какъв му е проблема?”. В  отговор  пострадалият  Цв.Х.  ги  напсувал  и  те  с  ръце  го  избутали  назад до палатката му. За момент пострадалият Х. се успокоил и замълчал като видял, че срещу него са трима души. Мъжете го оставили до палатката  му  и  се оттеглили до тентата си, но след няколко минути, пострадалият  Цв.Х.  отново  започнал  да  вика  и  да  обижда  компанията, с  думите  „какви  били  те, че  да  му  казват  какво  да  прави, че  щял  да  ги убие, да  ги  запали”  и  пак  се  насочил  към  тях.

В  същото време св.К.Й., който бил в палатката си на около  5 метра  от  тентата,  чул  започналия  спор, излязъл  от  палатката  си  и видял  пострадалия  Цв.Х., за  което  свидетелства  така: „Излязох  и  тогава видях  Ц. - пиян и неадекватен, да прави скандал …Един човек във видимо  нетрезво  състояние, по-зле от видимо пиян човек, изморен, прегрял може би, беше по обяд, топло беше… Видях, че просто едвам се държеше на краката  си, но  въпреки  всичко  продължаваше  да  обижда всеки, който виждаше – „ще ви запаля, ще ви нараня, ще ви изгоня, ще ви избия”, нещо от този род. Казваше  тези  думи  към  всеки, на  който му попадне. Разбрах, че той не си търси конкретен виновник, а всички сме му виновни.”. Ето защо, той заедно със св.Х.П. и други момчета от компанията на подс.И.П. тръгнали да  омиротворяват  пострадалия  Ц. Х., като  го  хванали  с  ръце, заставали  на  пътя  му и го бутали настрани. Но пострадалият Х. успявал да се промуши през тях и тогава, седящите под тентата, видимо се изнервили, като  подс.И.  П.  станал от мястото си и се изправил срещу него. Така  двамата  се  сдърпали, като  си  разменили  удари  с  ръце, но  помежду  им застанал св.Х.П., а подс.В.Г. избутал пострадалия Цв.Х.  към  неговата  палатка. Пострадалият  Цв.Х. продължавал да вика  и  да  обижда  компанията, като  нарекъл  подс.В.Г.  „шибаняк”.

Пострадалият  Цв.Х.  ставал  все  по-агресивен. Той  се  навел, взел един голям камък от земята колкото ръка, и го хвърлил по подсъдимите П.  и  Г., като  камъкът  паднал  близо  до  тях. Ето  защо, за  втори път двамата подсъдими отново станали срещу пострадалия Х., който се насочил към подс.В.Г. в опит да го удари в лицето. Като видял това, подс.В.Г.  инстинктивно  се  обърнал  с  гръб, за  да  си  свали  очилата,  а подс.И.П.  се  хвърлил  срещу  пострадалия  Х., като  го  хванал  с ръце   през  кръста  и  започнал  със  сила  да  го  бута  към  палатката  му. Другите  момчета от компанията били около тях. Но колкото повече подс.И.П.  бутал  пострадалия  Х.  към  палатката му, толкова повече той озверявал, като плувнал в пот се дърпал, отскубвал се и крещял обиди. Тогава  подс.И.П.  хванал  ръцете  на  пострадалия  Х.  и  като го обездвижил, съборил го  на  земята, а  подс.В.Г.  му  хванал  краката, за  да  не  рита. Така  скопчени, те  престояли  около  5 – 6 минути. За това св.К.Й.  сочи, че  пострадалият  бил  вече  видимо  изморен, било  му  тежко  и искал  да си полегне. Било август месец, лято, слънце, употреба на алкохол, както и факта, че човека бил 30 кг. и с много проблеми. Обидите  му  били  от  всякакви  разнообразия, но не били насочени конкретно към някого. След като обездвижения пострадал притихнал, другите момчета изправили подсъдимите и него, като ги разделили, а св.Хр.П. извикал на приятелите  си  да  пуснат  пострадалия, за  да  „миряса”  и  успял  да  го  избута  отново  до  палатката  му.

Недоволен от отблъскването си, след няколко минути Ц. Х. се насочил отново към тентата, където седели подсъдимите  и се хвърлил  върху  палатката, която споделяли св.А.М. и св.И.В., която  в  това  време  била  празна. Падайки  върху  нея, постр. Цв. Х. счупил една рейка и поради това, за трети път подсъдимите И.П., В.Г.  и  св.Хр.П. се нахвърлили върху него, като го хванали и започнали да го бутат, за да го изтласкат оттам. Но тъй като Цв.Х. се съпротивлявал, те го съборили на земята, сборичкали се с него и така си разменили  удари. Подс.В.Г. блъснал към земята и ритнал с крак в задните  части  лежащия  на  земята  пострадал Цв.Х., а подс.И.П. му  хванал  ръцете  да  не буйства, като св.Хр.П. му помагал. Но пострадалият Цв.Х. успял да стане, като продължавайки да вика срещу двамата  подсъдими, замахнал  и  към  св.А.М., която  била  наблизо, но  не  успял  да я удари. В същия момент  подсъдимите И.П. и В.Г.  и  св.Хр.П. отново се нахвърлили срещу него, като с удари, бутане  и  дърпане  успели  да  го  отдалечат  на  около  4 - 5м. от тях. Някой казал, че  ще  е  добре  да  извикат  полиция  и  свидетелките  А. М.  и  Т.М.  тръгнали  към  вишката  на  полицаите.

Разочарован, унизен и обиден, неприемайки, че  е отблъснат за пореден  път, постр. Цв.Х.  станал  от  мястото  си  и  отново  се  насочил към  компанията  на  подсъдимите. Той  хвърлил по тях плик с храна и във въздуха полетели хляб и сирене. В този момент, за четвърти път подсъдимите И.П. и В.Г. и св.Хр.П., както и други от тяхната компания, скочили срещу пострадалия Цв.Х.. Подсъдимият И.П. пръв се втурнал към него, хванал го през кръста и силно го блъснал на земята, като двамата се  сбили. И.П. нанасял удари с ръце в главата и тялото на пострадалия  който  се  защитавал. В  същото  време  и  подс.В.Г., обут  с гуменки,  започнал  да  рита  падналия пострадал Х. в тялото - корема, гърба  и  още където намери. А св.Хр.П.  също  го  ритнал  един–два  пъти, но  бързо  се  изтеглил  настрани. Когато  подс.И.П., обут  с  кецове, успял да  се  изправи, силно  и  с  яд, ритнал  с  крак  главата на пострадалия Цв.Х.  и  от  носа  му  потекла  кръв. Той  се  предпазвал  с  ръце  и  се извивал  под  ритниците  на  двамата  подсъдими, които  продължили  да го ритат, където  намерят – в  главата  и  навсякъде  по  тялото, като  си  сменяли  местата, за  да  им  е по-удобно. Понасяйки ударите на двамата и предпазвайки  се  с  ръце, пострадалият Цв.Х. се гърчел на земята, говорейки откъслечно се претърколил няколко метра в посока на палатката си. Според показанията на св.Хр.П.  дадени  в  17:30ч. на 30.08.2011г., прочетени  в  съдебна  зала, целта на момчетата била с ритници да „закарат” пострадалия до палатката му, която  била  на  7-8 метра  от  тях. Веднъж  или  два  пъти  пострадалият  се опитал  да стане, но биещите го подсъдими И.П. и В.Г.  го  сваляли  на  земята  с  крака. Така, пострадалия Цв.Х. бил „заведен” до своята палатка и превит от болка, останал да се търкаля на земята, а подсъдимите  И.П.  и  В.Г.  като  видели, че  той  не станал повече, се  оттеглили  към  тентата  си.

След  около  половин час св.А.М. и св.Т.М. се върнали  на  мястото  придружени  от  полицейските  служители  св.Ц.  Ц. и св.Н.М.. С  пристигането  си  полицаите  видели, според показанията на св.М. разпъната една голяма тента в дясно на пътя и малко по-навътре имало една палатка, която била съборена, а в нея лежало момче. Момичетата казали, че  момчето  което  лежи  в  палатката  е  събаряло  техните  палатките  и ги  е  целило  с  камъни  или  някакви  други  предмети. Никой  нищо  не  казал, че е имало побой. Били само двете момичета които ги извикали и към 4 или 5 момчета, но не били превъзбудени. Дори първоначално те не искали да обясняват  какво  се  е  случило, не  им  се говорело, но после казали, че момчето  е  съборило  палатката, целило  ги  с  предмети, но  са  се  оправили  помежду  си, били познати, приятели и го били сложили да си легне. Буквалните им  думи  били, че  са  го  сложили  да  си легне да спи - „Ние решихме  проблема. Сложихме  го  да  легне.”. А  Св.Ц.  свидетелства, че около  15:00ч.  при  тях  дошли  две  момичета  които  им  съобщили, че  едно момче  ги  е  закачало, притеснявало  ги  е  и, че  искали  съдействие  от  тях. Било  на  29.08.2011г.  около  15:00ч.  като е категоричен, че било около този час, понеже като се прибрал вечерта в къщи, си нахвърлил някои записки само за него. При пристигане  на  мястото  забелязал, че има две палатки, едната по- малка, другата  по-голяма  и  точно  до  самите  палатки  имало  опъната  тента. Под  тентата свирела музика, а 4-5 момчета играели под нея. Двамата подсъдими  били  между  момчетата  които  играели  под  тентата. Танцували  под  такта  на музиката и играели техните си специфични танци. Компанията  била  весела, пиели  си, играели, но  не  били  видимо  пияни. Св.Ц. попитал момичетата къде е момчето което ги е притеснявало, те се огледали  и  му го показали. Някъде  на  около 10 метра  от  тази  тента  забелязал  едно  момче  да  лежи  на  тревата  и  на  2-3м.  от  него  палатка, която  не  била  опъната  като  другите, а била съборена. Момичетата казали, че това  било момчето което ги притеснявало. Отишъл  при  него  и  видял, че  спи. Побутнал  го  7-8 пъти, докато  в  един момент се отърсил, надигнал се, напсувал го и се изсекнал. Имало малко кръв под носа, като кръвта била засъхнала. Момчето останало седнало, като си сложило ръцете на колената. Ц. опитал да му  се  представи  и  да  му  поиска  документи  за  самоличност, за  да  установи  самоличността  му. Момчето обаче  въобще  не  реагирало, все  едно  не  бил  там. Нещо  си  мърморело, псувало  и  показвало  нещо  в  посока  към  палатките. Още  веднъж  се  опитал да  поиска  документите  му  за  самоличност, но  той  го  напсувал  още  веднъж, станал  и  залитайки  тръгнал  към  съборената  палатка, която  явно била неговата  палатка. Момчето  стигнало  до  палатката, завряло  си  главата  вътре, а  с  другата  й  част  се  завило  и  отново  заспало. Св.Ц. попитал момчетата от къде е тази кръв по това момче. Те казали, че най-вероятно се  е  самонаранил, понеже като бил до неговата палатка скочил  отгоре  й  като  я  съборил  цялата  и  явно  от там се е самонаранил. След като момчето си легнало, св.Ц.  казал  на  компанията, че  ще  бъдат  на  същото  място  и  ако  се  налага  да  им  се  обадят отново, след  което  двамата  полицаи  се  върнали на  вишката. Ц.  преценил, че  момчето  като  поспи  няколко  часа  няма  да се държи по този начин. Младежите  под  тентата  видимо  не  били  пияни. Разговаряли  си  нормално и никой  нищо  не  казал  за  бой.

Около десет минути след тръгването на полицейските служители, пострадалият Цв.Х. станал, започнал хаотично да си събира вещите и палатката  и  клатушкайки  се, тръгнал  към  сцените. Компанията на подсъдимите, както  и  свидетелите  Хр.П., К.Й. и  Ани М., го проследили с поглед, докато той не се изгубил сред камионите, като се олюлявал  и  падал  няколко  пъти, сочейки  с  ръце  към  тях.

В близост до една от сцените, постр. Цв.Х. припаднал и бил намерен в безпомощно състояние от френски гражданин, който в 16:09ч., телефонирал  на  номер  112. С  оглед  на  факта, че  този  френски  гражданин  не се е представил, същият останал неизвестен за разследването. Случайно преминаващия покрай мястото св.А.Р. като видял, че пострадалият Цв.Х. е паднал и неконтактен, също преценил нуждата от помощ, като  в  16:17 часа, телефонирал  на  номер  112.

На местопроизшествието пристигнал екип на Спешна помощ – **. Дежурният лекар св. д-р В.М. свидетелства, че пострадалия Цв.Х.  бил  в  безсъзнание, легнал  изцяло  по  гръб, с  прибрани  до  тялото  ръце  и  крака, с  изпъната  шия; облечен  с  къси, тъмни  шорти  и  гол  до  кръста; едното  му  бедро  било  черно  от  горе  до  долу, до  коляното  от  нещо  като  туш  или  мастило; нямал  видими  наранявания  и  синини, нито  по  лицето, нито по  ръцете  и  краката, но  бил  в  кома  и  без  никакви  рефлекси. Тя  го  огледала за счупвания на крайниците  и по най-бързия начин го качили в линейката, като включила кислород  и система с „Манитол”, за да се намали отокът на мозъка. Първоначално пациентът бил отведен в ЦСМП - **, а след това, в 18:30 часа в ЦСМП – **. По пътя за гр.** в линейката, от устата на пострадалия Цв.Х. започнала да излиза секреция - бяла, пенеста и слузеста, която  постепенно  се  засилила, поради което св. д-р М. започнала за аспирира през цялото време, докато  го  предала  на  екипа  в  ЦСМП – гр.**. На  колегите  си  д-р М.  обяснила, че  пострадалият  бил  намерен  в това състояние  както  и, че  не  му  била  взета  алкохолна  проба, защото  за  да  можела  да  си  направи  впечатление  дали  един  човек  е  пиян, той  трябвало  да  е  контактен, а  в  случая  момчето  не  било.

В МБАЛ - ** на пострадалия Цв.Х. бил направен скенер, медицински изследвания и му била взета кръвна проба. След преценка на лекуващия  екип, в 23:30 часа той бил приведен в МБАЛ „Св.А.” – **, където  по спешност  от 01:15часа до 04:00часа на 30.08.2011г. му била направена неврохирургична операция. Хирурзите отстранили хематом под твърдата мозъчна обвивка на пострадалия Цв.Х., но въпреки положените медицински грижи, и без да дойде в съзнание, на 08.09.2011г., в 09:00часа, Цветимир  Х.  починал.

От изготвените на досъдебното производство експертизи, приети от съда  се  установява  следното:

1. Според протокол  № 1240/01.09.2011г.  за  Химическа  експертиза /том 1  стр.137 д.п./ за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо  вещество, в  кръвта  на  пострадалия  Ц.  М.  Х.  са били  установени  0,28 промила алкохол към момента на вземане на кръвната проба  в  20,00ч.  на  29.08.2011г.  в  МБАЛ - **. А  съгласно  заключението  на  изготвената  Съдебно - химическа  експертиза  №  I–39/2011г.  /том 2  стр.159-160 д.п./  в  пробата  кръв  се  установили  наличие  на  следи  от  метамфетамини  и  марихуана.

2. Изготвената Съдебно-медицинска експертиза № 169/2011г. / т.2 стр.140 - 146 д.п./ (КСМЕ)  установила  следните  телесни  увреждания  по  трупа на  Ц.  М.  Х.: контузии  на  мозъка  в  лява  слепоочна  област, лява тилна област, контузия на мозъчният ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, състояние след трепанация на черепа и евакуация на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, вторични  следтравмени  изменения в областта  на  мозъчните ядра, оток  на мозъка, кръвонасядания на меките  черепни  обвивки, контузия  на  десния  бял  дроб, счупвания  на  5-то и 6-то десни и на 8-мо ляво ребра, двустранна огнищна  бронхопневмония, оток  на  белите дробове, кръвонасядания и ожулвания по лицето, тялото и крайниците, тубулна и гломерулна некроза, мускатов черен дроб, начална дребнокапчеста мастна дегенерация на черния дроб, състояние след ендотрахеална интубация, инжекционни  бодове  от  медицински  манипулации  на  обичайните  места.

Ето  защо, вещите лица достигнали до извода, че причина за смъртта на  Цв.Х.  е  черепно-мозъчна  травма, изразяваща  се  в контузии на мозъка в лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на мозъчният ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. За  настъпването  на  смъртта имала значение и развилата се двустранна огнищна бронхопневмония, в причинно-следствена връзка с контузията на десния бял дроб и продължителното залежаване. Експертите заключили, че травматичните  увреждания  били  в  резултат  от  множество  удари с или върху твърди тъпи предмети. Черепно - мозъчната травма била резултат  на  удари  с  или  върху  твърди  тъпи предмети, реализирани в областта  на  дясното  слепоочие, дясната  очница, дясната  теменно - тилна област и лява теменна област на главата, вкл. от удари с ритници и юмруци. Счупванията на ребра двустранно и контузията на десния бял дроб били резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети със сравнително ограничена площ на удрящата повърхност, вкл. удари с ритници и юмруци реализирани  в  областта  на  гръдния  кош. Кръвонасяданията  и  ожулванията по  задната  повърхност  на  двете  лакътни  стави  били  в  резултат  на удари и  тангенциално  действие  /триене/  с  или  върху  твърди  тъпи  предмети  с подчертан  ръб  или  груба  повърхност  и  биха  могли  да  се  получат  при падане  и удари в подлежащата настилка или околни предмети. Кръвонасяданията по задната повърхност на дясната предмишница и дясната  гривнена  става  били в  резултати  на  удари  с  или  върху  твърди тъпи предмети с ограничена удряща повърхност, вкл. ритници и юмруци и носят характеристиката на т.нар. „защитни наранявания". Множеството пръснати  линейни  и  точковидни  ожулвания  по  горните  и  долни  крайници  били  резултат  от  тангенциално  действие  /триене/  с  или върху твърди тъпи предмети  с  подчертан  ръб  или  връх, вкл. клонки, храсти  и  др. Всички  описани от  експертите травматични увреждания били прижизнени. Експертите установили, че била налице пряка причинно-следствена връзка между травматичните  увреждания и настъпването на смъртта. Поради множеството травматични увреждания, ангажиращи множество анатомични области  на  главата, тялото и крайниците, експертите не могли по медицински път да определят с категоричност положението, в което се е намирал пострадалия, в  момента  на  получаване  на  травмите.

Вещите лица заключили още, че след получаване на травматичните увреждания, през т.нар. „светъл период" на черепно-мозъчната травма, пострадалият  Цв.Х.  би  могъл  да  се  придвижва, да  говори, да  възприема  околната  действителност. Установеното  съдържание  на 0,28 промила етилов  алкохол  в  кръвта  му  /взета  на  29.08.2011г.  в 20,00ч./ свидетелства, че  той  бил  употребил  алкохол в предходните часове, без към този  момент  да  е  бил  алкохолно  повлиян.

3. Според заключението на Съдебно-медицинската експертиза  № 1а /2012г. /том 2  стр.227-247 д.п./, при  аутопсията  на Ц. М.Х. била  установена  съчетана травма: черепно-мозъчна травма с контузии на мозъка  в  лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, състояние след трепанация на черепа и евакуация на кръвоизлива  под  твърдата  мозъчна  обвивка, вторични следтравмени изменения  в  областта  на  мозъчните  ядра, оток  на  мозъка, кръвонасядания на  меките  черепни  обвивки; контузия  на  гръдния  кош, счупвания  на  5-то  и 6-то десни и на 8-мо ляво ребра, контузия на десен бял дроб, двустрА.огнищна бронхопневмония, оток на белите дробове; кръвонасядания и ожулвания по лицето, тялото и крайниците. Установени били и болестни усложнения, като  пряка  последица  от  травмите.

Така, експертите  достигнали  до  извода, че  най – тежка  била  черепно-мозъчната травма с контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив под  твърдата  мозъчна  обвивка  и  под  меките  мозъчни  обвивки. Тези увреждания  са  обусловили  постоянно  общо  разстройство  на  здравето, опасно за живота. Тази опасност за живота се е реализирала въпреки приложената високоспециализирана  медицинска  помощ. По  главата, тялото  и  крайниците  на  пострадалия  били  нанесени  множество  удари, като  най-сериозни били тези, в  областта  на  главата. Именно  ударите  в  областта  на  главата,  в своята съвкупност са причинили много тежка и опасна за живота черепно-мозъчна травма - уврежданията по мозъка и мозъчните обвивки, и вътречерепните кръвоизливи, които непосредствено са довели до настъпването на смъртта. Ударите, съобразно кръвонасяданията по главата, били  не  по-малко от четири, нанесени  в  лява  теменно-тилна  област, в  дясна  теменно-тилна  област, в дясна слепоочна област и около дясна очница. В тези области имало добре изразени  кръвонасядания  на кожата и подлежащите меки тъкани, което показало, че всеки от нанесените там удари бил със значителна  сила. Експертизата  не  могла  да  прецени  по  медицински  път  кои от ударите били най-силни - основно  травматиращи, т.к.  тяхното действие в случая  било  сумарно  и  от  кого  били  нанесени.

Всички механични увреждания по главата, тялото и крайниците на пострадалия били получени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи  предмети  и  било  възможно  да  са причинени при удари с юмруци, ритници, при дърпане и събаряне върху земната повърхност, вкл. и падане от собствен ръст поради залитане, търкаляне и други. Експертизата не могла да направи строго диференциране, но приела, че от медицинска  гледна точка можело  да  се  твърди, че  ударите  причинили  смъртта, били  нанесени  с  по-голяма  сила  и  били  в  такива  области, че  не  можели  да  се  обяснят  с  падане  от  собствен  ръст. Експертите намерили, че медицинските  заключения били  изцяло  в  унисон  със свидетелските  показания, както  и, че  било  напълно  възможно, получените  увреждания  да  бъдат  причинени  от  удари, в  това  число такива удари и  по  този  начин, както  било описано в протоколите за разпит  на  подсъдимите.

Експертите заявили и, че силата на нанесените удари била значителна. Такива  удари  можело  да  бъдат  нанесени  с  ръце  и  крака  и  се  определяли както от енергията на удрящия, така и от емоционалната мотивация за това. Според  обясненията  на  подсъдимите  и  свидетелските  показания, инцидентът бил  на  няколко  етапа  /три-четири/, като  последният бил най-тежък. Посоката на ударите била различна - отпред, отзад и странично, в динамиката на събитието. По медицински път не би могло да се определи последователността на нанасянето  на  ударите. Около  час-час  и  половина след побоя, при пристигането на лекаря от Спешния екип, пострадалият бил в пълна мозъчна кома, което било регистрирано. Според експертите, по време на получаване на травмите  пострадалият би могъл да бъде в различно положение - както прав, така и легнал. От показанията на свидетелите било видно, че той бил легнал, което  било  напълно  възможно  от  медицинска  гледна точка, с оглед получените травматични увреждания. Експертите приели, че в областта на главата били нанесени не по-малко от четири отделни удара. По тялото и крайниците  били  нанесени  поне  пет-шест  удара, имайки предвид двустранните счупвания на ребра, контузията на белите дробове и кръвонасяданията по горните крайници. Този извод се подкрепял и от показанията на свидетелите. Установено било още, че част от уврежданията по крайниците, най-вече ожулванията, били причинени при удари, нанесени с тангенциално действие на твърди тъпи предмети под ъгъл или при падане и удряне върху различни предмети на земната повърхност. Съобразявайки тежестта на получената черепно-мозъчна  травма, експертизата приела, че  тази  травма  не  е  последица  от падане от собствен ръст, а от нанесени по-тежки травми от чужда сила. Травмите  по  гръдния  кош, където  подлежащо  били  счупени едно и две съседни  ребра  в  ляво  и  в  дясно, също  по-вероятно  били  резултат  от отделни  удари  от  предмет  с  ограничена  удряща  повърхност.

Според експертите на 29.08.2011г. в 20:00часа, била взета кръв от пострадалия  Ц.  Х.  и  по газхроматографския метод било установено наличие  на  0,28 промила  етилов алкохол в кръвта му, ведно с метамфетамини и марихуана. Но предвид това, че според наличните данни инцидентът  бил  поне  три - четири  часа  преди  вземане  на  кръвните  проби  и ако  се  приемело, че  алкохолната  концентрация  спадала  с  около  0,15 промила на  час, то  към  момента  на  инцидента  пострадалият  Цв.Х.  бил  с  около 0,88  промила  етилов  алкохол  в  кръвта. Тази  концентрация  съответствала на  лека  степен  на  алкохолно  опиване  или  отговаряла  на  употребата  на  около  100-150мл. концентриран алкохол /ракия, мастика, водка/. Вещите лица изтъкнали, че  комбинацията  от  въздействието  на  метамфетамини  с  марихуана  и  алкохол  би  могла  да обясни неадекватното и агресивно поведение  на  пострадалия  Цв.Х.  в  случай, че  такова  е  било  налице.

Вещите  лица  направили и заключение, че на пострадалия била оказана своевременна медицинска помощ от първоначалното обаждане на тел.112, приемането  му  в  болницата  в  гр.**  до  привеждането  му  в МБАЛ  „Св.А.”- гр.**. От  съдебномедицинска  гледна  точка  лечението  му в двете болнични заведения било адекватно и в пълен обем. Но черепно-мозъчната  травма  била  много  тежка, развили  са се и възпалителни усложнения в белите дробове и остра бъбречна недостатъчност, които не са могли да бъдат преодолени и смъртният изход не би могъл да бъде избегнат поради  тежестта  на  травмите.

4. По  искане  на  подс.В.  Г., от  офталмолог била изготвена и  Съдебно-медицинската  експертиза от 12.11.2012г., /том 4 стр.465-466 д.п./, чрез която било установено, че към момента на извършване на деянието (29.08.2011г.), същият  имал  късогледство  и  късоглед  астигматизъм, нарастващо  с  възрастта, поради  което  носел  очила  от  детството  си. Вещото лице  посочило, че  към  датата  на  прегледа (12.11.2012г.), късогледството  било във  висока степен, а именно -7,5 диоптъра сфера, и - 2,5 цилиндъра на 19 градуса на дясното око и -6,26 диоптъра сфера и -1,75 цилиндъра на лявото око. Тези стойности били налице и към датата на деянието, т.к. късогледството нараствало до около двадесетата година от живота, след което не настъпвали драстични  промени. По информация на освидетелствания, той носил корекционни  очила  от – 3 диоптъра  сфера  и -2,75 диоптъра сфера, които вещото  лице  приело, че били със значително по-нисък диоптър от необходимото, счупени  при  деянието, но  към  датата  на  прегледа носел очила с - 4,5 диоптъра сфера. Според експерта по време на деянието, зрението на В.Г.  било  значително  по-ниско, поради  носените  корекционни  очила  по  негов  избор  (-2,75  и  - 3 диоптъра  сфера). Описаният механизъм в обясненията  му, че  по  време  на  деянието  снел  очилата, за  да  не  се  счупят и че държал краката на пострадалия, като  пазил  главата си от буйството му, намира обяснение в това, че обикновено така рефлекторно постъпвали хората, носещи очила. След сваляне на очилата зрението на обвиняемия било по-лошо, но  обхващало  непосредствената близост. И накрая, математическата стойност на късогледството при подс.В.Г. не се била променила за времето от инцидента  до  момента  на  прегледа, но  избора на диоптрична корекция, зависел  от  волята  на  пациента.

5. По искане на подс.И.П. била изготвена и Съдебно психиатричната и психологична експертиза /том 4, стр.439 - 441 д.п./, която заключила, че  към  датата  на  извършване  на  деянието (29.08.2011г.) същият  не е бил в състояние на физиологичен афект. Подс.И.П.  бил психично  здрав  и  е  могъл  да разбира свойството и значението на  извършеното  от  него  и  да  ръководи  постъпките  си.

Съдебно психиатричната и психологична експертиза /т.4, стр.452-454 д.п./  била  извършена  и  по  отношение  на  подс.В.  Г., изготвена по искане на защитата му, чието заключение било идентично - към датата на извършване на деянието (29.08.2011г.) същият не бил в състояние на физиологичен  афект. Подс.В.Г.  бил  психично здрав и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките  си.

Изготвените по време на воденото съдебното производство експертизи, приети  от  решаващия  съд, установяват  следното:

1. Комисийна съдебно-медицинска експертиза №117/13г., изготвена от доц. д-р П.Л., доц. д-р Й.П. и д-р В.Ц. / т.2 л.395-402 н.о.х.д./, досежно спазването на добрата медицинска практика при лечението на пострадалия, заключила, че оказаната медицинска помощ на пострадалия по всички звена на веригата на извънболнична и болнична помощ / действията на БНМП – **, лекарите в МБАЛ – ** и „Св.А.” – **/ са били адекватни и навременни, съответстващи на медицинските стандарти. Изтеклото време, в конкретния случай, не било решаващо за крайния изход, който бил определен от тежестта на мозъчните увреждания и особено от наличието на кръвоизлив в мозъчния ствол. Поставените диагнози в болничните заведения били точни и правилни, оперативните действия били извършени в спешен ред, всички действия на медицински екипи били своевременни и професионални. Лечебните мероприятия били съобразени и са отговаряли на промените в състоянието на пациента. При постъпването, пострадалия бил с тежко нарушение на  жизнените функции. Травмите са били тежки, със засягане на дълбоки мозъчни структури, което предполагало неблагоприятна диагноза. Настъпилите усложнения  в  хода  на лечението, които са в причинна връзка с основните травми /черепномозъчна и гръдна/ са направили състоянието на пациента невъзвратимо, независимо от медицинските действия. Извършената операция била  осъществена  по  стандартите  за  добра  медицинска практика. Настъпилите усложнения /полиорганна недостатъчност/ в хода на лечението били в пряка причинна връзка с  основните  травми  /ЧМТ  травма  и  гръдна  травма/.

