РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 934 / 15.12.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първата година в
състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик П.
адм. дело №340 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, исковете
и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Единадесета от
Административно процесуалния кодекс във връзка, във връзка с чл.1, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 74,
ал.2 от Закона за защита от дискриминация.
2. Образувано е по искови претенции, заявени от Й.А.А., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв. И.С., с посочен адрес ***, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София,
да му заплати сумата от 3000,00лв. (три хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 09.08.2016г. до 26.03.2021г.,
в резултат на осъществена от ответника спрямо ищеца дискриминация по признак
„религия“, като последица от което в периода от 09.08.2016г. и понастоящем е
претърпял състояние на негативни емоционални изживявания и социален дискомфорт
за определен период от време, изразяващи се в силен психологически стрес; страх
за телесната му неприкосновеност, тревожност, безсъние ; чувство на срам,
унижение и малоценност, както и
обезщетение за забавено плащане на паричната сума в размер на законната лихва,
считано от 09.08.2016г. до окончателното ѝ изплащане.
Иска се
присъждане на сторените разноски по настоящото производство, съобразно
приложение по делото списък..
3. В
исковата молба, А. твърди да е мюсюлманин и да изповядвам религията „ислям“.
Носи брада по религиозни подбуди. Пояснява, че брадата за мюсюлманите е символ
за праведност и набожност и носенето ѝ е
похвално и се възнаграждава и обратното. Обръсването на брадата се счита за
порицано дело и поведение и нечестивост. Сочи, че в деня на приемането му в
болницата на Затвора Ловеч, той е уведомил с писмено заявление затворническата
администрация за обстоятелството, че изповядва мюсюлманската религия и
причината, поради която носи брада е вътрешното му убеждение и вяра в исляма.
Ищеца
твърди, че на 07.06.2016 г. е бил приведен за лечение в белодробното отделение
на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС)
при Затвор Ловеч, където останал до 18.10.2016 г. На 09.08.2016 г. по устно
нареждане на Росен Рачев служител на ответника, на длъжност инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) на IX-та група, против волята на А. е
била обръсната брадата му. Обръсването не било извършено нито по медицински,
нито по санитарно-хигиенни причини. А. е бил принуден, въпреки устните му
откази, да седна на стол, вързан с белезници, като в това състояние е било извършено
принудителното действие по обръсване на брадата му. Обръсването било планирано
предварително от затворническата администрация, в присъствието на други
служители на затвора и лишени от свобода, а последиците от това действие останали
видими задълго. По този повод, с влязло в сила решение на Комисията за защита
от дискриминация било установено, че спрямо А.,*** е била осъществена
дискриминация по признак „религия“ по
смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 4. ал. 1 от ЗЗДискр.
Поддържа
се, че насилственото обръсване на брадата, е накърнило човешкото достойнство на
А., начина на извършването на това действие предизвикало у него чувство на
малоценност и безсилие и чрез акта на обръсването затворническата администрация,
накърнила личностната му автономия и неприкосновеността на тялото му.
Вследствие
извършената от ответника дискриминация, А. значително време чувствал силен
уплах и тревожност, сънят му бил разстроен. Страхувал се, че служителите на
затворническата администрация могат отново да го завържат за стол и насилствено
да посегнат над неприкосновеността на тялото му. След инцидента се събуждал
нощем, тревожен, опипвайки лицето си. И към настоящия момент, близо 5 години
след случилия се акт на дискриминация, А. продължавал да изпитва силна
тревожност. Дълго време бял силно разстроен и потиснат поради това, че
ответникът го е унижил и оскърбил заради факта, че е мюсюлманин и носи брада по
религиозни подбуди. Това го накарало да се чувства малоценен и незначителен,
безправен и силно уязвим. Болезнените му психически преживявания се утежнили и
удължили допълнително и поради публичното обръсване на брадата му, в
присъствието на служители на затвора и други лишени от свобода, а последиците
от това действие останали видими задълго. След инцидента се затворил в себе си,
нямал желание да разговаря с никого, а съкилийниците му се присмивали и отправяли
неуместни шеги по повод обръснатата му брада, включително въпроси дали без нея
ще може да се моли.
4. Ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния представител
юрк. Русчев, в депозирано писмено становище счита исковите претенции на А. за
недоказани фактически и неоснователни. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда
при условия, не по различни от условията при които са поставени останалите
затворници, като всички те в изпълнение на съответно наложена санкция са лишени
от свобода, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода.
Според ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха
провокирали, твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Твърди
се, че нито веднъж през последните пет години, ищеца не е търсил помощ от
психолозите затворите които е обитавал или наличните психиатри към психо болницата
в Затвора Ловеч, не е търсил помощ и от Медицински център към Затвора Пазарджик
за консултация с местен психиатър за стреса, за който твърди, че продължава да
изживява поради принудителното обръсване на брадата му в Затвора Ловеч. Според ответника, ако А. е бил наистина в
затормозено психично състояние, е трябвало и е било наложително да потърси
помощ от психолозите в двата затвора, или да напише молба за помощ във връзка с
личните му терзания.
Иска се
претенциите за парично обезщетение на А. да бъдат отхвърлени, като се в полза
на ответника се присъди юрисконсулско възнаграждение.
5.
Участвалият по делото прокурор Димитрова, представител на Окръжна прокуратура
Пазарджик дава заключение, че исковите претенции са доказани и основателни и
следва да бъдат уважени. Счита, че в случая е налице нарушение на правилата
възведени в чл. 3 от ЗИНЗС.
II. За фактите :
6. По
жалба на Й.А.А., регистрирана с вх. №44-00- 3690 от 23.08.2016 г., пред
Комисията за защита от дискриминация е била образувана преписка № 293 по описа
за 2016 г. От приобщените доказателства по преписката, приложена по адм. дело №
197 по описа на Административен съд Ловеч за 2018 г. е видно следното :
Съобразно
справка изх. № 5024 от 01.12.2017г. на Затвора Пазарджик (л. 188
и л. 198 по а.д. 197/2018г.), А. *** на 18.09.2015 г. Въз
основа на Заповед № Л-2203/3 от 03.06.2016 г. на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, на 07.06,2016 г. А. *** в „Белодробно
отделение“ на СБАЛЛС при затвор Ловеч. След приключване на лечението е приведен на 18.10.2016
г. в затвор Пазарджик за доизтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Според
Списък изготвен от началник сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ в
Затвора Пазарджик(л. 230 по а.д. 197/2018г.) и
бележка, съставена от д-р Трифонов(л. 245 по а.д. 197/2018г.), А. е
мюсюлманин и изповяда религия „ислям“.
От
представените Докладна записка от 09.08.2016 г., изготвена от мл. инспектор С.
П. Г.; писмени обяснения от Р. З. Д. и К. М. А., двамата санитари в ТУБ при
ОББ, Ловеч; писмени обяснения от А. М. Д., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода и от писмените обяснения на ищеца, Комисията е формирала извод, че брадата
на А. е била обръсната на 09.08.2016 г. по устно нареждане на Росен Рачев, на
длъжност инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на IX-та група,
Затвора Ловеч, като това е сторено против волята на А., доколкото от данните
съдържащи се в посочените докладна и записка е видно, че той е отказвал
изрично, брадата му да бъде обръсната доброволно. По преписката не се съдържат
данни, за това, че обръсването на брадата на А. е било наложително с оглед
конкретни хигиенни или здравословни проблеми.
В
приложено по преписката становище от Главно мюфтийство на Мюсюлманското
изповедание в Република България(л. 171 по а.д. 197/2018г.),
относно значението на брадата в ислямската религия е посочено, че брадата за
мюсюлманите е символ за праведност и набожност и пускането ѝ е
похвално и се възнаграждава и обратното, а обръсването на брадата се счита за
порицано дело и поведение и нечестивост.
7. В
случая, няма причина да не се приеме, че описаните до тук факти и обстоятелства
са несъмнено установени с оглед представените по административната преписка
доказателства. Въз основа на тях, с Решение № 164 от 16.04.2018г., постановено
по приписка № 293 по описа да 2016 г., Комисия за защита от дискриминация е
установила основание чл. 65, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., че Затвора Ловеч, чрез
насилственото обръсване на брадата на Й.А.А. ***, на 09.08.2016 г., е
осъществил дискриминация по признак „религия“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка
с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя Й.А.А., като на основание
чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., на Затвора Ловеч е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 250,00 лева.
8.
Решението на Комисия за защита от дискриминация е било обжалвано по съдебен
ред, като жалбата на Затвора Ловеч е
била отхвърлена изцяло с Решение № 135 от 01.11.2018 г., постановено по адм.
дело № 197 по описа на Административен съд Ловеч. Решението на административния
съд също е била обжалвано с касационна жалба и съответно, оставено в сила с
Решение № 164 от 07.01.2020 г., постановено по адм. дело № 15327 по описа на
Върховния административен съд за 2018г. За да постанови този резултат, висшия
по степен административен съд е приел за установено, че при престоя му в
затвора в гр. Ловеч, чрез насилствено обръсване брадата на А. на 09.08.2016г.,
спрямо него е осъществена пряка дискриминация по признак „религия“ по смисъла
на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., тоест в процесния случай
са налице елементите от фактическия състав на сочената от А. форма на пряка
дискриминация, осъществена по признак „религия“. Прието е, че А. се е
намирал в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на заявеното
качество „религия“, попадащо под квалификацията „защитен признак“, отколкото е,
било е или би било третирано друго лице в сравнима ситуация, при сравнителни
други лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Ловеч,
които са с брада, но не са мюсюлмани, изповядващи религия „ислям“. Според
Върховния административен съд, налице е причинна връзка между
дискриминационното деяние и защитения признак. Принудителното обръсване на
заявителя по устно нареждане на служител на затвора, въпреки направеното
оспорване от А. с мотив носене на брада по религиозни съображения, което
обръсване е извършено в присъствие на служители на затвора и други лишени от
свобода, сочи на защитения признак като единствено обстоятелство, мотивиращо
процесното неблагоприятно третиране.
В
случая няма причина, описаните констатации на касационната инстанция да не бъдат
възприети впълнота.
9. В
хода на настоящото съдебно производство бяха разпитани свидетелите Д.С.П. и Г.П.Р..
Свидетеля
П. твърди да познава А. с когото са били заедно в Затвора Пазарджик в периода
от 2011 г. до 2020 г., като са обитавали една килия. Твърди А. да е бил болен
от туберкулоза, а П. лежал над него и се заразил също с туберкулоза. Първо
изпратили А. *** и след една седмица и П.. Били заедно в болницата към Затвора
Ловеч. П. твърди, че „… Й. няма брада,
има 2-3 косъма, за каква брада става въпрос. Няма брада. А. имаше някакви
проблеми с началника на Затвора Ловеч. Бяха го наказвали нещо. Аз бях на 2
етаж, той на 3 етаж. Аз не знам да е имало някакъв инцидент с него. Не знам, че
са го връзвали с белезници. А. беше от тежкоболните, заразните, те бяха
изолирани от нас. Аз бях с леко заболяване. Държаха ни отделно…“. П.
заявява, че не знае А. да е подавал жалба да Комисията за защита от
дискриминация. Твърди също, че докато били в затвора Пазарджик, А. казвал, че
не яде свинско, но не е сигурен дали А. е изповядвал мюсюлманска религия. Сочи,
че имало един клуб и А. ходил там да се моли. П. твърди да е чувал за инцидент
с брадата на А., но не бил видял какво се е случило. Заявява, че нищо не може
да каже дали е имало някакви подигравки по отношение на брадата на А..
10. Свидетеля
Р. твърди, да са обитавали с А. едно спално помещение в Затвора Пазарджик, през
2020 г. Заявява, че той нощно време не спял от дървениците и виждал А. да се
събужда нощно време и притеснен да си пипа брадата, лицето и казвал на Р., че
сънува как са го вързали, как са го обръснали в Затвора Ловеч, как принудително
бил вързан и обръснат от четири полицая, защото бил изповядвал мюсюлманска
вяра. Според Р., А. е кротък човек, но в Затвора Пазарджик му казвали, че няма
да му дадат работа, защото изповядвал мюсюлманска религия. А. разказвал на Р.,
че началникът на затвора му е казал, че работа няма да види. Според Р., А. не
може да отиде на психолог, защото никой не го вика, оставен бил на произвол, не
се работело с него, преследвало се само да бъде наказан за нещо. Р. съветвал А.
да отиде на психолог и да се лекува, но от администрацията не са го извикали. Р.
твърди, че А. нощно време не спял, постоянно пушел цигари. Така е било през
периода, когато били заедно. А. се будел от кошмари и се пипал дали има кръв по
бузите, казвал, че го е страх. Според Р.,***, А. имал много лека порядъчно
поддържана брада. Не знае А. да е искал среща с външен психолог.
III. За
правото:
11. Според
чл. 205 от АПК(във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 74,
ал. 2 от ЗДДискр.), искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Според
чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза
се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора Ловеч,
към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото
изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и
осигуряване на условията за упражняване
на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статус е административна по своето естество.
При
това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за осъществена пряка
дискриминация по признак „религия“ по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр., при изтърпяване на наложеното на А. *** към 09.08.2016г.,
определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по
заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
12. При
това положение, трябва да се съобрази, че според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (във
връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗДДискр.), държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда на Административно процесуалния кодекс.
Следователно,
иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обема следния фактически състав
: причинена вреда - имуществена или неимуществена ; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината
; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност ; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда.
13. С
оглед изложените до тук фактически и правни съображения, ще следва да се
приеме, че този фактически състав е осъществен впълнота в конкретния случай.
Противоправните
действия на служителите от администрацията на затвора Ловеч, изразяващи се в
осъществяване на 09.08.2016г. по отношение на А. на пряка дискриминация по признак „религия“
по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., посредством принудителното,
против волята му обръсване, по устно нареждане на служител на затвора, въпреки
направеното оспорване от А. с мотив носене на брада по религиозни съображения,
което обръсване е извършено в присъствие на служители на затвора и други лишени
от свобода е установено с влязло в сила Решение № 164 от 16.04.2018г.,
постановено по приписка № 293 по описа да 2016 г. на Комисия за защита от дискриминация,
констатациите и правните изводи в което каза се, са потвърдени в две съдебни
инстанции.
14.
Показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели и основно тези
на свидетеля Р. са последователни и непротиворечиви на данните съдържащи се в
приобщените по делото писмени доказателства. Общата им преценка налага
несъмнения извод за претърпени от А. неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените от него негативни психически състояния, описани в обстоятелствената
част на исковата молба. Еднозначността
на данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства, налага
безпротиворечивия извод, че въпросните негативни състояния са пряка и
непосредствена последица от противоправните действия предприети от служителите
от администрацията на затвора Ловеч. С оглед данните заявени от свидетеля
Редов, следва да се приеме, че вредоносния резултат от действието на
администрацията, Редов е търпял в един значителен период от време – от 09.08.2016г. до 2020г. Твърденията на
ответната администрация, че А. не е търсил специализирана психиатрична помощ,
дори да бъдат приети за истини, не изключват по никакъв начин факта на
преживените от А. негативни емоционални и психически състояния и тяхната
продължителност.
В този
контекст, включително компенсаторния характер на търсеното от ищеца
обезщетение, следва да се приеме, че исковата претенция следва да бъде
определена като доказана както по основание така и по размер.
Сумата
от 3000,00лв., справедливо би обезщетила А. за причинените му от
администрацията неимуществени вреди.
15.
Като доказана и основателна по изложените до тук съображения се явява и
акцесорната претенция на ищеца, да се присъди обезщетение за забавено плащане
на паричното задължение от 3000,00лв. в размер на законната лихва, считано 09.08.2016г.,
тоест от датата на причиняване на деликта до окончателното ѝ изплащане.
16. В
този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по гр.д. № 3
по описа за 2004 г. на ВКС, ОСГК сочи, че при незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В
случая противоправното действие е осъществено на 09.08.2016г., тоест от този
момент на сетне е дължима паричната сума, представляваща равностойността на
обезщетението за причинени неимуществени вреди
Несъмнено
е, че забавеното плащане на конкретна парична сума, причинява вреда на
кредитора, поради невъзможността да се ползва от нея в определен период от
време. Най-малкото, което кредиторът е възможно да предприеме, ако сумата му бе
издължена в срок е да я вложи в банка и да получи съответната лихва по влога.
Именно поради тази причина, по аргумент от чл. 86, ал. 1 изр. второ от ЗЗД този
размер (равностойността
на законната лихва) не се доказва, като ефективно претърпяна вреда.
Разбира се, ако се търси обезщетяване на някакви по-големи по размер вреди,
които са настъпили от забавата, то те следва да бъдат доказани по общия ред.
ІV. За
разноските :
17. На
основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски. Те, съобразно представения по делото
списък, се констатираха в размер на 500,00лв. от които 10,00 лв., заплатената
държавна такса; 50,00лв. депозит за разпит на свидетел и 440,00лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
В
контекста на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждението в случая, следва да
бъде определен, като справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна
сложност на делото и предявения материален интерес.
18. Неоснователна
се явява претенцията на ищеца за присъждане на разноски за транспортни разходи
и като такава същата не следва да бъде уважена.
Несъмнено
е, че задължението за заплащане на разноски извършени в хода на конкретно
съдебно, исково или административно производство, представлява по правната си
същност елемент от съдържанието на облигационно отношение между страните в
процеса, по силата на което едната от тях, чиято поддържана в процеса позиция е
призната от съда за основателна, има правото да иска от противната страна, да ѝ заплати направените деловодни разноски. Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение, доколкото има имуществен характер, а в съдържанието му влизат правото да се иска от
насрещната страна определено поведение - заплащането на разноските по делото и
корелативното на това право, задължение на противната страна да плати
въпросните разноски. Тези права и задължения са релативни. Правоотношението има
едностранен характер. Негов обект е парична сума, която включва само
направените по делото разноски – държавните такси, разноските по производството
(възнаграждение за вещо лице, разноски по призоваване на свидетели и пр.) и
възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв или юрисконсултско
възнаграждение, ако такова е осъществено.
При
липсата на легално определение на понятието „разноски“, граматическото и
логическо тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, налагат извода, че
като такива следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени
от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия -
депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за
извършване на оглед и други подобни. Следователно разноските включват всички
суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия
в процеса, а за оказваната ѝ правна помощ и защита,
има право да ѝ бъде присъдено адвокатско
възнаграждение и то само за един адвокат. Разходите за извършване на
фактическите действия на страните и техните процесуални представители по
събиране на доказателствата, като изготвяне на копия от документи, телефонни
разговори, транспорт и други подобни не представляват такива разноски.
Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също
е извън обхвата на отговорността за разноски (виж например
Определение № 9937 от 15.07.2014 г. по адм. д. № 16165/2013 на ВАС, Решение №
15209 от 19.11.2013 г. по адм. д. № 7308/2012 на Върховния административен съд,
Решение № 16178 от 05.12.2013 г. по адм. д. № 1261/2013 на ВАС, Определение №
4093 от 14.04.2015 г. по адм. д. № 3519/2015 на ВАС и др.).
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Й.А.А., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, 1504 София, сумата от
3000,00лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за периода от 09.08.2016г. до 26.03.2021г., в резултат на осъществена от
ответника спрямо ищеца дискриминация по признак „религия“, като последица от
което в периода от 09.08.2016г. и понастоящем е претърпял състояние на
негативни емоционални изживявания и социален дискомфорт за определен период от
време, изразяващи се в силен психологически стрес; страх за телесната му
неприкосновеност, тревожност, безсъние ; чувство на срам, унижение и
малоценност, както и обезщетение за
забавено плащане на посочената парична сума в размер на законната лихва,
считано от 09.08.2016г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Й.А.А., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, 1504 София, сумата от 500,00лв.
(петстотин лева), представляващи извършени от последния разноски по настоящото
производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /п/