№ 280
гр. П., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500255 по описа за 2022 година
С решение № 1309/18.11.2021 г. по гр.д.№ 20214430104774 по описа за
2021 г. на ПлРС е осъдено „***“АД със седалище гр.С. да заплати на С. Р. С.
сумата в размер на 51.26 лв., представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит № ***/04.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до 57.99 лв. е отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.Осъдено е
„***“АД със седалище гр.С. да заплати на С. Р. С. сумата от 220.98 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.Осъдено е „***“АД със
седалище гр.С. да заплати на адв.Г.Г. Ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА в размер на сумата от 265.18 лв.Осъден е С. Р. С. да заплати на
„***“АД със седалище гр.С. разноски в размер на сумата от 11.60 лв.
Депозирана е въззивна жалба от С. Р. С., чрез пълномощник, срещу
решение № 1309/18.11.2021 г. по гр.д.№ 4774/2021 г. по описа на ПлРС в
частта му, в която е отхвърлен частично предявеният срещу „***“ЕООД иск
по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.Счита, че в тази му част решението е
неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния
1
закон.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени
решението в обжалваната му отхвърлителна част, а именно над размера на
сумата от 51.26 лв. до пълния претендиран размер от 57.99 лв. и да се
постанови друго такова, с което да се уважи предявеният иск в пълен размер,
като претендира направените съдебно - деловодни разноски, включително и
адвокатски хонорар за двете инстанции.
За въззиваемата страна „***“ЕООД със седалище гр.С. процесуалният
представител изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че в нарушение на
императивните правила в процесния договор ГПР е посочен единствено като
процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили
за неговото изчисляване, като се позовава и на решение от 20.09.2018 г. по
дело С-448/2017 г. на СЕС.
В т.66 от горепосоченото решение на СЕС е посочено, че на непосочването
на ГПР в договора за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по
главното производство, в която договорът съдържа само математическа
формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни.
От заключението на ВЛ И., което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че посоченият ГПР по договора от 04.01.2019 г. е
49,60%, като същият включва главница и лихва.
Следователно в процесния случай е посочен самият ГПР, а не
математическата формула за изчисляване на този ГПР.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
2
съдържа годишния процент на разходите по кредита.В процесния случай ГПР
е посочен в договора за потребителски кредит от 04.01.2019 г., поради което
договорът не е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че при постановяване на
обжалваното решение първоинстанционният съд не е взел впредвид, че
съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ размерът на ГПР по
процесния договор е 49.600 % (като се вземат впредвид единствено
главницата и договорната лихва), а следва да се кредитира заключението в
частта, в която при включване и на начислената такса за експресно
разглеждане, ГПР би бил над 1000%.Въззивникът счита, че договорът за
кредит е недействителен, тъй като в него не е посочен приложимият от
кредитора ГПР.
От заключението на ВЛ е видно, че чрез ГПР се изчислява процента на
разходите върху заетата сума, която се дължи на съответния
кредитор.Договорената лихва върху главницата е основната тежест върху
кредита, но освен нея съществуват и други такси, застраховки и
комисионни.Разходите, съпътстващи кредитния договор, са
следните:разходите, които съпътстват договора и изготвянето му; такси;
лихви върху кредита; комисионни по обслужването на кредита; застраховки,
сключени по време на изготвянето на договора.В компонентите за
изчислението на ГПР не влизат следните разходи:начислените неустойки - в
случай, че потребителят не изпълнява своите задължения към кредитора (тези
наказателни лихви и такси не могат да бъдат предвидени в момента на
сключване на договорните отношения); разходите при откриване на
съпътстваща кредита сметка, която не е посочена в договора; всички
допълнителни услуги, които потребителите избират да ползват извън
договора за кредит с цел собствено улеснение и удобство.
Първоинстанционният съд е приел, че таксата за експресно разглеждане
на кредита попада в обхвата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което се явява
нищожна.
Приел е съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като тази разпоредба не включва
3
чл.10а, ал.2 от ЗПК, че това не води до недействителност на договора, при
което заемателят да дължи връщане само на главница.Решението не се
обжалва от страната, която има правен интерес в тази му част - въззиваемият
относно дължимост на таксата за експресно разглеждане на кредита.
Според ВЛ, ако в ГПР се включи неустойка и такса експресно разглеждане,
същият ще надвиши многократно пет пъти законната лихва (над 1000%).
С оглед на чл.19, ал.6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал.5, надвзетите средства над прага
по ал.4 се удържат при последващи плащания по кредита.Т.е. ако ГПР
надвишава 50%, това не води до недействителност на целия договор за
кредит.
Не може да се приеме, както се сочи във въззивната жалба, че с тези
действия от страна на въззиваемия са заобиколени изискванията на ЗПК за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като
съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че в пряко нарушение на
императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
въззиваемият не е включил в ГПР разходите за заплащане на „такса за
експресно разглеждане“ в размер на 51.26 лв., която по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР.При условие, че
ГПР би бил законосъобразно описан, действителният такъв щеше да
надвишава многократно посочения в договора от 49.600% (над 1000% според
ССчЕ).Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
водеща до нищожност на договора като цяло.
Съдът счита, както се посочи по-горе, че в процесния случай „таксата за
експресно разглеждане“ не е част от ГПР, а ако се допусне противното е
приложима разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК.
Не следва да се приеме, че таксата за експресно разглеждане е част от
ГЛП.
Според заключението на ВЛ годишния лихвен процент е 40,94%.
Спазено е изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, според което договорът за
4
потребителски кредит трябва да съдържа лихвения процент по кредита.
На следващо място се сочи, че грешното посочване на размера на ГПР
следва да се приравни хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, респ. целият договор да се обяви за недействителен на основание
чл.22 ЗПК.
На самостоятелно основание въззивникът счита, че договорът е
недействителен, тъй като грешно посоченият размер на ГПР води и до
неправилно посочване на общата сума, дължима от потребителя по
кредита.По този начин е нарушена и втората част от задължителното
съдържание на договора, уредена в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Въззивникът счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не
е реално прилаганият в отношенията между страните представлява
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП, както и правото на ЕС, като се позовава и на решение от 15.03.2012 г. по
дело С-453/10 на СЕС, според което „Търговска практика, състояща се в
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен
процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО
и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО)
№2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да
подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел.
Съдът счита доводите на въззивника в тази насока за неоснователни.Не
може да се приеме в процесния случай, че е налице заблуждаваща търговска
практика.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа ГПР по кредита и общата сума, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение №1 начин.
5
Както се посочи по-горе, клаузата за такса за експресно разглеждане е
нищожна, поради което липсва основание начислената такса да бъде
съобразена при изчисляването на ГПР.Отделен би бил въпросът дали сумата в
размер на 51.26 лв. такса експресно разглеждане би следвало да участва в
изчисляването на ГПР, ако клаузата за уговарянето й би била действителна.
От друга страна общата сума, дължима от потребителя, е посочена в
договора за кредит от 04.01.2019 г. и тя възлиза на 257.99 лв.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и следва да бъде
потвърдено в същата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1309/18.11.2021 г. по гр.д.№
20214430104774 по описа за 2021 година на П. районен съд в обжалваната му
част, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск от
С. Р. С., ЕГН **********, живущ в гр.П., ж.к.С., бл.**, вх.***, ап.***, срещу
“***“АД (със сегашно наименование „***“ЕООД), ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.Д.Х, №***, за разликата над 51.26 лв. до 57.99
лв., т.е. за сумата от 6.73 лв., представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит № ***/04.01.2019 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6