В съдебно заседание от 14.11.2013г. вещото лице – неврохирург при УМБАЛ – ** д-р Й.П. свидетелства, че при лечението на пострадалия Цв.Х. са надхвърлени всички национални и европейски стандарти по медицина  и  лекарите  са  следвали  една  линия  на  хуманност. Експертът излага, че на  практика  в  Западна  Европа  пациенти, в  такова  тежко  състояние, вече се обсъждали като потенциални донори  и  категорично  заявява, че  колегите му са положили неимоверни усилия, направили  са  дори  невъзможното, но  „нещата  са  били  в  много  напреднал  стадий  още  в  **”. Не  можело  да се каже, че е имало забавяне – навсякъде по веригата е свършена работа, която  е  трябвало  да  бъде  свършена, но  не  е  имало  никакъв  шанс  пациента да  бъде  спасен, тъй  като  още  в  ** нещата са били  изключително  тежки. Не само хематома, а ставало дума за комплексна тежка травма на цялото тяло. Тези стойности на алкохола - 0,28 промила нямали отношение към протичането  на ЧМТ и последствията от нея. В този случай, наличието на алкохол не е заблудило лекарите. Вещите лица са категорични, че лекарите в гр.** правилно  са  преценили, че  става  дума  за  много  тежка  травма  с  нарушение на функциите и правилно са преценили, че ще е по-добре пострадалият да бъде транспортиран в Университетска болница гр.** за провеждане на цялостно лечение, тъй като интервенцията е само една малка част от цялостното лечение на болния. И в гр.** и в гр.** са били извършвани изследвания и манипулации и след това е транспортиран в гр.**. Навсякъде е била свършена работа, която е трябвало да бъде свършена и не може да бъде казано, че това е било забавяне. Пострадалият е бил транспортиран в най-близкото лечебно заведение по всички стандарти на Министерството на здравеопазването, за да може да бъде  диагностично  уточнен и да се започне адекватно лечение. Не  са  забавени  нещата – със самото преливане на първата банка, със започване на изкуствено дишане вече е започнало лечението. До оперативна намеса  в  гр.**  се  е  стигнало  на  фона  на  интензивни  грижи, на потенциала на клиниката не само по неврохирургия, но и на клиниката по реанимация и анестезиология, както и потенциала на всички университетски клиники които са разположени там. След като са диагностично установени какви са травмите, лекарите правилно са преценили, че комплексното лечение на болния  ще  е  най-добре  да  бъде  проведено  в Университетска болница **. В  гр.**  също  не  е  забавен  случая  защото  своевременно  е  направено всичко  и  няма  разлика  в  диагностично  уточнените  неща  в  ** и **. Не  е пропуснато  нищо от лекарите  и  в  **  и  в  **, но  всичко това  /рентгенографии, скенер, кръвни  изследвания  и  т.н./  е  изисквало  време    

2. Комисийна съдебномедицинска и съдебна психолого-психиатрична  експертиза  по  материали  от  съдебно  дело от 25.02.2014г. /т.2 л.490 – 524 н.о.х.д./, изготвена  от доц. д-р П.Л., токсиколог доц. д-р Е.Б., психиатър д-р Л.Т. и кл. психолог  А.И. *** установява, че  посмъртно  освидетелствания  Цв.Х.  много  вероятно  е бил с налудно разстройство, възникнало остро след комбинирана употреба на метамфетамини, марихуана и алкохол; с груби агресивни прояви - вербални и физически, с нарушена адаптация и изразена абнормност; с непредсказуеми и ирационални изблиците на гняв, без възможност за адекватен контрол над импулсите; напосоки, хаотични. И още, че поведението му било психотично мотивирано. В деня на инцидента Цв.Х. демонстрирал поведение, несъответно  на  обичайното  за  собствената  личност, неприемливо  за  околните и неотговарящо на критериите за нормалност и адекватност. В съдебно заседание от  10.03.2014г. вещите  лица заявяват, че са изготвили психологически портрет на Ц. Х., който го характеризира като художествена личност без агресивни  прояви  в  миналото  и  при  употреба  на  алкохол, както  и  с  данни, че е употребявал канабиноиди. Химическата експертиза доказва следи от марихуана и метамфетамини. Поведението на Цв.Х. надхвърляло рамките на пияния човек, било дезорганизирано, без връзка с факторите на средата, експониран в сетивни измами, параноидно е тълкувал факти и събития, а агресията му била безспорна и не целенасочена. Според в.л., Цв.Х. е отключил  постпсихотично  разстройство, като допринасящи фактори за него могат  да  бъдат  марихуаната  в  комбинация  с  алкохол, метамфетамините  или и трите заедно. Вещите лица са категорични, че поведението на Цв.Х. е било неадекватно, психотично мотивирано и автохонно, т.е. откъснато без  връзка  с  реалността. Цв.Х.  е  бил  с  трайна личностова дезориентация, в резултат  на личностната дисхармония, т.е. с личностно разстройство, като самите негови близки /брат му/ го определят като личност  със странни на моменти интереси. Искал е да живее здравословно в определени граници, в същото време е употребявал психоактивно вешество – марихуана. Околните не са разбирали поведението на Цв.Х.. Те са долавяли, че се случва нещо, виждали са, че неговото поведение надминава рамките на човек който е в обикновено алкохолно опиване, т.е. пиян, търсели  са  някакви  рационални  решения  да  се  защитят  и  да  предотвратят  разрастване  на  конфликта. Ето защо в конкретния случай, това  дало  основание  на  експертите  да  приемат, че  Цв.Х.  е  бил  с  остро  възникнало  психотично  разстройство. В  заключение в.л. правят извода, че психотично мотивираното поведение на Ц. Х. е резултат от приетите вещества, алкохол и опиати, емоционалния фактор свързан  с  приятелката  му, както  и  други  обстоятелства  като  телесна  маса /ниска/, глад, безсъние, силна  музика, промяна  на  мястото, дълго  пътуване  и  са  част  от  неговото  поведение.    

3. Задочна съдебна психолого - психиатрична експертиза от 17.02.2014г.  на  подс.И.П., изготвена  от  психиатър  д-р  Л.Т.  и кл. психолог А.И. *** (т.2 л.529 – 546 н.о.х.д.), намерила, че  към  момента  на  деянието, същият  не  е  бил  в състояние  на  обикновено, усложнено  или  патологично  алкохолно  опиване; не е бил в състояние на патологичен  афект; не  е  бил  в  състояние  на  физиологичен  афект; не  е  бил  в  състояние  на „ уплаха  и  смущение…”;  не  е  налице  и  „силно  раздразнение”;  могъл  е  да  разбира  свойството  и  значението  на  извършеното  от  него  и  да  ръководи постъпките си, както и правилно да възприема, запаметява и понастоящем  да  възпроизвежда  факти  и  събития  от  значение  за  настоящото  наказателно  производство  към  29.08.2011г..

Задочна  съдебна  психолого - психиатрична експертиза беше допусната  и  за  подс.В.  Г., изготвена от психиатър д-р Л.Т. и  кл. психолог  Анна И. *** (т.2 л.549 – 565 н.о.х.д.),  която заключава, че и този подсъдим, към момента на деянието не е бил в състояние  на  обикновено, усложнено  или  патологично  алкохолно  опиване; не е бил в състояние на патологичен афект; не е бил в състояние на физиологичен  афект; не  е  бил  в  състояние  на  „ уплаха  и смущение…”;  не е налице и „силно раздразнение”; могъл  е  да  разбира  свойството  и  значението  на  извършеното от  него и да ръководи постъпките си, както и правилно  да  възприема, запаметява  и  понастоящем  да  възпроизвежда факти  и  събития  от  значение  за  настоящото  наказателно  производство  към  29.08.2011г..

4. Комплексна техническа и преводаческа експертиза, изготвена от експерт на частна практика М.Н. и преводач от френски М.  А. (КТПЕ), заключава, че с тел.112 са проведени общо шест разговора, както  следва: от  мястото  на произшествието – два, първият в 16:19:10ч., а вторият в 16:22:15ч.; останалите разговори са към „Бърза помощ”, Полиция и последният в 17:43:30 /том 3, стр.278/. Първото телефонно  обаждане  било  регистрирано  на  29.08.2011г в 16:09часа /стр.284-287/  от  френски  говорящ  гражданин, съобщил  за  лице  в  безпомощно състояние и второто - на 29.08.2012г  в  16:17часа /стр.290/  от  св.А.  Р., съобщил  за  лице  в  безпомощно  състояние  и  посочил  мястото, където  то  се  намира.

От  писмо  изх. № 1097/07.09.2011г.  на  Дирекция  НС-112  МВР, РЦ 112 - ** /том 3 стр. 275 д.п./ се установява, че на 29.08.2011г., за периода 13:00 часа - 19:00 часа, в  РЦ 112 - **  са  постъпили  две  повиквания  за  инциденти  в  района  на  с.**, общ. **. Първото било регистрирано  в  16:09:19часа  като  инцидент  № *********  от  френско  говорящ гражданин, който не се представил, а второто - в 16:17:11часа и регистрирано като инцидент № ********* от св.А.Р., като сигналът бил обединен с този с № *********. От дирекцията, за нуждите на разследването, били  предоставени  аудио-записи  и  електронни  картони.

5. Допълнителна комплексна експертиза и протоколи № 26 от 15.09.2013г. и № 30 от 03.10.2013г., изготвени от експерт на частна практика М.Н. (т.2 л.406 – 422 н.о.х.д.), описали подробно номерата на телефоните  и  текста, който  се  съдържа  в  разговорите  между  „Бърза  помощ” и  полицията.  Експертът  пояснява, че  текста  „отдолу  на  плажа, под  скалите, там  където  е  било  технопартито, ще  изчакат  пристигането  на  екипа”  не е част  от  разговор, а  било  кратко  пояснение  в  електронния  фиш. Добавянето било по-скоро за по-голяма информация, т.е. това в нито един от разговорите  като текст не съществувало и е направено от оператора на тел.112, като  пояснение  в  електронния  фиш.

Вещото лице М.Н.  изяснява  още, че локацията на точките, посочени  с  „Х”  и  „У”  в  електронните  фишове  били  в  землището  на с.** общ.Крушари и с.** общ.**, които нямат нищо общо със с.**, общ.**. Допълнителната  информация  от  „Център 112”  показала, че  това са случайни точки и тези точки са записани във фиша като точки, в които се е намирал курсорът на мишката на компютъра в момента на създаването на записа, но  те  нямали нищо общо с координатите, откъдето е получен  сигнала. Според  експерта  локализация  на  обаждането  можело  да дадат  само  и  единствено  мобилните  оператори.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните доказателства, закрепени в гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимите И.П. и В.Г., които  са  били  дадени  в  основния  и  допълнителните  разпити, както  и  тези пред съда; показанията на свидетелите, които са били депозирани в хода на съдебното следствие, и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл.283 НПК чрез прочитане и приемане, показанията на св.Ани М. и св.Х.П., които са били дадени на досъдебното производство и  приобщени  чрез  прочитането  им  по  реда  на  чл.281  ал.4  във  вр.  с  ал.1  т.1  и  т.2  от НПК; писмените  доказателства  и  доказателствени  средства, имащи  значение  за  изхода  му, които  са  били  приобщени  в  съдебно заседание от 22.07.2014г. чрез  прочитането  им  по реда на чл.283 от НПК; писмени  веществени  доказателства; а  също  и  чрез  способите  за  събиране  и  проверка  на  доказателствения  материал, като  експертните  заключения, които са  приети  след  изслушването  на  вещите  лица  в  съдебно  заседание.

По отношение на свидетелските показания съдът прие, че те се подкрепят  напълно  от  събраните  в  досъдебното  производство  писмени  и гласни доказателства, както и от съдебните експертизи, приобщени по реда на чл.283 НПК. Тези доказателства от досъдебната и съдебната фаза на процеса, макар и да имат известни различия относно въпросите свързани с времето, алкохола, кръвната  проба, ритниците  и  сигналите на тел.112, не си противоречат и в пълна степен са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за предмета  на  доказване  по  смисъла  на  чл.102 от НПК, извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него, както и механизма  на  извършването  му  и  формата  на  вината, характера  и размера на  вредите, причинени  с  деянието и другите обстоятелства, които имат значение  за  отговорността  на  подсъдимите, включително  и относно  семейното и  имущественото  им  положение. По  реда  на  чл.281  ал.4  във  вр.  с  ал.1  т.1  и т.2 от НПК са приобщени чрез прочитане показанията на св.Х.П., дадени  от  него  в  качеството  му  на  свидетел  по  досъдебното  производство, тъй като съдът констатира, че първоначално е разпитан в друго процесуално качество, това  на  обвиняем  и  то  на  друго  основание, както  и  поради  факта, че  делото  в  тази  му  част  е  прекратено  и  същият  е  останал  само  в качеството на свидетел по делото, както и с оглед недопускане на съществени процесуални  нарушения, то  съдът  прочете  неговите  показания  дадени  от  него  като  свидетел  по  делото, на  които  даде  и  вяра.

Приетите по делото експертизи представляват годни за наказателния процес доказателства. Вещите лица по всички приети експертизи са изготвили заключенията  си  обективно, компетентно  и  безпристрастно, въз  основа  на пълен анализ на доказателствата по делото, а психолого - психиатричните експертизи - и въз основа на извършени освидетелствувания на подсъдимите. Заключенията  са  изготвени  от  компетентни  вещи лица в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма причини да се съмнява. Заключенията  са  достатъчно  обосновани  и  ясни, поради  което  са  кредитирани  от  съда  при  постановяване на  присъдата. Приетите  заключения на експертите в пълна степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване като механизма  на причинените  телесни  увреждания  и  причината  за  смъртта.

Така  визираните експертизи, еднозначно сочат наличие на 0,28 промила  алкохол  в  кръвта  на  пострадалия, респективно  0,88  промила  алкохол към момента на деянието; наличие на „следи” от марихуана и отрицателни  проби  за  други  наркотици; наличие  на  ЧМТ  (контузия  на  мозъка  и  субдурален  хематом)  и  на  гръдна  травма (двустранно счупени  ребра  и  контузия  на  бял  дроб).

Изяснено е още, че подс.В.Г. е късоглед от дете с около -7 диоптъра  късогледство, но  вижда  добре  наблизо, а  според  Комплексната СППЕ на вещи лица Р.Г. и К.К. и двамата подсъдими  са  вменяеми  и  не  са  били  в  състояние  на  „физиологичен  афект” към момента на деянието. Според заключението на изготвената по делото задочна СППЕ на подс.И.П., към момента на деянието той не е бил в състояние на обикновено, усложнено или патологично алкохолно опиване; не е бил в състояние на патологичен афект; не е бил в състояние на физиологичен афект; не е бил в състояние на „ уплаха и смущение”; не е налице и „силно раздразнение”; могъл  е  да  разбира  свойството  и  значението  на  извършеното и да ръководи постъпките си, както и правилно да възприема, запаметява и  понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за настоящото наказателно  производство. Също  според задочна СППЕ на подс.В.Г., към  момента  на  деянието и той не е бил  в  състояние на обикновено, усложнено или патологично алкохолно опиване; не е бил в състояние  на патологичен  афект; не  е  бил  в  състояние  на  физиологичен  афект; не  е  бил  в състояние на  „ уплаха  и  смущение”; не е налице и „силно раздразнение”; могъл  е  да  разбира  свойството  и  значението  на  извършеното  и  да  ръководи  постъпките  си, както  и  правилно  да  възприема, запаметява  и  понастоящем  да възпроизвежда  факти  и  събития  от  значение  за  настоящото  наказателно  производство.

 Категорично  установено  е  от  Комисийна  СМЕ  и  СПЕ  с  вещи  лица  д-р Л., д-р П. и д-р Ц., че е била спазена добрата медицинска практика  във  всички  звена  и  етапи  на  лечението, няма  забавяне, а диагнозата - своевременна  и правилно поставена, като лекарите са надминали националните и европейски медицински стандарти и са направили дори невъзможното. Комисийна СМЕ и СППЕ изготвена от вещи лица  д-р П.Л., токсиколог  д-р Е.Б., психиатър  д-р  Л.  Т.  и  кл. психолог  А.И. ***, са изяснили, че за освидетелствания  Цв.Х.  е много вероятно да е бил с налудно разстройство, възникнало остро след комбинирана  употреба  на  метамфетамини  /без  да  има  каквито  и  да  е  доказателства  за  това/, марихуана  и  алкохол; с груби агресивни прояви - вербални и физически, които обусловили нарушена адаптация и изразена абнормност; с непредсказуеми и ирационални изблици на гняв, без възможност за контрол над импулсите; като агресията била напосоки, хаотична, като  поведението  му  било  психотично  мотивирано.

Изяснено  чрез  СТЕ  е, че  с  телефон 112  са  били  проведени  общо шест разговора, като най-ранния е в 16:19:10ч, а последният - в 17:43:30ч. Посочено  е  било, че  сигналът  за  инцидента  е  приет  в  16:19:10ч, а  следващият - в 16:22:15ч., който  е  с  български  текст. Останалите  разговори  са от тел.112 към „Бърза помощ”, към полиция и два от местопроизшествието, първият в 16:19:10ч., а  вторият - 16:22:15ч.. В съдебно заседание от 24.06.2013г., на въпроса на представителя на прокуратурата  относно  малкото  несъответствие на часовете, констатирано в експертизата и писмата от Център 112 - **, вещото  лице  М.Н.  е  изяснило, че  ”към  експертизата  е  приложена снимка - долна графика, оградения с кръгче час, от досъдебното производство /т.3, стр.284/, като  преди  този  час  пише – „времеви  план, Център 112 - **”  и е  посочена  дата  „29.08.2011_16:09”  и  малко  над  това  поле  има  друго  поле което съдържа информацията към този момент – „долу до плажа, под скалите, там, където  е  било  техно-партито  ще изчакат до пристигането на екипа, намерен  ранен  мъж, не мърда, от френски гражданин”. На следващия фиш, който е на стр.286 на том 3 от досъдебно производство, под бялото поле има посочено време и обратни връзки. В 16:19:10ч. е отразено – „инцидента е приет”, а в 16:22:15ч.  има  повторно  подобно обаждане  („повторно обаждане – извън селото  има музикален фестивал  до  камионите  ще  посрещнат  линейката посока Т. – не  контактен е”), което е от българския гражданин. В 16:46:14ч. е отразено друго  обаждане  за  друг  случай  в  А.. Тези  фишове  са  представени на диска и са били следвани. На стр.288 долу е посочена  датата  „29.08.2011_16:09ч.”.

Допълнителната СТЕ и Протокол за ДСТЕ, изготвена от вещото лице Н., са  били  описани  подробно  номерата  на  телефоните  и  текста, който се  съдържа  в  разговорите  между  „Бърза  помощ”  и  полицията. В  електронния фиш операторът добавил кратко описание за мястото, откъдето е получен сигнала – „...там където е било техно-партито, ще изчакат пристигането на екипа”. Вещото лице посочило локацията на точките „Х” и „У” в електронните фишове в землището на с.** и с.**, които нямат нищо общо със с.**, общ.**. Допълнителната информация от „Център 112” показала, че това са случайни точки и тези точки са записани във фиша като точки, в които се е намирал  курсорът на мишката на компютъра в момента на създаването на записа, но те нямали  нищо  общо  с  координатите, откъдето  е  получен  сигнала. 

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени  чрез  прочитането  им по реда на чл.283 от НПК, тъй като са изготвени  съгласно  изискванията на НПК и в този смисъл са годни за наказателния  процес  доказателствени  средства, както  следва:

Относно  кръвната проба на пострадалия Цв.Х. са били приети Писмо рег.№ 9136/25.07.2013г. от РУП – **, ведно със справка от 24.07.2013г.,  Писмо изх. № 44/05.08.2013г. от МБАЛ „Св.Анна -**” АД, Отделение „Съдебна медицина”, ведно със заверени копия на Протокол за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1240/01.09.2011г. /т.1 л.137 д.п./ и страница от журнал. В протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и друго упойващо вещество № 235 от 01.09.2011г. (т.1 стр.138 от д. п.), д-р И. М. С. *** АД, посочва, че е взел кръвната  проба от  пациента  Ц.  М.Х. *** с ЕГН - ********** на  29.08.2011г.  в 20:00ч. Върху този протокол е изписано и името на разследващия полицай при РУП – **. В протокола за химическа експертиза е отбелязано „без талон”, което означава, че пробата е постъпила в лабораторията за изследване на алкохол  само  с  протокола. Кръвната  проба  е  получена  в  лабораторията  „на  ръка”  на  31.08.2011г., което  е  потвърдено  и  от  свидетелските  показания пред  съда  на химика Т.. В съдебно заседание на 22.07.2014г. св. д-р И.М.С. потвърждава, че лично е взел от пострадалия Цв.Х. кръв на 29.08.2011г. в 20,00ч., в присъствието на разследващ полицай С.О.. Това  е  станало  в  Спешното  отделение  при  МБАЛ - ** АД, където е давал дежурства. Потвърждава, че си е изпълнил задължението да попълни протокола пункт по пункт, както е спазено в случая, всички точки да бъдат  попълнени  в  присъствието  на  разследващия  полицай.

Съдържанието на телефонните разговори с номер 112 са били изяснени с  Писмо  рег. № 37869  от  05.09.2013г.  от  ОД  на  МВР–**, ведно  с  писмо рег. № 1399/30.07.2013г.  от  Дирекция  „Национална  система 112 – МВР”, Районен център  112 – **, с  приложено  към него 1 брой  CD  с  аудио  записи; Писмо рег. № 1634/11.09.2013г. от Дирекция „Национална система 112–МВР”, Районен  център 112 - **  с  приложено  към  него 1 брой  CD  с  аудио  записи.

Медицинска документация относно лечението на пострадалия Ц. Х. след инцидента и относно офталмогичното лечение през годините  на  подс.В.Г..

Всички  протоколи от процесуално-следствени действия; справки и други  документи, като  характеристики  и  свидетелства  за  съдимост.

 

Основните сложили се спорове по делото, съдът прие, че са от обективна  и  от  субективно  страна, както  следва:  

1. Времето  на  извършване  на  деянието в  неговите  четири  етапа, в интервала  между  13:15 - 14:40ч.  на  29.08.2011г., е било установено по несъмнен  начин  от  свидетелските показания, според които: едни от младежите закусвали, а  други  обядвали, според  това  кой  кога  е  бил  станал  от  сън  и според  индивидуалното  му  усещане  за  време, като  не  се  сочи  точен  час. Между 11 - 12ч. пострадалият  Цв.Х. и св.Р.С. са били в гр.**, а  св.Б.В.  и  Д. – в  с.**. Между 12 - 13ч. постр. Цв. Х. бил на скалите при морето – за около час. Приятелката на подс.В.Г. св.Д.Р. *** след 12:30ч., а  деянието  е  станало  след като  тя  напуснала  лагера. Малко  след  13:00ч.  св.Б.В.  и  Д. излезли на пътя и хванали кола на „стоп” за гр.**. Минути след заминаването им, постр.Цв.Х. се скарал с компанията на подсъдимите. Св.А.М. и св.Т.М.  отишли при полицаите около 15часа (+/- 10 минути), като вървели 15 мин. на отиване, чакали до вишката 10 мин. и 15 - 20 мин. вървели  на връщане, като не бързали. Полицаите отишли при компанията на подсъдимите около 15:30ч. Св.Т.М.  и  св.К.Й., които  споделяли  една  палатка, се разминават в показанията си относно това, кога са напуснали лагера и са отпътували за **, като последният твърди, че влакът им е тръгвал от гр.** в 15:00ч.  и го хванали, а св.М., че двамата отпътували за гр.**  с  влака  в  22:00ч.  от гара **. В същото време и двамата свидетели сочат, че са видели как известно време, след като полицаите си тръгнали (показанията им варират между 2-3 минути и ½ час), пострадалият Ц. Х.  станал, прибрал  си  палатката  и  тръгнал  към  сцените. Следователно  побоят над пострадалия Цв.Х.  е  станал  в  интервала между 13:15ч. - 14,40ч. на 29.08.2011г., последван от около час и половина „светъл  период” за пострадалия  според  заключението  на  вещите  лица, в  който е можел  да се придвижва и да говори, до около 16:00ч. на същия ден, когато  припаднал  до  сцените.

2. Въпросът относно количеството алкохол, консумиран от пострадалия Цв.Х., е изяснен чрез гласните доказателствени средства. Внимателния  анализ  на  същите  сочи, че  той  е  носел  бутилка  с  мастика, която е била пълна  около  1/3  или  около  0,200мл.  от  общо  0,700мл. Липсват доказателства, че  постр. Цв.Х.  сам  я  е  изпил. Съдебно - химическата  експертиза  сочи, че  0,28 промила  е  алкохола  в  кръвта на пострадалия, а според СМЕ по писмени данни - 0,88 промила към момента на деянието, отговарящо  на  „лека  степен  на  алкохолно опиване”. В съдебно заседание  експертите  Д.  и  Р. категорично изясняват, че наличието на алкохол и следи от наркотични  вещества  в  кръвта  на  пострадалия  нямат  връзка  с  установената тежка ЧМТ. В линейката пациентът е бил в кома, т.е. той не е бил контактен. Според  вещите  лица  е  абсолютно  невярно, че  количеството  алкохол  в  кръвта  на  пострадалия  към  момента  на  деянието  е  намаляло  значително  към  момента  на  изследването. Те  са  категорични, че  при  ЧМТ  разграждането на алкохола е по-бавно от обикновеното, или  реално  тази  концентрация  е  възможно  да  е  била  по-малка  от  това, което  са  посочили  в  заключението, но не повече. Според експертите  миризмата  на  алкохол  можела  да дойде и от минимално количество  алкохол, а в същото време всеки страничен наблюдател, включително и медицинско лице да установят миризма на алкохол. Експертите заключават, че  е  нямало  пряка  връзка между получената ЧМТ и концентрацията  на  алкохол  като  са  категорични, че  в  този  смисъл показанията на свидетелите абсолютно не кореспондират с обективната находка  на  констатираните  стойности  на  концентрация  на  алкохол. И  накрая, вещите лица са изчислили и каква е максимално възможната алкохолна концентрация към времето на инцидента, като са посочили една сравнително максимална  възможна  концентрация.

В тази връзка и КСМЕ, и СПЕ посочват, че алкохола няма отношение към  ЧМТ, която  е  пряка  причина  за  смъртта, ведно  и  със  получената гръдна травма. Според  същите комбинацията от марихуана и алкохол е отключила  груби  агресивни прояви - вербални и физически, довели до нарушена адаптация и  изразена  абнормност, с  непредсказуеми  и  ирационални  изблици  на  гняв, без възможност за контрол над импулсите, напосоки и хаотично. С оглед  изложеното  безспорно е, че пострадалият Ц. Х. е употребил алкохол  в  деня на инцидента, че в кръвта му са открити следи, т.е. пренебрежимо малко количество, неподлежащо на установяване с техническо средство /но прецизността на изготвяне на заключението е изисквала това да  бъде  отразено  в  експертизата) от  марихуана, резултат от изпушена предния ден  една  обща  цигара, споделена  с  още  две  лица, но  категорично  този  прием  няма  отношение  към  получената  ЧМТ, причинила  смъртта. Вещите лица са изяснили още, че  е  много  вероятно  комбинирания  прием  на  алкохол, в установената концентрация и следи от марихуана, ведно с хроничното недоспиване, глад  и  преумора, да  са  отключили  постпсихотично  разстройство у пострадалия, мотивирало неговото поведение, определено от тях като  автохонно, т.е.  откъснато  и  без  връзка  с  реалността.

3. Обстоятелствата досежно ритниците които е получил пострадалия Х. също са изяснени от събраните по делото гласни доказателства. Съгласно  същите, той е започнал скандала, като е отправял нецензурни думи към  компанията  на  подсъдимите  и хвърлял по тях дребни предмети. Вербалната  му  агресия  била  неадресирана  и  нецеленасочена. В  тази  връзка са показанията на св.М. която посочва, че като цяло не са му обръщали много внимание. Той ги заплашвал докато счупил палатката, но те въобще не му обръщали внимание. Според нея явно Цв.Х. е бил наранен психически  от  Б.  и  се  чудел  на  кого  да  си  го  изкара. Св.В. твърди, че било 40 градуса. Цв.Х. казал, че отива да види приятелката си. Бил притеснен, че не му вървят нещата с приятелката му. Казал, че ще се разделят  или  нещо  такова. Св.П.  твърди, че  Цв.Х.  им  казал, че  ще ги смачка, всичките щял да ги потроши и размаже, плюс вулгарни цинизми. Същият  не  мислел, че поведението на пострадалия било насочено към конкретно  лице  защото  хвърлял, ръкомахал, засилвал  се  към  който  може, който  е  най-близко, като  това  агресивно  поведение  било  насочено  като  цяло към  всички  които  били  в  лагера - 6,7,8–10 човека. Думите му били насочени към  всички. Св.Й.  твърди, че  Цв.Х.  бил  вече  видимо  изморен, било  му  тежко  и  искал  да  си  полегне. Било  август  месец, лято, слънце, алкохол, 30кг човек, с много проблеми, като обидите му били от всякакви разнообразия, но  не били конкретно към някого. Краката му били мръсни, а нагоре  бил  изпотен, вир  вода, гол  до  кръста. На  него  му  станало  доста скучно и тъпо и просто попитал какво става. Св.М. твърди, че лично тя като  цяло, не  искала  изобщо  да  се  занимава  с  това.

По несъмнен начин е установено още, че след като се е скарал с компанията на подсъдимите, на пострадалия е бил нанесен побой. Св.Х.П. твърди, че  малко  го  понаритали, като  всички  го  ритнали  по  няколко  пъти. Били той, В. и И., като П. го хванал с двете си ръце и заедно с другите го занесли до другата палатка. Св.А.М. свидетелства, че го озаптили, бутнали го настрани, за да не се занимава с тях След това Х. започнал да крещи на всички и те го просто го бутнали настрани, за да не им създава проблеми. Съборили го на земята, но не е имало удари. Леко го съборили. Хванали го и го бутнали лекичко на земята. Пострадалият се съпротивлявал, но  бил  50кг. Подържали  го  малко  на  земята, няма  и  1 мин., след което го пуснали и той се изправил. И двамата го държали, но не са му нанасяли  удари, нито  пък  падането  било  тежко. Видяла  да  го  ритат в областта на краката, но само веднъж, под таза. Тези показания обаче противоречат на показания на същата от 29.08.2011г., а именно, че другите момчета били малко по-груби, както и на тези от разпита пред съдия от 30.08.2011г. където  е  казала, че  Иво  се  изправил  и  ритнал  Ц.  някъде  под таза, че  В.  също  го ритнал по тялото, както и на показанията на св.Й., че  И.  го  бил  хванал  отзад  и  го  държал  на  земята, държал го  отзад, държал  му  ръцете  да  не  замахва  с  тях. Ето  защо  в  съдебно заседание  на  24.06.2013г., съдът  на  осн.  чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК прочете  нейните  показания  дадени  по  досъдебното  производство.

На следващо място, както беше посочено, побоят се е развил на четири  етапа които бяха описани вече по-горе. Той е бил нанесен с ръце, чрез удари и с крака, чрез ритници, в главата и тялото на постр.Цв. Х.. Побоят е бил нанесен основно от подсъдимите И.П. и В.Г., а  св.Х.П.  е  ритнал  веднъж – два  пъти  и  се е оттеглил. От  събраните  писмени  доказателства  които  съдът  напълно  кредитира, КСМЕ на труп № 169/2011г., както и СМЕ по писмени данни № 1а/2012г. се установява, че в резултат  на  нанесения  му  побой, постр. Цв.Х.  е  получил  както следва: 1) ЧМТ с  контузии  на  мозъка в лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на мозъчният ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив  под меките мозъчни обвивки, състояние след трепанация на черепа  и  евакуация  на  кръвоизлива  под  твърдата  мозъчна  обвивка, вторични следтравмени изменения в областта на мозъчните ядра, оток на мозъка, кръвонасядания  на  меките  черепни  обвивки; 2) контузия  на  десния бял дроб, счупвания на 5-то и 6-то десни и на 8-мо ляво ребра, двустранна огнищна  бронхопневмония, оток  на  белите дробове; 3) кръвонасядания  и ожулвания по лицето, тялото и крайниците; 4) болестни усложнения, като пряка последица от травмите. Но най-тежка била ЧМТ с контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив  под  твърдата  мозъчна  обвивка  и  под  меките  мозъчни  обвивки. Тези увреждания са обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Тази опасност за живота се е реализирала въпреки приложената медицинска помощ. По главата, тялото и крайниците на пострадалия  Цв.Х. били нанесени множество удари, като най-сериозни били  тези, в  областта  на  главата. Именно  ударите  в  областта  на  главата  са  причинили  тежката  закрита  ЧМТ, от която е настъпил и смъртния изход. Ударите, съобразно кръвонасяданията по главата, били не по-малко от четири, нанесени в лява теменно-тилна област, в дясна теменно-тилна област, в дясна слепоочна област и около дясна  очница. В тези области имало добре изразени  кръвонасядания  на кожата и  подлежащите меки тъкани, което показало, че  всеки  от  нанесените  там  удари бил със значителна сила. Всички описани механични увреждания по главата, тялото и крайниците на пострадалия  Цв.Х.  били  получени  по  общия  механизъм  на  удари  с  или  върху твърди тъпи предмети и било възможно да са причинени при удари с юмруци, ритници, при дърпане и събаряне върху земната повърхност. Експертите са приели, че от медицинска гледна точка ударите причинили  смъртта, били  нанесени  с  по-голяма  сила  и  били  в  такива  области, че  не  можели  да  се  обяснят  с падане от собствен ръст. Експертите заявяват, че силата на нанесените удари била значителна. Такива удари можело да бъдат нанесени с ръце и крака и се определяли както от енергията на удрящия, така и от емоционалната мотивация за това. Инцидентът бил на няколко етапа, като последният  бил  най-тежък. Посоката  на  ударите  била  различна - отпред, отзад  и  странично, в  динамиката  на  събитието, като  по  медицински  път  не  би могло  да  се  определи  последователността  на  нанасянето  на  ударите. Около час - час  и  половина  след  побоя, при пристигането на лекаря  от  Спешния  екип, пострадалият бил в пълна мозъчна кома, което било регистрирано. Експертизата установила още, че по време на получаване  на  травмите  пострадалият би могъл да бъде в различно положение - както прав, така и легнал. От показанията на свидетелите се установява, че той бил легнал, което било напълно възможно от медицинска гледна  точка, с  оглед  получените  травматични  увреждания. Експертите приемат, че в областта на главата били нанесени не по-малко от четири отделни удара, а по тялото и крайниците били нанесени поне 5-6 удара, имайки  предвид  двустранните счупвания на ребра, контузията на белите дробове и кръвонасяданията по горните крайници. Съобразявайки тежестта на получената  ЧМТ  експертизата  приела, че тази травма не е последица от падане от собствен ръст, а от нанесени по-тежки травми  от чужда сила. Травмите по гръдния кош, където подлежащо били счупени  едно  и  две  съседни  ребра  в  ляво  и  в  дясно, също  по-вероятно  били резултат от отделни удари от предмет с ограничена удряща повърхност. Според експертите ЧМТ била много тежка, развили са се и възпалителни усложнения  в  белите  дробове  и  остра  бъбречна  недостатъчност, които  не  са  могли  да бъдат преодолени. Поради това експертите приели, че смъртният  изход  не  би  могъл  да  бъде  избегнат  поради  тежестта  на  травмите.

В съдебно заседание вещите лица свидетелстват категорично, че е имало  няколко  на  брой  удари, като  тези  в  главата  са  били  не  по-малко  от  4  на  брой, имало  е  такива  и  в  гръдния  кош, както  и  в  ръцете  и  краката /„ броят е такъв какъвто сме посочили, но не по-малък/”. Обяснили  още, че  броят  на  травмите  би  могъл  да  е  и  по-голям  ако  се  приеме, че  някои  от  ударите са  в  една  и  съща  анатомична  област. Относно силата на ударите  вещите лица са категорични, че е била значителна, тъй като са били нанесени  увреждания  в  областта  на  централната  нервна  система, в  областта  на  главния  мозък, изразени  с  контузии на главния мозък. Експертите са категорични  и  за  това, че  когато  се  говори  за  механизма  и  за  начина  по който са получени тези травми, то те добре съответстват на удари с ритници, защото  те  пак  са  твърди  и  тъпи  предмети, но  без  изразени  ръбове  и  от  тях  се получавали точно такъв вид контузии или кръвоизливи. Експертите обосновават  извода  си  с  примера, че  ако това са били предмети като сопа, като  камък  или  нещо  метално, по  тялото  на  пострадалия  е  щяло  да  има  най-често  такъв  тип  разкъсно-контузни  рани, а в случая такива не е имало. Според експертите е невъзможно да се падне толкова  силно на различни посоки, в различни равнини на главата и то толкова  силно, че  като  резултат  да  се  получат  установените увреждания на  мозъка. Вещите  лица  са  единодушни, че  в  конкретния случай у пострадалия  Цв.Х.  е  налице  контузия  на  мозъка  и  субдурален хематом. Не е било възможно тази контузия да се получи от незначителна или лека травма. Точно  тежестта  и  морфологията  на  тази  травма  са  дали  основание на  експертите  да  твърдят, че тя не може да се получи от падане от собствения  ръст на пострадалия. Според д-р Р., наличната  установена морфология, не следва да се накъсва, а трябва да се гледа всичко в нея – цялата  ЧМТ, защото  тя  е  тази  която  е  дала  клиника  приживе и не може да се откъсват елементи, детайли от нея, които да се интерпретират самостоятелно, като  това  не  би  бил  правилен  медицински  подход.  Според  д-р Д.  в  комплекса  от  телесни  увреди  влизат  всички видове травми – черепно – мозъчната  и  гръдната  травма. Експертите  са  категорични, че  в конкретния случай комата не е била резултат само на хематом, а на цялата  ЧМТ  която  е  причинена  сумарно  от  всички  удари. Така  също  не може да се отдели, че тя е получена от единия удар, докато от другите - не. Ударите  са  били  повече  от  един  и  са  не  по - малко  от  четири. След  като има неоспорвана такава тежка травма на мозъка, тя не би могла да дойде от нищото. Вещите лица са единодушни, че не ставало въпрос за болестно увреждане, а  за  травматично  увреждане. Според  тях, комата  най-вероятно е получена към времето на нанасянето на ударите, причинили контузията на мозъка. А ударите са нанесени в интервала от 13:15ч. до 14:40ч. Експертите са категорични, че травми с подобна тежест, вид и морфология  не  биха  могли  да  се  получат  при  падане  от  собствен  ръст.  В  конкретния  случай  не  е  имало  външно  изразено  нараняване  целостта на кожата, не е имало рана. При такава контузия можело да има външни белези, но  това  не  е  било  задължително. Травмите  са  се  визуализирали по-късно, вече  след  пролежаването  на  пострадалия  в  неврохирургия.

В  тази  връзка, следва да се отбележи, че думите на френски гражданин  по  време  на  телефонния  разговор  с  Районния  център  112 – **, приобщен по  делото  под формата на разпечатка и превод от диска, представен  от Районния център 112 - **, приет от съда като доказателство  по делото са категорично опровергани от приетите по делото експертни заключения, потвърдени  от  показания  на  лекарите  Д.  и  Р.. Същите  са  категорични, че  „По  тялото  на  пострадалия  не  е  имало  разкъсно - контузни рани, в к онкретния  случай  не  е  имало  външно  изразено  нараняване  на целостта  на  кожата, не е имало рана, при такава контузия можело  да  има  външни  белези, но  това  не  било  задължително, като травмите са били визуализирани по-късно вече след пролежаване на пострадалия в неврохирургията”. Съгласно данните по делото, счупвания по тялото  на  пострадалия  са  били  налице, но  на  ребрата  не   са  били  външни, за  да  бъдат  видени  с  просто  око  от  лице, което  не  е  специалист, те  са установени  при  извършване  на  експертизата на трупа на пострадалия.

В  хода  на  досъдебното  производство  свидетелите - очевидци на обстоятелствата  по  делото  подробно  са  описали  действията  на  подсъдимите – по  време, място и начин. В съдебно заседание обаче, същите тези свидетели преимуществено  заявяват, че  били  „много  уплашени”  за  себе  си  и  за другите, че  били  „възмутени”, че  се  „защитавали”, като  на  конкретно  зададени им въпроси отговорят, че „ не си спомнят” или че „показанията им не били записани коректно от разследващия полицай”, включително и разпитите, проведени  пред  съдия  или  по  делегация.  Липсата на спомени се проявява досежно  въпроса  дали  са  видели  подсъдимите  да  ритат  пострадалия. Съдът  взе  предвид  и  обстоятелството  изложено  от  тях, че са били част от компанията присъствала на деянието, а също и че са продължили да  контактуват  помежду си, включително и  с  подсъдимите  и след  образуване  на наказателното  производство, като периодично са се виждали  и  виждат  в  **  или  контактуват  в  социалните  мрежи. Ето  защо, съдът намира за недостоверни  и  пристрастни, поради  което  не  кредитира  показанията  им  в хода съдебното производство, поради това, че изцяло се опровергават от събраните по същото дело писмени доказателства и експертни заключения. Досежно разглежданото обстоятелство, съдът се доверява на показанията на свидетелите, дадени  непосредствено  след  деянието, когато  са  били  разпитани в РУП-**  доколкото  намира, че  в  този  момент  впечатленията  им  са били  най-ясни, а  показанията – хронологични, пълни  и  конкретни.

С оглед изложеното, съдът не споделя довода на защитата, че експертизите съдържали предположения относно причината за смъртта на Ц. М.Х.. Съгласно събраните и внимателно анализирани доказателства  по  делото, съдът приема, че  в  ранния  следобед  на  29.08.2011г. на поляната край с.**, където се е провеждал техно-фестивала, подсъдимите  И.  П.  и  В.  Г.  са  нанесли  тежък  побой над  пострадалия  Ц.  Х., като  са  му  нанесли  неколкократно  удари, но не по-малко от четири в главата, в гръдния кош, както и в ръцете и краката, на  четири  отделни етапа в рамките на малко повече от час, посредством  удари  с ръце и  ритници  с  крака  в  главата  и  областта  на гръдния кош и цялото  тяло. В резултат на нанесения му побой, пострадалият Цв.Х. получил тежки телесни увреди - ЧМТ с контузия на мозъка, субдурален  хематом  и  гръдна травма с контузия на бял дроб, довели до смъртта  му, въпреки  оказаната му спешна специализирана медицинска помощ. Получените  телесни  увреждания  били  прижизнени и травматични, нанесени  със  значителна  сила, а  не  са  болестни.

4. Въпроса  за  вземане  на  кръвната  проба  и  свързаните  с  него такива  за  време, място  и  лице, взело  и  документално оформило същата, съдът намира за изяснен от приложени по делото писмени и гласни доказателства. Така  се  установява, че това  е  станало  в  20:00ч. на 29.08.2011г., от  д-р И.  С.,***  АД, който  същият  ден  е давал  дежурство  в  ЦСМП, като  това  е  отразено  в  протокол  от  същата  дата. Тези  обстоятелствата  са  потвърдени  от  химичен  лаборант  в  отделение  СМ  и СЛ при МБАЛ „Св.Анна-**” АД Г.Т., която е извършила химическото  изследване  на  кръвната проба във гр.**, доколкото тя била приета на 31.08.2011г. и донесена „на ръка” в лабораторията, също изрично отразено  в  нарочен  журнал, копие  от  който  е  приобщено  по  делото. С  оглед  на  това, че  в  журнала  липсва  отметка, че взетата  кръвна  проба  е  с  нарушена цялост на опаковката, липсата на изписана дата на самото шишенце при  условие, че  то  е  придружено  от  самия  протокол  води  до  извода, че  не  може  да  се  обоснове  съмнение, че  кръвта  е  на  другиго  или  че  е  взета  по  друго  време  и  на  друго  място, извън  посочените  в  самия  документ.

Отделно  от  казаното  по-горе, не  е  спорно, че в кръвта на пострадалия  Ц.  Х.  били  налични  0,28  промила  алкохол. Следва да се има предвид категоричното становище на вещите лица, изготвили Комплексната  СМЕ, че алкохолът у пострадалия няма отношение към тежката черепно-мозъчна травма, която е причинила смъртта. А предвид наличието на алкохол  и  причината  за  скандала  съдът  намира, че  постр.Цв.Х.  го  е  започнал, както  и  че  е  употребил  минимално  количество  алкохол.

5. Относно  мястото  на подаване сигнала от френския гражданин, съдът кредитира данните които са установили, че от тел.112, първият сигнал е получен в Център – **, на 29.08.2011г. в 16:09:19ч. от френскоговорящ гражданин и е регистриран с № *********, отразен в електронен фиш в 16:19:10ч. като – „инцидента е приет”, а вторият - в Център 112 – **, на 29.08.2011г. в 16:17:11ч. от св.А.Р. и е регистриран с № ********* в 16:22:15ч., като  в електронния фиш е отразено – повторно обаждане, като същият бил обединен с този с № *********. Съгласно показанията на вещите лица в съдебно заседание се е установило, че се касае за едно и също нещо, изписано в електронния фиш и по двата начина, видно и от писмените доказателства  приобщени  по  делото, обект  и  на  експертизата – /том 3, стр.284, 286 и 288 д.п./, като  при  цитирането на часа, вещите лица са се позовали на едното отразяване, а от Център 112 - ** в писмото си, са се позовали на другото отразяване. При условие, че в един и същ документ са отразени и двете записвания, които в хронология отразяват момента от първоначалното получаване на сигнала, пред технологичната му обработка до часа  на  регистрацията  му  като  „приет”  става  несъмнено, че  се  касае  за  едно и също нещо. Съдът намира за безспорно установено, че в конкретния случай сигналът  за  настъпилото произшествие е бил предаден своевременно на Спешна помощ – ** и РУП – гр.** имайки предвид факта, че линейката се е отзовала своевременно на посоченото място, открила е пострадалото лице и незабавно го транспортирала до медицинско заведение. Казаното  се  потвърждава  и  от  Комисийната  СМЕ  на  вещите  лица  от  УМБАЛ – гр.**, според които не само, че в конкретния случай е спазена добрата медицинска практика във всички звена по веригата на ангажираните в случая медицински заведения, а дори са надхвърлени националния и европейските медицински стандарти за оказване на специализирана медицинска помощ на пострадал  с  подобни  травми.

6. Твърденията, че  пострадалият  Цв.Х.  е  ходил  и  паднал долу на  плажа  /на  скалите/  или, че  е  бил  носен  нагоре, съдът  прие  като  защитна теза на подсъдимите, останала непотвърдена от събраните доказателства. Съгласно  гласни  доказателства  се  установява  противното,  а именно, че  след  нанесения  му  побой, в  периода  на  т.нар  „светъл  период” той  сам  е  станал  и  като  залитал, тръгнал  в  посока  към  сцените. Това последно  негово  движение е  било проследено с поглед от почти цялата компания  на  подсъдимите, съгласно  обясненията  на  подс.В.Г., показанията  на  св.А.М.  и св.Х.П.. И малко след като се скрил от погледа им, пострадалият припаднал  до  сцените, откъдето  е  бил  подаден  и  първият  сигнал  към  Център – 112  гр.**. Изложеното съвпада и с  показанията на св.А.Р., на дежурния лекар при ЦСМП - ** д-р М., на  полицая  св.Ц., който  на  24.06.2013г.  в  съд.  зала  заявява,  че като  стигнал  до  сцените  при  него  дошъл  един  чужденец  и  му  говорел  нещо, но  не  го  разбрал. В този момент дошло някакво момче, което говорело български и което явно знаело езика  на  чужденеца. Попитал го дали търсят някой. Ц.  казал, че  търси  едно  момче  което  има  малко  кръв  под  носа. Тогава това  момче  казало, че  ще  го  заведе, че  имало  едно  паднало  момче. Завели го  зад  камионите, където  вече  имало  дошла  линейката  и  забелязал, че на земята  лежало  същото пияно момче, което търсел. С оглед изложеното, съдът  намира, че  липсват  каквито  и  да  е  доказателства  за  предходна  или  последваща  травма на  пострадалия Цв.Х.. Видно от събраните по делото доказателства, с които е била възстановена по минути картината на събитията, то същите изключват наличието на предходна или последваща травма, преживяна  от  пострадалия  Ц.  Х..

7. Съдът не кредитира твърдението на защитата, че местопроизшествието  не  се  намира  на  мястото, за  което  има  доказателства  в  делото  /между  тези  три  палатки, на  които  има  две  снимки  в  делото/, а  на  друго  място. Същото  е  необосновано  и  недоказано. Съгласно  доказателствата  по делото които го опровергават, за пореден път следва да се изброят в  последователност установените факти, а  именно, че е  имало  поне  четирикратно  физическо  съприкосновение  между  подсъдимите  и  пострадалия  в  рамките  на  час  и  половина, когато  са  му  нанесени  травмите  по  тялото, че след  около  час /което  съвпада  с  т.нар  „светъл  период”  при  тежката  ЧМТ/  той  сам  е  станал  и  тръгнал  клатушкайки  се, в  посока на сцените, където е паднал и там е бил намерен от спешния екип от гр.**, който на място му е оказал първа помощ и го е отвел със специализиран автомобил в ЦСМП - **. В хода на съдебното производство не  са  установени  други  факти  които  да  сочат, че  в  следобедните  часове на 29.08.2011г. пострадалият е слизал  долу  на  скалите, респективно - падал от скалите  или, че  друг и  на  друго  място  го  е  бил  и  го  е  наранил. Доказателство в тази насока е и докладна  записка  /рег. № 3445 от 28.03.2014г./, издадена  от  инспектор  ООР при ОД на МВР ** – РУП **, относно получените  сигнали  за  инциденти  в  дните  на  фестивала /т.2 л.601 н.о.х.д./.

8. Защитната теза на подсъдимите, свеждаща се до оспорване на показанията на свидетелите пред разследващия полицай, като манипулирани, също се опровергава от анализа на доказателствата поотделно  и  в  съвкупността  им. Така  безспорно  се  установява, че  по времето когато са давали  показанията  на  лица  в  качеството  им  на  свидетели, разпитани  в РУП - **, същите не са били задържани по ЗМВР, а са отишли със собствен  транспорт до РУП - **, седели са на  пейка  извън  сградата на полицейското  управление  и  са  могли  да  се  отдалечат  по  всяко  време. Липсват данни спрямо тях да са употребявани помощни средства за задържане, както и не им е била връчвана заповед за  задържане. Налице  са и доказателства, че  в  хода  на  разпитите  им  като  свидетели, са  спазени  правата  им  по  чл.122 от НПК, доколкото  протоколите  за  разпит  на  свидетели са оформени по надлежния процесуален ред, правата им като свидетели са вписани  в  самия  протокол  за  разпит  на  свидетел, в  протоколите  надлежно  е отразено  кога  свидетелят  сам  е  прочел  показанията  си  и  съответно – кога  са му били прочетени. Показанията са подписани лично от свидетелите без възражения от тяхна страна. Видно от данните по делото показанията на  свидетелите, които  са  част  от  компанията  на  подсъдимите,  в един  и  същи  ден  са  били  разпитани  от  разследващ  полицай  и  полицаи, на  които  е  било  възложено  да  извършат  отделни  действия  по  разследването,  с цел  бързина  и процесуална  икономия. В същото време, месеци след деянието са били  извършени  и  разпити  пред  съдия  и  по  делегация  в  гр.**.

9. Що се отнася до въпросите на защитата досежно наличието на заложен билет, съдът намира, че същите нямат отношение към предмета на доказване, свързан с действията на подсъдимите и нанесената от тях на пострадалия тежка телесна повреда, от която е последвала смъртта му. От показанията на З.Х. се установява, че брат му, /пострадалия Ц. Х./  е  заложил  велосипеда  си, за  да  отиде  на  фестивала,  като  заложния  билет  е  бил сред вещите му, върнати впоследствие от болницата  на  майка  му.

10. Съдът приема за необосновани и твърденията на защитата на подсъдимите  за  наличие на „голямо възмущение” от поведението на пострадалия  Цв.Х., доколкото  са  опровергани  от  данните  по  делото, а  и  са  житейски  нелогични. Видно  от  данните по делото, подсъдимите са били трети ден на международен техно-фестивал, на който са присъствали стотици хора от различни националности, възраст, култура и състояния, преди и след употреба  на  алкохол, силна  музика  и  температура  над  30 градуса  по  Целзий. Ето защо, не може да се приема за достоверно съждението, че именно поведението  на  пострадалия  Ц. Х.  е  било  най - възмутителното  нещо  на  този  техно - фестивал  и е представлявало реална заплаха за  компания  от  около  десет  души.

11. Съдът намира за необоснована защитната теза на подсъдимите, свързана  с  твърдението, че  престъплението  е  извършено  поради „уплаха и смущение”, или при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 НК, поради това, че се опровергава от анализа на доказателствата поотделно и в съвкупността им. От  същите  се  установява, че не са налице съставомерните за това престъпление признаци от обективна страна, доколкото липсва противоправно нападение по смисъла на чл.12 ал.1 от НК. Видно от свидетелските показания, дори  и  да  се  приеме, че  е  налице  нападение  от  пострадалия  Цв.Х., то е  било  неадресирано, нецеленасочено  и  хаотично, или   липсва   лице  което  е  било  конкретно  атакувано, поради  което  не може да има и съответната отбрана. Доказателство в тази връзка е и заключението на КСППЕ на пострадалия Ц. Х., според което поведението му било налудно, а при подобно поведение липсва съзнание за противоправност и за вина, т.е за обществена опасност на деянието по смисъла  на  чл.9  ал.1  от  НК. Липсата  на  престъпно  нападение  обосновава  и липсата  на неизбежна отбрана. И  накрая  експертите заключават, че  към  момента  на  деянието, всеки  от  двамата  подсъдими  не  е  бил  в  състояние на обикновено, усложнено или патологично алкохолно  опиване; не  е  бил  в  състояние  на  патологичен афект; не е бил в състояние на физиологичен  афект; не  е  бил  в  състояние  на „ уплаха  и  смущение…”;  не  е налице  и  „силно  раздразнение”; могли  са  да  разбират свойството и значението  на  извършеното  от  тях, както  и  да  ръководят  постъпките  си, както  и правилно да възприемат, запаметяват и понастоящем да възпроизвеждат факти  и  събития  от  значение  за  настоящото  наказателно  производство. Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица по цитираните СППЕ които дават заключения, че по време на извършеното деяние двамата подсъдими не са били в афектно състояние. Физиологичният афект е силно, внезапно настъпващо, но  бурно протичащо краткотрайно чувство, като  цялостната  дейност  на  подсъдимите  в  конкретния  случай, при установените обстоятелства по делото не сочат на силно раздразнено състояние. Нещо повече, първоначалното  спречкване  между  пострадалия  и  двамата  подсъдими  е  било  прекратявано  на  няколко  пъти, както  вече  бе  обяснено  по-горе.

В тази връзка, съдът не приема и доводите на защитата, че е налице „страх и смущение” по смисъла на чл.12 ал.4 от НК. Съображенията за това, се свеждат до следното: Съгласно категоричните заключения на КСМЕ и ППЕ, подсъдимите  не  са изпитвали „страх и смущение”, които да мотивират действията  им. В  тази  връзка  съдът  кредитира  свидетелските  показания, които изясняват, че подсъдимите И.П. и В.Г. са били силни и здрави  мъже, заобиколени  от  приятелите  си, слушали  музика  и  са  танцували. Те са възприемали пострадалия Ц. Х. не само  като  сам, залитащия,  слаб  и  с  налудно  поведение, но  и  като  такъв, който  им  досаждал  и  поради  това са „се справили”  с него, като са му нанесли описаните по - горе увреждания, довели до смъртта му. Освен това, по делото липсват данни подсъдимите  П.  и  Г., непосредствено  след  деянието  или  след това  да  са  търсили  специализирана  медицинска  помощ  поради  преживян страх, предизвикан  от  пострадалия  Цв.Х.. Напротив, налице  са  данни  от показанията  на  свидетелите  по делото, че подсъдимите са омаловажили случая, тъй  като бързо са се дезинтересирали  от  извършеното  и  са  се  опитали да го скрият от пристигналите на местопрестъплението полицейски служители. Казаното  свидетелства  за  безкритичност към собственото поведение, пълно  безразличие  към  състоянието  на  пострадалия  и  обосновава  вината, като  част  от  субективна  страна  на деянието.

Съдът намира за необосновани и твърденията за наличие на афект по смисъла на чл.132 от НК, която съдът прие като защитна теза на подсъдимите, останала непотвърдена от събраните по делото доказателства. Така СППЕ е заключила категорично, че по отношение и на двамата подсъдими, че не са били в състояние на физиологичен афект, били са психично здрави и са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. В същият смисъл е и заключението на КСППЕ, цитирано по горе. Експертите категорично са установили липсата на патологичен и физиологичен афект на  подсъдимите  по  време  на  извършване  на престъплението, доколкото подробно са  обосновили  дефиницията  на  двата  вида  афект  и  аргументите, поради което  не  приемат  афекта  свеждащи  се  до  факта, че  деянието  е  продължило във времето /малко повече от час и на четири отделни  етапа/. Поради това  афекта, като бърза късосъединителна реакция в съзнанието на дееца с последващо изчерпване, не се развил в конкретния случай и при наличие на оскъдни  данни  за  наличие  на  алкохол на масата на която са обядвали - дейците /ракия, бира/.  В същата насока са и показанията на св.Х.П. и полицейските  служители  св.М.  и  св.Ц.. Експертите  са  категорични, че  не  може  да  се  развие  афект, като  експертизата  е  обосновала  и  липсата  на „силно раздразнение”, доколкото непосредствено след деянието подсъдимите и другите лица от компанията им са продължили да слушат музика и да танцуват, държали  се  нормално, не  споделили за стореното, говорели  с  неохота  за  това, като обяснили, че се справили сами и го сложили да легне. Дори при повторното посещение на полицейския служител св.Ц. при тях, след като последният изпратил линейката с пострадалия за гр.** и се е върнал на местопроизшествието, подсъдимите  отново  не  са  споделили, че  са нанесли побой над пострадалия . По  делото  са  събрани  достатъчно  доказателства  както  преки, така  и  косвени, които  подкрепят  извода, че  не  се  касае  за деяние  извършено  от  подсъдимите  И.П.  и  В.Г.  в  състояние  на  силно  раздразнение, предизвикано от  пострадалия  с  насилие, с  тежка обида или клевета, както  и при превишаване  пределите  на  неизбежната  отбрана  или  за  неизбежна  отбрана. В  тази  връзка  и този смисъл са и заключенията  на  коментираните  по-горе  КСППЕ  на  двамата  подсъдими.

12. И  накрая, съдът  не приема за обосновани твърденията на защитата  на подсъдимите за непълнота и неяснота на обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, както и за изясняването им за първи път при съдебните  прения  от  представителя  на  прокуратурата. Съдът  се солидаризира с  изложения  от  последния  довод, че  обвинителния  акт  определя  само рамката  на наказателното производство, което се разкрива в своята пълна цялост  в  основната  съдебна  фаза  на  наказателния  процес, както  изрично  е отбелязано в Наказателно-процесуалния  кодекс, в  която фаза в най-пълна степен  се  събират  доказателства  и  разкриват  становищата  на  двете  страни, всяка  от  които  защитава  позициите  си, респективно  доказва и оборва предмета на доказване. Ето защо, съдът намери, че в конкретния случай обвинителната реч законосъобразно е по-пунктуална по отношение на извършеното престъпление, но  без  да  се  отклонява  от  основната  рамка, заложена  в  обвинителния  акт.

По  отношение  наведеното  от  процесуалния  представител на частните  обвинители  и  гр. ищец, че деянието би следвало да бъде съставомерно  по  чл.115 от НК, настоящата съдебна инстанция приема, че липсва  у двамата подсъдими умисъл и общност на умисъла със съвместни усилия  да  умъртвят  пострадалия  Цв.Х., както  и  да  са  желали  или  да са се съгласявали с този резултат. Същите обаче са могли и били длъжни да предполагат, че ще настъпят такива общественоопасни последици, с оглед интензитета на ударите, част от които в главата на пострадалия, където са разположени  жизненоважни  органи  и  при  увреждането  на  които би се стигнало до непредвидими тежки вредни последици, вкл. би могло да настъпи смъртта му. Поради това по отношение на настъпилата смърт на Цв.Х., подсъдимите са действали непредпазливо и следва да отговарят за нея при условията на чл.124 от НК, но в рамките на наказателната отговорност, предвидена  за  реално  причинената  му  тежка  телесна  повреда. Различието между умишленото убийство по чл.115 от НК и умишлената телесна повреда, вследствие  на  която  по  непредпазливост  е  причинена  смъртта  по  чл.124  от НК  е  не  само  в  психическото  отношение /умисъл  и  непредпазливост/ на дееца към смъртния резултат, но и в обективните действия, чрез които се причинява този резултат. Предвид събраните по делото доказателства обсъдени по-горе  съдът  приема, че  в  настоящия  случай  изпълнителното  деяние  по своя  характер  обективно  е  насочено  към  причиняване  на  телесна  повреда съгл. чл.124 от НК. Това  деяние  в  случая  е  породило  два  резултата – по-близък /телесната повреда/ и по-отдалечен /смъртта/, като причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е по-далечна, косвена и опосредствана  от  едно  междинно  състояние  /телесната  повреда/. Ето защо настоящата  съдебна  инстанция  приема, че в случая не се касае за престъпление по чл.115 от НК, а за такова по чл.124 от НК, като субективната страна на престъплението по чл.124 от НК се характеризира с две форми на вината – умисъл  към  по-близкия резултат /телесната повреда/ и непредпазливост  към  по-отдалечения  резултат, а  именно  смъртта. Престъплението  по  чл.124 от НК  с  оглед  на  по-тежкия  съставомерен  резултат е непредпазливо и поради това същото не може да бъде осъществено в съучастие под формата на съизвършителство. При това престъпление се касае до усложнен състав, при който умисълът към по-лекия резултат се съчетава с непредпазливост  към  по-тежкия  или  се  касае  до  престъпление, осъществено при  двете  форми  на  вината, при което е невъзможно това престъпление да бъде осъществено в съучастие под формата на съизвършителство. Освен това, доказателствената  съвкупност  изцяло  подкрепя  признатите  факти  за  участие на  двамата  подсъдими, при  това  с  активни  действия  при  нанасяне  на  побоя.     

 

ПРАВНА СТРАНА     

При така установената фактическа обстановка, **ки окръжен съд прие, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните приз­наци на състава по чл.124 ал.1 пр.1 във вр. чл.128 ал.1 от НК. По описания начин, всеки един от двамата подсъдими е причинил на пострадалия Ц. Х., смърт  по непредпазливост, настъпила поради умишлено нанесена тежка телесна повреда. Неоправдано подсъдимите И.П. и В.  Г.  продължили  да  нанасят  удари  на  пострадалия  Ц. Х. по  цялото  му  тяло, включително  и  по  главата, след  като  той  вече  е  бил паднал  на  земята  и  са  му  причинили  тежката  ЧМТ, която е причина за смъртта  му  поради  усложнението  в  развитието  на  болестния  процес.

Престъплението по чл.124 ал.1 пр.1-во от НК се характеризира със следните особености: изпълнителното деяние е осъществено чрез умишлено причиняване  на  тежка телесна повреда, като прекият резултат от престъплението  е  телесната  повреда, вследствие  на която е настъпила смъртта  на  пострадалото  лице. По-тежкия  резултат - смъртта  се  намира  в  причинна  връзка  в  настъпилото  увреждане  на  здравето. Или  престъплението  поражда два резултата - по-близък, непосредствен /телесната повреда/ и по-далечен резултат /смъртта на лицето, на което е нанесена телесната повреда/. Причинната  връзка  между  изпълнителното  деяние  при нанасянето на телесната  повреда  и  смъртния  резултат  е  косвена, опосредствана от междинно  състояние  на  пострадалия  /телесната  повреда/.

От съвкупната доказателствена маса по делото, съдът намира за категоричен извода, че с действията си двамата подсъдими са нанесли на пострадалия  Ц. Х.  съчетана  травма: черепно-мозъчна  травма  с  контузии на мозъка в лява слепоочна област, лява тилна област, контузия на мозъчният ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките  мозъчни  обвивки, състояние  след  трепанация  на  черепа  и  евакуация на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, вторични следтравмени изменения в областта на мозъчните ядра, оток на мозъка, кръвонасядания на меките черепни обвивки; контузия на десния  бял дроб, счупвания на 5-то и 6-то десни и на 8-мо ляво ребра, двустранна  огнищна  бронхопневмония, оток на белите дробове; кръвонасядания  и  ожулвания  по  лицето, тялото  и  крайниците. Установени били  и  болестни  усложнения, като пряка последица от травмите. Най-тежка била черепно-мозъчната травма с контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни обвивки. Уврежданията  са  обусловили  постоянно  общо разстройство на здравето, опасно  за  живота, представляващо  тежка  телесна повреда по смисъла на чл.128  от  НК. Последното  се  е  реализирало  въпреки  приложената  медицинска  помощ.

Нараняванията са били причинени умишлено от подсъдимите. По главата, тялото  и  крайниците на пострадалия са били нанесени множество удари, като  най-сериозни  били  тези, в областта на главата. Същите в своята съвкупност са причинили много тежка и опасна за живота черепно-мозъчна травма - уврежданията по мозъка и мозъчните обвивки, и вътречерепните кръвоизливи, които непосредствено са довели до настъпването на смъртта. Всички механични увреждания по главата, тялото и крайниците на пострадалия били  получени  по  общия  механизъм  на  удари  с  или  върху  твърди  тъпи предмети  и  било  възможно  да  са  причинени  при  удари  с  юмруци, ритници, при дърпане и събаряне върху земната повърхност, вкл. и падане от собствен ръст поради залитане, търкаляне и др. От медицинска гледна точка може да се твърди, че  ударите, причинили  смъртта, били  нанесени  с  по-голяма сила и били в такива области, че не можели да се обяснят с падане от собствен ръст. Силата на нанесените удари била значителна. Такива удари можело да бъдат нанесени  с  ръце  и  крака  и  се  определяли  както  от  енергията  на  удрящия, така  и  от  емоционалната мотивация за това. Посоката на ударите била различна - отпред, отзад  и  странично, в  динамиката  на  събитието. Около  час -час и половина  след  побоя, при пристигането на лекаря от Спешния екип, пострадалият  бил  в  пълна  мозъчна  кома, което  било  регистрирано. По  време на  получаване на травмите пострадалият би могъл да бъде в различно положение - както прав, така и легнал. В областта на главата били нанесени не по-малко  от  четири  отделни  удара. По  тялото  и  крайниците  били  нанесени поне  пет-шест  удара, имайки  предвид  двустранните  счупвания  на  ребра, контузията  на  белите  дробове  и  кръвонасяданията  по  горните  крайници. Част от уврежданията по крайниците, най-вече ожулванията, били причинени при тангенциално действие на твърди тъпи предмети, т.е. при удари нанесени под ъгъл или при падане и удряне върху различни предмети на земната повърхност. Съобразявайки тежестта на получената черепно-мозъчна травма, същата не е последица  от  падане  от  собствен  ръст, а  от  нанесени  по-тежки  травми  от чужда  сила. Травмите  по  гръдния  кош, където  подлежащо  били  счупени  едно и  две  съседни  ребра  в  ляво  и  в  дясно, също  са  били  резултат  от  отделни  удари  от  предмет  с  ограничена  удряща  повърхност.

От  субективната  страна  престъплението  по  чл.124  ал.1  пр.1  от НК е извършено при смесена форма на вината. Съдът намира, че в конкретния случай по отношение на нанесената тежка телесна повреда подсъдимите са действали  умишлено, при  форма  на  вина  пряк  умисъл, по  смисъла  на  чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подсъдимите  са  съзнавали  обективните  условия  на  деянието, а именно общественоопасния му характер, знаели са, че те са от естество да увредят  здравето  на  пострадалия  и  отражението  му  върху  действителността, а именно общественоопасните последици, изразяващи се във факта на конкретното  причинено  увреждане, с  което  е  изпълнен  интелектуалния  момент от умисъла. Налице  е  и  волевият момент, доколкото подсъдимите са искали, пряко са целели настъпването на общественоопасните последици от конкретен  вид – причинените телесни повреди, като в тази връзка съдът съобрази обективно механизма на деянията на подсъдимите описани по-горе, които деяния водят неизбежно  до  причиняване  на  конкретния  вредоносен  резултат, а  оттук  и  сочи  на  желание за причиняването му. В съдебната практика (Решение № 441/2001г. по н.д. № 389/2001г. на ВКС)  се  застъпва  становището, че  умисълът за  причиняване  на  телесна повреда, от която по непредпазливост  е  последвала  смърт  следва  да  се  извлича  от  поведението на  дееца, в което се обективира отношението му към увреждането и последиците, а не от субективната  му преценка  относно  деянието  и  резултата. За тази преценка следва да се вземат  предвид  интензивността  на  нападението, средствата с които е действал извършителят, броят и силата на ударите и уязвимостта  на  мястото, върху което  са  нанесени. Действията на  двамата подсъдими  безспорно  са  целели  настъпването  на  такъв  резултат, който извод се  извежда  от  цялостното  им  поведение  по  време  на  нанасяне  на  ударите. В този смисъл  съдът  приема, че по отношение на смъртта на пострадалия, подсъдимите  са действали при форма на  вината  несъзнавана  непредпазливост, по смисъла на чл.11  ал.3  от НК, тъй  като не са желали смъртта на пострадалия, но са били длъжни и са могли да предвидят настъпването на обществено опасните последици. Подсъдимите са имали интелектуалните  възможности  да предвидят, че с тази интензивност  на  ударите, няколкото удара в главата на пострадалия, където са разположени  жизненоважни органи и при увреждането на които би се стигнало до  непредвидими  тежки  вредни  последици  за  бития, че  в  резултат  на  умишлено нанесените тежки телесни повреди е възможно влошаване на здравословното състояние  на  пострадалия  до  степен, че  ще  настъпи  смъртта  му. Те  са  били  длъжни  да  възприемат  опасността  от  настъпване  на  допълнителни  увреди  на пострадалия, извън преките такива, които  нанасят в  момента  на  побоя.  Доколкото  не  са  го  сторили, са  действали  по  отношение на тези допълнителни  увреди  и  настъпилата  вследствие  на  тях смърт  на  пострадалия  при  условията  на  несъзнавана  непредпазливост.

 

ПО  ВИДА  И  РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЕТО

След  като  призна  всеки  от  подсъдимите  И.  Р.  П. и  В.  Л.  Г.  за  виновен  в  извършването  на  престъпление  по чл.124  ал.1  предл.1-во, във вр. с чл.128 ал.1 от НК, съдът наложи  на  всеки  един  от  двамата  както на подс.И.П., така и на подс.В.Г. наказание  лишаване  от  свобода  в  размер  на  три  години, определено  като  вид  и  размер  съобразно  пределите, предвидени  от  закона  за  извършеното  престъпление, като  се  ръководи  от  разпоредбите  на  общата  част  на  НК  и  като  взе  предвид степента на обществената опасност на деянието  и  дейците, подбудите  за  извършване  на  деянието  и  другите смекчаващи  и  отегчаващи  вината  обстоятелства, по  смисъла  на  чл.54  от  НК.

При определяне вида и размера на наказанието на всеки един от двамата  подсъдими, съдът  съобрази  следното: Деянието  е  с  относително висока степен на обществена опасност /с оглед засягането на личностовата неприкосновеност/. За  престъплението по чл.124 ал.1 пр.1-во вр. чл.128 ал.1 НК  е  предвидено  наказание  лишаване  от  свобода  за  срок  от  три  до  дванадесет  години. От  друга  страна  съдът  се  съобрази  с  определено ниската  степен  на  обществена  опасност  на  личността  на  всеки  един  от  подсъдимите – като отчете  смекчаващите  наказателната  им  отговорност  обстоятелства, а  именно: че  са  неосъждани, т.е.  с необременено съдебно минало, с липса на други водени срещу тях наказателни производства, млади хора, с добри  характеристични  данни, трудово  ангажирани, както  и  факта, че  и  за  двамата това  деяние  е  изолирано  в  техния  живот

Към казаните смекчаващи наказателната им отговорност обстоятелства, съдът намери за съществено обстоятелство и приносът на пострадалия. Същият  е   бил  установен  по  безспорен начин чрез провокиращото му поведение към подсъдимите. Съгласно всички свидетелски показания по делото, пострадалият е провокирал компанията на подсъдимите. Изглеждал  е бледен, пил, прегрял, недоспал, разочарован, самотен, поради което е житейски логично да ги е нагрубил вербално и да ги е замервал с предмети поради това, че те са изглеждали сплотени и щастливи. Съдът съобрази още  и  факта, че  съотношението  между  тях  е  било  едно  към няколко  души  в  полза  на  подсъдимите, както  и  обстоятелствата, че  те  са  били  млади  и  здрави  хора. Така, подс.И.  П.  е  бил  с  четири години  по-голям от другите, най-силен физически, образован и улегнал, съзнаващ мощта, силата, способностите и ролята си в компанията. Данните, изнесени от експертите по делото сочат за подс.В.Л.Г., че  активността му в побоя е предопределена от наличието на компания с него, доколкото  е  бил физически по-слаб, и носещ диоптрични  очила. От  обясненията  му  е  станало  видно, че  в  друга  ситуация, ако  би  бил  сам  е  щял да избегне подобен  побой. От  друга  страна, като изходи от обстоятелствата, характеризиращи  фактическата  обстановка  по  делото, както  и  тези, отнасящи  се  до  външния  вид  на  еднояйчния  брат - близнак на Ц. Х. – частния  обвинител З.Х., възприети непосредствено в съдебна зала, съдът намери за житейски логично, след тридневния  фестивален  маратон, пострадалият  Цв.Х. да е изглеждал слаб и изпит, изморен, употребил алкохол, с тегло около 50кг, с данни за практикувано  вегетарианство  и  за  емоционална  обремененост. В  заключение  съдът  намира, че състоянието и  поведението  на  пострадалия  Ц.  М.  Х., макар и провокативно, неадекватно и неприемливо за двамата  подсъдими  и  тяхната  компания, не оправдава  тежката  реакция  на  последните, чрез причиняването на тежка телесна повреда, която е и причината за  настъпването  на  смъртта  му.

От друга страна съдът съобрази и друго обстоятелство, а именно отношението им към извършено от тях деяние. Събраните по делото доказателства  сочат, че непосредствено  след  деянието  подсъдимите  и  другите  лица  от  компанията им  са  продължили  да  слушат  музика и да танцуват, независимо, че на десетина метра от тях е лежал пострадалия с нанесена от тях тежка телесна повреда. Подсъдимите не са изразили никакво съжаление, нито  при  пристигането  на  полицаите, като  дори  не  са  споделили  за  стореното, говорели  са  с  неохота  за  стореното, обяснили са, че са се „справили  сами”, като  го  „сложили  да  легне”.

При баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът  отмери  наказание  лишаване  от  свобода  за  срок  от  три  години  за  всеки  един от двамата. В  този  размер, то  е  достатъчно за  постигане  целите  на  чл.36  от  НК, при  минимална  употреба  на  наказателна  репресия. Съдът  намери, че са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанията и на двамата подсъдимите по реда на чл.66 ал.1 НК. Размерът на наложените наказания, чистото съдебно минало на подсъдимите, както и другите смекчаващи вината им обстоятелства очертават наличието на формалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане. Съдът заключава, че и последната законова предпоставка на чл.66 ал.1 от НК, подлежаща на конкретна преценка е налице, защото за постигане  целите  на  наказанието  и  предимно  за  поправяне  на  осъдените  не  е  наложително  те  да  го  изтърпят  ефективно. В  конкретния  случай  е  достатъчно  да  се  въздейства  върху  личността  на  подсъдимите  чрез  самия факт на настоящото осъждане  и свързаните с него неблагоприятни последици. Легалното дефиниране в чл.36 ал.1 от НК на целите на наказанието позволява тълкуването, че общественият приоритет, свързан с тях е насочен към постигането им по възможно най-ефективния и приемлив начин, осигуряващ едновременно  оптимален  резултат  за  всяко осъдено лице и адекватен резонанс  в  обществото. Така  разрешението  следва  да  се  търси  в  две  посоки - личността на дееца и обществения интерес. В случая, според мнението на съдебния състав, не се налага изолирането на подсъдимите от обществото в местата за лишаване от свобода. В контекста на обществените интереси и по отношение на самите подсъдими  временната  социална  дезинтеграция  на  последните  категорично не се явява оправдано разрешение. Както беше посочено, подсъдимите не са криминално проявени, личността им не разкрива данни за завишена степен на обществена опасност. Те са успешно активно социализирани, като водят примерен начин на живот, полагат грижи за семейството  си, а процесната им първа по ред криминална проява е за непредпазливо деяние. Това обуславя  извод, че  и  без  ефективното  изтърпяване  на  наказанието, целите  на  същото са постижими. Целите на генералната  превенция, в  контекста  на  тежкия  вредоносен  резултат, не  следва  да бъдат несправедливо надценявани и третирани приоритетно, пред тези  на  личната  превенция. Ако  съдът  обоснове  решението  си  само  чрез  тях, без съмнение би постигнал несправедлив резултат от гледна точка на действително установеното, че изолацията на подсъдимите в местата за  лишаване  от  свобода  не  се  налага. Определянето  на  предвидения  в  закона  максимален  изпитателен  срок  от  пет години, в  рамките  на  който  подсъдимите  да  осмислят  своето  поведение, както  и  самият  факт на осъждането  се  отчитат в случая и за двамата подсъдимите като достатъчно силна за тях мотивация за преоценка и премисляне на стореното и на дължимото от тях поведение в бъдещите им професионални ангажименти. Затова такова  разрешение  се  определя  като  достатъчно  по  вид  и  интензитет  за  успешното  постигане  на  целите  на  наказанието. В обобщение, съдът намери, че няма основания  да  откаже  приложението  на  института  на  условното  осъждане.

Съдът счита, че адекватен като размер е максималният размер на изпитателния  срок, за  който  се  отлага изтърпяването на наказанието, предвиден  в  разпоредбата  на  чл.66 ал.1  от  НК, а  именно  пет  години.

 

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

След  като  призна  всеки  един от  подсъдимите  И.  Р.  П. и  В.Л. Г. за виновен  в  извършването  на  престъпление  по  чл.124  ал.1  пр.1-во  във  вр.  с  чл.128  ал.1  от НК, съдът намери  гражданския  иск за доказан по сво­ето основание и  поради това, същите следва  да  бъдат  осъдени  да  заплатят  солидарно  на  майката  на пострадалия М.  Х.  А.  с  ЕГН ********** ***  сумата  от  130 000лв. (сто  и тридесет хиляди лева), представляваща  обезщетение  за  причинени  неимуществени  вреди  в  резултат  на  деянието, ведно  със  законната  лихва  за  забава, считано  от  29.08.2011г.  до  окончателното  й  изплащане.

Както беше посочено по-горе, по делото беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от майката на пострадалия М.Х.А. срещу подсъдимите граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 200 000лв. (двеста хиляди лева), представляваща търсено обезщетение за причинени от смъртта на сина и неимуществени  вреди.

Искът  срещу  подсъдимите  съдът  намери  за  доказан  по  основание, но  не  и  по  размер.

Разпоредбата на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД повелява, че  всеки  е  длъжен  да  поправи  вредите, които  виновно  е  причинил  другиму. Под  “вреди”  законът  има  предвид  както  имуществени, така  и  неимуществени. За  да  е  осъществен  съставът  на  непозволеното  увреждане  е  необходимо  да е  налице виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка  с  настъпилите  вреди.

В конкретния случай, из­вър­ше­но­то от под­съдимите изчерпва елементите  от  хипотезата  на  не­по­зво­­лено­то  ув­реж­­да­не  по  смисъла  на  чл.45 във вр с чл.52 от ЗЗД. Както беше изяснено, елементите, касаещи обективната страна  на  състава  на  непозволено  увреждане, са  изпълнени  от  подсъдимите. От субективна страна, за да е осъществен деликт, се изисква деянието да е извършено  виновно, и  доколкото  в  случая  деянието  е  из­вър­ше­но  ви­нов­­но, при форма на вината непредпазливост, а и вината в аспекта на гражданско-правната  отговорност се  и  презюмира, всеки  от  двамата  подсъдими следва да ре­па­ри­ра понесените от гражданския ищец вреди, включително  и  неимуществените  такива  съгласно  чл.52  от  ЗЗД.

Съгласно  разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за  неимуществени вреди по справедливост. За да отсъди по справедливост  съдът  следва  да  прецени  всички  конкретни  обстоятелства, които  имат  значение  за  определяне  на обезщетението. Извеждайки последната  преценка  съдът  приема, че  следва  да  приложи  задълбочен подход при определяне на конкретния размер на търсеното от ищеца обезщетение. Във връзка с претендираното обезщетение съдът взе предвид несъмнените страдания на майката на пострадалия и нейната непрежалима загуба, изживяваната  скръб  от  преждевременната  кончина на сина и, изгубената  от  майката  материална  и  духовна  опора, внимание, грижи, синовна подкрепа, обич, приятелство  и  радост  от  съжителството  със  сина  си. Така също претърпените морални болки и страдания, възрастта както на близкия им, така  и  тяхната, като  са  разчитали  на  подкрепата  му  в  бъдещия  им  живот. От друга страна съдът отчита и повече от провокативното поведение на пострадалия, с което ги е предизвикал, да го увредят по описания начин и степен. Следователно, дължи  се  обезщетение от страна на подсъдимите и в този смисъл е доказано основанието на предявения граждански иск. Като съобрази всички  изложени  обстоятелства, съдът  по  справедливост  оцени  претърпяната от ищцата загуба, както и страданията по трагично загиналия и син в паричен еквивалент от 130 000лв. (сто и тридесет хиляди лева). Съобразно степента на вината  на  всеки  от  подсъдимите, тази  сума  трябва  да  се  разпредели помежду им, като подс.И.П. следва да заплати сумата от 65 000лв. (шестдесет  и  пет  хиляди  лева), респ. подс.В.Г. 65 000лв. (шестдесет  и  пет  хиляди лева). В останала си част, до пълно предявения размер  от 200 000лв.  иска следва да се отхвърли като недоказан. Обезщетението  следва  да бъде  присъдено  ведно със законната лихва от датата  на  увреждането, както  и  държавна  такса.

Обстоятелството, че  телесната  повреда  на  Ц.  Х.  се явява  по  характера  си  тежка  по  смисъла на чл.128 от НК, не променя изводите на окръжния  съд  за  основателността  на  иска  и  за размера на сумите, необходими за репариране на щетите на близките му. Това е въпрос повече на правна  прецизност  и  имащо  значение  за наказателната отговорност на двамата  подсъдими, но  с  нищо  не  увеличава  или  намалява  съпричиняването на резултата от пострадалия, нито пък увеличава или намалява мъката от загубата  му  за  неговите  близки, защото  обективният  резултат  е  един – смъртта на Цв.Х., към който е действано непредпазливо от страна на двамата  подсъдими. Настоящата съдебна инстанция приема, че съпричиняването  на  вредоносния  резултат  от  пострадалия  е  значителен, тъй  като  той  е  предизвикал  конфликта, в  който  подсъдимите  не  са  могли правилно  да  преценят  доколко  адекватно  реагират  на  създалата  се  ситуация  и  че  причиняват  повече  вреди  на Ц. Х. от необходимото и то, след  като са парирали провокацията му. Ето защо, колкото и да е тежък резултата  за  ищцата, няма  основание  за  завишаване  на  гражданския  иск.

Както беше посочено по-горе, пред окръжния съд е било направено искане от брата на пострадалия З.М.Х. за съвместно разглеждане в съдебното производство гражданския иск на същия против подсъдимите за сумата от 150 000лв. (сто и петдесет хиляди лева), за обезщетение  за  причинените  му  неимуществени  вреди  вследствие  смъртта на  неговия  брат, ведно  със  законната  лихва  за  забава  от  датата  на  деликта до окончателното изплащане на сумата, като изрично е постановено оставянето му  без  уважение, като  неоснователно.

Съображенията на настоящата инстанция се свеждат до следното: Брата на пострадалия не е от кръга на лицата, които имат право да предявят граждански иск за неимуществени вреди. Съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от НПК наследниците на пострадалия, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение. В тази разпоредба не са предвидени  кои  наследници  имат  право  да  участват  в  наказателните  дела като  граждански  ищци, поради  което  съгласно  разпоредбата  на  чл.88  ал.1  от НПК следва да се приложат гражданските закони и постановленията на Върховния  съд, имащи  задължителна  сила  за  съдилищата. В  постановление № 4/1961г.  е  посочено, че  право  да  получи  обезщетение  за  имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди, като самият пострадал, а  в  случай  на  смърт  неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия. А  кръгът  на  лицата  които  имат  право  на  неимуществени  вреди, се  определя  от  съда  по  справедливост  и  обхваща  най-близките  роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. Следователно Върховният съд определя кръгът на наследниците имащи право на обезщетение за неимуществени вреди и те са: низходящи, възходящи  и  съпруга. Братята  и  сестрите  не  са  посочени  в  кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, поради  което  искането като незаконосъобразно не е било уважено. В тази връзка, както бе посочено по горе, Постановлението на Пленума на Върховния съд ограничава правото за предявяване на гражданския иск за неимуществени вреди  в  наказателното  производство.

 

ПО  ВЕЩЕСТВЕНИТЕ  ДОКАЗАТЕЛСТВА

Приложените като веществени доказателства, както следва: три броя  магнитни  носители, находящи  се  на  л.293,  л.296  и  л.598  по  н.о.х.д. №151/2013г. по  описа  на  **ки  окръжен  съд  съдът  намери, че  следва    да  бъдат  унищожени  след  влизане  на  присъдата  в  сила.

ПО РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, окръжният съд намери, че подсъдимите, следва да бъдат осъдени да заплатят направените  по  делото  разноски  в  размер  на  2 676лв.  по  сметка  на  РУП –**, както  и  сумата  от  5 200лв., представляваща държавна такса от 4% върху  уважената  част  на  гражданския  иск, в полза на Държавата по бюджетната сметка на **ки окръжен съд  и 5 594.99лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото касаещи подсъдимите, които включват всички разходи за експертните заключения, тъй като те изцяло се отнасят до обвиненията  срещу  тях.

Частният обвинител и граждански ищец е поискал заплащането на направените  от  него  разноски, поради  което  и  с  оглед  разпоредбата  на чл.189 ал.3 от НПК, съдът намери, че следва да осъди подсъдимите да заплатят сума в размер на 2 000лв., представляваща разноски направени от частните  обвинители  и  граждански  ищец  за  адвокатско  възнаграждение.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                        

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: