№ 1477
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100501735 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение решение № 261277/12.04.2021 год., постановено по гр.д. №
12917/2020 год., ВРС – 30-ти състав е осъдил ЗАД „ДаллБог Живот и
Здраве“ АД ИЛ. Г. ЯНЧ. да заплати сумата от 2255.21 лева, представляващи
дължимо застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на
лек аквтомобил „Фолксваген Туран“ с рег.номер ****, причинени в резултат
на реализирано на 15.11.2019 год. ПТП в гр.В.а, ул. ****, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. „БМВ“ 320 с рег.№ *****, застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане, на основание чл.432, ал.1 КЗ, както и за разноски.
Недоволен от горното е останал ответника ЗАД „ДаллБог Живот и
Здраве“ АД, който обжалва решението, като се твърди същото да е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно съдът не е приел
като стойност на уврежданията посочената от вещото лице сума по Наредба
№ 24, а по пазарни цени, които като стойност се оспорват. Настоява се за
отмяна на решението в обжалваната му част като се приложени Наредба №
24.
1
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна ИЛ. Г. ЯНЧ., депозира
писмен отговор, с който настоява за потвърждаване на съдебното решение.
Излага доводи за правилност на първоинстанционния съдебен акт и моли за
потвърждаването му. Моли за присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“ АД
не изпраща представител.
В с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на
съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84,
ал.3 ЗЗД, като с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена
писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно,
определено и изплатено от застрахователно обезщетение на ищцата, с чийто
размер ищцата не е съгласна, искът се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Не е налице спор между страните относно наличието на
застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка
„гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ В
3496 НН, в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие,
2
както и не е спорно обстоятелството, че след завеждане на щета
застрахователното дружество е определило и заплатила застрахователно
обезщетение в размер на 546.10 лева.
Основният изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос е
относно размера на подлежащите за възстановяване щети, като в хода на
първоинстанционното производство е изготвена САТЕ, установяваща общата
стойност на уврежданията по автомобила по средни пазарни цени към датата
на събитието, включващи стойността на необходимия труд, материали и
резервни части.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от
22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от
27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложими и при сега
действащия КЗ, методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и
за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от
8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението
се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава
минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен
от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН.
Така, съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение
№ 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без
да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
3
В контекста на изложеното оплакванията на въззивника са
неоснователно и след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год.
по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага
извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски, възлизащи в размер на 465 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261277/12.04.2021 год., постановено по
гр.д. № 12917/2020 год. на ВРС – 30-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, жк.Дианабад, бул.Г.М.Димитров
№ 1 да заплати на ИЛ. Г. ЯНЧ., ЕГН **** от гр.В.а, ул.»****» № 3А, сумата
от 465 лева, съставляваща разноски разноски за втора инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4