Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 3477 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Т.Н.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415,
ал.1 ГПК във вр.с чл.79, ал.1 във вр.с
чл.92, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществуват вземания против ответника в следните размери: 451.04
/четиристотин петдесет и един лева и 0.04 ст./ лева, представляващи дължима главница по Договор за
паричен заем № **** от 04.08.2016 г., сключен между „В.К.“ ООД, ЕИК **** и Т.Н.Х.,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „В.К“ ООД, ЕИК **** в полза н.
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК **** по силата на Приложение № 1 от 01.07.2017 г. към
Рамков договор за продажба на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., договорна лихва в размер на 61.76
/шестдесет и един лева и 0.76 ст./ лева,
дължима за периода от 18.08.2016 г. до 13.04.2017 г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 183.10 /сто
осемдесет и три лева и 0.10 ст./ лева,
неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 183.20 /сто
осемдесет и три лева и 0.20 ст./ лева, разходи
и такси за извънсъдебно събиране в размер на 195.00 /сто деветдесет и пет лева/ лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от предявяване на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: на 04.08.2016 г. между „В.К."
ООД, като заемодател и Т.Н.Х. като заемополучател е
сключен Договор за предоставяне на паричен заем № ****, при спазване
разпоредбите на ЗПК, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в
собственост на заемателя заемна сума в размер на
500лв., а заемателят се задължил да върне същата на
заемодателя, ведно с договорна лихва в размер общо на 76.90лв., на 18 равни
двуседмични погасителни вноски, в размер на 43.50 лева всяка, като договореният
общ размер на плащанията е 783лв. На основание сключения договор, при забава
плащането на погасителна вноска заемателят дължи на
заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане
на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените
вземания, които се начисляват, както следва: по 10 лв. на всеки четвърти и 15
лева на всеки единадесети ден забава, но не повече от 175 лв., а при забава на
плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна
сума в размер на 70 лева, представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На ответника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 245 лв. Съгласно
клаузите на договора, заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо лице
или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора,
която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави банкова
гаранция в предвидения в договора срок, съгласно уговореното от страните, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 206.10 лева, която се
заплаща на равни погасителни вноски, всяка в размер на 11.45 лева дължими на
падежната дата на погасителната вноска по договора за заем. Така, месечната
погасителна вноска, която е следвало да заплати заемателя
е в размер на 54.95 лева. На ответницата е начислена такса за експресно
разглеждане, съгласно постигнатото в чл.1, ал.2 и ал.3 от договора съгласие, в
размер на 206.10 лева, като съгласно чл.2, ал.1, т.1 е включена към всяка от
вноските по кредита. По договора е извършено плащане в размер 160 лева на
12.09.2016г., като с тази сума е погасена главница 48.96 лева; лихва 15.14
лева; неустойка 22.90 лева; такса 23 лева и разходи 50 лева. Твърди се, че на
01.07.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между „В.К." ООД
и „АКПЗ" ООД, по силата на което вземането на „В.К."ООД, произтичащо
от Договор за паричен заем № **** от
04.08.2016 г., е
прехвърлено на ищеца. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършената продажба на вземанията по договора. За вземането си срещу ответника,
ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 13448 по описа на ВРС за 2017 г.. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В срока по
чл.131 ГПК,
ответникът, чрез назначения особен представител оспорва исковете по основание и
размер. Счита за нищожен договора за заем, доколкото противоречи на добрите
нрави и закона, предвид прекомерност на договорената лихва и ГПР, на основание
чл.19.4 ЗПК. Твърди, че договорът е сключен в нарушение на чл.10, 11 и 12 ЗПК,
като е нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.,
т.7-12 и т.20 ЗПК и чл.21, ал.1 и ал.2 вр. чл.32,
ал.4 ЗПК. Счита, че предвидената неустойка е в нарушение на чл. 33, ал.1 ЗПК. Твърди, че цесията не
му е съобщена.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат заявените с
исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№13448/2017г. на ВРС се
установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на 07.09.2017г.
заявление, съдът е издал заповед за изпълнение,
съгласно която е разпоредил длъжникът Т.Н.Х. да заплати на кредитора „А.з.к.н.п.з.”
ООД претендираните в настоящото
производство суми.
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящите искове.
Видно от приобщения към доказателствения материал Договор за паричен заем "Вивакредит План 14 и 30" № ****/03.08.2016г. на
ответника Т.Х. е предоставен от страна на "В.К."
ООД заем в размер на 500 лева. От своя страна ответникът се е задължил
да върне заетата му сума на 18 броя двуседмични погасителни вноски, всяка в
размер на 43.50 лева, като общата дължима стойност на плащанията е в размер на 783
лева, включваща и годишен фиксиран лихвен процент от 40.34%. Уговореният
годишен процент на разходите е в размер на 49.39%. Договорът е двустранно подписан,
като в текста на чл. 2, ал. 2 е посочено, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя сума,
като договорът има сила на разписка. В чл. 1, ал. 3 от процесния
договор е посочено, че потребителят /заемател/ дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 206.10
лв., платима разсрочено на равни части /чл. 1, ал. 4/. Уговорено в чл. 4 от
договора е, че заемателят се задължава в тридневен
срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчителство на физическо лице, което да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи
по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при същия работодател шест
месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да
няма кредитна история или да има кредитна история със статус не по-лош от
редовен, да не е поръчител по други кредити и да няма сключен договор за заем в
качеството си на заемател, или банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение.
Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 206.10 лева, която се разсрочва
на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този
случай дължимата вноска е в размер на 54.95 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 989.10 лв. Уговорено в чл. 8, ал. 2 от договора е,
че при забава на плащане на задълженията на заемателя,
последният дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от
договора е посочено, че заемателят заявява, че е
запознат и съгласен с Тарифата на "В.К."
ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно
място във всеки търговски обект и на интернет страницата на заемодателя.
Приета по делото е Тарифата на "В.К." ООД. В същата е предвидено, че при
забава на плащането на погасителни вноски по договор за предоставяне на паричен
заем за суми от 300 лева до 1500 лева, потребителят дължи на кредитора
заплащане на 10.00 лева на всеки четвърти и на 15.00 лв. на всеки единадесети
ден забава, но не повече от 175 лева. При забава с повече от 57 календарни дни
за плащане на която и да е погасителна вноска по договор за предоставяне на
паричен заем за суми в размер на 300 лева до 1500 лева на петдесет и осмия ден
забава потребителят дължи на кредитора еднократно заплащане на 70.00 лева, представляваща
направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и административната дейност по
събиране на вземането. Наред с горните задължения е предвидено, че при забава
на плащане на задълженията на потребителя по договора, същият дължи законната
лихва за всеки ден забава.
Видно е от представения рамков договор за
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., че "В.К." ООД прехвърля на "АКПЗ" ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу
определена покупна цена. Представено е и приложение № 1, в което са посочени
трите имена и ЕГН на ответника, дата на сключване на договора, отпусната
главница и остатък от дълга към 01.07.2017 г., както следва: главница в размер
на 451.04 лева, договорна лихва в размер на 61.76 лева, такси/неустойки/разходи
за забава в размер на 561.30 лева и остатък на дължимата сума общо в размер на 1074.10
лв.
Представено по делото е уведомление, по
силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне,
представляващо приложение към исковата молба.
За изясняване на спора по делото е допуснато
ангажиране на специални знания чрез провеждане на съдебно-счетоводна
експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че по процесния договор за паричен заем, ответникът е извършил
едно плащане на 12.09.2016г. в размер на 160 лева, с които според счетоводните
записвания при ищцовото дружество са погасени 48.74
лева главница; 15.14 лева договорна лихва; 22.90 лева такса за експресно
разглеждане на молбата; 22.90 лева неустойка за непредоставено обезпечение; 0.32
лева лихва за забава и 50 лева разходи за събиране на вземания. Вещото лице
счита, че вземанията на ищеца са в следните размери: 451.27 лв. главница; 61.75
лв. договорна лихва; 183.20 лв. такса за експресно разглеждане на документи;
183.20 лв. неустойка за непредоставено обезпечение и 195 лв. разходи за
събиране на вземания.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Правното основание на така предявените
искове е чл. 422 ГПК. Исковете са предявени при спазване на особените
процесуални изисквания на чл.415 ГПК и са процесуално допустими.
От коментираните по-горе писмени
доказателства се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и "В.К." ООД в качеството му на
цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно с приложение към
него, с който е прехвърлено вземането на цедента от
ответника по договор за заем.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е
договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент)
го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с
постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента
върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права – арг.
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните
по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се
налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за
цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да
породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента
– чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица – цедирания длъжник, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента) е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не
съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник.
Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Ответникът възразява, че не е
надлежно уведомен за извършената цесия, но такова уведомяване е извършено с
връчване на исковата молба, като няма твърдения на ответника за извършени преди
това плащания към цедента.
Договорът не е оспорен като неавтентичен, поради което
макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника – че отразените в
него неизгодни за страната факти са верни.
Така безспорно се установява наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между В.К. ООД и ответника, и неговото
съдържание. Следователно сключеният договор за кредит валидно ги обвързва, като
всяка страна следва на основание чл. 20а ЗЗД да установи изправността си по
отношение на поетите задължения.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора заемополучателят е декларирал, че е получил в брой заемната
сума на датата на подписване на договора, поради което съдът намира, че
кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по кредита.
Съгласно договореното заемната сума е
следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 18 двуседмични
вноски, всяка в размер на 43.50 лева, включваща главница, договорна лихва и такса
за експресно разглеждане.
Претенцията на ищеца включва начислена
неустойка и такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Задължението за заплащане на неустойка се извежда от чл. 4 от договора, който
предвижда такава да е дължима при неизпълнение на поетото задължение от страна
на заемополучателя в тридневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора – поръчителство на физическо лице, което да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при същия работодател шест месеца и минимален
осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да няма кредитна история
или да има кредитна история със статус не по-лош от редовен, да не е поръчител
по други кредити и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател, или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срок за представянето му създават значителни
затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните
условия. Начинът, по който е уговорена неустоечната
клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка,
което като резултат е несъвместимо с добрите нрави и насочва към извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента
на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП
– клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай в чл. 1 от договора е обективирано изявление, че заемателят
е запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е
предоставен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия
паричен заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално
уговаряне на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно
обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от
неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи
възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
същата е предвидена да се кумулира към погасителните
вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя – над 40 % от заемната сума.
Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4 от договора
се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4 от
договора противоречи на добрите нрави, същата съставлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел
заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК
и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът
приема, че цитираната клауза е нищожна и като такива не поражда права и
задължения за страните по заемното правоотношение, поради и което искът за
заплащане на неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли.
По претенцията за заплащане на разходи за
извънсъдебно събиране на вземането не са представени доказателства съобразно
поетите в договора задължения и отговорности от страна на заемополучателя
последният да е поемал задължение за възстановяване на разходи в тази връзка.
В чл. 12 заемателят
е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на "В.К." ООД, която от своя страна дефинира
понятието "разходи" и посочва размер на същите. Нито в договора, нито
в Тарифата не е вменено задължение, което да е в тежест на заемополучателя
за заплащане от негова страна на разходи от такъв вид. Дори и горното да не
бъде споделено следва да се изложи също, че по делото не са ангажирани
доказателства за извършване на разходи във връзка с извънсъдебно събиране на
вземането. Гореизложеното обуславя извод за неоснователност и на тази
претенция.
От коментирания договор за паричен заем и
в частност от изявлението в чл. 12 от същия, се установи, че заемателят се е съгласил с действащата към момента на
сключване на съглашението тарифа на "В.К."
ООД. Последната предвижда задължение за заемателя да
заплати на заемодателя такси в случай на забава, но не повече от 175 лв. за
заемни суми в размер на 500 лв. какъвто е и настоящият случай.
В конкретния случай, съдът дължи преценка
спазено ли е императивното правило на чл. 33, ал. 1
и 2 ЗПК.
Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Заемателят следва да заплаща и посочените по-горе такси и
разноски. Макар и последните да са наименовани
"такси и разноски", това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а
представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато наизпълнение на договорно задължение. С определяне на
горните плащания по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост
е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както съдът посочи
по-горе, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
В сключения договор за паричен заем,
страните са уговорили, че потребителят /заемател/
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в
размер на 206.10 лв. /чл. 1, ал. 3/, платима разсрочено на равни части /чл. 1,
ал. 4/.
По отношение на претенцията на ищеца за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, съдът намира, че
ищецът не е представил доказателства за осъществяване на тази допълнителна
услуга, сочеща на "експресност", както е
посочено в договора, като намира, че кредиторът, предоставяйки при облекчени
условия кредит на кредитополучателите, не може да санкционира същите
посредством заплащане на такава такса за експресност
в размер почти около половината от размера на предоставения кредит. Съдът
намира, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран
предварителен размер на печалбата в размер на приблизително 40 %, а отделно се
дължи договорна лихва. С определяне на горното плащане по същество се заобикаля
ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост
е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както съдът посочи
по-горе, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът
приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по заемното правоотношение, а претенциите по реда на чл. 422 ГПК,
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение размера на претендираните от ответника суми бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установи размерът на внасяните от
ответника суми и как същите са осчетоводени за погасяване на задълженията му по
договора за кредит.
Кредиторът е отнесъл суми за
погасяване на задължения за неустойка, такси и разходи, които според настоящия
състав на съда са неравноправни клауза и няма основание същите суми да не бъдат
отнесени за погасяване на задълженията
на ответника за плащане на главница и възнаградителна
лихва по договора. По изложените съображения настоящия състав на съда приема,
че с внасянето на суми в общ размер на 160 лева ответникът е изпълнил
задълженията си по договора съставляващи вноски от първа до пета, като при
съобразяване с ТР № 3/2017/27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС при отнасяне на
погасяванията в частта относно пета вноска е останал остатък от 0.25 лева
главница. Установява се дължимостта
на вземането на ищеца за главница в размер на 374.96 лева и договорна лихва в
размер на 41.94 лева за период 27.10.2016-13.04.2017г.. За разликата над тези
суми, исковете за главница и възнаградителна лихва
подлежат на отхвърляне.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че
исковата претенция е частично основателна и следва да бъде уважена до следните
размери: 374.96 лева главница и договорна лихва в размер на 41.94 лева за
периода от 27.10.2016г. до 13.04.2017г. Исковата претенция следва да бъде
отхвърлена по отношение на претендираните такса
експресно разглеждане на документи, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно
събиране.
Относно разноските:
В заключение
следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
незабавно изпълнение. Искът е основателен за сумите за главница, наказателна
лихва и такса изискуемост и частично основателен за сумата за договорна лихва.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и за юрисконсултско възнаграждение, също следва да се
присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по-малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания
за главница и лихва, разноските в полза на ищеца-заявител следва да възлизат на
сумата от 29.11 лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното
производство размер от 75 лева, остава за сметка на страната, която
неоснователно е претендирала установяване на суми в по-висок от реалния им
размер.
Предвид
изхода на делото-частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.
78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски
по съразмерност. Ответникът не претендира разноски, доколкото се представлява
от особен представител. Ищецът претендира разноски, а са налице доказателства
за действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в
размер на 225 лева; депозит за особен представител – 150 лв.; депозит за вещо
лице по ССчЕ – 200 лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който
представлява страната в процеса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така по съразмерност, разноските в
полза на ищеца се определят на сумата от 261.99 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК
във вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД в отношенията между “А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***,
от една страна и ответника Т.Н.Х., ЕГН **********,
адрес: ***,
от друга, че В ПОЛЗА НА .А.з.к.н.п.з.” ЕООД СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ
ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.13448/2017г.
на ВРС в следните размери: 374.96 лева /триста седемдесет и четири лева и 0.96 ст./ представляващи дължима главница
по Договор за паричен заем № **** от
04.08.2016 г., сключен между „В.К.“ ООД, ЕИК **** и Т.Н.Х., вземанията по
който са прехвърлени от страна на „В.К.“ ООД, ЕИК **** в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК **** по силата на Приложение № 1 от 01.07.2017 г. към Рамков договор
за продажба на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането; договорна лихва
в размер на 41.94 /четиридесет и един лева и 0.94 ст./ лева, дължима за периода от 27.10.2016г. до 13.04.2017г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 374.96 лева до претендирания размер от 451.04
лева и за договорна лихва за сумата над 41.94 лева до предявения размер от 61.76
лева и за периода от
18.08.2016 г. до 27.10.2016г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Т.Н.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415,
ал.1 ГПК във вр.с чл.79, ал.1 във вр.с
чл.92, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществуват вземания против ответника по Договор за паричен
заем № **** от 04.08.2016 г., сключен между „В.К.“ ООД, ЕИК **** и Т.Н.Х.,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „В.К.“ ООД, ЕИК **** в полза н.
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК **** по силата на Приложение № 1 от 01.07.2017 г. към
Рамков договор за продажба на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., в следните размери: такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 183.10 /сто осемдесет и три лева
и 0.10 ст./ лева, неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 183.20
/сто осемдесет и три лева и 0.20 ст./ лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 195.00 /сто деветдесет и пет лева/ лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.Н.Х., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ „А.з.к.н.п.з.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата 29.11 лева /двадесет и девет лева и 0.11 ст./,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.13448/2017г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Н.Х.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 261.99 лева (двеста шестдесет и
един лева и 0.99 ст.), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена държавна
такса, депозити за особен представител и вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: