Решение по дело №217/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Решение № 93/08.12.2022 г. по В.н.а.х.д. № 217/2022 г.

МОТИВИ: С Решение № 109/13.05.2022 год., постановено по
Н.а.х.дело № 379/2022 година, К.йският районен съд е признал Д. А. Б. от
гр.П. за виновен в това, че на 31.01.2017 год. в гр.К., в качеството си на
управител и представител на търговско дружество „Е.В.“ ООД, с ЕИК
*********, след изпадане в неплатежоспособност на търговското дружество
от 31.12.2016 год., в 30-дневен срок от спиране на плащанията от 01.01.2017
год. до 30.01.2017 год., не е поискал от съда - Окръжен съд – К., да открие
производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1 600 лв. Със същото решение съдът е осъдил Д. А. Б. да заплати по сметка на
ОД на МВР – К. направените по делото разноски, в размер на 2 084.61 лв.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
упълномощения защитник на подс.Д. А. Б. – адв.И. Н. от АК - П., в която се
твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се в жалбата също, че в рамките на установените
от РП – К. фактически положения, обективирани в постановлението от
08.04.2022 год., съдът е достигнал до грешни правни изводи и неправилно
приложение на материалния закон. Моли въззивният съд да постанови
решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като подс.Д. А. Б.
бъде оправдан. В писмено допълнение към въззивната жалба защитникът на
подсъдимия развива подробни съображения в нейна подкрепа. Оспорва
изразеното от съда становище относно липсата на безспорност досежно
датата, на която дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, като съдът
бил облегнал решението си на постановеното решение от СГС, според което е
определена началната дата на неплатежоспособността, считайки че този
съдебен акт има обвързваща сила относно кога са спрени плащанията, тъй
като вече е бил предмет на разглеждане и решаване от друг съд, поради което
го е зачел. Защитникът на подсъдимия твърди в допълнението към жалбата,
че посоченото решение на СГС засяга единствено и само производството по
несъстоятелност, в хода на което е постановено, като има функцията да
постави началото именно на това производство, а възприетото във връзка с
началната дата на неплатежоспособността има значение по отношение на
развитието на производството по несъстоятелност, но в никакъв случай
възприетата в същото решение дата не означава, че е налице произнасяне по
въпрос, който би могъл да бъде обект на изследване в настоящото
административнонаказателно производство. Излага подробни съображения
относно спирането на плащанията от управляваното и представлявано от
подсъдимия Б. дружество; относно наличието на спор между същото
дружество и „В. м. и к.“ ЕООД /което е подало молба за открИ.е на
производство по несъстоятелност на „Е.В.“ ООД/ по отношение на
1

изискуемостта и дължимостта на конкретно вземане по търговска сделка;
относно значението на началната дата на неплатежоспособността, определена
от съда в производството по несъстоятелност; както и за наличие на спор
между „В. м. и к.“ ЕООД и „Е.В.“ ООД по отношение на насрещни престации
на двамата търговци. Защитникът на подсъдимия счита, че са спорни
въпросите дали длъжникът е неплатежоспособен при неплащане на
задълженията към един кредитор и плащане на други по-големи задължения
към други кредитори, респ. при очевидна финансова възможност за плащане;
дали липсата на бързоликвидни активи е само временно състояние и белег за
неплатежоспособност, както и дали временната липса на парични средства е
начална дата на неплатежоспособност. Сочи, че в крайна сметка,
действително „Е.В.“ ООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност,
но не и в инкриминирания период, което се установява от извършената
експертиза. Развива съображения и за липсата на съставомерност на
вмененото на подсъдимия деяние от субективна страна, тъй като към
31.01.2017 год. не били налице доказателства за наличие на изискуемо и
ликвидно парично задължение към „В. м. и к.“ ЕООД, като подсъдимият е
съзнавал и знаел, че управлява дружество със значителни активи и в интерес
на представляваното от него дружеството е търсил удовлетворяване на
собственото на дружеството вземане и не е разплатил неликвидно вземане,
още повече, че такова поведение би било укоримо. Подчертава
обстоятелството, че от документите по делото било видно, че
представляващия „В. м. и к.“ ЕООД не отричал задължението към „Е.В.“
ООД, произтичащо от стойността на предоставено оборудване, собственост
на последното, но не е поискал съответния съд да се произнесе по този спорен
въпрос, а бил злоупотребил с правото си, като е подал молба пред съда по
несъстоятелността една година по-късно. Защитникът на подсъдимия изразява
становище, че не е налице извършено престъпление по чл.227б ал.2 от НК от
подсъдимия и липсва доказателство за вината на същия. В съдебно заседание
подс.Д. А. Б. не се явява, редовно призован. Защитникът му поддържа
жалбата така, както е подадена и по изложените в нея и в писменото
допълнение съображения, като отново прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което
подс.Б. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.227б ал.2 от НК.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита решението на
първоинстанционния съд за правилно, мотивирано и законосъобразно.
Твърди, че от съдебно-счетоводните експертизи се установява, че
състоянието на дружеството към 31.12.2016 год. сочи на реална трайна
невъзможност да обслужва задълженията си, като фактически е било спряло
търговската си дейност и единствено е събирало вземания, с които е
погасявало свои задължения към други кредитори, но не и към „В. м. и к.“
АД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
2

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваното решение, с оглед оплакванията и доводите, съдържащи се във
въззивната жалба, на основание чл. 378 ал.5, във вр. с чл.313 и сл. от НПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
легитимирано за подаването й лице и в законоустановения срок, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на събраните в
наказателното производство доказателства, като в хода на въззивното
производство не са извършвани процесуално - следствени действия във
връзка със събиране на нови такива. Въз основа на събраните в наказателното
производство доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. А. Б. е роден на ***** год. в гр. П., където живее
постоянно. Има завършено висше образование, женен е, работи, не е
осъждан.
Търговското дружество „Е.В.” ООД, с ЕИК *********, било
регистрирано и вписано в търговския регистър със седалище в гр.С. по ф.д. №
2624/1990 год. по описа на Софийски градски съд. Подсъдимият Б.
първоначално бил съсобственик на част от дяловете на дружеството. Основен
предмет на дейност на дружеството бил предоставяне на комплексни
транспортно-туристически услуги със собствени и наети транспортни
средства и средства за подслон, извършване, резервация и продажба на
самолетни, корабни, ж.п. места и билети, места в хотели и билети за спортни
и културни мероприятия, чартиране на кораби и самолети, продажба на
услуги „рент-а-кар”, продажба на туристически мероприятия, наемане на
автобуси и леки коли, извършване на други услуги, свързани с посрещането
на клиентите в транспортната инфраструктура, валутна търговия, сключване
на външно-търговски и агентски договори и всички разрешени от закона
дейности, поддръжка и капитално-възстановителни ремонти на авиационна
техника, ремонти на агрегати и апаратури на самолети и вертолети за
гражданската авиация, придобИ.е и капиталови участия в дружества, които се
занимават с авиационен бизнес. Дружеството извършвало своята дейност с
наети самолети. От 09.09.2002 год. по ф.д.№ ***/2002 год. на К.йски окръжен
съд била вписана промяна на седалището и адрес на управление на
дружеството в гр.К., на адрес - ул.„О.” № 4, бл.*, вх.*, ап.*, с управител –
подс.Б., а след два месеца настъпила промяна на адреса на управление, която
също била вписана, а именно - гр.К., бл.„Р.-*”, вх.„*“, ап.*, който бил такъв до
20.02.2017 год., когато бил променен в гр.С.. От 28.08.2008 год. управител на
„Е.В.” ООД бил подсъдимият Б.. През годините дружеството променяло
състава и броя на съдружниците, но независимо от това подсъдимият Д. Б.
винаги бил съсобственик в него, притежавайки част от дяловете му. От 2011
3

год. съдружници в дружеството били подсъдимият Д. Б. и „В. К. П.” ЕООД -
П., отново с управител Б.. По описания начин, макар формално „Е.В.” ООД да
било собственост на два различни субекта - на подс.Б., в качеството му на
физическо лице, и на юридическото лице „В. К. П.” ЕООД - П., реално то
било еднолична собственост на Д. Б., който от създаването на дружеството от
09.09.2008 год. до 03.04.2017 год. бил едноличен собственик на капитала на
„В. К. П.” ЕООД – гр.П..
В процеса на дейността „Е.В.” ООД сключвало договори с „В. м. и
к.”АД - В., както следва: Договор за услуги от 30.03.2005 год., прекратен през
2009 год.; Договор за осъществяване на наземно обслужване и безмитни
продажби на стоки на борда на самолети от 26.03.2009 год., изменен с
допълнително споразумение на дата 11.04.2011 год., който първоначално бил
сключен за срок от 1 година с уговорка, че действието му продължава и след
изтичане на срока за следващ едногодишен период; и Договор от 03.05.2012
год. за кетърингови услуги в самолети на „Е.В.” ООД, който е безсрочен.
От 30.03.2013 год. до 14.04.2016 год. „Е.В.” ООД имало вписана
прокура, като от последната дата нататък до 31.12.2018 год. подсъдимият Д.
Б. самостоятелно представлявал дружеството като управител. Същият, като
лице с надлежна управителна и представителна власт по отношение на „Е.В.”
ООД, имал право да взема решения за сезиране на компетентния окръжен съд,
който до 20.02.2017 год. бил Окръжен съд - К., с оглед открИ.е на
производство по несъстоятелност в случай, че представляваното от него
дружество спре плащанията по установени по основание и размер и
изискуеми публични задължения или задължения, произтичащи от търговски
сделки, като не притежава достатъчно по размер средства и имущество за
покрИ.е на задълженията на дружеството.
През месеците септември - октомври 2016 год. „Е.В.” ООД спряло да
плаща по издадените от „В. м. и к.”АД – гр.В. през този период фактури за
предоставените услуги по двата действащи към онзи момент договора.
Натрупаните задължения към 31.12.2016 год. - изискуеми и ликвидни, след
прихващане от длъжника на негово насрещно вземане, били в размер на
112 171.43 лв. Фактурите, издадени от „В. м. и к.” АД – гр.В. през месеците
септември и октомври 2016 год., били осчетоводени в счетоводната
документация на „Е.В.” ООД и били отразени в дневниците за покупки по
ЗДДС, което представлява извънсъдебно признание на сумата от последните.
Тези задължения към „В. м. и к.”АД не били изплатени никога впоследствие.
Със Заповед № 45-01-553/29.12.2016 год. на Главния Директор на
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” към
Министерството на транспорта, било спряно действието на лиценза на „Е.В.”
ООД за въздушен превозвач на общността за срок от 5 месеца. С това
дружеството е било лишено по административен ред от правата да
осъществява основната си дейност като авиационен оператор, в резултат на
което фактически е преустановило търговската си дейност. „Е.В.” ООД не е
4

продължило дейност в друга сфера, нито впоследствие е било възобновено
действието на лиценза, тъй като същият е отнет със Заповед № 45-01-248/
16.06.2017 год. на цитирания административен орган.
На 20.10.2017 год. търговско дружество „В. м. и к.” АД подало до
Софийски градски съд искова молба срещу „Е.В.” ООД, по повод на което
било образувано производство по несъстоятелност по т.д № 2949/2017 год. по
описа на СГС. С решение от 13.12.2018 год. по цитираното дело, влязло в
сила на 12.02.2020 год., била обявена неплатежоспособността на „Е.В.” ООД,
с начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2016 год., както и било
открито производство по несъстоятелност. В хода на това производство, през
2019 год. фирмата на дружеството била променена от „Е.В.” на „Б.“, както и
била направена промяна на правната форма, като дружеството от ООД
станало ЕООД.
От заключението на вещото лице Н. Г., изготвило икономическа
експертиза, се установява, че на база счетоводните баланси на „Е.В.” ООД
към 31.12.2016 год. се определят коефициентите на ликвидност, т.е.
способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към
кредиторите си, както следва: коефициент за обща ликвидност - 3.6306, при
норматив 1.00; коефициент за бърза ликвидност - 3.6172, при норматив 1.00,
коефициент за незабавна ликвидност - 0.0095, при норматив 1.00; коефициент
за абсолютна ликвидност - 0.0095, при норматив 1.00, а коефициентът на
финансова автономност, представляващ показател за финансовото състояние
на търговеца, неговата способност да посреща дълготрайните си задължения,
изчислено от собствения капитал, който би трябвало да е минимум една трета
от всички задължения, е 0.5884, при норматив 0.33. Съгласно посочените
коефициенти, дружеството не е можело да покрива текущите си задължения
към 31.12.2016 год. Към тази дата дружеството е разполагало с парични
средства в размер на 96 000 лева, с които не е можело да покрие задълженията
си както към „В. м. и к.” АД в размер на 112 171.43 лева, така и към НАП.
Поради тази причина „Е.В.” ООД е изпаднало в неплатежоспособност към
датата на баланса - 31.12.2016 год.
От заключението на вещото лице И. К., изготвило съдебно - счетоводна
експертиза на 12.03.2020 год. се установява, че паричното задължение на
„Е.В.” ООД към „В. м. и к.” АД е в размер на 112 171.43 лева, изискуемо и
установено е по основание и размер, което „Е.В.” ООД не е в състояние да
изпълни.
От заключението на вещото лице И. К., изготвило съдебно - счетоводна
експертиза на 11.06.2021 год. се установява, че към 31.12.2016 год.
коефициентът за обща ликвидност е 3.38, при норматив 1.00; коефициентът
за бърза ликвидност е 3.38, при норматив 1.00; коефициентът за незабавна
ликвидност е 3.36, при норматив 1.00; коефициентът за абсолютна
ликвидност е 0.01, при норматив 1.00, а коефициентът на финансова
автономност е 1.43 (при норматив 0.33). Стойността на коефициентите
5

показва, че дружеството не може да покрие задълженията си от датата на
спиране на лиценза за въздушен превозвач от 29.12.2016 год., тъй като не е
било в състояние да осъществява повече основния си предмет на дейност.
През 2017 год. дружеството не реализира приходи от клиенти, а дейността му
се заключава само в събиране на вземания, с които се погасяват задължения.
От заключението на вещото лице И. К., изготвило съдебно - счетоводна
експертиза на 10.08.2021 год. се установява, че от представените финансови
отчети към 31.12.2016 год. и към 31.12.2017 год. на „Е.В.”ООД, както и
банкови извлечения, платежни нареждания, касови бележки и други
документи, може да се направи заключение, че през 2016 год. и 2017 год.
дружеството има положителен собствен капитал, финансовите показатели и
коефициентите за ликвидност са положителни- като покритието на текущите
задължения с текущите активи е на високо ниво, с изключение на
абсолютната ликвидност с коефициент 0.01, което сочи на реална опасност за
дружеството при невъзможност за бързо събиране на търговски вземания да
обслужва краткосрочните си задължения. За 2016 год. и 2017 год. текущите
краткотрайни активи представляват почти 100 % от всички активи на
дружеството, а от своя страна почти 100 % от текущите активи представляват
вземания. С изключване на вземанията от описаните в съдебното решение 13
дружества, то текущите активи на дружеството намаляват десет пъти и
остават 1/3 част от стойността на текущите задължения, или коефициентът на
действителната обща ликвидност към 31.12.2016 год. е не 3.38, а само 0.33.
Този нисък коефициент сочи на реална невъзможност дружеството да
обслужва задълженията си. Състоянието е трайно, дружеството фактически е
спряло търговската си дейност и единствено е събирало вземания, с които е
погасявало свои задължения, но само към други кредитори. Задълженията
към „В. м. и к.”АД не са били изплатени никога впоследствие.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена от гласните доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства - обясненията на подс.Б., дадени на досъдебното
производство; показанията на свидетелите В. А., М. Б., Г. И., П. Б., И. С. и А.
М., също дадени в хода на досъдебното производство; от писмените
доказателства по делото, събрани и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния ред на досъдебното производство, както и тези,
събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които
гласни и писмени доказателства съдът е намерил за логични, последователни,
безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
За да признае подсъдимия Д. Б. И.ов за виновен по повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление по чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК
и да го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба” в размер на 1 600 лв., първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
посоченото престъпление. Приел е, че датата на неплатежоспособността -
31.12.2016 год., е установена с влязло в сила съдебно решение, което е
6

задължително както за съда, така и за подс.Б., на основание чл.297, чл.298 и
чл.299 от ГПК, като тази дата била доказана и от съдебно - счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице И. К. на 10.08.2021 год., която
установявала, че действителната обща ликвидност на дружеството към
31.12.2016 год. е само 0.33, който нисък коефициент сочел на реална
невъзможност то да обслужва задълженията си, което състояние е трайно
поради спиране на търговската дейност. Намерил е също за безспорно
установено, че през инкриминирания период подсъдимият Б., в качеството си
на управител е представлявал търговското дружество „Е.В.” ООД; известно
му е било, че дружеството има два сключени договора с „В. м. и к.”АД с
действие и през 2016 год. като безсрочни, които не са прекратени или
развалени, по които имало издадени фактури от „В. м. и к.” АД от месеците
септември и октомври 2016 год., които представляваното от Б. дружество е
осчетоводило, и по които не са правени плащания. За безспорен факт
първоинстанционният съд е приел, че от 14.04.2016 год. до 31.12.2018 год.
подс.Д. Б. бил управител на търговското предприятие на „Е.В.“ ООД, от което
следвало, че към инкриминираната дата - 31.01.2017 год., управлението и
представителството на дружеството се е осъществявало именно от него,
осъществявайки всички характеристики на ръководството на едно търговско
дружество, поради което той се явявал субекта на престъплението по чл.227б
ал.2 от НК, тъй като е извършвал текущото управление на дружеството в този
период, в резултат на което именно той е имал информация за наличието на
загуби. Съдът е направил извода, че доколкото по ал.2 на чл.227б от НК
релевантно е не всяко спиране на плащанията, а само това, което е резултат от
настъпила неплатежоспособност, то и управителят под страх от наказателна
отговорност следва да положи дължимата грижа, за да прецени дали
спирането на плащанията е резултат от неплатежоспособност на дружеството
или е резултат на временни затруднения. За да извърши тази преценка,
подсъдимият трябвало реално да участва в ръководството на дружеството и
пряко да се занимава с осъществяване на вътрешнокорпоративната
организация на дружеството, както и с участието на дружеството в търговския
оборот, което се установявало безспорно по делото, а и не се оспорвало. Счел
е за доказано, че подс.Б. е знаел за възникналите и изискуеми задължения към
„В. м. и к.” АД, поради наличието на валидни и действащи договори с тази
фирма, имал е реална възможност както да се информира за актуалното
финансово състояние на дружеството, така и да извършва разпореждане с
финансовите му активи по посока изпълнение на изискуемите задължения
към посочения контрагент. От свидетелските показания на П. Б. и от
назначените съдебно- счетоводни експертизи, които е кредитирал като
взаимно допълващи се, логични и последователни, първоинстанционният съд
е приел за установено, че до края на месец септември 2016 год. е имало
сключени търговски договори за лятната чартърна програма на дружеството
до края на месец септември 2016 год., но за зимните месеци - от октомври
2016 год. до месец май 2017 год., такива не били договорени, в резултат на
7

което по молба на „Е.В.” ООД със Заповед № 45-01-553/29.12.2016 год. на
Главния Директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация” към Министерството на транспорта, било спряно действието
на лиценза му за въздушен превозвач на общността за срок от 5 месеца, с
което дружеството е било лишено по административен ред от правата да
осъществява основната си дейност като авиационен оператор, в резултат на
което фактически е преустановило търговската си дейност, като и след този
период „Е.В.” ООД не е продължило дейност в друга сфера, нито
впоследствие е било възобновено действието на лиценза, тъй като същият бил
отнет със Заповед № 45-01-248/16.06.2017 год. Поради тези съображения
решаващият съд е приел, че подс.Д. Б., знаейки за задълженията на
дружеството, чийто управител е бил, към „В. м. и к.”АД, които не се
обслужвали в период по - голям от 30 дни, имайки както фактическо, така и
правно основание за достъп до банковите сметки и съответно възможност да
се разпорежда с наличностите по тях, така че да изпълнява задълженията на
предприятието, както и поради подаването на молба от „Е.В.” ООД за
спиране на лиценза за въздушен превозвач считано от 29.12.2016 год., и не на
последно място поради факта, че търговецът вече не осъществявал никаква
търговска дейност, то подс.Б. е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение, и то при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Първоинстанционният съд е посочил още в мотивите към
решението си, че са налице изискуемите от закона предпоставки за
съставомерността на деянието, а именно да се установи, че: 1.подсъдимият
има качеството да управлява и представлява търговец; 2.да е налице едно
изискуемо и ликвидно парично задължение; 3.по което плащането е спряно; и
4.в трийсет дневен срок от спиране на плащанията деецът не е поискал от
съда да открие производство по несъстоятелност. Изложил е още в мотивите
към решението си, че това престъпление е формално и за съставомерността
му е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа или е
обявена от съд, като е достатъчно само бездействието на обвиняемия, за
който е възникнало задължение да поиска от съда открИ.е производство по
несъстоятелност. В законовия срок управителят на дружеството, каквото
качество е имал към инкриминираната дата подс.Б., е бил длъжен при
положение, че е спрял плащанията си по осчетоводените от фирмата фактури,
които не са платени и към датата на последната експертиза от 10.08.2021 год.,
да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност независимо от
убеждението си, че финансовите затруднения са временни и преодолими, тъй
като от самото заявяване не следва автоматично обявяване на
несъстоятелност, нито дори открИ.е на производство по несъстоятелност,
защото съдът е органът, който може да решава дали затрудненията на
длъжника са временни или дали той разполага с имущество, достатъчно за
покрИ.е на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Първоинстанционният съд е направил крайният извод, че в посочения 30 -
8

дневен срок подс.Б. не е сторил това, въпреки безспорния факт, че плащания
не са правени, поради което вината му била доказана. Приел е от правна
страна също, че по отношение на осъщественото от подс.Б. деяние са налице
предпоставките на чл.78а ал.1 от НК, поради което го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“
в размер на 1 600 лв.
Настоящата инстанция намира, че въпреки установената по безспорен
начин и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, описана по-горе
в мотивите, изводът на първоинстанционният съд за доказаност по несъмнен
начин на осъществяването от обективна и субективна страна на престъпление
по чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК от подс.Б., е необоснован и направен в
нарушение на материалния закон. Това е така, по следните съображения:
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
идентична на възпроизведената в постановлението на РП – К. за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на администравно
наказание по реда на чл.375 от НПК, се установява по безпротиворечив начин
от анализа на събраните в хода на досъдебното производство и на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства.
Правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционния
съд е посочил законовите предпоставки за осъществяване на престъплението
по чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК от обективна страна – субектът на
престъплението да има качеството на лице, което управлява и представлява
търговец или кооперация; да е налице изискуемо парично задължение,
породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане; търговецът да е изпаднал във
фактическа неплатежоспособност, поради което да е спрял плащанията си и в
30-дневен срок деецът да не е заявил това пред съответния компетентен съд.
В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да посочи
още, че изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст се
осъществява чрез бездействие, при наличие на правно задължение за субекта
да осъществи активно поведение – да поиска от съда да отрие производство
по несъстоятелност на търговско дружество или кооперация в 30-дневен срок
от спиране на плащанията. За съставомерността на бездействието по чл.227б
ал.2 от НК е релевантно състоянието на неплатежоспособност на търговеца,
доколкото основанието за открИ.е на производство по несъстоятелност е
търговецът да е неплатежоспособен. Тъй като Наказателният кодекс не
съдържа легална дефиниция за понятието „неплатежоспособност“,
съдържанието му следва да се извлече от нормите на специалния закон –
Търговския закон. Съгласно разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ /в редакцията,
действаща към 31.12.2016 год./, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
9

изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или правно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, а разпоредбата на чл.608 ал.2 от НК /също в действащата
към посочената дата редакия/ установява, че неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Като формално,
престъплението по чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК може да бъде
осъществено само умишлено, и то единствено с форма на вината – пряк
умисъл.
Изхождайки от тези принципни положения, настоящата инстанция
намира за безспорно установено по настоящото дело, че през
инкриминирания период подсъдимият Б., в качеството си на управител е
представлявал търговското дружество „Е.В.” ООД, вкл. и към
инкриминираната дата – 31.01.2017 год., т.е. същият е годен субект на
престъплението по чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК; известно му е било, че
дружеството има два сключени договора с „В. мениджмънт и консултинг”АД
с действие и през 2016 год. като безсрочни, които не са прекратени или
развалени, по които имало издадени фактури от „В. м. и к.” АД през месеците
септември и октомври 2016 год. за извършени услуги на „Е.В.“ ООД, които
представляваното от Б. дружество е осчетоводило и включило в дневниците
за покупки по ЗДДС за съответните данъчни периоди, и по които фактури не
са правени плащания. Безспорно е установено по делото също, че поради
липса на сключени договори за чартърни полети през зимните месеци на
2016/2017 год., на 29.12.2016 год. по молба на „Е.В.“ ООД – гр.К. със Заповед
№ 45-01-553/29.12.2016 год. на Главния Директор на Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация” към Министерството на
транспорта било спряно действието на лиценза му за въздушен превозвач на
общността за срок от 5 месеца, с което дружеството е било лишено по
административен ред от правата да осъществява основната си дейност като
авиационен оператор, като след този период „Е.В.” ООД не е продължило
дейност в друга сфера, нито впоследствие е било възобновено действието на
лиценза, тъй като същият бил отнет със Заповед № 45-01-248/16.06.2017 год.,
отново издадена от Главния Директор на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация” към Министерството на транспорта.
Безспорно е също, че на 20.10.2017 год. търговско дружество „В. м. и к.” АД
подало до Софийски градски съд молба срещу „Е.В.” ООД, по повод на което
било образувано производство по несъстоятелност по т.д № 2949/2017 год. по
описа на СГС, като с решение от 13.12.2018 год. по цитираното дело, влязло в
сила на 12.02.2020 год., била обявена неплатежоспособността на „Е.В.” ООД,
с начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2016 год., както и било
открито производство по несъстоятелност. В хода на това производство, през
2019 год. фирмата на дружеството била променена от „Е.В.” на „Б.“, както и
била направена промяна на правната форма, като дружеството от ООД
станало ЕООД.
10

В тази връзка настоящият състав следва да посочи, че е неоснователно
направеното от защитника на подсъдимия Б. оплакване в писменото
допълнение към въззивната жалба и в хода на съдебните прения пред
въззивния съд – че задълженията на управляваното и представлявано от
подс.Б. дружество към „В. м. и к.”АД, общо в размер на 112 171.43 лв. по
фактури, издадени от посоченото дружество през месеците септември и
октомври 2016 год., били спорни /с оглед наличието на насрещни претенции
на „Е.В.“ ООД за стойността на оборудване, предоставено на „В. м. и к.”АД/,
поради което не били ликвидни и изикуеми, респ. определената от СГС
началната дата на неплатежоспособността не следвало да се приема
безпрекословно в наказателния процес, а следвало да бъде изследвана от
първоинстанционния съд в наказателното производство. Това е така, тъй като
обстоятелството, че едно задължение е спорно не е измежду относимите
предпоставки за неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ал.1 от НК, а е
достатъчно същото задължение да е изискуемо и ликвидно, каквито
безспорно са задълженията на „Е.В.“ ООД към „В. м. и к.”АД, доказателство
за което, както бе посочено и по-горе в мотивите, е осчетоводяването им от
представляваното от подсъдимия дружество и включването им в съответните
дневници /дневник на покупките/ и справките-декларации по ЗДДС за тези
данъчни периоди – месеците септември и октомври 2016 год. Освен това,
фактът на изпадане на „Е.В.“ ООД в неплатежоспособност и определянето на
началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2016 год., са безспорно
установени въз основа на влязло в сила решение на съда по несъстоятелността
/СГС/, което се ползва със силата на присъдено нещо и действа по отношение
на всички, поради което това състояние на търговеца и посочената начална
дата на неплатежоспособността му не могат да бъдат преразглеждани в
настоящото производство.
По друг начин, обаче, стои въпросът с датата на спиране на плащанията
от „Е.В.“ ООД, който въпрос има пряко отношение към съставомерността на
деянието от обективна и субективна страна. Така, разпоредбата на чл.608 ал.2
от ТЗ /в редакцията й, действаща към инкриминирания период/ въвежда
презумпцията, че неплатежоспособността се предполага при спиране на
плащанията. Макар и моментът на спиране на плащанията в действителност
да следва момента на изпадане на търговеца в неплатежоспособност и е
индикация за това, законодателят е предпочел да придаде наказателноправно
значение именно на времето, когато за контрагентите на търговеца става ясна
неговата трайна и обективна невъзможност да изпълни задълженията си, като
началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането на длъжника в
такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение.
Всъщност, именно моментът на спиране на плащанията е относим към
ангажирането на наказателната отговорност на управителя на търговско
дружество за инкриминираното с разпоредбата на чл.227б ал.2, във вр. с ал.1
от НК бездействие, като не е задължително този момент да съвпада
непременно с началната дата на неплатежоспособността. В настоящият
11

случай, както в постановлението на прокурора за освобождаване на подс.Б. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, така и в
обжалваното решение на първоинстанционния съд съществува
доказателствен дефицит относно конкретната дата на спиране на плащанията
от „Е.В.“ ООД, доколкото в тези актове от една страна се твърди, че последно
посоченото дружество е спряло плащанията по задълженията си към „В. м. и
к.“ АД по издадените за извършени услуги на „Е.В.“ ООД през месеците
септември – октомври 2016 год. фактури /общо 9 бр./ още през тези месеци
/когато е бил и падежът на фактурите/; а от друга страна като дата на спиране
на плащанията е приета датата 31.12.2016 год. – началната дата на
неплатежоспособността, определена от съда по несъстоятелността, като
според прокурора и първоинстанционния съд от следващата дата /01.01.2017
год./ е започнал да тече 30 – дневния срок за отправяне на искане до съда за
открИ.е на производство по несъстоятелност. От материалите по делото е
видно, че за да приемат 31.12.2016 год. /началната дата на
неплатежоспособността/ за дата на спиране на плащанията от „Е.В.“ООД,
както прокурора, така и първоинстанционният съд са се позовали само и
единствено на влязлото в сила решение на гражданския съд в производството
по несъстоятелност на „Е.В.“ ООД, като липсват каквито и да било други
доказателства, установяващи тази дата по несъмнен начин. В тази връзка
следва да се посочи, че е основателно направеното от защитника на
подсъдимия възражение – че в производството по несъстоятелност
определянето на началната дата на неплатежоспособността на търговеца е
относително произволно и има за цел да определи времеви периоди, имащи
значение за това производство, напр. времето между спиране на плащанията
и постановяване на съдебното решение, да определи т.нар.подозрителен
период /в който определени от закона сделки и действия на търговеца са
относително недействителни спрямо кредиторите и др., насочени към
охраняване на интересите на кредиторите и на самия длъжник/. В подкрепа на
тези съображения е и обстоятелството, че видно от решението, с което е
отрито производството по несъстоятелност на „Е.В.“ ООД и е определена
началната дата на неплатежоспособността, съдът по несъстоятелността е
изследвал финансовото състояние на посоченото дружество към датата, за
която е имало съставен баланс и именно пореди това, а не поради някакви
други причини, тази дата съвпада именно с края на календарната година.
Същевременно, в материалите по делото не са посочени каквито и да било
задължения на „Е.В.“ ООД, плащанията по които да са спрени именно на
31.12.2016 год. С други думи, определянето на началната дата на
неплатежоспособността от съда по несъстоятелността не означава
непременно и едновременно с това и установяване по несъмнен начин на
датата на спиране на плащанията в аспекта на ангажиране на наказателната
отговорност на управителя на търговското дружество за престъпление по
чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а като елемент от състава на
престъплението следва тази дата да бъде доказана по несъмнен начин в
12

наказателното производство по реда и със средствата на наказателния процес.
Или, в случая е налице съществена неяснота относно конкретната дата на
спиране на плащанията на задълженията на „Е.В.“ ООД /не на конкретни
такива, напр. към „В. м. и к.“ АД, върху които са се концентрирали
изготвилия постановлението прокурор и първоинстанционният съд, а като
проявление, признак и предпоставка за трайно настъпилото състояние на
неплатежоспособност на това дружество/ в постановленията на прокурора и в
първоинстанционния съдебен акт, която неяснота прави твърдяното деяние на
подс.Б. несъставомерно от обективна страна. Още повече, че от
доказателствата по делото, вкл. и от извършените на досъдебното
производство съдебно – счетоводни експертизи от вещото лице И. К. се
установява, че и към 29.12.2016 год. „Е.В.“ ООД не е било в състояние да
изплаща задълженията си; а така също и че след инкриминираната дата –
31.01.2017 год., посоченото дружество е събирало свои вземания и е
извършвало значителни по размер плащания по свои задължения към
кредитори /напр. такива общо в размер на 316 409.74 лв за периода 01.01.2017
год. – 28.02.2017 год./.
Необоснован и лишен от каквато и да е доказателствена основа е и
изводът на първоинстанционния съд за осъществяване на престъплението,
предмет на повдигнатото му обвинение, от подс.Б. и от субективна страна.
Както бе посочено и по-горе в мотивите, за да бъде съставомерно деянието по
чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК от субективна страна, законът изисква
престъплението да е извършено при пряк умисъл, т.е. необходимо е деецът да
е съзнавал, че има задължение за подаване на молба за открИ.е на
производство по несъстоятелност по отношение на управляваното и
представлявано от него дружество, с оглед неговата неплатежоспособност и
наличие на ликвидни и изискуеми задължения, които не са и е невъзможно да
бъдат платени; да съзнава точно от коя дата тече за него установения в закона
30-дневен срок за да стори това; и да бездейства, като не изпълни вменените
му от закона задължения. В случая по делото не са събрани никакви
доказателства, установяващи с изискуемата от закона несъмненост, че подс.Б.
е съзнавал, че именно на 31.12.2016 год. управляваното и представлявано от
него дружество е изпаднало в неплатежоспособност, както и че точно на тази
дата същото е спряло плащанията по задълженията си, респ. че от следващия
ден – 01.01.2017 год., започва да тече 30-дневния срок да подаде молба за
открИ.е на производство по несъстоятелност до регистърния съд /в случая –
Окръжен съд – К./, и който срок изтича на 30.01.2017 год. В тази връзка
следва да се посочи, че не може да послужи като доказателство за
осъществяването на деянието от подс.Б. от субективна страна
обстоятелството, че датата на изпадане на „Е.В.“ ООД в неплатежоспособност
е определена от съда по несъстоятелността със съдебно решение, какъвто
подход са приели прокурора и първоинстанционния съд, тъй като това
решение е влязло в сила повече от три години по-късно – на 12.02.2020 год. В
подкрепа на изложеното са и установените от доказателствата по делото
13

/обясненията на подсъдимия Б. и показанията на свидетеля Б., които
настоящата инстанция кредитира като логични, последователни,
кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се и необорени от други
събрани по делото доказателства/ обстоятелства на знание у подс.Б. за
наличието към инкриминирания период от време от 31.12.2016 год. до
31.01.2017 год. на значителни активи на „Е.В.“ ООД /на стойност от повече от
36 млн.лв./, представляващи вземания, далеч надхвърлящи по размер
задълженията на представляваното от подсъдимия дружество, част от които
съдът по несъстоятелността е изключил със съображения, че са вземания от
свързани лица или такива с изтекли давностни срокове и др., но това е
сторено едва с решението за открИ.е на производство по несъстоятелност,
постановено също значително по-късно от инкриминираната дата, а именно –
на 13.12.2018 год. Всъщност, за наличието на такива активи на „Е.В.“ ООД
към 31.12.2016 год., респ. към 31.01.2017 год., свидетелства и установеното
по експертен път обстоятелство на събиране през 2017 год. на значителни по
размери вземания от управляваното и представлявано от подс.Б. дружество,
съответно и разплащането на значителни по размери задължения на същото
през този период / в т.ч. за периода 01.01.2017 год. – 28.02.2017 год., в размер
общо на 316 409.74 лв./, което още веднъж идва да покаже липсата на знание
у подс.Б. по отношение на елементите от състава на престъплението от
обективна страна – че представляваното от него дружество е изпаднало в
неплатежоспособност, че е спряло плащанията си и че това е станало точно на
31.12.2016 год., както и че е длъжен до 30.01.2017 год. вкл. да подаде искане
до съда за отрИ.е на производство по несъстоятелност, което задължение
съзнателно да не е изпълнил. Все във връзка със субективното отношение на
подс.Б. към инкриминираното деяние следва да се посочи, че вън от
вниманието на прокурора и на първоинстанционния съд е останало
обстоятелството, че на 29.12.2016 год. временно е бил спрян лиценза за срок
от 5 месеца на „Е.В.“ ЕООД като авиационен оператор по молба на самото
дружество /заради липсата на сключени търговски договори за зимната
чартърна програма/, поради което от същото това обстоятелство не би могло
да се прави извод, че подс.Б. е бил наясно с наличието на посочените по –
горе елементи от обективната страна на престъплението по чл.227б ал.2, във
вр. с ал.1 от НК, какъвто извод са направили както прокурора, така и
първоинстанционния съд. Впрочем, именно липсата на категорични
доказателства относно субективната съставомерност на поведението на
подс.Б. към вмененото му престъпление по чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
е довело до изключително пестеливи мотиви в тази връзка на прокурора в
постановлението и на решаващият първоинстанционен съд в мотивите към
решението, като същите са се задоволили само декларативно да посочат, че
престъплението подс.Б. е извършил от субективна страна при форма на
вината – пряк умисъл, тъй като в качеството си на управител на „Е.В.“ ЕООД
е знаел за възникналите и изискуеми задължения към „В. м. и к.“ АД, имал е
реална възможност както да се информира за актуалното финансово
14

състояние на дружеството, така и да извършва разпореждане с финансовите
му активи в посока на изпълнение на изискуемите задължения към този
контрагент.
С оглед изложените по-горе съображения въззивният съд намира, че в
случая не е доказано по несъмнен и безспорен начин осъществяването от
подс.Б. на вмененото му престъпление от обективна и субективна страна, т.е.
не е налице деяние, което представлява престъпление. А щом това е така, то
правилното пР.гане на закона изисква подс.Б. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
При това положение, и при установената липса на извършено
престъпление от подс.Д. Б., признаването му за виновен с налагане на
адмистративно наказание се явява постановено в нарушение на материалния
закон. Посоченото налага обжалваното решение да бъде отменено изцяло,
вместо което и на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.2, във вр. с чл.336
ал.1 т.3 от НПК следва да бъде постановено ново решение, с което подс.Д. А.
Б. бъде признат за невиновен в това, че на 31.01.2017 год. в гр.К., в
качеството си на управител и представител на търговско дружество „Е.В.“
ООД – гр.К., с ЕИК *********, след изпадане в неплатежоспособност на
търговското дружество от 31.12.2016 год., в 30-дневен срок от спиране на
плащанията - от 01.01.2017 год. до 30.01.2017 год., не е поискал от Окръжен
съд – К. да открие производство по несъстоятелност, поради което и на
основание чл.304 от НПК същият следва да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.227б ал.2, във вр. с ал.1 от
НК, като на основание чл.190 ал.1 от НПК направените на досъдебното
производство разноски следва да останат за сметка на държавата.
Водим от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
15

Номер на акта:	93
Дата:	8 декември 2022 г. (в сила от 8 декември 2022 г.)
Съдия:	Деян Георгиев Събев

Дело:	20225100600217
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 септември 2022 г.

Решение по дело №217/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите