Р Е
Ш Е Н
И Е № 471
гр.Видин , 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен
съд , гражданска колегия, втори състав,
в публично заседание на
втори юли през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.Петкова
, като разгледа докладваното от
съдията Николова гр.дело №1209 по описа за 2019г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Банка ДСК” АД гр. София срещу Н.Б.А.
с адрес ***, иск за
установяване задължение на ответника към ищеца за суми, представляващи
просрочена главница в размер на 570.63 лева, ведно
със законната лихва, възнаградителна лихва за периода 22.08.2016-12.12.2017г. в
размер на 332.52 лева, наказателна лихва за периода 17.11.2017г.-
12.12.2017г. в размер на 2.08 лева , заемни
такси в размер на 188.15 лева, дължими по договор за револвиращ кредит за физически лица от 24.06.2010г.
година, сключен между страните. Излага се, че ищецът е разрешил на
ответника револвиращ кредит с кредитен лимит от 1000.00 лева, усвоен
посредством изаадена кредитна карта.Уговорено било погасяване на вноски
,дължими на всяко 20 число .Ответникът нарушил задълженията си, като не погасил
6 бр.вноски- от 22.08.2016 до 20.01.2017г. Ищецът приложил санкциите,
предвидени в чл.30 на Глава IX от ОУ, като обявил
кредита за предсрочно изискуем , за което ответникът бил уведомен с нотариална покана №4922/07.09.2017г. на Нотариус
Л.Цветкова с район на действие ВРС.
Подадено
е заявление по реда на чл.417 ГПК , и по ч.гр.д.№ 3548/2017г. ВРС е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, както и
изпълнително дело№15/2018 на ЧСИ В.Томова ,с район на действие ВОС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал.5 ГПК и е образувано настоящото производство.
Представени
са писмени доказателства. Иска се назначаване на съдебно –счетоводна
експертиза.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст, чрез назначен процесуален
представител , е подал отговор.
Оспорват
се задълженията по основание и размер.Сочи се, че ответникът не е бил запознат
с Общите условия на ищеца, че му е предоставена карта, и че е получил сумата по
кредита, към договора липсва погасителен план, липсва посочена обща дължима
сума по кредита, не посочен начина на изменение на лихвения процент.Сочи се, че
ответникът не е уведомяван с месечни извлечения за дължимите суми, които трябва
да внесе. Ответникът не е уведомяван за промяната в лихвения процент.
Прави
се възражение за недействителност на договора за кредит, поради противоречие с
разпоредбите на чл.5, ал.1, чл.11, ал.1
и 2 , чл.14 и 15 ЗПК и чл.24 ЗПК .Евентуално се прави възражение за липса на
основания за предсрочна изискуемост., липса на съответствие между сметката за
обслужване на кредита, посочена в договора и тази, посочена в нотариалната
покана, недоказаност на размера на претенциите, и възражение за давност. Иска
се отхвърляне на иска. Не се правят доказателствени искания.
По
делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на вещо
лице.
Като
взе предвид становищата на страните,събраните в производството доказателства,
обсъждайки същите поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за
установено следното:
Видно
от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 24.06.2010г. ,сключен между страните, ответникът е дал съгласието си за получаване
на кредитна карта с максимален кредитен
лимит от 1000 лева под формата на револвиращ кредит , при годишен
лихвен процент 21.95% и годишен процент на разходите 26.46 %. В чл. 1, ал.5 е
уговорено, че месечните погасителни вноски се правят на 20-во число на месеца.
Отбелязано е, че картата е получена на 02.07.2010г. от ответника, което е
удостоверено с подпис. В условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти DSK MAXICARD на банка
ДСК , подписани от ответника са посочени
условия за ползването на картата и дължимите такси и лихви.Представени са ОУ по договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит на ответника, върху първата страница на
които са изписани саморъчно имената на ответника и подписани. Подпис има върху
останалите страници.
Видно
от заключението на вещото лице, неоспорено по делото, трансакции са извършвани в периода 29.06.2010г.-
26.07.2010г. , като са изтеглени 950.00 лева, остатъка е усвоен чрез
капитализиране на лихви и такси.Подробно , вещото лице е посочило в приложение
към заключението минималните месечни
дължими вноски от ответника, платени ли са и кога.Вещото лице сочи, че
размерът на ползвания лихвен процент за целия период на ползване на кредита е
21.95 % и не е променян.Сочи още, че редовното обслужване на кредита е
преустановено на 22.08.2016г.От тази дата до датата на обявената предсрочна
изискуемост не са погасени 6 броя вноски за периода м.08.2016г. до
м.01.2017г.На 27.01.2017г. е преустановено счетоводно ползването на кредитната
карта, а счетоводно кредитът е прехвърлен в съдебни вземания на
13.12.2017г.Договорна лихва е начислявана до 12.12.2017г., върху усвоената и
неиздължена главница в уговорения първоначален размер.След издаване на заповед
за незабавно изпълнение не са правени плащания от длъжника.Към датата на
заявлението неиздължените суми по пера са 570.63 лева главница332.52 лева
договорна лихва за периода 2406.2010г. до 13.12.2017г, 2.08 лева наказателна
лихва за периода 24.06.2010г. до 12.12.2017г. , такси за периода 24.06.2010г.
до 12.12.2017г. в размер 188.15 лева. Вещото лице сочи, че таксата е формирана
от 13 броя месечни такси по 15.00 лева за неосигурени средства за револвиране
на кредита, не са включени във вноските , а са начислени допълнително. Видно от
приложените условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на банка ДСК , липсва посочена такса от 15.00 за
неосигуряване на средства за револвиране
на кредита. Таксата е регламентирана в чл.29, ал.1 ОУ, и препраща към
условията, в които е отразена такса за нереволвиране на определена минимална
сума в гратисния период в размер 10.00 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за револвиращ кредит/ и в претендирания размер, а именно – наличието
на валиден сключен договор за паричен кредит, който обвързва страните, и по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже, и че
е уговорена договорна лихва, като следва да докаже и
размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в
забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240
ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Видно е, че кредитната
карта е получена от ответника, за което същият се е подписал, като договорът
има характера на разписка.Същият е подписал договора , както и общите условия,
поради което възраженията съдът приема за неоснователни.
Договорът за револвиращ кредит има
характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за
неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в
ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът
намира, че потребителския кредит не е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, ЗПК, каквито възражения са направени от ответника. В процесния договор, кредиторът
е посочил лихвения процент по заема и ГПР, както и всяка от таксите, които се
дължат при извършване на конкретна операция
. Посочени са компонентите, включени като разходи в годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита. Видно от заключението на вещото
лице, установява се месечната минимална погасителна вноска по процесния кредит,
която е калкулирана от ищеца при
установения лимит на кредита до 1000.00 лева, като лихвения процент не е
променян за срока на договора.
Съдът намира иска за основателен в частта на сумите за
главница в размер 570.63 лева , договорна лихва за процесния период в размер
332.52 лева и мораторна лихва в размер 2.08 лева, в която част следва да бъде
уважен.
Не се установи уговорена такса за услуги на ищеца в
размер 188.15 лева, поради което в тази
част искът следва да се отхвърли. Видно и от становище на ищеца, таксата е
начислена не за ползвана банкова услуга, а за неизпълнение на договорни
задължения , което е в противоречие с чл.10а , ал.2 ЗПК.
По възражението за давност, видно е от заключението на
вещото лице, че редовното обслужване на кредита е
преустановено на 22.08.2016г. До предявяване н вземанията по реда на чл.417 ГПК
– 13.12.2017г. не е изтекъл предвидения три годишен погасителен срок за лихви,
нито петгодишния за главница.
По отношение на
разноските съдът намира, че с оглед
изхода на спора ,на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от иска -в заповедното производство от направени 125.00 лева
разноски следва да се присъдят общо 105.00 лева, в исковото производство от направени разноски
175.00 лева ДТ, 306.51 лева възнаграждение за особен представител , 160.00 лева
за вещо лице, следва да се присъдят 147.00 лева ДТ, 257.80 лева за
възнаграждение на особен представител и 134.40 лев възнаграждение на вещо
лице. Следва да се присъди и
юрисконсулско възнаграждение в размер 150.00 лева.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Б.А. , ЕГН: ********** и
адрес ***, вземането на „Банка ДСК” АД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София ,
ул.Московска 19, срещу Н.Б.А. , ЕГН: ********** и адрес *** за следните суми: просрочена главница в размер на 570.63 лева, ведно
със законната лихва, считано от 13.12.2017г. до окончателното издължаване, възнаградителна
лихва за периода 22.08.2016-12.12.2017г. в размер на 332.52 лева, наказателна
лихва за периода 17.11.2017г.- 12.12.2017г.
в размер на 2.08 лева, за които
е издадена Заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3548/2017 г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК” АД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София ,
ул.Московска 19, срещу Н.Б.А. , ЕГН: ********** и адрес *** иск , с който се иска да бъде
признато за установено вземане за сума в размер 188.15 лева заемни такси, за
която е издадена Заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3548/2017 г. на ВРС.
На адвокат Р.Р. да се изплати
възнаграждение за особен представител в размер 306.51 лева.
ОСЪЖДА Н.Б.А.
, ЕГН: ********** и адрес ***, да
заплати на „Банка
ДСК” АД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София ,
ул.Московска 19, разноски в производството по ч.гр.д.№ 3548/2017г. ВРС в общ
размер 105.00 лева, а в това по гр.д.№ 1209/2019г.ВРС - общо 689.20 лева .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: