Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.03.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 12322 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на В.В.К. и С.В.К. срещу решение
от 16.05.2017г. по гр.д. № 67789/2015г. на СРС, 33 с-в, с което е уважен
предявения от Т. К.В. срещу жалбоподателите отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че същите не
са собственици на недвижими имоти с идентфикатори № 00357.5346.1305 и №
00357.5346.1306, находящи се в гр. Нови Искър, ул. *********.
Въззивниците – ответници обжалват решението изцяло
като неправилно и необосновано. Поддържат, че са собственици на процесните
имоти на основание реституция по ЗСПЗЗ съгласно решение № 18000/21.11.2000г. на
ПК Нови Искър. Твърдят, че издадения в полза на ищцата нотариален акт №
136/2007г. не я легитимира като собственик на процесните имоти на основание
давностно владение, тъй като до момента на възстановяването на имотите давност
не тече. Отделно сочат, че събраните по делото гласни и писмени доказателства
не установяват категорично и несъмнено осъществявано от ищцата владение. Молят
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, с
присъждане на разноски.
Въззиваемата – ищца Т.К.В. е депозирала писмен отговор,
с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че осъществява фактическа власт върху процесните имоти,
които са част от имот пл. № 344 от кв. 18, целият с площ от 1180 кв.м., считано
от 1952г., чрез своя баща – К.П., а от 1965г. – лично и със своя съпруг. Твърди,
че до предявяване на исковата молба на 05.11.2015г. е налице изтекла в нейна
полза придобивна давност, считано от датата на влизане в сила на решението на
ОСЗГ Нови Искър в полза на ответниците - 21.10.2004г. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разонски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. При преценка правилността на първоинстанционното решение,
съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено спрямо ищцата, че ответниците не са собственици на
недвижими имоти с идентификатори № 00357.5346.1305, с площ от 346 кв.м. и №
00357.5346.1306, с площ от 273 кв.м., находящи се в гр. Нови Искър, ул. *********,
представляващи по регулационния план на гр. Нови Искър, кв. Курило, одобрен
през 1984г. съответно реални части
от УПИ X-344 /целият с площ по скица от 390 кв.м./ и от УПИ XІ-344 /целият с
площ по скица от 355 кв.м./ -уточнение, направено във въззивното производство.
Ищцата е обосновала първоначално правния си интерес от
предявения отрицателен установителен иск с представения нотариален акт № 136,
т. І, дело № 52/2007г. на нотариусМ., с който тя и съпруга й са признати за
собственици на ПИ № 344, целият с площ от 1180 кв.м., за който са отредени УПИ
ІX –
344, с уредени сметки по регулация, както
и УПИ X
– 344, с УПИ XІ – 344 и УПИ XІІ – 344,
последните с неуредени сметки по регулация, всички от кв. 18 по действащия
дворищно-регулационния план на гр. Нови искър, кв. Курило от 1984г.
В първото по делото заседание ищцата е заявила, че
владее имота чрез присъединяване владението на своя баща, считано от 1962г., съгласно
представен нотариален акт № 152/62г. за собственост на недвижим имот по
давност, с който К.В.П.е признат за собственик на неурегулирано дворно място в
м. Градище с построената в него къща, цялото застроено и незастроено от 2000
кв.м. С договор за продажба на недвижим имот срещу издръжка № 80/69г., К.П. е
дарил на дъщеря си Т. К.В. и зет си И.И.В.същия имот, описан в нот. акт № 152/62г.
Ответниците се легитимират като правоимащи по
земеделска реституция с решение № 1800К/07.10.2004г., в сила от 21.10.2004г. на
ОСЗГ Нови искър, с което е възстановено правото на собствност на наследодателя
им Станка Иванчева върху ливада от 0. 745 дка в землището на Курило, м.
Градище. Решението на ОСЗГ е постановено въз основа на съдебно решение от
03.07.2000г. по гр.д. № 1303/99г. на СРС 48 с-в, с което е било отменено
предходно решение на органа по поземлена собственост за отказ за земеделеска
реституция.
По делото не е спорно, а се установява и от
заключението на приетата СТЕ, че е налице идентичност между процесните имоти с
част от имот пл. № 344, собственост на ищцата, за който са отредени четири
отделни УПИ , като процесната възстановена на ответниците част от имота попада
върху части от УПИ X-344 и от УПИ XІ-344,
представляващи съответно имоти №№ 1305 и 1306 съгласно кадастралната карта и
регистри, одобрени през 2012г.
С оглед въведената конкуренция на права, следва да се
отбележи, че в случая ищцата по предявения отрицателен установителен иск може
да оспорва възникналото реституционно право на ответниците, но само във връзка
със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на
имота. С оглед наличието на влязло в сила решение на органа по поземлена
собственост в полза на ответниците, ищцата не може да възразява, че лицето, на
което е възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик
на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е
идентичен с притежавания преди колективизацията. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в ТР № 9/7.11.2012 г.
по т. д. № 9/12 г., ОСГК на ВКС., както и практика на ВКС, формирана по реда на
чл. 290 ГПК /отм/ – напр. решение № 331/27.03.2012г. на ВКС по гр. д. №
298/2011 г., II г. о., ГК. Поради изложеното, наведените в хода на
първоинстанционното производство доводи, поддържани и във въззивното, че
решението на ОСЗГ за възстановяване на собствеността е неправилно, с оглед
отчуждаване на имота от наследодателя на ответниците преди обобществяването, не
следва да бъдат обсъждани като неотносими. Насрещната страна – ищцата, може да
оспорва материалната законосъобразност
на решението на ОСЗГ само с оглед евентуално наличие на пречки за земеделска
реституция с оглед застрояване на имота, но такива доводи не са наведени, а и
не е спорно, че процесните реални части от УПИ не са заети от застрояване. С
оглед изложеното, писмените доказателства за наличие на разпоредителни сделки
от наследодателя на ответниците с процесния имот, респ. за липса на възникнало
реституционно право, са неотносими.
Предвид изложеното, при въведената
конкуренция на вещни права следва да се разгледа въведеното от ищцата
придобивно основание изтекла давност.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, ищцата може
да се позовава на давност най –рано след 22.11.97г., като в случая давността
започва да тече от възстановяване на собствеността, считано от 21.10.2004г. –
датата на влизане в сила на решение № 1800К/07.10.2004г. на ОСЗГ Нови Искър, с
което е възстановено правото на собственост в полза на ответниците /в същия смисъл е константната непротиворечива
практика на ВКС/. Исковата молба е предявена на 05.11.2015г. и при всички
случаи е налице изтекъл 10 –годишен давностен срок преди завеждане на делото,
считано от възстановяване на собствеността с влязлото в сила решение на ОСЗГ. Отделно
от това, в случая ищцата следва да се счита за добросъвестен владелец по
смисъла на чл. 79, ал. 2 вр. чл. 70 ЗС, при приложим 5 – годишен давностен
срок, по арг. и от задългителните указания в ТР № 10/05.12.2012г. по тълк.д. №
10/2012г. на ОСГК на ВКС, тъй като се легитимира като собственик с договор, сключен с нотариален
акт от 1969г. По отношение на доказване на обективния и субективния елемент на
владението по смисъла на чл. 68 ЗС, съдът намира, че събраните гласни
доказателства установяват несъмнено посочените обстоятелства, а и факта на
владението не е оспорен. Разпитаните по делото свидетели Миладинов и Велев
дават показания, че бащата на ищцата е застроил имота и семейството му,
впоследствие ищцата и нейното семейство, са във владение на имота от над 50
годишен период.
Поради горното, съдът намира, че материалната
доказателствена сила на представения от ищцата констативен нотариален акт не е
опровергана и същият легитимира ищцата катто собственик на имота. Ответниците
от друга страна, в съответствие с носената от тях доказателствена тежест, не
установяват противопоставимо на ищцата придобивно основание към момента на
предявяване на иска.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск за собственост е основателен и доказан и правилно уважен от
СРС.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззиваемата – ищца следва
да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 380 лв. за настоящата инстанция.
След влизане в сила на настоящото решение делото
следва да бъде върнато на СРС за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в собственото име на ищцата ,
погрешно изписано в диспозитива Т. вместо Т.К.В..
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 16.05.2017г. по гр.д. № 67789/2015г. на СРС, 33 с-в, с което е признато за
установено, че С.В.К. и В.В.К. не са собственици на недвижими имоти с идентификатори
№ 00357.5346.1305, с площ от 346 кв.м. и № 00357.5346.1306, с площ от 273
кв.м., находящи се в гр. Нови Искър, ул. *********, представляващи по
регулационния план на гр. Нови Искър, кв. Курило, одобрен през 1984г.,
съответно реални части от УПИ X-344 /целият с площ по скица от 390 кв.м./ и от УПИ XІ-344 /целият с
площ по скица от 355 кв.м./.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН ********** и В.В.К.,
ЕГН ********** да заплатят на Т. К.В.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 380 лв. – разноски за
СГС.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1- месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.