№ 2992
гр. С, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Л. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Л. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110153817 по описа за 2021 година
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителен иск с
правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „А1 Б“ ЕАД (с предишна фирма „М“) с ЕИК *** и
с адрес: гр. С, ул. „К“ № 1 срещу „В ЕУ“ ЕООД с ЕИК *** и с адрес гр.С, ул. „Б“ № 13 за
сумата 390,00 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за използване на
мобилни услуги М5806177 от 05.10.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 04.03.2021
г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за използване на мобилни услуги
М5806177 от 05.10.2017 г. Поддържа, че ответникът не е заплащал в срок дължимите суми
по договора след месец февруари 2018 г., което неизпълнение обусловило правото на
мобилния оператор за едностранно прекратяване на договора и начисляване на ответника
на неустойка за едностранното прекратяване на последния. Посочва, че процесният договор
е едностранно прекратен на 10.08.2018 г. на основание т. 54.12 от Общите условия на
мобилния оператор, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на „А1 Б“ ЕАД в случай, че забавата в плащането на
дължимите от абоната суми е продължила повече от 124 дни. Твърди, че размерът на
претенцията за неустойка е формиран като сбор от стандартните месечни абонаментни такси
за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано
от датата на прекратяване на договора – 10.08.2018 г., до изтичане на посочения в договора
срок – 05.10.2019 г. за всеки мобилен номер, т. е. за тринадесет месеца по 30 лв.
абонаментна такса за мобилен номер **********. Моли за уважаване на иска. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Ищецът предявява иска си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК по дадени указания на
основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК след като с влязло в сила разпореждане
№20142013 от 18.06.2021 г. по ч.гр.д. № 13022/2021 г. на СРС, 118-ти състав е отказано да
му бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за
сумата 390,00 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за използване на
мобилни услуги М5806177, за която е издадена сметка №********* от 10.08.2018 г.
Установява се от представените към исковата молба писмени доказателства по делото,
че между ищеца като оператор и ответника като абонат е сключен Договор №********* от
05.10.2017 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и други услуги, които не
са електронни и услуги на други доставчици, които са заявени от ответника като абоната
/така чл. 3.1 от договора/. Съгласно чл. 3.2. от договора всяка избрана от абоната услуга или
пакет от услуги се описва в приложения, представляващи неразделна част от договора. На
основание посочената разпоредба с приложение №1 от 05.10.2017 г. и три допълнения към
него от същата дата е уговорено ищецът като оператор да предостави услуги на ответника
като абонат за мобилен номер ********** за срок от 24 месеца, изтичащ на 05.10.2019 г.
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД е
необходимо да бъде установено наличието на валидна уговорка между страните за
неустойка в претендирания размер и настъпването на предпоставките за нейната
изискуемост.
Ищецът претендира в негова полза да е възникнало вземане за неустойка поради
прекратяване на договора по вина на ответника – абонат преди изтичане на неговия срок,
като основава предсрочното прекратяване на настъпило неизпълнение на задълженията на
абоната да заплаща месечните си задължения по договора за повече от 124 дни на основание
т. 54.12 от Общите условия.
Съгласно т. 54.12 от Общите условия договорът се счита прекратен едностранно от
оператора в случай че забавата на плащането на дължимите суми ит абоната е продължила
повече от 124 дена. Съгласно чл. 5.3.1. от Приложение № 1, както и съгласно т. 5.3.1. от
всяко от трите допълнения към това приложение, ако абонаментът бъде прекратен по вина
на абоната преди изтичане на срока за ползване , определен за този абонамент, абонатът
дължи неустойка в размер на месечните абонаменти такси по техния стандартен размер, без
отстъпка, до изтичане на срока за ползване.
В случая неустойката ищецът твърди да е формирана от сбора на размера на 13
месечни такси от по 30 лева за мобилен номер ********** и вземането за нея да е
възникнало с прекратяване на договора считано от 10.08.2018 г. на основание т. 54.12 от
Общите условия.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно
развити в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK,
и след преценка на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че уговорената
2
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая с договора
ищецът в качеството на оператор се задължава да предостави на абоната възможност за
използване чрез предоставени от него номера електронни съобщителни услуги, а абонатът
се задължава да заплаща месечна абонаментна такса във фиксиран размер и стойността на
използваните извън включените в цената на абонаментния пакет услуги. Таксата се дължи
от абоната, дори и същият да не използва всички включени в пакета услуги, но операторът е
длъжен по време на действие на договора да осигури достъп до тези услуги чрез
предоставен на абоната номер. С прекратяване на договора за услуги този достъп се
преустановява от оператора. При това положение уговорената неустойка при предсрочно
прекратяване на договора в размер на всички неплатени абонаментни такси до края на срока
му на практика осигурява на ищеца получаване на насрещната парична престация в размер,
в какъвто би я получил и при действие на договора, но без да е изпълнявал задълженията по
предоставяне на достъп до електронни съобщителни услуги. Размерът на така уговорената
неустойка дори надхвърля размера, дължим при действие на договора, тъй като неустойката
е предвидено да се изчислява на база стандартния размер на абонаментите такси без
отстъпките, които са уговорени в договора. Съобразявайки посочените особености на
договора за електронни съобщителни услуги и вида на насрещните престации по него, съдът
намира, че уговорената неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън типичните
функции, като създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Поради това уговорката за
неустойка в полза на оператора при предсрочно прекратяване на договора за услуга поради
неплащане на сума по договора от абоната, определена в размер на всички стандартни
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в
него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В този смисъл е и константната практика на ВКС във връзка с неустойки с подобен
характер, част от която са: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о., Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата по
чл. 5.3.1 от приложение №1 към договора и допълненията към него е пречка за възникване
3
на търсените от ищеца вземания за неустойка.
Предвид изложеното претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, основани на нищожни договорни клаузи, съдът преценява като неоснователна в
пълния предявен размер, поради което иска с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителен иск с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „А1 Б“ ЕАД (с предишна фирма „М“) с ЕИК *** и с
адрес: гр. С, ул. „К“ № 1 срещу „В ЕУ“ ЕООД с ЕИК *** и с адрес гр.С, ул. „Б“ № 13 за
сумата 390,00 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за използване на
мобилни услуги М5806177 от 05.10.2017 г., ведно със законна лихва за периода от
04.03.2021 г. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4