Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С., 10.03.2013 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Т.В.
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 3138/
Предявени
са активно и пасивно субективно и обективно съединени искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
(глевен иск) и чл.55, ал.1, пр. посл. от ЗЗД(евентуален иск) .
ИЩЦИТЕ- Е.Б.М., ЕГН-**********,***, и И.В.Р., ЕГН-**********,***, твърдят,
че са сключили предварителен договор за продажба на право на строеж и
строителство от 02.08.2006г. с М.Д.Д.
и „К." ООД на недвижими имоти: Ателие
№ 6 и Гараж №4 , подробно
описани. Изтъкват, че договорът за предварителна продажба на
недвижим имот и строителство от 02.08.2006г. е нищожен на основание чл.26, ал.2
от ЗЗД поради невъзможен предмет, тъй като в изграждащата се сграда не са
проектирани, респективно не могат да бъдат изградени, обектите, описани в него,
а именно ателие № 6 и гараж №4 с площ, местоположение и съседи, описани в
предварителния договор. Изтъкват, че няма съответствие с никой от обектите в
изграждащата се сграда, поради което такиви обекти не съществуват. Сочат, че общо
заплатената от ищците сума по договора е
в размер на 44 613 евро, съответстваща на 87 255,44 лева по фиксирания валутен курс на еврото към
българския лев на БНБ. Твърдят, че ответниците неоснователно са се обогатили от
получаването на вноските по договор с невъзможен предмет и следва да ги
възстановят в пълния им размер. Сочат още, че ответниците дължат солидарно
посочената сума и на друго основание- договорът е развален на основание чл.87
от ЗЗД поради пълно неизпълнение от страна на ответниците - с доп. молба сочат,
че ответниците не са изпълнили задължението си по предваритения договор,
съгласно чл.4 от който срокът за изпълнение на строително-монтажните работи,
довършителни работи, предаване на сградата и получаване на разрешение за
ползване е 24 месеца от издаването на протокола на строителната линия и
ниво( Акт образец 3), сочет, че процесният апартамент е обременен с тежести.
При уточняващи последващи молби ищците конкретизират, че искът с правно
основание чл.55, ал.1, пр. последно от ЗЗД предявяват при условията на
евентуалност. Молят да бъдат осъдени ответниците да им възстановят посочената по-горе сума, ведно
със законната лихва от датата на
исковата молба- 14.03.2011г., както и разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ- „К.-КМ" ООД, ЕИК-********,
гр. С., бул."Ф.Н." № **, ет.5, ап.**, представлявано
от П.С.А.-управител, и М.Д.Д., ЕГН-**********,***, оспорват исковете. Изтъкват,
че твърдението на ищците се основава на една допусната очевидна техническа грешка при изготвяне на предварителния
договор. В чл.1, ал.1 , т.1 е записано, че същите ще закупят „...„ат.б"
вместо ап.6”- апартамент №
6, описан в приложения арх. проект, напълно съвпада по местоположение, етажност
и съседи с описания в предварителния договор ат.6. Но дори и да се приеме , че съществува определена
разлика между квадратурите, посочени в отделните документи (строителни) книжа и
предварителния договор, то това в никакъв случай не го прави нищожен на
посоченото от молителите основание. Сочат, че изложеното се отнася в пълна степен
и по отношение гараж № 4. Твърдят, че не са налице основания за разваляне на
предварителния договор. Не е изпълнена процедурата, предвидена в чл.87, ал.1 от ЗЗД, нито са представени доказателства, че са налице предпоставките посочени в
ал. 2 на горепосочения текст. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно
разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със заверен препис от договор за
предварителна продажба на недвижим имот и строителство от 02.08.2006г.; и
нотариален акт, вписан в Службата по вписвания с вх.рег. №1306/2005г. като акт
№ ***, том III,
дело №794/2005г. се установява наличието на облигационни отношения между страните.
На осн.чл. 145, ал.2 от ГПК съдът в .о.з. на 21.02.2013г.
е приел за безспорно между страните,
че няма издадено разрешение за строеж.
Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства- обяснителна записка
към архитектурна част на проект за жилищна сграда,
находяща се в УПИ V-1503, в квартал 3, местност „М.Л.-запад"-гр.С.;
Архитектурен план, одобрен от Дирекция „Архитектура и Градоустройство"-гр.С.
на 18.04.2005г. с разпределение на обектите (ателиетата) на таванския етаж на
сградата; Архитектурен план, одобрен от
Дирекция „Архитектура и Градоустройство"- гр.С. на 18.04.2005г. с разпределение на обектите, разположени в сутере***
на сградата- в изграждащата се
сграда не са проектирани ателие № 6 и гараж №4 с площ, местоположение и съседи,
описани в предварителния договор.
Представени са с исковата молба и преводно нареждане по
банкова сметка на М.Д.Д., издадено от 02.08.2008г. от Пощенска банка; както и квитанция
към приходен касов ордер №76 от „К." ООД от 16.12.2006г., с които се установява, че общо заплатената от ищците сума по договора е в размер на 44 613
евро, съответстваща на 87 255,44 лева
по фиксирания валутен курс на еврото към българския лев на БНБ- това
обстоятелство не се оспорва от ответниците, видно от депозирания отговор.
От представената договорна
ипотека, вписана в Службата по вписвания с вх.рег.№ 33846, акт №76, том XXXII,
дело №22722 от 19.05.2008г. и договор за заместване в дълг от
31.03.2010г., вписан в Службата по вписвания
с вх.рег. №12127, акт №65, том VII от 01.04.2010г.; Анекс №1към договор за заместване в
дълг, вписан в Службата по вписванията под № 155, том VII от
8.10.20120г., както и от Справка
от Имотния регистър при Агенция по вписвания (Служба по
вписвания-гр.С.) за вписвания, отбелязвание и заличавания по
персоналната партида на „ К.-КМ" ООД, се установяват твърденията на
ищците, че процесният имот е обременен с
тежести.
По делото е изслушано заключение на СТЕ, според което въз
основа извършен оглед от вещото лице на
съседен апартамент, тъй като не му бил осигурен достъп до процесния, вещото
лице С. дава заключение, че гараж 4 в сутерена на сградата отговаря по
разпределение и местоположение на гаража, показан в архитектурния план.
Описаният апартамент 6 по описание, разпределение, площ и местоположение е
идентичен с ат. 6, описано в приложения по делото договор за предварителна
продажба на недвижим имот и строителство.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
Исковете са предявени при условията на евентуално съединяване, като главният
иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поради това следва да се
обсъдят доводите по този иск, тъй като по евентуалния иск съдът дължи
произнасяне тогава, когато главният е неоснователен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Този
иск е неоснователен.
При очертания с ИМ предмет на делото спорното право
следва да се квалифицира по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за връщане на даденото
при начална липса на основание. Фактите, подлежащи на установяване, са даване
на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, липса
на валидно правоотношение, което да обуславя имущественото разместване.
Не се спори между страните, че са сключили предварителен
договор за продажба на право на строеж и строителство от 02.08.2006г. за следните
недвижими имоти, а именно: Ат. № 6 /шест/ от изработения от ЕТ „Ц. А."
архитектурен проект от 18.04.2005г. с площ от 81,95 квадратни метра, състоящо се от антре, кухненски
бокс, трапезария и хол, баня с тоалетна, две стаи и тераса, при граници: юг-
улица „К.", север - апартамент №5, коридор и гарсониера №2, запад - тревна
площ, изток - ул.Р.И. и Гараж №4
(четири) с площ от 27,78 квадратни метра, при съседи: север -
гараж № 3, юг - двоен гараж, запад -подземна улица, изток- стълбищна клетка,
заедно със съответните идеални части от общите части на жилищна сграда, която
ще бъде изградена в УПИ V-1503, в квартал 3 (трети)
по регулационния план на гр.С., местност „М.Л.-запад" с площ от 550
квадратни метра, при граници по скица: от две страни улици, УПИ VII-1491,
УПИ VI-1403
и ПИ 1503.
Спорът е дали е налице валидно правоотношение с оглед
твърдението на ищеца за невъзможен предмет.
Действително, събраха се множество писмени доказателства,
от които е видно, че в изграждащата се сграда не са проектирани ателие № 6 и
гараж №4 с площ, местоположение и съседи, описани в предварителния договор.
Със
заключението на СТЕ се установи обаче,
че гараж 4 в сутерена на сградата
отговаря по разпределение и местоположение на гаража, показан в архитектурния
план. Описаният апартамент 6 по описание, разпределение, площ и местоположение
е идентичен с ат. 6, описано в приложения по делото Договор за предварителна
продажба на недвижим имот и строителство.
От заключението на СТЕ се доказва твърдението на ответника, изложено в
отговора му, че се касае не за невъзможен предмет на предварителния договор,
сключен между страните, а за една допусната техническа
грешка (очевидна фактическа грешка) при изготвяне на предварителния
договор. В чл.1, ал.1 , т.1 е записано, че същите ще закупят „...„ат.б" ,
с площ от 81.95 кв.м., състоящосе от антре, кухненски бокс, трапезария и хол,
баня с тоалетна, две стаи и тераса, при граници: юг - ул."К.", север:
ап.5, коридор и гарсониера № 2, запад - тревна площ , изток - ул."Р.И."
и гараж 4 с площ от 27.78 кв.м.,
при съседи : север гараж № 3, юг -двоен гараж, запад - подземна улица, изток -
стълбищна клетка, .."
Твърдяният факт, че договорът за предварителна продажба на недвижим имот и
строителство от 02.08.2006г. е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради
невъзможен предмет, тъй като в изграждащата се сграда не са проектирани,
респективно не могат да бъдат изградени, обектите, описани в него, не се
установи. А от това следва, че не се доказа и
първата предпоставка от
фактическия състав на иска с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД- за
връщане на даденото при начална липса
на основание.
Ето защо искът с правно основание
чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да се отхвърли.
При това положение съдът е длъжен да разгледа евентуалния иск с правно
основание чл.55, ал.1 пр. последно от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.
.55, ал.1 пр. последно от ЗЗД.
Този иск е основателен.
За да бъде уважен иска по чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД
следва да е налице 1/сключен валиден договор между страните; 2/ ищецът да
е изправна страна по договора; 3/
ответникът виновно да не е изпълнил договорните си задължения; 4/ищецът да е
развалил договора; 5/ а ответникът да не е върнал полученото по договора.
Не се спори, а e и
видно от доказателствата по делото, че между страните е имало сключен предварителен
договор.
Не се спори се, че ищците са заплатили по предварителния
договор сумата в размер на
44 613 евро, съответстваща на 87
255,44 лева по фиксирания валутен курс *** еврото към българския
лев на БНБ, а и същото се установява от
представените с исковата молба писмени доказателства- преводно нареждане по
банкова сметка на М.Д.Д., издадено от 02.08.2008г. от Пощенска банка; и квитанция към приходен касов ордер №76 от „К."
ООД от 16.12.2006г
Спори се относно изрядността на ответниците по предв. договор.
Оспорва се и обстоятелството, че предварителният договор
е развален.
Съдът намира за доказано
твърдението на ищците, че
ответниците са неизправна страна по предварителния договор, тъй като не са
изпълнили своите задължения по предварителния договор, а именно довършването в
срок на строително монтажните работи, извършването на довършителни работи и
предаването на сградата с разрешение за ползване. В съдебно заседание на
21.02.2013г. съдът постанови определение, с което прие за безспорен и ненуждаещ
се от доказване факта, че за сградата няма Разрешение за ползване и че този
факт не се нуждае от доказване.
При това положение съдът намира за доказани следните
елементи от фактическия състав на чл.55, ал.1 , пр.последно от ЗЗД, а именно- сключен
е валиден договор между страните; ищецът
е изправна страна по
договора; ответникът виновно не е изпълнил договорните си задължения; ответникът
не е върнал полученото по договора.
По отношение на един от кумулативно изискуемите елементи
от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД- ищецът да е развалил
договора- настоящият съдебен състав не споделя утвърдената практика, че
договорът може да бъде развален с предявяване на иск, тъй като счита, че съдът
не е пощенска кутия.
Но тъй като такава е постоянна съдебната практика, то
следва да се приеме, че договорът е развален с предявяване на исковата молба,
т.е. , че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, за да бъде
уважен искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3
от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл.2б1,
ал.З от ЗЗД ответниците са се задължили да изработят заедно една вещ,
поради което отговарят солидарно, ако не е уговорено друго, каквато уговорка в
предварителния договор няма.
При този изход на делото ищците имат право да получат
направените в производството разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК
съразмерно на уважената част от исковете, т.е. 1/2 от всички разноски- 4 266.17
лв. от 8 532.22лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците за прекомерност на адв.
възнаграждение на ищците с оглед цената на исковете и сложността на делото. При
това решение на съда и ищците, и
ответниците имат право на разноски– съразмерно на уважената, съответно
на отхвърлената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 от ГПК и на
ответниците се дължат разноски- 1/2 от направените. Видно от данните по делото
същите са в размер на 300лв., от които следва да им се изплатят 150лв. Няма
данни по делото за изплатено адв. възнаграждение, поради което и съдът не го
присъжда. След компенсация остава да се присъдят на ищците 4 116.11 лв. На основание чл.80 от ГПК ответниците не са
предоставили на съда списък на разноските до приключване на последното
съдебно заседание, поради което и нямат
право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Е.Б.М., ЕГН-**********,***, и И.В.Р., ЕГН-**********,***, срещу „К.-КМ" ООД, ЕИК-********, гр.
С., бул."Ф.Н." № **, ет.*,
ап.**, представлявано
от П.С.А.-управител, и М.Д.Д., ЕГН-**********,***, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 44 613 евро, съответстваща
на 87 255,44 лева по
фиксирания валутен курс на еврото към българския лев на БНБ, като неоснователни.
ОСЪЖДА „К.-КМ" ООД, ЕИК-********, гр. С.,
бул."Ф.Н." № **, ет.5, ап.**,
представлявано от П.С.А.-управител, и М.Д.Д., ЕГН-**********,***,, да заплатят солидарно на Е.Б.М., ЕГН-**********,***, и И.В.Р., ЕГН-**********,***, сумата
от 44 613 евро, съответстваща на 87
255,44 лева по
фиксирания валутен курс на еврото към българския лев на БНБ, дадени по предварителен договор от 02.08.2006г., развален от
ищците, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2011г. до окончателното
изплащане; както и да заплатят сумата 4 116.11 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред САС.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: