Normal;Iiaiene;Body Text Indent;firstline;footer;4
С Решение № 162/18.01.2007 година, постановено по НАХД № 191/2006 година, Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/**********/12.05.2006 година на директора на Дирекция „ОИТ” Кърджали. Производството е образувано по касационна жалба на „Алтекс” ЕООД гр. Кърджали, който обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Районният съд незаконосъобразно приел, че вината е ирелевантна при определяне на административната отговорност на нарушителя. Съдът необосновано и неправилно счел, че нарушенията при издаване на АУАН и наказателното постановление не са съществени, като не се били отразили на правото на защита на жалбодателя, което не съответствало на фактите по делото. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, с което поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявеното в жалбата касационно основание, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и като необосновано. С обжалваното решение, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/**********/12.05.2006 година на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на „Алтекс” ЕООД гр. Кърджали, представлявано от Фикри Текче, за извършено административно нарушение на чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта, е наложена имуществена санкция в размер на 26 200 лева, на основание чл. 83 от ЗНЗ, във вр. с чл. 85, ал.2 от ЗНЗ. За да приеме за безспорно извършването на административното нарушение, съдът е установил от фактическа страна, че на 27.01.2006 година, със заповед № 1 от с.д., управителят на „Алтекс” ЕООД гр. Кърджали е взел решение да се закрие шивашки цех на дружеството в с.Тихомир, обл. Кирково и за прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите в цеха, считано от получаване на заповедта от всеки работник. Заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение били връчени на 30.01.2006 година на 131 работника и служители в цеха, като списъчният им състав бил 141 лица, от които 10 били напуснали по взаимно съгласие. От свидетелските показания на актосъставителя и инспекторите, извършили проверката, както и от писмените доказателства по делото- писмена кореспонденция между дружеството и Д”ОИТ”, съдът е приел за безспорно, че преди да предприеме масово уволнение, работодателят не е уведомил органите по чл. 24, ал.2 от ЗНЗ, което е довело до административно нарушение на посочената норма, в предвидения в същата срок в редакцията, действаща по време на извършване на нарушението, а именно 45 дни преди предприемане на уволнението. Съдът, след като е изяснил фактите по делото и е обсъдил, че правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 24, ал.1 от ЗНЗ, е направил изводът, че е приложена и съответната санкционна разпоредба- тази на чл. 83 от ЗНЗ, ангажиращата безвиновната обективна отговорност на дружеството, в качеството му на работодател, като му е наложена имуществена санкция в размера, определен съобразно критерият, залегнал в посочената разпоредба- по 200 лева за всеки уволнен. Предвид обсъденото, районният съд е направил изводът, че наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и го е потвърдил. При тези данни съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на напълно изяснено от фактическа страна обстоятелства, при които е извършено нарушението и след обсъждане, поотделно и в тяхната съвкупносту на събраните по делото гласни и писмени доказателства, е постановил съдебния си акт при спазване на нормите на материалния закон. Изложените фактически и правни изводи на този съд изцяло се подкрепят от касационната инстанция. Налице са множество доказателства, които установяват по безспорен начин осъщественото от касатора административното нарушение по чл. 24, ал.1 от ЗНЗ, а именно извършване на масово уволнение по смисъла на &1, т.9 от ДРКТ- на 131 работници и служители в цех в с.Тихомир, общ. Кирково /по съществото си закриване на предприятието/, собственост на „Алтекс” ЕООД гр. Кърджали, без последното в качеството се на работодател по смисъла на &1, т.1 от ДРКТ, чрез представляващия го законен представител- управител и едноличен собственик на капитала, да е изпълнил задължението си по чл. 24, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта /изм./, а именно да уведоми в писмена форма не по-късно от 45 дни преди датата на уволнението: Общинската администрация ; ТП на НОИ и ТП на ИА „ГИТ”. Нарушението е установено при извършена на 14.03.2006 година проверка от инспектори при Д „ОИТ” гр. Кърджали по документи на дружеството, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № 09/753 от 14.04.2006 година и се потвърждава от писмените доказателства, събрани от наказващия орган в хода на административното производство: възражение на касатора № 522/14.04.2006 година и обяснение от същия № 151/16.03.2006 година, и двете, адресирани до Дирекция „ОИТ” Кърджали, в които по същество не отрича извършването на нарушението, като сочи, че били налице обективни причини за предприетото масово уволнение, а именно- липсата на възложени поръчки на ишлеме в цеха. Липсата на изпратено писмено уведомление за предстоящото масово уволнение на работниците в цеха се установява и от протокола за извършена проверка- изх. № 221/17.03.2006 година на Д „ОИТ” гр. Кърджали, заповед № 1/27.01.2006 година на едноличния собственик на капитала на дружеството- касатор за взетите решения за закриване на шивашкия цех и прекратяване на трудовите првоотношения с работниците и служителите в него, от приложен списъчен състав на работниците и служителите в трудово правоотношение с дружеството: 141 на брой, от които 131 – уволнение, а останалите 10- напуснали по взаимно съгласие, както и 131 броя заповеди, всички от 30.01.2006 година, издадени от управителя и подписани от съответните работници и служители, за прекратяване на трудовите им правоотношения на основание чл. 328, ал.1, т.1 от КТ, считано от 30.01.2006 година. От показанията на разпитаните по делото свидетели- актосъставител и свидетели по съставяне на акта, се потвърждават установените с писмените доказателства факти. За описаното в АУАН адвминистративно нарушение, от директора на Д „ОИТ” гр. Кърджали е съставено наказателно постановление № 09/**********/12.05.2006 година срещу „Алтекс” ЕООД гр. Кърджали с управител Фихри Текче, в което обстоятелствата, при които е извършено нарушението са идентични с тези, описани в акта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 24, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, за което на дружеството в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция на основание чл. 83 от ЗНЗ, в размер на 26 200 лева. Касаторът впрочем не оспорва извършеното нарушение, като оплакванията за незаконосъобразност на наказателното постановление, са поддържани и пред районния съд, който ги обсъдил подробно и отхвърлил като неоснователни. Така, доводът, че не било налице виновно поведение от страна на управителя на дружеството, е неоснователен, тъй като работодател по смисъла на &1, т.1 от ДРКТ, на уволнените работници и служители е юридическото лице, което разполага с работодателска провосубектност и наело работниците и служителите по трудово правоотношение. Управителят се явява законен представител на работодателя, и като такъв сключва, изменява или прекратява трудовите договори с наетите от дружеството- работодател лица, респ. упражнява дисциплинарна отговорност и пр. След като правилно е прието, е работодател е дружеството, то административната му отговорност е обективна, възниква по силата на закона за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, като наличието или отсъствието на вина, не подлежи на обсъждане и доказване. Правилно, в тази връзка, на дружеството-нарушител е наложена имуществена санкция в размер по чл. 83 от ЗНЗ- по 200 лева на всеки уволнен, или за 131 уволнени работници- 26 200 лева. Впрочем, доказателства относно твърдението, че за цеха нямало поръчки на ишлеме и не можело да се осигури работа на работниците, не са представени от касатора, като в негова тежест е било да докаже наличието на обстоятелства, изключващи административната отговорност. По отношение на втория довод- връчване на АУАН и наказателното постановление, районният съд е посочил, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, който извод е правилен. Както актът, така и наказателното постановление са връчени на надлежно упълномощено от управителя лице, за което има писмени доказателства по делото и с упражняването на правото на възражение, подаване на писмени обяснения, съответно жалби до съдебните инстанции, надлежно и своевременно от касатора е упражнено правото му на защита. Ето защо и с оглед на обсъденото, при извършената проверка на обжалваното решение, не се констатира при постановяването му, районният съд да е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост. Предвид горното касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/18.01.2007 година, постановено по НАХД № 191/2006 година по описа на Момчилградския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|