МОТИВИ :
Подсъдимият Б.А.И. е предаден на съд за престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК
затова, че на 21.06.2018 год., около 10:30 часа, като ***** в *****, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода" по Присъда № 83/ 21.10.2011 г. на ОС -
Варна, изменена с Определение № 185/ 23.10.2013 г. на АС - Варна, избягал от *****,
както и за престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр. 2 във връзка с чл. 29, ал.
1,6. „б" от НК затова, че на 23.06.2018 год. в гр. ****, Ловешка област,
ул. „*****” **, отвлякъл П. С.П. ***, като деянието представлява опасен рецидив.
Представителят на ОП Ловеч в съдебно
заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия Б.А.И. за престъпленията, за
които е предаден на съд. Излага, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
се установява фактическа обстановка, която е идентична с тази, което е описана
в обвинителния акт. Позовава се на показанията на пострадалата и останалите
разпитани по делото свидетели. Счита, че не следва да бъде дадена вяра на
обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича да е отвлякъл пострадалата,
като следва да се приемат за негова защитна теза, която не кореспондира на
останалите доказателства по делото. Моли И. да бъде признат за виновен и да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода в максималния размер, предвиден в
НК. Посочва, че не е налице нито едно смекчаващо вината обстоятелство и е
налице изключително висока степен на обществена опасност на дееца, с оглед на
миналите му осъждания, включително и за друго бягство от затвора. Сочи, че е
налице и висока степен на обществена опасност на самите деяния. Предлага на
основание чл. 23, а. 1 НК да бъде определено на И. общо най – тежко наказание лишаване
от свобода.
Процесуалният представител на
подсъдимия – адв. Г. – излага, че причината за бягство от затвора е влошеното
здравословно състояние на дъщеря му, на която е предстояла операция на гърдата.
Предлага на подзащиния му да бъде определено наказание
за престъплението по чл. 297, ал. 1 от НК при условията на чл. 55 от НК, като
му се наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода. Счита, че Б.А.И.
е осъзнал постъпката си, разкаял се е,
съдействал е активно на досъдебното производство за разкриване на обективната истина.
Моли И. да
бъде признат за невиновен и оправдан по второто обвинение по чл. 142, ал. 3, т.
1, пр. 2 вр. с чл. 29, ал. 1,6. „б" от НК, тъй
като липсва субективния състав на престъплението. Счита, че от събраните по
делото доказателства може да се направи безспорния извод, че подсъдимия не е
имал намерение да отвлича П. С.П., а неговото желание и молба е била тя само да
го придружи на около 100 – 150
метра от къщата до като влезе във високия бурен или премине
ж. п. линията. Твърди, че неговата цел е била да се отнеме възможността евентуално
тя да сигнализира на МВР и от друга стана да послужи като прикритие, за да може
той да осъществи до края бягството си. Счита, че на практика Б.А. И. доброволно се е предал на органите на властта,
разкрил е всичко, което му е било известно за извършеното престъпление и по
този начин съществено е улеснил разкриването на престъплението. Налага довод,
че подсъдимия никога не е имал съзнанието
и намерението да отвлича тази жена. Като алтернативно искане, ако съдът признае
И. за виновен и по второто обвинение, то следва да се приложи разпоредбата на
ал. 6 на съответния текст, като определи наказание на И. при условията на чл. 55 от НК.
В съдебно
заседание Б.А.И. дава обяснение по обвинението, като се признава за виновен в
извършване на престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК и не се признава за виновен
за престъплението по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр. 2 вр.
с чл. 29, ал. 1,6. „б" от НК.
Настоящата
инстанция, като съобрази : обясненията, дадени от Б.А.И., показанията на
разпитаните по делото свидетели : П. С.П., Д.Й.Д., М.И.Д., П.В. П., З.Р.В., В.Р.А., М.Д.Х. и
Г.И.Д., от дадените на досъдебното производство показанията на св. Х.М.М. и И.К.Х., приобщени по реда на чл.
281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 3 НПК и събраните по делото писмени и веществени доказателства, намира за
установено следното :
Б.А.И. *** на *** г. и е осъждан деветнадесет
пъти за престъпления от общ характер. Последното наказание на И. е в размер на
12 години лишаване от свобода по Присъда №83/21.10.2011г на ОС - Варна,
изменена с Определение № 185/23.10.2013 г. на АС - Варна, с което е било увеличено
на основание чл. 24, ал.1 от НК на тринадесет години лишаване от свобода.
На 11.09.2014 г. И. *** в ***** за
обучение в училището.
На 20.11.2015 г. е бил заменен режима
на подсъдимия от строг на общ.
Със заповед на Началника на Затвора
-Ловеч от 11.06.2018 г. И. е настанен за изтърпяване на наказанието си в
затворническо общежитие от открит тип и на 15.06.2018 г. е приведен в ЗООТ „Полигона”
и разпределен за работа на външен работен обект на фирма „Маранд
строй” ЕООД – Ловеч, като на 16.06.2018 г. е започнал работа на посочения обект.
На 21.06.2018 г. управителят на
фирмата е уведомил ръководството на *****, че Б.И. не е на работния обект. След
като било констатирано, че е налице бягство от И., от служителите на Полицията
и Жандармерията били предприети мерки за издирването му. В резултат на
предприетите мерки подсъдимият е бил локализиран в района на гр. **** и са били
организирани заградителни мероприятия.
На 23.06.2018 г. след обяд св. П.С.П.
***, където живеела с внука си П.М.. Къщата, в която живеела П., била
едноетажна и се намирала на края на града. Същият ден внука на свидетелката
отишъл при свой роднини в града и свидетелката била сама.Тя решила да полегне,
като преди това поставила резето на портата и закачила синджира, с който
заключвала, без да заключва катинара. Както спяла, тя чула, че синджира на
портата издрънчал и си помислила, че се прибира внука й. Малко след това при
нея в стаята влязъл висок непознат мъж. Това бил подсъдимият Б.И.. Подсъдимият държал
в ръка предмет, който свидетелката оприличила на бяла бухалка.Със заплашителен
тон И. й поискал пари и й казал да го гледа в очите, без да си отклонява
погледа. П. станала от леглото и му казала, че няма пари, като му дала
портмонето си, за да се увери. На масата имало тютюн, филтри и хартийки за
свиване на цигари. И. накарал свидетелката да му направи цигари.Тя посегнала да
вземе хартийка, но я изпуснала на пода и се навела да я вземе.Тогава той я
ударил с отворена длан по лицето, от лявата страна. Причината за това била, че
свидетелката си отклонила погледа към пода. След това И. претърсил шкафовете за
храна, като намерил омесен от свидетелката хляб/пита/ и отчупил и взел
половината, както и пържени тиквички, които заедно с хляба сложил в найлонов
плик. Той поискал шише с вода и свидетелката му напълнила пластмасова бутилка
от безалкохолна напитка „Фаворит" от 2.5л. И. накарал П. да си обуе
обувки, след което я хванал за дясната ръка, дръпнал й силно и я повел със себе
си, въпреки нейното нежелание. Те излезли от двора и минали през място, обрасло
с храсти и трева и една поляна, в края на която имало орех. Тъй като била силно
притеснена и разтреперана, свидетелката го помолила да спрат до ореха, за да си
почине. Те спрели в тревата до дървото. В този момент на около 30 метра от тях по пътя
минал св. Д.Д. - началник на полицейския участък в града.Същият правел обход в
района на квартала, в който живеела св. П., за да търси избягалия *****, тъй
като се получила информация, че той е забелязан там. Целият квартал бил
обграден от жандармерия. Св. Д. наблюдавал движението на двамата преди да спрат
до ореха и след като спрели, отишъл при тях. Той ги попитал какво правят там и подсъдимият
му отговорил, че са на любовна среща, като се представил с имената Н.Д. ***. През
това време свидетелката започнала да прави скрити жестове с ръка и мимики към
полицейския служител, за да му покаже, че нещо не е наред и да го накара да се
приближи. Св. Д. веднага разпознал издирвания избягал ***** по описанието,
което вече било разпространено, но за да не пострада свидетелката, се
престорил, че не ги е разпознал. Той им казал добре и си тръгнал. Св. Д.
незабавно уведомил колетите си, че е видял и разпознал избягалия *****, описал
им ситуацията и района е бил заграден от сили на жандармерията, при което подсъдимия
е бил заловен.
Съдът установи така описана
фактическа обстановка въз основа на : обясненията, дадени от Б.А.И. /с
изключение на частта, в която отрича да е отвлякъл П./, показанията на
разпитаните по делото свидетели : П. С.П., Д.Й.Д., М.И.Д., П.В. П., З.Р.В., В.Р.А., М.Д.Х. и
Г.И.Д., от дадените на досъдебното производство показанията на св. Х.М.М. и И.К.Х., приобщени по реда на чл. 281,
ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 3 НПК и приложените писмени доказателства по реда
на чл. 283 НПК и предявените веществени доказателства по реда на чл. 284 НПК.
Ловешкият окръжен съд приема,
че подсъдимия Б.А.И. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 297,
ал. 1 от НК, като на 21.06.2018 год., около 10:30 часа, като ***** в *****,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" по Присъда № 83/ 21.10.2011 г.
на ОС - Варна, изменена с Определение № 185/ 23.10.2013 г. на АС - Варна,
избягал от *****.
От обективна страна И. е осъществил
изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като на
посочената дата и място като ***** в *****, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода" по Присъда № 83/ 21.10.2011 г. на ОС - Варна, изменена с
Определение № 185/ 23.10.2013 г. на АС - Варна, избягал от *****.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл, като И. е съзнавал обественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Ловешкият окръжен съд приема,
че подсъдимия Б.А.И. е осъществил от
обективна и субективна страна и признаците от състава на престъплението по чл.
142, ал. 3, т. 1, пр. 2 вр. с чл. 29, ал. 1,6.
„б" от НК, като на 23.06.2018 год. в гр. ****, Ловешка област, ул. „*****"
№ 25, отвлякъл П. С.П. ***, като деянието представлява опасен рецидив. От
обективна страна деянието е извършено от И. чрез действие, като е ограничил възможността на пострадалата да
се придвижват свободно в пространството и едновременно с това е отведена на
друго място, принудително против нейната воля.Деянието е квалифицирано като
престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр. 2 вр. с чл.
29, ал. 1,6. „б" от НК, тъй като е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,6. „б" от НК, с оглед на миналите
осъждания.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл, като И. е съзнавал обественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното
настъпване. Умисълът е осъществен от
подсъдимия чрез извършените от него принудителни действия за промяна на
местоположението на пострадалата, които изключват доброволността на
преместването й. Механизмът на извършване на отвличането – вида на принудата и
естеството на преместването й - сочат, че подсъдимият пряко е целял да промени
местоположението на пострадалата извън воля й и да ограничи свободното й
придвижване в пространството.
Неоснователно е становището на адв. Г.,
че И. да бъде признат за невиновен и оправдан по второто обвинение по чл. 142,
ал. 3, т. 1, пр. 2 вр. с чл. 29, ал. 1,6. „б" от НК, тъй като липсва субективния състав на престъплението. Пред тази инстанция
защитата излага, че от събраните по делото доказателства може да се направи
безспорния извод, че подсъдимия не е имал намерение да отвлича П. С.П., а неговото
желание и молба е била тя само да го придружи на около 100 – 150 метра от къщата до
като влезе във високия бурен или премине ж. п. линията. Твърди, че неговата цел
е била да се отнеме възможността евентуално тя да сигнализира на МВР и от друга
стана да послужи като прикритие, за да може той да осъществи до края бягството
си. Счита, че на практика Б.А. И.
доброволно се е предал на органите на властта, разкрил е всичко, което му е
било известно за извършеното престъпление и по този начин съществено е улеснил
разкриването на престъплението. Налага довод, че подсъдимия никога не е имал съзнанието и намерението да
отвлича тази жена.
Ловешкият окръжен съд прие, че
извършеното от И. деяние осъществява признаците от състава на престъпление по чл.
142, ал. 3, т. 1, пр. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК. За да
направи този извод, съдът съобрази показанията на св. П. С.П., които са
последователни, точни и логични, и на
които даде изцяло вяра. От тези показания се установява, че на посочената дата
и място И. е отвлякъл П.. Показанията на св. П. кореспондират на показанията на
св. Д.Й.Д. и на показанията на св. З.Р.В.. Тези гласни доказателствени средства
съответстват на писмените доказателства по делото : протоколи за оглед на
местопроизшествие и приложени албуми, както и на веществените доказателства,
предявени на страните. От показанията на св. П. се установяват действията на И.
в дома й, както и по какъв начин принудително я е накарал да тръгне с него. От показанията
на свидетеля Д. – Началник полицейски участък – гр. ****, се установява, че той
е забелязал и наблюдавал придвижването на подсъдимия и пострадалата преди да ги
спре и проведе разговор с тях, при който разговор е разпознал избягалия *****,
което е довело съответно до неговото залавяне. По изложените мотиви съдът не
дава вяра на обясненията на И., в които твърди, че не е имал намерение да отвлича П., а неговото
желание и молба е била тя само да го придружи на около 100 – 150 метра от къщата до
като влезе във високия бурен или премине ж. п. линията, както и че неговата цел
е била да се отнеме възможността евентуално тя да сигнализира на МВР и от друга
стана да послужи като прикритие, за да може той да осъществи до края бягството
си. От показанията на св. П., които съответстват на показанията на св. Д.Й.Д., от приложените
писмени доказателства по делото : протоколи за оглед на местопроизшествие и
приложени албуми, както и на веществените доказателства, следва извод, че
деянието извършено от И., осъществява признаците на престъпление по чл. 142,
ал. 3, т. 1, пр. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК.
В тази връзка е Решение №
176/11.11.2019 г. на ВКС по н.д. № 509/2019 г., III н. о „При формиране на извод дали
извършеното от подс. С. осъществява състава на
престъпление по чл.
142 от НК следва да се има предвид, че, законодателят не е поставил
изискване към пострадалия той да се съпротивлява активно срещу действията на
извършителя по промяна на местоположението му. Не е необходимо той да възразява
вербално срещу действията на дееца, да използва сам физическа сила срещу него,
да се опитва да избяга или по всякакъв друг начин да препятства действията на
извършителя, с които бива преместван в пространството. Всичко това са възможни,
но съвсем не и задължителни прояви, очертаващи липсата на съгласие на пострадалия
с действията на подсъдимия. Отвличане по смисъла на чл. 142
от НК ще е налице и когато пострадалият с оглед обстоятелствата по делото е
бил поставен в ситуация да не може да се съпротивлява или съпротивата му
предварително е била сломена. Именно затова изводите както относно обективната
страна на деянието, така и досежно представното
съдържание на подсъдимия следва да се формират в резултат на комплексен подход,
при който се отчитат всички особености на обстановката и се съобразяват
предшестващите действия на дееца и пострадалия. Освен това не бива да се
забравя, че деянието е довършено с факта на принудителната промяна на
местоположението на пострадалия (в този смисъл вж. Р. № 184/2018 г. по н.
д. № 626/2018 г. на I н. о.), поради което последващите му действия
поначало са ирелевантни”.
Съдът
не споделя и тезата на адв. Г., че на практика Б.А. И. доброволно се е предал на органите на властта,
разкрил е всичко, което му е било известно за извършеното престъпление и по
този начин съществено е улеснил разкриването на престъплението. По делото
безспорно бе изяснено, че след като е било установено, че е налице бягство на И.,
от служителите на Полицията и Жандармерията са били предприети мерки за
издирването му. В резултат на предприетите мерки подсъдимият е бил локализиран
в района на гр. **** и са били организирани заградителни
мероприятия, след което е бил задържан.
Настоящата инстанция наложи на Б.А.И.
за престъплението по чл. 297, ал. 1 от НК наказание от 3 /три/ години лишаване
от свобода. Така определеното наказание е в максимален размер, предвиден в
закона, като съдът прецени, че не е налице нито едно смекчаващо вината
обстоятелство, а са налице само отекчаващи вината
обстоятелства – високата обществена опасност на самия деец, с оглед на миналите
му многократни осъждания за престъпления от общ характер, включително и за
престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК, които не са изпълнили целите на
наказанието и високата обществена опасност на самото деяние.
Съдът наложи на Б.А.И. наказание
лишаване от свобода в размер на 20 /двадесет/ години лишаване от свобода, което
в максималния размер на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода,
като при определянето му съобрази, че не е налице нито едно смекчаващо вината
обстоятелство, а са налице само отекчаващи вината
обстоятелства – високата обществена опасност на самия деец, с оглед на миналите
му многократни осъждания за престъпления от общ характер, които не са изпълнили
целите на наказанието и изключително високата обществена опасност на самото
деяние. Подсъдимият е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления извън
тези от осъжданията, които определят квалификацията на деянието по чл. 142 НК
извършено при опасен рецидив. Настоящото деяние е извършено от И.
непосредствено след като е осъществил бягство от Затвора Ловеч престъпление, изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода" по Присъда № 83/ 21.10.2011 г. на ОС - Варна, изменена с
Определение № 185/ 23.10.2013 г. на АС - Варна, избягал от *****. От изложеното може да се направи
извод, че е налице висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и
на самия деец, който има установени трайни престъпни навици, както и че
наложените и изтърпени наказания лишаване от свобода не са изпълнили целите на
наказанието, посочени в чл. 36 НК.
Тази инстанция не споделя позицията
на защитата за определяне на наказания на И. при условията на чл. 55 от НК.
Защитата сочи, че Б.А.И. е осъзнал
постъпката си, разкаял се е и е съдействал е активно на досъдебното
производство за разкриване на
обективната истина.
Пред настоящата инстанция И. не
показа критично отношение към извършеното и съдът не констатира да е осъзнал
постъпката си и да се е разкаял, както
твърди адв. Г.. Неоснователно е и становището на защитата, че подсъдимият на
досъдебното производство е съдействал активно за разкриване на обективната истина по делото, тъй като от
доказателствата се установява, че двете престъпления са разкрити от органите на
реда и И. не е допринесъл затова. По делото безспорно
бе установено, че след като е било установено, че е налице бягство на И., от служителите
на Полицията и Жандармерията са били предприети мерки за издирването му. В
резултат на предприетите мерки подсъдимият е бил локализиран в района на гр. ****
и са били организирани заградителни мероприятия, след
което е бил задържан. Ловешкият окръжен съд при определяне на наказанията на И.
не констатира нито едно смекчаващо вината обстоятелство.
Настоящата инстанция приема, че така
наложените наказания са справедливи и ще
изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
Съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК определи на Б.А.И. общо най-тежко наказание в размер на 20 /двадесет/ години
лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът постанови вещественото доказателство - 1 бр.
очила с черни рамки – да се върне на Б.А.И., след влизане на присъдата в сила.
Съдът
постанови веществените доказателства: 1.Обект № 1- Кафяв хартиен плик
запечатан и подписан с подписи на поемните лица със съдържание : 1 бр. макетно
ножче, 1 бр. тиксо, 1 бр. табакера, 1 бр. полиетиленов
плик с тревиста маса, 1 бр. пакет от дъвки, 1 бр. кибрит и 1 бр. запалка; 2.
Обект № 2 - Бял хартиен пощенски плик запечатан и подписан с подписи на
поемните лица със съдържание -1 бр. филтърна хартия + филтър; З. Обект № 1 кафяв хартиен плик
запечатан и подписан с подписи на поемните лица със съдържание - 1 .бр прозрачно пластмасово шише с етикет " Favorit"; 4. Обект № 1/1 - Бял хартиен пощенски плик
запечатан и подписан с подписи на поемните лица със съдържание 1 бр. марлен тампон с червено кафява материя; 5. Обект № 2-1 -
Бял хартиен пощенски плик запечатан и подписан с подписи на поемните лица със
съдържание заготовка за самоделна цигара включваща-1 бр. цигара, филтър и
филтърна хартия; 6. Обект № 3 - Бял хартиен пощенски плик запечатан и подписан
с подписи на поемните лица със съдържание 1 бр.полиетиленова
торбичка; 7. Обект № 1 Бял хартиен плик със следните вещи: 10 бр. хартии с
филтър за цигари, 1 бр. кибрит „Zebra", 1 бр.
запалка с надпис CLIPPER, лилава на цвят, 1 бр. машинка за пълнене на цигари с
тютюн в синьо черен цвят, след влизане на присъдата в сила да бъдат отнети в
полза на Държавата, като бъдат унищожени.
Съдът осъди Б.А.И. да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч
сумата от 235.17 /двеста тридесет и пет лева и 17 ст./ лева и 5.00 /пет/ лева
за издаване на изпълнителен лист.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: