РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 23.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1931 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж,
Франция чрез клона си в България, представляван от юрисконсулт М., твърди, че
между него като заемодател и ответника Т.М.Г. като
заемател е сключен договор за потребителски заем № СRЕХ-15181180 от
30.08.2017 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника паричен кредит за закупуване на стоки и услуги на изплащане, а
ответникът се е задължил да го върне на 12 равни месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 66.15 лв. Твърди, че е изпълнил задължението си да
предостави на ответника отпуснатата в заем сума като след сключване на договора
е превел сумата за закупуване на стоки по сметка на упълномощения търговски
партньор, но ответникът от своя страна е погасил осем вноски и е преустановил
плащанията на 20.06.2018 г. Поради спиране на плащанията договорът е станал
предсрочно изискуем в пълен размер, за което на длъжника е изпратено
уведомление. За дължимите суми по договора, от които: главница в размер на
262.73 лв., възнаградителната лихва в размер на 1.87 лв. за периода от
20.06.2018 г. до 20.09.2018 г. и мораторна лихва в размер на 39.71 лв. за
периода от 20.07.2018 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 288/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява иск за установяване на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение. В случай, че по делото не бъде
установено настъпване на предсрочна изискуемост на договора за кредит преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли
искът да се счита за предявен като осъдителен, като исковата молба има характер
на изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендира
присъждане на разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т.М.Г.
чрез особения си представител адвокат Ш. намира иска за допустим, но го оспорва
по основание и размер. Прави възражение за недействителност на договора поради
противоречие с императивни законови разпоредби, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите по кредита и по-конкретно кои компоненти са включени в него и как
се формира посоченият в договора ГПР. Тъй като съставните елементи на ГПР
остават неизвестни, на практика се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Оспорва получаването от ответника на
уведомително писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Счита,
че не е ясно по какъв начин са изчислени извършените плащания от страна на
ответника и как е формиран остатъкът от дълга. По тези съображения моли за
отхвърляне на исковата претенция, включително заявената под евентуалност
осъдителна претенция. Не сочи доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
С Договор за
потребителски заем № СRЕХ-15181180, сключен на 30.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция,
съгласно представените извлечения от Търговския и фирмен регистър на Франция, в
качеството на кредитор и ответника Т.М.Г. в качеството на кредитополучател, кредиторът
се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 650.73 лв. за
финансиране на следните стоки и услуги: спален комплект Надежда + матрак
164/190 на стойност 597 лв. и застрахователна премия по застраховка „Сигурност
на плащанията“ на стойност 53.73 лв., а кредитополучателят се е задължил да го върне
в срок
от 12 месеца на 12 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 66.15 лв., дължими
на падежни дати съгласно погасителния план, при ГПР в размер на 40.61 % и ГЛП в
размер на 34.56 %. Общата стойност на плащанията по договора е 793.80 лв., а крайният
срок за погасяване – 20.09.2018 г.
Съгласно
т. 1 от условията по договора кредитополучателят се съгласява предоставеният му
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор. Извършването
на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.
Съгласно раздел „Удостоверявания“ с
полагане на подписа си върху договора, лицето посочено като кредитополучател
удостоверява, че е получило стоката/услугата, описана в група „Финансирани
стоки и услуги“ и му е била продадена и предадена в добро функционално
състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е получило
опосредстван чрез стока/услуга кредит за сума, посочена в поле „Размер на
кредита“ и платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване
на вещта.
За закупуване на финансираната с договора за кредит
стока е издадена фактура № **********/30.08.2017 г. на стойност 597 лв. Издател
на фактура е „Виденов Груп“ ООД, а получател – Т.М.Г..
Сключената застраховка „Сигурност на
плащанията“ е обективирана в сертификат № СRЕХ-15181180 от 30.08.2017 г., издаден от „Кардиф Общо Застраховане, клон
България“ в полза на Т.М.Г..
Установява се от заключението на съдебносчетоводната експертиза, че сумата на отпуснатия от ищеца потребителски кредит по процесния договор в размер на 597 лв. е усвоена от ответника на дата 30.08.2017 г., като това е станало след съгласието на ответника така посочената сума да бъде изплатена (преведена) пряко на упълномощен от нея търговски партньор („Виденов Груп” ООД, гр. Ямбол). Към така посочената сума е прибавена и сумата на сключената застраховка в размер на 53.73 лв. Извършените от ответника погасителни вноски за периода от 26.10.2017 г. до 20.08.2018 г. по договора за кредит са на обща стойност 529.20 лв. Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.01.2020 г., е общо в размер на 305.78 лв., включващо: главница в размер на 271.60 лв. и законна лихва в размер на 34.18 лв. за периода от 05.11.2018 г. до 30.01.2020 г. Размерът на задълженията на ответника към момента на изготвяне на заключението – 11.03.2021 г., е общо в размер на 340.18 лв.. включващо: главница в размер на 305.78 лв. и законна лихва в размер на 34.40 лв. за периода 01.02.2020 г. до 11.03.2021 г.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени
са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания
за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски
кредит, а при условията на евентуалност – осъдителни искове.
Основателността
на установителния иск за главница и кумулативно съединените с него акцесорни
искове предполага съществуване между страните по делото на валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и
настъпване на изискуемостта на вземането. Осъществяването на тези обстоятелства
следва да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Основателността
на предявените под евентуалност осъдителни искове предполага предсрочната изискуемост на
вземанията по кредита да е обявена с връчване на препис от исковата молба на
ответника.
Налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а
исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Сключеният между страните
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за
действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да
отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал.
2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи
договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е
от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин. Съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т.
1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо,
защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за
действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност
на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
В случая в договора за кредит формално
фигурира размерът на ГПР – 40.61 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи,
от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал.
1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора
за кредит, имащи характер на общи условия, не е посочено какви точно разходи,
освен възнаградителната лихва от 34.56 %, са включени в ГПР и какво е стойностно
измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти. Така например
в договора за кредит е уговорено заплащане на застрахователна премия от
кредитополучателя по застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 53.73
лв. Нейната стойност е включена в размера на кредита (650.73 лв. = 597 лв. + 53.73 лв.), заплащането й представлява
разход за кредитополучателя и е била известна на кредитора към момента на
сключване на договора за кредит. Въпреки това в договора и условията по него липсва
каквото и да е посочване дали застрахователната премия е включена в размера на
ГПР и какъв процент от размера на кредита представлява тя на годишна база. Това,
освен че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава кредитополучателя,
а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на договора с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на разходите по
кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е сключен
в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По
делото е установено посредством заключението на съдебносчетоводната експертиза,
което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно, че кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сумата от 650.73 лв., заплащайки от негово име
закупената стока и застрахователна премия. Тази сума представлява чистата
стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК и се дължи на кредитора. От размера на чистата
стойност на кредита следва да бъдат приспаднати направените до момента плащания
от ответника, чийто размер съгласно заключението на вещото лице е 529.20 лв. Следователно в полза на ищеца следва да бъде
признато вземане в размер на разликата от 121.53 лв. Като недължими по силата
на чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отречени вземанията за възнаградителна и мораторна лихва. Вземането
за възнаградителна лихва в размер на 1.87 лв. следва да бъде отречено и поради
обстоятелството, че същото не е установено като задължение съгласно
заключението на съдебносчетоводната експертиза.
По изложените съображения съдът намира, че искът за
главница следва да бъде уважен до размера от 121.53 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 31.01.2020 г., до окончателното плащане, а за разликата над 121.53 лв.
до предявения размер от 262.73 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Акцесорните
искове за възнаградителна лихва в размер на 1.87 лв. за периода от 20.06.2018
г. до 20.09.2018 г. и за мораторна лихва в размер на 39.71 лв. за периода от 20.07.2018
г. до 19.01.2020 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с оглед установената
по делото недействителност на договора за кредит.
Макар акцесорните искове, предявени по
реда на чл. 422 от ГПК, да са отхвърлени съдът намира, че не дължи произнасяне
по заявените под евентуалност осъдителни искове за тези вземания, доколкото
същите са предявени под условие, че не се установи надлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, не е породил
желаните от страните правни последици и обявяването на предсрочна изискуемост е
без правно значение.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските в исковото и заповедното производство,
включително юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на уважената част
от исковете.
Разноски в полза на ответника не се присъждат,
тъй като искане за това не е направено, а и няма данни да е сторил такива.
Така
мотивиран Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.М.Г., ЕГН ********** *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“,
Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ….., седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. ..4“, Б. П. С., сграда …, представлявано от законния
представител Д. Т.Д., сумата от 121.53 лв., представляваща чистата стойност на
кредита по договор за потребителски кредит СRЕХ-15181180 от
30.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.01.2020 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 288/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 121.53 лв. до предявения размер от 262.73 лв., както и исковете за съществуване
на вземане за възнаградителна лихва в размер на 1.87 лв. за периода от 20.06.2018
г. до 20.09.2018 г. и за мораторна лихва в размер на 39.71 лв. за периода от 20.07.2018
г. до 19.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 288/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Т.М.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК …. седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.. ..4“, Б. П. С., сграда …, представлявано от
законния представител Д. Т. Д., разноски в исковото производство за държавна
такса в размер на 49.92 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 179.71
лв., депозит за вещо лице в размер на 79.87 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 39.93 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 9.98
лв. държавна такса и 19.97 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC: ***, „Ситибанк Европа“ АД, клон България.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: