Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 28.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2004 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от ЕТ “К. – Н.К.”, ЕИК********, против ответника “К.В. – М.-**”
ЕООД, ЕИК ********, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, които след
направеното от ищеца и прието от съда изменение на иска - намаляване на размер,
са за сумата в размер на 28 000 лева, представляваща платена сума на отпаднало
основание поради разваляне на договор от 07.12.2010 г., сключен между ищеца
като възложител и ответника като изпълнител за проектиране, окомплектовка,
доставка и монтаж на един брой хидравличен асансьор в обект на възложителя в
гр.К., на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД поради това, че изпълнението е станало
невъзможно поради забавата на ответника от 16.09.2011 г., за което ищецът е отправил
изявление с подаването на искова молба, ведно със законна лихва върху главницата от 28 000 лева за периода от
датата на завеждане на исковата молба (24.03.2016 г.) до окончателното й
плащане, както и сумата от 1 525 лева, представляваща договорна неустойка,
дължима до момента на разваляне на договора по раздел V, т. 1 от същия. Ищецът
претендира направените в производството разноски.
Ответникът “К.В. – М.-**” ЕООД възразява, че процесният асансьор е монтиран отчасти, но с оглед липсата на трифазен ток на обекта, за което бил уведомил ищеца, не могъл да продължи работата. Възразява, че е доставил 5 броя брави и 5 броя диктатори. Сочи, че асансьорът е пуснат, че е предал папка с документите на асансьора и сградата имала акт 16. Сочи, че 70-80% от доставените материали били монтирани, а много от частите били разхвърляни из обекта, т.е. съхранението след доставката им било лошо.
В допълнителния отговор ответникът прави възражения за погасяване по давност на претендираната главница с изтичане на петгодишен срок, считано от 16.09.2011 г., и на претендираната лихва с изтичане на тригодишен срок, считано от същата дата. С определение от 27.12.2016 г. не са приети от съда така заявените от ответника възражения, тъй като същите се явяват преклудирани с изтичането на срока за отговор на исковата молба, предвиден в чл. 367 от ГПК и не се сочи от ответника да се основават на нововъзникнали факти. В разпореждането на съда от 25.03.2016 г., получено от ответника на 07.09.2016 г., изрично е посочено, че съгласно чл. 367, ал. 2 от ГПК следва да изложи в отговора на исковата молба и възраженията срещу предявения иск. Ответникът претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е сключен договор от 07.12.2010 г. за проектиране, окомплектовка, доставка и монтаж на един брой хидравличен асансьор в обект на възложителя в гр.К..
Съгласно раздел ІV, т. 1 от договора, възложителят заплаща на изпълнителя стойността на асансьорната уредба, възлизаща на 30 510 лева с ДДС, на етапи.
Страните са приели в раздел ІІІ, т. 1 и 2 от договора, че изпълнителят се задължава да закупи и достави на възложителя посочения в предмета на договора хидравличен асансьор в срок от 7-9 седмици след авансовия превод, както и да монтира същия в срок от 7 седмици след доставка на асансьорните части на обекта и подписване между страните.
В раздел ІV от договора е уговорено, че крайният срок за предаване на асансьорната уредба е 15.05.2011 г.
В раздел ІV от договора е уговорено, че договорът влиза в сила след авансов превод съгласно предварителната договорка, като от доказателствата по делото се установява, че първият авансов превод е извършен от възложителя към изпълнителя на 12.01.2011 г.
Съгласно раздел V, т. 1 от договора, при пресрочване на сроковете с повече от 5 дни, неизправната страна дължи на другата страна неустойка в размер на 0,5% на ден, но не повече от 5% от цялата стойност на договора.
По делото не се спори между страните и се установява от събраните доказателства, че ищецът е платил на ответника сумата от общо 30 000 лева.
По делото е представена от ответника Приемо-предавателна разписка от 05.04.2011 г., че видове детайли са предадени от ответното дружество на Ч..
Представено е от ищеца удостоверение № УВЕ-60/22.08.2012 г., издадено от Главния архитект на Община К., за въвеждане в експлоатация на строеж: Жилищна сграда с магазини и сградно отклонение за ел.захранване – отклонение от кабелната мрежа НН, захранено от ГТНН на ТП “Академия” посредством ново табло монтирано на границата на имота, находящ се в УПИ ХІV-6106, кв. 180 по плана на гр.К., ул. “********общинаК., област Стара Загора.
Представен е от ищеца договор от 13.01.2012 г. за
присъединяване обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН Б.Е.,
сключен между “ЕВН Б.Е.” АД
и ЕТ “К. – Н.К.”.
По реда на чл. 176 от ГПК управителят на ответното
дружество - К.В., е дал обяснения
за обстоятелствата по делото, че е доставил в срок асансьора. Монтирал го е, колкото е имал възможност от
това, което му е дал инвеститорът и собственик на блока. Нямало трифазен ток и
не е могъл да довърша асансьора до край. Като доставка го е изпълнил, но като
краен монтаж и предаване не го е изпълнил поради липса на трифазен ток. Доставил
е асансьора и го е монтирал до етап, до който е могъл, след като нямал трифазен
ток, въпреки че на 15.05.2011 г. е изтекъл срокът по договора, но другата
страна не е спазила договора. Нямали машинно помещение, нямало покрив, не са
платили. Доставката е извършена преди 15.05.2011 г. и за едната доставка имал подписан
протокол от техника на обекта. Две доставки били, понеже последният етаж нямало
да има врата, после щяло да има врата. На третия път монтьорът, който го е
монтирал дотам, закарал и последната врата и им сложил последната врата. Преди
този срок бил направил и двете доставки, но не го е монтирал изцяло. Монтиран е
до положението, до което повече е не е могло да се работи, тъй като машината се
включвала на трифазен ток.
При разпита на свидетеля Б.Д. се установява, че знае за доставка от “К.В. – М.-**” ЕООД на части за асансьор в гр.К. и е ходил там два пъти преди повече от пет години, може би шест и повече години. Посочва, че първия път са закарали врати и релси, заедно с Д.С.. Казва, че не бил направен още покривът. Втория път закарали телескоп или нещо друго, не помни точно. Свидетелят казва, че Д.С. работил в “К.В. – М.-**” ЕООД, а свидетелят не е работил там, но е семеен приятел на К.В.. Казва, че когато доставили частите, в сградата нямало трифазен ток, което знае от Д.С.. Затова се проточил монтажа. Казва, че не е влизал в сградата, а отвън са стоварвали частите, като пред входа на самата сграда имало ограда, мрежи и пазач. Казва, че не е получавал документи, когато са разтоварили частите и не е искал документи, не е служител на фирмата и пред него нищо не е подписвано. Казва, че не знае точно какви части са откарани, тъй като не е специалист по асансьори, доколкото помни врати и части от кабината, защото тя била разглобена. Частите били опаковани в кашони.
При разпита на свидетеля Д.С. се установява, че е работил в ответното дружество на трудов договор, а сега е безработен. Помни, че от “К.В. – М.-**” ЕООД са доставяли и монтирали асансьор в гр.К., доколкото помни през 2011 г. Свидетелят казва, че закарали врати, релси и са монтирани рамки, кол кабини, дребни части са закарани там, но нямало трифазен ток и много ги бавили. Нямало и машинно помещение. Имало вода в мазето. Казва, че не всичко е монтирано, но имало дребни части, които били останали и били заключени в едно помещение в самата сграда. Казва, че при извършване на доставка на частите и монтажа комуникирали с К., който отговарял за обекта и който комуникирал с К.В.. Свидетелят казва, че монтажът на асансьора не бил напълно довършен и някои дребни работи останали да се довършват, а останалите части били заключени в една стая. Казва, че било завършено най-важното - кабини, врати, релси, рамки били монтирани. Казва, че допълнително е ходил на обекта, за да се сложи допълнително врата. Свидетелят казва, че задвижващата част била монтирана в машинното отделение, хидравликата, която задвижва асансьора, е “Елеватор”, а електронното табло е българско. Казва, че само са монтирали задвижващата част, но нямало ток и не са я задвижвали. Казва, че той е извършил монтажа и е оставил частите в мазето.
Свидетелят С. казва, че по принцип имало документация, като доставяли нещо и го предавали на К., той се разписвал за това, което е предадено. Казва, че никой не е извършвал пускане на този асансьор, защото нямало трифазен ток и не са го пускали.
При разпита на свидетеля С.В. се установява, че управителят на ответното дружество – К.В., му е чичо, брат на баща му. Поради това и предвид нормата на чл. 172 от ГПК съдът кредитира показанията на свидетеля с оглед на всички други доказателства по делото, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля.
Свидетелят В. казва, че помни, че са закарали материали, части за асансьор през пролетта на 2011 г. в гр.Казанлък, но не помни адреса. Казва, че са ги разтоварили на обекта и са почнали работа, като са работили няколко дни. Казва, че имало проблем с трифазния ток на обекта, за да се задвижва асансьора. Казва, че бил изгорял електроеженът, не се осигурил друг електроежен и нямало как да работят. Казва, че са закарали релсите и цилиндъра, а с релсите били и конзоли, дюбели и други части, но не знае на кого са ги предали. Казва, че са ги разтоварили в една стая, а релсите и вратите ги поставили по етажите. Казва, че не е ходил на обекта след това. Казва, че е говорил с колеги от фирмата, че след това е направен втори курс и са закарани и други части на обекта.
При разпита на свидетеля С.С. се установява, че живее в същата сграда. Казва, че сградатада вече има асансьор, пуснат е в експлоатация на 28.04.2016 г., като монтажът е изпълнен от представители на фирма В.-ПС” - гр. Ветрен. Казва, че е виждал К.В. веднъж, когато са имали среща с него и К.. Казва, че В. не е изпълнил монтажа на асансьора в сградата. Казва, че когато се нанесли в сградата през 2015 г., в асансьорната шахта имало положени врати на шест етажни нива и релсовия път, нямало хидравлика. Казва, че токът е бил трифазен. Казва, че сградата е въведена в експлоатация през 2012 г. Свидетелят казва, че когато се срещнали с В., той казал, че ще оправи асансьора, но това не се е случило. След това намерили фирма, които направили оглед на шахтата, дали оферта и направили асансьора. Свидетелят казва, че К.К. е звънял в негово присъствие поне пет пъти, за да пита какво става с асансьора. Казва, че знае, че се съхранявали части от асансьора в избата. Казва, че отворили въпросната изба, където били частите, дошли специалисти от новата фирма, с конструктора, управителя и изпълнителя, разгледали, сметнали, дали оферта, която била приета. Казва, че живущите в сградата възложили изпълнението на новата фирма – В.-ПС” ООД, гр.В.– Пазарджик, която извършила доставката и монтажа на асансьора в сградата.
При разпита на свидетеля К.К. се установява, че е съпруг на Н.К., поради което и на основание чл. 172 от ГПК съдът кредитира показанията на свидетеля с оглед на всички други доказателства по делото, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля.
Свидетелят К. казва, че той е сключил процесния договор като пълномощник и извършил плащанията по него. Казва, че от страна на изпълнителя “К.В. – М.-**” ЕООД били монтирани пет врати и релсите. Казва, че части са приети на обекта от случайно присъстващ там проектант. Казва, че не е виждал доставена на обекта от “К.В. – М.-**” ЕООД хидравлика и еректроника на асансьора. Свидетелят казва, че когато собствениците отворили помещението, в което се съхранявали частите, части липсвали. Казва, че ответното дружество не е извършвало монтажа на асансьора в сградата. Казва, че той е действал от името на ЕТ “К. – Н.К.”. Срещал се е поне 7-8 пъти с В., който му казал, че ще получи средства и ще може да завърши обекта. Свидетелят казва, че доставката не била извършена поради финансови затруднения на изпълнителя. В. му обещал, че ще завърши в най-скоро време обекта и пред свидетеля С.С., с който са ходили заедно веднъж при В..
Свидетелят К. казва, че до м. май 2015 г., когато изтичал срокът на договор, бил превел всички суми на “К.В. – М.-**” ЕООД – 30 000 лева, с изключение на 500 лева, за които се били разбрали да се включат при окончателната фактура. Казва, че през м. март 2012 г. е пуснат тока, като уточнява, че по заявка имало трифазен ток за асансьора и за С.М. и за апартамент № 12. Казва, че са монтирани релсите и вратите от “К.В. – М.-**” ЕООД. Казва, че били монтирани релсите, към тези релси може би имало планки, гайки, които са описани в този протокол, вратите, без заключалките на вратите. Имало една кабина, която била полусчупена и била оставена навън, като неговите работници казали, че това е кабината на асансьора. Свидетелят казва, че нито той, нито съпругата му Н.К. нямали ключ от помещението, в което са били заключени частите на асансьора. Счита, че хората на В. имали ключ от това помещение. Не може да каже кой има ключ от това помещение. Свидетелят казва, че новата фирма е извършила монтажа, като той не се е занимавал с тази фирма и не знае какво е вложено и колко струва.
Съдът не е
приел и не разглежда писмените доказателства, представени от ищеца след
приключване на съдебното дирене с писмена защита с вх. № 26260/ 22.02.2018 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в чл. 55 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава – получаване на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса при претенция за неоснователно обогатяване, ищецът дължи да докаже извършеното от него към ответника плащане на сумите, чието връщане претендира, и развалянето на сключения между страните договор. В тежест на ответника е да докаже основанието за получаването на платените суми, което включва в случая извършването от ответника и приемането от ищеца на възложеното по договора.
Не се спори между страните и се установява от
събраните по делото доказателства, че между страните е възникнало облигационно
отношение по договор за изработка, с който ищецът е възложил на ответника проектиране,
окомплектовка, доставка и монтаж на един брой хидравличен асансьор в обект на
ищеца възложител в гр.К..
Не се спори между страните и се установява от
събраните по делото доказателства, че ищецът е заплатил на ответното дружество
общата сума от 30 000 лева
по договора.
В случая ищецът се позовава на развалянето
на договора поради неизпълнението му от ответника, като правото на разваляне е
осъществено с подаване на исковата молба. Към датата на подаване на исковата
молба ищецът е бил изправна страна по договора. Установява се по делото, че
ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на възложеното по договора.
Ефектът на развалянето е настъпил с
предявяването на исковата молба, с която се претендират последиците от
разваления договор – връщането на платените от ищеца на ответника суми по
договора. Развалянето на договора с исковата молба може да се реализира,
ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на
обективно подходящ срок, за което ответникът не представи доказателства до
приключване на съдебното дирене по делото (така в Решение № 178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. по описа на
ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Решение № 151/09.12.2014 г. по т.д. № 1970/2013 г. по описа
на ВКС, Т.К., І Т.О.).
С развалянето отпада облигационната връзка
между страните и всяка от тях дължи връщане на даденото по договора, освен при
договорите за продължително или периодично действие, в които изключения не
попада настоящият случай. Правна последица на развалянето на договора е липсата
на основание за задължане на даденото от страната по договора, предвид
установеното обратно действие на развалянето в чл.88, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото гласни доказателства
се установява, че е извършена достачка на части, но не всички необходими
такива, и не е извършен монтаж на асансьорната уредба, за да служи същата
съгласно обичайното й предназначение. Не се установява да са изпълнени от
изпълнителя задълженията му по договора за доставката на всички необходими
части и монтаж на асансьорната уредба, извършени изпитания на същата и
въвеждането й в експлоатация. Не се установява от ответника каква част от
работата би била полезна за възложителя, за да се обоснове задържане на
съответната част от уговореното възнаграждение по процесния договор.
С оглед на горното ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установява основанието за получаването и задържането на платените от ищеца суми, включително извършването от ответника като изпълнител и приемането от ищеца като възложител на възложеното по договора.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД в претендирания размер от 28 000
лева е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е форма на договорна отговорност. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на задължението, да обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира определен вид неизпълнение по договора. Определянето на неустойка в договора освобождава изправната страна от необходимостта да доказва размера на вредите от неизпълнението.
Доколкото в случая се претендира неустойка за забава, възникнала преди развалянето на договора, в раздел V, т. 1 от договора е налице уговорена между страните неустоечна клауза и се установява забавата на ответника, считано от 16.09.2011 г., то искът се явява основателен. Размерът на иска е в рамките на уговорената между страните неустойка по договора – не повече от 5% от стойността на договора от 30 510 лева.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 92 от ЗЗД в претендирания размер от 1
525 лева следва да бъде уважен.
По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважен акцесорният иск за законна лихва върху главницата от 28 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (24.03.2016 г.) до окончателното й плащане.
По
разноските:
В проведеното на 21.11.2017 г. съдебно заседание ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който претендира разноски в общ размер
на 4 328,50 лева, от които 1 261 лева – държавна такса, 3,50 лева –
банкова комисионна, 60 лева – депозит за свидетели, 4 лева – банкова такса,
3 000 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са
представени доказателства съгласно
задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
При изчисляване на разноските
на ищеца съдът взема предвид посочения по-горе списък, а не списъкът,
представен с писмената защита след приключване на съдебното дирене по делото.
С оглед направеното от ищеца намаляване на размера на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД от 30 000 лева на 28 000 лева и предявения иск по чл. 92 от ЗЗД, съдът намира, че държавната такса, която следва да бъде присъдена в полза на ищеца, е в размер на 1 181 лева. На ищеца следва да бъдат присъдени останалите претендирани от него разноски по представения на 21.11.2017 г. списък на разноските.
С оглед на горното и изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски по делото в общ размер на 4 248,50 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “ЦКБ” АД, с титуляр: адвокат С.Б.Б., по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал.1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “К.В.
– М.-**” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ЕТ “К. – Н.К.”, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, чл. 92 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 28 000 лева (двадесет
и осем хиляди лева), представляваща
платена сума на отпаднало основание поради разваляне на договор от 07.12.2010
г., сключен между ЕТ “К. – Н.К.”
като възложител и “К.В. – М.-**”
ЕООД като изпълнител за проектиране, окомплектовка, доставка и монтаж на един
брой хидравличен асансьор в обект на възложителя в
гр.К., ведно със законната лихва върху главницата от 28 000 лева за периода от 24.03.2016
г. до окончателното й плащане, и сумата от 1 525 лева (хиляда
петстотин двадесет и пет лева), представляваща
договорна неустойка съгласно раздел V, т. 1 от сключения между страните на
07.12.2010 г. договор, възникнала
преди разваляне на договора.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК “К.В.
– М.-**” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ЕТ “К. – Н.К.”, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 4 248,50
лева (четири
хиляди двеста четиридесет и осем лева и петдесет стотинки) – разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :