Решение по дело №2326/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 18.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2326/2020 г. по описа на Районен съд  - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от „С.Б.С.“ АД, ЕИК ***, чрез адвокат ***, срещу А.И.М., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 103,50 лева, представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № ***г., сключен между ответника и „***“ ЕАД и прекратен на 06.09.2018 г., която сума е заплатена от ищеца в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и за която е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № ***състав; ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

          Ищецът твърди, че "***" ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги, като за осъществяването на тези дейности дружеството развива и съпътстващи търговски дейности. Сочи, че на 04.04.2018 г. между „***" ЕАД и А.И.М. е сключен Договор за продажба на изплащане № ***, като на основание т.1 и т. 2 от договора, ответникът е закупил и е станал собственик на устройство "***със сериен номер: ***. Заявява се, че съгласно т. 10.2.1 от договора, купувачът се е задължил да заплати на „***" ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план, като поради неплащане в срок, договорът между „***" ЕАД и ответника е прекратен предсрочно, на основание т. 12.3 от договора, на 06.09.2018 г. Твърди се, че непогасената сума до края на срока на процесния договор в размер на 103,50 лева е станала предсрочно изискуема, на основание чл. 12.3. от договора. Сочи се, че на 07.11.2014 г. между „***" ЕАД и „***" АД е сключен Договор за поръчителство, като на основание т. З от същия, ищецът се е задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „***" ЕАД договори за продажба на изплащане. Заявява се, че поради неплащане от страна на А.И.М. по такъв договор, ищецът е уведомил ответника с Приемо-предавателен протокол № 171/26.11.2018 г., че ще изпълни вместо него задължението му към „***" ЕАД, като пратката е върната като „непотърсена“ на 10.10.2018 г. На 11.06.2019 г. ищецът е заплатил на „***" ЕАД сумата от 103,50 лева, видно от Платежно нареждане № ***г. Ищецът твърди също така, че съгласно т. 2.2.5 от договора за поръчителство, след извършеното плащане за това обстоятелство е съставен Приемо-предавателен протокол № ***г.

            В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В подадени писмени становища  поддържа исковата претенция. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва исковата претенция. Твърди, че е погасил сумите в магазини на „***" ЕАД, като не е бил уведомен, че същите следва да бъдат преведени по различна сметка. Заявява, че забавил плащанията си, тъй като останал без работа.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че дължи процесната сума, но иска намаляване на претендираните от ищеца разноски за производството.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е налице спор между страните относно наличието на облигационно правоотношение между „***“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/ и ответника А.И.М., като този факт се установява по несъмнен начин и от представения Договор за продажба на изплащане № ***г., по силата на който ответникът е получил в собственост мобилно устройство "***със сериен номер: ***, срещу задължението за заплащане на първоначална вноска и 23 месечни вноски общо в размер на 103,50 лева. В чл. 3 от договора е посочено, че закупуването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, към издаваните фактури, по който договор за услуги се начислява и дължимата месечна вноска. Разписани между страните са и условията за прекратяване на договора, сред които и неплащането на две последователни месечни вноски.

Видно също така от представения Рамков договор от 07.11.2014 г., „***“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/ и ищецът са сключили договор, по силата на който последният е поел задължението да отговаря пред „***“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/ за задълженията на абонати, сключили договор за продажба на изплащане с последното, в резултат на получено одобрение от ищеца в рамките на извършен скоринг по този договор. Сключеният между страните договор последователно е изменян и допълван, включително по отношение на срока на действие на същия, като според представения Анекс от 05.06.2018 г., срокът му е продължен с шест месеца – от 07.02.2018 г. до 07.08.2018 г., а с последващ Анекс от 08.08.2019 г. – до 08.08.2019 г.

Установява се също така от представения Приемо-предаватеелн протокол № 171/26.11.2018 г., че вземане срещу ответника по сключен от него и „***“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/ договор за продажба на изплащане в размер на исковата сума от 103,50 лева е предявено за плащане на поръчителя, като самото плащане се установява от представеното платежно нареждане с посочено основание за плащане по процесния протокол и създадения между страните по договора последващ протокол с потвърждаване на плащането.

Изложеното обуславя извод за наличие на предпоставките по чл. 143, ал. 1 ЗЗД за реализиране на отговорността на ответника: доказано е наличието на валидно облигационно правоотношение между „***“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/ и ответника, наличие на поръчителство спрямо ответника, наличие на задължения от ответника към „***“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/, които същият не установи в хода на производството да е изпълнил, както  и погасяването им от  ищеца.

По отношение на релевираното в отговора на искова молба възражение за неуведомяване на ответника за наличието на задължение съдът намира, че същото не е основание за формиране на извод за недължимост на претендираното вземане, поради следното:

Константна е практиката на ВКС, че длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, последният трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, като в противен случай той рискува да плати недължимо или в повече; а длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.

Договорът за поръчителство не е съглашение между поръчител и длъжник, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за неговото задължение. Поради горното, задължението на поръчителя да уведоми длъжника не е относимо към фактическия състав на поръчителската отговорност, а е уредено, за да бъдат избегнати посочените по-горе задължения. Така, когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск /за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение/. Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил, със законната лихва от деня на плащането /чл. 146 ЗЗД/.

Обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника за извършеното от него изпълнение, не е определящо за реализиране на встъпване в правата му. То има значение само дотолкова, доколкото дава възможност на длъжника да му противопостави възраженията, които има срещу кредитора. В този смисъл са Решение №***г. по гр. д. №***г. по описа на *** г. о., и Решение № ***г. по гр.д. № *** по описа на **** г.о., в които се приема, че ако изплатеното задължение е съществувало, поръчителят получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил, съответно при неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител, тоест длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.

Поради горното, доколкото се установи по делото неизпълнение на задължение на ответника да заплати процесната сума, респективно наличието на задължение на същия към датата на плащане от поръчителя,  последният е получил регрес срещу длъжника за всичко, което е платил, със законната лихва от деня на плащането.

С оглед на изложеното, установителният иск за съществуване на вземането се явява основателен и следва да бъде уважен.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1

 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 325 лева за сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от които 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение. Доколкото последното е претендирано и определено в минимален размер, възражението за прекомерност на същото, направено от ответника, е неоснователно.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № **** на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422

 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410