Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година
в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело №53 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на
чл. 156
– 161 от от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/. Образувано е по жалба от „Кадима 2015“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ревизионен
акт № Р-16000920002546-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, в
частта му, която не е отменена с Решение
№96/03.02.2021 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
С последното решение на директора на Д„ОДОП“ –
Пловдив, оспореният ревизионен акт е потвърден в частта за допълнително
начислени лихви за ДДС, за м.10.2018 г., в размер на *** лв. и изменен в
останалата част, касаеща допълнително установени
задължения за корпоративен данък за 2018 и 2019 г., както и за ДДС за м.09.2018
г. и м.05 2019 г., ведно с дължимите лихви.
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения за липса на
основанията за определяне на данъчната основа и размера на данъка по особения
ред на чл.122 от ДОПК. Счита, че не са установени обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.2 ДОПК-укрити доходи, както и че изводите на органа по приходите, за
наличие на такива обстоятелства, не почива на писмени доказателства, а единствено
на твърдения на купувачите на недвижими имоти, че реално платената от тях цена,
надвишава посочената в нотариалния акт. Сочи, че не е отчетено и
обстоятелството, че имотите са продадени на етап „груб строеж“ и последвалото
намаление на цената е в резултат на допълнително споразумение между страните. В
тази връзка се позовава и на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета на
Европа. Иска отмяна на оспорения ревизионен
акт в частта, която не е отменена с решението
на директора на Дирекция
„ОДОП“. Претендира направените по делото разноски.
В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът
– Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите, в писмено
становище, представено от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Намира оспорения
ревизионен акт за законосъобразен, по съображенията, изложени в неговото решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото е над
минимума, определен в Наредба 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, приема от фактическа страна следното:
Установи
се по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16000920002546-020-001/05.05.2020 г., изменяна
със Заповеди №Р-16000920002546-020-002/22.07.2020 г., № Р-16000920002546-020-003/13.08.2020
г. и № Р-16000920002546-020-004/11.09.2020 г.,
издадени от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК,
е възложена данъчна ревизия на „Кадима 2015“ ООД, ***,
с обхват: установяване на задълженията за корпоративен данък, за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., както и на задължения за данък върху
добавената стойност, за периода 01.01.2017 г. – 29.02.2020
г. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на
ревизираното лице.
В хода на ревизионното производство е съставен
Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000920002546-092-001/26.10.2020
г., връчен на адресата по електронен път, на 27.10.2020 г.
Въз основа на горния РД е издаден и Ревизионен акт /РА/ № Р-16000920002546-091-001/23.11.2020 г., с който, по отношение на РЛ са установени допълнителни задължения по
ЗКПО и ЗДДС: корпоративен данък за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с
лихви в размер на *** лв.; корпоративен данък за 2019 г. в размер на *** лв.,
ведно с лихва в размер на *** лв., както и ДДС за м.09.2018 г. в размер на ***
лв., ведно с лихва в размер на *** лв.; ДДС за м.10.2018 г. в размер на *** лв, ведно с лихви – *** лв.; ДДС за м.05.2019 г. в размер
на *** лв., ведно с лихва в размер на ***
лв. РА е връчен
на ревизираното лице /РЛ/ на 01.12.2020 г., по електронен път.
С Решение №96/03.02.2021 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е изменил
Ревизионен акт №Р-16000920002546-091-001/23.11.2020
г. в частта за определените задължения за ревизираните периоди,
като е намалил установения размер на данъка и лихвите към него, както следва:
корпоративен данък за 2018 г. – от *** лв. на *** лв., а лихвите - от *** лв.
на *** лв.; корпоративен данък за 2019 г. – от *** лв. на *** лв., а лихвите -
от *** лв. на *** лв.; ДДС за м.09/2018 г. намалил от *** лв. на *** лв., а
начислените лихви от *** лв. на *** лв.; ДДС за м.05/2019 г. - от *** лв. на *** лв., а лихвите - от *** лв.
на *** лв. Със същото решение, РА е потвърден в частта, относно начислените
лихви за ДДС за м.10/2018 г., в размер на *** лв. Решението е връчено по
електронен път, на 03.02.2021 г.
В
хода на ревизионното производство са направени следните относими
към предмета на делото констатации:
През проверявания период РЛ е
регистрирано като дружество с ограничена отговорност, с основна дейност –
строителство на жилищни и нежилищни сгради. Дружеството е регистрирано по ЗДДС.
В периода 2016 г. – 2019 г. „Кадима 2015“ ООД е
построило в ***, жилищна сграда в имот с идентификатор *** по КККР на ***. Издадени са Удостоверение №
93/19.09.2018г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Жилищна сграда с гаражи - I етап“ /л.308 от делото/, заснет и нанесен в кадастралната
карта с идентификатор ***.1
/вход А/, както и Удостоверение №42/13.05.2019 г. за
въвеждане в експлоатация на обект „Многофамилна
жилищна сграда с търговски партер“ в УПИ ** и **, кв.** по плана на кв.“***“, ***
/л.313 от делото/, заснет и нанесен в кадастралната карта с идентификатор *** /вход Б/. Впоследствие,
самостоятелните обекти в сградата - апартаменти, изби, гаражи и др., са
продадени на физически лица. Прието е, че дружеството не е отчело в пълен
размер приходите от продажбата на самостоятелни обекти в сградата /СОС/,
построена от него. Този извод е направен въз основа на
писмените обяснения на част от купувачите, за договорени и платени от тях цени,
надвишаващи посочените в нотариалните актове, по отношение на осем апартамента
с изби и два гаража, описани в таблица
на стр. 4-5 от РА. Посочено е, че в тези случаи, клиентите плащали сумата по нотариалния акт, по
банков път, по сметка на дружествотото,
а остатъка (разликата между
цената по нотариален акт и предварителния договор за покупко-продажба)
предавали на ръка, на упълномощеното
лице – Р. Ю. М.. Прието е за установено, че: 1. Т. П. П. е
платила *** лв. за закупения от нея ап.№** и изба №**, с площ 72,73 кв.м., от жилищната сграда с
идентификатор ***., а съгласно приложения нотариален акт №**/***
г., стойността на имота е *** лв.; 2. М.
Е. А./ Ш. Х. Х. платили *** лв., за закупения от тях ап.№** с изба, с площ
61,59 кв.м., находящ се в горната сграда, а според
нотариален акт №**/*** г., стойността е *** лв.; 3. С. М. Х. е платила *** лв.
за придобиването на ап.№** с избено помещение, с площ 93,71 кв.м., а според НА №**/***
г. продажната цена е *** лв; 4. Б. А. Л./В. О. Х. са
платили *** лв. за придобиването на ап.№** с изба, с площ 63,97 кв.м., а стойността на имота по НА №**/ *** г. е *** лв; 5. Г. К. е платил *** лв. за ап.№** с изба, с площ
71,89 кв.м., а стойността по НА №**/*** г. е *** лв.; 6. С. С. М./О. И. М. са
платили общо *** лв. /*** евро на кв.м./ за покупката на ап.** и ап.**, избено
помещение и гараж, с обща площ 210,94 кв.м., а
стойността на имотите по НА № **/*** г. е *** лв.; 7. Т. Н. Ш. е платил *** лв. за
закупения от него гараж №**, с площ 24,64 кв.м., находящ се в жилищната
сграда с идентификатор ***, като в НА №**/*** г. е посочена продажна
стойност от *** лв.; 8. Т. Б. С. /Б./
платила *** лв. за придобиването на ап.№** с изба, с площ 92,5 кв.м., като в НА
№**/*** г. е отбелязана стойност - ***
лв.
С
оглед горните данни е прието, че са
налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити
приходи, тъй като РЛ
не е отчело в пълен размер действително реализираните приходи от дейността, по
отношение на сделките с описаните по-горе купувачи на недвижими имоти, като
данъчната основа за облагане с корпоративен данък и ДДС, е определена съобразно
чл. 122, ал. 2 и чл. 124 от ДОПК. В
тази връзка, на 17.08.2020 г., РЛ е уведомено че основата за облагане с
Корпоративен данък и Данък добавена стойност, за ревизирания период, ще бъде
определена по реда, предвиден в чл. 122 от ДОПК, като е указан срок за
представяне на доказателства и вземане на становище. Връчени са и уведомления по чл.17 ДОПК, както и ИПДПОЗЛ за деклариране на имуществото, на основание
чл.124, ал.3 ДОПК. Представени са
декларации по чл.124 ал.3 ДОПК за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., в които
са декларирани: извършваната от
дружеството дейност, имущественото му
състояние, както и печалбите
и приходите от дейността за горния
период.
Въз
основа на горното е прието, че укритите приходи за 2018 г. са общо в размер на ***
лв. (*** лв. + *** лв. + *** лв. + *** лв. + *** лв. + *** лв. + *** лв.),
съответно от сделките с Т. П. П., М. Е. А./Ш. Х. Х., С. М. Х., Б. А. Л./В. О.
Х., Г. К., С. С. М./О. И. М. и Т. Б. С. - №»№ 1-7 от таблицата на стр. 11-12 от
РД), а за 2019 г. - *** лв. (Т. Н. Ш. - № 1 от таблицата на стр. 16 от РД).
Данъчната
основа за облагане с корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. е определена, като
към декларираната данъчна печалба, съответно: *** лв. и *** лв., са прибавени
укрити приходи в размер на *** лв. - за 2018 г. и *** лв. - за 2019 г., като е доначислен корпоративен данък в размер на *** лв. за 2018 г.
и 325 лв. за 2019 г., както и прилежащите лихви.
За дата на данъчните събития по отделните доставки, на основание чл.9 и
чл.25, ал.2 от ЗДДС, органите по приходите са приели датите на въвеждане в
експлоатация на сградите с идентификатор ***
/вход А/ и *** /вход Б/, а именно -19.09.2018 г. и 13.05.2019 г.,
като дати, на които строителната услуга се счита за завършена.
За определяне
размера на дължимия данък по ЗДДС, за данъчен период м.09/2018 г. е прието, че неотчетените приходи са в размер на ***
лв., като сбор от неотчетените суми от сделките с Т. П. П., М. Е. А./Ш. Х. Х., С.
М. Х., Б. А. Л./В. О. Х., Г. К., С. С. М./О. И. М. и Т. Б. С.. На основание
чл.86 от ЗДДС, допълнително е начислен ДДС
за м.09/2018 г., в размер на *** лв., както и прилежащите лихви.
Прието
е също, че декларираната от РЛ процедура по приспадане на ДДС по реда на чл. 92
от ЗДДС, започнала през м.09/2018 г., с деклариран ДДС за възстановяване в
размер на *** лв., се променя, в резултат на което възниква задължение за
внасяне по СД по ЗДДС за м. 10/2018 г.
в размер на *** лв. За несвоевременно му внасяне са начислени лихви в размер на
*** лв.
За данъчен период м.05/2019 г. е прието, че неотчетените приходи са в размер на *** лв., формирани от сделката по НА №**/*** г. с Т. Н. Ш.,
като допълнително начисления ДДС за м.05/2019 г. е в размер на *** лв., ведно с прилежащите лихви.
В съдебно заседание е приета ССчЕ.
По отношение на процесните обекти, предмет на
експертизата /осем апартамента, ведно с избени помещения и два гаража, описани
в таблица на стр. 4-5 от РА/, вещото лице е установило, че сумите, посочени в
нотариалните актове, са били платени на дружество. Издадени са били фактури,
осчетоводени със съответните счетоводни операции. По отношение на ап.№**,
представляващ СОС ***, закупен от клиента Г. К. е посочено, че в
счетоводството на дружеството не са налични данни за осчетоводяването като
приход, на сумата в размер на *** лв. - уговорен аванс в предварителния
договор, сключен на 12.10.2017 г., както и за осчетоводяване като приход, респ.
отчисляване на ДДС, за сумата в размер на *** лв., внесена на 13.12.2018 г. по
банкова сметка *** „Кадима 2015„ ООД в СИБанк.
По делото е прието без
възражения от страните и заключение по назначената повторна съдебно-оценителна
експертиза. За изготвянето му вещото лице е използвало приложените по делото
доказателства, извършило е оглед на място, проучвания и справки. Посочило
е пазарни стойности /цени, с начислено ДДС/ на процесните
обекти /осем апартамента, ведно с избени помещения и два гаража/, посочени в
таблица на стр. 4-5 от РА, при условията на груб строеж и при 100 %
завършеност, съобразно изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и
начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, както следва:
1. За имот с идентификатор *** по КККР
на ***, представляващ апартамент № **
ведно с мазе № **, с обща площ от 72.73 кв.м., е посочена пазарна
стойност при условията на груб строеж - *** лв., а при условията на 100 %
завършеност - *** лв.; 2. За имот с идентификатор ***., представляващ апартамент
№ **, ведно с мазе № **, с обща площ от
61.59 кв.м. - пазарна стойност при условията на груб строеж – *** лв. лв., а
при условията на 100 % завършеност – *** лв.; 3. За имот с идентификатор ***.
по КККР на ***, представляващ апартамент № **
ведно с мазе № **, с обща площ от 93.71 кв.м., е посочена пазарна
стойност при условията на груб строеж – *** лв., при условията на 100 %
завършеност – *** лв.; 4. За имот с идентификатор ***. по КККР на ***, представляващ
апартамент № **, ведно с избено
помещение № **, с обща площ от 63.97 кв.м., е посочена пазарна стойност при
условията на груб строеж – *** лв., при условията на 100 % завършеност – ***
лв.; 5. За имот с идентификатор *** по КККР на ***, представляващ апартамент № ** ведно с мазе № **, с обща площ от 71.89 кв.м.
- пазарна цена при условията на груб строеж – *** лв., при условията на 100 %
завършеност – *** лв.; 6.1 За имот с идентификатор *** по КККР на ***,
представляващ апартамент № **, ведно с
избено помещение № **, с обща площ от 70.27 кв.м. - пазарна цена при условията
на груб строеж – *** лв., при условията
на 100 % завършеност – *** лв.; 6.2. За имот с идентификатор *** по КККР на ***,
представляващ апартамент № ** ведно с
мазе № **, с обща площ от 93.09 кв.м. - пазарна стойност при условията на груб
строеж – *** лв., при условията на 100 % завършеност – *** лв.; 6.3. За имот с
идентификатор *** по КККР на ***, представляващ гараж № **, с обща площ от
47.58 кв.м. - пазарна цена при условията на груб строеж – *** лв., при
условията на 100 % завършеност – *** лв., или общо за имотите по 6.1, 6.2 и 6.3
с площ от 210.94 кв.м. – *** лв. при условията на груб строеж и *** лв. при
условията на 100 % завършеност; 7. За имот с идентификатор *** по КККР на ***,
представляващ гараж № ** , с площ от 24.64 кв.м. - пазарна стойност при
условията на груб строеж *** лв., при условията на 100 % завършеност – *** лв.;
8. За имот с идентификатор *** по КККР на ***, представляващ апартамент № **
ведно с мазе № **, с обща площ от 92.50 кв.м. - пазарна стойност при условията
на груб строеж *** лв., при условията на 100 % завършеност – *** лв.
Според показанията
на разпитания по делото свидетел - Р. Ю. М., същия работи в „Кадима 2015“ ООД, като ***. Твърди, че се е занимавал с
дейности, свързани със строителството на сградата и не е получавал пари на ръка
от клиенти на дружеството. Твърди също, че не е участвал при сделки за продажба
на имоти от обекта. Съдът не кредитира тези показания, тъй като последните не
съответстват на приложените по делото нотариални актове, видно от които, Р. Ю.
М. е участвал при изповядването на всички сделки по покупко-продажбата на процесните апартаменти и гаражи, като пълномощник на
дружеството. Освен това, като пълномощник на „Кадима
2015“ ООД, лицето е подписало и приложените по делото предварителни договори за
покупко-продажба на въпросните имоти. Т.е., от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че това е лицето, което e упълномощено да сключи
както предварителните договори за покупко – продажба
на имотите, така и окончателната им продажба, обективирана
в НА.
С оглед на така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и след
осъществен административен контрол.
При извършената служебна
проверка на законосъобразността
на оспорения акт, съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че същия е валиден
административен акт, издаден след провеждане
на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен
орган и в определения от него срок.
РА е издаден от
компетентни органи и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са
издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо, по силата
на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§
2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени
и на електронен носител, поради което съдът намира,
че обжалвания ревизионен акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
Не се установиха и
допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на
оспорения акт. Последния е постановен в рамките на законоустановените
срокове и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК,
относно формата и съдържанието му.
На първо място, съдът
намира, че органът по приходите правилно е констатирал наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, предвид установеното несъответствие между
отчетените и действително реализирани приходи от сделки с недвижими имоти. Безспорно е установено по делото,
видно и от заключението по назначената ССчЕ, че в
счетоводството на РЛ не са отразени като приход, респ. не е начислен ДДС за
сумата в размер на *** лв., внесени от последното лице на 13.12.2018 г., по
банкова сметка ***, като с последната сума се надвишава и стойността от ***
лв., посочена в НА №**/*** г. В тази връзка са и писмените обяснения на
купувача Г. К. /л.188 от делото/. Данни за несъответствие между отчетените и
действително реализирани от РЛ приходи
от продажба на недвижими имоти, се съдържат и в събраните в хода на
ревизионното производство писмени обяснения, дадени от купувачите Т. П. П., М. Е.
А., С. М. Х., Б. А. Л., Г. К., С. С. М. и Т. Б. С.
Съгласно чл. 122,
ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 данъчна основа,
когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в чл.122,ал.1, т.1 – 7. Такова обстоятелство, според чл.122, ал.1,
т.2 ДОПК, е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи.
Във връзка с
горното, при установените разлики - заплатени от купувачите суми в повече от
осчетоводените такива от РЛ, правилно и законосъобразно е прието, че в случая
са налице предпоставките
за прилагане на особения процесуален ред и определяне на данъчната основа и дължимия
данък по реда на чл.122 ДОПК.
По ЗКПО:
Правилно и въз
основа на извършен анализ на относимите обстоятелства
по чл.122, ал.2 ДОПК, е установен
финансовият резултат на жалбоподателя за облагане с корпоративен данък
за 2018
г. и 2019 г. като допълнително е начислен такъв в размер на *** лв.- за 2018 г., и ***
лв. - за 2019 г., формиран от укрити приходи в размер на *** лв. - за 2018 г.
и *** лв. - за 2019 г.
Според еднопосочните писмени обяснения на Т. П. П., М. Е. А., С. М. Х., Б. А. Л., Г. К., С. С.
М. и Т. Б. С. – купувачи на апартаменти
с избени помещения и гаражи в построената от РЛ жилищна сграда с идентификатор ***,
съгласно приобщените НА №№**/*** г., №**/*** г., №**/*** г., №**/ *** г., №**/***
г., № **/*** г., №**/*** г., посочените
в нотариалните актове суми са били преждани по
банкова сметка ***, като последното се установи и от заключението на вещото
лице по ССчЕ. Освен това, горните лица допълнително
са предавали
на ръка, на упълномощеното
лице – Р. Ю. М., различни суми,
свързани с покупката на имотите, за които суми, не са им били
издавани документи. При
преценката на писмените обяснения, в т.ч. и на тяхната достоверност, съдът взе
предвид, че същите не са заинтересовани от изхода на ревизията, както и че не
са свързани лица с ревизираното дружество. От своя страна, писмените обяснения, на основание чл. 57, ал.2, т.3 ДОПК, са допустими в случая, и са годно
доказателствено средство за това, че за посочените
имоти, купувачите са заплатили цена, по-висока от
отразената в нотариалните актове и осчетоводена от дружеството. Представените от купувачите писмени обяснения, относно действителната цена на процесните имоти се потвърждават и от приложените предварителни договори за покупко-продажба на въпросните недвижими имоти, в
чл.2.1 от които, са договорени цени на имотите, съвпадащи с посочените в
писмените обяснения. Сходни са и пазарните цени на процесните
имоти в завършен вид, според заключението на вещото лице по приетата повторна
СОЕ. Горното води до извод, че посочените в
нотариалните актове суми, не са действително получените от продавача, по
отношение на осемте апартамента, ведно с избени помещения и два
гаража, описани в таблица на стр. 4-5 от РА. Тук следва да се отбележи, че
материалната доказателствена сила на нотариалния акт,
като официален свидетелстващ документ, обхваща възприетите от нотариуса факти,
за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия и това е
частта, в която е материализирано изявлението на нотариуса, че страните по
сделката са се явили пред него и са направили отбелязаните в акта изявления. По
отношение на останалите обстоятелства обаче, в т.ч. и продажната цена на имота,
нотариалният акт е с характер на частен диспозитивен
документ и съдът не е обвързан от посочената по-горе материална доказателствена сила.
Съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че имотите са продадени на
етап „груб строеж“ и последвалото намаление на цената е в резултат на
допълнително споразумение между страните. По делото не са представени
доказателства за наличие на такова споразумение за намаление на цената,
уговорена в т.2,1 от сключените типови предварителни договори. Тъкмо обратното
се установява от обсъдените по-горе писмени обяснения, а именно: цената на
която са придобити имотите е тази, посочена в предварителните договори, като в
тези случаи е без значение какъв е етапът на довършване на продаваните обекти.
Това е така, тъй като допълнително начисления пряк и косвен данък не е свързан
с определяне на пазарната цена на имотите по аналог, а касае действително
получени от дружеството приходи по сключените сделки за покупко-продажба на
недвижими имоти, които приходи не са надлежно осчетоводени, респ. за тях не е
начислен дължимия данък. Отделно от горното, при извършената ревизия е
установено /л.62 и л.64 от делото/, че в гр.60, см.611, дружеството е
осчетоводило разходи за покупка на строителни материали, врати, доставка и
монтаж на асансьори, в периода 2018 г. и 2019 г., следващ продажбата на
имотите, което свидетелства, че последните са предавани с изпълнени
довършителни работи. Обратното
би означавало, че тези разходи, ако не са предмет на предварителните договори
и нотариалните актове и при липсата на осчетоводени вземания или приходи от
тях, биха се оказали разходи, несвързани с дейността, а последното е основание
за преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели по чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Правилно за дата на данъчните събития по отделните
доставки, на основание чл.25, ал.2 от ЗДДС, органите по приходите са приели
датите на въвеждане в експлоатация на сградите с идентификатор *** /вход А/ и *** /вход
Б/, съответно
-19.09.2018 г. и 13.05.2019 г. Според
чл. 4, ал.1, т.1 от ЗСч, приходите и разходите, произтичащи от сделки и
събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента
на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и
се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС, данъчното
събитие настъпва, респ. данъкът става
изискуем от момента на "извършване на услуга". В конкретния
случай с оглед установяването на извършени от РЛ разходи за покупка на
строителни материали, врати, доставка и монтаж на асансьори, в периода 2018 г.
и 2019 г., следващ продажбата на имотите
с НА, и при липсата на други доказателства за конкретния вид, в който е следвало
да се предадат имотите, следва да се приеме, че обектите са били довършени в
уговорената между страните степен на завършеност, на датата, на която са
въведени в експлоатация – на 13.05.2019 г. за вход Б на жилищната сграда /гараж
№**, закупен от Т. Н. Ш. - НА №**/*** г./ и на 19.09.2018 г. за вход
А на жилищната сграда - за всички останали имоти.
По ЗДДС:
Във връзка с изложеното по-горе и допълнително установените
приходи от продажба на недвижими имоти в размер на *** лв. и *** лв., съответно за данъчни периоди
м.09.2018 г. и м.05.2019 г., налице са основанията за доначисляване на
ДДС за м.09/2018 г., в размер на *** лв., ведно с дължимите лихви - *** лв, както и ДДС за данъчен период
- м.05/2019 г., в размер на *** лв., ведно
с прилежащи лихви, в размер на *** лв.
Правилен
се явява оспореният акт и в частта му, с която е начислена лихва в размер на *** лв., която е следствие
от промяната на финансовия резултат, коментиран по-горе и възникналото задължение,
в размер на *** лв., за внасяне по СД по
ЗДДС за м. 10/2018 г.
По
изложените съображения, съдът намира
че оспореният акт е съответен на материалния
закон, а фактическите констатации в него
съответстват на събраните в хода на ревизията доказателства,
поради което жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
При
този изход на спора, с оглед направеното искане и констатирания материален интерес
в размер на *** лв., дължимото на ответника юрисконсултско
възнаграждение, определено в съответствие с чл.161, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 1 950 лв., платими от жалбоподателя.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кадима 2015“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ревизионен
акт № Р-16000920002546-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, в
частта му, за допълнително начислени лихви за ДДС, в
размер на 381,87 лв. за данъчен период м.10.2018 г., както и в частта му, с
която допълнително са установени задължения за: корпоративен данък за 2018 г.,
в размер на 12 870.09 лв. и лихви - 2 148.76 лв.; корпоративен данък
за 2019 г., в размер на 325.00 лв. и лихви - 13.18 лв.; ДДС за данъчен период
м.09/2018 г., в размер на 25 740.18 лв. и лихви - 5 115.26 лв.; ДДС
за данъчен период м.05/2019 г., в размер на
650.00 лв. и лихви - 95.34 лв., съобразно Решение №96/03.02.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Кадима 2015“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Национална агенция за приходите,
разноски по делото в размер 1 950 лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: