№ 5
гр. Плевен , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
при участието на секретаря Е.М.Р.
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Търговско дело №
20204400900116 по описа за 2020 година
Постъпила е искова молба от И. Е. А. от с.**** , обл. Плевен ,чрез
пълномощника му адв.И. К. К. с посочен адрес за призоваване в гр.***
,ул.“*** „ № 2,ет.2 с която срещу Застрахователно дружество „Бул Инс „ АД
– гр.София е предявен иск по чл. 432,ал.1 от КЗ за сумата 70 000 лв. –
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
ПТП от 17.12.2019г. с участието на застрахован при ответника лек
автомобил,ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
18.05.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
С допълнителна уточняваща молба е посочено ,че всъщност се касае за
ПТП на 17.02.2020г. , а не на 17.12.2019г.,като е била допусната от ищеца
техническа грешка.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди ,че на 17.02.2020г. в района на бензиностанция
OMW на автомагистрала Хемус ,разклона за с.Джурово и Осиковица в посока
София било реализирано ПТП между лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.
№ ****СХ,управляван от ищеца и лек автомобил НИСАН с рег. № СО 4120
,който ударил първоначално отляво , а след това и вдясно автомобила на
ищеца след което продължил пътя си без да спира на местопроизшествието.
Ищецът твърди ,че веднага е подал сигнал на телефон 112 и на
местопроизшествието пристигнали служители на Пътна полиция гр.Правец с
които ищецът отишъл до РУ на МВР-Правец ,където дал показания за
станалото. Сочи се ,че тъй като местопроизшествието било под юрисдикцията
на Областно управление на МВР-София –Пътна полиция ,съставените
1
документи били изпратени в гр.София. Твърди ,че на 12.05.2020г. ищецът бил
извикан и разпитан в РУ МВР- Пътна полиция гр.Луковит ,като и тези му
показания били изпратени в гр.София. Твърди ,че в деня на ПТП посетил
ЦСМП-Правец ,откъдето поради липса на специалист бил препратен в
гр.Ботевград,където му били извършени множество прегледи ,след които бил
изпратен да си върви.Твърди ,че тъй като имал силни болки ,на следващия
ден посетил личния си лекар в гр.Плевен ,който констатирал ,че ищецът е
претърпял мозъчно сътресение ,травматичен церебрален едем, контузия на
гръден кош ,множество счупвания на ребра и счупена ключица. Ищецът
твърди ,че не е запознат с цялата преписка по случая, водена при РУ на МВР-
гр.Правец и в Областна дирекция на МВР - София ,тъй като отказали да му я
предоставят .Твърди ,че не било постигнато съгласие с ответника „Бул Инс „
АД – гр.София за изплащане на какъвто и да било размер обезщетение за
причинените му неимуществени вреди .
Поради това и на основание чл. 432 от КЗ счита ,че пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е
„Бул Инс „ АД – гр.София при когото бил застрахован лекия автомобил
НИСАН с рег. № ***, чийто водач има вина за настъпването на ПТП и се
иска този ответник да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 70
000 лв. по повод гореописаните неимуществени вреди, получени от него в
резултат на процесното ПТП, както и законната лихва върху претендираната
главница , считано от 18.05.2020г. до окончателното и изплащане.
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество
„Бул Инс „ АД – гр.София е подало писмен отговор с който оспорва
исковата претенция по основание и по размер.
В него се изразява становище ,че ищецът не представя годни доказателства
,установяващи механизма и начина на настъпване на ПТП на 17.02.2020г.
Счита се също така ,че представените медицински документи също така не
установяват вида и характера на получените от ищеца увреждания ,нито
установяват начина и периода на лекуване и възстановяване на ищеца.
Предявеният иск се оспорва и по размер, като се счита ,че е силно завишен
и не отговаря на установената съдебна практика за обезщетяване на подобен
род вреди и на принципа на справедливостта.
Счита се ,че от представените с исковата молба доказателства не се
обосновава дори пасивната легитимация на ответника да отговаря за
обезщетяване на ищеца.Това твърдение съдът възприема като оспорване
съществуването на застрахователно правоотношение на делинквента със
застрахователното дружество,т.е. от страна на ответника не е налице
признание дори на факта ,че водачът на лекия автомобил,за който се твърди
,че е причинил ПТП, има застраховка „гражданска отговорност „при
ответното дружество.
Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от ищеца,който с
2
поведението си бил създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди , но няма изрични твърдения в какво
се изразява това съпричиняващо поведение на ищеца.
Не е постъпила допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК.
Върху ищеца е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда
Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на
застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за вината и
противоправното поведение на водача на лекия автомобил НИСАН с рег. №
*** за неговото настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищеца болки и страдания .
3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания.
Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на
лекия автомобил , които твърди в писмения си отговор ,а именно за
съпричиняване на вредите от самия пострадал .
При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
,съдът намира ,че ищецът е изнесъл успешно възложената му
доказателствена тежест изцяло по доказване на основанието на предявения
от нея иск и само частично по доказване размера му, а ответникът изобщо
не е изнесъл възложената му доказателствена тежест по доказване
основателността направеното от него възражение срещу иска,свързано със
съпричиняването на вредите от самия пострадал.
В конкретния случай не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд
,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това
дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на
дееца.
Поради това се налага изследването на въпросите дали е извършено
деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца,т.е.въпроса
има ли деликт , да се извърши в рамките на настоящото исково производство
след преценка на събраните годни писмени и гласни доказателства.
На първо място в това отношение съдът съобрази подробните свидетелски
показания на свидетелката Илияна А.а Огнянова/ сестра на ищеца / ,която е
пътувала с неговия лек автомобил и е очевидец на описаното в исковата
молба деяние на другия водач на лекия автомобил НИСАН с рег. №
***,който при маневра изпреварване е ударил два пъти лекия автомобил ,
управляван от И. Е. А.,след което е избягал от местопроизшествието ,но –по
3
късно самоличността на водача е била установена от органите на МВР.
Нейните показания кореспондират и със събраните писмени доказателства
по делото.Това са писмения отговор от РУ на МВР- гр.Правец до И. Е. А. /
копие от който се намира и в приложената застрахователна преписка
,заведена при ответното застрахователно дружество / според който в РУ-
Правец на 17.02.2020г. е деловодно регистрирана подадена от И.А. молба за
това ,че на същата дата на АМ „Хемус“ в участъка между пътен възел
Джурово и бензиностанция „ ОМВ „ в посока гр.София е възникнало ПТП
между управлявания от И.А. лек автомобил „Фолскваген Пасат „ с рег №
**** СХ и лек автомобил „Нисан“ с рег. № *** ,който след възникване на
ПТП е нарушил задълженията си като участник в ПТП,като е напуснал
местопроизшествието. В същото писмо се сочи ,че в хода на проверката е
установен водача на въпросния лек автомобил „Нисан“ като цялата преписка
е била изпратена по компетентност в сектор „Пътна полиция „ при ОДМВР-
София ,тъй като АМ Хемус се обслужва от полицейски служители на група „
КПДГПА „ към ОДМВР –София .
В подкрепа на изложеното в този писмен отговор е и издаденото
удостоверение от 12.05.2020г. от ОДМВР –София за това ,че има постъпил
сигнал за инцидента –ПТП между двата леки автомобила и че
местопроизшествието е било посетено от екип на група „ КПДГПА „ към
ОДМВР –София.
Налице е също така и изрично писмо до ЗД „Бул инс „ АД ,изходящо от
ОДМВР-София по повод изрично писмено искане от застрахователя на
информация за процесното ПТП , в което се сочи ,че е установен водача на
лекия автомобил „Нисан Примера „ с рег № *** – Й.С.Г. , с ЕГН- **** и че
по този повод на този водач е било издадено наказателно постановление №
20-1204-000818/ 08.05.2020 г., което е било изпратено за връчване в РУ-
Правец . Това писмо е с изх.дата от 10.06.2020г. ,като в него е отбелязано ,че
издаденото НП все още не е било връчено на водача на лекия автомобил
„Нисан Примера „ . По делото, обаче са налице и доказателства за последвало
връчване на въпросното НП на водача Й.С.Г. и това са документите
,изпратени до ПлОС от началника на отдел „ОП „ при ОДМВР –София , а
именно АУАН № GA188362/29.04.2020г. ,както и издаденото въз основа на
този АУАН наказателно постановление № 20-1204-000818/ 08.05.2020 г.
срещу водача Й.С.Г. и връчено му на 22.06.2020г. Върху това НП има също
така отбелязване ,че на водачът на когото е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец , впоследствие му е било върнато отнетото СУМПС от
което може да се прави извод ,че този водач очевидно е изтърпял наложеното
му наказание ,след като свидетелството за управление на МПС му е било
върнато . В т.вр. няма твърдения, а и няма и доказателства въпросното НП да
е било обжалвано от Й.С.Г. и да е било отменено от съда.
От съвкупната преценка на описаните по –горе свидетелски показания и
4
писмени доказателства, може да се направи извод ,че действително на
посочената в исковата молба дата се е осъществило ПТП с участието на лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ****СХ, управляван от ищеца и лек
автомобил НИСАН с рег. № ***, управляван от Й.С.Г.,като вината за
неговото настъпване е именно на водача Й.С.Г.,който при извършване на
маневра изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние до
изпреварвания автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ****СХ и го е ударил
след което не е останал на мястото на ПТП , а го е напуснал без да изчака
органите на МВР.
Тези доказателства са интерпретирани в изготвената по делото САТЕ от
в.л. инж.В.И. , която прави заключение ,че от техническа гл.т. причина за
процесното ПТП са “ действията на водача на лек автомобил „Нисан „ ,който
с органите за управление на автомобила :педал на газта ,скоростен лост и
волан е реализирал навлизане в полагащата се пътна лента на лекия
автомобил „Фолксватен Пасат „ със скорост по –висока от тази на движение
на МПС по магистралата и е поставил себе си и водача на „Фолксваген „ в
безизходно положение на неизбежен удар. „ Самият механизъм на ПТП
,описан от в.л. в САТЕ е следния “ към момента в който лекия автомобил
„Фолксваген Пасат „ се е изравнил с отклонението за с.Джурово , от него в
посока към гр.София в северната пътна лента на магистрала „Хемус „ излиза
лек автомобил „Нисан Примера „ с надлъжна линейна скорост по –висока / с
15-20 км. / от тази на движещия се по магистралата “Фолксваген „ и предната
дясна ъглова част на л.а. „Нисан „ настига задната лява ъглова част на
„Фолскваген „ при което се реализира тилен –кос удар.
От тези обстоятелства,установено от събраните по делото доказателства,
обсъдени и в заключението на вещото лице по САТЕ, се налага извод, че е
налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил
„Нисан Примера „ - Й.С.Г., който при извършване на маневра изпреварване не
е осигурил достатъчно странично разстояние до изпреварвания автомобил
Фолксваген Пасат с рег. № ****СХ и го е ударил,което съставлява
нарушение на чл. 42,ал. 2 т. 1 от ЗдвП .
В т.см. според съда е налице извършен деликт от страна на Й.С.Г. при
управление на НИСАН с рег. № ***,който се намира в причина връзка с
причинените на ищеца болки и страдания поради получените от него
травматични увреждания.
По въпроса за това дали гражданската отговорност на виновния за
процесното ПТП водач Й.С.Г.,който е управлявал л.а. НИСАН с рег. №
***, е била застрахована при ответното застрахователно дружество ,съдът
приема ,че това е така поради следното :
С определението си № 424/ 23.12.2020г.съдът изрично е задължил
ответника „Бул инс „АД да представи застрахователна полица
BG0202119001960109.Това задължение не е изпълнено от ответника. В
копията от документните ,намиращи се в образуваната при ответника
5
застрахователна преписка фигурира съвсем друга застрахователна полица –
BG/02/119001312441,която обаче се отнася и до друг лек автомобил –„Нисан „
но с рег. № ОВ 6276 ВВ.Поради това съдът приема ,че като не е изпълнил
възложеното му задължение да представи точно определена застрахователна
полица ,ответникът неоснователно е създал пречки за събиране на относими
към делото доказателства изискани от съда и поради това и на осн. чл.161 от
ГПК съдът приема ,че е доказан факта на застраховане на гражданската
отговорност на виновния за процесното ПТП водач при ответното
застрахователно дружество.
По въпроса за вида ,обема ,продължителността и интензитета на
търпените от ищеца болки и страдания,съдът съобрази следните писмени
доказателства : фиш за оказана спешна медицинска помощ в Ботевград от
17.02.2020г. ; рентгеново изследване на гръдния кош от 17.02.2020г. ;преглед
от личния лекар на 18.02.2020г. и преглед от ортопед на 21.02.2020г. В тези
медицински документи са вписани следните травматични увреждания :
Контузия/натъртване / на главата ,мозъчно сътресение,травматичен
мозъчен оток
контузия на гръдния кош ,кръвонасядане в областта на ключицата и
гърдите вляво , спукване на лявата ключица и три леви ребра /6,7,8/ .
Вещото лице по СМЕ , обаче прави заключение ,че липсват основателни
данни да се приеме черепно-мозъчна травма /натъртване на главата , мозъчно
сътресение и травматичен мозъчен оток/ , тъй като тези диагнози не се
потвърждават от обективни данни за тъпа травма на главата /охлузване
,кръвонасядане и пр. /, които да са резултат от специализирано образно
изследване /компютърна томография /, придружено с мнение на съответен
специалист- неврохируг или невролог .
По отношение на контузията на гръдния кош с множество счупвания на
ребра и лявата ключица според в.л. липсвали данни за образното изследване
с което да са установени ,както и мнение на съответните специалисти /хирург
и ортопед / , а посочените клинични прояви на счупени ребра не съответстват
на находката от образното изследване вписана в медицинското направление
/флуктуация в областта на 6,7,и 8 ребро предполага счупване , а не спукване и
изисква консултация с хирург/. Дори и допълнителното заключение на
вещото лице по СМЕ не дава категоричен отговор на въпроса дали на И.А. са
причинени коментираните в изследваните медицински документи спуквания
на кости.
Съдът приема ,че действително няма основание да се приеме ,че на И.А. е
било причинено мозъчно сътресение и мозъчен отток ,тъй като данните за
поведението на пострадалия при ПТП непосредствено след него и през целия
ден , не подкрепят такава диагноза ,както приема и вещото лице в
заключението си . Както пояснява в о.с.з. на 08.02.2021г. в.л.д-р К.
диагнозата мозъчен оток може да се постави задължително след консултация
със съответния специалист и задължително след скенер на главата , а такъв
6
не е правен. Освен това пострадалият след ПТП ефективно и целенасочено е
спрял лекия автомобил , а след това е предприел и действия по догонване на
другия лек автомобил, което според вещото лице изключва наличието на
зашеметяване и количествено отклонение в съзнанието на И.А. и вегетативна
симптоматика, които са характерни за мозъчното сътресение.
Поради тези съображения съдът приема ,че действително няма основание
да се приеме ,че пострадалият е получил мозъчно сътресение в резултат на
процеснното ПТП .
По оттошение на другите увреждания ,намиращи израз в причинени
спуквания на три ребра вляво / 6,7 и 8 / ,както и спукване на лява ключица,
обаче ,съдът намира ,че те действително са били причинени на пострадалия ,
тъй като макар медицинската документация да е непълна и да не са били
извършени всички необходими медицински изследвания ,които вещото лице
сочи ,че е трябвало да бъдат извършени ,то това не може да се тълкува във
вреда на пострадалия ,който е потърсил своевременно компетентна
медицинска помощ и обстоятелството ,че такава не му е била оказана в пълен
обем , не е поради негово виновно поведение и не може да се третира като
някакво съпричиняващо поведение от неговата страна . Така или иначе,
налице са официални медицински документи, издадени от лекари в кръга на
тяхната компетентност ,които установяват посочените по-горе травматични
увреждания , като отразените в тях диагнози спуквания на три ребра вляво /
6,7 и 8 / ,както и спукване на лява ключица се потвърждават според съда и от
разпита на свидетелката Бояна Силвиева Михайлова /съпруга на ищеца /,
която сочи ,че ищецът не е ходил на работа два-три месеца поради
изпитваните от него болки в ръката и гърдите и поради затрудненото
движение на лявата му ръка ,както и че първоначално му е била направена от
личния лекар превръзка с бинт в областта на рамото ,която той носил два- три
дена след което тя била махната , но по препоръка на ортопеда са му
закупили помощно средство за обездвижване на ръката , което да я държи
сгъната до тялото , което вече е носил в продължение на месец. Данните от
тези свидетелски показания за изпитваните от ищеца затруднения в
движението отговарят на посоченото в експертното допълнително
заключение , че ако се приемат коментираните в медицинската документация
спуквания на кости / три ребра вляво и лява ключица /, то на И.А. му е
причинено трайно затрудняване на движението на снагата за срок от около 1-
1,5 месеца , а спукването на лявата ключица пък води до трайно
затрудняване движението на левия горен крайник за срок от около 1,5
месеца.Това отговаря напълно на свидетелските показания на Бояна
Михайлова за периода през който пострадалия е изпитвал болки и страдания
поради затрудненото движение на снагата и левия горен крайник.
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че
действително на пострадалия са били причинени описаните в коментираните
по-горе медицински документи травматични увреждания, изразяващи се в
спукване, а не счупване на три ребра / 6,7и 8 вляво / и спукване , а не
7
счупване на лявата ключица в резултат на което той е бил със затруднено
движение на снагата и на левия горен крайник ,и е изпитвал болки и
страдания в продължение на около 1,5 месеца.Не се установява
оздравителният процес в конкретния случай да е продължил по –дълго време
от обичайното за подобен вид травми ,нито пък пострадалият да е останал с
някакви трайни увреждания ,т.е. да не се е възстановил напълно.
Тези болки и страдания на ищеца – техният вид ,продължителност и
интензивност обуславят според съда обезщетение в размер на 10 000 лв.
За разликата до претендираните 70 000лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Върху сумата от 10 000лв. ,ответникът дължи и лихва за забавено
плащане , но не от датата 18.05.2020г.,както се претендира в исковата молба ,
а от 19.08.2020г. до окончателното и изплащане. Тази дата на забавата съдът
определи като съобрази кога е била предявена към застрахователя писмената
извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение .
Според представените писмени доказателства това е станало на 19.05.2020г. /
видно от молбата ,вложена на л. 65 от делото /. Поради това и като съобрази
нормата на чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ , съдът приема ,че
началото на тримесечния срок за определяне и изплащане на обезщетението е
поставено именно на 19.05.2020г., когато е била входирана при
застрахователното дружество молбата вх.№ ОК-267153/19.05.2020г.. от
ищците за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени
вреди , а краят на този срок е на 19.08.2020г. ,след която дата ответното
дружество изпада в забава. За периода от 18.05.2020г. до 19.08.2020г.
претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Тъй като ищецът е освободен от такси и разноски в това производство и не
правил такива ,то няма основание с оглед този изход на делото и на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК да се присъждат в негова полза деловодни разноски.
Ответното застрахователно дружество,обаче , е направило деловодни
разноски в размер на 3240лв. / 2700лв. адвокатско възнаграждение заедно с 20
% ДДС ,тъй като адв.М.Гочев е регистриран по ЗДДС ,видно от
доказателството на л. 23 от делото /. Поради това и на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК ответникът има право на деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част на иска ,която отхвърляна част е 60 000лв. с оглед на което съответната
част от деловодните разноски,се равнява на 2777,14лв.
Ответното застрахователно дружество следва да заплати д.т. в размер на
400лв. съобразно уважения размер на иска , а така също следва да заплати на
Плевенски окръжен съд и съответна част от направените от бюджета на този
съд разноски за вещи лица / общо те са в размер на 850лв./ ,като в случая
ответникът дължи деловодни разноски в размер на 121,42лв.
8
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс „ АД, ЕИК- **** със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Джеймс Баучер „ № 87 , на
осн. 432,ал.1 от КЗ да заплати на И. Е. А., с ЕГН-********** от .с.****
,обл.Плевен , ул.“ *** „ № 7 сумата 10 000лв./десет хиляди лева
/,представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди / болки и страдания /,поради причинените му травматични увреждания,
настъпили при ПТП от 17.02.2020г. в района на бензиностанция OMW на
автомагистрала Хемус ,разклона за с.Джурово и Осиковица в посока София
между лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ****СХ,управляван от
ищеца и лек автомобил НИСАН с рег. № ***,управляван от водача Й.С.Г. , с
ЕГН- ****,което ПТП е причинено по вина на последния водач , чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество със
застрахователна полица BG0202119001960109, ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от 19.08.2020г. до окончателното и
изплащане,като за РАЗЛИКАТА до претендираните 70 000 лв. за
главницата, и за периода от 18.05.2020г. до 19.08.2020г. за законната лихва
върху тази главница , ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Е. А. да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс „ АД
– гр.София на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК деловодни разноски в размер на
2777,14лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс „ АД – гр.София да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд д.т. в размер на 400лв. върху
уважения размер на иска ,както и да заплати на ПлОС деловодни разноски в
размер на 121,42лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните,като на ответника
съобщението да се изпрати на адрес гр.Габрово ,ул.“Евтим Дабев „ № 8, ет.2
за адв. Т.М. .
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9