Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.
София, 26.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III-B възивен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия М.
Малоселска въззивно гражданско дело № 8721 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 100398 от 22.04.2019 г., постановено по гр. д. № 27319 по описа за 2018 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 79 състав, е отхвърлен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „М. – 5“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, „Бенч Марк Бизнес Център“,
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 19
602,74 лв., представляваща стойност на служебно начислена цена на електрическа
енергия по констативен протокол № 3022149 от 18.04.2018 г. съгласно фактура № **********/23.04.2018
г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от ответника разноски в хода на
първоинстанционното производство в размер на 280 лв. са възложени в тежест
на ищеца. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Ч.Р.Б.“
АД на страната на ответника.
Недоволен от постановеното
решение останал ищецът в първоинстанционното производство „М. – 5“ ЕООД,
предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК
е подал, чрез адв. Р. Д., въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят
заявява оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
също и за необоснованост и вътрешна противоречивост на решението. Счита, че
ответникът не е доказал в хода на съдебното дирене правото си да внесе
едностранно промяна в съществуващото между страните договорно правоотношение,
не било установено и реално потребление на електроенергия. Недоказано по делото
останало съществуването на облигационна връзка между страните именно за проверения
обект – не ищецът бил потребител на ел.енергия за сградата, за която била
начислена сумата. Ищецът не бил уведомен, че ще се извършва поверка, а също и
за съставения констативен протокол, тъй като за процедурата научил едва когато
ответникът поискал заплащането на сумата по процесната фактура. Сочи, че към датата на
констативния протокол чл. 47 ПИКЕЕ е вече отменен. Неправилно
първоинстанционният съд кредитирал показанията на разпитаните свидетели. В общите
условия на търговеца доставчик липсвал предвиден ред за уведомяване на клиента.
Не била спазена процедурата за съставяне на констативния протокол съгласно
ПИКЕЕ – не било отразено дали служител на полицията е присъствал при
съставянето му. Твърди, че корекционната процедура е приложима само при доказана
вина на потребителя за причиняване на неточното измерване и при доказано реално
потребление на ел.енергия, следователно и предвид недоказаността на тези
обстоятелства отговорност следвало да носи не ищецът, а третото лице помагач на
страната на ответника. Поддържа възражение, че корекционната процедура
противоречи на ЗЗП, доколкото съдържа неравноправни клаузи, като в нарушение на
процесуалните правила СРС не обсъдил в решението си тези доводи на ищеца.
Искането до въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което да уважи отрицателния установителен иск, както и да присъди разноски за
двете съдебни инстанции.
С отговора на
въззивната жлаба ответникът по същата я оспорва с твърдения за нейната
неоснователност, като се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е
правилно и законосъобразно. Беспорно в хода на съдебното диирене се установило,
че ищецът е потребител на ел.енергия за процесния обект. Представител на ищеца
присъствал както при проверката, така и при съставяне на констативния протокол,
с писмо-уведомление същият му бил изпратен и получен лично от управителя на
дружеството. Счита, че корекционната процедура е осъществена в съответсвие със
законовите изисквания и сключения между страните договор. Неоснователно било възражението
на въззивника за наличие на неравноправни клаузи и противоречие на
корекционната процедура с норми от ЗЗП. Въззиваемият моли за потвърждаване на
атакувания съдебен акт и за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Третото лице
помагач на страната на въззиваемия „Ч.Р.Б.“ ЕАД не заявява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от „М. – 5“ ЕООД, с която срещу „Ч.Е.Б.“ АД е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19 602,74
лв. съгласно фактура № **********/23.04.2018 г., представляваща
служебно начислена от ответника цена на електроенергия съгласно констативен
протокол № 3022149 от 18.04.2018 г.
От заявените с
исковата молба и с отговора становища на страните в първоинстанционното
производство не е било спорно, че същите са обвързани от облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия за
адреса, посочен в процесната фактура – гр. София, ж.к. „Драгалевци“, Фурна, за
който ответникът е отредил клиентски № 210037029203. Ищецът не оспорва да е
портребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, както и че имотът на
ищеца, находящ се на посочения адрес, е част от електропреносната мрежа,
собственост на оператора на разпределителната мрежа и трето лице помагач по
настоящото дело „Ч.Р.Б.“ АД. На следващо място безспорно между страните е и
обстоятелството, че стойността на издадената от ответника фактура №
**********/23.04.2018 г. възлиза на 19602,74 лв. и че същата е начислена въз
основа на констативен протокол за периода 19.01.2018 г. - 18.04.2018 г.
Ненуждаещо се от
доказване по делото е и обстоятелството, че ответникът притежава лицензия за
търговия с електрическа енергия, като за този факт са представени и писмени
доказателства по делото.
По делото са представени и приети Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД и Ч. „Р.Б.“ АД
(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени
с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР), като са налични и
доказателства, установяващи публикуването на същите в печатни медии, т. е. настоящият
съдебен състав приема, че общите условия са влезли в сила.
На 18.04.2018 г.
служителите на „Ч.Р.Б.“ АД Л.Г.Т.и П.Б.С., на длъжност „ръководител регион“, и П.И.П.и
Р.В.М., на длъжност „техник ел. системи“ са извършили техническа проверка на
СТИ относно обект, представляващ сладкарски цех на адрес в кв. „Драгалевци“, ВТ
до РК срещу ул. „**********за аб. №******, договорна сметка**/*******с титуляр
„М.-6“ ЕООД в присъствието на двама свидетели – **********и С.М.Х.,
представители на Федерация на потребителите, както и на представител на
Министерство на вътрешните работи (Ц.А.А.), за която проверка е съставен
констативен протокол № 3022149 от 18.04.2018 г. В същия е отразено, че липсва пломбата
на щита, както и пломбата на капачката на клемния блок на електромера. Описано
е, че таблото с електромера се захранва от разпределителна касетка, находяща се
до самия обект. Разпределителната касетка се захранва от секция ниско
напрежение на трафопост №10101703-ТП училище Драгалевци, посредством кабел,
прокаран подземно. Преди да захрани разпределителната касетка, този кабел влиза
в обекта – сладкарския цех, и отива в метално табло, където трите му фазови
жила посредством разединител с високомощни предпазители захранват част от електрическата
инсталация в обекта. Паралелно на трите жила на този кабел са присъединени
други три фазови жила и нула на същия вид кабел, който се връща обратно и отива
извън обекта, влиза и захранва разпределителната касетка, откъдето се захранват
таблата с електромерите на обекта и още три обекта в близост. От гореописания
начин консумираната ел.енергия по кабела на присъединението преди мерене не се
отчита от средството за търговско измерване. Установена е промяна в схемата на
свързване на измервателната система на ел.енергия. Таблото, където влиза
кабелът на присъединяването съдържа освен разединител с предпазители, също и
монитор, който се управлява с дистанционно управление. Записано е още, че е възстановена
правилната схема на свързване и захранване. Протоколът не е подписан в графа
„Потребител“, като е направено отбелязване, че констатациите са демонстрирани
пред представител на потребителя, независими свидетели и представител на МВР.
Съдържа се и запис, че лице, представило се за собственик на обекта, отказало
да получи екземпляр от протокола.
Като писмено
доказателство по делото е прието уведомително писмо, изх. № NTZ94617/19.04.2018
г. от „Ч.Р.Б.“ АД до ищеца, съгласно което дружеството се уведомява за
извършената на 18.04.2018 г. проверка в обект сладкарски цех, находящ се на
адрес: София, ж.к. „Драгалевци“, ВТ до РК ул. „**********за която е съставен
описания по-горе констативен протокол, като е посочено, че на основание
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия предстои
извършването на корекция на сметката за консумирана електрическа енергия. От
приложената на л. 57 между кориците на делото разписка е видно, че
уведомителното писмо е получено от представител на адресата на 04.05.2018 г.
С писмо, изх. №
**********/24.04.2018 г., изпратено от ответното дружество до ищеца, последният
се уведомява, че въз основа на предоставен от „Ч.Р.Б.“ АД констативен протокол
от 18.04.2018 г. е начислена сума в размер на 19 602,74 лв. за електрическа
енергия, като е посочено, че към писмото се прилага и издадената в тази връзка
фактура, ведно с приложение-справка. Не се установява от намиращата се на л. 59
между кориците на делото на СРС товарителница № 1804241222100001 писмото да е
достигнало до своя адресат, но между страните не е спорно, че ищецът е узнал за
процесната фактура и се е снабдил с екземпляр от същата, който е приложил като
писмено доказателство към исковата молба.
На 23.04.2018 г. „Ч.Е.Б.“
АД е издало на ищеца „М.“ ЕООД фактура № **********, в която е посочена цената
на ел. енергия, начислена съгласно констативен протокол за периода от 19.01.2018
г. до 18.04.2018 г., в размер на 16335,62 лв. без ДДС.
В хода на
първоинстанционното производство по делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите В.Н.К., П.И.П., А.А.Я.и Ц.А.А..
Св. К., доброволен
сътрудник към Федерация на потребителите, в разказа си пред съда, излага, че е
присъствал на проверката на ул. „Маестро Атанасов“, в цех на „М.“ ЕООД. В хода
на проверката се установило, че кабелът, който захранва таблото и касетката, не
съответстват на натоварванията, които излизат от трафопоста към електромера на
цеха. Извикана била аварийна група, която да провери състоянието на кабела. С
багер започнал изкоп от касетата към цеха. Установило се, че кабелът, който
излиза от трафопоста, отива директно в сградата на цеха. При започване на
изкопните дейности излязъл представител на ищеца и казал да спрат да копаят, че
в стената на гаража има монтирано дистанционно управление, през което се пуска
консумацията към цеха. Присъединяването били скрито в стената и имало само една
пролука, за да минава дистанционното, което било предадено на служителите на
„ЧЕЗ Разпределение“, които го предали на разследващата група от МВР, дошли
привечер. Присъединяването било направено в гаражите, а самият цех бил на
различно място.
Св. П., служител
на „Ч.Р.Б.“ на длъжност „техник електрически системи, координатор НТЗ“,
заявява, че си спомня процесната проверка, която била извършена поради това, че
преди време имало случай на неправомерно ползване на енергия от този обект и
след като констатирали спад в консумацията, отишли на проверка. От направените на място измервания установили разлики в товарите. След като
лице, представило се за управител на дружеството, отказало съдействие, започнали
да разкопават трасето на кабела с багер, след което управителят помолил да
спрат копаенето, отключил халето и демонстрирал неправомерното присъединяване.
Предоставил и дистанционното управление. След като бил подаден сигнал към 06
РПУ, управителят напуснал обекта. Пристигнали служители на МВР и поели
разследването. Проверката продължила от 13:00 ч. до около 22:00 ч. Протоколът
бил изготвен на място след откриване на трасето на кабела.
От показанията на
св. Я., служител на „М.“ ЕООД, се установява, че била на работа на процесната
дата. Пояснява, че достъпът до сладкарския цех е строго контролиран. В парцела,
в който се намирал цехът, имало две сгради, другата не била обект на „М.“ ЕООД.
Според нея на 18.04.2020 г. служители на ЧЕЗ не са посещавали сградата на
ищеца, доколкото именно свидетелката предоставяла достъп до производствените помещения
на външни лица. Входът за офисната част, която се намирала на втория етаж, бил
различен от входа за производтвената база, като за влизане в офиса не било
необходимо разрешение.
Св. А., заявява,
че в констативния протокол има нейн подпис – извършила в качеството на
разследващ орган оглед на местопроизшествие на процесната дата в присъствието
на служители на „ЧЕЗ“, след като бил подаден сигнал в оперативния център на
СДВР. Спомняла си, че огледът бил извършен по тъмно и че на улицата имало
изкоп.
По искане на
ответника в производството пред СРС е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза, заключението на която като изготвено от експерт, притежаващ
съответните компетентност и познания от тази сфера на науката и техниката,
въззивният състав на съда кредитира като обективно и компетентно. Вещото лице
сочи, че в случая е реализирано неправомерно захранване на част от сладкарския
цех от подложен подземно силов кабел, който след това влиза в разпределителната
касета, към която е свързано електромерното табло с четири броя електромери,
един от които отчита ел.енергия от сладкарския цех. По този начин за тази част
от сладкарския цех не се отчита ел.енергия. Заплаща се само консумирана
ел.енергия на част от консуматорите в цеха, които са свързани към линия,
излизаща от електромера, захранващ обекта. Вещото лице е категорично, че
констатираната схема на свързване е много грубо нарушение. Експертът е заключил,
че общото количество електроенергия, е преизчислено при спазване на
изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ за период от 90 дни. При
изчисляване на дължимата сума са ползвани утвърдените от КЕВР цени. По въпроза
за годността на СТИ вещото лице констатира, че първоначалната проверка на
същото е с валидност до края на 2017 г., на последваща проверка подлежи през
2021 г.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно,
като съображенията за това са следните:
Между страните не
се спори относно фактите, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ЗЕ и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е част от
електропреносната мрежа, собственост на „Ч.Р.Б.“ АД, който е мрежови оператор
на ищеца.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно възражението на въззивника, че по делото не се
доказвало обектът, в който е констатирано нарушението да е стопанисван от „М.“
ЕООД. От писмените доказателства по делото и от показанията на разпитаните
свидетели П. и К., а също и от заключението на СТЕ се установява, че към
електромера, чиито функции са да отчита потребеното количество ел.енергия
именно за партидата на ищеца, посредством разпределителната касета, към която е
свързано електромерното табло, е присъединен кабел, който отива директно в
сградата на цеха. От друга страна нито св. К., нито св. П. твърдят да са влизали
в производствените части на сладкарския цех, а от показанията им става ясно, че
представители на ищеца са им показали кабела, прикрит в стена в хале/гараж
долу. Ето защо въззивният състав на съда намира, че показанията на тези
свидетели дори не влизат в противоречие с показанията на св. Я., служител на
дружеството ищец. Както е посочила в хода на разпита си последната, офисът на
дружеството се намира на втория етаж в сгарадата, т.е. обстоятелството, че Я.
не е видяла служители на ЧЕЗ да извършват проверка на електрозахранването в
процесния ден, не дискредитира показанията на К. и П., тъй като свидетелите в
разказите си пред СРС описват различно помещение /хале/гараж, намиращ се в
долната част на обекта/, а не офис помещение на втория етаж от сградата. У съда
не е налице съмнение, че всички помещения, които свидетелите описват, са стопанисвани
не от друг, а от ищеца, поради което не са налице основания съдът да не се
довери на показанията на свидетелите К. и П., доколкото същите са непосредствено
формирани, ясни, последователни, житейски правдиви и логични, кореспондират
както с писмените доказателства по делото, така и със заключението на СТЕ.
Подкрепят се и от показанията на св. А., извършила именно на процесната дата
следствени действия по реда на НПК на територията на проверявания обект.
Следователно, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, като
купувач на електроенергия по договора с ответника, ищецът е обвързан от
клаузите на общите условия, приложими към сключения договор, и е носител на
всички права и задължения по същия, в това число и на тези, произтичащи пряко
от ЗЕ.
На следващо място,
спорно по делото се явява обстоятелството налице ли са били предпоставките,
даващи основание на ответника да извършва едностранна корекция на потребената
енергия за процесния период и дали въобще има право на това, респ. спазил ли е
процедурата по извършването й.
С приемането на
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., е въведена принципна възможност за
коригиране на сметката на абонати за минал период при условие на стриктно
спазване на предвидените в Правилата изисквания.
Корекцията на сметките на потребителите се
извършва с предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ правила за измерване на
количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДЕКВР с протокол № 147/14.10.2013
г. /обн. ДВ бл. 98/12.11.2013 г. /. В раздел девети от правилата са визирани
случаите и начините на извършване преизчисляването на количеството ел. енергия
от операторите на съответните мрежи в случаите на корекции на сметки на
потребителите при неизмерена, непълно или неточно измерена ел. енергия. Редът и
начинът за съставяне на констативния протокол в хода на проверката и за
уведомяване на клиента е регламентиран в чл. 47 от ПИКЕЕ. С решение № 1500 от 06.02.2017
г. по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС на РБ, 5 чл. състав /обн. ДВ, бр. 15 от
2017 г. /, чл. 47 от ПИКЕЕ е отменен. В настоящия случай периодът на
извършената корекция е след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ. След като е отменен
чл. 47 от ПИКЕЕ за процесния период остават действащи общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от общите условия в случаите, в които се съставя
констативен протокол, той се подписва от представител на
електроразпределителното предприятие и потребителя, а съгласно ал. 2, ако
потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол,
протоколът се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното предприятие. Свидетели могат да бъдат и представители
на сдружения на потребителите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ /действаща през процесния период/,
когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на
свързване, констативният протокол се съставя в присъствието на органите на
полицията и се подписва от тях.
Представеният по
делото констативен протокол е подписан от лицата, извършили проверката, и от
двама свидетели, които не са служители на проверяващия орган, каквото е
изискването на чл. 58, ал. 2 от ОУ в случай на неприсъствие на представител на
потребителя при съставянето. Подписан е и от служител на МВР, св. А., от
показанията на която стана ясно, че е извършила в служебно качество
процесуално-следствено действие по реда на НПК на същата дата и в присъствието
на служители на ЧЕЗ.
Установява се от
събраните доказателства, че присъствието на органите на полицията е било
необходимо, предвид констатираната промяна в схемата за свързване, по арг. от
чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. №
1671/2015 г., ВКС, първо ТО, фактът на удостоверяване на извършените действия
на проверяващия орган и установеното наличие на неправомерно въздействие върху
измервателната система с подписа на представител на полицията прави изготвения
констативен протокол по чл. 47 от ПИКЕЕ /в настоящия случай – по чл. 58 от
общите условия, съгласно посоченото по-горе/ официален свидетелстващ документ,
ползващ се с материална доказателствена сила. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ. Приподписването от
полицейски служител има функцията на официално удостоверяване, че описаните в
протокола действия и констатации са действително проведени, респ. установени в
хода на съставянето на документа от компетентни за това лица. В хипотезата на
чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ полицейският служител удостоверява извършените действия по
възстановяване на нарушената схема на свързване и на неправомерната й промяна.
Следователно предвид установяване, че при
съставяне на констативния протокол е присъствал представител на министерство на
вътрешните работи, подписал документа, следва да се приеме, че изискванията за
съставяне на такъв протокол в конкретната хипотеза на нарушение, придвидени в
ПИКЕЕ, са изпълнени.
В хода на
съдебното производството пред СРС не са опровергани констатациите, отразени в
протокола, както в частта, в която е описана констатираната промяна на схемата
на свързване, водеща до промяна в отчитането на консумацията, така и
възстановяване на правилната схема на свързване. Показанията на св. П., събрани
в публичното съдебно заседание в първоинстанционното производство, в качеството
му на служител на оператора, извършил техническата проверка и съставил
констативния протокол, обективиращ резултата от нея, не са опровергани от
насрещната страна. Както се посочи и по-горе, показанията на св. Я. се явяват
неотносими към предмета на доказване по делото, а също и опровергани от
показанията на свидетеля служител на МВР, посетил обекта и извършил оглед в
присъствието на служители на „Ч.Р.Б.“ ЕАД. До аналогични изводи е достигнал и
първостепенният съд, като е приел, че показанията на Я. не се подкрепят от нито
едно друго доказателство по делото. Ето защо констатациите, съдържащи се
документа и сочещи за вмешателство в измервателната система по начина, описан в
протокола, се приемат за доказани по делото и от въззивния съд.
Изложеното, съдът приема за достатъчно за възникване
за електроразпределителното дружество на правната възможност да определи
количеството потребена от абоната електрическа енергия по различен от реалното измерване
начин. При липса на точен измерител на грешката това става по методиката,
разписана в разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която е и приложена от ответното
дружество. Ето защо неоснователно се явява и поддържаното от въззивника
възражение, че следва да се дължи реално консумирана и отчетена от СТИ електроенергия.
Предвид възприетите от съда фактически констатации по делото е установено, че
СТИ не е измервало реалното количество потребена енергия, като след като за
ответника е възникнало правото на начисли същата по реда на ПИКЕЕ, то следва да
се заключи, че действията на ответника са правомерни, като е използван
механизмът, въведен в чл. 48 ПИКЕЕ.
Съгласно
установеното с Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961 от 2016 г., ВКС,
второ т. о. по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн.
ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на
новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия. Ето защо неоснователни са и доводите на въззивника, че не е
доказано по делото да е налице виновно поведение от страна на ищеца, за да бъде
осъществена корекционната процедура относно определяне на дължимата цена за
електроенергия за процесния период. Наличието на вина не е елемент от
фактическия състав за възникване на това право на ответника по изложените
по-горе съображения.
Съгласно
заключението на вещото лице изчисленията са извършени математически точно, при
прилагане на одобрените от КЕВР цени на ел. енергия.
Следователно
сумата, предмет на иска, начислена като корекция на сметка, има основание в
установеното от оператора на разпределителната мрежа вмешателство и като
математически правилно изчислена при прилагане на действащ подзаконов
нормативен акт, е претендирана като дължима от ответното дружество на валидно
правно основание.
Неоснователни са и
съдържащите се във въззивната жалба доводи за липса на уведомяване за
осъществяване на корекционната процедура, както и че общите условия на
доставчика не съдържали ред за това уведомяване. По делото са представени
писмени доказателства, от които се установява, че ищецът е уведомен писмено за
извършената проверка, за начислените по крекцията суми, получил е издадената
фактура. Правото на потребителя на електрическа енергия, като страна по
договора, да бъде информиран за корекционната процедура, какъвто е смисълът на
изискването общите условия да съдържат ред за това уведомяване, не е накърнено
в случая. Представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите
предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7-дневен срок да
уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства се
установява, че това е сторено. Още повече ищецът е отнесъл въпроса за
недължимостта на процесната сума с предявяването на отрицателен установителен
иск срещу ответника, т.е. осъществил е правото си на защита срещу претенцията
на ответника да са налице основания за прилагане на корекция в оптимален обем.
С оглед последното настоящият състав на съда намира, че целта на закона,
съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото
потребителят е узнал за корекционната процедура и предвид несъгласието си с нея
е предявил иск за недължимост на сумата по издадената фактура.
Що се отнася до
възражението на въззивника, че корекционната процедура противоречи на ЗЗП,
доколкото съдържа неравноправни клаузи, като в нарушение на процесуалните
правила СРС не обсъдил в решението си доводите за нищожност на ПИКЕЕ, заявени
от ищеца, следва да се подчертае, че настоящият състав на съда не намира
основание същите да бъдат възприети и да обусловят уважаване на предявения иск.
Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, „потребител“ е само
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно законодателят категорично посочва, че потребител по смисъла на ЗЗП
е само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. От друга
страна, съгласно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийна услуга“ би могъл да
бъде както краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г ДР ЗЕ (клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване), така и ползвател
на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ. Предвид изложеното, понятието „потребител на енергийна услуга“ по
смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ не е идентично с понятието „потребител“ по смисъла
на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което и съдът намира, че не дължи изследване на
въпроса за наличе на неравноправни клаузи и други несъответствия на ПИКЕЕ със
ЗЗП.
Предвид всичко
гореизложено въззивният съд намира, че предявеният иск е неоснователен, както е
приел в обжалваното съдебно решение и първоинстанционният съд. Следователно
въззивната жалба, с която СГС е сезиран, се явява неоснователна, а решението на
СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди и в частта за разноските. Предвид неоснователността на
въззивната жалба разноски за настоящото производство не се следват на
въззивника. Претенцията за разноски от страна на въззиваемото дружество е основателна,
тъй като по делото е установено, че страната е представлявана от служител с
юридическо образование, с оглед което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът
опредя размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв., които разноски
следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100398
от 22.04.2019 г., постановено по гр. д. № 27319 по описа за 2018 г. на СРС,
Второ гражданско отделение, 79 състав.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 ГПК на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
„Бенч Марк Бизнес Център“ сумата от 100 лв. /сто лева/ - разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Ч.Р.Б.“
АД на страната на въззиваемия.
Решението не подлежи на касационно
обжалвано по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.