Решение по дело №309/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2021 г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: ЙОРДАН ДИМОВ

 

при секретаря Румела Михайлова

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов

адм. дело № 309 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 306/13.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на Г.П.Г. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лице /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2014 г. в размер на 28 500,00 лева – главница, и 12 965,32 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 43 321,05 лева – главница, и 15 296,75 – лихви, за д.п.2016 г. в размер на 56 993,40 лева – главница, и 14 344,49 – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 36,66 лева – главница, и 5,51 лева – лихви.

С жалбата ревизионният акт се атакува като незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на органите по приходите, че сумата в размер на 280 000,00 лева, изтеглена от Г. от банковата сметка на „ВП Проджект“ ЕООД /с предишно наименование „Вива Нейчър“ ООД/, е останала в разпореждане на ревизираното лице и представлява негов доход, който не е деклариран. Сочи се, че ревизиращите едностранно са се позовали на представените от едноличния собственик и управител на „ВП Проджект“ ЕООД /с предишно наименование „Вива Нейчър“ ООД/ доказателства, събрани в хода на проведеното на дружеството ревизионно производство, без да изпълнят задължението си по чл. 37, ал. 1 от ДОПК да извършат съвкупен анализ на всички събрани при ревизията доказателства. Изтъква се, че липсата на фактическо и правно основание сумата от 280 000,00 лева да бъде отнесена като задължение на Г.Г. се установява както от представените от „ВП Проджект“ ЕООД счетоводни документи, така и от обявените в публичния търговски регистър годишни финансови отчети /ГФО/ за периода 2014 г. – 2015 г., от които е видно, че изтеглените от банковата сметка на „Вива Нейчър“ ООД суми са внесени в касата на дружеството.

Твърди се, че в противоречие с разпоредбите на ЗДДФЛ ревизиращите органи по приходите са възприели като облагаем доход предоставените през 2015 г. и през 2017 г. от „Екотекника“ ЕООД на Г.Г. служебни аванси. Видно от представените при насрещната проверка на „Екотекника“ ЕООД доказателства, основанието за получаване на авансите са трайните отношения между дружеството и Г. по договори за поръчка – от 2010 г. и 2011 г. до настоящия момент, без тези отношения да са приключили. Според жалбоподателя предоставените множество писмени доказателства /счетоводни сметки, нотариални актове, платежни нареждания/, както и дадените от управителя на „Екотекника“ ЕООД писмени обяснения установяват обстоятелството, че съгласно договорите Г. е поел задължението да намира и закупува от името и за сметка на дружеството недвижими имоти. Посочва се, че съгласно признатите от страните по договорите насрещни вземания към 31.12.2017 г. се установява, че вземанията на „Екотекника“ ЕООД от Г. възлизат на 438 591,08 лева, а вземанията на Г. от „Екотекника“ ЕООД – на 234 699,60 лева, което показва, че отношенията на страните по договорите за поръчителство не са прекратени към края на ревизирания период, респ. че тези вземания не могат да се третират като увеличено имуществено състояние на ревизираното лице, респ. да бъдат обложени като доход, както е сторено в РА.

Навеждат се доводи, че при неизяснена фактическа обстановка от приходните органи е прието, че преведените от сметката на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД парични суми в размер на 570 000,00 лева са недекларирани доходи, подлежащи на облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Аргументира се, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че на 04.10.2016 г. между Г.Г. – заемодател и „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД – заемател, е сключен договор за заем, с който заемодателят предава на заемателя сумата от 850 000,00 лева, която ще бъде предоставена по банковата сметка на дружеството. От приложената разпечатка от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД се установява, че на 25.10.2016 г. в банковата сметка на Г. е преведена сумата от 190 000,00 лева с основание „връщане на заем“, като сметката на дружеството е захранена със същата сума от новия собственик М.Т.. Подчертава се, че видно от движението по банковата сметка на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, на 25.10.2016 г. и 26.10.2016 г. от М.Т. са внесени в бой съответно 189 000,00 лева и 191 000,00 лева, включени от нея в сумата за предоставен заем на дружеството – 790 632,00 лева. Излагат се съображения, че поради неизследване на въпроса кой е източникът на тези суми – дали са дадени от Г., за да бъдат внесени в банковата сметка на дружеството, каквото следва логически от писмените обяснения на Т., или са лични нейни средства, така, както са приели органите по приходите, но без да извършат проверка дали същата е разполагала с такава сума в брой, определената от органите по приходите като доход за 2016 година сума от 570 000,00 лева е само една хипотеза, която е останала недоказана.

Релевира се, че при издаване на ревизионния акт не са спазени принципите на законност /чл. 2, ал. 1 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, а констатациите на органите по приходите почиват изцяло на субективните им представи или предположения за осъществили се факти, а не на установяване истинността на тези факти.

Отправено е искане за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски по делото съгласно представен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата. Подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната част от РА се излагат в депозирано по делото писмено становище, в което сочи, че в жалбата е допусната грешка при посочването на обжалваната част от РА за д.п.2016 година, уточнявайки, че съобразно произнасянето на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП обжалваните данъчни задължения за този данъчен период следва да се формират върху данъчна основа в размер на 569 934,00 лева, а не както е посочено в жалбата – 570 000,00 лева.

Ответникът в производството – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В депозирани по делото писмени бележки излага обстойни доводи за законосъобразност на ревизионния акт.

След преценка на събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази направените възражения от страните съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред, в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането ѝ по същество.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000319003540-020-001/10.06.2019 г. /л. 3/, издадена от С.Й.Г., на длъжност Началник сектор, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., като е посочено, че следва да завърши в срок до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 10.06.2019 година /л. 2/. Правомощията на С.Й.Г. да издава ЗВР са предоставени със Заповед на Директора на ТД на НАП Варна, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК /л. 4-5/, което обстоятелство е безспорно между страните по делото.

За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, ревизиращият екип е изготвил Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000319003540-092-001/26.08.2019 г. /л. 24-41/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 27.08.2019 г. /л. 24-гръб/, в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу констатациите на РД /л. 49-51/, към което са приложени доказателства.

Производството е финализирано с РА № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г. /л. 68-74/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 25.10.2019 г. /л. 66-67/, с който на Г.П.Г. са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д.п.2013 г. в размер на 970,00 лева – главница, и 539,84 лева – лихви, за д.п.2014 г. в размер на 28 500,00 лева  - главница, и 12 965,32 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 43 621,00 лева – главница, и 15 402,68 лева – лихви, за д.п.2016 г. в размер на 64 792,00 лева – главница, и 16 307,33 лева – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 17 682,00 лева – главница, и 2 657,45 лева – лихви.

Ревизионният акт е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 306/13.01.2020 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил в частта относно определените данъчни задължения за д.п.2013 г., д.п.2014 г. и д.п.2015 г. и го е изменил в частта относно определените данъчни задължения за д.п.2016 г. и дп.2017 г., като е установил съответно задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п.2016 г. в размер на 64 785,57 лева – главница, и 16 305,67 лева – лихви, и за д.п.м.2017 г. в размер на 10 882,20 лева – главница, и 1 635,48 лева – лихви.

В жалбата е посочен размерът на данъчната основа, върху която са начислени съответните задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви за забава за всеки един от оспорените данъчни периоди, както следва: за д.п.2014 година – данъчна основа в размер на 285 000,00 лева; за д.п.2015 г. – данъчна основа в размер на 433 210,49 лева; за д.п.2016 г. – данъчна основа в размер на 570 000,00 лева; за д.п.2017 г. – данъчна основа в размер на 366,61 лева. В депозирано по делото писмено становище жалбоподателят уточнява, че обжалваната данъчна основа за д.п.2016 г. е в размер на 569 934,00 лева, която сума е съобразена с произнасянето на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК.

Предвид така заявеното от жалбоподателя оспорване и направеното уточнение, и с оглед посочените от него данъчни основи за облагане, върху които са начислени данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и закъснителни лихви, съдът приема, че предмет на делото е частта от РА № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., с която в тежест на Г.П.Г. са установени допълнителни задължения за д.п.2014 г. в размер на 28 500,00 лева – главница, и 12 965,32 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 43 321,05 лева – главница, и 15 296,75 – лихви, за д.п.2016 г. в размер на 56 993,40 лева – главница, и 14 344,49 – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 36,66 лева – главница, и 5,51 лева – лихви. Така определените лихви за д.п.2015 г., д.п.2016 г. и д.п.2017 г., съдът изчисли посредством лихвен калкулатор на интернет сайта nap.bg.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.

Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.

При извършена от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на РА само на това основание. Ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес, поради което наведеното в обратен смисъл възражение от жалбоподателя е неоснователно. Спазен и принципът на законност, залегнал в чл. 2, ал. 1 от ДОПК – при извършване на ревизията и при издаване на РА органите на приходната администрация са действали в рамките на своите законоустановени правомощия.

При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:

Установено е, че Г.П.Г. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в Република България. За ревизирания период 2013 г. – 2017 г. не е подавал годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал доходи, като същевременно е извършвал множество покупко-продажби на имоти в качеството си на пълномощник на други юридически и физически лица и е получават големи парични суми по банковите си сметки във връзка със сделките.

В хода на ревизията са извършени процесуални действия, подробно описани от органите по приходите в т. II от констативната част на изготвения РД, представляващ неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, които не следва да бъдат отново възпроизвеждани в настоящото решение.

1.                  Относно установен облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за д.п.2014 г. в размер на 280 000,00 лева от изтеглени парични средства от банкова сметка *** „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/.

В хода на ревизията е установено, че през 2014 г. Г.П.Г. е изтеглил от банковата сметка на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ 280 000,00 лева, за които не са представени документи, че са предадени в касата на дружеството, или че с тях е извършено разпореждане в полза на дружеството.

Констатирано е, че „Вива Нейчър“ ООД е създадено на 27.09.2010 г. със съдружници Н. Д., С.С.и Г.Г.. С договор от 04.05.2017 г., вписан в Търговския регистър на 12.05.2017 г., дяловете на съдружниците на обща стойност 30,00 лева са продадени на В. П. и фирмата на дружеството е променена на „ВП Проджект“ ЕООД. Г.П.Г. е продал дяловете си за цена от 8,00 лева. Г.Г. е бил съдружник, управител и представляващ „Вива Нейчър“ ООД от създаването на дружеството до 12.05.2017 година. В качеството си на представляващ дружеството ревизираният данъчен субект е оперирал с банковата му сметка и е подписал подадените ГФО на „Вива Нейчър“ ООД за 2010 г.. 2011 г.. 2012 г.. 2013 г.. 2014 г. и 2015 година.

Видно от представеното от „ВП Проджект“ ЕООД извлечение от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД за периода 01.06.2014 г. – 25.02.2015 г. /л. 643/, както и по представени платежни нареждания/разписки /л. 651/ е установено, че Г.П.Г. е изтеглил в брой от сметката на „Вива Нейчър“ ООД следните суми:

-          на 19.09.2014 г. – 200 000,00 лева;

-          на 30.09.2014 г. – 50 000,00 лева;

-          на 01.10.2014 г. – 33 000,00 лева.

Паричните средства са постъпили по сметката на дружеството от „Биоресурс Свищов“ ЕООД: на 19.09.2014 г. – 200 000,00 лева с основание „аванс за доставка на дървесина“, и на 30.09.2014 г. – 160 000,00 лева с основание „По дог. 373/18.09.14 дост. на дървесина“ /л. 643/.

На 07.10.2014 г. на „Биоресурс Свищов“ ЕООД са възстановени 60 000,00 лева с основание „по договор“ /л. 643-гръб/.

От представената разпечатка „Обща хронология за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. за сметка 501 „Каса“ на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ е видно, че по дебита на сметка 501 „Каса“ са записани на 19.09.2014 г. – 200 000,00 лева, на 30.09.2014 г. – 50 000,00 лева, и на 01.10.2014 г. – 33 000,00 лева, без да са налични първични документи /приходни касови ордери и други подобни/, въз основа на които са направени записванията /л. 655/.

В ГФО за 2014 г. и 2015 г. дружеството е посочило, че паричните средства към 31.12.2014 г. са в размер на 288 хил. лева /л. 1442/, а към 31.12.2015 г. – 287 хил. лева /л. 1441/. В счетоводния баланс на дружеството, приложен към публикувания ГФО за 2014 г., както и за 2015 г., са посочени задължения към доставчици /задължението е по получени аванси/ в размер на 300 хил. лева /л. 1441-1442/.

От представената оборотна ведомост за 2017 г. /л. 654/ е видно, че за периода 01.01.2017 г. – 12.05.2017 г. сметка 501 „Каса в лева“ е с дебитно салдо в размер на 286 390,76 лева. От представените оборотни ведомости по години за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е видно, че сметката е с дебитно салдо към 31.12.2014 г. – 287 259,96 лева /л. 1471/, към 31.12.2015 г. – 286 643,96 лева /л. 1470/, към 31.12.2016 г. – 287 136,96 лева /л. 1469/.

С договор за продажба на дружествени дялове от 04.05.2017 г. /вписан в ТР на 12.05.2017 г./ притежаващите капитала на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ съдружници продават дяловете си на В.К.П. за сумата от 30,00 лева.

С нарочен протокол /л. 1414/ към ревизионното производство на Г.П.Г. са приобщени доказателства, събрани при извършена ревизия на „ВП Проджект“ ЕООД /с предишно наименование „Вива Нейчър“ ООД/, приключила с РА № Р-03000318003062-091-001/13.12.2018 г. /л. 1300-1304/, в т.ч. Заповед за инвентаризация на активите и пасивите по баланса на „ВП Проджект“ ЕООД от 12.05.2017 г. /л. 1332/, констативен протокол от 14.05.2017 г. /л. 1330/ и инвентаризационен опис на наличните стоки /л. 1331/.

В констативния протокол от 14.05.2017 г., подписан от управителя на дружеството В. П., е записано, че по документи към същата дата в касата на дружеството се водят 286 390,76 лева, от които 280 000,00 лева не са му предадени и сумата не е отчетена в касата на дружеството от Г.П.Г.. Посочено е, че в наличната документация на дружеството няма данни за платени задължения на дружеството от тази сума, поради което неотчетената сума следва да се осчетоводи като задължение на Г.П.Г. към дружеството, до внасянето им или до представяне на документ за платени задължения към кредитори на дружеството.

Съгласно т. 5 от обяснения на управителя на „ВП Проджект“ ЕООД /с предишно наименование „Вива Нейчър“ ООД/ /л. 1327/ за осчетоводяване на задължението е взета счетоводна операция Дебит сметка 498 „Други дебитори“ – липсващата сума по разчет с бившия управител на дружеството / Кредит сметка 501 „Каса“ със сумата 286 000,00 лева. При анализ на главната книга на дружеството за 2017 г. е установено, че към 31.12.2017 г. сметка 498 „Други дебитори“ е с дебитно салдо в размер на 291 472,35 лева /л. 1321/.

При проверка в информационните масиви на НАП и представените документи от „ВП Проджект“ ЕООД /с предишно наименование „Вива Нейчър“ ООД/ е установено, че дружеството е издало на „Биоресурс Свищов“ ЕООД фактура № 15/19.09.2014 г. на стойност 166 666,66 лева и ДДС – 33 333,33 лева, и фактура № 16/30.09.2014 г. на стойност 133 333,33 лева и ДДС – 26 666,67 лева, с предмет „авансово плащане“. По цитираните фактури са издадени кредитни известия /КИ/ № 19/30.09.2014 г. и № 20/30.09.2014 г. с основание „Разваляне на договор“ /л. 1468/.

„Биоресурс Свищов“ ЕООД е превело авансово сума в размер на 360 000,00 лева, от които на 07.10.2014 г. на дружеството е върната сума в размер на 60 000,00 лева /съответстваща на размера на начисления ДДС по двете фактури – 33 333,33 лева + 26 666,67 лева/ /л. 1467-гръб/. Сумата от 300 000,00 лева не е възстановена на „Биоресурс Свищов“ ЕООД.

В т. 4 от представени писмени обяснения /л. 1397/ В.К.П. посочва, че относно доставка за „Биоресурс Свищов“ ЕООД с характер аванс и кредитно известие са извършени счетоводни записвания 411/501 със сума от 272 000,00 лева /л. 1530-гръб/, поради обяснението на бившия управител, че задължението е покрито. След щателен анализ на състоянието се оказало, че е налице салдо от 300 000,00 лева към „Биоресурс Свищов“ ЕООД, а сумата за тяхното заплащане не му е предадена при предаване на документацията на „ВП Проджект“ ЕООД /с предишно наименование „Вива Нейчър“ ООД/ и е оставена на разчет като задължение на бившия управител към дружеството.

Това е видно и от отговора на „Биоресурс Свищов“ ЕООД вх. № ВхК-15571/ 25.06.2018 г. /л. 1345-гръб/ относно изискани счетоводни документи за осчетоводяване на върнато задължение в размер на 272 000,00 лева от „Вива Нейчър“ ООД /л. 1346-1347/.

В писмено обяснение /л. 9/ Г.П.Г. посочва, че изтеглената сума от банковата сметка на „ВП Проджект“ ЕООД е налична в него и я дължи на СВИЛОЗА по договор за цесия.

От ревизираното лице е представен договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.06.2015 г. /л. 7/, съгласно който „Биоресурс Свищов“ ЕООД – цедент, прехвърля на „Свилоза“ АД – цесионер, вземанията си от „Вива Нейчър“ ООД в размер на 300 000,00 лева, представляващи невъзстановена част от авансово платени суми по договор за доставка на дървесина, платени с банкови преводи от 19.09.2014 г. и 30.09.2014 година.

От „Свилоза“ АД са изпратени обяснения, в които се сочи, че няма документи, удостоверяващи счетоводни записвания във връзка с получаване на сума от 272 000,00 лева. Такава сума не е постъпвала от „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ и задължението на същото дружество към „Свилоза“ АД не е закрито /л. 1341/.

След извършен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са достигнали до извод, че сумата от 280 000,00 лева, изтеглена от ревизираното лице Г.П.Г. от банковата сметка на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/, представлява облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Този извод на данъчните органи е оспорен от жалбоподателя с твърдения, че изтеглените от банковата сметка на „Вива Нейчър“ ООД суми са внесени в касата на дружеството, поради което липсва фактическо и правно основание сумата от 280 000,00 лева да бъде отнесена като задължение на Г.Г..

В подкрепа на твърдението си, в хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени Договор за продажба на дружествен дял във „Вива Нейчър“ ООД от 04.05.2017 г., протокол от общо събрание на съдружниците на „ВП Проджект“ ЕООД от 19.05.2017 г., с който е приет и утвърден ГФО на дружеството за 2016 г., баланс и отчет за приходите и разходите /ОПР/ на „ВП Проджект“ ЕООД за 2016 г. /в които погрешно е отбелязано 2017 г./, приложение към счетоводен отчет за 2016 г. на „ВП Проджект“ ЕООД, протокол-решение на собствениците на капитала на „Вива Нейчър“ ООД от 26.02.2016 г., с който е приет и одобрен ГФО за 2015 г., ГФО на „Вива Нейчър“ ООД за 2015 г., ведно с приложенията към него протокол-решение на собствениците на капитала на „Вива Нейчър“ ООД от 19.03.2015 г., с който е приет и одобрен ГФО за 2014 г., ГФО на „Вива Нейчър“ ООД за 2014 г., ведно с приложенията към него /л. 31-57 от делото/.

За установяване на факта, че сумата от 280 000,00 лева е била налична като актив на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ при прехвърлянето на дружествените дялове от съдружниците на В. П., по делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите С. Г.С., И. Д. Д.и Н. Й. Д..

Свидетелят С.С.заявява, че през периода от 2010 г. до продажбата на дяловете през 2017 г. е бил съдружник във „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/. Посочва, че дружеството е сключило сделка с „Биоресурс Свищов“ ЕООД за доставка на дървен материал, по която е бил направен паричен превод. Впоследствие сделката не се е осъществила и „Вива Нейчър“ ООД е върнало на купувача „Биоресурс Свищов“ ЕООД само заплатения ДДС по сделката, като основната част /данъчната основа/ в размер на около 280 000,00 лева е останала в дружеството, за да се търси нов доставчик. Свидетелят твърди, че тази сума е съхранявана в касата на дружеството, че сделка не осъществена и тези пари са останали във „Вива Нейчър“ ООД и при приемане на ГФО за следващите години парите са били в касата на дружеството. Мисли, че към датата на прехвърляне на дружествените дялове на В. П. тези 280 000,00 лева са били в касата на дружеството. Сочи, че след сделката по прехвърляне на дяловете управителят е изтеглил тази сума от сметката на дружеството и ги е внесъл в касата, като няма спомен да е съставян първичен документ за внасянето на парите в касата. Заявява, че не е имало други парични средства. Във връзка с изявлението, че парите са били налични в касата на дружеството към момента на съставяне на ГФО или към друг момент, свидетелят пояснява, че е имал предвид, че визуално ги е видял, но парите не са изброявани. Посочва, че не знае защо след развалянето на сделката с „Биоресурс Свищов“ ЕООД не е възстановена на дружеството цялата платена авансово сума, тъй като това е станало е по устна уговорка между Г.Г. и управителя на „Биоресурс Свищов“ ЕООД да останат тези средства и когато се появи подходящ доставчик да може да се стартира сделката, като към момента на продажба на дружествените дялове на „Вива Нейчър“ ООД тези средства не са били възстановени.

Съгласно показанията на свидетеля И. Д., същият е бил съдружник във „Вива Нейчър“  ООД  от около 2012 г. до към 2016 г. – 2017 г., като не е участвал в ръководството на дружеството и няма спомени за сделката между „Биоресурс Свищов“ ЕООД и договорите, които са сключвани, разговорите, които са водени. Мисли, че през 2014 г. е присъствал на приемането на ГФО на дружеството, като в касата е имало някакви парични средства в брой, които не е броил, и не си спомня в какви купюри са били. Посочва, че към 2017 г., при прехвърлянето на дружествените дялове на В. П., знае, че тези пари са били налични в касата на дружеството, но при продажбата и предаването им не е участвал, като знанието му, че тази сума е била там, е по твърдение на останалите съдружници.

Свидетелят Н. Д. дава показания, че през периода 2010 г. – 2017 г. е бил съдружник във „Вива Нейчър“ ООД. Твърди, че дружеството е сключило сделка с „Биоресурс Свищов“ ЕООД, по която последното дружество е превело авансово някакви средства, но не си спомням точно, които са съхранявани в касата в офиса на „Вива Нейчър“ ООД. Посочва, че в края на годината, при приемане на ГФО за 2014 г., 2015 г., тези парични средства са били в касата на дружеството, като към момента на прехвърляне на дружествените дялове е направена инвентаризация и парите с били в касата. Заявява, че не си спомня каква сума е получило „Вива Нейчър“ ООД от „Биоресурс Свищов“ ЕООД, като мисли, че сумата е била получена по банков път и най-вероятно управителят на дружеството е изтеглил паричните средства от банката и същите са съхранявани в касата на дружеството. Не си спомня дали е присъствал и дали е придружавал управителя при тегленето на парите от банката и при внасянето им в касата. Сочи, че няма си спомен за това дали е присъствал при предаването на парите от касата при продажбата на дружествените дялове на „Вива Нейчър“ ООД, нито на каква цена са продадени дружествените дялове.

Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, в частите, в които същите отразяват техни лични възприятия – относно наличието на сделка между „Вива Нейчър“ ООД от „Биоресурс Свищов“ ЕООД, по която първото дружество е получило от второто парични средства, както и относно състоялата се през 2017 година продажба на дружествените дялове на „Вива Нейчър“ ООД на лицето В. П.. В частта, в която свидетелите твърдят, че преведената от „Биоресурс Свищов“ ЕООД парична сума е била налична в касата на „Вива Нейчър“ ООД към момента на продажба на дружествените дялове, показанията на свидетелите са некатегорични, противоречиви и непоследователни, като тези на свидетелите И. Д. и Н. Д. не се основават на непосредствено придобити от тях впечатления, а са опосредени от обясненията на трети лица – останалите съдружници, единият от които е Г.Г. – жалбоподател по делото. Тоест, свидетелите не са били преки очевидци на прехвърлянето на дружествените дялове и не е имало как да възприемат лично наличието на сумата и предаването й на новия собственик на дружеството, поради което в тази част съдът не ги кредитира с доверие.

С оглед гореустановените факти съдът достигна до следните правни изводи:

В случая между страните по делото не се спори, че през 2014 година Г.Г. е изтеглил от банковата сметка на представляваното от него търговско дружество „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ парични средства на обща стойност 280 000,00 лева. Това обстоятелство се установява от представените по делото банкови и счетоводни документи, описани по-горе в настоящото изложение. Не е спорно и обстоятелството, че за тези парични средства не е заплатен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Спорът по делото в тази част е концентриран върху въпроса представлява ли посочената сума облагаем доход на жалбоподателя по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, формиращ данъчна основа, върху която следва да се начисли данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В чл. 35 от ЗДДФЛ е регламентирано, че облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от посочените в т. 1-6 източници. Съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Оттук следва, че освен доходите от изрично изброените в т. 1-5 на чл. 35 от ЗДДФЛ източници, на облагане подлежат и доходите, придобити от физическите лица през съответната данъчна година, от всички други източници, които не са обложени по реда на други данъчни закони. Този законодателен подход е логичен и е съобразен с основната цел на ЗДДФЛ, която е облагането на всички доходи на физическите лица с изключение на изрично посочените в закона като необлагаеми /вж. чл. 13 от ЗДДФЛ/. Предвид невъзможността за изчерпателно изброяване в закона на абсолютно всички източници на доходи, които биха могли да бъдат най-разнородни, националният нормотворец е регламентирал в чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, че на облагане подлежат всички други източници на доходи, различни от посочените в предходните точни на праната норма.

Доколкото с оспорения РА данъчните органи са установили получени, но недекларирани доходи от жалбоподателя, в тежест на последния е да обори тези констатации и да докаже, че върху тези доходи е заплатен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, респ. по друг данъчен закон, ако подлежат на облагане по друг ред, или че същите са необлагаеми по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че след изтеглянето на посочената сума от 280 000,00 лева от банковата сметка на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ същата е внесена от Г. в касата в дружеството и е била налична към датата на продажбата на дружествените дялове на В. П.. По делото няма данни за съставени първични счетоводни документи, каквито биха били например издадени приходни касови ордери за внасянето, удостоверяващи че изтеглените парични средства от банковата сметка са внесени в касата на дружеството. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Вторичният счетоводен документ е носител на преобразувана /обобщена или диференцирана/ информация, получена от първичните счетоводни документи – чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗСч. Тоест, отразяването на дадена информация във вторичните счетоводни документи винаги следва да се предхожда от съставянето на първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч (фактура, кредитно/дебитно известие, приходен/разходен касов ордер, платежно нареждане, договор и др. подобни). Ето защо, правилно органите на данъчната администрация са приели, че осчетоводяването на сумите по дебита на сметка 501 „Каса“ и отразяването им в изготвените счетоводни баланси, ОПР на търговеца за 2015 г. и 2016 г., както и в оборотната ведомост за 2017 г., не доказва реалното постъпване на парите в касата предвид липсата на първични счетоводни документи. Записите в счетоводството на търговското дружество, част от което е ГФО и съставените към него документи /баланси, ОПР и т.н./, представляват вторични счетоводни документи. Липсата на първичен счетоводен документ, който да съдържа възпроизведената във вторичните документи информация, води до необоснованост на извършените счетоводни записвания, поради което последните не могат да служат като доказателство, че съответната стопанска операция се е осъществила според отразеното в тях.

Фактът, че паричните средства в размер на 280 000,00, изтеглени от Г.Г. от банковата сметка на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ през 2014 година, не са внесени в касата на дружеството, се удостоверява и от писмените обяснения и направената инвентаризация от новия собственик на дружествените дялове и управител на „ВП Проджект“ ЕООД – В. П.. Доколкото до 12.05.2017 г. Г.П.Г. като управител на „Вива Нейчър“ ООД се е разпореждал със средствата на представляваното от него дружество, и ако средствата са били налични, то същите е следвало да бъдат предоставени в разпореждане на купувача на дяловете и нов мажоритарен собственик на дружеството – В.К.П., на датата на прехвърлянето на предприятието с договора от 04.05.2017 година. От приложения по ревизионната преписка констативен протокол за извършена инвентаризация, възложена със заповед на управителя на „ВП Проджект“ ЕООД от 14.05.2017 г., както и от писмените обяснения на управителя на дружеството – В.К.П., се установява, че въпреки че в касата на търговеца по счетоводни документи се водят налични 286 390,76 лева, част от тази сума, в размер на 280 000,00 лева, не е предадена на управителя и същата не е отчетена в касата на дружеството от бившия управител Г.П.Г.. Именно поради тази причина посочената сума е осчетоводена като задължение на Г.П.Г. към дружеството – дебит сметка 498 „Други дебитори“ – като липсваща сума по разчет с бившия управител на дружеството. В подкрепа на горното са и данните от главната книга на „ВП Проджект“ ЕООД за 2017 г., видно от които към 31.12.2017 г. сметка 498 „Други дебитори“ е с дебитно салдо в размер на 291 472,35 лева.

Отделно от изложеното, твърдението на жалбоподателя, че сумата от 280 000,00 лева е внесена в касата в дружеството и е била налична към датата на продажбата на дружествените дялове на В. П. противоречи на дадените от него в хода на ревизионното производство писмени обяснения, според които изтеглената сума от банковата сметка на „ВП Проджект“ ЕООД е налична в него и я дължи на „Свилоза“ АД по договор за цесия, поради което съдът приема, че същото цели единствено изграждане на защитна теза на жалбоподателя, която обаче не се подкрепя от събрани по делото доказателства и установените факти. От извършения в хода на ревизията подробен анализ на данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП и представените документи от „ВП Проджект“ ЕООД /с предишно наименование „Вива Нейчър“ ООД/, е установено, че изтеглените от Г. парични средства в размер на 280 000,00 лева са постъпили по сметката на дружеството от „Биоресурс Свищов“ ЕООД във връзка с възникнали между двете търговски дружества облигационни отношения по фактура № 15/19.09.2014 г. на стойност 166 666,66 лева и ДДС – 33 333,33 лева, и фактура № 16/30.09.2014 г. на стойност 133 333,33 лева и ДДС – 26 666,67 лева. Последните са с предмет „авансово плащане“. Предвид неосъществяването на сделката, за която са предназначени сумите, част от тях, в размер на заплатения ДДС по двете фактури /60 000,00 лева/, е възстановена на „Биоресурс Свищов“ ЕООД, видно от издадените кредитни известия. Остатъкът от 300 000,00 лева, представляващ данъчната основа по фактурите, не е възстановен на контрагента на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/, което е видно от писмените обяснения на новия собственик и управител на дружеството В.К.П.. Последният сочи, че сумата не му е предадена при предаване на документацията на дружеството и е оставена на разчет като задължение на бившия управител – жалбоподателят в настоящото съдебно производство.

Обстоятелството, че сумата от 300 000,00 лева не е възстановена на „Биоресурс Свищов“ ЕООД, се установява и от представения в хода на ревизията отговор от това дружество относно изискани счетоводни документи за осчетоводяване на върнато задължение в размер на 272 000,00 лева от „Вива Нейчър“ ООД, в който е посочено, че в счетоводните регистри на „Биоресурс Свищов“ ЕООД няма регистрирани посочените в ИПДСПОТЛ документи и суми.

Установените дотук факти напълно кореспондират и с представения по време на ревизионното производство договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.06.2015 г., сключен между „Биоресурс Свищов“ ЕООД – цедент, и „Свилоза“ АД – цесионер, за сумата от 300 000,00 лева, дължима на „Биоресурс Свищов“ ЕООД от „Вива Нейчър“ ООД, представляващи невъзстановена част от авансово платени суми по договор за доставка на дървесина, платени с банкови преводи от 19.09.2014 г. и 30.09.2014 г., както и с обясненията, дадени от „Свилоза“ АД, че сумата не е преведена от „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ и задължението на същото дружество към „Свилоза“ АД не е закрито. Предвид представения договор за цесия и характера на взаимоотношенията, развили се между „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ и „Биоресурс Свищов“ ЕООД от една страна, тези между „Биоресурс Свищов“ ЕООД и „Свилоза“ АД – от друга, и тези между „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ и Г.Г. – от трета, лишено от основание е твърдението в писменото обяснение на ревизираното лице, че то дължи сумата по договора за цесия. Длъжник, съгласно фактурите с предмет „авансово плащане“ и цитирания в договора за цесия договор за доставка на дървесина № 373/18.09.2014 г., е „Вива Нейчър“ ООД, а не физическото лице Г.Г.. Тоест, цедираното задължение към „Свилоза“ АД е на дружеството, представлявано към този момент от жалбоподателя, а не на самия жалбоподател, както се домогва да докаже последният.

Налага се извод за необорване на констатациите в РА, че изтеглената от Г.Г. от банковата сметка на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ парична сума в размер на 280 000,00 лева, представлява облагаем доход на жалбоподателя. В подкрепа на това е и фактът, че при извършената съпоставка на имущественото състояние на Г. тази сума е отнесена като доход на жалбоподателя без възражение от негова страна (вж. приложения на л. 136-177 от адм. преписка Протокол № ПФ-03000318000672-073-001/07.06.2019 г.).

Горното умозаключение не се опровергава и от ангажираните по делото гласни доказателства. Показанията на разпитаните свидетели – бивши съдружници във „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/, са колебливи, непоследователни и противоречиви. Същите не установяват по безсъмнен начин наличието на сумата от 280 000,00 лева в касата на посоченото дружество към момента на прехвърляне на дружествените дялове на В. П.. Свидетелите С.С., И. Д. и Н. Д. не са категорични в показанията си относно наличието на сумата в касата на дружеството и точния й размер, като свидетелстват единствено за наличието на търговски взаимоотношения между „Вива Нейчър“ ООД от „Биоресурс Свищов“ ЕООД, което обстоятелство не е спорно между страните по делото. Данните от тези доказателствени източници, касаещи основния спор между страните, са изолирани и не кореспондират с информацията, съдържаща се в останалите доказателства по делото, изхождащи предимно от трети за процеса лица, незаинтересовани от неговия изход, коментирани по-горе в мотивите на настоящото решение, които, преценени поотделно и в съвкупност, обосноват изводите на приходните органи за наличие на недеклариран облагаем доход на жалбоподателя по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

При липса на доказателства, че Г. се е разпоредил с изтеглената от него сума в полза на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/, например чрез заплащане на задължения към доставчици, заеми и др. подобни, или че сумата е изразходвана по друг начин за дейността на дружеството, правилно същата е приета от данъчните органи за доход на жалбоподателя, който не е сред необлагаемите по чл. 13 от ЗДДФЛ.

Не може да бъде споделено възражението в жалбата относно неправилно определяне на датите на получаване на дохода. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на: 1. плащането – при плащане в брой; 2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане; 3. получаването на престацията – за непаричен доход. В разглеждания казус е установено, че процесната сума от 280 000,00 лева е получена в брой от жалбоподателя на три пъти – на 19.09.2014 г., на 30.09.2014 г. и на 01.10.2014 г., което се установява от приложените на л. 651 от административната преписка 3 /три/ броя платежни нареждания/разписки от „Банка ДСК“ ЕАД. При тези данни правилно органите по приходите са приели, че доходът е придобит в брой на посочените в нарежданията/разписки дати през 2014 година и същият формира облагаема данъчна основа по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ именно за този данъчен период.

Жалбата, в частта на определения с РА облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 280 000,00 лева, върху който е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и са начислени съответните лихви за д.п.2014 г., е неоснователна.

2.                  Относно получена през 2014 година по банковата сметка на Г.Г. сума в размер на 5 000,00 лева от Група Технология на металите.

Съобразно заявената обжалвана част от РА на страница 1 от жалбата, Г.Г. е посочил, че оспорва определената за 2014 година данъчна основа за облагане в размер на 285 000,00 лева, т.е. в цялост, така, както е определена с РА и потвърдена с решението на Директора на Дирекция ‚ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Така определената облагаема данъчна основа, освен доходът, представляващ изтеглени парични средства от банковата сметка на „Вива Нейчър“ ООД /понастоящем „ВП Проджект“ ЕООД/ в размер на 280 000,00 лева, коментиран в т. 1 от настоящото решение, включва и данъчна основа в размер на 5 000,00 лева, формирана от постъпили суми по банков път от Група Технология на металите. Макар да сочи, че оспорва цялата определена данъчна основа по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за д.п.2014 година, в тази част жалбоподателят не излага конкретни възражения срещу констатациите в РА.

Въпреки пасивното поведение на жалбоподателя, настоящата инстанция, в качеството си на съд по същество /арг. от чл. 160, ал. 1 от ДОПК/, следва да извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалваната част от РА.

В хода на ревизионното производство е установено, че през 2014 година по банковата сметка на ревизираното лице е постъпила сума в размер на 5 000,00 лева, преведена от Група Технология на металите. От ревизирания данъчен субект са изискани обяснения и документи за характера на постъпилата сума, както и искане да бъде идентифицирано лицето, за да бъдат събрани от него необходимите доказателства. В хода на проверката, както и в ревизионното производство Г. е отказал да даде сведения за личните данни на субекта, превел сумата /Група Технология на металите/, включително и за ЕИК, като по този начин е възпрепятствал събиране на относимите доказателства.

С оглед липсата на представени от ревизираното лице документи и обяснения относно основанието за превеждане на паричните средства, с РД и РА получената по банков път сума през 2014 година в размер на 5 000,00 лева е квалифицирана като друг доход по смисъла на чл. 35. т. 6 от ЗДДФЛ и е обложена с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в годината на нейното получаване /2014 година/, с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ.

При тези факти, съдът приема от правна страна следното:

Относно постъпилите през 2014 година по банковата сметка на Г.Г. парични средства в размер на 5 000,00 лева с наредител Група Технология на металите жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест да установи, че сумата не подлежи на облагане, респ. че е същата е обложена с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или на друг материален данъчен закон, не ангажира доказателства в тази насока. Не са представени доказателства, удостоверяващи основанието за превеждане на сумата, поради което правилно и законосъобразно с обжалвания РА, същата е приета за облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че жалбоподателят не навежда конкретни твърдения и не сочи доказателства, с които да обори констатациите на приходните органи, настоящият съдебен състав приема, че в тази част РА е правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се квалифицира като неоснователна.

3.                  Относно установен облагаем доход в размер на 570 000,00 лева от постъпили през 2016 г. суми по банковата сметка на жалбоподателя от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД.

В хода на ревизията е установено, че „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД е създадено на 26.09.2016 г., като едноличен собственик на капитала е Г.П.Г.. С договор за продажба на дружествени дялове от 11.10.2016 г. /вписан в Търговския регистър на 17.10.2016 г./ дяловете са продадени на М.Ж. Т..

При анализ на движението по банковите сметки на Г.П.Г. е установено, че по сметките на лицето са постъпили суми от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, както следва:

-                     по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД на 25.10.2016 г. – 190 000,00 лева с основание „връщане на заем“ /л. 717/;

-                     по банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД – в общ размер на 790 566,00 лева, в т.ч.:

на 10.10.2016 г. – 50 000,00 лева – основание „част. плащане по нот. акт“;

на 11.10.2016 г. – 102 300,00 лева – основание „плащане по нотар. акт № 67/2016 г.“;

на 11.10.2016 г. – 60 000,00 лева – основание „плащане по нотар. акт № 67/2016 г.“;

на 11.10.2016 г. – 65 066,00 лева – основание „плащане по нотар. акт № 67/2016 г.“;

на 12.10.2016 г. – 75 000,00 лева – основание „плащане по нотар. акт № 67/2016 г.“;

на 12.10.2016 г. – 58 200,00 лева – основание „плащане по нотар. акт № 67/2016 г.“;

на 25.10.2016 г. – 189 000,00 лева – основание „плащане по нотариален акт“;

на 26.10.2016 г. – 191 000,00 лева – основание плащане по нотариален акт“ /л. 748-749-гръб/.

Сумите са изтеглени в брой от Г.П.Г. още в деня на тяхното получаване, за което са представени нареждания/разписки и декларации от лицето за произход на сумите. Видно от последните за суми в размер на 102 366,00 лева /л. 740/ и 68 827,00 лева /л. 743/ е посочено, че са с източник получен заем и за внесената от задълженото лице в брой сума от 58 827,00 лева е посочено, че е от получен заем в качеството му на управител на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД /л. 746/. За останалите постъпили суми е посочен произход „покупко-продажба на недвижим имот“ /л. 734-739, л. 741/.

В т. 11 от представени писмени обяснения /л. 223 и л. 224/ Г.П.Г. декларира, че постъпилите суми от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД са за плащане по нотариален акт № 67/2016 г. и по договор, като парите не са изплатени на дружеството-продавач „Екотекника“ ЕООД.

Установено е, че „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД е закупило от „Екотекника“ ЕООД недвижими имоти с нотариален акт № 67 от 30.09.2016 г. за сумата от 352 365,60 лева /л. 1042-1051/, с нотариален акт № 164/30.09.2016 г. за сумата от 438 200,00 лева /л. 1052-1057/ и с нотариален акт № 68/30.09.2016 г. за сумата от 58 827,00 лева, общо на стойност 849 392,60 лева. Сделките са подписани от Г.Г. за продавача „Екотекника“ ЕООД като негов пълномощник и за купувача, като представляващ „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД към 30.09.2016 г. /л. 1041-1057/. В нотариалните актове е посочено, че продажната цена ще бъде изплатена напълно на дружеството-продавач /„Екотекника“ ЕООД/ по банков път в срок до десет дни след впиване на нотариалните актове.

От „Екотекника“ ЕООД са получени писмени обяснения /л. 779/ и извлечение от сметка 412 Контрагент „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД /л. 778/, от които се установява, че сумата за покупка на недвижимите имоти не е платена към 30.04.2019 г. и е дължима в размер на 849 393,00 лева.

В хода на ревизията не са установени доказателства за предаване на паричните средства от Г.П.Г., получени от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, на продавача на недвижимите имоти „Екотекника“ ЕООД.

При извършена справка в публикуваните в Търговския регистър документи от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД е установено, че в баланса на дружеството към 31.12.2016 г. са посочени задължения към доставчици в размер на 849 хил. лева и други задължения в размер на 408 хил. лева.

В хода на ревизията е извършен анализ на движението на парични средства по банкова сметка *** „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД в „Инвестбанк“ АД за периода от 01.03.2016 г. до 27.06.2018 г. /л. 271-272/ и по банкова сметка *** Г.П.Г. в „Инвестбанк“ АД /л. 268-271-гръб/, от който се установява, че Г.П.Г. внася в брой по банковата сметка на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД в „Инвестбанк“ АД парични средства, както следва: на 10.10.2016 г. – 50 000,00 лева, на 11.10.2016 г. – 102 300,00 лева, на 11.10.2016 г. – 60 000,00 лева, на 11.10.2016 г. – 65 066,00 лева, на 12.10.2016 г. – 75 000,00 лева, и на 12.10.2016 г. – 58 200,00 лева. На 25.10.2016 г. и на 26.10.2016 г. от новия управител на дружеството М. Ж. Т. са внесени в банковата сметка на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД съответно сумите от 189 000,00 лева и 191 000,00 лева. В деня на постъпване на сумите същите се превеждат от банковата сметка на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД по банковата сметка на Г.П.Г. и на същия ден Г.П.Г. ги тегли в брой от собствената си банкова сметка.

***, че Г.П.Г. е внесъл по банковата сметка на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД общо в брой 410 632,00 лева на части от 10.10.2016 г. до 12.10.2016 г., като след внасянето от банковата сметка на дружеството се нарежда превод на същата по размер сума по сметката на Г.Г. – общо 410 632,00 лева. Разликата от тази сума до 790 632,00 лева в размер на 380 000,00 лева е внесена по банковата сметка на дружеството от М. Ж. Т. с две вноски от 25.10.2016 г. в размер на 189 000,00 лева и от 26.10.2016 г. в размер на 191 000,00 лева и впоследствие сумите са преведени по сметката на ревизираното лице.

Във връзка с твърдението на Г.П.Г., че е предоставил заем на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД в размер на 850 000,00 лева в хода на ревизията е представен Договор за паричен заем от 04.10.2016 г. /л. 632, л. 674/, съгласно който Г.П.Г. предоставя на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, на което е собственик, заем в размер на 850 000,00 лева. В чл. 1 (1) от договора е уговорено заемната сума да бъде платена по банков път на сметката на фирмата, за което не са представени платежни документи.

Органите по приходите са приели, че от събраните доказателства не се установява предоставяне на посочената сума като заем на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД. От ревизираното лице са внесени в брой по банковата сметка на дружеството 410 632,00 лева, без да са представени доказателства относно източника на внесените парични средства. В банковото извлечение е посочено като основание „захранване на сметка“.

От управителя на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД М. Ж. Т. са дадени писмени обяснения /л. 282/, в които е декларирано, че дружеството има получен заем от лицето Г.П.Г., за което има сключен договор за 850 000,00 лева. От посочената сума в дружеството са постъпили 790 632,00 лева, като средствата са получени по банков път на части в периода 10.10.2016 г. – 26.10.2016 година. На 25.10.2016 г. на Г.П.Г. са върнати 190 000,00 лева с банков превод. Посочено е, че няма друго движение по гореописания разчет.

Предвид така установените факти и обстоятелства ревизиращите органи са приели, че получените суми по банковите сметки на Г.П.Г. от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД през 2016 г. в размер на.:

- 380 000,00 лева, внесени по банковата сметка на дружеството от М. Ж. Т. с две вноски: на 25.10.2016 г. – 189 000,00 лева, и на 26.10.2016 г. – 191 000,00 лева, и впоследствие преведени по банковата сметка на Г. в „Инвестбанк“ АД /л. 748/, и

- 190 000,00 лева, преведени по банковата сметка на Г.Г. в „Банка ДСК“ ЕАД на 25.10.2016 г. /л. 717/,

са недекларирани доходи на ревизираното лице по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които подлежат на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В хода на задължителното административно обжалване на РА Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е счел, че е логически и икономически необосновано сумите да се превеждат на трето лице – Г.Г., който ги тегли в брой и впоследствие евентуално с тях да заплати по неясно какъв начин на продавача по нотариалните актове „Екотекника“ ЕООД, като се отчете и забрана за разплащания в брой на суми над 10 000,00 лева. Посочил е, че целта па паричните преводи от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД към ревизираното лице не е за погасяване на задълженията на дружеството към „Екотектника“ ЕООД по нотариалните актове от 30.09.2016 година. За недоказани са приети и твърденията на Г. за предоставяне на заем на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД в размер на 850 000,00 лева.

Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е установил, че от банковата сметка на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД в „Инвестбанк“ АД по банковата сметка на Г.Г. са преведени всичко 790 566,00 лева, а от Г. внесените по същата банкова сметка *** 632,00 лева /л. 283/.

Отделно от това от банковата сметка на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД, захранена от М.Ж. Т., по банковата сметка на Г.Г. на 25.10.2016 г. са преведени още 190 000,00 лева с основание „заем“ /л. 638/. Общо преведените суми от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД на Г.П.Г. – 980 566,00 лева.

Заключено е, че разликата между получените от ревизираното лице суми от дружеството /980 566,00 лева/ и предоставените от Г. на дружеството парични средства /410 632,00 лева/, следва да бъдат приети като преведени без основание суми в размер на 569 934,00 лева, които представляват облагаем доход на ревизирания данъчен субект по смисъла на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ.

Предвид изложеното, при задължителния административен контрол РА, в частта, с която е установена данъчната основа за дохода по чл. 36, т. 6 от ЗДДФЛ, получен от Г. през 2016 г. в размер на 570 000,00 лева, е изменен, като е определена данъчна основа за получени други доходи в размер на 569 934,00 лева, върху които е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и съответните закъснителни лихви.

Жалбоподателят възразява срещу така определената данъчна основа и начисления данък, аргументирайки, че преведените по банковите му сметки парични средства от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД са върнати заеми съгласно сключения на 04.10.2016 г. между него и дружеството договор за паричен заем. Счита, че поради неизследване на въпроса кой е източникът на преведените суми, определената с РА като доход за 2016 година сума в размер на 569 934,00 лева е само една хипотеза, която е останала недоказана от приходните органи.

С цел доказване на твърденията си, в хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени: решение на едноличния собственик на капитала на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД от 28.03.2017 г., с което е приет ГФО за 2016 г.; ГФО на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД – счетоводен баланс към 31.12.2016 г., ОПР за 2016 г.; декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството от М.Ж. Т., в качеството на управител и представляващ „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, с която е декларирано, че дружеството не е осъществявало дейност през отчетния период 2017 г. по смисъла на Закона за счетоводството; решение на едноличния собственик на капитала на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД от 28.06.2019 г., с което е приет ГФО за 2018 г.; ГФО на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД – счетоводен баланс към 31.12.2018 г., ОПР за 2018 година /л. 58-77 от делото/.

За установяване на обстоятелства във връзка с предоставени в заем парични средства от Г.Г. на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД и тяхното връщане, в процесуалното качество на свидетел по делото е разпитана М.Ж. Т.. Същата дава показания, че при закупуването от нея през месец октомври 2016 г. на дяловете на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД от Г.Г. между последния и дружеството е имало взаимоотношения на финансиране – Г. е финансирал дружеството съгласно сключен договор за заем и съответно е плащал сумите по договора, който са сключили по нотариалните актове. Посочва, че във връзка с това финансиране през периода септември-октомври 2016 година Г.Г. й е предал парични средства в брой – два пъти по около 190 000,00 лева, които тя е внесла в банката по сметката на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, след което от банковата сметка на дружеството сумите са преведени по банковата сметка на Г., в качеството му на пълномощник на продавача по нотариалните актове – „Екотекника“ ЕООД. Заявява, че е получила заем от Г.Г. в размер на 150 00,00 лева, която сума тя от своя страна е предоставила в заем на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, след което дружеството я превежда на Г. в качеството на последния на заемодател по сключения между тях договор за заем. Сочи, че няма информация дали цената на недвижимите имоти по нотариалните актове е заплатена на продавача.

С оглед така установените факти по тази част от спора, съдът намира от правна страна следното:

Доказателствената тежест да установи твърдението си, че преведените по банковите му сметки суми представляват връщане на заем лежи върху жалбоподателя в настоящото производство, който черпи изгодни правни последици от установяването на това обстоятелство.

От събраните по делото доказателства не се установи, че основанието за извършване на преводите от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД към Г.Г. е връщане на заем, нито че сумите са заплатени на „Екотекника“ ЕООД във връзка със сключени договори за покупко-продажба.

В банковите документи за извършените преводи е посочено, че същите са с основание „по нотариален акт“. В хода на ревизионното производство е събрана информация относно наличието на сключени между „Екотекника“ ЕООД – продавач, чийто пълномощник е Г.П.Г., и „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД – купувач, представлявано от управителя Г.П.Г., три броя нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.09.2016 г., с продажна цена на обща стойност от 849 392,60 лева. Въпреки уговореното в нотариалните актове цената да бъде заплатена по банков път в 10-дневен срок от вписването им, това не е сторено. Преведените от дружеството-купувач по сметките на Г. парични суми за заплащане на цената на продавача, не са преведени по сметка на „Екотекника“ ЕООД, а в деня на постъпването им са изтеглени от банковата сметка на жалбоподателя. Липсата на плащане на цената по нотариалните актове се установява и от писмените обяснения, дадени от продавача по нотариалните актове – „Екотекника“ ЕООД, и представеното от него извлечение от сметка 412 Контрагент „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, съгласно които сумата за покупка на недвижимите имоти не е платена към 30.04.2019 г. и е дължима в размер на 849 393,00 лева. В тази насока са и извършените счетоводни записвания от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД. В счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2016 г. са посочени задължения към доставчици в размер на 849 хил. лева. Самото ревизирано лице в дадените по време на ревизията писмени обяснения заявява, че изтеглените от банковата му сметка парични суми, преведени от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, не са изплатени на дружеството-продавач „Екотекника“ ЕООД.

Съдът изцяло споделя достигнатите от приходните органи изводи за липса на всякаква икономическа и житейска логика, вместо постъпилите суми по банковата сметка на купувача по нотариалните актове – „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, да бъдат преведени директно по сметката на продавача „Екотекника“ ЕООД, същите да бъдат превеждани по сметката на трето лице – Г.Г. /който към датите на част от преводите дори не е бил представляващ дружеството-купувач, т.е. не е имал законово или договорно задължение да извършва разплащания от името на това дружество/, който да ги изтегли в брой и впоследствие да ги предаде на продавача „Екотекника“ ЕООД. Още повече, че, както бе отбелязано, към момента на извършване на ревизията през 2019 година цената по нотариалните актове все още не е заплатена на „Екотекника“ ЕООД.

Недоказани по делото останаха и твърденията на жалбоподателя за предоставяне на заем на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, съответно, че преведените по банковите му сметки от това дружество парични суми представляват връщане на заем. Нито в хода на ревизионното производство, нито при съдебното обжалване на РА, се представиха доказателства за наличието на първични документи за предоставяне на заем от Г.Г. на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД в размер на 850 000,00 лева. Внесените от жалбоподателя суми в брой по банковата сметка на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД в „Инвестбанк“ АД през периода 10.10.2016 г. – 12.10.2016 г., в общ размер на 410 632,00 лева, са с посочено основание „захранване на сметка“, а не „предоставен заем“.

Относно внесените суми от М.Т. на 25.10.2016 г. – 189 000,00 лева, и на 26.10.2016 г. – 191 000,00 лева, които впоследствие са преведени по банковата сметка на Г. в „Инвестбанк“ АД, не са представени доказателства, че същите са й предоставени от името и за сметка на бившия управител на представляваното от нея дружество – „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, Г.П.Г., на основание договора за заем от 04.10.2016 година. Нелогични спрямо твърдението на жалбоподателя, че паричните средства по банковата му сметка са преведени с цел връщане на предоставен от него заем на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД (което освен това противоречи на даденото в по-ранен момент писмено обяснение от жалбоподателя, че сумите за предназначени за плащане на цената по нотариален акт № 67/2016 г.), са показанията на Т., дадени при разпита й в качеството на свидетел по делото, че Г. предоставя сумите на нея, впоследствие тя ги внася по сметката на дружеството, след което същите суми се превеждат по банковата сметка на Г., в качеството му на пълномощник на продавача по нотариалните актове – „Екотекника“ ЕООД. Описаният начин на разплащане е житейски и логически необоснован, като същият води единствено до безцелно движение на парични средства, прехвърляни между едни и същи лица, като в крайна сметка не е постигната целта, за която се твърди, че са били превеждани – заплащане на цената на закупените от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД недвижими имоти на продавача „Екотекника“ ЕООД. По делото не бе установено от носещата доказателствената тежест страна в съдебното производството – жалбоподателя, че изтеглените от Г.Г. суми са върнати на „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, нито пък, че с тях е изплатено задължението на това дружество към „Екотекника“ ЕООД в размер на 849 393,00 лева.

Нелогични и несъответни на останалите доказателства по делото са и сведенията, които този свидетел дава във връзка с извършения превод по банковата сметка на жалбоподателя в „Банка ДСК“ ЕАД на 25.10.2016 г. в размер на 190 000,00 лева с основание „връщане на заем“. Първо, Т. сочи в показанията си различна по размер сума, а именно: 150 000,00 лева. На следващо място, недоказано и изолирано по делото е твърдението й, че сумата представлява получен от нея, в качеството й на физическо лице, паричен заем от Г.Г., която впоследствие тя е предоставила в заем на представляваното от нея дружество „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД, за да може последното да я преведе отново на Г. в качеството на последния на заемодател по сключения между тях Договор за паричен заем от 04.10.2016 година. Дадените от Т. разяснения за начина на разплащане са логически непоследователни и не дават яснота относно действителните взаимоотношения между Г.Г. и „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД. Освен това в жалбата липсва твърдение за предоставен заем от жалбоподателя на М.Т..

Съвкупно, изложеното обуславя извод, че сумата в размер на 569 934,00 лева, представляваща разликата между получените по банков път от Г.Г. суми от „Грийн Инвестмънт БГ“ ЕООД в размер на 980 566,00 лева и предоставените от него на дружеството парични средства в размер на 410 632,00 лева, е облагаем доход на жалбоподателя по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, върху който правилно с обжалвания РА е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и са начислени лихви за невнасянето му в предвидения в чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ срок.

В тази своя част оспореният РА е издаден в съответствие с приложимия материален закон, а жалбата срещу него е неоснователна.

4.                  Относно установени облагаеми доходи от получените суми от „Екотекника“ ЕООД в размер на 433 210,49 лева през 2015 година и 366,61 лева през 2017 година.

В хода на ревизионното производство от представените от „Екотекника“ ЕООД документи и писмени обяснения и след анализ на банковите сметки на ревизираното лице е установено, че Г.П.Г. е получил заемни средства по договори с „Екотекника“ ЕООД – по два броя договори за заем от 2012 г. и по договор за заем от 11.12.2017 г. и анекс към него. Заемите не са върнати на „Екотекника“ ЕООД. Представени са копия от издадени фактури с получател ревизираното лице за начислени лихви по невърнатите заеми съгласно справки, които са отразени в дневника за продажбите на заемодателя /л. 971-1017-гръб/. Представен е дневник на сметка 411 „Клиенти“ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. /л. 965-971/, справка за издадени фактури за дължими лихви на лицето Г.П.Г. /л. 963-965/.

От представена справка за предоставени аванси /л. 793-796/ и приложени първични документи, е установено, че за периода от 01.02.2011 г. до 20.12.2017 г. „Екотекника“ ЕООД е изплатило на Г.П.Г. служебни аванси за закупуване на недвижими имоти в общ размер на 2 488 137,04 лева. От тях усвоените аванси с представени разходооправдателни документи и възстановените на дружеството неусвоени аванси са на стойност 1 240 076,65 лева.

С договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 15.12.2015 г. /л. 892-893/ сумите, получени през периода 2011 г. – 2014 г. по договори за заем в размер на 189 824,00 лева – главница, и 43 411,81 лева – лихви по издадените фактури, и невъзстановени аванси в размер на 814 483,29 лева, или общо в размер на 1 047 420,00 лева вземания от Г.П.Г., са прехвърлени от „Екотекника“ ЕООД на К.Б.Д.. Сумата по цесията е преведена от цесионера с платежни от 26.02.2016 г. в размер на 999 000,00 лева и от 29.02.2016 г. в размер на 48 420,00 лева /л. 785 и л. 786-гръб/. Задълженията на Г.Г. към К.Б.Д. не са погасени.

Видно от дневник на сметки на „Екотекника“ ЕООД, по дебита и кредита на сметка 499/1 „Други кредитори“, контрагент Г.П.Г., са отразени 223 833,58 лева и сметката е закрита с получените от лицето гаранции и документи за закупени имоти /л. 790-792/. По дебита и кредита на сметка 498/1 „Други дебитори“, контрагент Г.П.Г., са отразени 1 047 420,00 лева и сметката е закрита с платените от цесионера К.Б.Д. суми в същия размер /л. 785-789/.

Видно от дневник на сметка 422/1 „Подотчетни лица“/партида Г.П.Г., за периода от 01.02.2011 г. до 31.12.2018 г. ревизираното лице е получило като служебни аванси за покупка на недвижими имоти парични средства в общ размер на 2 488 137,04 лева, като по кредита на сметката са отразени 2 054 559,94 лева, които включват усвоените от Г. аванси чрез разходооправдателни документи, възстановени неусвоени аванси и прехвърлени невъзстановени аванси по договор за цесия от 15.12.2015 г., описани подробно в справката на л. 793-796 /прихващане от сметка 499/1 и от 468/1 по договор за цесия, срещу заведени активи и разходи по представени от подотчетното лице разходооправдателни документи/. Дебитното салдо по сметката към 21.12.2018 г. /невъзстановени аванси/ е в размер на 433 577,10 лева /л. 797-806/.

Идентичен размер на невъзстановени аванси /433 577,10 лева/ е посочен и в представената справка за предоставени аванси на Г.П.Г. за периода от 01.02.2011 г. – 31.12.2018 г. /л. 793-796/. От същата е видно, че през 2015 г. Г.П.Г. е получил служебни аванси в размер на 559 541,38 лева /л. 794-гръб-793-гръб/. За получените служебни аванси от „Екотекника“ ЕООД ревизираното лице е предоставило разходооправдателни документи за сумата от 116 938,36 лева съгласно информация от последната колона на справката. От получените служебни аванси е извършено прихващане на вземанията на „Екотекника“ ЕООД по предоставените служебни аванси срещу вземанията на Г.П.Г. за платени нотариални такси по нотариален акт за продажба на недвижим имот № 165/19.12.2017 г. за сумата от 9 392,63 лева. Остатъкът от получените служебни аванси през 2015 г. в размер на 433 210,49 лева не е възстановен на „Екотекника“ ЕООД. Същата сума е посочена като неплатена в справката.

През 2017 г. ревизираното лице е получило 4 490,00 лева на 19.12.2017 г. /л. 793/. За получения служебен аванс от „Екотекника“ ЕООД Г. е предоставил разходооправдателни документи за сумата от 4 123,39 лева и 366,61 лева са останали неплатени. Остатъкът от получения служебен аванс в размер на 366,61 лева не е възстановен на „Екотекника“ ЕООД.

В представеното писмено обяснение от ревизираното лице се твърди, че получените като служебни аванси суми от „Екотекника“ ЕООД през 2015 г. и през 2017 г. не са възстановени и се дължат на дружеството.

От страна на „Екотекника“ ЕООД не са предприети действия за получаване на вземанията си в размер на 433 577,10 лева /433 210,49 лева – остатък от 2015 г., и 366,61 лева – остатък от 2017 г./. От дружеството е посочено, че не са приключили още отношенията по сключен договор № 344/11.08.2010 г. и неговите анекси и договор № 376/22.08.2011 година.

При преглед на сключения договор от 10.08.2010 г./№ 344 от 11.08.2010 г. /л. 934-937/ с доверител „Екотекника“ ЕООД и довереник Г.П.Г. се установява следното: Предмет на договора, съгласно чл. 1, е доверителят да съдейства на довереника да закупи обособена част от недвижим имот /30 дка от ПИ в гр. Варна, в землището на кв. „Вл. Варненчик“, местност „Баира“, с обща площ 40.200 дка и със статут на земеделска земя/ и впоследствие да сътрудничи за продажба на имота с цел печалба не по-малко от 40 %. Срокът за изпълнение на договора е 8 /осем/ календарни месеца от датата на сключването му /чл. 2/. В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено възнаграждение в размер на 50 % от чистата печалба, получена след продажбата на имота предмет на договора /30 дка от ПИ в гр. Варна, в землището на кв. „Вл. Варненчик“, местност „Баира“, с обща площ 40.200 дка и със статут на земеделска земя/, като съгласно ал. 2 от чл. 11 доверителят заплаща уговореното възнаграждение в 3-дневен срок от получаване на цената на продадения имот. Срокът по договора е продължен с анекс № 2 от м. май 2011 г. до 31.12.2018 г./л. 932 гръб/.

Съгласно чл. 1 от договор от 01.08.2011 г./№ 376 от 22.08.2011 г. /л. 917-919/, възложителят „Екотекника“ ЕООД възлага на изпълнителя Г.П.Г. правото да го представлява при покупката на недвижими имоти /земеделски земи/, парцели и други обособени недвижими имоти на територията на селата Грънчарово, Секулово, Колобър, Таслаково, Раздел и други от община Дулово. В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено възнаграждение в размер на 3 % от общата покупна стойност на всеки придобит имот, което ще се изплати по банковата сметка на изпълнителя в срок от 30 дни от датата, на която възложителят сключи окончателната сделка в изпълнение на този договор. Срокът на договора е 6 месеца от датата на подписването му и видно от споразумение от 01.02.2012 г. за прекратяване на договор, сключен на 01.08.2011 г. /л. 916/, същият е прекратен.

Констатирано е, че липсват доказателства за начислени възнаграждения от „Екотекника“ ЕООД към изпълнителя и довереник – Г.П.Г., по горепосочените договори, още повече, че вторият договор е прекратен.

Направен е извод, че дължимата и невърната сума от предоставените аванси съдържа и/или се състои от възнагражденията по горепосочените договори. Заключено е, че липсата на съставени документи за същите възнаграждения между „Екотекника“ ЕООД и Г.Г. цели заобикаляне на чл. 43 от ЗДДФЛ, съгласно който се дължи авансов данък при изплащане доходи от стопанска дейност на физическите лица.

Предвид изложените факти и с оглед липсата на представени от ревизираното лице доказателства за действителния размер и характер на получените от него доходи, с обжалвания ревизионен акт получените суми от „Екотекника“ ЕООД в размер на 433 210,49 лева за 2015 г. и в размер на 366,61 лева за 2017 г., като служебни аванси, които не са възстановени на „Екотекника“ ЕООД, не са използвани за покупка на недвижими имоти и не са прехвърлени по договора за цесия, са квалифицирани като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Дължимият данък върху посочените суми е както следва: за д.п.2015 г. в размер на 43 321,05 лева, и за д.п.2017 г. в размер на 36,66 лева. За невнасянето му в срок, върху така определения размер на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за посочените данъчни периоди, на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, са начислени съответните закъснителни лихви.

РА в тези части е оспорен с твърдения, че основанието за получаване на сумите, представляващи служебни аванси, са трайните отношения между „Екотекника“ ЕООД и Г.Г. по договори за поръчка – от 2010 г. и 2011 г. до настоящия момент, без тези отношения да са приключили. В жалбата се сочи, че съгласно признатите от страните по договорите насрещни вземания към 31.12.2017 г. се установява, че вземанията на „Екотекника“ ЕООД от Г. възлизат на 438 591,08 лева, а вземанията на Г. от „Екотекника“ ЕООД – на 234 699,60 лева, което показва, че отношенията на страните по договорите за поръчителство не са прекратени към края на ревизирания период, поради което тези вземания не могат да се третират като увеличено имуществено състояние на ревизираното лице, респ. да бъдат обложени като доход.

С цел установяване на твърденията в жалбата в хода на настоящото съдебно производство, по искане на жалбоподателя, е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, съгласно чието заключение /л. 95-101 от делото/ от Г.Г. са предоставени на „Екотекника“ ЕООД като гаранция общо 110 000 евро /с левова равностойност 215 141,30 лева/, както следва: 18 000 евро на 12.08.2010 г. по Договор № 344/11.08.2010 г. /левова равностойност 35 204,94 лева/; 72 000 евро на 12.08.2010 г. по Договор № 344/11.08.2010 г. /левова равностойност 140 819,76 лева/; 20 000 евро на 01.11.2010 г. по Анекс № 1 от 19.11.2010 г. към Договор № 344/11.08.2010 г. /левова равностойност 39 116,60 лева/. Вещото лице Н.А. е констатирала и предоставена сума в размер на 10 000 евро на 13.09.2012 г. от Г.Г. на „Екотекника“ ЕООД, по отношение на която експертизата не може да даде заключение по кой договор е предоставена, тъй като посоченото основание за плащането не указва еднозначно конкретен договор, с оглед на което същата не е счетена за гаранция поради липса на достатъчно доказателства за това.

Експертът е установил, че крайното салдо към 31.12.2018 г., отчетено от „Екотекника“ ЕООД по сметка 492/2 Разчети за гаранции / Разчети за получени гаранции, контрагент 1001772 Г.П.Г., е кредитно /изразяващо задължение към Г.Г./ в размер на 234 699,60 лева. Констатирано е, че същото съвпада напълно с посоченото задължение на „Екотекника“ ЕООД и потвърденото вземане от страна на Г.П.Г. в писмата за потвърждение на задълженията и вземанията към 01.12.2017 г. и към 31.12.2018 година.

В открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице А. уточнява, че в изследваната от нея сметка 492/2 има отчетена една сума от 10 000 евро, която не може да установи по кой договор е, и че представлява гаранция. Според експерта тази сума не трябва да бъде в тази счетоводна сметка, т.е. тя трябва да бъде отчетена в друга, но характера на взаимоотношението е същият. Посочва, че сумата от 10 000 евро така или иначе е предоставена от Г.Г. на „Екотекника“ ЕООД. В този смисъл обстоятелството дали паричните средства са предоставени и са отчетени по тази счетоводна сметка или са предоставени и са отчетени по друга счетоводна сметка, не би трябвало да има значение за цялостното взаимоотношение. Според експерта, тъй като съществуват взаимни вземания и задължения между „Екотекника“ ЕООД и Г.Г., това, което може да се получи, е и вземанията, и задълженията да бъдат коригирани с тази сума от 10 000 евро, но нетно резултатът би бил същият.

Като доказателства по делото са приети и приложени представените от жалбоподателя с молба № С.д. 6945/22.06/2020 г. /л. 103 от делото/ документи, съобразени от вещото лице при изготвянето на заключението по ССЕ, в т.ч.: писмен отговор от „Екотекника“ ЕООД до ТД на НАП Варна във връзка с ИПДСПОТЛ; дневник на сметка 492/2 с аналитични сметки с движение за периода 01.08.2010 г. – 31.12.2018 г. – контрагент Г.П.Г.; писмо изх. № 204/21.12.2018 г. за потвърждение на разчети с Г.П.Г., съгласно което според счетоводните данни на „Екотекника“ ЕООД салдото към 31.12.2018 г. е в размер на 438 836,93 лева – вземания, и 234 699,60 лева – задължения на дружеството към Г.; писмо изх. № 39/08.02.2018 г. за потвърждение на разчети с Г.П.Г., съгласно което според счетоводните данни на „Екотекника“ ЕООД салдото към 31.12.2017 г. е в размер на 438 591,08 лева – вземания, и 234 699,60 лева – задължения на дружеството към Г. /л. 104-110 от делото/.

При тази фактическа установеност съдът приема от правна страна следното:

Между страните по делото е безспорно, че във връзка със сключени през 2010 г. и 2011 г. договори Г.Г. се е задължил да посредничи на „Екотекника“ ЕООД при закупуване на недвижими имоти, за което дружеството е превеждало на жалбоподателя парични суми под формата на служебни аванси. Не се спори също, че част от предоставените служебни аванси – в размер на 433 210,49 лева за 2015 г. и в размер на 366,61 лева за 2017 г., не са използвани от жалбоподателя за покупка на недвижими имоти и същите не са възстановени на „Екотекника“ ЕООД, което обстоятелство се установява от събраните в хода на ревизионното производство доказателства (дневник на сметка 422/1 „Подотчетни лица“/партида Г.П.Г., за периода от 01.02.2011 г. до 31.12.2018 г. и справка за предоставени аванси на Г.П.Г. за периода от 01.02.2011 г. – 31.12.2018 г.).

Спорен по делото е въпросът представляват ли тези суми облагаем доход на Г.Г. по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Предвид констатациите на приходните органи за получени от ревизирания данъчен субект парични средства, които аргументирано са квалифицирани като негови доходи, в тежест на последния е да обори тези фактически установявания, като докаже, че същите не представляват доход, а са получени на друго правно основание, или че макар и да са доход, тези суми са необлагаеми /чл. 13 от ЗДДФЛ/. С така възложената доказателствена тежест жалбоподателят не се е справил в хода на настоящото съдебно производство.

Съдът изцяло възприема констатациите на органите на данъчната администрация в тази част и достигнатите от тях правни изводи. При установените между Г. и „Екотекника“ ЕООД договорни взаимоотношения и поетите от страните задължения правилно ревизиращите са приели, че невъзстановените от жалбоподателя в края на съответните данъчни периоди /2015 г. и 2017 г./ служебни аванси представляват облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Основното възражение, релевирано в жалбата срещу тези части от РА, е, че договорните отношенията между Г. и „Екотекника“ ЕООД не са прекратени към края на ревизирания период, поради което тези вземания не могат да се третират като увеличено имуществено състояние на ревизираното лице, респ. да бъдат обложени като доход.

На първо място, това обяснение не кореспондира с представеното в хода на ревизионното производство споразумение от 01.02.2012 г. за прекратяване на договор № 376/22.08.2011 година. На следващо място, дори да се приеме, че съгласно анекс № 2 от м. май 2011 г., договор от 10.08.2010 г./№ 344 от 11.08.2010 г. не е прекратен, няма никаква житейска и икономическа логика дружеството да продължава да изплаща на жалбоподателя суми, с основание служебни аванси, при положение, че са налице множество невъзстановени такива, предоставени в предходни години. Нещо повече, при липсата на доказателства, че Г.Г. извършва покупки на недвижими имоти за сметка на „Екотекника“ ЕООД с получените и невъзстановени суми през 2015 г. и 2017 г., или че сумите са върнати, дружеството дори към настоящия момент не е предприело действия за събиране на вземанията си от жалбоподателя. Същевременно, съгласно клаузите на договорите за посредничество, едноличното дружество с ограничена отговорност дължи възнаграждения на изпълнителя /ревизираното лице/ за всяка сключена сделка с недвижими имоти, но по делото няма данни такива да са изплащани на Г.. С оглед гореустановеното основателни са съмненията на органите по приходите, че дължимите и невърнати суми от предоставените аванси съдържат в себе си възнагражденията по посредническите договори, респ. че тези суми представляват облагаем доход на жалбоподателя.

В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че през ревизираните периоди е установено, че Г.П.Г. не е декларирал получени доходи, както и не е бил назначен по трудови договори. В същото време лицето е извършвало разходи за издръжка и живот, за комунални услуги, за придобиване и ремонт на превозни средства, за екскурзии и пътувания в чужбина, разходи за данъци и осигуровки и други разходи (вж. приложения на л. 136-177 от адм. преписка Протокол № ПФ-03000318000672-073-001/07.06.2019 г.), за които логично е прието, че са използвани получените от „Екотекника“ ЕООД и невъзстановени от жалбоподателя парични средства. Освен това, при извършената съпоставка на имущественото състояние на Г. за 2015 г. и 2017 г. предоставените от това дружество суми под формата на служебни аванси, за които е прието, че са доход на жалбоподателя, са включени в графа постъпления, което не е оспорено от жалбоподателя. Тоест, същите са приети за доход, посредством който ревизираното лице е имало възможност да извърши констатираните през посочените отчетени данъчни периоди разходи, безспорно установени в хода на установителното производство.

Предвид изложеното, правилно с РА получените като служебни аванси суми от „Екотекника“ ЕООД в размер на 433 210,49 лева през 2015 г. и в размер на 366,61 лева през 2017 г., за които не са представени доказателства, че са възстановени на дружеството, или че са използвани за покупка на недвижими имоти, и които не са прехвърлени по договора за цесия от 15.12.2015 г. от „Екотекника“ ЕООД на К.Б.Д., са приети за облагаем доход на жалбоподателя по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Горният извод не се разколебава и от заключението на ССЕ. Същото е неотносимо към спора по делото, тъй като поставената на вещото лице задача касае изследване на несвързани с облагането на оспорващото физическо лице счетоводни записвания при „Екотекника“ ЕООД. Експертът е изследвал движението и салдата по сметка 492/2 Разчети за гаранции / Разчети за получени гаранции, контрагент 1001772 Г.П.Г., по която дружеството е отчитало предоставените от жалбоподателя суми като гаранция за изпълнение на поетите по договорите за посредничество задължения. Последните обаче нямат никакво отношение към определената от органите по приходите данъчна основа, формирана от невъзстановените служебни аванси, предоставени от „Екотекника“ ЕООД на Г.Г.. Тези служебни аванси са разчитани в сметка 422/1 Подотчетни лица / партида Г.П.Г., която, съгласно изявлението на вещото лице в открито съдебно заседание по приемане на заключението, не е била предмет на изследване от експертизата. Предвид гореизложеното, макар да не е оспорено от страните по делото и съдът да преценява същото като обективно и компетентно дадено и безпристрастно изготвено, експертното заключение на вещото лице по ССЕ не допринася за установяване на твърдените в жалбата обстоятелства, респ. не опровергава достигнатите от органите по приходите изводи за наличие на недекларирани облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Противно на твърдяното в жалбата, констатацията на вещото лице, че крайното салдо към 31.12.2018 г., отчетено от „Екотекника“ ЕООД по сметка 492/2 Разчети за гаранции / Разчети за получени гаранции, контрагент 1001772 Г.П.Г., в размер на 234 699,60 лева, съвпада с посоченото задължение на „Екотекника“ ЕООД и потвърденото вземане от страна на Г.П.Г. в представените по делото писма за потвърждение на задълженията и вземанията към 01.12.2017 г. и към 31.12.2018 г., не променя факта, че към 31.12.2015 г. и към 31.12.2017 г. жалбоподателят не е възстановил на дружеството част от предоставените му служебни аванси. Последните не са били обект на изследване от експертното заключение, поради което с него не се установяват различни от констатираните от приходните органи факти, релевантни за облагането на жалбоподателя. Обстоятелството, че в последващ период /2018 година/ все още са налице взаимни задължения между страните по договора за посредничество, няма отношение, към определянето на данъчните основи за облагане за ревизираните 2015 година и 2017 година.

Независимо от констатацията на вещото лице А., че в изследваната от нея сметка 492/2 има отчетена сума в размер на 10 000 евро, която не може да се установи по кой договор е и дали представлява гаранция, същата не променя цялостния размер на взаимните вземания и задължения между „Екотекника“ ЕООД и Г.Г., което обстоятелство подробно е обяснено от експерта в съдебно заседание по при приемане на заключението.

Налага се обоснован извод за правилност на РА, в частта, с която са определени данъчни основи за д.п.2015 г. размер на 433 210,49 лева и за д.п.2017 г. в размер на 366,61 лева, формирани от получените от жалбоподателя суми от „Екотекника“ ЕООД под формата на служебни аванси, квалифицирани като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

5.                  Предвид изложените съображения съдът намира, че РА, в обжалваната част, е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което жалбата следва изцяло да бъде отхвърлена като неоснователна.

6.                  Относно разноските.

При този изход на правния спор, предвид своевременно направеното искане и осъществената защита, в полза на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху обжалвания материален интерес /171 463,18 лева/ в размер на 4 244,63 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ревизионен акт № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 306/13.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на Г.П.Г. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лице за д.п.2014 г. в размер на 28 500,00 лева – главница, и 12 965,32 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 43 321,05 лева – главница, и 15 296,75 – лихви, за д.п.2016 г. в размер на 56 993,40 лева – главница, и 14 344,49 – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 36,66 лева – главница, и 5,51 лева – лихви.

ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 244,63 лева /Четири хиляди двеста четиридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: